Търсене във форума

61. ПРОВЕРКА ИЗВЪНРЕДНИТЕ СУМИ ОСТАВЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Може да се каже, че дойдохме до момента, ревизорите да се заинтересуват за извънредните суми, с които Братският съвет бе разполагал през годините от 1945 до 1948 г. Може би, Никола Антов ги е насочил да искат обяснение и отчитане на тия суми. Инспекторът Самуил Захариев, по едно време ме запита за сребърните монети, които са били на съхранение у члена на финансовия съвет - Манол Иванов. При това, Захариев настоя, ако изобщо е имало и други суми, с които сме оперирали, трябва да се занимаят и с тях. За да се направи това, трябваше да се представи протокола за установяване размера на сумата, а също и ония документи, с които се оправдава разхода на тия суми. Такъв протокол имаше, но бе взет от Никола Антов като председател на финансовия съвет. В него бяха и оправдателните документи за разхода на сумите. Поставен в това положение, говорих с брат Борис Николов и с него се съгласихме, че трябва да изпълним искането на ревизорите. Известно време преди това, съзирайки опасността, че нямаме протокол и оправдателни документи, дойдохме до решението да съставим нов протокол, вземайки за база това. което сме изразходвали от сумите оставени от Учителя. Съставихме протокола, като взехме предвид действително направените изплащания от тия суми, оставени от Учителя: 1. Внесени през 1945 г. за Заема на свободата, за които имахме облигации. ..... лв. 1, 000 000 2. Изплатени на наследниците на Учителя, по два нотариални акта със същите .... лв. 800 000 3. Изплатени за купената печатарска машина за братската печатница „Житно зърно", съгласно фактура* лв. 1,200 000 4. Купена хартия без фактури, употребени за отпечатване 50 тома беседи и лекции от Учителя. За тази употребена хартия, пред съда представих подробна сметка. .... лв. 3, 300 000 5. Сребърни монети, пазени у Манол Иванов. . . . лв. 500 000 6. Неотчетени от Панайот Ковачев - Стара Загора, предадени му на съхранение . . . лв. 500 000 Така стигнахме до сумата в закръглен вид ....лв 7,300 000 Този протокол подписахме: Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов, на когото се предаде за пазене. При разговор с брат Борис Николов въпроса за тези суми, казах му, че като предадем на ревизорите този протокол, ще трябва да отчетем сумите показани в него. На това той даде съгласието си. Предадох на Самуил Захариев протокола и така ревизорите вече имаха нов материал, с който да се занимават - установяване размера на сумата оставена от Учителя и нейното изразходване според документите. Първо, те заставиха Никола Антов да им представи облигациите от Заема за свободата за един милион лева /1,000,000 лв./, нотариалните актове от наследниците на Учителя за 800 000 лв., както и фактурата за печатарската машина за 1,200,000 лв. По-голяма трудност представляваше, да съставя списък-сметка за количеството и стойността на хартията купена без документи, и употребена в братската печатница „Житно зърно", от 1945 г. до 1948 г., когато същата бе закрита. С много труд, справки и изчисления исках да направя това; може да се каже, че имах една сериозна счетоводна задача. Като помагало ми послужи регистъра на нашата печатница, в който бяха записани като поръчки всички напечатани през това време томове с беседи и лекции - названието на всеки том, колко коли е бил и страници. Помогнаха ми и официалните ни счетоводни книги, гдето всеки том си имаше партида. Там се нанасяше част от употребената хартия, за която сме имали фактура. Значи, тия партиди и списъка за употребената не фактурирана хартия, даваха действителната стойност на всеки том беседи. Моите изчисления впоследствие се провериха от вещо лице назначено от съда, да ги преизчисли и провери, за да се вземат предвид от ревизорите. Намериха се от вещото лице малки разлики, но без значение. Важно обстоятелство около тази хартия беше това, че хартията купувана от вестникарските складове беше дефектна; част от нея се бракуваше и изгаряше в печките на печатницата ни. Тази отпадъчна хартия нямаше никаква цена, не можеше да се употреби, освен да се изгаря. За допълнително отчитане на хартията, друго вещо лице. установи пред съда когато се гледаше делото ни, че такава хартия дава „брак" от 40 до 80%. В нашият случай, като се изчисли „брак" 40%, посочи се за допълнително оправдаване сумата 44,000 лв. Вземайки предвид всички оправдателни документи и сметки, сумите по които също минаваха през мен, то цялата оставена от Учителя сума се отчиташе напълно и за същата следваше да се снеме всяка отговорност по моето отчитане. Като последна бележка следва да кажа, че сумата оставена от Учителя, както и тяхното отчитане е изразено по курса преди обмяната на българският лев от 1952 г. Такава обмяна и намаление се направи и през 1962 година, така че стойността на парите се намали 250 пъти, или хилядата лева се преоцениха на 4 /четири/ лева. Това е от значение, когато тия мои спомени ще се четат след 1962 година. _______________________________________________________________________ * Забележка на съставителя: По стария ръкопис сумите се отделяха със запетайка през три знака, например 1.200,000 = един милион и двеста хиляди лева