Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'промисъл'.

Открити 3 резултата

  1. 59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на Дунавският остров Персин в концлагера, край село Белене, докарват ме в Дирекцията на милицията, на площад Лъвов мост и ме затварят в арестантска килия, където ме държаха, мисля, че беше повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна. Преживявахме там мъчителен глад. Затворен сега тук в арестантската килия глада продължи, не само поради крайно оскъдните дажби, но и още по-лошо поради това, че тук като готвено освен малкото парченце хляб, давах по-често някаква рядка чорбица с тук-там по някое парченце карантия, която чорбица аз като дългогодишен вегетарианец не само, че не можех да близна, но ми ставаше лошо само като я помириша, затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече и поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж само за миг, вратата на килията ми се отвори и някой хвърли коматче хляб. Това стана така бързо, че не можах да забележа, кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи, троха по троха изядох коматчето. Тогава си спомних случката описана в Библията станала с пророк Илия, който бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци. Бягайки той се скрил в една пещера. Но за да живее човек трябва да яде. Великият Промисъл му праща една врана, за да му занесе парченце хляб. След някой ден, бях извикан и ми се разреши на два пъти да ми се купи хляб. Така бях спасен от мъчителен глад, докато ме закараха в затвора, където вече беше по-добре. По какви причини ме вкараха в концлагер? Това беше 1958 г. Никола Антов, който беше в братския съвет искаше изцяло да вземе властта в свойте ръце, на Братството на Изгрева. И искаше на всяка цена да отстрани Жечо Панайотов и брат ми Борис Николов. Затуй той беше направил едно събрание и да ги опетни. Аз разбрах тази работа и отидох в салона. Той се беше облякъл официално с костюм и се готвеше да държи обвинителна реч. Тъкмо да почне, станах аз и с едно прекрасно красноречие изложих всички тези неприятни събития, които той беше създал на Изгрева. Беше бил Христо - бояджията, който по-късно от побоя почина. Беше бил Елена Андреева и една възрастна сестра. А беше отговорник, като комунист на квартала. Имаше голяма власт. А Методи Константинов като ме слушал отишъл при брат ми Борис и казал „Николай да си стяга багажа за концлагер в Белене". И една сутрин преди беседа дойде един милиционер и един агент, който познавах случайно от времето на моята търговска дейност. Каза ми: „Николай отиди си вкъщи и си вземи одеало за завиване". Взех две одеала и ме закараха в затвора, престоях десет дена и всеки ден по два пъти на ден ме викат, и питат „Защо си тук?" - „Аз не зная, вие ще кажете". - „Ще седиш тук, докато разбереш и научиш". И след няколко дни с нощния влак ни закараха в Белене. Никакъв обвинителен акт, не ти дават обяснение. Това беше преди ревизията на Изгрева. В лагера седях две години при непосилна работа. Една година в Белене, после ни заведоха една година в Плевен на вала, на Тотлебеновия вал, там от една кариера вадихме камъни. Освободиха ме след две години, след като ме заведоха в София и за случая, който описвам тук. Една сутрин ме изведоха при един чиновник и ме пита: „А сега накъде?" - „Не знам". „Сега отиваш в затвора". Аз съм радостен, че там мога да си купя храна и да се нахраня. Като отидох там поисках веднага от милиционерите да ми купят халва и бисквити, защото нямаше тогава хляб. Закараха ме на баня, да се окъпя. Имаше и други затворници, които ме оглеждаха уплашено. Питам: „Какво има?" - „Ама такъв слаб човек, само кожа и кости за пръв път виждаме". В затвора престоях 50 дни и след това с голяма гаранция от 500 лв. ме освободиха. Един наш брат даде от себе си 500 лв., плати гаранцията и веднага ме освободиха. Бяха много пари - 7 заплати. Изтезан, гол, окъсан, с едно затворническо сандъче у дома. Не могат да ме познаят. На другия ден тръгвам да търся работа. Среща ме Тодор-"босият", той беше хамалин и отидох при него. Товарихме и разтоварвахме тухли по камионите. Един ден трябваше да стоварим камион с мозаечни торби. Те тежаха. Аз нося, вървя и се олюлявам така. Нямам сили след лагера. И шофьорът на камиона ме видял, съжалил ме и заявил на управлението: „Този човек не е за хамалин". И ме пратиха на една канцеларска работа. Добре, ама аз не свикнал да седя на едно място и да пиша. Плащаха ми много малко. Срещнах Гради Минчев и той ме повика при него да работя за заплата 90 лв. Накрая отидох при брат ми Борис и правихме мозайки. След това отидох при военните и там останах, и бях много добре платен. И освен това грубата работа я работеха войниците, а аз само ръководех като майстор. Така спестих някой лев. Вече не работех груба работа. Един друг случай. По онова време, когато бях търговец, бях се запознал с един човек, имаше сергия на ул. „Леге", в един вход. Виждах, че е голям шмекер. Идва при мен един ден и иска да купи нещо от мен. А аз видях, че иска да ме изиграе и не му продадох нищо. Изпратих го без да купи нищо. Като отидох в Белене и този шмекер там. Един ден, като свърши работата, прибираме се и ни дават обед, сварена вода с малко фиде и макарони. Слаба, лоша храна. Идва при мен и ми казва: „Аз имам една глава лук - половината за мен, половината за теб". Изведнъж, Боже мой, цялата тази неприязън, която имах към него, изведнъж падна от мене. И ми се видя мил и симпатичен човек. Оттогаз станахме много добри приятели. Половин глава кромид лук направи цяла революция в мен. А това бе голям лукс тогава. Веднъж зад кухнята на боклука видях една глава лук, веднага я прибрах в торбата. Тогава затворниците копаеха и търсеха червеи, за да ги ядат. Беше голям глад. Но Великият Промисъл бдеше над мен и аз оживях досега.
  2. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно, вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания - всичко туй е предвидено. На човека, който е пратен на земята, бъдещето му е точно определено. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек. Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори. Вие се натъквате на известни спънки, които са вън от Божествения план. Те ви отвличат, но вие трябва да знаете, че туй, което е от Бога, е благословение за вас. Вие обаче като не разбирате това, натъквате се на ред мъчнотии, които не крият нищо Божествено в себе си. Тия мъчнотии не са определени за вас. Има едно висше начало в човека - него трябва да слуша той. Това начало наричаме Висшето Аз, „Господ в човека, Божествения глас". Бог живее във всеки човек, който го нарича „Моят Бог". Има един грандиозен план в света. Това са съществата безброй по всичките Слънца и на земята, за всички тия същества Господ е промислил. Знаете ли какво нещо е Божията Промисъл? Промисъл е за най-малките животинки. Каква Разумност има в Бога! - Да разбира техните нужди и да им отговаря. Като умират хората, вземат предвид тяхната смърт и като се раждат, имат предвид. Всичко взема предвид и координира в едно. За вас животът може да бъде несносен, но този несносен живот всякога се туря в един път, че и тебе да ползува, и окръжаващите да се ползуват. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления. Нищо не е случайно, всички събития от какъвто характер и да са те - физически, психически или обществен, се ръководят и направляват от едно Висше Същество, Което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците е зависим от машиниста, така и нашата Земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън, понякой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои. Земята някой път се приближава до някоя по- голяма планета, която й въздействува. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучавате и разберете. Но сега за Божествения Промисъл, който е необходим за вас. Когато се намерите в мъчнотии, оставете се на Божествения Промисъл. Той ще свърши това, което вие не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодействува. Причината за коравината на вашето сърце е вътрешна и органическа. Когато казваме, че Бог помага на хората, ние имаме предвид разумните същества, с които Той си служи. Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата. През това време Той изпраща в помощ на човека някое светло същество, което разполага с повече време. Това същество се отправя към друго, което разполага с още повече време. Последното пък се отправя към трето, което живее в по-големи възможности на времето и т.н. По този начин Божествената заповед стига до онова разумно същество, което разполага с толкова време, с колкото и хората, и помага на човека, към когото Бог пръв е отправил своето внимание. От човека до Бога са наредени множество разумни същества, които едни на други си помагат. Така именно всички изпълняват Волята Божия. Мнозина се питат защо има изпитания. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има Кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три дена не ял нищо. През това време усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така именно той разбрал, че има Промисъл в света.Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и великите неща са невидими. Кой е този, който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно, Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния или чрез простия и чрез учения. Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога, чрез когото и да иде това благо не е важно. Един селянин пътувал два-три дена, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сили да върви, едва вдигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо няма в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се оказало, че и той го изял, вече готвел се да слиза в селото. Уморен и измъчен от глад, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял как три круши една след друга паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света. Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България. Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България. Трябвало да мине през Родопите, но случило се, че нощта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно място, чула един глас, който й казал: „Спри!" Тя послушала гласа и спряла. По едно време завалял силен дъжд и тя се намерила в още по-трудно положение, не знаела какво да прави. Обаче тя решила в себе си, че докато същият глас не й каже какво да прави, няма да мръдне от мястото си. Дъждът валял, превалял, тя останала на мястото си до сутринта. Като се съмнало, какво да види? Пред нея се разкрила голяма пропаст. Едва сега тя разбрала кой бил този глас, който й казал да не върви по-нататък. Сега разбрала тя защо трябвало да спре и да остане до сутринта. Благодарила на Бога за грижата към нея и продължила пътуването си. И днес Божественото казва на всеки човек: „Спри!" Пред какво? Спри пред престъпленията си! Спри пред безумията си. Спри пред кривите си постъпки. И като се съмне, като изгрее слънцето, Божественото ще каже: „Тръгни!" Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер в тъмнината. Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе!" Питам, има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? - Не, тук смъртта няма място. Кой е Онзи на брега на пристанището, който те прегръща и целува? Това е той, твоя единствен приятел. „Отивам да ви приготвя място и когато дойда, ще ви взема при себе си, където съм Аз, там да бъдете и вие." Помнете: При всички опасности в живота, Божият Промисъл бди и помага.
  3. 27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ По въпроса за Божия Промисъл за учениците, всеки „ученик от свещения Път", като проследи живота си, ще открие чудни неща. Давам един цитат от Учителя (из сб. „Новият човек", стр. 269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път? - Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример. В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по чудесен начин - като отговор на мои молитви. Но планът за това е бил изработен доста отнапред и се прилагаше на етапи. Интересно е да разправя как в последните пет минути се разреши въпросът за изпращането ми от казармата на работа в Местната военна болница. И как наскоро след това бях назначен за организатор и надзирател на клон от местната военна болница в Търново, който клон се приготовляваше за ранени войници от бъдещ фронт с Румъния. Както и стана. Тъй че, когато дойде крайният резултат от уволнението ми, аз ясно видях плана и етапите, които са го предшествували. Пак по такъв начин, изработен от Горе, се нареди аз да напусна учителската професия и да завърша правните и държавни науки, без да имах спестени пари да прекарам и два месеца в София. А какви чудни благословения ме следваха, след като завърших университета! Наистина по чудесен начин в къс срок изплатих заемите си. Нареди се да заемам служби с много високи заплати. Загатвам за тези неща, за да прославя името на Бога и нашия Спасител. Не беше нужно да има човек умът и вярата на Стефан Тошев, за да разбере, че в гореописаните случаи може да се говори за факти, в които има подчертан специален Божи Промисъл за мен и дома ми! Но аз считам, че случаят с освобождаването ми от военна служба в Търново (който съм описал в друго от моите кратки съчинения) държи рекорд в благословенията, които съм получавал от Небето в живота си, като специален Божи Промисъл. За всички Божи благословения въздавам от дълбочината на душата си слава на Бога и Спасителя Господа Христа! През 1916 г. имах един продължителен разговор с Учителя. Между другите въпроси, Той засегна и въпроса за Божия Промисъл за учениците и между другото ми каза, че при нужда, ако спираме мисълта си на Христовите думи: „Търсете преди всичко, над всичко Царството Божие и Божията Правда и всичко друго ще ви се придаде", магичната сила на този израз и Божественият закон, които се съдържа в него, ще се прояви за нас. Очакваният резултат, необходимите благословения ще дойдат!
×