Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'сила и живот'.

Открити 1 резултат

  1. 5. ДУША НА ДЕВОЙКА И ДУХ НА ВОИН При Учителя ние дойдохме от цяла България - учени и прости, бедни и богати, но всички с едно стремление на нашето естество - да бъдем до Учителя и да слушаме Словото Му, което за нас бе Сила и Живот. За нас то бе отворено и се вливаше в нашите души. Но за другите, отвън, то бе затворено и заключено с много катинари. Там бе причината защо онези отвън, когато се опитваха да прочетат някоя беседа от Учителя, не намираха нищо особено в нея и я захвърляха като непотребна вещ и се чудеха на акъла ни, че ние, Неговите последователи, сме били толкова занесени и заблудени. Ние отначало не можехме да схванем на какво се дължи всичко това. Но после разбрахме: всяко нещо си има своето място и предназначение. Има буква на нещата, които се движат по закон, и има дух на нещата, които се движат от Духа чрез Сила и Живот. В Братството бяхме събрани хора с различни индивидуалности и никой с никого не си подхождаше. Това бе хубаво, че нямаше повторение на образи и личности, но и създаваше затруднения в общуването помежду ни, защото всеки беше особен за себе си и неподражаем за другите. Най-крупната личност бе Георги Радев. Той беше най-просветеният, най-ученият човек и никой не му оспорваше това. Той преведе много окултни книги на български език, сред които и „Занони". Написа и няколко книги. Една от тях се нарича „Лица и души". Беше музикален и свиреше много добре на виолончело. Вие ще видите тази снимка - тя е много показателна, затова какъв бе той. Слаб, висок, като вейка, а взе да учи виолончело, дори го усвои много добре. Отначало мислех, че на него му подхожда, както е висок и слаб, да учи и свири цигулка, а не такъв голям и обемист инструмент като виолончелото. Но това бе мое мнение отначало, което трябваше да коригирам по-късно. Ето как стана това. Веднъж, като учител в с Равна, отидох по работа в град Годеч и се срещнах съвсем случайно с тамошния лекар. От дума на дума, приказката ни стигна и до Учителя и Братството. А лекарят ми разказа: „Ако не бях прочел тази книжка „Лица и души" от Георги Радев, аз щях да си сложа край на живота. Още от дете, като син на родители учители, бях много любознателен. Бях прочел много книги и бях дошъл до едно отчаяние - нищо не ме задоволяваше, исках да си сложа край на живота. Вече обмислях как да го направя. Но случи се цяло чудо отнякъде ми попадна съвсем случайно тази книга, прочетох я, получих просветление в себе си и си обясних нещата у мен за всичко, което ме вълнуваше и на което дотогава не можех да дам отговор. Откакто прочетох тази книга, аз се родих за нов живот." Този лекар се казваше Георги Кашков, после взе една учителка за жена от град Шумен. Той вече е пенсионер, когато разказвам това. Та, така въздействува Словото на Учителя и така неговите идеи оживяват у нас. След като чух този случай за Георги Радев, вече разбрах защо той бе взел да учи и да свири на виолончело. Учителят за него бе казал: „Има душа на девойка и дух на воин." Аз най-добре видях това. Видях това в очите на онзи лекар, който живееше отново и то с идеите на Учителя. Видях това и в звука, който извличаше от струните на своето виолончело Георги Радев. Всички се учудваха как бе възможно човек с такава фина фигура като неговата да извлича такъв нежен звук от обемистия инструмент с дебели струни и дълъг лък. Разбрах какво означава да имаш душа на девойка, разбрах какво значи да имаш дух на воин в неговото устремление да усвои онова, което други не биха направили, като потребност на духа и проявление на човешката душа!
×