Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'противоречия'.

Открити 2 резултата

  1. 176. Противоречията ми са в духовния свят На 1 ноември 1941 г. се назначих за прогимназиална учителка в село Сирищник, Радомирско, където работих една година. Селото е на 12 км от железопътната гара и трябваше да превозя багажа си с конска каруца. Денят бе мрачен и ръмеше дъжд. Спрях в първата къща в селото, защото не познавах никого там и хората любезно ме приеха. Седнах край запаленото огнище и тежка мъка ми сви сърцето. Селото бе в една тясна котловина, прихлупено от тъмни облаци и не вещаеше нищо добро. Имах желание веднага да се върна, но стопаните ме успокоиха, че ще ми намерят хубава стая в попската къща, та да остана. И наистина, високо до чардака имаше една просторна стая, в която се настаних. Училището бе малка схлупена сграда с четири стаи и малък двор. Намерих децата затворени, бедни и нерадостни. Имах широко поле за работа. Децата трябва да бъдат радостни и пълни с импулс за живот. Започнах да ги уча песни - мелодии от Учителя, с някои думи, които съчинявахме заедно в клас. При всяко влизане след междучасията ги нареждах по двама и ги карах дружно да пеят. Подготвих пиески и програми с тях и децата оживяха. Инспекторът ги намери съвсем променени. Радвах се, че можех да приложа методите на Новото Учение там и да работя над тия изостанали душички, които живееха при много примитивни условия. Същият месец получих писмо от брат Гавраил, в което ми пишеше, че имал разговор с Учителя за мен и Учителят му казал: "Пишете й за музиката, за красивата страна на живота, за положителното. Тя е много чувствителна и лесно се тонира от средата. Кажете й да не ходи боса в циганското тръне. Точно тук стои същественото в ограниченото и разширеното съзнание. Светлината е, която дава растежна формите. Щом има тя повече светлина и вижда и усеща, че краката й се набиват от тези тръне, нека се обуе. Тогаз тя ще бъде свободна. Тя е наследила много хубави качества от баща си, но трябва да регулира разумно личните си чувства. Спънките, спирачките и противоречията са й в духовния свят. Когато трябва да се реализира нещо хубаво, разумно, хармонично и трайно, ще се явят пречки на физическия свят. Ако там човек се справи, обаждат се от духовния свят." В.К.: На с. 154 Учителят ви дава защо имате пречки. Ту горе, ту долу. Този квадрат, който го имате в хороскопа, трябва да се разреши или горе или долу. Разрешението на квадрата е в центъра, някой път в успоредните линии. Тук се споменава, че не трябва да ходите боса в циганско тръне. Весела: Което означава, че условията ми са много лоши. Външните условия. Аз съм попаднала в село Сирищник между много изостанали хора, които не прилагат добродетелите в живота си, а които живеят егоистично, които правят пакост на другите хора за собствено издигане. И аз там получих един много тежък урок. Един от учителите беше писал в министерството за мен, вероятно, че аз съм тайна агентка на комунистите, защото аз превеждах беседи на Учителя и все пишех. И той мисли, че аз съм се скрила в селото и идва инспектор да ме инспектира. И среща свещеника, а аз идвах с майка ми тогава пролетта, и пита за мен, а той казва: Ами тя трябва да надене расото, рекох, тя е тука християнка, облича бедните деца. И инспекторът се почудил каква християнка съм и аз щом слизам от кабриолета ме вкарва в училището да ме инспектира. И децата пяха и той каза: това чудеса сте направили в това училище. В.К.: Вие ги накарахте да изпеят някои песни? Весела: Пяха. "Рано сутрин", "Слънчевите лъчи", изобщо пяха, пяха, просто като ангели. Радостни бяха децата. Там просто едно бедно училище, бедни, смазани, мизерия. Значи той се слиса и писа: Обича децата с божествено откровение и те отговарят със същото. Не писа в ревизионния лист, а аз веднага си дадох оставката. Събрах ги и казах: Аз ви третирах като братя, а вие правите такива доноси. Извиках инспектора в квартирата си и той видя, че превеждам беседите на Учителя. В.К.: И вече Учителят какво каза във връзка с това, че вие напуснахте? Споделихте ли с него? Весела: Ами аз се върнах и той се усмихна така и каза: "Опитност, рекох". Тежка опитност имах там. В циганското тръне. Гавраил ми писа. Да се обуя, значи аз да се стегна, да се оградя вътрешно, да се организирам, да не се подавам на злото. Да не ме руши злото. Това е.
  2. 7. Противоречията в живота ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА 16 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 14.01.1938 г., петък, 6 ч.с., София-Изгрев. - В: Възможности в живота. Младежки окултен клас, Г. XVII (1937-1938). София, АСК 93,1998, с. 243-245. "... Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: "На тебе даром ще преподавам". Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: "На тебе без пари". Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите - с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: "Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш". Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз се уча от неговото свирене Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе от стаята, и пак ще се върне - по десет пъти излизаше от стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно. Каза: "На тебе не ти трябва повече от това". И на вас сега искам този метод да туря. Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше:"Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то". Казвам: Вие се обезсърдчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по- малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текат. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята. Казвам: Де е лошото в света?... "
×