Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'пътя'.

Открити 5 резултата

  1. 12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА Та, това беше животът ми на село. Защо го разказвам? За да ви станат ясни думите на Учителя: «Ако останеш тука, ще ти одерат кожата.» Това бе първата Му дума към мене. А кой ще ми одере кожата? Аз работя и не искам нищо. Това е мое разбиране, изковал съм го у себе си от беседите. Това не е шега работа. Аз само чета беседи и никъде не ходя. Нямам свободен ден. А то е един изход за мен. Иска да каже, че «имаш вечно благо, но от него, нищо няма да разбереш». И Учителят започна да изрежда така замислен, съсредоточен. - А-а, ти ще отидеш там, после ще отидеш там, но и там нема да стане. Учителят изрежда едно след друго, но е недоволен от това как ще ме приемат там, където ще отида. Приказва, че ще правя смени, но какви смени, откъде да знам? Нямам понятие за това. И накрая каза: - През 1964 година ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите? И накрая каза: - Защо ще е нависоко, а не нашироко. А това не можех тогава да го разбера. - А, то ще се оправи, ще се оправи. Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.» И накрая каза: - Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата. Това е връзката с Учителя. После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата.
  2. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв. Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си. Тази картина я наричат различно. Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях. Лъвът, укротен от девицата, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти. Действието на доброто, възвишеното, светлината, които ученикът ще излъчва, ще бъдат по-силни, отколкото влиянието на ниските, тъмни и омразни подбуди на срещнатите същества. И тези същества ще бъдат превъзмогнати от силата на ученика, която той още може би не съзнава. Срещнатите същества ще легнат тогава пред краката на ученика и ще лижат ръцете му, и ще му отворят пътя за висшите светове. Тези същества са това, което в розенкройцерски смисъл се нарича Първият пазач на Прага към висшите светове. Тези неприятели на ученика не ще могат да му напакостят дотогава, докато може би и на него ще дойде определения час, в който той ще трябва да се принесе в жертва от любов към неприятелите си дори, за да им помогне. В такъв случай е възможно той, според предопределението на висшите същества, да бъде предаден на злите същества. И тогава те, без да знаят, ще изпълнят Божествения план. Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина единадесета. В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето. Така добрият, чистият ще мине между множеството врагове и нито една ръка не ще може да се повдигне срещу него. Непонятната за тях магия ще ги държи като в плен. Това е силата на висшите излъчвания. На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози девица, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага. Божественото се е проявило в Пилигрима - в неговото свещено спокойствие, с което Божественото извиква световете към живот, което ни е показано от картина първа; властва в живота и в света, както ни е показано в картина четвърта и води към съвършенство, както е показано в седма картина. То ръководи и властва, а също така обгръща онези, които имат поне до известна степен проявено Божественото в себе си. Такъв напреднал човек обезоръжава и подчинява своите врагове чрез спокойствието и добрината, които излъчва. Такъв човек е узрял, той е посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало на стъпало, от светлина към още по-голяма светлина. След като ученикът е преминал фазата, означена от единадесети Аркан и след като е придобил известни магически сили с помощта на Йерофанта, той напуска тялото си и се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Днес ще вървим в дълбочината на вечния огън, където звездите се свързват в един венец. Ти ще имаш опитността да видиш как владеят силите на Живота, как те съществуват. След това ръководителят докосва по един определен начин едно място на главата на ученика и последният веднага вижда околния свят в съвсем друга светлина. Земята и планините по нея му изглеждат пo-малки, като че ли изпълнени с мъгла, но преди всичко той вижда една силна възсиня светлина, която обгръща всичко и като че ли тече около всичко. Това е жизнената сила, му казва ръководителят. В този момент на ученика му се струва, като че ли той плува в море от светлина, лъчезарно трептяща, жива. Той вижда, че тази светлина извира от дърветата, от растенията и цветята по полето. Той вижда, че светлината се излъчва леко от кристалите и скъпоценните камъни в лоното на земята. Светлината обгръща и изпълва по-слабо или по-силно всичко живо. Скоро ученикът забелязва известен ритъм в това световно море, вълнообразно тласкане, което изглежда излиза от един твърде далечен център. Ученикът вижда в този ритъм вълните на Живота и той вижда, че където достигат вълните на Живота, кристалите заблестяват по-силно, цветята замирисват по-силно, плодовете узряват по-скоро, а хората се обичат. Гледайки това светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко. Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността. При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози. Венци от рози - мисли си ученикът. Те минават като стрела през световете на духовете и на душите. Мисъл-форми хвърчат покрай тях. но в неимоверната бързина с която се движат, ученикът едва може да различи нещо. Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща. Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него. Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти. Защото тези, които си приличат по качество, се събират и привличат едни-други. Тук са също и онези, които обичат лъжата - събрани заедно се надлъгват, но никой не вярва на никого. На друга страна са убийците и прочее. Тук са всички, които са живяли лош живот и ще стоят в това място, докато тяхната душа се пробуди, докато изгорят всички страсти и желания, които са ги тикали към престъпления. Последствията на техните лоши дела са винаги пред очите им и те страдат, понеже не могат да заличат вече направеното. Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш. За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
  3. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват. Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих? Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих. С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси. 12 ноември 1964 г.
  4. 3. ПОДГОТОВКА КЪМ ПЪТЯ Подготовка към кой път? - Към онзи път, по който Учителят върви. По тесния, стръмен и възходящ, но безопасен път. По онзи път, постлан с добродетели и огрян със светлината на Истината. Макар и през малка дупчица зърнала този път, поех аз по него смело и без страх, според думите на Учителя: Без страх и тъмнина, с любов и светлина. Първо поех пътя, после започнах да мисля, пък и пътят постепенно се откриваше. После чух от Учителя да казва, че при Божественото първо се действува, а после се мисли; при човешкото е обратно: там човек първо мисли, а после действува. Наистина, при Божественото човек не е изложен на опасности. И така излезе: поех този път и не се излъгах. Че имах противоречия, обезсърчения, неуспехи, това се дължи на мой стар дълг, който сама трябваше да си платя. И за това не съжалявам: плащах и растях. Вървейки в посочения път, там намерих истински методи, закони и принципи за правилно решаване на всички задачи, мъчнотии и противоречия. Учителят сочи този път не отдалеч, нито само с пръст, но с целия си живот, с всички свои действия и прояви. Подготовка е нужна към този път, за този път и в този път. Голяма е подготовката към този път, поет доброволно и с любов. Как пристъпих към тази подготовка? - Първо се заех да намеря печатаните беседи, държани от Учителя до това време. Намерих ги. Те бяха всичко 14 - четиринадесет, събрани в един том, под заглавие „Сила и живот", първа серия беседи от Учителя. Прочетох ги по няколко пъти. Харесаха ми много по увлекателния и по-особен език, който не прилича на църковен език, нито на протестантски. Нещо особено, свободно, независимо лъхаше и от съдържанието, и от смисъла на Словото, което изведнъж ме грабна. Като прочетох беседите два- три пъти, в мене се събуди жив интерес към духовна литература и аз започнах да търся такава. Попаднах на теософска литература, която също започнах да чета с голям интерес, като литература, която запознава читателя с духовния свят. Попаднах и на въпросите за прераждането, за ясновидството, които приех веднага, без противоречие. Обаче непрекъснато мислех, съпоставях фактите, анализирах всичко, което мина през мисълта ми и след като то стана напълно мое, след като улегна и в съзнанието ми, тогава само се съгласих с прочетеното и счетох книгата за затворена. Така продължавах да чета една книга след друга и като не намирах вече подходящи на български или на руски, престанах да чета теософска литература, но не престанах да мисля, да се разговарям с познати и близки на мен лица, чели такава литература. Постепенно прочетеното асимилирах, докато оживя в мен и стана мое убеждение, но не без вътрешна опитност. Въпросът за прераждането приех, обмислях в себе си, докато го асимилирах добре, и до днес не съм се отклонила нито милиметър от пътя. Каквото разбрах, каквото научих, приех и обработих в себе си, беше достатъчно за малкото време, с което разполагах. Едва бях поела пътя, а той е дълъг, безкраен. Колкото повече навлизаш, светлината става по-голяма, знанията растат, стремежът и импулсът за работа дори надминават силите и възможностите на човека - творчески е този път. Много четох, много се разговарях с близки и познати мен хора за новото, което се открива пред необятния път, обаче дума не чух от никого нещо по въпроса за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати били по това време вегетарианци. Толкова по-добре: станах вегетарианка по свой почин, по вътрешен път, под ничие външно влияние - нито от хора, нито от книги. На 27 септември, същата 1915 година, още със ставането си от сън, казах в къщи: „От днес съм вегетарианка.." Като чуха това, и двете ми сестри се обадиха: „И ние също." Само майка премълча, без да се противопостави. И така, от този ден, без най-малко отклонение съм вегетарианка. Впоследствие четох книги върху вегетарианството, но от тях научих по-малко от това, което научих от себе си. Не е въпрос как да се готви. Важно е как да се яде и какво да се яде. И храната учи човека. Тя го съгражда, обработва, облагородява и възпитава. Тези са първите ми стъпки към красивия, светъл и величествен път. 29 октомври 1964 г.
  5. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения. Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
×