Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'светлина'.

Открити 8 резултата

  1. 109. Защо топлината и светлината се образуват на земята? На 10 май се срещнах с Учителя и дълго разговаряхме. Той ми отговори на въпроса защо земята, която е по-близо до слънцето, има по-слабо развита култура от Уран и Нептун, които са много по-далече от слънцето. "Трябва да сме много внимателни - на земята не е лесно да се живее. На земята човечеството е стигнало до най-ниското стъпало на инволюцията, повече не може да слиза. Сега е в началото на еволюцията си. Други планети имат по- благоприятни условия. Земята е шуплеста - взима малко енергия от слънцето и пропуска много. А Уран и Нептун приемат всичко и не пропущат нищо от слънчевата енергия. Светлината не иде от слънцето, а се образува по рефлекция на земята. (Забележка: На много места в беседите си Учителят споменава, че светлината на земята от слънцето се образува от пречуването на космичните лъчи от атмосферата на земята и, че в космоса е тъмно.) Около слънцето има тъмна и студена зона - топлина и светлина се образува на земята. Небето от земята изглежда синьо. Слънцето е акумулатор на друго физическо слънце, което не се вижда. Тъмнината около слънцето е приемател на енергията, затова е тъмна. Тъмното приема, а светлото дава. Тъмните души приемат енергия и я задържат за себе си (потенциална енергия), а светлите я отразяват навън (кинетическа енергия)." Учителят ми говори за работата в Америка и когато Го попитах ще отида ли там някой ден, Той каза: "Може, рекох". И продължи: "Когато от изток хората отидат на запад, те тропат по тротоарите, защото си вдигат високо краката, а западните хора се спъват като отидат на изток, защото има много камъни. Върви внимателно! Има тъмни същества, които искат да прекъснат контакта с Бога на някоя душа, та в тъмнината да вършат каквото те искат. От такива ще бягаш. Два вълка се карат кой да изяде една овца - овцата в това време да бяга, защото няма кой да й помогне и защити. Дръж винаги връзка с Божественото! Всичко в природата да ни .е предметно учение". Учителят ми показа книгата "Свещени думи на Учителя" на латвийски език. "Божественото учение и изявление е непреривен процес, а хората мислят, че като се е изявило с Христа, спряло е. Непрекъснато ни учи, с никого не спира. Те държат на това какво Христос е казал, а не виждат какво казва днес! Непреривен процес е то. Да се научим да разпознаваме доброто от злото. Ходим из тръни - да пазим къде стъпваме. Ще научим краката си сами след време да се пазят. Лош черен дроб ще храниш с добри мисли - да се регулира действието му."
  2. 3. Тук виждам светлина вечер През 1922 г. Учителят дойде в Свищов и изнесе публична беседа в читалището. Тъй като някои Го апострофираха, Той вече не изнесе публични беседи. Беседи пред приятелите обаче изнесе доста. Беше на квартира у сестра Нешка Анева. Тя Го и переше. Когато няколко години [по-късно] у нея гостувал сливенският ясновидец Георги Сотиров, той сочел към мястото, гдето била една дюлка, и казвал: "Тук виждам светлина вечер".Тогава тя се сетила, че точно там тя изливала сапунената вода, когато прала дрехите на Учителя.
  3. 2. Посетители от Мира на Светлината Тъмни облаци още се стелеха по небето, когато неочаквано, като по някаква магия, те се раздраха и блесна слънцето в златна светлина, която изпълни за миг и нашата малка стаичка. - Да - продължи Татко ми, и погледът му просия, - да, тъй бе животът ми, като днешния ден. Тъмни облаци се стелеха по небето на моята душа и мрачни бяха дните на сърцето ми. И когато Тя дойде - като сега облаците се разпръснаха, огря Тя като слънце в душата ми и стопли сърцето ми. И Тя идваше и сядаше на леглото ми - като гостенка не от този, човешкия мир, а негде отдругаде, от друг някой свят, защото погледът й бе чист и лицето й сияеше в неземна светлина. И пръстите й бяха нежни и щастлив се чувствувах, когато редеше понякога вещите ми по масата, защото после те ми приказваха за Нея. И идваше Тя и оставяше след себе си благоуханието от много полски цветя. И всеки, който влизаше след Нея, ме питаше учуден: какъв е този аромат на полски цветя и тази светлина, която прониква сякаш в душата? И ако беше болен - оздравяваше. И ако тъгуваше - тъгата си отиваше и изпълваше се сърцето му със светла радост. И идваше Тя като лек зефир и галеше челото ми. Чело, в което като мълнии се кръстосваха мисли, които биха убили обикновения човек. И тая лека като благоуханието на цветята милувка ги гонеше сякаш и мирис от карамфили оставяше в душата ми. И идваше Тя, като златист слънчев лъч и целуваше сутрин очите ми и шепнеше ми: «Събуди се!» И събудих се, събудих се в нов за мен живот. И видях мира на светлината, отгдето идваше Тя. И идваше Тя тихо, като шепота на полските треви, и милваше очите ми. Очите ми, които дотогава не бяха видели красотата на изгряващото слънце и вълшебството на звездната нощ. И учеше ги Тя да виждат Доброто в хората и света... И идваше Тя като неземна мелодия в мен и трепваха в отзвук струните на моята душа - и познах тогава света на хармонията, гдето живееше Тя...
  4. 9. Убитият син и светлината на Учителя Сестра Попова замлъква, ние сме се умълчали и си мислим колко малко ние познаваме многостранния живот, който се прелива в най-разнообразни форми, изпълва и минава в много светове, съществуванието на които ние даже и не подозираме, докато не ни се отворят очите и ушите. «И заминалите - продължава сестра Попова - по-добре виждат Учителя. Моят заминал син ми казваше, когато дълги години вървеше с мене, след като беше убит на войната: - Мамо, мамо, вие сте блажени, мамо, че можете така близко да стоите до Учителя. А Той е и на Земята, и на Небето. Но на Небето ние не можем да се доближим така до Него и да разговаряме, както вие. Между нас и Него е голяма дистанцията - ние само виждаме голямата Му светлина, но не можем да помислим даже да проговорим с Него. А вие, мамо, сте блажени, блажени сте, че можете да заговорите с Него. 0, ако само можехте да Го видите, както ние Го виждаме оттук, само тогава бихте могли да оцените великото благо, което имате на Земята, че сте родени и живеете във века, когато на Земята е и Той. Ние слушаме и сърцата ни се изпълват с нова, безкрайна хубава радост, но след миг ни става и жал, че при такава голяма светлина, ние, слепите, се блъскаме и удряме в тъмнината. - О, кога ще прогледнем и ние? - питаме сестра Попова. - Щом сте видели Учителя, вие сте прогледнали - сега слушайте и се учете - за това сте дошли на Земята, да се учите, и ще видите колко е хубаво да се учи човек. Да, хубаво е, мислим си ние, и сестра Попова е един пример на послушен и трудолюбив ученик. Наистина, колко е хубаво човек да разговаря с някого, пред когото е открехната вратата за други светове, и да види колко още много, много има да учи, и че самото учене е най-красивата радост за душата.
  5. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Светлината като фактор в живота - Дългът на българските държавници „Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7(22.III.1922), с. 133-135 Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината - това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. Това са думи мъчни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? - гладният. Кой се стреми да забогатее? - бедният. Кой търси знанието? - невежият. Кой иска силата? - безсилният. Кой жадува за слава? - обезславеният. Кой търси живота? - мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим?" - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ
  6. 35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА Един ден, привечер, се разхождах из поляната, където си правехме сутрин гимнастическите упражнения. Гледам Учителят се приближава към мене. Дойде и с усмивка на лице ми показа една грамадна ягода, която Той държеше в шепите си. „Какво ще кажеш?" - ме запита, продължавайки все така да се усмихва. От изненада и смущение нищо не отговорих, но в това свое пасивно състояние, можах да прочета по израза на лицето му. „Виж, разбери, щом като земята може да дава такива плодове, тя е все пак една напреднала планета". Каква привилегия е за нас хората, че можем да живеем, че ни е дадена голямата чест, да бъдем жители на този рай. Каква велика възможност и условия имаме, да изучаваме всичко, което са създали и създават на нея плеядата разумни същества, със знание и мъдрост работили милиарди години тук. Сега, когато човек стъпи на друго небесно тяло, на нашата спътница Луната и видя пред себе си там само една безжизнена, безкрайна пустиня, лесно ще оцени изключителните предимства, които земята поднася за един тъй всестранен и пълноценен живот. Живот, в който жаждата за придобиване на знания и мъдрост могат да бъдат удовлетворени от всяка форма, от всяко явление и събитие, които тъй много изобилстват около нас. Ето например, в топлите летни вечери лети малко безобидно насекомо, което с неподражаема ритмичност светва. Това са познатите на всички светулки. Кой не ги познава? Каква красота, какво величие се крие в това малко явление, което те създават. Това чудо, което те ни поднасят, може да възхити само онзи, у когото е събудена любовта му към Божествената мъдрост. Тук ние виждаме само една искрица от тази мъдрост, разбирането на която човек все още не е достигнал. Човек не знае, как тази нищо и никаква мушица както бихме казали, прави това явление. Ако тази светулка я вземем на ръката си, тя пълзи така смирено и безобидно, като продължава да свети със задната част на коремчето си на импулси. Светлината ритмично се усилва и намалява. На ето. скоро разбираме, че тук имаме и още едно чудо. Тази светлина е по-особена от онази, която ние срещаме в нашето ежедневие. Тя не е гореща, не пари. Въпреки, че силата на тази светлина е такава, че при другата позната на нас светлина бихме почувствували едно значително опарване. Явно е, че тук имаме една по-друга светлина, студена светлина. В една от своите беседи Учителят казва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългият му живот". Известно е, че при студената светлина се изразходва много малко енергия. Това я прави още по-чудна и интересна. Прави я като едно явление от много по-висок ранг, отколкото другите явления, които ни заобикалят. Защото Учителят беше казал: „В разумният свят, във великата лаборатория на природата се държи сметка и за най-малкото изразходване на енергия". И най-малката изразходвана сила трябва да се оправдае. Колкото едно същество е по-разумно, от по-висок ранг толкова с по-минимално количество сили извършва своите действия. За времето там сметка не се държи. Ето защо ще трябва да приемем, че явленията, в които се изразходва малко енергия, а имат голям ефект са от по-висше естество. Отделянето на този род светлина е присъщо не само на минералният, растителният и животинският свят, но и на човека. Ние често употребяваме израза, когато кажем на някого нещо много благоприятно, радостно за него. „Лицето му светна". Този израз не е само едно поетично изказване, но крие в себе си истината. При радост, при любов имаме едно активизиране на човешкия двойник, което като резултат ще даде едно отделяне на светлина. Вярно е, че нашите обикновени очи мъчно я долавяме, но с непосредственото чутие на нашия мозък ние ясно я схващаме. В съзнанието на всички народи е запазен образа на Божиите пратеници на земята. Те всякога са някак обвити в светъл ореол. Тези първи Синове на Бога са в един по-тесен контакт с мировия океан енергия, която протичайки хармонично през тях дава светлината, която те имат около себе си.
  7. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА В.К. Това е поредицата „Истинската светлина". Н.Д. „Светлината, която вие тук имате, е само сянка от истинската светлина. Истинската светлина е мека, приятна Учителят „И виделината свети в тъмнината И тъмнината я не обзе". Ев. Йонна, гл. I, ст. 5. Казаното от Учителя, така както съм го чул и разбрал, има отношение към онова явление в природата, което ние определяме с понятието Светлина, тъй както ние хората я виждаме. В случая ще трябва да приемем, че има и друга светлина освен тази, с която се ползуваме и познаваме. Нарича се Виделина. Казаното пък от ученика на Христа за някаква Виделина, която свети и не угасва, хората без да се замислят даже, защото не могат да допуснат, че има и неугасваща Светлина и всякога я приемат в преносен смисъл. В този смисъл, че казаното се отнася до великите Божествени идеи, които Христос донесе на Земята. Идеи, които всякога носят светлина за човешкия род. Идеи идващи от един възвишен свят, който нищо не може да погълне, да унищожи. В.К. Сега, ти тука разглеждаш въпроса за Виделината, както е дадено в Библията? Н.Д. Да. В.К. По-нататък. Н.Д. Между тъй наречените елементарни частици са и тези, тъй наречените фотони или частици, които ни позволяват да имаме възприятието светлина. Тези частици също са съставени от такова състояние на веществото, което има способности да вибрира. Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние. То е нещо по-друго от трите състояния, които ние познаваме. Някои учени също приемат, че има такова едно ново състояние на материята. Тези частици обаче, имаме всичките основания да приемем, че не са еднородни, светлината не е хомогенна, че в тези лъчи от светлина имаме и разни видове светлина, различни видове фотони. Това е Виделината, за която Христовият ученик говори, Виделина, която мрака не може да обземе, не може да погълне. За тази светлина ние ще трябва да приемем по един най-категоричен начин, че произхожда и от слънчевите дневни лъчи, като между тези светли частици фотоните идващи от слънцето се намират и такива, които не се поглъщат, остават свободни, движат се из пространството и продължават да носят своята светлина. Това са частиците, фотоните на истинската светлина, за която Учителя говори. В.К. Сега ти развиваш тезата и теорията за истинската Виделина. Кое ти даде повод да пишеш за това нещо? Н.Д. За светлината ли? В.К. Да, за истинската Виделина на живота. Н.Д. Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре. Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят. Те минават като игла през тензух. Минават през цялата Земя, навсякъде и затуй тази Виделина идваща от Слънцето разбира и знай какво става в центъра на най-голямото небесно тяло и на Земята. Това е то истинската Виделина според мен. В.К. Ние ги обозначаваме в момента като „неутрино". Н.Д. Учените ги казват тези частици „неутрино", вземам израза на учените. В.К. След време може да намерят и по-малки частици. Н.Д. Може да има и други имена, но нека да приемем едно общо понятие, че всички частици, които не приемат никакво съпротивление никъде и минават спокойно където и да бъде, при каквито и да е условия да ги наречем „неутрино". Но такива частици са констатирани и учените искат да ги изучават, и сега ще правят някаква обсерватория дълбоко в земята, за да могат да ги проучват. Но смятам, че няма да могат да успеят господата учени, защото те ще минат през телескопите и всичките уреди без да оставят някаква следа. Тази е Висшата, лъчиста светлина, за която според мен говори Йоан. В.К. „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И фактически това е истинската Виделина на живота?. Н.Д. Точно така. Истинската светлина на живота, която разумните същества от Слънцето пращат. В.К. И това е, което в Библията се казва в третия ден: „Да бъде виделина". Н.Д. Да. „Да бъде виделина" точно туй. Значи да дойдат тези частици, защото те всичко разбират и виждат. В.К. Значи по този начин се прави разлика между Светлината и Виделината. Н.Д. Да, разбира се. Светлината е туй седемтях лъчи, а виделината са онези „неутрино", които минават навсякъде и нищо не може да ги спре. В.К. По този начин се Поставя и друг раздел - Светлината, външната страна и онази вътрешна Виделина, и онази духовна Виделина, онова духовно зрение. Значи разглеждаш именно този въпрос? Н.Д. Да. В.К. Аз затова исках да се спрем на това нещо. Ти впоследствие ще го разработиш повече. Н.Д. Да, ще го разработя повече тоз въпрос.
  8. blagodari

    СЪДЪРЖАНИЕ

    СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ ......................................................................................................................................... 4 МИСЛИ ЗА СВЕТЛИНАТА! .................................................................................................................... 5 СВЕТЛИНАТА ......................................................................................................................................... 10 стр. 4/13
×