Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'славяни'.

Открити 3 резултата

  1. 16."Химн на обединените славяни" Весела Несторова е в с. Мърчаево. Войната бушува, след като Германия е навлязла в СССР и се води борба на живот и смърт. Въпросът бе поставен така: ще оцелее ли СССР, т.е. Русия, ще оцелее ли славянството. Интересуваше се от бъдещето на славянството. Един ден, като каптирала "Изворът на Доброто", до нея достигат от висините думите и мелодията на "Химн на обединените славяни". Тя е в едно възвишено състояние на творческия дух и нанася на лист нотния текст на песента. И след това я изпява. Не може да повярва, че е свалила песента. Решава да я занесе на Учителя. Но в същия момент се разразява страшна буря. Гръмотевици и мълнии се изсипват, пороища от дъжд с часове. Бурята утихва, тя слага една черга на гърба си, покрила главата си и боса тръгва през пороищата от дъжда. Пристига при Учителя. Тя му подава песента. Той пожелава да я изпее. И в момента, преди да започне да пее песента, трясъци и мълнии се спускат до прозореца. Всичко трепери, звънти и фучи. Учителят казва: "За всяко действие се явява противодействие на земята. На другите планети има по- благоприятни условия." И накрая Весела започва да пее. На всеки куплет е била прекъсвана от трясъка и мълнията на бурята. Накрая изпяла песента. Като завършила, къщата се огласила с невероятен трясък. Учителят погледнал през прозореца и казал: "Рекох, няма лесно да се обединят славяните. Ще има бури, мълнии и много пречки." Изминаха десетилетия оттогава. Славяните не са обединени в името на Словото на Учителя. Само така могат да се обединят. Останала е песента, която Весела е публикувала. И аз ще я представя накрая, заедно с другите нейни публикувани песни.
  2. 4.3.21. "По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист" Славянство и хусизъм Реч държана на Славянския евангелски събор в Прага Християнски свят, Г. XX, бр. 10 (Х.1911), с. 4-5. Скъпи братя славяни и мили в Христа евангелисти, Аз ви нося поздрав от София, столица на най-младото европейско и славянско царство. Приветствувам ви от Първата българска евангелска църква в София, България. Аз съм по кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист. Преди всичко и над всичко, евангелист. Макар и да не съм пастир или проповедник, аз често проповядвам; защото цялосърдечно и со всичката си душа и същество вярвам, че Исус Христос е "Пътят, истината и животът". Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед. Не, не за тия неща дойдохме, колкото интересни и достохвални да са те. А по съвсем други мотиви и съображения напуснахме за време работите и интересите си у дома, та харчим време и средства сдохождането си на тоя събор. Ние дойдохме, на първо място, да видим с очите си, да проверим самолично, дали е истина, че тука има братя и сестри евангелисти, които искрено любят, и делом доказват, че любят Господа Христа; дали има мили чехи, които се молят, работят и се подвизават за дохождане на Божието царство, за царуването на правдата и любовта в Бохемия и по цялата земя. На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество. Ние се покланяме най-благоговейно пред паметта на Ян Хуса и Йеронима Пражки. Също и на народа, който ги роди. Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена! Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота! На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство. Откак пристигнах в Прага, почнах да мисля, че съм криво разбрал характера на тоя събор. Аз си въображавах, че ида на всеславянски евангелски събор. Но сега виждам, че съм мислил или уведомен погрешно. Тук липсват делегати, например, от Русия и Сърбия. Особено в Русия има силни, растящи евангелски секти. Техните представители трябваше да бъдат тука; и ако бяха сериозно канени, без съмнение, щяха днес да бъдат с нас. Но, ако настоящият не е такъв събор, може и трябва да стане. Ние живеем във време на обединения, във век на организации. "Съединението прави силата", която е тъй нужна на славянския евангелизъм. В родственото еднокръвие и искрения евангелизъм ние имаме най-естествените фактори, най-сигурните двигателни сили за нашето належащо обединение. Прочее, нека това наше обединение се сложи върху истината, която е Христос; и никаква сила не би могла да ни разедини. То ще бъде по форма конфедеративно, по дух християнско. "В основните принципи - единство, в неосновните - свобода, във всички неща - любов". Аз се надея, че стъпки още сега ще се вземат към такъв обединителен акт, че ще се избере комитет, който да свика такъв общославянски евангелски конгрес в този град, Прага, в 1915 г. през време на тържествата, които ще станат за спомен на 500-годишнината от мъченичеството на Хуса. И там, под вдъхновителната памет на великия реформатор, като подновим нашите пред Бога завети, кръстени в неговия дух на вяра и вярност, да си кажем: О, братя чехи и славяни, Нека бъдем достойни синове на такива славянски отци! Нека бъдем верни свидетели на същата вечна истина! Нека бъдем истински почитатели на Ян Хуса, истински последователи, тъй, както той бе делом и до край на Господа Христа, който е "виделината на света", "пътят, истината и животът" и за славянството и за човечеството! Прага, Чехия, Август 26/8 септември 1911 г.
  3. В заключение ще изтъкнем IX. Някои характерни черти на българския народ и славянството Българският народ, изобщо, е добър и трудолюбив, обаче има известни недъзи - малко твърдоглавие, упоритост и своеволие, но при разумен живот, те могат да се изправят Българинът не обича чуждото. Той обаче пази своето като зеницата на окото си. Най-ценното е, че той желае да живее в братолюбие с всички народи по света. Това се изразява и с гостоприемството, което винаги проявява. Трябва да се радваме, че сме пред прага на една нова епоха и че сме в семейството на славянството, гръбнакът на което е, както споменахме, братска Русия. За да разберем обаче историческата задача на Славянството, трябва да се изтъкнат следните предпоставки: Римската империя навремето създаде зако­ните и правото и волята за власт, за национално разширение по пътя на насили­ето. Англосаксонската раса, в своето вековно развитие, създаде критическия, усъвършенствуван ум. Затова у тях ние виждаме лица, глави, воля силно разви­ти. Обаче липсва оня елемент - онова благородно, милосърдно и любвеобилно сърце, широката славянска душа, които заедно могат да дадат хармония между ума, волята и сърцето. А това благородно, милосърдно и любвеобилно сърце ще го даде истинският славянин, който притежава положителните качества, които изнесохме. Ето защо, Славянството ще изиграе тази роля. То носи обширна душа, в лицето на руския народ и другите славянски народи. Не че другите народи нямат тези качества, но те са специфични за славянските народи. И когато Славянството даде тези качества на другите народи, тогава ще чакаме истински мир между ума, сърцето и волята и ще се прояви онова брато­любие, за което светът копнее. И ние, българите, ще дадем от своите положител­ни качества. Иска се обаче съзнание, просвета, за да станем честни, разумни, добри, справедливи, трудолюбиви. Не напразно РабиндранатТагор през 1928 година изказа ценни мисли за Славянството, когато посети България. Той каза: «Аз не намерих душата на Европа, тя като че ли е излетяла. У вас, в България, виждам духовно пробуждане. И макар да не съм ходил в голяма Русия, бъдещето е на Славянството.» И това е казано преди 18 години. Ето защо ние трябва да се радваме. А като се вземе пред вид, че у нас има идейни движения, каквито са: Въз- държателното, есперантското, Толстоисткото, Всемирното Бяло Братство и др., които работят за новите идеи, ние трябва да се радваме, че у нас има труженици за провеждане на доброто. И ако искаме България да изиграе своята роля, а ние да се покажем дос­тойни българи, нека всички се стремим да поставим: Доброто, като основа в живота си, в дома си. Безкористната любов, като огърлие за развиване на бра­толюбие. Правдата, като мерило във всичко и Истината - като светилник. Приложено всичко това с мъдрост, нека бъдем сигурни, че децата ще ста­нат по-добри за родителите, учащата се младеж - много по-достойна във всичко. Родителите ще станат също по-добри граждани на държавата. Само така ние ще носим достойно името българи и ще бъдем истински помагачи за напредъка на цялото човечество. Лично аз считам, че обществените ръководители трябва да бъдат истински идеалисти и разумни - елитът на българския народ. Следователно те не ще се надпреварват за надмощие чрез насилие, а ще работят добросъвестно за благо­то на целия български народ. Аз зная също, че между идеалистите и честните люде се вмъкнали и такива, на които мястото не е там. Със своите похвати, те унижават намеренията на идеалистите. Вярно е, че всичко, което преживяхме от няколко години насам, това бяха стихии, които постепенно утихват. Сега всички трябва да работим за общото бла­го, не само за българския народ, но за цялото човечество. Така ние ще се покажем достойни синове и дъщери на Разумното начало, а пред другите народи ще бъдем за показ и подражание. България, с първично и девствено съзнание, има право да живее - и ще живее. Българският народ, със своя морален устой, има право да живее - и ще живее. Обаче трябва да бъдем разумни и да проявим горните качества. Накрая нека спомена, че този идеализъм, особено при моята преклонна възраст, да ходя и при всички трудности да пръскам тази скромна светлина по села и градове, за мир, любов и радост, дължа на Този, Който ми е дал живота и ме е подкрепял през целия живот. Той ме е научил да се жертвувам за цялото. Той ме е научил и ми е казал: Иди, работи и пръскай разумното Слово между българския народ. Този народ има нужда от любов и светлина, от мир и радост. Този народ има нужда от повече вяра в доброто, в истината и правдата. Този народ има нужда да засили и вярата си в Твореца, да намали своята упоритост и своеволие. За този народ дойде небесният пратеник, който даде на България и на цялото човечество велико учение за живота, за да добрува всеки, който го при­ложи. Той го изяви, живя, след което си замина. Остава сега ние да приложим всички свети принципи на това учение. Той ми каза: «Работи, бъдещето е на Славянството.» Като поднасям този скромен труд на нашите четци, аз не мисля, че съм сторил нещо велико. Това е един малък фар в тъмнината и нека се знае от всич­ки - и религиозни, и християни, и атеисти, носители на новите идеи, че това е единственият истински път за един разумен живот. Следователно християни, без благородни дела; комунизъм, без благород­ни дела; атеизъм, без вяра в доброто, без благородни дела в живота, безкорис­тна любов, истина и правда, са само етикети. Сега е нужно да се даде съдържа­ние на тези думи, за да се приложи лозунгът: «Свобода, братство и равенство». Като завършвам своя скромен труд, пожелавам на всички да станем пър­во човеци. Човекът, в началото на своето развитие, е същество на противоречи­ята, гдето изпъква личността с егоизма, с всички контрасти: проявява истината, а също и лъжата; проявява доброто, а и злото; има радости и скърби, проявява правдата и неправдата и пр. А човек, това е пробудената душа, която работи за общото благо на цялото. Такъв човек се е освободил от лъжата, кражбата, гор­достта, тщеславието, завистта, омразата, алчността, лукавството, извратената полова любов. Той е прегърнал и всички добродетели - вяра в доброто, вяра в Твореца. Той проявява безкористната любов, истината и правдата с мъдрост. И ако той е възприел и приложил правилното хранене, пиене, дишане и разумно използуване на слънчевата енергия, той е вече истински здрав и разу­мен човек, той е творец в живота си. Това е новият път на човечеството. Това желая и аз на всички човеци, за да станем напълно здрави, честни, разумни, добри, справедливи и любвеобилни. И като работим с любов, и благата се разпределят справедливо за всички, тога­ва ще проявим истинско братолюбие. А това е най-голямото щастие в живота на човека. Някой може да каже, че това са красиви неща, но за в бъдеще. Не, това са задачи, които трябва сега да решаваме. Няма да искаме това от другите, а ние сами ще работим върху себе си, да кореним недъзите и да ги заменяме със съответни добродетели. Добродетелите са скрити в гънките на човешкото сърце, ос­тава само да се проявят. Да не казваме, че светът е лош, че не е прав, а първо себе си да оправим и всеки себе си като оправи, светът е вече оправен! Тогава войни и крамоли в личността, семейството, народите, ще намалят, ще изчезнат, и човеците ще за­живеят щастливо. За да се поднови правилно общественият строй, трябва съзна­телни строители - работници. А това са пробудените души. Това непременно ще стане, макар и бавно, но трябва просвета. Тази прос­вета трябва да бъде в рамките на любовта, доброто, истината и правдата. Ако всички се считаме добри, разумни, нека отворим своите радиоапара­ти, и ще доловим мислите на добрите и честни люде по целия свят, които искат доброто и спокойствието на цялото човечество. Ако си отворим очите, ушите, съзнанието и видим дивната хармония в при­родата, ръководена мъдро от Твореца, бихме се засрамили като човеци. Тогава всички ще заработим с пълно съзнание, което от памтивека си е все ново, но ние , сега ще го приложим. Макар късно, макар и бавно, но нека работим за новото, всеки за себе си, и всички за цялото.
×