Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'природата'.

Открити 3 резултата

  1. 264. В природата всичко е уредено и става на своето време "Когато гърми, лошите духове бягат и се крият в земята. Ако те е страх, изкусителите в теб се страхуват. Сега трябва да говорят хората ханаански език-той е иносказателен, образен. Вместо да кажеш "Моля", късо и заповедно, кажи: "Бъдете тъй добри, да ми направите една услуга". Ако някой не те обича, кажи: "Тази година дървото не роди плодове, но догодина ще има." Той е безобиден език. Ако някой говори лошо за тебе, кажи: "Как не те мързи да говориш!" Или ако има много живот: "В твоя двор има много щедри дървета, потоци." Меките хора са от страх меки, затова ги блъскат и унижават. Умният последен трябва да остава, за да не го блъскат. В природата всичко е уредено и става на своето време, но човек забавя работите с неестествения си живот. До е материален тон - земен. Ре е въздушен тон. Ми е воден тон. Фа е воден тон. Сол е светлинен тон. Ла е тон на живота. Си е опитване на нещата. Искаш да премахнеш някоя мъчнотия, от До, има напрежение, ще се повдигнеш, в Ре има посока, искаш да тръгнеш. Ми е гъвкавостта, начини да се проявиш. Инволюционен тон е, пътища, да се избавиш от мъчнотиите. Фа е скривалище. Сол - изминал се половината път, облечен си и никой не те познава. Ла - станал си виден търговец, общественик, проявяваш се. Си - четеш морал на хората - как се яде. Сърцето, чувствата са andante, а умът е allegro. Жената все иска да обожествява мъжа, а на себе си не може да помогне. Адам изхарчи всичкото си богатство да възпитава Ева и още не я е възпитал. Тя мисли, че като яде плода, като Бога ще стане. Жената не може да обича мъжа на земята, а в астралния свят."
  2. 3. УСМИВКАТА НА ПРИРОДАТА Кой здрав човек не очаква с трепет събуждането на малкото дете от здрав, освежителен сън, за да види онази топла, чиста, красива усмивка, отправена към любещата му майка? Кой човек не очаква с трепет първите лъчи на изгряващото слънце? Кой човек не очаква с трепет първия ден на пролетта! Някои наричат пролетта усмивка на природата и с право я наричат така. Когато дойде пролетта, всичко се усмихва: цветята покълват, растат, цъфтят; хората се радват и веселят; всичко живо се раздвижва и поема своя път. Иде пролетта, иде първият ден - ден на пролетното равноденствие, ден на уравновесяване силите и енергиите на природата. Кратък, но мощен е този момент. Наричат го момент на пробуждане, момент на възраждане, момент на възкресение. Богат, мощен е този момент, защото крие в себе си елементите и на лятото, и на есента, и на зимата. Нека и ние се радваме на пролетта, която носи тези условия! Знаем, че възможностите за обновяване на човека са много: и физически, и духовни. Човек всякога може да бъде и дете, и юноша, и възрастен, и мъдър. Видяхме образец! Да следваме неговия път неотклонно! Това е желанието ми към всички и за тази пролет, и за вечната пролет, както я нарича Учителят. Една пролет съществува. 22 март 1964 година, София.
  3. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА Боян Боев Днес изобщо отношението на човека към природата е по-механично, отколкото в миналите епохи. По-рано човек е живял в по-близко общение с нея. Той по-живо е чувствувал вътрешния ù живот, разумността, която я прониква. И това не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че съзнанието на тогавашния човек не е било тъй потънало в материята, както в днешната епоха. Днес то е в най-ниската точка на своето слизане в материята. И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал. Защото присъствието на разумност е винаги един важен елемент за красотата. Нали и човешкото лице е красиво, защото изразява разумност, изразява един вътрешен свят? Даже и една мраморна статуя на човек е толкова по-красива, колкото повече тя изразява висшия вътрешен живот на човешкото естество. Животът на човека ще бъде по-радостен, по-щастлив, като знае, че със съзерцаването на тревите, цветята, дърветата, светлината и пр., той влиза във връзка с една разумност. От друга страна съществува закон: Колкото повече човек има съзнание за разумните сили в природата, толкоз повече той влиза в общение с тях и получава нещо ценно. Хубаво е човек да мисли за тия висши разумни същества, които стоят зад природните процеси. Нека най-малката тревичка, росната капка, шумът на потока ти напомнят за тях, за чистотата, в която те живеят. Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
×