Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'разрешение'.

Открити 1 резултат

  1. 65. РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА СТРОЕЖ От една врата идва един от секретарите. Пита го: - Абе, ние имаме ли връзка с инспекторите? През това време му обяснява моя случай. Секретарят се обръща към мене: - Кой ти движи документите? - Някоя си Петрова. Секретарят се усмихна. - Къде ти са документите? - На ул. «Позитано». - Иди и ми ги донеси! Отидох, взех ги и ги донасям. А моят човек казва: - Имам една молба към тебе. Имам четири секретарки. Главната секретарка има вила в Банкя. Ще отидеш да видиш какви материали трябват за мозайка на вилата и да я направиш. Не е голяма. Извиква секретарката. Обяснява случая. - Къде са документите? - Тука са. - Тогава взимаме документите, колата е на разположение, и ще отидем до Банкя. Та, от ул. «Цар Калоян» - с държавната кола, тя посочва на шофьора къде да кара. Пристигаме на ул. «Париж» №3, зад операта. Взима документите, занася ги там, предава ги. Отиваме до Банкя с колата. След 2 седмици разрешението дойде. Тогава си спомних думите на Учителя: «Ти защо се страхуваш от комунистите?» Ето, това е важното. Та, думите Му се сбъднаха, защото с тях бе очертал пътя, по който да се движа. А по това време, 1958 г., бе процесът срещу Братството, салонът бе заключен и беше забранена от комунистите всяка духовна дейност на Изгрева. Та, според всички, които ме заобикаляха, знаех, че от комунистите по-лоши няма. Ама това за мен и за моя случай не се отнасяше. А защо? Пред мене и зад мене стояха думите на Учителя. А на онази секретарка, гдето имаше вила в Банкя и гдето ми изкара разрешението, аз направих мозайката на вилата. Тя ми заплати за труда добре. Тя ми направи услуга за разрешението, и аз й направих услуга, че й направих мозайката.
×