Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'света'.

Открити 6 резултата

  1. 266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички Петровден - най-радостният празник в живота ни. Та не е ли и природата в апогея на своята сила и разцвет на този ден! С притаен дъх стоим в широката стая - едни седнали, други прави в очакване на Учителя. Тържествен и величествен Той влиза и ни поздравява. Денят се пада в сряда - редовният ден за школна лекция. Но този път очаквахме нещо ново, нещо неизказано до този момент от никого в света. "Той иде!" (Забележка: Беседа на Учителя от 12 юли 1944г. Отпечатана в "Завета на Любовта". Т. I. София, 1945, с.84) Първо Коринтяном, 13 гл. - за Любовта. Учителят чете от беседите "Вечното благо", с. 121-123. (Забележка: "Вечното благо". Съборни беседи 1943-1944. София) "Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плодове на Божия Дух. В хармонията на Любовта всичко е на място и човек е доволен. Когато човек е доволен, той е в реалността. Ти се безпокоиш от нереалното, а Любовта носи всичко. Кой е израснал и станал богат от страдания? Като не разбираш доброто, то се превръща на зло, а като разбираш злото, то става добро. Щом откъснеш един плод, трябва да го изядеш. Всички страдат, като откъснат една Божествена мисъл или чувство и не го изяждат. Никога не късайте плода, преди да сте изгладнели. Новото учение седи в това, да знаеш как да снемаш раницата от гърба си. Глупак е, който уповава на своята къща, или разчита на себе си. Единственото реално нещо е Любовта. Когато чувстваш най-малкия подтик на живот, то е Любовта. Сладчината на плода е Любов. Онзи, Който иде сега в света носи свободата за всички - Той носи Любовта. Той иде с изгряващото слънце и заминава със залязващото слънце. Той иде с чистия въздух и заминава с нечистия въздух. Той иде с чистата храна и заминава с нечистата. Досега сърцето ви е било все andante, а сега ви трябва allegro. Andante, хората го създадоха, a allegro Бог го създаде. Старите хора образуваха andante. Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване. Любовта е камертон - Любовта е туй, което ви помага. Мъдростта и Истината е туй, което ви наглася. Ако не нагласиш живота си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик. Бог винаги говори благо, като слънцето. Гласът на Бога е благото на живота. Бурите са дисонанси. Христос не може да дойде на земята - бит е. Да сме доволни от живота. В хубавата мисъл, в хубавото чувство и в хубавото разположение Бог се проявява. Ти, ако си познал страданията Христови, няма да правиш прегрешения. Вечното движение не може да спре. Животът не може да спре. Любовта е единственото нещо, което не се губи. Единственото нещо, което може да изгаси Божията Любов е безлюбието. Остените на миналото станаха днес пера за писане. Никой в света не може да се подмлади без Любовта. Туй, което ида право от Бога, то подмладява. Щом те погледне Господ, ти се подмладяваш - радостен и весел си. Щом те погледнат хората, ти си скръбен и спиш.
  2. 220. Любовта ще уреди света Вечерта Учителят започна да ми говори пред всичките и да ми разказва някои преживявания и изпити на учениците си. Тези изпити са символи на това, през което всички ще минат. Как те са спали на връх Мусала на открито при дъжд и сняг и т.н. Аз Му казах, че ние, по-младото поколение не минаваме такива тежки изпитания, а се занимаваме повече с музика и Паневритмия. "Обичайте Неизменният, Вечният, вечно Обновяващият ни. Бъдете готови да направите всичко за Него. Пазете свято Любовта в душите си, тя е най-голямото ви богатство. Не говорете за него, не го изнасяйте навън. Любовта остава всичко да се прояви, сега иде тя последна да си каже думата и да уреди света. В настоящето са подтиците на Любовта - реалността, живейте в нея." Тези три дни Учителят непрестанно излъчваше вълни на Любовта и ни бе споил в една чудна хармония. Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта".
  3. 212. Само Бог е, за Когото е първото място в света На 21 март Учителят говори след прочитане главата на Любовта -1 3 гл. от Коринтяните. "Апостол Павел е говорил тук само за Любовта, която е на земята, земната любов. За да познаем Любовта трябва да познаем живота, трябва да познаем движението. Ако не знаеш да мигаш, да се обуваш, да се обличаш разумно, какво ще знаеш? Живеенето е смяна на работата. Ти живееш само, когато сменяш физическия свят с духовния и духовния с Божествения. За да познаваш Любовта, ти трябва да се движиш разумно по земята, а да живееш в духовния свят. В света само любовта плаща най-добре, не чакай заплата като работиш с Любовта, тя си плаща веднага. Като ти даде любовта една семка, ти ще бъдеш най-силния човек, чудеса можеш да направиш. Ние отделяме нещата и мислим, че Господ е само в Божествения свят. Световете са само стъпала. Божественият живот е вечно подмладяване, човешкият живот е вечно остаряване, а ако духовно живееш, вечно мощен ще ставаш. Ако знаеш да пееш, в оня свят щете посрещнат, или ако си богат с добродетели. Да се роди в нас крайно уважение и почитание към всичко, което Бог е създал, радвайте се за всичко в света! Снемете себе си от първото място горе, все на тронове сте, в ума си на първо място сте вие. Учениците на Христа искаха първото място. Само Бог е, за Когото е първото място в света. Ако си позволиш да имаш първото място, главата ти ще побелее, ти тогава трябва да си готов на всички да помагаш. Ние може да обичаме само Едного, а Бог може да обича всички. Когато Бог дойде на първо място, ще ни научи да любим, от никъде другаде не можем да научим Любовта. Ако поставим Любовта, Мъдростта и Истината на място, ще се яви животът, знанието и свободата, движението, учението и работата. Петър, значи зрял плод. Петър - зелен се отрече от Христа. Ако се отричаш от Любовта, Мъдростта и Истината, от движението, учението и работата, ти не си узрял. Само узрелите хора имат бъдеще. За да узреете всички хубаво, ще направите една реформа, като поставите Господа на първо място в ума, сърцето и душата си. Всичко ще ви тръгне напред и ще се подмладите. Сутрин със свит юмрук кажи: "Искам моето сърце, моя ум и моята душа да бъдат с Господа".
  4. 206. Ако бяхте в света много пакости щяхте да направите Учителят ми даде отговор на един въпрос за хората на Изгрева, който много време ме озадачаваше. Ето какво каза Той: "Тук е най-хилавото и ако то се оправи, по-здравите и умните по-лесно ще приемат и се поправят." Учителят работеше с упоритите духове и казваше: "Ако бяхте в света, много пакости щяхте да направите. Сега съм ви събрал тук. В Духа е скритата любов, а душата е изявената любов. Светлината се проявява в отрицателния полюс. Едно тропическо растение не може да расте на северния полюс, то трябва да отиде на тропиците. Сега ние превръщаме злото в добро. Мъчно се свири музиката на болестите - това са седем бемола, те са музика също. Ние даваме музика, която ще повдигне хората. Като действа благоприятно за немузикалните, какво остава за музикалните. Невидимият свят постоянно ни чисти, понеже тук има кални течения и се цапаме. Въздухът е пълен с отрови. Когато човек върви в Божествения път, няма да срещне вълци и пантери, а ще срещне само туй, което му трябва. Имайте повече вяра, цялото небе е с нас. Небето днес изправя хората. Човек трябва да обича като онзи мъж, който се влюбил в една християнка и цял ден се чудел какво да направи, за да я задоволи и зарадва. Така трябва да правим и ние за Бога. Когато обичаш някого, дръж го на фокус, тогава ще го виждаш правилно. Винаги поставяй всичко на фокус. Любовта поставя нещата на фокус."
  5. 98. "Бъдете в света, но светът да не бъде във вас" В частните ми разговори с Учителя Той много пъти ми казваше на изпращане: "Пазете свободата си!" Той ме предупреждаваше да не я продавам за малки придобивки. Свободата е единственото условие, при което Божественото в нас може да се прояви, защото свободата е атрибут на Духа. Светлият лъч се пречупва в по-гъстата материя и изменя посоката си. А средата на свободата е чистата непречупена, незамъглена светлина. Ние не можем да извоюваме духовната си свобода без светлина, без вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци. "Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите на света. Тук идеята за света е идеята за падналия човек - забравил своя източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване. Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде. Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга от искрена любов? Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал любов на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие. Какво търси безсмъртния дух в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт над материята. Какво търси Любовта на кръста на безлюбието? Да бъде осъзната и разбрана от заблудения свят, който я разпъва. Лъчът става видим в тъмнината и на тъмния фон изпъкват най-ярко светлите образи на художника. Божественото се проявява и осъзнава при най-лошите външни условия, защото то ги преобразява. Методите на любовта са методи на трансформирането. От горчивите земни сокове в плода, светлината и топлината създават най-ароматните и вкусни сокове на земята - съвършените плодове, които хранят човека с небесната манна. "Лошият човек, казва Учителят, е неузрял стипчив плод, но с време той ще стане сладък." Това прави Любовта.
  6. 10. Светлината на света - «Да бъдеш велика майка, велика приятелка и велика сестра» - ми казува Духът - ни разказва сестра Попова. И наистина, тя е такава - с постоянно готовото си разположение да помогне, да утеши, да разгони ненужни страхове и тревоги от човешката душа. И всеки, който отива при нея, си излиза окрилен, със светнали очи и вяра в доброто и хубавото бъдеще, което Бог е определил на всички, които изпълняват Волята Му. Понякога ми се струва, че самата атмосфера около нея е проникната с нещо светло, хубаво, което по незнаен път влиза в душата и носи мир и утеха. Когато болка свива нашите сърца и сълзи бликат от очите ни, тя заплаква заедно с нас и казва веднага: - Чакайте да видим какво ще каже Той. И ние чакаме с треперящо сърце, за да просветнат очите ни в радост след няколко минути, когато ни се каже хубавото, което идва след всяка скръб. Когато сме събрани около нея и всички чакаме да чуем нещо, тя ни гледа с умиление и ни казва: - Знаете ли какво ми казва сега Той? - Какво? - питаме ние нетърпеливо. - «Помагай им, облекчавай ги, те са твоите деца, Аз ги пращам...» - ни каза тя. И наистина, тя милва косите на тия, които нямат родни майки, оставя ги да си сложат главите на коленете й и да изкажат тъгите си пред нея тъй, както при майка си... Тя разбира всичко, защото през много скърби и страдания е минала, а също и през много радости на душата, които са резултат от нейната преданост и изпълнение Волята на Бога. - На всички ви ще ви се даде - казва ни тя, - само да слушате. И ние вкупом обещаваме да слушаме и работим. Очите на всички просияват в радостна надежда да се приближим стъпка към идеалите си, които са ни довели тук, при Учителя. Колко много са нейните опитности, колко безбройни са нейните уверения в проявата на Божественото - и затова тя е тъй твърда и непоколебима в пътя, който я води към Светлината. Когато тя ни говори за Учителя, ние всички тръпнем и я обожаваме за отворените й очи, с които тя може да вижда това, което ние още не можем. - О! - казва тя - Светът не знае кой е Той и затова всички са такива равнодушни, но ако очите им се отворят и Го видят, те щяха да тичат и да не искат да се отделят от Него. Защото Той е Светлината на Земята, Той е... Той е това, което, ако хората знаят, биха благославяли, че са се родили във века, когато е и Той. Но те са слепи, слепи са, чада мои, слепи са и не могат да Го видят. Но ще дойде време, когато и те ще прогледнат - всеки на времето си. Така ми казва Той - никого да не осъждам, всеки ще се пробуди на своето време. Всеки сега е такъв, защото е на такова стъпало; когато се качи по-нагоре, ще се промени, ще стане друг. И ние, превърнати на слух, слушаме как и при какви случаи е видяла Учителя не с човешките си очи... И ние се радваме, че поне чрез нея можем да надникнем отвъд завесата и видим това, което и тя вижда.
×