Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'притчи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Found 7 results

  1. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи. Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление. Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел -11 глава; 2. Притчата за будния слуга -12 глава; 3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава; 4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава; 5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места. В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място". В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше". В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча. Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към нея. А този ключ е даден от самия Христос, като казва, че господарят похвалил нечестния домоуправител, който постъпил умно, за да си създаде приятели от нечестното богатство на господаря си. И после Христос прибавя: Не може да служите на двама господари: на Бога и на Мамона. Бог. е Този, Който извършва прогреса на човека отвътре, а Мамонът, това е миналото, изразено в правила и форми, които спъват вътрешния импулс на Бога, който непрестанно тика човека напред. Така че, дълбокият смисъл на тази притча е в това, че човек не може да служи на двама господари - на миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който отвътре го води все напред. И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи. Три категории хора са представени, на които Христос говори. Първата категория е представена от този, който си е купил нива. Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява. Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека. Христос е говорил на един окултен език на учениците си как да разпределят работата си на земята. Той внася ново гледище при разглеждането на този въпрос. Като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин. Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си. Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик Утешител.
  2. Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта. С Мъдрост е основана земята, утвърдени с разум небесата. Чрез Неговото знание се отвориха бездните и от облаците капе роса." В четвъртата глава се дават съвети за тези, които искат да следват пътя на Мъдростта и казва: „Не я оставяй, и ще те пази, обичай я, и ще те варди. Най-главното е Мъдрост, придобивай Мъдрост и при всичкото си придобиване придобивай разум. Въздигай я и тя ще те възвиси, ще те прослави, когато я прегърнеш." След това посочва резултатите от пътя на доброто и резултата от пътя на злото и казва: „С най-голямо пазене пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." В пета глава дава съвет, човек да не се увлича от съблазните на света и да следва съвета на Мъдростта и разума, и завършва: „Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа и Той измерва всичките му пътеки. Нечестивият ще го хванат в своите му беззакония и с въжетата на греха си ще бъде уловен." В шеста глава дава съвети за много неща н отношенията на човек към другите, навсякъде да бъде внимателен и да се ръководи от Мъдростта, за да не сгреши и да се спъне в живота си. В седмата глава говори за пътищата на астралната змия, която съблазнява хората и ги увлича в греха, и ги води в ада. И за да се предпази човек от нея, трябва да прегърне Мъдростта и казва: „Речи на Мъдростта „ти си ми сестра" и наречи разума „сродник", за да те пазят от людска жена", т.е. от астралната жена, или астралната змия." В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината... Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес. Соломон е познавал херметичната Мъдрост и наука. И после казва, че Мъдростта е поканила всички, които са лишени от ум и Мъдрост да дойдат при нея, и казва: „Яжте от хляба ми и ходете в пътя на разума." След това дава някои мъдри съвети, които са много поучителни, затова ще ги приведа изцяло: „Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си." „Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот. И този, който придобива души, мъдър е." В 12-та глава продължава паралелно да изрежда двата пътя на живота: пътят на доброто и правдата, и пътят на злото и нечестието. Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е." „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния." „Виделото на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне." „Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си." „Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата." „Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота. „Който придобива ум, обича душата си. Който пази благоразумие, ще намери добро." „Който помилва сиромаха, заима Господу и Той ще му въздаде въздаянието Му." „Слушай съветите и приемай поучение, за да станеш мъдър в сетнините си." „Страх Господен донася живот, и който го има, ще си ляга наситен и зло не ще да срещне." В 20-та глава се дават мъдри правила и съвети за живота. „Чест е за человека да престава от прение. А всеки безумен се вплита в него." „Стъпките на человека се оправят от Господа, а как би познал человек пътя си?" „Духът на человека е светило от Господа, изпитва вътрешностите на сърцето." В 21-та глава се дават мъдри мисли за пътя на живота. „Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство." „Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост." „Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство." „Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила." „Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане." „Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе." „Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му." 25-та глава е също от мисли за разумен живот. „Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възмезди." „Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава." „Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени." В 26-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот. „Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти подобен нему." „Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има мъдър в очите си." „Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху този, който го търкаля." В 27-ма глава също се дават мъдри съвети за разумен живот. „Не се хвали за утрешния ден, защото не знаеш, що ще роди денят." „Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не устните ти." „Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си." „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните напредват и се наказват." 28-ма глава също дава мъдри мисли и съвети за разумен живот. „Нечестивите бягат, без да ги гони някой, а праведните имат дръзновение като млад лъв." „Който заблуждава праведните в лош път, той ще падне в ямата си, но непорочните ще наследят добрите." „Който крие престъпленията си, няма да успее. А който ги изповядва и оставя, ще бъде помилван." „Гордият в сърцето си повдига свади." „Който уповава на Господа, блажен е. Който уповава на сърцето си, безумен е. А който ходи с Мъдрост, той ще се спаси." „Който дава на сиромасите, не ще стигне до скудност." 29-та глава дава мъдри съвети и правила за живота и очертава характера на двата пътя на живота. Ще дам няколко мисли от нея: „Когато се праведните увеличават, народът се весели. Но когато нечестивият началствува, народът въздиша." „Человек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му." „Праведният дава внимание в съдбата на бедните. Нечестивият не вниква, за да познае." 30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец." „Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и богатство не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името на Бога моего всуе." 31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... " „Красотата е лъстива и суетна е хубостта." „Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена." Притчите на Соломон са мъдри правила за живота, извлечени от окултната наука, която той много добре познавал. Но както ще видим в „Еклесиаст", той се разочарова от тази наука, понеже се спъна в сърцето си с жените, които го отведоха в левия път. Но това беше една опитност, необходима за него, от която той придоби още по-голяма Мъдрост. На него се приписва една магическа книга, наречена „Ключовете на Соломон".
  3. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ След планинската проповед Исус тръгва по страната и говори на народа с притчи и изцелява болните. Пред Него застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си, допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям". Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите. Образът ни дава азбуката на един Небесен език. Композицията, редуването на образите ни показва стъпалата на една Небесна стълба. В повечето случаи притчите са дадени на групи. И когато познаем тази група от притчи, лесно ще можем да четем образната писменост на притчите. В Евангелието се различават главно три групи притчи. В 13-та глава стоят една до друга седем притчи. Ще се спрем първо върху тази група, те са следните: 1. Притчата за сеятеля. 2. Притчата за плевелите и пшеницата. 3. Притчата за синаповото зърно. 4. Притчата за кваса. 5. Притчата за съкровището в нивата. 6. Притчата за скъпоценния бисер. 7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16). 3. Притчата за двамата синове на лозето (21,28-31). 4. Притчата за пратениците на господаря на лозето (21,38-44). 5. Притчата за царската сватба (22,1-14). 6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13). 7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука. Те са следните: 1. Притчата за изгубената овца. 2. Притчата за изгубената монета. 3. Притчата за блудния син. 4. Притчата за нечестния домоуправител. 5. Притчата за двамата господари. Първите седем притчи образуват едно цяло, на което може да се сложи заглавие: От кръвното родство към духовната общност. Главата, съдържаща притчите, се предшества непосредствено от следната сцена, дадена в края на 12та глава: "Докато говореше още на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него. Тогава някой Му каза: Ето майка Ти и братята Ти чакат вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори и рече на този, който Му беше казал това: Коя е Моята майка и кои са Моите братя? И простре ръката Си над Своите ученици и рече: Ето тук това е Моята майка, и това са Моите братя, защото който върши Волята на Отца Ми на Небето, той Ми е брат, сестра и майка". (12,46-50) След последната притча Евангелието продължава: "Като свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в родината Си, и поучаваше ги в синагогите". Но те не Го приели. Затова Той казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. И не извърши там никакво чудо поради неверието им". Тези две сцени ни показват основния мотив на притчите. Евангелието съдържа не само говорените притчи на Исус, но също и реализираните притчи на живота Исусов. Новалис казва някъде: "Животът на един истински каноничен човек трябва да бъде изцяло символичен". Това е една истина, един ключ за разбиране живота на Исус като притча. 13та глава, в която са първите седем притчи, започва с думите: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край морето. И събра се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия и целият народ стоеше на брега, и Той им говореше". Това е също една притча, която не трябва да се разбира само буквално, но и като дълбок символ. Къщата, морето, сушата, лодката са все символи, букви на една Небесна азбука. Така сушата, нивата, представят сетивния свят; морето е духовния свят; къщата - това е вътрешната къща на човека, тайната стаичка. Първо трябва да разберем разликата между първите четири притчи, които са отправени към народа, и последните три притчи, които са отправени към учениците. Това разделение е извършено в 13та глава с думите: "Тогаз Исус отпусна народа и дойде вкъщи, учениците пристъпиха към Него. И Той им обяснява притчата за плевелите". След завършването на първата притча, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Това е един чисто окултен израз, който намеква за онези, които имат отворени духовни очи и уши и пробудено съзнание. Това се потвърждава от следните думи: "Тогаз се приближиха учениците Му и Му казаха: защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде и ще има изобилно; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, чуват и не слушат, нито разбират. А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чуват. Защото, Истина ви казвам: Мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха". Това са ред окултни истини, които са ясни сами по себе си. И те ни показват окултния характер на притчите и на цялото Евангелие. Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество. И затова техните очи и уши са отворени и те виждат това, което и пророците на миналото не се виждали. Пророците от миналото виждаха духовния свят, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека. Това е разбирал Исус с горната мисъл. По-нататък на няколко места Той повтаря думите: " който има уши да слуша, нека слуша". Така че, Евангелието трябва да се чете като окултно съчинение, а не като обикновена книга, за да бъде разбрано, защото то е написано на един окултен език. Че това е така, ни показва всичко изложено дотук, както и гореприведени-те, и още много мисли от Евангелието. Първите четири притчи, казах, че са отправени към народа и са говорени при морето. Последните три притчи са отправени към учениците и са говорени вкъщи. В случая морето и къщи не са случайни. Горната мисъл на Исус към учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие" ни навежда на мисълта, че притчите към учениците трябва да се четат по друг начин от тези, отправени към народа. Това пък ни дава възможност да разберем Евангелието като окултно произведение. Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния свят. Този Път е описан в образите на притчите. Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния свят. От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите. Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели. И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е. учениците с пробудено съзнание. Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата. Нивата е тялото. Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади. Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите. Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото. Това също става на определена степен на окултното развитие. Това е едно малко пояснение в каква посока трябва да се разбират притчите като азбука на духовния свят, които ни разкриват известни духовни процеси, ставащи в самия човек, когато влезе в Пътя на своето окултно развитие. Притчите могат да се разгледат и в друго отношение, в друга светлина, от друго гледище. Те също така ни изясняват пътя на душата след напускане на тялото. Аз казах, че не тълкувам притчите, а показвам само в какъв смисъл трябва да се разбират. Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво". И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да я надделеят. Ще ти дам ключовете на Небесното Царство и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на Небето; и каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на Небето". След това Петър съветва Исус да не се оставя да бъде хванат и разпнат, но Той му казва: "Махни се от Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките". В тези няколко мисли е казано много и те могат да бъдат разбрани само в светлината на окултната наука. Канарата, на която Христос основава Своята църква, е човешкият аз. Този човешки аз още не е укрепнал. Той от една страна е свързан с Божественото, той казва " Ти си Христос" ;от друга страна - със света, на когото Христос казва: " Махни се от Мене, Сатано". В заключение на тази мисъл и сцена, следва мисълта: "Истина ви казвам - има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син, идещ в Царството Си". Непосредствено след това, в началото на 17-та глава, следва сцената с Преображението, където Христос се изявява в Своята Слава пред тримата ученици. Значи горната мисъл се отнася за Преображението, което само по себе си крие много Тайни, на които няма да се спирам тук. Това е един окултен факт, в който са скрити много дълбоки истини във връзка с развитието на човечеството. Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Син Человечески ще пострада от тях. И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите. Ако човек, след като се е пробудило самосъзнанието, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно. Той е готов да приеме Христа в себе си, той служи на Христа. Тези две форми на развитие на човешката личност се развиват под влиянието на две различни космични сили, които идват от двата знака на зодиака. Неправилно развитите, които се затварят в себе си и живеят само за себе си, се развиват под влиянието на знака Козирог, който има за господар Сатурн, под чието отрицателно влияние се развива егоизмът и човек се затваря в себе си. Това са козите-човеци, които пастирът отделя от овцете, които се развиват под влиянието на зодиакалния знак Овен. Това е мястото на екзалтация на Слънцето. Те са готови на жертва и служене на другите; те са, които служат на Христа. За тях Той казва: " Гладен бях и Ме нахранихте, в тъмница бях и Ме посетихте" и пр... И те отговарят: " Кога, Господи, сме направили това?" Той отговаря: " Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на Мене сте го направили." А на другите казва: " Гладен бях и не Ме нахранихте, в тъмница бях и не Ме посетихте..." и пр. И те отговарят: " Кога, Господи?" И Той им казва, " понеже не сте направили това на Моите най-малки братя, на Мене не сте го направили." Малките, за които Христос говори, са онези човешки души. в които се пробужда самосъзнанието като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос. Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество. Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето. 3. Притчата за двамата синове. 4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход. В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил Божията заповед и с това се е отделил от Бога. Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове. Но той от своя страна иска да събира дългове от заобикалящите го, не прощава на заобикалящите го никакви малки погрешки, няма правилно отношение към своите ближни. След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни. Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа. Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа. Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека. Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората. Азът е една качествена, а не количествена величина. Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд. Един работил от ранно утро до късна вечер на лозето; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня. и всички получават еднаква заплата. Заплатата - това е Азът, който получават. Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога. Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си. Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз, Христовият Аз. В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза. Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма. Юдейството, носител на Лунния импулс на аза, разпъва Христос на кръста, който е истинският Слънчев Аз. Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която Азът трябва да извърши, за да се съедини с Духа. За тази цел той трябва да има сватбарска дреха, а сватбарската дреха е бяла, чиста. За да влезе във връзка с Духа, човешкия Аз трябва да изработи чиста, бяла дреха. Бялата дреха е Слънчевото естество, което човек може да пробуди в себе си. Това е висшето Аз, което е от Слънчево естество. То свети отвътре и заличава всички петна със светлината си. Външен израз на това Слънчево естество е етерното тяло на човека, което трябва да бъде пречистено. Но неговото пречистване не зависи само от това, което обикновено се нарича морална чистота, това е едната страна на чистотата. В човека има нещо мъртво, което е свързано с нисшия аз и се проявява чрез интелекта. Мисли, родени от съюза на нисшия аз с интелекта са мъртви, те са сенки и те хвърлят тъмни петна по бялата дреха на човека - етерното тяло. Чрез работа над себе си мъртвите човешки мисли се превръщат в живи, Божествени мисли. Който влезе в духовната област, в сватбената стая. с непреобразувана дреха, без бяла сватбена дреха, ще бъде изхвърлен във външната тъмнина, т.е. ще бъде върнат във физическия свят, който е свят на тъмнината. Бялата дреха е най-чистият Божествен Живот в човека, на който човек дава път, когато в него се пробуди висшето Аз. В заключение на тази притча Христос казва: "Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани". Следващата притча е за десетте девици - пет разумни и пет неразумни. Петте разумни девици са тези. които имат Любов в себе си и са дали път на Божествения Живот в себе си, който сам по себе си носи Светлина. При тези условия човек може да влезе във връзка с Духа. Петте неразумни - това са хората, които са погълнати от ежедневния живот и не им остава време за същественото в живота - да помислят за Бога, за възвишеното в света и да развият Любовта в себе си, която е маслото за светилника. Те се сещат в последния момент, когато вече е късно. А когато неразумните девици се връщат, намират вратата заключена и искат да влязат, като казват: Господи, Господи, отвори ни. Но Той им отговаря: Не ви познавам. В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде". В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни органи. Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата, пробудили са своя висш Аз. А човекът, който е заровил таланта, е човекът на нисшия аз, който е зает с външния свят и затова няма време за развиване на своите вътрешни заложби, на своите духовни органи. Тази притча е като един зов за активно духовно обучение. Онзи, който е заровил талантите, е човек, който не работи духовно над себе си. За него Христос казва: "Вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта. Защото който има, ще му се даде, и той ще има изобилно, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби". Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие. Външната тъмнина - това е физическият свят, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания. На същия принцип се разглеждат всички притчи в другите Евангелия - на Лука и на Марко. Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве". Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления. Това окултистите наричат медитация. В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони". Това е също една окултна мисъл, която посочва определена степен на развитие на човека. Онзи, който няма къде глава да подслони, е бездомен човек, безнароден. Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави Син Человечески, който принадлежи на цялото човечество. В 4-ти стих на 9-та глава е казано: "А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцето си?" В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората. В 1-ия стих на 10-та глава е казано: "И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват всяка болест и немощ". С тази мисъл са изнесени няколко окултни истини. Ученикът добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира. Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взима и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Тук първо е посочен един окултен факт, че Йоан Кръстител е най-издигнатият човек между всички човеци, достигнал най-високата степен на развитие, най-високо посвещение. И второто нещо е, че той е прероденият пророк Илия. И понеже изнася тази окултна истина, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. който разбира, да разбира; който не разбира - това не се отнася до него. И още много неща са загатнати с тази мисъл. В двадесет и седми стих на единадесета глава е загатнато за една от най-великите Тайни на Битието - отношението между Сина и Отца. Там е казано: "Всичко Ми е предадено от Отца Ми. И освен Отца, никой не познава Сина. Нито познава някой Отца, освен Сина и оня, на който Синът би благоволил да Го открие". В тази мисъл са скрити най-дълбоките окултни истини, за които съм загатнал при разглеждането Евангелието на Йоан, затова сега няма да се спирам. В 36-ти и 37-ми стих на 12-та глава е казано: "И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат человеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш". Тук на първо място е показан пак кармичния закон. На второ място е показано, че думите са сили, с които човек не трябва да злоупотребява, защото ще го държат отговорен. В 36-ти стих на 14-та глава е казано: "И молеха се да се допрат само до дрехата Му и колкото се допряха, се изцериха". От Христос, както и от всеки човек изтича сила, която прониква и дрехите Му; само да се допре човек до дрехата на човек като Христа, като има вяра, ще оздравее. В четвърти стих на 16-та глава е казано: "Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона". Значението на пророк Йона е знамението на Посвещението. Това знамение ще покаже Исус на фарисеите. Той ще бъде погребан и ще възкръсне. С това Той ще изнесе Посвещението на историческата сцена пред цял свят. В началото на 17-та глава се описва Преображението, в което са включени и много окултни истини. Самото то е един окултен факт. За да се даде светлина по този факт, трябва да се напише цяла статия. На друго място аз вече загатнах за дълбоките Тайни, които са свързани с Преображението, затова тук няма да говоря повече. В 12-ти стих на същата глава пак се говори за Илия-Йоан: "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях". Тук пак ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият пророк Илия, с което въпросът за прераждането е пак подчертан. И това е казано от самия Христос. А учението за прераждането е едно от основните учения на окултната наука. В 23-та глава, от 8-ми до 10-ти стих е изяснена идеята за понятието Учител. Там е казано: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. И никого на Земята недейте нарича свой Отец, защото Един е вашия Отец небесни. Недейте се нарича нито наставници, защото един е вашия Наставник - Христос. А по-големият между вас нека ви бъде служител". В тази мисъл ясно е показано кой е Учител в света. Само Бог, само Христос е Учител и онзи, чрез когото Той се проявява, може да бъде Учител. В 25-та, 26-та и 27-ма глава е предадена Тайната Вечеря, хващането на Христа, Разпъването и Възкресението. Но за тях сега няма да се спирам, понеже имам предвид да ги разгледам подробно в отделна глава за Тайната на Голгота, както е разгледано във всички Евангелия. С това завършвам това разглеждане Евангелието на Матей, което не е, както вече казах, тълкуване на Евангелието, а показва само в каква светлина трябва да се разглеждат Евангелията.
  4. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Това е било в ония времена, когато хората са живели с други нрави, когато в проявите си са били естествени, непринудени. Това е било в онази златна епоха на човечеството, когато умните хора са познавали преходността на материалното и са били чутки да проявят внушенията на духовното. Разправя се, че в тази златна епоха богатите са разнасяли с каруци златото и скъпоценностите си и са ги раздавали на всеки нуждаещ се. Това днес не може да стане, защото хората ще ги сметнат за луди. Съществувало е тогава едно духовно благородство, което се е проявявало навсякъде. И все пак в един от градовете на тия благородни хора, където богати и бедни са мислили, как да се надпреварят в правене на услуги и добро, е живял един голям скъперник. Той е живял уединено и е мислил само за себе си. Никому добро не е правел, а е мислил само да трупа богатства. Веднъж из града вървял младеж, син на един от големите богаташи в страната. Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока. Така разумната природа поучава тези, които мислят само за себе си, които обичат да взимат и трупат повече, отколкото им трябва. Мнозина от тях остават под товара на собствената си алчност и скъперничество. От Учителя, преразказала Ели
  5. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му. Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата. Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута. Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението. – Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият. Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът. Наистина му се родил син – убитият, който му причинил големи страдания. Но чрез тези страдания той изкупил завинаги греха си.
  6. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ОВЧАРЯТ И ТРЕСКАТА Един млад овчар, който се занимавал с тайноведство, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри-трéски, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? – Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко силица от него, за да прекарам спокойно зимата. – Как ще направиш това? – Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. Ами ти къде отиваш? – Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко сила за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата – вечер, стопили го, превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен.
  7. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ИЗОБИЛИЕТО Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които се препирали за една трошица. Те и двете били хванали трохата и здраво я държали. Едната казвала, че трохата била отредена ней. Другата настоявала, че тя ù била изпратена като дар от небето. Така, всяка мислела, че има право на трохата и не я отстъпвала на другата. Ни едната пуща, ни другата. И двете държали трохата, без да могат да си хапнат от нея. Императорът наблюдавал този спор и мислел, как да го разреши. По едно време той сгледал наблизо един овчар. Отишъл при него и го попитал: „Имаш ли някоя и друга трошица хляб?" – Имам, торбата ми е пълна с трохи. Току що ядох. Императорът взел шепа трохи, па ги изсипал на мравките. Като видели това изобилие от трохи, двете мравки пуснали трохата, за която тъй горещо спорели и се нахвърлили към трошиците. Така спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си нататък. По едно време видял, че две кучета се давят за една кост. – Какво правите – извикал им императорът. – Защо се давите? Кучетата спрели за миг да се борят. – Снощи, отговорило едното куче, господарят ми даде голямо угощение. Като се свърши угощението, той хвърли и на мене една мазна кост, да опитам и аз нещичко от гуляя. Отде се взе тоя неканен гост, нахвърли се стръвно върху костта, иска да ми я отнеме. Да река да я разделя с него, няма как – тя е толкоз здрава, че с нищо не може да се раздели. Па няма защо и да я деля с този разбойник тя си е моя, и аз имам право сам да я изям. Императорът нищо не възразил на ръмжащото куче, а се запътил към дома на неговия господар. – Намира ли ви се някоя кост, останала от угощението, попитал го той. – Стига кости да искаш, ей ги там цял кош. Вземи си колкото щеш. – Императорът взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата и те тутакси престанали да се джавкат и да спорят. Изобилието и тук разрешило въпроса. Императорът продължил пътя си, размисляйки за тези два случая. Както си вървял, обаче, той се натъкнал на двама земеделци, които се препирали за няколко педи земя. Карали се, викали, не можели да разрешат през де да минава синора между нивите им. Единият настоявал, че съседът му бил заграбил една ивица земя от нивата. Другият пък твърдял, че тази земя си е негова. Нито единият отстъпвал, нито другият. Като видял императорът, че работата ще стигне едва ли не до бой, той се приближил при селяните и им казал: „Приятели, можете ли да отложите спора си до утре и да дойдете при мен, аз да го разреша?" – Кой си ти? Императорът написал своите знаци, дал им бележката, като им определил, по кое време и на кое място да го дирят. На сутринта двамата съседи отишли на определеното място и получили по десет декара земя. Щом получили по толкова много земя, те забравили спора за няколкото педи земя и се върнали доволни по домовете си. Така китайският император разбрал, че най-мощното средство, което разрешава всички спорове, е изобилието. БОГАТИЯТ И БЕДНИЯТ ЛАЗАР През една лятна нощ Бен Елиезер Сафра се пресели във вечността. От ранни зори новината се носеше в града, нахлуваше в малките кафенета, чиито стопани метяха още тротоара, стигаше до ония стари жени, които ставаха рано и сега наливаха своите спиртници. – Горкият Бен Сафра! – казваха случайните минувачи и бързаха да го споделят с други. По-нататък новината се носеше от ония, които, уморени от будуване край смъртно-болния, сега се прибираха по домовете си. – Бен Сафра умре, – казваха старите евреи от кварталното кафене на Бен Шица. – Бог да успокои душата му ! – Всемогъщият да му прости греховете, – добавяше Маир с упорит глас. – Да наследи рая, добавяше друг. Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият човек в града, не беше вече между живите. И както винаги, събрани по праговете, жените разискваха, разказваха, някои дори се надпреварваха да изброяват добрите му качества. Нали за умрелите не бива да се говори лошо. Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени. – Разбира се, това е погребение, – обади се русата Лея. – Не е сватба я! – добави пак Рашел – както преди пет години, когато се жени най-големият му син. Не пуснаха никого който нямаше покана. Помните ли? – Помня, разбира се – каза Лея. Останалите гузно се спогледаха, не им се искаше да вземат участие в този разговор, който им прозвуча като клюка и мълчаливо се разотидоха. А това всички помнеха. За подобни неща народът има отлична памет. Това беше тогава, когато Сафра ожени сина си. Къщата му беше нова, току що влизаха в нея. Разказваха се чудеса. Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха. Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък. Бен Елиезер Сафра бше най-богатият човек в града. Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички. Смъртта не прави разлика. Когато дните се свършат, тя идва, студена и неумолима. Тя взима еднакво душата на тоя, който обитава в палати, и на оня, който живее в колиба. Бен Сафра живя малко – 50 години, но живя охолно и богато от люлката до смъртния одър. Нужда той не позна, но позна и опита всичко, което на земята можеше да се вземе срещу пари. Беше ли сега доволен? Кой можеше да знае това? – Само той, който сега лежеше, мълчалив и затворен, навеки млъкнал. Нищо не се чуваше, нищо не се виждаше. Светът на умрелите беше велика тайна за живите, за всички и за мен, който смирено и тихо стоях до ония, които шепнешком приказваха и хвалеха добродетелите на починалия. Петнадесет минути по-късно аз излязох навън и поех широката улица. Нещо тежко се откъсна от гърдите ми. Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия свят умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за гроб и стояха повече отколкото трябва непогребани? Прибрах се късно и заспах веднага след тоя тягостен ден. Събудих се посред нощ и... чудно! Мисълта за Сафра не ме остави до съмнало. На следната нощ се повтори същото. А на третата стана нещо, от което няколко косъма ми побеляха. Беше пак към полунощ, когато някой ме бутна по рамото и рече: – Искаш ли да видиш Сафра? Бен Лазар Сафра, милионера, банкера ! Аз не бях от страхливите, но смутих се не малко, стреснах се дори, макар че се помъчих да се овладея. – Сафра е покойник и няма какво да го гледам – отговорих аз. – Покойник! – подигравателно се обади гласът. Покойник! Хората са много глупави, ако мислят, че мртъвците умират и тук. – Какво е това, оставете ме да спя ! – Твоите съседи какво не биха дали, за да го видят. Погледни само и ще видиш неща, които никога могат да ти са от полза, нали искаш да четеш в душите на хората? Защо пък да не гледам, си казах аз, нищо не ще ми струва. Отворих очи и погледнах... О, небеса, врно ли беше това? Съвършено вярно, защото аз видях с моите собствени очи. Аз видях, аз видях Бен Сафра, жив и досущ такъв, какъвто беше приживе, само с побледняло лице и странни очи. Той се сърдеше на някого, недоумяваше, ходеше насам-нататък, не можеше да си намери място и току натискаше с пръста си, както се натиска електрически звънец; чакаше една секунда отговор, който все не идеше и започна пак да вика и да се ядосва. Когато и на неговия вик никой не се обади, той се провикна с цяло гърло: „Лазаре!" – Какво, господарю? – проехтя отговор от небесата сякаш. – Не чуваш ли, оглушахте ли всички? Какъв е този безпорядък в моята къща? – Какво искаш? – Какво искам? Ела ми дай обущата, обуй ми чорапите, трябва да излизам, облечи ме. Полей ми да се умия! – Е, Сафра, не мога! Сега не сме на земята – се обади след ма ако Лазар. – Не сме ли? Ами къде сме? – смутено попита Сафра. – Другаде съм аз, другаде си ти. – Не говори глупости, Лазаре, годините изглежда са помътили ума ти, но хайде по-скоро ела тук. – Не може, Сафра. Ние сме умрели за земята, Сафра. Не помниш ли последните години, когато боледувах и през един прекрасен ден тъкмо пред Пасха се преселих във вечността? Сега и да искам не мога да дойда при теб. Едва тогава Бен Елиезер Сафра се стресна, погледна наоколо, спомни си сякаш нещо страшно, което скоро беше станало, обзе го ужасен страх, и едва тогава той усети под краката си една страшна горещина, която пареше нозете му. В тоя ужас той започна да трепери от страх. Горещината пълзеше по тялото, стигна устата, гърлото му засъхна, обзе го, види се, страшна жажда и той завика: – Лазаре, Лазаре, ела тук, че умирам за вода. Гърлото ми гори. Ужасно горещо е тук. – Не мога, господарю! – Лазаре, нали при мене беше слуга, не помниш ли, когато ти позволих да си направиш една колиба в моята градина? Не помниш ли, че всяка сутрин ме будеше и ми поливаше да се измия, а сега не искаш една капка вода да ми дадеш да си наквася гърлото. – Да, Сафра, там аз бях слуга, но тука не съм. Аз живея в блаженство и ангели ме пазят. Всеки ден на страдание на земята, за мен тук е празник. При светите отци Аврам, Исак и Яков съм сега, не мога да ги оставя, за да дойда при теб. И да искам, не ще ме пуснат. Ти прие добрините на земята, а аз на небето. Тук редът не е както на земята, бедни Сафра.
×
×
  • Create New...