Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'сила'.

Открити 6 резултата

  1. 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ За Радка Давидова. Сестра д-р Радка Давидова беше възрастна мома. По едно време се върна от Париж Асен Вапурджиев, човек от братството. Може да са се познавали от по-рано, обаче връща се и посещаваше беседи, а в града даваше концерти. Той е професор по контрабас. Прочут, с влияние, с признание и пр. Радка Давидова и той се харесват и отива Радка Давидова при Учителя и му казва: ..Учителю, с този брат се харесваме, искаме да се оженим. "Учителят помълчал и казал: „Той е хубав и ти си хубава, но не сте един за други." - „Ама, Учителю, ние се обичаме." Учителят повече нищо не казал. Те се оженили, но след един месец тя се връща при Учителя и му казва: „Учителю, ние се разделихме." - „Как се разделихте! Този въпрос е ваш самостоятелен и трябва да го проверите." Тя се връща при него. Но не можаха да живеят и тогава се разведоха официално. Учителят предварително й казал: „Вие сте добри, но не сте един за друг! Не сте за семейство," Асен Вапурджиев имаше желание да остави свой заместник, да обучи някого на контрабас и се обърнал към Учителя с молба да му прати някой ученик, който той безплатно ще учи при него. Като нямаше друг, пратиха му брат Цеко. Брат Цеко беше електротехник, постоянно през целия ден из града, уморява се и не му остава време да се упражнява. Пък ние живеехме с него заедно у Йордан Савов на бул. „Ботев" 85. С Цеко и Петър Арабаджиев от Варна и сестра Стойна жевеехме там. Та брат Цеко, Учителят го пратил да го обучава на контрабас, обаче брат Цеко не отделяше време да се упражнява. Като се върне вечер, до един часа горе на тавана, вземе да дрънка контрабаса, да се упражнява, защото на другия ден ще има урок. „Абе, Цеко, какво правиш, хората спят, цялата сграда ечи." - „На контрабас може ли тихо да се свири?" И той започнал мислено да се упражнява, представял си коя нота къде е, мислено слага пръст, мислено движи лъка и мислено се учи. Представяйте си колко може мислено човек да се упражнява. И след туй заряза контрабаса, защото Цеко отива с ненаучен урок и най-после оня казал: ,Не ми трябва такъв ученик. Не те искам!" И го оставя. Една вечер късно, това е било вероятно 1940 година, към 10,11, 12 часа, било нощно време, тъмно, мрачно било и Учителят слиза и запалва лампите в големия салон, в неговата приемна, в трапезарията, по всичките алеи и на поляната. Всичко спи, а целият Изгрев свети. Учителят се връща в стаята си. След 3-4 часа Учителят пак слиза, пак угасва лампите една по една и се прибира горе в стаята си. Пита се защо е направено това? Един брат, който бил спечелил доверие на един от организацията на тогавашните родозащитници, който работел в държавната печатница с него, искал да го завербува, искал да стане техен член, без да знае, че той живее на Изгрева, че той е от обществото на Бялото братство, му казал така: „Приготви си един здрав бастун и някой път ще отидем там, при дъновистите горе и ще ги изтрепем, ама кога ще отидем, не знам, когато кажат. Ще отидем там, от нас туй се иска. Там хората не са въоръжени - с бастуни отиваме" и т.н. И какво се оказва - тогава, нея нощ около 200-300 души „родозащитници" са обикаляли около Изгрева, в гората са били, всякой един с бидонче газ или бензин. Чакат, в уречения час ще запалят бараките с бензин и газ и ще избият хората. Учителят доловил тази мисъл и по тая причина запалил всички лампи. Онези като пристигат, виждат, всичко свети, което показва, че планът им е издаден, си помислили те. Постояли, постояли и след туй се връщат тихомълком, без никой да ги види. И така Изгревът бил запазен по най-невинен начин. Учителят запалил лампите, значи хората са предизвестени, така си помислили те и с е отказват от това нещо, от това нападение, запалването на Изгрева, защото тъмните сили винаги са били смущавани от Изгрева, едно място, откъдето се изпраща светлина, голяма светлина и заради това искали да унищожат това гнездо, обаче те не можаха. По-късно нещата се развиват другояче. Сега Изгревът го няма. Разрушиха го същите сили, но чрез други хора. Един брат македонец имахме тука. Със своя брат дошъл на Изгрева, понеже брат му страдал от ангина. Имал възпалено, подуто гърло и рекъл: „Чакай да отида при Учителя." Завежда го при Учителя и Учителят му казал: „Ще пиете гореща вода и ще дишате дълбоко!" Повече Учителят нищо не казал. Братът целунал му ръка и се връщат. Като слизал надолу, брат му рекъл на македонски: „Елач, елач, да пие гореща вода, това лекарство ли е? Някакъв елач?" А Учителят следял отгоре и рекъл: „Какво иска брат ти, какво пита? - „За елач пита, Учителю." - „А, вземете малко сухо кафе, ще му духнете с една тръбичка в гърлото и толкова." - „А, така бива, вече елач има." Тръгнали. Накрая отишли до „Граф Игнатиев". „Нито гореща вода пи, нито кафе му духнахме. Брат ми нито гърло го боли нито нищо, вече е напълно здрав." Понеже неговото съзнание търси да се хване за нещо - елач. Той иска елач да има. Щом има елеч, вече ще оздравя. Обаче и без елач мисълта на Учителя е подействала вече. Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина. Няколко години беше пращан в лагер. Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен. Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света студен. По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни. И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
  2. 10. НЕВИДИМАТА СИЛА В първите години, било много отдавна, Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се. пък станало към 9-10 часа, огладнели. Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли вънка на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, чакала вънка, парела. Когато свършили разговора, излезли вънка на пруста и видели баницата там и се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли баницата. Тогава Учителят казал: „Е, сега, брат Тодорчо, като най- млад, да отиде да плати баницата. Отишъл при баничаря. Баничярят рекъл: „Абе четири баници извадих - казва - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и братТодорчо се върнал. Сега ще разкажа нещо за брат Панталей Карапетров. Той е дърводелец. Един ден минавал край салона, Учителят го видял отгоре, от стаята си, повикал го и му казал: „Тука има да се поправя вратичката на едно шкафче, да дойдеш да я поправиш!" И братът отишъл и работил там. Учителят излязъл, той си работил. Когато дошло време да слага пантите за вратичката, най-накрая с длетото някак си трябвало да направи жлеб и си наранил ръката. Веднага шурнала кръв. В туй време минавал д-р Паскалев, който написа книгата „Въведение в асоцианизма" - около 100-200 страници. Та брат Паскалев го вижда и веднага му прави превръзка. Подир малко Учителят се връща, вижда му ръката превързана: „Какво стана с тебе?" - „Учителю", казал, „като работих, длетото се изплъзна и отиде в ръката ми и си мислех вече 15 дена работа няма да хвана, как ще живея?" Той работи, за да се прехрани, не е чиновник. Учителят, като го погледнал строго, гледа към него, но чувствал, че гледал над него някъде, обаче много строго, няколко секунди и след туй не помня дали му е казал нещо, но вечерта, когато рекъл да си смени превръзката, раната била заздравяла и не станало нужда повече да я връзва, Значи една рана, която трябва да се лекува 15-20 дена, само за няколко часа била заздравяла. Какво е направил Учителят, не знаел, обаче раната му до вечерта била заздравяла и нова превръзка не сложил. Аз имам една опитност с Учителя. Малко съм се срещал с Учителя, защото, както казах и по-рано, гледах да не му отнемам времето. Знам, че неговото време е много скъпо и е зает с много по-важни работи, затуй гледах личните си въпроси сам да си ги уреждам. Но един път така се случи, а то беше в началото, когато отидох на Изгрева, така се случиха нещата, че в службата ме бяха поставили да работя при един старец, който непрекъснато пушеше. А касите ни са една до друга и аз съм непрекъснато до него, рамо до рамо. И всичкият дим отиваше в устата ми. Той не може да се откаже от цигарите и аз да ги пуша не мога, и така живеех в едно противоречие. Мина един месец, два месеца - цели дни аз съм потопен в тютюнев дим и ми беше страшно неприятно. Най-после реших да отида, да споделя сУчителя тази си мъка, какво да правя. Отидох и му разказах всичкото. Като му го разказах, той помълча малко и каза: „Рекох, ще се нареди!" Аз помълчах, послушах и му възразих: „Знам, Учителю, че ще се нареди, ама не мога да разбера как, Как ще се нареди?" Не смея да му оспоря, но как ще се нареди? Гледам вънка пред неговата приемна, погледнах на Витоша. Витоша беше покрита със сняг. „Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине?" Викам: „Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - „Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." И действително, катоми каза това, аз вече се успокоих, Значи това ще стане, сега остава да наблюдавам как. Мина седмица, мина две, по едно време в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време си пушеха. Особено в машинното отделение, пък буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. И като бършат буквите, хвърлят парцала в боклука, в коша с боклука и се хвърля навънка. Един, като излизал навънка, хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенява, става пожар, защото там всичко е напоено с мазнини, много лесно става пожарът. А пък на самите печатни машини имаше сигнални лампи, противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага пожарната свири „Пиу-у- у". Стане пожарът, алармата свири. Така че от пожарната команда знаеха. След няколко минути дойде пожарната команда да гасят пожара. И наистина угасиха. Пожар не стана. Нередности не станаха. Угасиха пожара. Обаче директорът използва случая, защото самият той не искаше да се пуши през време на работа. А пък те са, да кажем, 500 мъже и 500 жени, повечето мъже тогава пушеха и не можеше със заповед да се нареди това нещо, а трябваше да се нареди. И той използва този случай, събра ни и каза: „Господа, зие тука живейте, изкарвате, прехранвате семейството си, изкарвате всичко от печатницата, а знаете, че в двора тук има заровени тонове с бензин. При един пожар в печатницата нищо няма да остане от нас, нито от печатницата, нито от вас. Ето защо занапред забранявам да се пушат цигари през време на работа." При това изказване всички ахнаха. „Но понеже вие сте се научили да пушите, не може да се отучите лесно, ще определиме един час, едно определено време за пушене От 10 часа до 10 и 15 ще излизате вънка при чешмите или пък на едно определено място, дето ще се пушат цигари и ще се угасват. И така, през време на работа никой няма да пуши. Съгласиха се те. Нареди се това нещо. Сутрин от 10 до 10 и 15, а следобед от 16 до 16 и 15 часа всички излизат. През другото време никакво пушене в помещението. Туй добре дошло за нас. Обаче заповедта беше да излизат само пушачите да пушат, а ний през туй време трябва да стоим в помещението и да работим и затуй хората взеха да се изхитряват. И да пуши, и да не пуши, вземе и налапа цигарата, без да я пали, излиза навънка и директорът като видя туй нещо, издаде нареждане: „Пушачи и непушачи от 10 до 10 и 15 и от 4 до 4 и 15 след обяд почивка. Който иска да пуши, който иска да отиде до тоалетната, който иска да си почива." И така се въдеде тоя ред, та туй, което каза Учителят, „Ще се нареди", се нареди. А пък този разказ аз съм го разгледал в моите спомени, „Снегът на Витоша", дето Учителят казва: „Един човек за колко време може да изрине снега на Витоша?" Викам: „За милиони години." - „Туй, което човек не може за милиони години, Бог за 24 часа го направя," И така се разреши въпросът за пушенето в печатницата.
  3. 146. Днес човешкият организъм не може да издържи на любовта като сила Хората нямат търпение да се изслушват, те търсят едно статистическо добро и всеки по техните разбирания да се движи и живее. После се критикуват и осъждат един друг. Човек трябва да се отвори към Божествените блага и да ги приеме. Хората носят дебели дрехи, когато условията отвън са лоши, но те продължават да ги носят и когато условията са добри и е топло. Тънки дрехи трябват тогава. Леки мисли и малък товар. Детето не е глупаво и невежо - то има и дава само едно значение на всяка своя дума. Има единство в него. Бъдещите хора ще могат да носят Любовта, сега още не може да издържи организма ни. Сега постепенно се каляваме и привикваме да носим Любовта. Днешната беседа е: "Пътят към щастието". Когато Любовта и Мъдростта говорят на човека, те не търсят логиката, за да се утвърдят, те говорят тъй, както са и оставят сами да се наложат поради своята реалност Човек с време разбира какво му говорят те. Има неща логични, които са прави, но има неща прави, които не са логични, не могат да се обяснят по пътя на логичното мислене. Хората досега как са мислили - вярвали са в нещо нереално и после са се разочаровали. А сега ще започнем да чувстваме и знаем, че мислим. Защо да се осъждаме един друг? Някой художник нарисувал една страна на планината и иска да каже, че такава е планината; друг художник може да нарисува другата страна - всеки да рисува, каквото вижда и да дава свобода на другите. Луната действа на птиците. Те живеят в един по-неблагоприятен свят от млекопитаещите. Птиците са ума, а млекопитаещите- сърцето. Млекопитаещите обичат комфортите. Религиозните са лунни типове - Луната влияе на ума им. Любовта идва за една хилядна от секундата при теб, оставя благата и ти живееш в последствията й. Ние живеем в Бога, но не Го познаваме, а трябва Той да се движи, живее и съществува в нас. Примери за света на Новото ще бъдат народите от англосаксонската раса-Америка, Англия, Германия. Любовта прави беднотията красива. Един художник се интересува от бедни хора като сюжет и като ги нарисува, картината му се цени, а богатия не е добър сюжет за картина, обикновен е. Това, което става днес не е наказание, то е разпределение на всеки според каквото е изработил и заслужил. Един заслужил пет таланта, пет ще получи, друг четири, три и т.н., всеки ще получи заслуженото. Човек като почувствува и разбере величието на Любовта, от само себе си да е готов да й служи. Луната действа на ума-динамизира го, охладява го, а слънцето действа на сърцето - стопля го. От светлината и топлината се явява движението - живота. Земята вследствие на топлината и светлината има движение и живот. Светлата епоха започва в 1942 година. (Забележка: Виж "Изгревът" т. II, с. 38-39; т. III, с. 309-311; т. XXII, с. 513-531, 589-615, 717-722) В.К.: На с. 118 "Светлата епоха започва в 1942 година". Това от тетрадката ли е или от беседа е напечатано? Във връзка с какво е това? Частен разговор? Весела: Частен разговор. В.К.: То е във вашата тетрадка. Весела: Да. В.К.: А светлата епоха започва в 1942 година? Весела: Да. Това е извадено от тетрадката ми.
  4. 19. МИСЪЛТА-МАГИЧЕСКА СИЛА София, 16 юли 1967 година Беше петък, 5 часа сутринта, през една от годините 1930 - 1935. Не помня точно коя. Всеки петък Учителят държеше лекции на специалния клас или още така наречения младежки клас. В този клас влизаха младежите, братя и сестри. Учителят отвори специалния клас, клас за младежи - неженени братя и сестри с единствената мисъл, че като свободни от семейни задължения те ще могат да учат и да работят повече върху себе си. И тъй, влизам в класа бодра, смела, чувствувам под краката си непоклатима почва, а излизам от класа в състояние съвършено обратно на първото - няма никаква почва под нозете си. Всеки може да се запита на какво ли се дължи този обрат в състоянието. Отговорът е прост и естествен - на лекцията, която Учителят държи този ден. Салонът се изпълни от учениците на специалния клас и Учителят започна лекцията. Каква беше тази лекция? Аз я нарекох „Първа по рода си". Защо? - Защото тя се изля във форма на въпроси, на които нито ние, нито Учителят даваше отговора. Помня като днес първия зададен въпрос. Учителят запита: „Какво представя животът?" Никой от учениците не отговори, но всеки си е помислил нещо в себе си и то това, което всеки знае или е чувал от други хора. Един си е помислил, че животът е борба, друг - че животът е движение или сила и т.н. но каквото и да си е помисли, това са все шаблонни мисли - никой не знае какво всъщност е животът. Последваха още ред въпроси, зададени от Учителя, на които също никой не отговори. Учителят зададе още много въпроси, на които и той не отговори. Какво целеше Учителят с това, тогава аз нищо не разбрах, но лекцията протече само в зададени въпроси, които и до края на часа останаха отворени, т.е. без отговор. Днес, след много години от този ден и час, разбирам, че Учителят направи един опит, кой, как и доколко може да възприеме мисълта на Учителя и какво въздействие ще му окаже. Силна и мощна е мисълта на Учителя и всеки, който е могъл да я възприеме, ще я преживее по специфичен начин според вътрешната си подготовка. Едно зная от своята опитност като учителка в гимназията. Всякога, когато съм задавала въпроси на учениците или на един ученик само, всякога съм била мислено с отговора, който ученикът трябва да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, положителен, категоричен, тъй щото всеки ученик, с горе-долу организирана мисъл възприема моята мисъл и дава верен отговор. Така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновеният учител, колко повече са възможностите на един Велик Учител, чиято мисъл е силна и мощна. Значи отговорите, които Учителят не даде на въпросите, зададени от самия него, проникнаха дълбоко в ума на всеки един от учениците и се възприеха по специфичен път и начин. Кому как е въздействувала мисълта на Учителя, това всеки сам си знае. Свърши се лекцията на Учителя и ние започнахме да излизаме от салона. Излязох и аз. Но какво чувствувам? - Състояние точно обратното на влизането ми в клас. Усещам, че нямам почва под краката си и тялото ми е съвършено леко, без никакво тегло. Чувствувам се безтегловна, в състояние, подобно на космонавтите. Преди да бях чувала за състоянието на космонавтите в космоса, не съм могла да уподобя моето състояние на тяхното, но днес вече го наричам подобно на тяхното. Състоянието, в което се намирах, не ми беше тягостно, но не разбирах на какво се дължи. Видях Учителя вън на двора и се приближих към него с думите: Учителю, намирам се в особено състояние, нямам почва под краката си и съм абсолютно без тегло, като че вися във въздуха. Според мене то се дължи на мисълта, за която смело мога да кажа: Магическа сила е мисълта. В случая специално Вашата мисъл е мощна, тя може в един момент да преобрази нещата. Докато задавахте на нас въпросите, Вие със своята мисъл - отговор на зададените въпроси, мигновено коригирахте или по-право поставяхте срещу тях своята положителена, неизменна здрава мисъл. В мене специално не остана положителния, истински отговор, запример, по въпроса що е животът, но се разколеба мисълта ми по този въпрос и по всички останали въпроси, зададени от Вас, без да изпитам от това някакво смущение или противоречие. Сега се запитвам: Може ли всъщност животът да е борба или движение? Като живее, човек се бори, движи се, но самият живот не е нито борба, нито движение. Той е наистина сила мощна, необятна, велика, каквато остана дълбоко в съзнанието ми, макар че не може да се предаде с думи. За големите велики неща няма нито думи, нито език, с който да се предадат. Да, а в случая с мене, като космонавт в духовния свят, аз минах през особено състояние на безтегловност и лекота, за която не мога да дам точно научно обяснение, но мога да благодаря на магическата сила на мисълта, вместо грубата материална мисъл за нещата, ми остави положителна, здрава, стабилна мисъл по въпроси, които вълнуват човечеството и го облекчават. Лека, здрава е духовната, Божествената мисъл за нещата, както е лек животът, от който се страхуват хората и го наричат тежък, труден. Лек е животът, леки са всички неща, които се разглеждат от Божествено гледище.
  5. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си. В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот. На нея се разбиват всички стремежи, начинания, идеи. За този, който не може да ги преодолее, неприятностите, неуспехите, спънките са неговата смърт. Към смърт водят те всички слаби по дух. Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си. Малцина са тия, които от неприятностите и спънките могат да създадат причина за своите успехи в живота. Малцина са тия, които могат силите на смъртта, на разрушението да ги превърнат в сили на съграждането, на живота. На едни от тях се удава твърде лесно. У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност. Тям им върви сякаш по вода. На други не върви ни най-малко леко, но те пък лесно се приучват да пресъздават всяко препятствие в камък за съграждане. Не е лесна тяхната работа. Ала те са добили ключ на мъдрост. Така отварят те заключените от неприятностите двери на доброто. Те успяват във всичко! Много и разновидни са неприятностите в живота. Те не могат да се обхванат в своята ширина. Има неприятности, които са естествени, природни. Те трудно могат да се избегнат. За тях трябват вътрешни сили и разум. Затова природата е дала на човека разум, а на животните разумни средства. Човек трябва с разум и вътрешна динамика да преодолее неприятностите и спънките и да си създаде добри условия за живот. За по-голямата част от хората на земята най-големите неприятности лежат в самите условия. Някой се роди в бедно семейство, не може да се развие, да учи, да се издигне над условията, да заеме високо место в обществото. При най-многото случаи подобни условия потискат хората и малцина изплуват над тях. Най-често бедният, остава беден и лишеният от условия остава без тях. И все пак много бедни са станали богати, издигнали се в обществото и са добили име на учени, строители, държавници и пр. и пр. На какво се дължи това, кои са причините, поради които тези хора са успявали в живота? – Естествено, нищо не може да се облече в един единствен калъп. Също и това. Не ще да са били едни само причините за преуспяването на тия, които са били без материални условия. Различните хора са минали по разни пътища. Едни са се издигнали от немотията с трудолюбието си, други с честността си, трети със схватливостта, четвърти с милосърдието си, пети с любовта си към знанието, шести с нахалството и безогледността си и пр. и пр. На мнозина пък е помогнала „случайността", стечението на обстоятелствата и са се издигнали. Но човек в каквото положение и да се намира, в низините или в висините на живота, все си има различни неприятности, които му тежат. Не богатството, не високото положение премахват неприятностите в живота. Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент. Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист умствен или чувствен натюрел. човекът на мускулите ще разреши другояче нещата, когато някоя физическа пречка има пред него, отколкото един тънък философ. Различни ще бъдат спънките за тях. Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота. Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля. Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват. Много неприятности си създава човек сам поради своята незрялост. Както детето се опарва поради неопитността си, така и възрастният си създава излишни неприятности поради неблагоразумието си, поради незрялостта си. Такива хора животът ги учи. Те не са в състояние да преодолеят пречките. Тях пречките, неприятностите и неуспехите ги учат. Има време за всичко, е казал Соломон – мъдрецът. Има време, когато човек трябва да направи нещо или не. Направиш ли нещата не навреме, ти си създаваш излишни неприятности. Направиш ли нещата не на място, ти си създаваш също излишни неприятности. За тия случаи е даден разумът на човека. Има един род неприятности, които се раждат, когато човек пропусне дадени моменти, дадени благоприятни условия. При такива случаи има нещо невъзвратимо. Добрите условия се връщат рядко. Тях трябва да умее човек на време да използува. Неизползувани навреме добрите условия, идва злото в живота. В същност, какво нещо са неприятните, лошите условия, неуспехите в живота? – За глупавите хора това са проявите на „съдбата", срещу която те не могат да се борят. За умните, обаче, те са малки задачи за разрешение. Чрез тях човек расте. А това е важното в живота – вътрешното растене. Да растеш в светлина, да растеш в правилно разбиране на живота, това е най-голямото благо, най-голямото удовлетворение, което човек може да има. За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота. За тях те са твърдата неорана земя, която чака разораване и посяване. За тях неприятностите са като благодатната влага, която оросява земята. Не е важно, дали те ще се измокрят. Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините. Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята. Защото те тогава могат да проявят своята сила, своя разум, своята любов, с която преобразяват всичко. Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята гордост, своето тщеславие. Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта. Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с удоволствие. Но те с пари се не побеждават. Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота. Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия. Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота. Той работи при всички условия. За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо усърдие, за да помага по-добре на другите. У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро. Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота? – Познанието на Истината. В това познание е мъдростта, която ражда живата вяра в творчеството на живота, която седи над всека неприятност и спънка. Е.
  6. СИЛА Г. Тахчиев Силата на човека е в неговата права мисъл за Бога, за ближния и за себе си. Силата на човека е в неговата любов към Бога. Силата на човека е в неговото безсилие да насилва и в неговата възможност да помага и освобождава. Силата на човека е в неговия мир. Само при пълен мир можем да проявим нашата положителна и творческа сила. Силата на човека е да отвръща на злото с добро. Силата на човека е в любовта, в която той живее. Постъпка, на която подбудата е Любовта, ражда сила у нас. Силата на човека е в това, щото с нищо да не ощетява другите. Силата на човека е в неговата готовност да изплати своите дългове. Силата на човека е в намирането на онова нещо, което дълго време е търсил и без което е невъзможен неговият живот. Силата на човека е в разбиране езика на душите на онези, с които влиза в общение. Силата на човека е в отзивчивостта и към най-малката любов на другите. Силата на човека е в онова преживяване, когато се радва на чуждия успех като на свой. Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види. Силата на човека е в пълното доверие, с което посрещаме другите. Силата на човека е в неговата светла и права мисъл, в правене връзка между фактите. Силата на човека е в онзи момент, когато душата се отваря да възприеме живота. Силата на човека е в присъствието на Бога в него. Силата на човека е в даване подтик на Божественото начало в другите. Силата на човека е да отстъпва пред по-силните и да помага на по-слабите. Да отстъпваш на време, се иска сила и разум, тъй както, за да се спуснеш по наклонната плоскост, е нужна сила и умение. Силата на човека е да познава границите на своите сили и правилно да си служи с тях. Силата на човека е да се почувства извор на всичко красиво. Силата на човека е да се радва и на най-малкия свой успех. Силата на човека е да знае, дали е прав в своите твърдения и да не влиза в конфликт с никой човек. Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки. Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а безкористието го прави силен и свободен. Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен. Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота. Силен и умен човек е онзи, който знае, че има много още да учи и е готов да отстъпи, когато разбере, че не е на правата страна, и приема истината, от където и да идва тя.
×