Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'радост'.

Открити 4 резултата

  1. 20. Великата Скръб и Великата Радост. "Песента на двете сестри: Скръбта и Радостта" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев Денят е сряда - 27 декември 1944 г. Ние сме станали много рано, навън е зимна нощ, градът спи и светът спи, но на Изгрева не спим. Ние бодърствуваме. Часът е 5 без 15 минути и салонът е пълен. Ние трябва да бъдем на поста си и затова е решено да се проведе младежкия окултен клас. За целта е определена беседа, която трябва да се прочете. Свършва беседата прочетена от брат Симеон Симеонов и ние с майка ми леко станахме от столовете да се вървим. Погледнах часовника си. В онези времена да имаш часовник на ръката си бе рядкост, струваше цяло състояние, но аз го бях донесла от следването ми в Съединените Щати. Стрелките на часовника показваха точно 5 часа и 40 минути. В този момент в салона бързо влиза сестра Мария Тодорова, прегърна ме и каза разплакана: "Сестра, Учителят си заминава", и ме поведе към приемната, където бе онази малка стая, прилепнала за салона и която днес можете да видите само на снимка, защото всичко бе разрушено от разрушителната стихия на злото. Десет дни преди това, на 15 декември Учителят спомена: "Колко е приятно да срещнеш човек, който никога не е допущал в себе злото, който никога не е помислял лошо за своя ближен. Наистина, при сегашните условия мъчно се постига това, понеже злото е обхванало половината от живота. Днес и добро има в света, но и злото царува." Влязохме в приемната и бързо се спуснах към кушетката. До Учителя беше брат Борис Николов и Владо руснака. Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до него, Той изпусна на два пъти продължителен дъх и накрая последния си дъх. На дясното му око се появи голяма сълза. Брат Владо ми каза: "Сестра, вземи кърпата на Учителя, изтрий сълзата Му. Запази кърпата!" Избърсах последната сълза на Благия Учител и запазих бялата кърпа. Денят бе сив. Никакъв вятър, безветрие. Студ - минус 12 градуса. Три дни траурното небе не се промени. Мъртва сивота. Слънцето сякаш изчезна от небето завинаги. Владо ме поведе към къщи. Бях напълно сломена. Отидох и си легнах. Не можех да търпя тялото си. Не можех нито да лежа, нито да седя. Никакъв импулс за живот не бе останал в мен. На вторият ден, на 28 декември 1944 г. сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в мен: "Недей скърби! Аз ще възкръсна!" В миг цялото ми същество се изпълни с живот. Радост преля сърцето ми. Скочих от леглото-бях Нов човек. Нито помен от досегашната мъка. Облякох се набързо и се затичах към Изгрева. Исках да споделя радостта си с всички. Срещнах първо сестра Савка Керемедчиева и я прегърнах, като й казах думите на Учителя, които бях чула в себе си. Но тя неутешимо скърбеше и не можаха да стигнат моите думи в нея. Тя не можа да се съвземе от тази скръб и няколко месеца след Учителя и тя си замина от земята. Салонът бе пълен с плачещи братя. Учителят лежеше на одъра, заобиколен от скръб. Радостта ми бе неудържима, щеше да ме пръсне и аз исках да я споделя с тях. Как да кажа на тези братя да не плачат? Как да им предам Великата Радост, която бе в мен? Беше невъзможно. Постоях малко и си отидох. Бях преживяла живото присъствие на Безсмъртния. Той лежеше там, за нас. Отнасяше голямото Зло с физическото си тяло, за да расте младото, посято в нас от Него. Този, който владееше материята до последната клетка, остави святото си тяло, да го погребат малките в малкия ни свят, за да го запази. Не случайно тези, които са спускали ковчега са чули трясък вътре в него, в момента на спускането. Може ли Учителят да остане в земята? Когато стоях в салона на третия ден, за първи път облаците се разтвориха и слънчев лъч проблясна, прониза сивия саван и проникна в салона. В този момент пишех на бележника си: "На върхът на най-високата планина Голям тъмен облак се разпръсна. Светлина - Вечна светлина озарява върха на земята." Видях светла бяла пътека как се очерта към изток - към източника на светлината и безброй бели души се движат по пътеката към Изток. Той победи! Той отвори пътят на душата към Небето! На човешката душа към Бога! В 12 часа на обяд спуснаха братята ковчега с тялото на Учителя в гроба. Мястото за почивка на тялото му бе избрано предварително от Него, както и онези, които трябваше да изкопаят гроба и да направят ковчега му. Това се установи в онзи момент, когато те без да знаят един за друг и за поръката на Учителя се събраха, за да извършат погребението Му. Години след това всеки един от тях с благоговение си спомняше за своето необикновено участие в един акт, предварително определен от Учителя, посочвайки на всеки един от тях всички подробности за предстоящото събитие, без те да разберат за какво става дума, защото бе казано с една символика и с една точност присъща за Учителя. Днес мястото е обиколено с елипса. Здравец и босилек ухаят сега там. Пред мен са записаните думи на Учителя в Светляево: "Божественото е най-лесното нещо да се приложи, за който знае, а най- мъчното, за който не знае. Само Божественото има бъдеще. Човешкото ще отпадне, то е временно. Хората трябва да обикнат във всички Божественото. Виждай Единният в множеството и множеството в Единният." Спомням си как в Светляево на 6 август присъствувах на ден, в който се изля Великата Радост чрез цигулката на Учителя, като победа на небесната Светлина в умовете на човеците и ангелската виделина в душите на хората по земята. Пред мен Учителят засвири и даде тогава песента за "Двете сестри - скръбта и радостта". Бях определена да присъствувам и на този акт на Великата Скръб - с Неговото заминаване и на възродената радост от Неговото Възкръсване. Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Всемировият Учител бе проявеният Абсолютен Дух на Битието! Всемировият Учител бе изявената Божествена Душа на Битието! Той е Все и Вся! Амин!
  2. 272. Скръб и радост са един процес Същият ден, привечер, Учителят ми говори дълго за скръбта. Не можех да запиша чудните неща, които ми каза, но ето една малка част записана: "Скръбта е един отделен красив свят. На земята в скръбта влиза греха, скърбим за изгубената чистота. В радостта всичко изхарчваш и оставаш празен - иде скръбта, в която си на угощение, нахранваш се, ставаш доволен - иде радостта. Скръбта е зелен плод, който ще узрее - ще дойде радостта, радостта е зрял плод - ще посееш семката му в земята - иде скръбта. Скръб и радост са един процес. На земята скръбта е вътре, радостта е вън, на небето радостта е вътре, скръбта вън. След всяко опитване иде нова теория. Първо е фактът, после теорията. Като слезе първо човек от невидимия свят, носи подаръци оттам - радостен е. Досега скръбта е била един тъмен свят, като се освети сега, ще се види красотата му. Нова светлина трябва, за да видиш този свят. Човешкият свят започва с радост, завършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, завършва с радост, а Божественият свят започва и завършва с радост. Да виждаш Любовта на Единия в множеството и Любовта на множеството в Единия. Слънцето като една маса изглежда, но то е голям колектив. Ще стане извор на жива вода вътре във вас. Процесът на вечното обновяване и пробуждане е един и същ. Най-голямото пробуждане е старостта, а роденото дете е спяща душа, която постепенно ще се пробужда. От днес започват да вземат форма нещата - Новото, което сега иде, то тръгна отгоре - слиза. Ще стане вселяване на Духа. Духът-Утешител са ония добри същества, които, като грешим, все ни нашепват отгоре: "Ще се поправи това", и ни утешават. Теорията е обясняване на превозните средства, по които иде до нас сладчината. На всяка степен на опитване на сладчината, нова теория се създава. За разбиране на тия неща, нова светлина трябва."
  3. 271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта Шести август /"Преображение" по стар стил - авт. бел./- незабравима дата в живота ни. Какво ставаше в невидимия свят, та намери такова велико отражение в Учителя и цялата атмосфера, в която живеехме? След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено. Накрая Той засвири нова мелодия, нежен мотив, и каза, че е песента на скръбта и радостта. Даде ни думите: Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка Що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, Тя кротко напред ме води И сладки думи ми говори За свойта сестра Радост, Която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава моето сърце, когато чух за мойта сестра Радост. (Забележка: Публикувана е в "Песни на Учителя: съставена от Мария Тодорова нас. 153. За нея виж "Изгревът" т. I, с. 171-172; Ние скоро я научихме, но Учителят каза: "Ще й ушием дрехи за в бъдеще. Сега имаме елементите. Тази е дълга песен. Работете върху нея още. Една песен трябва да мине през пролетта, лятото, есента и зимата. Пролетта е детството, лятото е юношеството, есента - зрялата възраст, а зимата - старостта, и трябва отново да се яви през пролетта." Учителят ни раздаде сочен пъпеш и каза: "На ония, които са слушали". Бяхме трима души в стаята, но имах чувството, че сме хиляди. В кои ли дни от земния си живот ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни. Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"? Не ни ли подготвяше Той за предстоящата скръб, която трябваше да понесем с радост? Наистина, това беден на велико разрешение, на най-голямото противоречие, в което предстоеше да изпаднем. Песен за скръбта -последна песен. В.К.: На с. 29 долу: "Бяхме трима в стаята." Весела: Да. В.К.: Значи вие сте била, още една сестра и Учителя. Весела: И Учителят влезе. В.К.: Сега, тази песен на двете сестри "Скръбта и радостта", нотирана ли е? Весела: Да, тя е в книгата с песни от Учителя. В.К.: Има я, да.
  4. 4. Истинската любов и истинската радост Вчера бях пак на планината, майко моя. Обикновено стоя далеч от всички и само когато видя, че са заобиколили Учителя и слушат, отивам и сядам незабелязано. Както често ми се случва, раната пак се бе разтворила в гърдите ми и караше да виждам света и живота в черни краски. Повдигнах глава, погледът ми срещна тоя на Учителя и аз мислено Му из-, виках: «Защо дойде на Земята? Защо поне Ти дойде тук, при нас, да се каляш в тинята на човешкия живот? Христос дойде и какво направи? Разпънаха Го. А Ти защо дойде? Тук е само смрад, кал и лъжа. Защо остави светлото и чистото и дойде тук на Земята, където всичко е долно и низко?» Стоях с поглед, вперен в Неговите благи очи, които ме гледаха с кротост. И Той, говорейки, каза: - Някои ме питат защо съм дошъл на Земята. Аз дойдох, защото нося светилник, за да не се лутате в тъмнината. Стоях като вкаменен. За лишен път аз виждах как Той четеше мисълта ми и ми отговаряше гласно. Наистина, майко моя, не заслужава ли човек да се откаже от всичко, което има на Земята, за радостта, която изпитах в тоя момент? След това той наново продължи прекъснатата си за момент мисъл: «Когато срещнете някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право да живее както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога да се прояви в него. Щом ограничиш един, втори, трети человек, най-после и тебе ще те ограничат. Страданията и нещастията в живота идват от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите. Дайте свобода на външната и вътрешната любов. Всички трябва да изучавате и прилагате любовта, да виждате доколко обичате Бога и доколко - хората. Наблюдавайте се, да видите каква е любовта ви към Бога и какво можете да направите за Него. Като изучавате любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната любов. Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте о закона, но за любовта. Нека любовта ви бъде мярка в живота. Обичайте! В любовта грях няма. Любовта освобождава човека от греха. Любовта обединява всички хора. В нея има единство. Това е едно от качествата на новия живот. Новият живот се отличава от стария по начина на даването. В стария жи- _ вот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква да получи нещо...» И когато се върнах вкъщи, аз се прибрах в стаята си и рисувах, а в гърдите ми се разстилаше тиха мелодия. И не попитах тогава Мери нищо - как е прекарала деня, с кого е била. Очите на Учителя все още ме гледаха с благост и светлината, която се струеше от тях, изпълваше душата ми с радост. И когато се попитам с трезвия си ум как и защо става всичко това, един е отговорът - не зная - но въпреки това, то е. Мери понякога ме гледа учудено и изпитателно. Тя твърде често вижда меланхолния ми вид, заменен с радост и търси източника на вдъхновението ми. И колко жалко, че тя го търси в кръга на това, което радва нея самата. А тя не знае, че има и друга радост, която е по-велика, по-голяма от тая, да целуваш устните на жената, която обичаш, радост, която изпълва всичкото човешко същество и тая радост прелива, превръща се в светлина и кара човека да се откаже, да даде заради нея всичко, което притежава на Земята. О! Тая радост е безпределно голяма и нищо не може да се сравни с радостта на плътта.
×