Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'родословие'.

Открити 3 резултата

  1. 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО 1. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ Коренът на родословието се губи в праха на турското робство. Родословието води от бащата на бащата на Георги Събев, т.е. на дядото, който се казвал Ганю Генев. Родоначалникът е Ганю Генев. Първият му син е Геню, който бил с изключителна сила, не само в рода но и цялото село. В борби, които се устройвали по празниците, е побеждавал, взимал първите награди, заради което турците го мразели. Решили да си отмъстят. Срещат го трима вечер в безлюдна улица и го били жестоко, до смърт. Оставили го, понеже смятали, че е мъртав. Близките го прибрали. Останал жив, но си загубил юначеството. Вторият му син е Велико. Единствената сестра е Неделя. Имала 4 деца. Третият син е Христо. Имал 6 деца. Четвъртият син е Съби - Сава -Съби Ганев Ганев /1861 -1949 г./, оженва се за Деша Пенчева Арабаджиена /1869 -1942 г./, от която има 8 деца: Пеню /1888 г./, Гина /1891 г./, Петър /1893 г./, Колю/1897 г./, Неда /1900 г./, Христо/1903 г./, Георги /1906 г./, Ганчо/1909 г./. Петър и Ганчо се поминали като малки деца. Тук ще се спрем на Георги Събев Ганев, онзи, който стана летописецът на Айтоското братство и на Георги Куртев, който се оженва за дъщеря му Донка и става негов зет. 2. СЪБИ ГАНЕВ ГЕНЕВ/1861- 1949 г. Мъдрост от низините Обичният ни баща, който е роден 1861 година, в края на турското робство, произхожда от бедно семейство и понеже тогава се е туряло началото на училищно образование, не е могъл да учи и е останал без образование, като едва е успял да научи да се подписва. Това му е попречило да се издигне в обществото, но не му е попречило да бъде трудолюбив, честен и почтен гражданин, добър съсед и събеседник. След като аз през 1919 година възприех новите идеи и станах въздържател и вегетарианец, почнах като самодеец просветно-агитационна работа сред моите съученици и връстници. Тогава по-възрастните младежи ме наричаха „Малкия агитатор на вегетарианството". И това не бе произволно казано, защото аз получавах книги от едно софийско издателство: „Ново общество", които разпространявах на ръчна продажба по селските сборове и тъй, бавно и постепенно, печелех приятели и съмишленици. Тогава някои от родителите на тези младежи се опитаха да убедят баща ми да ми забрани вегетарианството, за да не се увличат и техните синове. Баща ми им отговорил тъй: „Позволете ми, добри мои съседи, да ви запитам и аз нещо." - „Кажи, дядо Сава!" - „Вие чули ли сте някой да се оплаква от моя малък син, че е влизал в чужда градина да бере плодове без позволение?" - „Не сме чули, бай Сава." - „Чули ли сте моя син да сее карал и бил с някого?" - „Не сме чули." - „Чули ли сте го да псува, да лъже или да върши нещо неприлично?" - „Нищо подобно, бай Сава." -„Добре тогава, драги съседи, за какво да му се карам и какво да му забранявам, след като не върши нищо лошо? А това, че не ядял месо, то си е негова работа. С това на никого не пречи." Ето как мъдро е отговорил моят неук баща на съседите, след което вече никой не му говорил против моето вегетарианство. 3. ДЕША ПЕНЧЕВА АРАБАДЖИЕНА /1869- 1942 г. Дето не съм ти пречила Милата ни и многообична майка се помина на 3 юни 1942 година в родното ни село от бъбречна болест на 73 години. А баща ни живя седем години след нея и се помина през октомври 1949 година, на 88 години. Когато и двамата родители бяха покойници, аз често си спомнях за тях и сякаш исках да разговарям с тях, тъй като знаех, че смъртта е засегнала само тяхното физическо тяло, а душата, т.е. съзнанието е живо и съществува. Като награда за тази ми увереност една нощ сънувам майка си, че разговарям с нея, като в съзнанието ми стои мисълта, че тя е жител на отвъдния свят. Ето и нашият разговор: „Как си, майко? Как живеете отвъд? - „Добре съм, синко. Много съм добре." - „А какво правиш и с какво се занимаваш?" - „Поливам една градинка с цветя с една стомничка." - „А сама ли си на тая работа?" - „Не съм сама. 0коло 50-60 жени сме. Майката на твоята Донка ни е ръководител." -,,А с баща ми виждате ли се?" - „Виждаме се, но много рядко." - „Защо, майко?" - „Само когато той слезе при мене." - „А ти защо не отиваш?" - „Не ми е позволено. Такъв е тук законът. Защото той е на по-високо място и когато му разрешат, идва на свиждане." - „Доволна ли си, майко, от положението си?" - „Много съм доволна. И това място, синко, го имам, само дето не съм ти пречила да следваш Божия път, който ти още от малък пое. Ти беше малко момче още, когато намери този път и отказа да ядеш месо, но нито аз, нито баща ти искахме да ти пречим и те оставихме свободен. Синко, ти знаеш, че и аз бях вярваща в Бога и като такава ходех редовно на църква, палех свещи и кандила, постех всички пости, сряда и петък не блажах, но в събота си закалах пиленце и ядях. Твоето разбиране, твоето убеждение било по-право, но аз толкова съм разбирала. Само дето не съм ти пречила да следваш този път, съм на това хубаво място, ето защо аз благодаря на Бога и за неговата голяма милост и благост. Да бъде благословено Името Му." Събудих се. Сънят свърши. И аз се заех с работата си. 4. ГЕОРГИ СЪБЕВ ГАНЕВ/1906-1992 г. Георги е четвъртият и най-малкият от братята в семейството. Той е роден на 1 април 1906 година също в село Водица. След като завършва III прогимназиален клас в родното си село, поради липса на средства да продължи образованието си, домашните му го насочват към занаят бъчварство. Той нямал избор и приел. По това време в село Водица дошъл нов бъчвар, Николай Николов Анчев от Лочванския край. Той бил вегетарианец, толстоист по убеждение, който като се научил, че Георги е вегетарианец, побързал да се запознаят. Запознали се и се сприятелили. Георги почва да учи бъчварство при новия майстор през октомври 1921 година. Георги обичаше много да чете през всяко свободно време. В това отношение бе насърчен от брата си, Николчо. Книгите му бяха станали най-добри приятели, ето защо той никога през живота си не изпита скука. Почна да учи бъчварство, но това не му пречеше през всяко свободно време да вземе книжка и да чете. Навикът да чете не го напусна през целия му живот. Всяко лято през ваканцията, като пастирче на домашния добитък, той винаги си носеше със себе си книжки за четене през деня, но не само една, а няколко. Това правеше от съображение да има какво да предложи, ако се яви някой другар. Видеше ли, че дошлият другар не се интересува, той си прибираше книжката и се отдалечаваше, като търсеше усамотение. Понеже Георги постоянно носеше по няколко книги със себе си, другарите му иронично го наричаха: „Подвижната библиотека". Той чуваше това, но не се сърдеше, защото нямаше нищо обидно в това. Младият бъчвар, макар и още юноша, водеше активен идеен живот. Словесната и книжна пропаганда му бяха постоянни спътници. Той беше убеден в правотата на своите идеи и се считаше задължен да пръска семената на тези идеи и винаги търсеше добра почва. Ако не намереше, почваше „дълбока оран". Идеите са прекрасни, ето защо семената трябва да бъдат посяти. Кои бяха тези семена? Това бяха семената на въздържанието, на вегетарианството и на водене разумен живот. На 27 юни 1919 година Георги престана да яде месо от етични съображения. Но скоро прочетените книги го убедиха, че чистата растителна и плодова храна е и по-хигиенична, по-здравословна. Тогава в селото му нямаше негов връстник, който толкова много да е чел, че да може да го разубеди. С постоянна и упорита работа беседва. Но сега нека продължим за малкия бъчвар. Една от книгите, които прочете наскоро, бе и тая: „Животът и учението на Буда", не помни автора. Мислите, които намери изложени в тази книга, му се видяха интересни и той реши да ги сподели със своите приятели - съмишленици, като им изнесе реферат /първият реферат в живота му/ - ноември 1922 година. Мястото, денят и часът определени - в събота вечер в работилницата, която ще послужи за салон. Без Георги да знае, другарите му бяха разгласили за предстоящия реферат. Когато дошло времето, ето че работилницата почнала да се пълни с публика. Дошли всички негови съученици от гимназията. Имало и по-големи. „Салонът" скоро се напълнил. Рефератът почнал, Георги се изненадал от това голямо посещение, без да знае как да си го обясни. Дали темата на реферата ги бе привлякла или някоя друга причина, той не знаеше и нямаше време да мисли за това. „Добре дошли, гости", каза той и почнал да чете реферата. Всички слушали внимателно. Когато рефератът бил едва към средата, Георги забелязал, че се разменят погледи и полуусмивки, но той нямал време да мисли върху това. Но ето изведнъж някой духнал лампата и настанало мрак. Докато домакинът търсел кибрит, всички шумно излезли навън, сякаш това бяха желали и очаквали. Така минал първият реферат на Георги, първата му обществена проява. По-възрастните младежи от селото го наричали: „Малкия агитатор на вегетарианството". Но за да имате по- ясна представа, драги читателю, за неговата агитационна дейност, необходимо е да споделиме, че той, макар и толкова млад, е бил настоятел на едно Софийско издателство: „Ново общество", от което получавал книги, които ходел да продава по селските сборове на ръчна продажба. Това той правел не толкова заради отстъпката, която му се правела, а най-вече да се разпространяват идеите, които му хранели душата. Ето защо с право го наричали „Малкия агитатор". На следващата, 1922 година, Георги продължи образованието си в гимназията. Там, за негова голяма радост имаше Ученическо въздържателно дружество, на което той веднага стана член. По-късно той бе избран в ръководството, а след това и председател на дружеството. От името на дружеството се изнасяха реферати в гимназията. Ставаха оживени разисквания. Георги също изнасяше реферати, която работа му допадаше, бе почната още от село. През 1924 година в град Русе имаше конгрес на всички въздържателни дружества в страната - Дружеството, което той оглавяваше, трябваше да изпрати делегати, на които трябвало да се платят пътните. Тогава от името на дружеството се изнесе утро с вход. И така се събраха пари за пътните на делегатите. Инициативата бе негова. През есента на 1925 година Георги бе завършил реална гимназия в гр. Попово и замина за София в Държавната печатница да учи полиграфия. След това Георги завърши Свободния университет - Висш институт за икономически науки. Тогава той мина на работа в счетоводството на печатницата. По това време се свикваха много запаси на военно обучение. Георги не искаше да отива в запас, защото бе вегетарианец и в запаса трудно ще кара с прехраната. Кметовете единствено не ходеха в запас. По това време се проведе първият кметски курс, ето защо Георги го завърши и беше назначен кмен на Просенишка община, Бургаско. Там по негова инициатива се основа Самарянски курс. После по негово желание се премести в Руенска, а след една година и в Тололишка община. Командироваха го в новите земи - Сърбия и Германска община. След три месеца бе откомандирован. Току-ще се върнал в Тополица, дошло нареждане за преместване в село Медвен, Котелско - на 21 ноември 1943 година. „Най-бях доволен от кметуването в Медвен", разказваше веднъж той. Там той намерил добри условия да развие културно-просветна дейност. Медвен е малка община, само от едно село. Нямало средства за провеждане мероприятия, а да се занимава с преследване на комунисти, което било главната работа на кметовете тогава, било му противно, ето защо се хванал да просвещава народа, като основал народен университет, като привлякъл за помощници в реализирането на тази хубава идея местното учителство и общественици. Изготвили план и почнали подготвителната работа - сказките. Народният университет бил открит на 19 януари 1943 година със сказка: „Духовни прояви на българина през вековете", която изнесъл кметът Георги Събев. Читалищният салон се препълнил от мъже, жени и деца. Всички гледали и слушали словата на кмета, които се леели бодро, свободно и вдъхновено. Втората сказка била на тема: „Домашно, гражданско и политическо възпитание на младежта", която била изнесена също от кмета, докато другите сказчици се подготвят. Не е нужно да изброяваме подробности, като ще споменем само темите на следващите сказки: „Права и задължения на човека и гражданина", „Химическа и газова защита на населението", „Заразните болести и борбата с тях". Друг път в Медвенското читалище почти не са изнасяни сказки и читалищния салон се използвал само за вечеринки. Интересното в случая е това, което твърдят медвенци, че докато предишните кметове постоянно са били в кръчмите, където са играели на карти, че дори и общинската поща се е подписвала в кръчмата, то новият кмет, г-н Събев, почти постоянно е бил в кабинета си и всеки, който го потърси, можел да го намери. Ето кмет за нас, казвали жителите на Медвен - народен кмет, И така, народният кмет успял да спечели доверието на населението и като се открил Народният университет, всички бързали да чуят изнасяните от него сказки. Докато били другите кметове, когато дойде народен представител или някой друг общественик, викали хората от къщите един по един, да се съберат няколко души, за да могат да отчетат дейност, то при г-н Събев всички се отзовавали, само като прочетели афиша за сказките. По инициатива на кмета бе открит Самарянски курс, посещаван от 17­18 девойки, който курс бе ръководен от участъковия лекар. Също по инициатива на кмета бе въведен обществен контрол върху раздаваните от кмета - комисар дрехи и бельо, по време на купонната система, нещо, което никой не го задължаваше. Беше чисто негова инициатива. На 15 септември 1944 година кметът издаде службата, понеже народната власт отмени кметския институт, след което бе назначен като инспектор по труда от Министерството на Социалните грижи към Бургаски окръг. Като инспектор той имаше възможност да обикаля окръга, което бе негово съкровено желание и се пенсионира през 1961 година. Георги сключи брак с Донка Г. Куртева от Айтос и на 9септември1936 година му се роди момиче: Лили, която на 19 април 1964 година сключи брак с Димитър Анастасов от гр. Бургас, юрист. Родиха им се две деца: Мария, през 1965 година и Асен през 1972 година. Мария следва Славянска филология, а Асен учи в Английската гимназия. Съпругата му, Донка, се помина на 4 май 1973 година на 67 години. Георги сега е на 81 години. Сега ще кажем няколко думи за допълнителната дейност, която е вършил по места, без да е бил задължен да прави това: Основал самарянски курс в село Просеник, посещаван от 14-15 девойки. В село Тополица основа дневна детска градина, първа в окръга, през 1942 година. В Медвен - самарянски курс, детска градина и Народен университет. Добавка за художествения дар на Георги Би било съществен пропуск, ако не кажем няколко думи за Георги като художник. Още като ученик в прогимназията Георги е бил един от най-добрите по рисуване. По късно той се насочва към рисуване на портрети. Като пастирче, през лятната ваканция, когато не раполагал с бележник, използвал гладките каменни плочи да се упражнява. Още през 1921-1922 година е рисувал портретите на Карл Маркс и Ленин, които са красели стените на Работническия клуб. /Тогава Комунистическата партия бе забранена./ А портретите на Шекспир и Хенрих Тозо, рисувани също от него, са красели стените на местното читалище. Той е излизал на концертно рисуване при литературните вечеринки, давани от учениците в полза на читалището. Един или двама свирят на инструмент, а художникът рисува пред всички на голям плакат, към един метър, на стената. Слушат и гледат. Също негови рисунки са наддавани на томбола по вечеринките. Малкият художник е изпълнявал и поръчки за увеличаване на портрети. Но най-интересното било, когато той получава поръчка за портрет, като му се дава снимка с военна униформа, а му се иска цивилен портрет. Това било поръчката на Ив. Г. Данов, негов съселянин. Колкото и трудно да било, Георги приема поръчката и я изпълнил с чест и достойнство. Все по това време малкият художник рисува портрета на баща си от натура - бюст в естествена големина. Приликата била поразителна. Естествено ще се яви въпросът, защо Георги не е следвал пътя на дарбата си? Отговорът се подразбира: материалното затруднение на семейството. След като Георги не можа да следва пътя на призванието си като художник, насочи се към литературата. Хвана перото и почна да пише статии и да ги публикува във вестници и списания. Мимоходом само ще споменем, че първата му статия е: „Към светло утро", публикувана на 2 октомври 1928 година във въздържателния вестник „Светло бъдеще", а през 1930 година почва да сътрудничи на вестник „Братство", издаван в гр. Севлиево, и на сп. „Житно зърно", издавано в София. Също е бил сътрудник на вестник „Свобода", издание на кооперативно дружество „Последник". Георги е написал следните книги: Мисли и афоризми, Наръчник на ученика, Басни, Гатанки, Разкази, Пред прага на загадъчното, Весела хроника, Победи без насилие, Методи и правила, Вътрешните закони, Бисери на размишлението, Поеми, Пътеписи и др. Не е необходимо да изброяваме всичко, за да не обременяваме читателя, защото не всеки се интересува от умственото творчество на другите. Дочуване, драги читателю, дано при друг случай пак се срещнем и обменим мисли върху онова, което сега, без да искаме, сме пропуснали да кажем за нашето родословие. 5. ОПРОСТЯВАНЕ На 9 февруари 1942 година ме назначиха кмет в Просенишките общини и напуснах София. Това беше тайното ми желание, щото викам, толкова години все едно и също. Щото нали отиване и връщане, отиване и връщане, виждаше ми се еднообразен животът и дълбоко в себе си копнеех да напусна София, да отида някъде, гдето да съм постоянно в движение. В тия години аз се занимавах с печатарство в държавна печатница, словослагател бях и нотен печат. След като завърших университета, преминах в счетоводството, а след туй, 1943 година, както ви казах 1941 година завърших първия кметски курс и станах кмет. И така почна моето движение, това, което тайно в себе си го желаех - да имам един по-разнообразен живот, Назначиха ме в село Просеник. Там карах 5-6 месеца. Следтуй се оваканти място в по-голяма община. Поканиха ме в Руенска община. Тя е най-голямата община, в която влизат 12 села. По-нататък пък се оваканти място в село Тополица. В Тополица има много наши хора, Пожелах да се преместя и в Тополица. В Тополица пък назначих един служител в общината, беше един комунист, добър човек, обаче беше завербуван като комунист и лишен от граждански права, който беше съден по закона за защита на държавата /ЗЗД/'. Там се казваше, че няма право на държавна и общинска служба. А пък аз го назначих, защото нямах човек, времената бяха такива, искаха запаси, отиваха войници, а трябва да има човек на службата и аз го назначих. Поради това, че го назначих, Околийският управител ме намрази и взе да ме преследва. Един път, като отидох при него по работа, четири часа ме държа прав пред себе си. Държа ме като арестуван, поради това, че съм назначавал комунисти. „Как ще ликвидираме с тия комунисти, когато кметовете назначават комунисти в общините?" Викам: "Дайте ми хора, бе! Дайте ми хора, аз трябва да изпълнявам тази служба. Дайте ми хора! Трябва да назнача хора. Щом не ми давате, аз ще си намеря." И намерих си, и изпълнявам. И въпреки моето застъпване, че той ми е добър и съвестен човек, обаче полицията на времето го потърсиха, без да ме питат мене, веднага го вземаха и го пратиха в Гиген, в лагер. Обаче аз на мястото му не назначих човек. Другите чиновници работеха работата, а жена му получаваше заплата. Той след 9 септември 1944 година даде изложение, защото аз го поисках от него и той даде изложение, какво отношение съм имал към него като комунист и как съм го защитавал. Така новата комунистическа власт ми опрости греха, че съм бил кмет на предишната власт, която ги гонеше.
  2. 6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров Връщайки се във времето, първите данни в родословието на Гаврил Илиев са твърде оскъдни и датират от края на XVIII век. Това са рождените дати на дядото и бабата на Гаврил Илиев (родителите на баща му) - свещеник Тодор Илиев (р.1774 г.) и Дафинка Гаврилова (р. 1776 г.). Семейството на свещеник Тодор Илиев е било голямо, обаче, от децата е известен само сина им Илия (р. 1796 г.), който създава семейство в гр. Берковица, оженвайки се за Стефанка (р. 1798 г.). Илия (бащата на Гаврил Илиев) твърде рано умира - на 36 години, през 1832 г. Той оставя своята болна и бедна съпруга Стефанка с четири невръстни сирачета: Тодор (p. 1818 г.) на 14 години, Гаврил (р. 1822 г.) на 10 години, Магдалена (р. 1826 г.) на 6 години и Елисавета (р. 1828 г.) на 4 години. В подкрепа на майка си момчетата (Тодор и Гаврил) започват да работят и баба Дафинка се премества да живее при тях. По-пълна информация има за самото семейство на Гаврил Илиев, като възстановяването на някои моменти е извършено по устно предадени спомени на негови потомци. Гаврил Илиев е имал десет деца, от които само четири са създали семейства. Това са: Манола (1867-1929 г.) - виж статията: Манола Йордан Икономова //Духовна обнова, Г. VIII, бр. 10,1929, с. 33 -Екатерин а (1876-1951), Дафинка (1879-1921 г.) и Лунка (1883-1964 г.). Останалите деца на Г. Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и Елисавета (1870-1891) и остават неженени Илия (р. 1868 г.) и Цветан (р. 1873 г.). Всичките си деца Гаврил Илиев възпитава в силна вяра и упование в Бога. Той успява да им даде и добро образование, като ги изпращал да учат в американските училища и колежи, създадени от евангелските мисионери. Г. Илиев виждал голямата нужда от "работници на Божията нива" и от задомилите му се дъщери три от тях прави пастирски съпруги : Манола за пастир Йордан Икономов, Дафинка за пастир Александър Георгиев и Лунка за пастир Цветан Цветанов. От тези семейства излизат като свещенослужители Дафинка Доганова (виж статията за нея), пастир Гаврил Цветанов и пастир Янко Иванов. Специално богословско образование получава и Николай Иванов. Това са хора с безпределна вяра и любов в Исуса Христа, които са били подчинили живота си в служение на Бога. Някои от тях - Янко Иванов и Гаврил Цветанов и техните семейства, за работата им да проповядват и разпространяват благовестието са минали през гонения, затвори и лагери. Всички потомци на Гаврил Илиев са били интелектуално издигнати личности, които през живота и дейността си са допринесли за повдигането на духовното ниво на българския народ. Между тях, освен свещенослужители, е имало лекари, юристи, финансисти, естественици, литератори, инженери и т.н. Всички те са имали високи духовни идеали. Някои в стремежа си за повече духовна светлина са се учили и ползували от Словото, давано чрез Учителя, или са се подвизавали за различни периоди от време в Братството Това са: Дафинка Доганова, Богдан Икономов, Елеонора Тулешкова, проф д-р Кръстю Тулешков, Милка Василева и Драгоми р Василев Как с е създава връзката между потомците на Гаврил Илиев и Учителя? Пастир Йордан Икономов е съпруг на Манола (дъщеря на Гаврил Илиев). През годините 1885-1887 г. в Американското научно богословско училище в Свищов, той е преподавател на Петър Дънов. Там Петър Дънов създава хубави братски взаимоотношения със съучениците си и преподавателите, от които той е обичан и уважаван. Много трогателно Борис Николов описва срещата на Учителя със съученика си пастир Цветан Цветанов ("Изгревът", т. II, с. 225). Интересен е разказът на Цветан Цветанов за ученика в Свищов, Петър Дънов, предаден от Наталия Чакова (" Изгревът" , т. VI, с. 53). В "Изгревът " т. V, с. 531-533 Мария Тодорова представя мнението на пастир д-р Стефан Томов и на други методистки пастири за Учителя. През учебната 1887-1888 г., Петър Дънов е учител и проповедник в Методистката църква в с. Хотанца, Русенско. С направената препоръка от преподавателите му от Свищовското училище, пастир Йордан Икономов и пастир д-р Стефан Томов (биографията му е в "Изгревът" т. V, с. 532-533), Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, Америка.
  3. 1. РОДОСЛОВИЕТО НА ЕДИН РОД МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ Сега най-напред за моя дядо по баща. Той живееше в село Етъра, Габровско. Казваше се Дойно. Живееше в Етъра със своето семейство, със своята жена и децата, които той имаше. Етърът се намира на 7 км. в подножието на Стара планина. Това село е известно. Сега в момента е известно с направените там старинни занаяти по-нагоре от Етъра. Той се занимаваше със стъргане на гаванки. Козещица е една прекрасна долина, каквато рядко съм имал случая да видя. Бистра, чиста кристална вода, пълна с пъстърва - риба и раци, речни. В тази река той беше направил примитивен струг за стъргане на гаванки. Общо взето семейството му прекарваше много оскъдно, тъй като по Етъра няма много големи площи за засяване на земеделски култури. Стъргането на гаванките ги правеше през лятото. Като дойдеше Света Богородица към края на август, натоварваше на коня си гаванките и ги закарваше на Троянския манастир. Там ги е продавал. Сега, какво може да се получи от един конски товар гаванки, всеки може да си представи, че е било съвсем оскъдно. Така е преживявал моя дядо, при тези условия. Оттам е тази голяма привързаност на моя баща към тази долина, към тази река. Затова той по-късно направи там дърводелска работилница за направа на столове. Тази дърводелска работилница го опропасти. Затуй, защото инженерите, които са изчислили силата на водата, с която той искаше да кара машините направили грешки. Те изчислили, че силата ще бъде 12 конски сили и половина, водата ще даде 12 конски сили и половина. Когато поставихме машините, в което поставяне взех и аз активно участие, и пуснахме водата да кара с турбина - водна турбина, да кара машините, оказа се, че силата не може да задвижи всичките машини. Това внесе голямо затруднение в цялата тази работа. Търсихме причините къде ли не, но не и там където те бяха. Аз, като силен ученик по математика и физика изчислих силата на водата и намерих, че е тя е равна на 2 конски сили и половина. Туй нещо го разправях на моя баща, обаче той не ми вярваше. По-късно мина професор Бончев, един от нашите професори, не знам по какви причини, той се залови да изчисли силата на водата и изкара толкоз, колкото аз бях изкарал. Това именно положение, внесе голямо разстройство в поминъка на баща ми и стана нужда да ги принесе в Габрово, след туй постави някакви тъкачни машини и т.н. това нещо го опропасти. Моят баща имаше трима братя и една сестра. Дядо ми по баща имаше трима синове и една дъщеря. Единият се казваше Стефан, момичето Минка. Моят баща Никола влиза в Габрово и става чирак, като момче, работник при един стар шивач. И оттам започва шивашкия занаят. Отначало започва да шие селски дрехи, предимно малки селски палта. Беше отворил магазин, вземаше поръчки от селянките, които идваха, беше получил популярност като такъв шивач, между другото хем продаваше платове, хем шиеше. По-късно отвори още един магазин и в материално отношение беше добре, но после като почна с тази работилница, опрапасти се. Ние бяхме трима братя и една сестра. Двама братя, единия брат и сестрата починаха. Стефан е роден 1911 г., това беше месец юни. Цанка е родена в 1902 г. Най-напред се ражда Борис, големият ми брат, който е роден през 1900 г. на 30 декември. След това идва сестра ми 1902 г., мисля, че през септември, след туй идвам аз през 1904 г. по нов стил 18 декември. И най-малкият ми брат през юни 1911 г. По маичина линия, малко знам за дядо си. Знам, че е бил търговец на жито и му казваха „Ботю жита", защото се казваше Ботю. След това става табашки работник. Обработвал е говежди, телешки кожи. Предимно работеха биволски кожи, защото в Габрово по онуй време беше много силно разпространен занаята за правене на имении. Имениите са пантофи, с които турците се обуват и преди да влязат в джамията събуват тез пантофи, нещо като галоши. Тези имении имаха голямо разпространение в Добруджа. И габровските маистори правеха ги, натоварваха стоката и я закарваха към Добруджа да я продават. Затуй, за правенето на тези имении най-подходяща беше кожата от биволи, защото са меки и като се обработят и лесно се шият. Това са данни по рода на моя дядо по майчина линия. Дядо ми имаше 3 дъщери: леля Донка, майка ми, още една леля и вуйчо. Всичките се поминаха с изключение на леля Донка, която е сестра на майка ми. Майка ми и баща ми са се оженили някъде към края на XIX век. Зная, че се бяха оженили на Архангелов ден и този ден го чествувахме като празник. Запознали ли са се в Габрово, защото баща ми имаше магазин близо до тяхната къща. Моето детство премина най-напред в училище. Учех в Габровското училище. По онова време в Габрово се основа туристическото дружество. Бях голям планинар, жадувах за планината и се записах в дружеството. Ходех на екскурзии с големия ми брат и неговите приятели, а после и самичък. Така премина. Обаче, туй, което беше най-интересното, баща ми беше наредил, като свърша училище да отивам в магазина, да му помагам. Туй именно, направи така, че аз не разбирах този бурен, приятен живот на младежите. В междучасието, в училището, те оживено разказват за своите приключения, за своите връзки с момичета, а аз гледах така малко, съвсем неподготвен за такава тема. Туй именно, ме накара аз да не познавам тази страна на младежкия живот. Така свърших гимназия. Едва свършил и хайде в Балкана, в дърводелската работилница. Там изкарах около две години съвсем сам в планината. Работих там, блъсках се и там ми окапа косата, имах много хубава коса, от напрежение и тревоги, защото не вървеше, спряха машините. След туй баща ми реши да свали дърводелските машини в града, а горе качи някакви тъкачни машини. Един такъв недобър човек го посъветвал да вземе някакви стари, чешки машини. Дойдоха в Габрово едни такива изостанали машини, лоши. Монтирахме ги горе, но и те не можаха да вървят и всичко туй опропасти моя баща, който беше материално сравнително добре. Така премина. И в цялата тази суматоха, идва моя брат Борис, който беше студент в София, идва в Габрово и не знам как стана въпрос, и майка ми наблегна да отида и аз в София, да следвам. Да се махна оттам. Туй именно ме спаси бих казал и аз съм описал тази случка, туй въртене за мен, туй отиване в София съм го описал с един разговор, който Учителя проведе на Изгрева. Погледна ме един път и каза, като прекъсна разговора, туй съм го описал в книгата. Погледна ме и каза: „Тръгнал да пасе патките на баща си". В София отидох през януари 1923 г. Тогава имаше семестриални ваканции, през които студентите имаха няколко дена отпуска и през което време всеки младеж можеше да се запише в университета, нищо, че е сред годината. И аз отидох през януари и се записах „Естествени науки", тъй беше и моя брат. После като свърших една година, реших и се прехвърлих „Математика, астрономия, физика". Там карах около четири години, обаче поради лоши материални условия, защото баща ми беше изнемогнал, трябваше да работя през лятото при един наш съмишленик Бертоли - италианец и тъй малко се разкъса времето и можах да взема само първите изпити, последните изпити не можах да ги взема. Първото ми запознанство с Учителя беше, като отидох в София. Моят брат ме заведе в своята квартира, която беше до турската легация, една стара занемарена постройка. И първото нещо беше да ме заведат на „Опълченска" 66, където живееше Учителя. Аз отидох. Там имаше много хора, но понеже бях едно свито такова момче не отидох да му се преставя. Погледна ме и нищо, не споделихме нищо. Това беше първото ми отиване и запознанство с Учителя. В ония години ул. „Опълченска" 66 представляваше две къщи-близнаци. Под един покрив две пълно симетрични постройки. В едната симетрична постройка живееше Георги Димитров - водача на комунистите в България, а в другата Учителя - със своите хазаи. Учителят, кога е отишъл да живее при Гумнерови не мога да си спомня годината, но там Той започна своето дело. Спомням си Гумнерови. Гумнеров беше един слабичък, нисичък човек, така скромничък. Скромен в най-широк смисъл на думата, както в самата си външност, тъй и в своето материално положение. Мисля, че тогава беше пенсионер. Гумнерова също беше нисичка, скромничка и симпатична жена. С какво се е занимавал не знам, но аз когато отидох той беше пенсионер и беше доста възрастен. Къщата се състоеше от сутерен и етаж. В горният етаж имаше две-три стаички. В едната стаичка беше Учителя, а в другата стаичка, която беше към едно малко дворче, Учителя оттам държеше беседи. В сутеренният етаж имаше една Василка - плетачка. Живееше там и разбрах после, че обслужва Учителя. Това е периода през 1923 г. и следващите години. Съображенията ми да започна с Ваучер, бяха туй, защото аз, когато отидох в София тази голяма разкошна поляна се наричаше Баучеровото. И исках да поднеса на приятелите откъде и защо се наричаше Баучеровото, а после се нарече „Изгрева". МОТО: „Изгревът" - място, център, епоха, в което и през която, Учителя Петър Константинов Дънов изяви най-ярко делото на Великото Бяло Братство в Слово, музика и пластика - Паневритмията и Пентограма"
×