Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'спомени'.

Открити 10 резултата

  1. 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ Георги Събев е роден на 1 април 1906 година в село Водица, Поповско. Завършва трети прогимназиален клас /сега 7 клас/ в родното си село. Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят бъчварство. През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор-занаячия - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в гр. Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва свободния университет - Висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата. Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение, по идейни причини, завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община, Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско. Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социална справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото братство в Търново е нова епоха в живота му. Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев, през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие. Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, записва опитностите на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя, Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което той има към личността на Георги Куртев, който е израз и образец за един достоен ученик на Учителя. Това е причината, че е ценял високо онова, което е виждал и чувал за Георги Куртев. Георги Събев е онзи, който откликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя. През 1970 г. аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия, и то в дома на едного нашего брата, който го имаха за образец на ученик. Това бе Борис Николов. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност. Но онзи възрастен приятел, към когото бяха адресирани, за да даде своето становище, придружено със съответно писмо, беше ги отхвърлил като неща незначителни и безпредметни. В разговора, който имах с него, аз защитавах историческата ценност на този материал, но уви, без успех. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан. През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха становището си, че неговите записки не са от особена важност и че не са написани на красив, литературен български език. Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината защо приятелите не възприемат неговия стил на изложение. Накрая открих. След като всички тези опоненти си заминаха от този свят и никой от тях не остави нещо написано, тогава се оказа, че никой, освен Георги Събев, не написа и не остави нещо записано за тази епоха. И чак тогава пред мен причината излезе наяве. Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа. Не можеха да се примирят с това и отхвърляха свършеното. Имаше много хора с перо и поетична нагласа, но никой не записа нищо за онова, което бе описал Георги Събев. Аз слушах красиви думи, които политаха във въздуха и изчезваха. Останаха спомените, записани от Георги Събев. Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а всъщност се оказаха безхлебни, празни житни класове. В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещнало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното Слово: Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от онази епоха. Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговия стил на правоговор и правопис. Аз се възпротивлявах на това. Имаше възражение, че съществува официален български език. В отговор на това обвинение аз ще кажа, че всички онези приятели, през времето на Школата на Учителя, имаха свой специфичен език и той трябва да остане такъв, какъвто е, защото той е израз на тяхната личност, индивидуалност и дух. Литературният език се мени при всяко поколение от 25 години и това би означавало, че всяко следващо поколение ще трябва да променя даден авторски текст. А това е груба грешка. Българският език е много точен. Българският народен говор е много точен. Учителят имаше голямо мнение за българският език. Той бе казал: „Аз затова слязох и се родих в българския народ, защото българският език е най-точният окултен език на земята, защото българският народ е най-старият окултен народ на земята." Смятаме, че отговорът е даден. Вие може да го потърсите още в българските пословици, поговорки, народни умотворения и ще се доберете до една истина, коятое определил Учителят. Един Велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. То е изключено. Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото наУчителя, за да можем да проверим как Словото наУчителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч. Като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита си като ученик на тази Школа. Достатъчно е и един спомен. Този един спомен означава реализиран един закон от Словото на Учителя. А това не е малко пред вечността. Амин. Д-р Вергилий Кръстев Забележка: Написано за сборника „Георги Куртев-животопис", отпечатан 1991 година, месец септември. Георги Събев си заминава на 18.10.1992 г. Б град Бургас.
  2. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис) В.К.: Сега, вие изморихте ли се? Весела: He. В.К.: Сега, това е "Слънчеви лъчи", на която вие сте автор на текста. Весела: На текста. В.К.: Сега, ще можете ли нещо да ми разкажете сега. Това оформлението кой го направи? Неделчо Попов? Весела: Неделчо имаше грижата за отпечатването. В.К.: Да се направи оформлението, на печата. Весела: Оформлението. В.К.: Сега какво представлява? Весела: Ами "Слънчеви лъчи" началото в книжката, музиката, мелодията на пеенето с текста, нотите. А след това обяснения. Първо: Слънчеви лъчи - принципите. В.К.: Да. Весела: Дава на "Слънчеви лъчи" кои са принципите. В.К.: Сега този текст кой го написа, Неделчо или вие го написахте? Весела: Предполагам брат Боев е писал много неща. Брат Боев пишеше много обяснителни неща. И брат Борис също. "Слънчеви лъчи" - описание. Как се нареждат. Тука има дори графически картинно изобразено как са лъчите, движението им, първо, второ, трето движение. В.К.: Сега това е вероятно написано от брат Боев. Весела: Предполагам, че брат Боев е написал това нещо. Да. Защото ние като работехме с Учителя не се подписвахме. На работите. В.К.: Да. Не се подписвахте, обаче, сега аз искам да ми я подпишете и да ми я напишете, че е от автора на текста. Защото утре никой няма да знае кой е автора на текста. Авторът на текста е Весела Несторова. Весела: Да. В.К.: Вие я надписахте. Ще можете ли да прочетете надписа? Весела: "На Вергилий Кръстев от автора на текста, написан в 1941 г., когато "Слънчеви лъчи" бе дадено от Учителя. В.К.: Подпис: Весела Несторова." Весела: Подпис, да. В.К.: Песни на Всемирното Бяло Братство. Те са дадени най-ранните Весела: Да, най-ранните. Да. Първите песни, които пееше братството. В.К.: Когато дойдохте те пееха тези песни? Весела. Те пееха тези песни. В.К.: Да. Това са песните, нали? Весела: Да. В.К.: Те по-късно ги издават в 1941 г. Весела: Да, 1941 г. В.К.: Нещо да кажете потях? Весела: Тези песни майка ми ги пееше непрекъснато, всеки ден ги пееше. В. К.: Защото, тя е от онова поколение, когато те са създадени? Весела: Тя е от поколението на тези песни. Да. В.К.: И тя ги пееше непрекъснато. Сега, искам друго да ви питам. Вие дойдохте и заварихте, когато е издадена другите "Песни от Учителя" съставена от Кирил Икономов Весела: Да В.К.: Това е "Песни от Учителя". Весела: Да. В.К.: Това е първа част (София, 1938). Весела: Да. В.К.: Какво ще кажете за нея? Весела: Ами тя е хубава, хубава книжка, много хубаво написана, много ясно. И тези песни значи са дадени от Учителя, заедно с братята. Учителят създаваше песните заедно с братята и много пъти той запяваше нещо, което записваха, разбира се, и след това казваше: "Продължете". Например "Песента на двете сестри". Песента в Мърчаево, последната песен. Той дойде в стаята и каза, започна да говори: "Аз нося скръбта си с радост в живота, запя я.Тя е блага другарка, що добре ме учи. И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих. Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в живота, тя е предвестник благ на радостта. Скръбта понасяй с радост в живота, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте? Весела: И мелодически и текстово. Но той каза: тя е много дълга, иска да каже, че ние ще бъдем в скръбта. Много дълго, затова дава песен на скръбта. Нали каза: скръбта ще бъде вашия учител. И песента е за скръбта и радостта - двете сестри. Но първо ще мине много дълго, затова каза: тя е много дълга песен. В. К.: Да. Сега вие присъствали ли сте на моменти, когато Учителят е създавал песни? Весела: О, да много пъти. В.К.: Например? Весела: "Цветята цъфтяха". В.К.: Какво беше например за "Цветята цъфтяха", какво ви направи впечатление, как даваше Учителя? Весела: Учителят запяваше и я записваше някои от музикантите нотите, и след това я допълваше, поправяше Учителя. И ни я предаваше. След като се завърши, ни я предаваше и ние край него я учехме. Например, "Там далече зная чуден край", също пред нас направи. В.К.: Това песента, нали? Весела: Да, песента. След това "Аз мога да любя, добър да стана", Учителят я започна и ми каза лично: Вие я напишете тази песен. Той ми даде текста: "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана. Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана." Аз отидох в къщи и написах песен и му я изпях на Учителя. В.К.: И нотите? Весела: Написах я, нотирах я и му изпях с този текст. И много песни той даваше и на учениците да направят. Даваше една част, например "Житеното зърно". "Бях житено зърно", аз направих първата част. Той даде само: (Весела пее) "От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам..." Тази тема стези думи и каза: Направете от това, от тази песен. А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен. Аз отидох в къщи и направих първата част: "Бях житено зърно заровено в земята в сън дълбок. Животът не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е живота, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани? Весела: Аз имам "Житеното зърно", но в сборника не е дадена "Житеното зърно". В.К.: А другата, другата песен, за която стана дума преди малко? Весела: Записана е. "Там далече зная чуден край". Записани са в сборника, но "Житеното зърно" не е записана. В.К.: А вие имате ли я на нотен текст? Весела: Имам я, да. В.К.: Трябва да я приложиме. Фактически Учителят работи по няколко метода. Единият метод дава в началото темата да я доработите и да я доразвиете, или пък друг път вие започвате темата. Весела: Да. В.К.: Ставаше въпрос за методите. Весела: Да, методите. Той винаги искаше да участват и братя и сестри в творчество. Той ни насърчаваше да творим. Той искаше да събуди в нас творческия дух. Много държеше на нашето творчество. Всъщност, творческото начало в човека е най-божествения елемент, най-божественото качество в човека е неговото творческо въображение, неговата способност да създава. Защото Бог е този, който създава, и когато ти създаваш, ти се сливаш с Бога. Бог чрез теб създава. Както човек не може да прави добро. Бог само може да прави добро. Та когато ти правиш добро, Бог го прави. Бог е Любов. Човек не може да люби. Бог в него люби. Учителят български песни взимаше и претворяваше с нови текстове. Например "Татунчо страшен хайдутин". В Мърчаево много работихме с народни песни. "Люти клетви", "Татунчо" и други. В.К.: Ясно. Весела: "Не ли думах, мила мамо", и променяше текстовете, като ги правеше положителни и каза: "Аз 40 години съм работил да изведа българската музика от затворения интервал. Най- после успях" В. К.: Какво значи от затворения интервал? Весела: Ами то е движение в кръг, а не в спирала. Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще. Тя тъпче на едно място в кръг както хорото се върти в кръг. Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам. Аз понеже не съм музикант. Например, сега може ли да ми изпеете затворен интервал и отворен интервал. Точно как е? Нещо като някакъв мотив, за да потвърдите? Или е много трудно? Весела: Ами то е цялостно, то не е една част, за да може да се демонстрира. А цялостната българска музика беше спряла на едно ниво и нямаше развитие в българските песни. И текстовете им бяха отрицателни. "Люти клетви". В.К.: Ясно. Весела: "Таутунчо страшен хайдутин", например, тази "Люти клетви" беше: "Проклет да е, триклет да е, мамо, който люби либе мамо люби, па не взема. Любе помни и проклина до девет години, до девет повоя." Учителят направи така: "Благословен мамо, който добре люби, който добре люби, мамо, и добре обича. Мойто либе, мила мамо, много добре люби, мойто либе, мила мамо, сам Бог люби". В.К.: Вие бяхте в ония години, в онова време, когато Учителят работеше? Весела: Той работеше в Мърчаево, претворяваше българската музика и работи за отворения интервал. В.К.: Сега, въпроса ми е може ли да подготвите тези песни, текстовете и така на лист, тези, които вие сте работили и Учителят, нали той ви е дал теми, за да може така да ги изброиме последователно и ги приложиме. Весела: Те са доста песни, които ме караше да пиша: "Не ли думах, мила мамо, не ли казвах", например ми каза: "Напишете нов текст", и аз написах три стиха на "Не ли думах". В.К.: Сега вие ще можете ли следващия път да ми ги напишете на един лист, първа, втора, трета - така да ги изброиме. Весела: Ще видя, ще се опитам нещо да направя. В.К.: Вие казахте няколко пъти, но може да са повече, но след време няма никой да знае, че това е ваше творчество, нали, вашата работа. Аз искам да го демонстрирам и да го приложа. Весела: Ами аз съм писала много музика. Той каза, Учителят: "Аз ви давам музика, която ще създаде нова музика" и затова всичките тези години, когато съм писала музика, в основата си стои неговата музика. Той ни даде музикален импулс, да творим. В.К.: Сега това е "Песни от Учителя" съставена от Кирил Икономов. Тя има и втора част (София, 1944). Весела: Да. В.К.: Какво си спомняте, някаква опитност с него, Кирил Икономов? Весела: Аз не съм работила с Кирил Икономов. В.К.: Сега, по-нататък. След заминаването на Учителя се прави други "Песни от Учителя" съставени от Мария Тодорова. Аз заварих, когато непрекъснато се караха, разправяха се, подхвърляха някои неща от нейната "Песнопойка". Весела: Според мен тя поизмени много неща. В.К.: Да. Весела: В музиката. Такова разбиране имам, че не предаде съвсем точно. Тя не беше голям музикант, тя беше посредствена. Беше творец и тя беше много упорита и искаше да се наложи и имаше характер, че иска себе си да наложи, което не беше много удачно. Не се вслушваше така в другите. Например, тя като правеше тази последна "Песнопойка" нито веднъж не ме повика да говори с мен, да ме попита, нали, ти си работила с Учителя, нямаш ли нещо, имаш ли някакво мнение да дадеш. Абсолютно нищо. В.К.: Вие знаете ли, това е една идея и смятам, че ще бъде една допълнителна работа с вас, да извадите всичко, което вие сте работили с Учителя последователно и почваме един коментар. Щото няма кой, освен вие. Как сте работили. Ето например, тя не ви е питала на времето. Аз ви питам 40 години по-късно. 40 години по-късно и това трябва да се направи. Така. Весела: Да ги напиша тези песни, които съм доработвала негови, такива работи. В.К.: Трябва тези текстове, които той ги е дал да се извадят отделно. В.К.: Да питам друго. Първата част на вашият труд как трябва да бъде озаглавен? Трябва някакво заглавие. Сега, аз имах една идея "Една душа, която търси Бога". Трябва вие да дадете. Весела: Ама аз имам заглавие: "Път към светлината". В.К.: Значи първата част е "Път към светлината". Весела: Да, към нея и Мърчаево отива. В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник? Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината". В.К.: "Път към светлината". Весела: "Път към светлината". В.К.: А първата част как ще бъде озаглавена? Весела: Това е цялата книга. Това е една книга. Мърчаево не е отделна книга, тя е продължение на "Път към светлината". В.К.: Защото, аз смятах, че вие ще ги дадете поотделно. Весела: Не. Защо Мърчаево отделно? Не. В.К.: Сега, във вашите тетрадки, които остават, как ще бъде - Третия завет ли? Тия 20 тетрадки, които има? Весела: Там ще видя какво ще направя. Всичко е там. В.К.: Добре. А какво има: сънища, опитности? Весела: Опитности, екскурзии, които са правени, разговори с Учителя, бележки от беседи държани. Те са разнороден материал. Най-различен. В.К.: Това е голяма работа, обработването им. Весела: То е голяма работа. В.К.: Аз не бих желал тези тетрадки така да останат захвърлени и да не бъдат използвани. Това е ваше творчество. И аз смятам поне и ако вие не може да го направите, на някой друг. Весела: Аз съм писала много пъти на английски в тях. В.К.: На английски? Весела: Да. В.К.: Само вие трябва да v го направите това нещо. Весела: Да. Никой не може. В.К.: За "Опълченска" 66 спомняте ли си нещо? Весела: Ами аз бях малка, 6-7 годишна бях тогава. И отивахме с майка ми в една къща ниска, с калдъръм на двора. На калдъръма имаше пейки и столове. И там сядахме и чакахме Учителят да се яви на прозореца да говори. Той говореше на един прозорец. Отворен прозорец. В.К.: Ето го. Весела: Ето го, да, да. В.К.: Значи вие сте присъствали? Весела: Там съм присъствала на някои беседи. Не на всичко, разбира се. В.К.: Вие бяхте малка, а майка ви? Весела: Бях малка и майка ми ме водеше. Това коя година беше? Весела: Не мога, аз бях, може би 1916-17 ли беше някъде, малка бях. Помня, че огладнявах, че я дърпах да си отидем. Малка съм била. В.К.: Да. В.К.: Това са снимки от изучаване на "Слънчеви лъчи", така ли? Весела Да, да. В.К.: Теса по двама по пет двойки. Весела: По пет двойки в лъч. В.К.: Да. Весела: Дванайсет лъча трябва да има. В.К.: Да. Добре. Весела: Ами така безразборно бяха наредени. Но като научиха движенията почнаха да ги играят във форми, в лъчи. В.К.: Да. Ето снимки на Асен Арнаудов. Весела: Много добър музикант. В.К.: Асен Арнаудов. Весела: Асен Арнаудов. Той свиреше на арфа. Поръча си арфа, която получи. Свиреше в симфоничния оркестър на арфа. И Учителят много го обичаше и много работеше с него. В.К.: Много песни с него са дадени, така ли? Весела: Песни, той нотираше много песни. Мичето Златева, Верка Куртева. Постоянните оркестранти. Филип Стоицев. В.К.: А този Калудов вие заварихте ли го? Весела: Да, заварих го, той ръководеше хора и той беше музикант. В.К.: Така. Весела: Да. На Паневритмията.В.К.: Галилей, нали? Весела: Да, много постоянен, ревностен, той беше изискан, прецизен. В.К.:Тука виждаме тия двамата братя-Марин Камбуров. Весела: Камбуров. Да. В.К.: Разкажете за Учителя като музикант. Весела: Всичките му клетки бяха музика всяко движение. В.К.: На Учителя, нали? Весела: По хармоничен и музикален човек не съм видяла. Такава грация, такъв финес. Такъв финес при свирене на цигулка. Той едва докосваше струните с пръстите си, като свиреше с лъка. Лъкът просто се плъзгаше леко, леко. И на пиано като свири някой път, едва докосваше клавишите. Тсй не обичаше грубостта, шумността. Въобще, всичко трябваше да бъде фино, фино, изискано при него. И самият той, като се движеше като че ли танцуваше, краката му чувстваш, че не стъпват по земята. Така леко се движеше като играеше Паневритмията. Красота и музика, и хармония. Непрекъснато излъчваше хармония от личността си. Настройваше ни. Като велик диригент. Да. Като запееше с един дълбок глас, тихо пееше. Свири цигулка и пее някой път някакъв мотив в момента, когато държи беседа, пее. Така дълбоко, прочувствено, смислено, просто углъбява, все едно вътрешно пеене, сякаш не пееше човек. Като че ли дух пееше. Той беше жив дух, въплотен дух, чувстващ дух. И аз бях завела един началник от министерството на просветата, Балев се казваше, той отдавна си замина. Той казва: много искам да ме срещнеш с Учителя. И аз го заведох един ден и той дълго говори с Учителя, и като излезе, хвана се за главата и беше много, много развълнуван. И каза: Само Дух, само Дух. Тия думи за Учителя. Само Дух, така го почувства. Той беше фин човек. От просветата. В.К.: Всеки различно възприемаше Учителя? Весела: Да, музикантът го възприема като музикант Философът като философ. Щото имаше много братя, които само философстваха. След беседа с часове философстваха. И Галилей обичаше да философства много. Много обичаше да разисква. Да търси дълбочините, обясненията, макар че и той беше музикант, но повече беше философ, отколкото музикант В.К.: Всеки намира това, което му е необходимо. Весела: Това, към което е най-склонен и което най-обича. Това вижда. В.К.: Да. А д-р Жеков? Весела: Беше много интимно с Учителя. В.К.: Брат Жеков? Весела: Да. Брат Жеков в Мърчаево, като беше с Йорданка. И тъй говореше с него, като с роднина, с близък. И безцеремонен един вид, доста безцеремонен така беше. Казваше нещата направо. Така малко грубоват човек беше. Не беше фин човек. Но правеше впечатление, че се държи с Учителя така интимно, сякаш му е най-близък роднина. И Учителят винаги с усмивка с него разговаряше. В.К.: Как изпълнявахте Паневритмията? Весела: Беше голямо тържество изпълнението. В.К.: Всеки път като играехте. Весела: Да. Голямо тържество се чувстваше. Учителят в средата, така ни вдъхновяваше всички, играехме с много повишено настроение. И след "Слънчеви лъчи" и "Пентаграма", всички се втурнахме да целунем ръка на Учителя и всеки искаше по-напред да целуне ръка на Учителя. И той беше с голямо разположение и винаги си подаваше ръката с много любов. Незабравимо беше всичко това, което се извършваше. В.К.: На събор. Весела: На събор към 500 души се събираха, едва се побирахме и целият ден така тържествено се чувстваше присъствие някакво, много силно. Голяма радост изживявахме с Учителя. Като пеехме "Братство, единство" обикновено се събирахме около Учителя след Паневритмия и пеехме няколко песни. С голям възторг пеехме. В.К.: Тук виждаме снимка с Учителя, играете Паневритмия. Весела: Беше едно велико тържество надушите. Цялото дело на Учителя и беседите, и планината и всичко едно велико тържество. Петдесет години щастието на България е това. Но не се оцени от народа. Явиха се клеветници, неразбрани хора, които попречиха много, но не спряха делото. Не спряха. Няма сила, която може да спре Божественото. То е над всички човешки прояви. В.К.: Тука Учителят играе "Аум". Весела: "Аум". В.К.: Тука е интересна тази снимка. Вие сте приготвила допълнително бележки към 1939 г. Весела: Да Към книгата "Път към светлината". В.К.: Да. Весела: За 1939 година. Мога да нарека 1939 година най-свещената година в живота ми. Има празни години, има години на страдания, а има години на пълнеж с духовен заряд като тази изключителна година. Още на 22 януари имах сън, в който Учителят ми каза: "Трябва да имате качествата на Христа, не на учениците му." Седнала от дясната му страна той ме изпрати да му донеса вълнени чорапи, защото краката му бяха боси. Аз отидох в стаята му и му донесох чорапи. А на 24 януари видях на сън, че токът бе спрял и всичко бе тъмно. Тогава небето реши да изпрати поток от светлина чрез мен. Същата нощ брат Георги Радев ми каза, че получавам слънчево-ураново съзнание, което е съзнанието на новата епоха. А той бе най-добрият ни астролог в братството. В.К.: Вие го питахте? Весела: Аз сънувах това. Аз описвам сънища тука. В.К.: Да. Весела: Всяка сутрин след събуждане, получавах вътрешно по едно изречение. На 21 януари сутринта получих думите: "Събери водите в долината и тогава облечени ще се изкачат на планината". А на следната сутрин: "Извличай живот от всяко нещо. Хората живеят кратко, защото не знаят как да извличат живот от нещата". Други сутрини чух: "Слънцето е неуязвимо", друго: "Ликът човешки е лик Божи", също: "Влагай ново съзнание във всичко, което вършиш. Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл. Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят. Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален. В томчето "Смени в природата", с. 96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех. В.К.: Кое село? Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: "Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари ... В.К.: Коя година? Весела: 1939 г. още, Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж. Това е любов. Да изградим домове за вселяване на велики души в себе си. Възкресението е влизане в нов живот, а възнесението - отиване към Бога. Дай на Бога славата. Имаш добра мисъл, приложи я заради Бога. Човешкото е въплотяване, а Божественото - вселяване." Това са думи на Учителя. Сутринта ми се даде изречението: "Само разумното е ценно; разумното се изявява като красота." А на 18 март следното: "Талантите са вътрешните условия за растеж и развитие." По това време преведох "Свещени думи на Учителя" и му я предадох. На 19 март се върнах в къщи за празника 22 март, като бях получила телеграма сутринта от брат Гавраил, с покана от Учителя и брат Боев. Първото нещо след пристигането ми бе да посетя Учителя. Когато приближих салона, той излезе на горната площадка да ме посрещне и ми каза: "Ще говорим, рекох, останете за 22 март". На 22 падна сняг и не можахме да играем Паневритмията. Бях непрестанно радостна и вдъхновена и цял ден свирих на пианото в салона и няколко души пяха песни от Учителя. След обяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри. В.К.: Продължаваме нататък: Учителят... Весела: Да. Беседата "Големият брат" срещу Нова година 1939 г. от Учителя в 12 ч. през нощта, е отпечатана в Ню Йорк, брат Фархи отпечата "Свещените думи" и "Големият брат". Най-напред отпечати "Големият брат" и я изпрати на Учителя. В.К.: Сега вие му я прочетохте на английски, така ли? Весела: Аз му прочетох и той одобри двете лекции. В.К.: Да. Весела: Каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е силна в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов." Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение. Същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина/Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите, когато вървяха с Мойсей към Ханаанската земя. Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на сезоните. Едни хора са в пролетта на живота, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н. Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото". В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г. сутринта Учителят каза: "Бог сутрин най-напред ще помисли за всичко във вселената и ще прати на всяко нещо нужното, и като му остане малко свободно време, ще помисли и за себе си. Да имаме бързината на щастието, това значи във всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живеете според великият закон на Любовта. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. Всъщност, истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип. Да пребъдем в радостта, която иде от Бога". След завръщането ми в селото, (Забележка: Село Ковачевци околия Самоковска, където е учителка 1937-1939 г.) бях в изключително вдъхновено състояние. Чета в тетрадката си оттогава: "Колко е ценен дори един ден в живота, когато този живот е свързан с източника си! Колко е велико дори един момент да съзнаеш и преживееш Божественото в себе си! Всеки ден пиши по нещо красиво за отношението си към Божественото и един ден ще имаш цяла книга, която ще сочи високия връх, към който вечно се стреми душата." Това е преписано от тетрадката след завръщането ми. Сънувах, че се катеря по отвесна каменна стена към върха, но под мен стои леля ми Анка, която ме подпира и ми помага в изкачването. А леля ми Анка е старата сестра на майка ми, която отгледа майка ми като сирак и беше първа ученичка на Учителя в братството. Тя въведе майка ми и мен при Учителя. Сънувах, как тя ме подпира и ми помага за изкачването. Стигам върха, а там се отваря вратата на някакво здание и някой ме посреща. Наистина, леля ми Анка - по-старата сестра на мама - първа ни заведе при Учителя. Тя е отдавна в отвъдния свят, но тогава беше още жива. Колко трудно и почти невъзможно е всяко духовно постижение без помощта на някого, без любовта на близък или приятел в земния ни тежък път. Сутринта ми се даде мисълта: "Живей във височините". Учителят бе казал: "Само при високи планини има култура". Когато го попитали, защо е избрал България, където да изпълни мисията си, той отговорил: "Защото в България има много планини". След няколко дни се върнах отново в къщи за пролетната ваканция на 5 април Учителят каза: "Според височината на идеала ти е и твоята култура Любовта е непостижим идеал. Където ходите, да носите нещо хубаво. Няма по- опасно нещо от туй - човек да се влюби в себе си. Първо човек да почита себе си. Дръж в съзнанието си един ангел. Вие не се приготовлявате за обикновен живот. Всяка мисъл, за да има съдържание, трябва да е минала през любовта, през трептенията на светлината - да носи енергия. Същото се отнася и за чувството. Не говори, че обичаш някого. Живееш в любовта, но не излизай да те духа човешкия вятър - ще се разболееш. Можеш да обичаш един човек, ако слезеш на положението, на което Бог го е поставил. Човек не може да изпълни Волята Божия без живот, светлина и свобода. Не се смущавайте как се отнасят хората с вас. Вятърът вън ще те духа. Станете господари на вашата мисъл, сърце и тяло." На 17 април 1939 г. чух: "Виждай с Духа". В село Поповяне, на 2 километра от село Ковачевци, бе назначен за учител един наш брат. С него имахме много интересни разговори. В.К.: Как се казваше той? Весела: Недев се казваше, брат Недев. В.К.: Да. Весела: Той бе една мистична, углъбена душа, поет по природа и много предан на идеите. Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми каза свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се!" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееше лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдущите чакат! Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят, свети, тупти и сей в душите рози, с Божествен нюх да се разцъфтят! с. Поповяне 1 май 1939 г. Той ми каза и следното: "Чувствайте се абсолютно вътрешно свободна! Чувствайте се потопена в една безпределна светлина! Чувствайте се тъй спокойна, че винаги да долавяте великия ритъм на всемира и да сте в хармония с него. Чувствайте, че в душата си имате един мощен център, който е по-силен от всеки друг вън от вас." Наистина, това звучи като формула за всеки ученик на живота, като идеал за постижение. На 10 май се срещнах с Учителя и дълго разговаряхме. Той ми каза: "Трябва много да сме внимателни - на земята не е лесно да се живее. На земята човечеството е стигнало до най-ниското стъпало на инволюцията, повече не може да слиза. Сега е в началото на еволюцията си. Други планети имат по-благоприятни условия. Земята е шуплеста - взима малко енергия от слънцето и пропуска много. А Уран и Нептун приемат всичко и не пропущат нищо от слънчевата енергия. Светлината не иде от слънцето, а се образува по рефлекция на земята Около слънцето има тъмна и студена зона - топлина и светлина се образува на земята. Небето от земята изглежда синьо. Слънцето е акумулатор на друго физическо слънце, което не се вижда. Тъмнината около слънцето е приемател на енергията, затова е тъмна. Тъмното приема, а светлото дава. Тъмните души приемат (потенциална енергия) и я задържат за себе си, а светлите я отразяват навън (кинетическа енергия)." Учителят ми говори за работата в САЩ и когато го попитах ще отида ли там някой ден, той каза: "Може, рекох". И продължи: "Когато от изток хората отидат на запад, те тропат по тротоарите, защото си вдигат високо краката, а западните хора се спъват като отидат на изток, защото има много камъни. Върви внимателно! Има тъмни същества, които искат да прекъснат контакта с Бога на някоя душа, та в тъмнината да вършат каквото те искат. От такива ще бягаш. Два вълка се карат кой да изяде една овца - овцата в това време да бяга, защото няма кой да й помогне и защити. Дръж винаги връзка с Божественото! Всичко в природата да ни е предметно учение". Учителят ми показа книгата "Свещени думи на Учителя" на латвийски език. "Божественото учение и изявление е непреривен процес, а хората мислят, че като се е изявило с Христа, спряло е. Непрекъснато ни учи, с никого не спира. Те държат на какво Христос е казал, а не виждат какво казва днес! Непреривен процес е то." Това е разговора с Учителя. В.К.: Който е изваден от тетрадката. Весела: Преписах. "Да се научим да разпознаваме доброто от злото. - Продължение. Ходим из тръни - да пазим къде стъпваме. Ще научим краката си сами след време да се пазят. Лош черен дроб ще храниш с добри мисли - да се урегулира действието му" Повече от тридесет години минаха, (Забележка:Това е писано през 1972 г.) откакто Учителят ми разкри тайната на Божието Слово и едва през последните години започнах да проумявам закона на Неговата вечност. Шепотът на Божия глас в нас, е така тих и нежен, че ние не му обръщаме внимание дори. Колко пъти след като пострадаме, казваме: А бе, нещо ми каза, ама кой да слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята. Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти". Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво? Не знаем утрешния ден какво ни носи. Вярата е отваряне прозорците на ума ни към слънцето - светлината сама ще влезе и внесе всички блага на живота в нас. Ние постоянно пропускаме настоящето, в което е скрита единствената ни възможност за щастие. За нас е важен топлия залък хляб, който сега слагаме в устата си, не казваме: "Нека остане, утре да ядем", или "нали вчера ядохме". Само Божието Слово може да нахрани изгладнялата човешка душа. На 12 май Учителят каза в края на беседата си: "Използвай днешния ден!" Тъй като бях на Изгрева за няколко дни, срещнах се със сестра Маркова (белгийка), която ми каза, че на 1 януари сутринта чула няколко изречения, изговорени от невидимо същество на френски език и аз си ги записах: 1. "Напускане масово на погрешките." 2. "Всички ще се привържат към Истината." 3. "Учителят е всичко." 4. "Всяка сила и власт Му е дадена на небето и на земята." (Забележка: Анриета Маркова, виж "Изгревът" т. Ill, с. 160; т. IX, с. 178-179, снимка № 33; т. XIII, снимка № 39, 40.) В.К.: Сестра Маркова вие я заварихте? Весела: Да, стара сестра. В.К.: Тя е превеждала на френски? Весела: Да. Тя бе изключително будна и интелигентна сестра и до дълбока старост предаваше френски език в Alliance Francaise в София. Още виждам вълнението й, когато ми предаде тези свещени думи, дошли от невидим източник. "Словото никога не спира да говори." Срещнах се за малко с Учителя и му прочетох нещо от превода ми на "Свещени думи на Учителя", което той одобри. Трябваше да се готвя за държавен изпит по английски език. Той каза: "Ще се нареди". За лагера ни на второто езеро в Рила, Той каза: "На Молитвения връх, само птиците могат там да хвъркат. Животни няма там. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят. Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод на едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията. Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед. Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия. По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства. Който те лъже, има или фиксиран поглед, или раздвоен. Казва: "Обичам те", а температурата му остава същата. Накарай го да докаже с дела - вярно е само стореното, а не казаното. Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Сега Бог изявява Любовта. Познавам, че човек ме обича по температурата - ако тя се повиши, обича ме този човек. Имаме уред, с който познаваме чувствата. Никой не може да излъже себе си, ближния си и Бога. Бог не се съблазнява. Антихрист е тоя, който казва, че от себе си върши нещата." Учителят ни предупреди, че "в света идат големи изпитания, всички ще минете през огън". Утешението е, че "Любовта ни спасява от всички нещастия. На Бога не можем да угодим без любов. Единственото нещо, да угодиш на ближния си, е любов към него. Умират глупавите, умният не умира. Човек трябва да умре за всички съмнения в душата си, за глупостите в ума си, за злорадството в сърцето си, за лошите постъпки. Докато търсиш удоволствие вън от себе си, ти си на крив път. Дошли сте да държите матура на земята. Дошли сте да учите. Ние сме се ползвали хиляди години от Любовта, но дошло е време да разберем смисъла на Любовта. За да си добър, трябва да си извор, не шише с един килограм вода. Не знаете за какво сте дошли. Не знаете как да обичате Бога и ближния си, а себе си много сте възлюбили и оттам иде съгрешението. Във вас имате един Бог, на Когото не сте дали условия и свобода да се прояви. Той чака да види какво ще направите за Него". Брат Боев ми каза, че Учителят му казал: "Не се поставяйте на базата на Абсолютното да съдите хората, защото не сте едно с Абсолютното, а сте субективни. Оставете Божественото във всяко "себе" да се прояви свободно, защото Божественото бележи своя ритъм само в свободата. Дори да виждаме нещо, което не е в съгласие с Божественото, трябва да го отречем. (Силата на внушението)." Ще предам едно писмо от Учителя до една сестра, писано на 27 ноември 1930 г. В.К.: Коя е тази сестра? Весела: Не зная. "Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към първото начало на живота -Бога. През миналите векове са давани разни отговори на свещените книги. Някои от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнения: искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е истината, ходи там, дето свети Мъдростта, мисли там, гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш великото на живота, скрито в малкото. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога. А това е пълния смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз. Само Божията Любов носи живот и пълна радост" Следва подписът на Учителя. Мисля, че тази сестра е от Търново, на която е писал много писма. В.К.: Иларионова? Весела: Може би Иларионова. (Забележка: За Иларионови виж "Изгревът" т. XVII, с. 676-678.) Весела: Това е сега 1 ноември 1943 година. Свърших с 1939 - добавката. Сега, добавка към 1943 година в книгата. Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България" и няколко други, които прочетох на Учителя. Той каза: "Музикантите създават своите симфонии от тези работи. Те ще се развият в бъдеще. Ти се възпитаваш с тях. Сега е време за сеене и не може да очакваме плодовете. Посади семето в ума си и го остави. Как ще различаваш хората? Жертвай за човека, който е готов да жертва всичко за Бога, за своя ближен и най-после за себе си. Който служи на Бога с всичко, на ближния си и най-после на себе си, той е твоя ближен. Оставаш да посяват други семена, мътиш кукувичи яйца и после те отлетят и за теб нищо не остава. Не се запалвай от кибритените клечки - от малките желания. Не изпивай водата в шишето на другите, не се интересувай от нея, а от своята. Ти колкото светлина можеш да получиш, то е важното за теб. Да изградим новия свят в себе си. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес. Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш? Сега ако ни подтискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор. Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Като решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението си. Каквото е необходимо вземи, дай и отминавай. Не спирай дълго. Злото е твърдо, то се топи и изчезва от огъня на Любовта." На 10 ноември Учителят нарисува на черната дъска квадрат с ъгъла нагоре и тегли една хоризонтална черта по средата му. Торната част-триъгълник, е дур, а долната мол. Това е пътя, по който човек се развива. Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От Божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите да са по-сериозни и еднозначни. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка (в песента) да не живее все с миналото, а да учи новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." На 21 ноември научих, че Учителят е в планината на хижа "Алеко" и почувствувах силен импулс да тръгна натам. Витоша бе цяла обвита в бяла мъгла, когато стигнах подножието й. Над бялата мъгла в село Симеоново седнах на един камък и се помолих: "Ако не трябва да отида горе, мъглата да остане, но ако трябва - да се отвори пътя". И наистина, като тръгнах, изведнъж се проясни и се очертаха контурите на планината-дори слънцето изгря. Радостно и неусетно се изкачвах. Скоро всичката мъгла слезе долу и се разтла над София. Гледката бе прекрасна. Долу-бяло, пухкаво море от мъгла, а планината ясна и величествена. На хижа "Алеко" ме срещна Учителят и каза: "Много добре направихте, че дойдохте." Настаниха ме в просторната стая с девет легла, където беше Учителя. В стаята сме: Борис, Боян Боев, Гавраил, Милка, Савка, Маргарита, Мария и Учителя. Печката гори, а вечерта, при светлината на газената лампа се разговаряхме до полунощ. В.К.: Имената, трите имена? Вие им давате малките имена. Весела: Борис Николов, Боян Боев, Гавраил Величков, Милка Аламанчева, Савка Керемидчиева, Маргарита Мечева, Мария Тодорова и Учителя. В.К.: Да. Весела: Учителят говори малко. Разказваха се разни случки из живота на братството. По едно време Учителят, който слушаше углъбен, започна да пее песента "Ангел вопияше" - любимата ми песен, която майка ми пееше, когато бяхме малки деца. Той пееше с дълбоко чувство и не сваляше погледа си от мен - като че ли за мен я пееше. Трогнах се дълбоко и се помъчих да проумея защо ми пее тази вълшебна песен, която баща му е създал. Атмосферата бе мистична - тишина и невидими присъствия изпълваха мястото, където, вслушани в дълбокия глас на Учителя, преживявахме нещо неизказано красиво. Всички пяхме след Учителя няколко песни, целунахме Му ръка и си легнахме. Сутринта отидохме на "Мечата поляна" да посрещнем изгрева в 7.20 часа. Изгревът бе чудно хубава картина - слънцето се яви над развълнувано море от мъгла и го позлати с първите си лъчи. От върха се спускаха тъмни облаци и "дефилираха пред нас", както се изрази Учителят. Невидимият свят дефилираше пред нас. Тъмните облаци сякаш ревнуваха слънцето и се талазеха пред него, но над нас бе отворена широка светла врата и цяла бе осветена. Учителят каза, че това е един художник, който рисува тези картини пред нас. Ароматните борови дървета пращяха в печката, докато закусвахме горещ чай, освежени от утрешната разходка. Записала съм: "Колко благ и мил е Учителят, какво свято присъствие има край Него! Колко съм щастлива, че съм приютена в този слънчев дом!" На обед Учителят ни говори доста: "Природата трябва да оживее в ума на детето, тогава то ще пее за нея. Първо трябва да имате едно хубаво музикално вътрешно състояние, тогава ще се даде една изящна външна форма. Когато видиш един човек, не те интересува първо отделна част на лицето, а усмивката - разумното отвътре те интересува. Слънцето има такава усмивка като изгрява. Картината да засяга трите принципа: чело, нос и уста; небе, фон и преден план. На музикалния не давай насила да яде, не го учи - гладния знае как да яде, само няколко принципа му дай. Три неща трябва да стимулират човека: животът, знанието и свободата. Понятни са те за нас. Свободно си движете краката, ръцете и главата; най-малко съпротивление има при правата мисъл. Не учи човека криво да не мисли. Паганини бил много ограничен, та за да се освободи създал жива, свежа музика. Бетовен искал да се освободи от вътрешната грандомания на гордостта си, та се освобождавал чрез музиката. Моцарт е венерин тип, създал е весела музика. В латинската раса е изявен женския принцип в музиката. Англо-саксонската раса изразява мъжкия принцип в музиката. Славяните изразяват пак женския принцип, но в по-висока гама. Нашето пеене за ангелите е като грамофонна плоча - няма творчество в нашето пеене. Ангелите имат различни инструменти. Музикалният век иде след войната. Славяните носят по-хубава кал, от която ще се направят по-хубави грънци. Най-добрата музика е била в светилищата, а сега излиза в света. Ние сме най-музикалното общество, най-много песни имаме. Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети на волята - на мускулите. В песента "Весел ти бъди" ти си в скръбния свят, от който трябва да излезеш, затова мелодията е такава, но после мелодията показва, че си излязъл от това състояние." На следната вечер Учителят пак беседва с нас до полунощ. Той каза: "Не яж хляба на смъртните, който донася смърт. Услужи на този, който те обича - той не насила иска услуга. Ние горе вземаме решение да поправим погрешките си. Като вземеш дисонанса, погрешка е. Райската птица е предмет на учение. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята. При тях ние сме като животни. Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си. Казва ми: "Ти можеш ли така да трепкаш като мен?" Учителят се засмя, когато каза това. Шесторасовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен. Съчетава трите човешки форми: дете, млад и стар. Много изпитания минава на земята добрия, духовния човек. Много го изпитват. Една песен е врата за музикалния свят , откъдето винаги иде нещо - вдъхновение." На 23 ноември се събудих в 4 часа сутринта В голямата стая, където спехме. Лампата слабо светеше, всички още спяха. Седнах в леглото си и почувствах, че някаква Божествена музика ме изпълня, започнах да се моля. На другия край на стаята Учителят също бе седнал замислен в леглото си, като че ли в молитва. Учителят започна да ми говори пред всичките и да ми разказва някои преживявания и изпити на учениците си. Тези изпити са символи на това, през което всички ще минат. Как те са спали на връх Мусала на открито, при дъжд и сняг и т.н. Аз му казах, че ние, по-младото поколение не минаваме такива тежки изпитания, а се занимаваме повече с музика и Паневритмия. Той каза: "В настоящето са подтиците на Любовта - реалността, живейте в нея. Обичайте Неизменният, Вечният, вечно Обновяващият ни. Бъдете готови да направите всичко за Него. Пазете свято Любовта в душите си, тя е най-голямото ви богатство. Не говорете за него, не го изнасяйте навън. Любовта остава всичко да се прояви, сега иде тя последна да си каже думата и да уреди света." Тези три дни Учителят непрестанно излъчваше вълни на Любовта и ни бе споил в една чудна хармония. Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта". В 5 часа сутринта станахме. Валеше дъжд и Учителят каза: "Дъждът показва, че посятото тук ще поникне. Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой в публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо. Животните обработват разните добродетели. Растенията учат търпението. Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си на последно място. Човек все трябва да попъшка, ще научи нещо. Един ангел може да е в човешка форма и сега да се пробужда. Сегашната музика трябва да внесе това, което първоначално е дадено на музиката, но изтрито. Едно житно зърно ти е дадено, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш за себе си, то житното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите. Човек е сянката - проекция на един реален свят - него той трябва да се научи да вижда. На един слуга господаря не бил доволен от него. Слугата се маскирал и го вързал за едно дърво. След туй минал без маска и го освободил. Тогава господарят му го оценил. Страданието иде да оценяваме доброто, което Бог ни прави." Всичко беше високо, неземно красиво и дълбоко преживяно - безподобно в живота ми, което никога не ще забравя. На 23 ноември в 11 часа тръгнахме за София. Валеше дъжд, но Учителят го спря. Щом слязохме, планината се обви втъмни облаци и отново заваля. Атова небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината. Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия живот - живот на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия. Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне. На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук. Само началото: Във високият чист свят на планината видях как се живее. Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното. Любовта не е проникнала в сегашния живот, защото живота е пълен със страдания и смущения. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта. Бог носи бремето на цялата вселена. Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен живот. Сладкият плод показва, че растението обича Бога и Бог го обича и съдържанието му е Любовта, която съществува между него и Бога. Истинската слава е слава на цялото. Блаженството да стане общо достояние на всички хора. Да пееш, значи да даваш. Петелът единствен дава и никога не пее за лошо. Оня свят е музика. Божественият свят никаква форма няма, то е една вечна светлина - няма никакви противоречия." Още в края на ноември Учителят тръгна всеки ден на Витоша пеша с двама- трима братя, и отсядаше в боровата гора над Симеоново. Той ходи четиридесет дни на планината и каза по повод на излетите си: "Отивам да срещам Бога горе. Той е там. Казвам на тези, които идват, да ви не плашат". На 28 декември тръгнах с Учителя за Витоша Бяхме шест души. По пътя заваля силен сняг, а горе той бе вече около 20 см дебел. Бях взела борина за подклаждане на огъня и мед и масло за обяд. Сварихме чай и обядвахме в много весело настроение. Учителят каза: "Страданието е посяване. Нова година (1944 г.) започва в събота - седмия ден за почивка. Трябва да спрат борбите". На следният ден на беседа Учителят каза: "Има у всички ви нещо, което не ви достига - липсва ви една нова идея за живота. Законът на обновяването трябва да дойде, вие се спъвате в закона на доброто и злото. Щом се допусне доброто, ще се допусне и злото. Вие искате един свят с добро без зло. Доброто е закон на Едного, на Единното в света, а злото е законът на мнозинството Трябва да знаем законите на нашата мисъл, сърце и дух-те се различават. Трябва да мислите, без мисъл не можеш да се повдигнеш. Само със слушане нищо не става - трябва да прилагате. Ние живеем в най-усилни времена, когато всички си оправят сметките - ликвидират. Сега страдаме за минали погрешки. Всинца ние страдаме от големи обещания. Рядка работа е да срещнеш един човек на Божията Любов, Мъдрост или Истина. Той е едно благо. То е рядко събитие и ние трябва да благодарим на Бога, че сме срещнали един такъв човек. Придобивка е само като си срещнал човека на Любовта и Мъдростта. Те са като извори. Ангели са те, които служат на Бога. Те са ангели, които служат на Любовта, Мъдростта и Истината. Христос беше един такъв ангел. Никога не се спирай да критикуваш някой! Цапаш ума си и губиш енергия. Тялото е човешкото, сърцето е ангелското, а Божествения свят е връзката на всичко - умът. Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня. В света едно добро ако направите както трябва, стига ви. Първата хапка определя цялото ядене. Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на живота. В света иде сега един момент, в който ще се определи вашето бъдеще, не трябва да спите. Ако ума, сърцето и душата ви не са готови - няма да се ползвате. При Бога да живеем. Искайте едно добро, което всеки може да ви даде - и слънцето и въздуха, и дървета и камъни, и земята и житото! Големите работи сте искали и вършели. Ева като Бога искаше да стане. Не искайте от хората това, което вие не може да дадете. Радвайте се на това, като имате. Светът за музика не е готов, но умът, сърцето и душата ни е готова за музика - да се внесе музиката като вътрешно възпитателно средство". Весела: Учителят говори тази беседа след като бяхме на 28 декември на Витоша. В.К.: На бивака. Весела: Не на бивака, зад борчетата, дотам ходеше. Това беше последния ден, който Учителят се качи на Витоша, тогава падна сняг. Аз бях учителка в Симеоново, изтичах този път да придружа и аз Учителя, защото не бях ходила с него. Знаех, че 40 дни ходи. И бях взела борина, нямаше сняг. Борина ме накараха да взема за огъня, а то като падна 20 см сняг нямаше сухи дърва. И не можехме да запалим огъня. Борината тогава помогна, хляба, меда и маслото раздадох на шестимата, еднакво с Учителя. И в неделята той като каза това, че "Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня", иска да благодари, той по такъв начин благодари за постъпката. И това беше, че се даде на всички, не се прави разлика. Ще дам на Учителя повече, пък на другите няма да дам. Учителят иска на всички правдата да се спази. И затова той беше доволен. В.К.: Кои бяха тези 6 човека, спомняте ли си ? Весела: Там беше Методи Константинов, брат Боев. В.К.: Галилей бил ли е там? Весела: Нямаше го тогава. Бяха Ангел и Тодора. В.К.: Ангел и Тодора. Весела: Ангел и Тодора. И ние двамата, 6 души, В.К.: Двамата с кого? Весела: С Учителя, 6 души. Продължава той: "14 е закон на жертвата, 15 е разколебаване на злото, 16 - кулата се събаря, 18 - несретно число, 19 - работи вече. Числата 3,6 и 9 работят за българина. 19 - заключение на една Божествена епоха. 9 - най-умната дъщеря и най-умният син. 1 - Бог - да вършите Волята Му. 8 - Божественият Дух - и горе и долу движение. 19 - най-правилните отношения между сина и бащата - синовни и бащински. Великото малко и великото голямо образуват най-голямото щастие и радост на небето и на земята. Разумът се занимава с това, което е минало, с последствията на нещата. Любовта е това, което е причинно. Тя действа в настоящето и създава нещата. Живот има в нея. В момента, когато почвам да обичам, аз оживявам. Новото учение е да се запознаем с Любовта, тя ще ни даде светлината и ще ни даде Мъдростта, която ще ни даде свободата и запознае с Истината. Окото да е будно и чисто, да не се захласва и влюбва. Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото - едно с Отца. Правилното проявяване на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духа, а Духът е проявения Христос, самият Христос. Човек е фокуса на най-великите работи - в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията. Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос. Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери. А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе. Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата. "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата. В.К.: Сега аз си спомням. Затова Учителят свързва хумата именно с това. Весела: Да. Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате. Весела: Вътре е перото, което ми е подарено от Учителя. В.К.: Там вече е цялата връзка. Весела: Да. "Като влезе в скръбта, духовния свят, ангелите ти обърнаха скръбта в радост и всичко свърши добре. Слънцето като изгрява, е радост, а като залязва, е утеха. В Божествения свят е любовта и обичта. В духовния свят мисълта и чувството, а на земята светлината и топлината. Като гледаш на земята и възприемаш светлината, то е любовта." Продължих какво да пиша на Георги. "Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им. Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта. А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа. Човек в радостта да не се забравя. Тя е голям ангел, който ти оставя подаръците си и ти ставаш радостен. Слънцето постоянно ли изгрява - не. Като залязва е утеха. В скръбта да не се отчайваш, а в радостта не се забравяй. Оставяй скръбта сама да си отиде, енгелите я превръщат в радост. Тя те учи нещо ценно, а човек страда, когато пъди скръбта. Един голям музикант виртуоз се радва, когато изпълнява нещо пред някой друг опитен музикант, който го разбира и цени. Единият се радва, че го разбира другия. А другият е радостен, че слуша велик виртуоз." В.К.: Да Весела: Учителят дойде преди 2000 години да спаси човечеството, а днес дойде да го възкреси. "Скръбта е матката на душата, дето всичко расте. Радостта е утробата на Духа, дето всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, тоест влага в нея съдържание, а като мисли, той я одухотворява и осмисля. Турете радостта и любовта за основа на живота си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана." В.К.: Писмо до Невена. Кой, Учителят ви го даде да го занесете, как стана това? Весела: Това писмо Учителят го беше написал и ми го показа и каза: Трябва да пуснем това писмо. Аз казах: как ще го пуснем по пощата Учителю, това вие сте го писали, аз трябва да го занеса на сестрата. В.К.: Как се казваше? Невена? Весела: Невена Велева. В.К.: Тя откъде е, от Бистрица май? Весела: Тя отиде в Бистришките хълмове, евакуира се да живее в една колиба, овчарска. В.К.: А вие там го занесохте? Весела: Занесох го на Бистришките хълмове. В.К.: И там й го предадохте? Весела: Там й го предадох. Владо тръгна с мен, да не съм сама. Той ме придружи и аз й го занесох и тя ми го прочете. В.К.: Да. Весела: Аз сънувах, че Учителя... В 1945 г. септември месец, сестра Василка, която беше перачка на Учителя, родена в Айтос, ми каза: Весе, да те заведа в нашия край. Аз казах: Много ще се радвам. Аз бях без работа тогава. Щото колежа в Симеоново бе затворен, когато нападнаха бомбите в 1944 г. И вече не се откри. И аз бях без работа. Тя ме заведе в Айтос и от Айтос ме заведе в село Тополица на няколко километра от Айтос. Където бяха приготвили стая за Учителя, подредена с бели перденца, покривки, в бяло всичко. Много хубава стаичка. И тя каза: Ти тук ще останеш в тази стаичка на Учителя. И аз останах 5 месеца там. До февруари. Останах и тогава братята в Тополица, те бяха много голямо братство, имаха едно малко салонче, което с нисък таван, със земя, не с дъски и с газена лампа. И когато влязохме там с брат Георги. В.К.: Куртев? Весела: Куртев. Сядахме до масичката и брат, ръководителя в Айтос - много възрастен брат, сядаше там. И брат Куртев, всичките идваха на колене стояха, нямаше столове, те през цялото време стояха. И като ги гледаш така от лампата, осветени само лицата им, там в една дълга дълбока стая, аз изведнъж видях катакомбите в Рим, в които ми каза Учителя, че съм живяла в катакомбите. Приела съм християнството като римлянка първия век още. И виждах ги сякаш в някакви тъмни катакомби тези хора и тъй се вълнуваше сърцето ми и брат Георги ми казваше: Сестра, говорете им. И аз започвах да им говоря с много любов по дух, като на близки мои. И говорех. Аз не помнех какво съм им говорела, но знаех, че говоря на тях по дух. И така много пъти ме води той из селата. В.К.: Вие с него? Весела: С него, с каручката магарешката. В.К.: С магаре? Весела: Да. И отивахме в село при ръководителя. В много села имаше братства, постилаха на земята една черга, покривка и наслагаха големи бели самуни. Тогава беше криза на хляба. Такива грамадни самуни, просто 10 см високи, късаха на парчета и даваха всичко, което имат. Винаги бадеми даваха и мед. И така пропътувах, постоях пет месеца там. С братята в Тополица направих голям концерт на Никулден. На 19 декември те имат празненство и към 300 души от провинцията се събираха и тогава направих голям концерт. Пяха хор, направих хор в селото. В.К.: Вие го подготвихте? Весела: Аз го подготвих и пяха и мои песни. Аз им пишех песни и те пееха и мои песни, не само на Учителя песни, и много ги обичаха. Една беше "Братя славяни, добре дошли" - за посрещането на руските войски. И много я обичаха "Братя славяни" и други песни им написах. И така се върнах. Брат Боев ме извика февруари за нещо в София. И там работих с тях и аз съм написала приложение на Христовото учение за тези хора - какво съм преживяла между тях. Те работеха непрекъснато обществена работа, тичаха по нивите като ято птици, всички, най-работливите хора. И властта ги тачеше, уважаваше, не ги закачаше за нищо. Щото те непрекъснато служеха на властта и вярваха. Брат Георги (Забележка: Виж "Изгревът" т. X, с. 676; точка 3-5, с. 677, точка 6- 8, с. 678 точка 8) ги увери, че тази е властта, която сме очаквали. И те вярваха в тази власт и служеха с цялата си душа и сърце. Бяха прекрасни хора. Сега те си построиха салон, но те измряха, останаха 4-5 души. Да. Весела В Мърчаево март месец аз се преселих от кметската кухничка в един недовършен втори етаж, жилище на наши хора. Гредоред имаше горе и бяха открити, нямаше прозорци и врати. Закачих си палатката там и всеки по гредата на палатката ми ходеше един бял петел, се разхождаше. И аз един ден казах на Учителя : Учителю, аз имам един приятел, бял петел, който се разхожда по гредите на палатката ми. "Я го донесете, рекох, да го видим." И аз помолих сестрата, казах: Учителят иска да види петела, белия петел. Тя го хвана и му върза здраво краката. А той се оказа шарен. Отдолу белеел, а пък отгоре шарен. Аз не му бях видяла гърба. И го занасям на Учителя, тъй като букет го държа: Ето го петела. Той го взе, извади ножчето и преряза връзката, с която са завързани краката му и го сложи на земята. Аз се уплаших и казах: Ама Учителю, да не избяга петела, щото аз трябва да го върна на сестрата. Той се усмихна и каза: "Няма да избяга". Той седеше клекнал пред краката на Учителя, мирен. Тогава Учителя го взе за краката, вдигна го и каза: "Сталин горе - обърна го с главата надолу - Сталин долу." Обърна го пак: "Сталин горе, Сталин долу." И тогава ми го даде да го върна. И аз го върнах на хазяйката. Това беше интересен случай. В.К.: Сега, вие сте ми разказвали, че когато нали, надолу е бил с главата, Учителят е казал: "Дори да си надолу, пак ще хвалиш Бога!" Не си спомняте? Весела: Тия думи не си спомням. В.К.: Не си спомняте? Да. И след това вие го върнахте отново? Весела: Аз отново го върнах. В.К.: Това вероятно означава смяна на епохата. Весела: Ами да. Два пъти дига, сваля петела. В.К.: Така. След това вие ми разказахте един случай, били сте вероятно в Мърчаево и сте лежали под някакво дърво. И ви е заболяла главата, отивате при Учителя и Учителя ви казва: Друг път никога не заспивай под плодно дърво. Весела: Да. В.К.: Спомняте ли си го този случай, или вече сте го забравили? Весела: Забравила съм. В.К.: Забравила сте. Защото вие сте ми го разказвали, аз съм го записал. Весела: Да, добре. В.К.: Сега... Весела: Брат Белев, когато аз влязох официално в братството 1937 година, брат Белев беше превел "Високият идеал" и "Великият закон". В малки книжки, напечатани на английски. Това бяха единствените преводи на английски, които имаше. (Забележка: За Стефан Белев виж "Изгревът" т. Ill, с. 124; т. IV, с. 75-76; т. V, с. 536-539; т. IX, с. 196-198, 398-402 и снимки в т. XXIII, № 61, 64, 65.) Весела: Бяха ми казали, че аз съм душа, която е минала през огромни страдания. Всъщност, когато най-напред седнах пред Учителя, той ме погледа и каза: "Вие сте минали през една бурна, тъмна нощ." Епохи на големи страдания. И беше ми казала една сестра: много пъти ти си хвърляна в негасена вар, горяла си на клада, разпъвана си, казва, минала си през страшни нечовешки страдания. И в тоя живот още от дете аз се чувствах много обременена, тъжна и натоварена, като дете, като че ли носех целия свят на плещите си. Винаги бях тъжна. Мъчно се радвах, макар че бях много жизнена, играех балет, пеех, обаче винаги носех една дълбока скръб. Една сестра-ясновидка каза: това са възпоминания от миналите страдания. Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи. Ти си винаги преследвана. На земята не те търпят духовете и те гонят. И действително и този живот, аз бях целия живот гонена. За 25 години 12 пъти си смених службата. Мъчеха ме директори, уволняваха ме, съкращаваха ме, изобщо минах живота си с тежести, с препятствия. В Братството също имах врагове и така нататък. Имах в началото още, като отидох при Учителя, един сън. Седнах на една кушетка, на която също беше седнал, така облегнат Учителя и седеше. И аз казвам: Учителю, винаги аз като покажа пръст, взимат ми цялата ръка. И му показвам: Вижте ми ръката. И на нея имаше точки кръв. На дясната ми ръка. Той обърна своята длан към мен и каза: "Че и аз имам точки кръв на ръката." Същата. В.К.: Тези снимки, които имате на Учителя с подписа на Учителя, кой ви ги предаде? Неговата сестра ли? Весела: Сестрата на Учителя. В.К.: Тя как се казваше? Весела: Мария. В.К.: Тя дала ли ви е други някои неща? Весела: Нищо не са ми дали. Нейната дъщеря ми беше дала една торбичка, с дрехи и чорапи, носени от Учителя. Да ги пази от сина си при мен. Обаче, аз абсолютно нищо не съм взела, не съм пипнала неговите неща и й ги върнах, както ми ги даде. Продаваха в 1938-39 година пишущи машини "Оливети", италиански. И не бяха скъпи. Аз попитах: Учителю, да си купя ли една пишуща машина, за да работя на машина преводите. Той каза: "Не, рекох, на ръка ще ги пишете." И аз предполагам, че на ръка човек е по ръководен, отколкото на машина, щото там има механическа работа. А ръката, вече влагаш нещо в това, което пишеш. Много пъти аз съм виждала Учителя жълто-зелен, така, в много тежко състояние. Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов. Гонеха го, свещениците на България го преследваха. Учителят държеше беседите си в сряда, петък и неделя в 5 ч. сутринта, в неделя в 10 ч. сутринта за общата публика. Ние тръгвахме, от града, които са в 3 ч. Моята леля, Анка Конярова, една от първите ученички, сестра на майка ми, която ни заведе при Учителя, живееше при Александровата болница и тръгваше с една сестра в 3 часа, за да стигне точно в 5 ч да е на беседа. И тя нито веднъж не пропуснала беседа. А ние с майка ми тръгвахме в 4 часа пеша от нас, минавахме през гората и когато влезехме, в сняг, някой път дълбок трябваше да газим. Влизахме в топлия салон, в който чувахме пеене. И така стопляше ни се душата. И когато влезеше точно в 5 часа Учителят, всички ставахме с вдигната дясна ръка за поздрав, Учителят се качваше на катедрата и ние сядахме и той ни поздравяваше, и като седнеше, Учителят започваше, казваше ни коя песен да пеем и тогава, започваше да ни гледа, да ни оглежда всичките. Много миловидно ни гледаше, като че искаше да ни благодари за това, че ние в студа и в снега сме се дигнали среднощ, за да отидем да го слушаме. И един ден се обърна към всички и каза: "Вие сте България. Вие сте българите. Вие сте българският народ." Защото това са пробудените души, той каза: Българинът, това е човек, който слави Бога, човек, който "благарин", "благия човек", който върши добро. Българският народ е направил в миналото някакво малко добро за Бога, за което се благославя сега За да присъства Божественият Дух в България И ние се чувствахме много радостни, когато ни кажеше нещо Учителя. Много рядко ще ни каже нещо така насърчително, но това ми е направило силно впечатление с каква любов той ни казваше. И той докато ни оглеждаше, той четеше нашите мисли, прочиташе проблемите ни и в беседата отговаряше на нашите мисли. Много пъти преди беседа съм имала някаква мисъл и просто в беседа ще я чуя от Учителя. Той ни четеше мислите. Една вечер, след заминаването на Учителя, както си стоях в стаята ме налегна една непоносима мъка и тяжест. Просто непоносима, която трая само няколко секунди, защото аз мислех, че ще умра. Няма да издържа това, което ме притисна. И тогава вътрешно ми се разкри мисълта: Учителят страдаше непрекъснато. Голямата му мъка беше тази, че той искаше да предаде на хората едно учение, да ги научи на един живот, който ще ни направи здрави, радостни, щастливи и не приехме това, което той толкова искаше да ни даде. И най-голямата му мъка беше нашето неприемане. Ние външно стояхме край него, слушахме го, но ние си живеехме по старому. Не приехме новия начин на живот. И товарът на Учителя беше, че цели петдесет години той събираше българите да предаде Божественото слово за Новата епоха, за която ми каза: За 2000 години ви давам Слово, което ще се реализира бавно, но сигурно, защото Божията мисия, Божията работа не може да не се изпълни. Ако вие тук не я изпълните, този поток, тази енергия ще отидат другаде и други ще я изпълнят. Но голямата му мъка беше, че той искаше именно българите да приемат всичко това и да станат един щастлив, красив народ. Той каза на беседа в Търново: "Дайте ми вашата младеж, дайте ми ги, за една година аз ще направя съвсем други хора от тях." Но никой не се вслуша в Словото на Учителя Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на Йосиф и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново. И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни. Аз бях приготвила щрудел предишния ден и отидохме тримата нагоре, като казвахме формули и молитви през цялото време. Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе". Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на Йосиф и Мария не беше същия ден, преди това беше. Учителят ме посрещна сутринта, беше седнал на пейката на терасата на брат Темелко и аз като го приближих, той каза: "И сега преди да роди една жена, тя трябва най-напред да роди една мисъл, една благородна, висша мисъл, едно красиво, добро чувство и една добра постъпка, тогава може да се роди един човек." Един вид потвърди идеята за раждане, защото "Изворът на Доброто", който работехме Учителят обясни, че там той построи Новата епоха. И всички елементи, които ще влязат в новия живот и в Новата епоха бяха поставени в строежа на този извор. Учителят напусна София за Мърчаево след 10 януари 1944 г. на голямата бомбардировка. Той напусна с група ученици, на 14 януари заминал. И там бяха настанени с една група, мисля, че седем души бяха с него. Повече са били, но в къщата на Темелко останаха в голямата стая седем души да спят. Те спяха на пода, щото е една голяма стая. Сега, една вечер сестра Балтова, която беше там в групата, тя може би не спеше в същата къща, но е дошла да спи на един сандък до вратата на Учителя до стаичката. И през нощта, тя понеже е едра жена на този малък сандък, паднала от сандъка и на другия ден като отидох разправяха с насмешка каква паника през нощта. Тя тежка жена, като паднала там лъжици, вилици, всичко се раздрънкало в антрето и всички се събудили и се уплашили, помислили, че е земетресение. А то, паднала Балтова. Сега, тази Балтова винаги вървеше край Учителя, безпокоеше го с присъствието си. И аз видях, как веднъж той й се караше много строго, а тя му викаше: Учителю, ти си добър, ти си добричък, Учителю... И така, просто както на патка вода пада, така и думите на Учителя върху нея падаха. Нищо не възприемаше. И така се притесняваше Учителя от нея. Но той никога никого не изпъди. Към всички беше благ и добър винаги. Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа. И ми каза да преведа "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството" - 1938 г., след това в 1939 г. - "Големият брат", "Царският път на душата", "Новата Ева", "Новият ден" В.К.: "Пътят на ученика". Весела: "Пътят на ученика" преведох в 1942 г., за да я подаря на Учителя за именния ден. Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев. "На английски звучат по-добре, отколкото на български. Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика". Превела съм и трите серии "Сила и Живот", сега, в последните години, не сега. Но това, което направих е, преведох всичко за Паневритмиите, трите Паневритмии и написах текста на "Слънчеви лъчи", думите, които се отпечатаха в книжката "Слънчеви лъчи", и също така съм превела на английски всичко за Паневритмиите и думи съм написала на всичките песни на Паневритмиите на английски. В.К.: Да? А за полюлея? Весела: На някой брат казал, той казал: Каква е тази сестра?, а той казал: "Тя е един полюлей, който свети". Да. На мен не го е казал лично, а този брат каза. В.К.: Едно светило в музиката. Весела: Едно светило в музиката, поезията, изобщо в начина на живот. На мен лично каза: "Вие първа приложихте в селата новите методи и претворихте децата." Той много, за селските деца в село Ковачевци, Самоковско, ми каза: "Те са вашият бъдещ капитал." Аз много работих с децата в селата. В Ковачевци, в Сирищник, Радомирско, в Радомир, въобще много работих с малки деца. Да. Ще прочета едно есе, което съм преживяла вътрешно и написала, дала форма на 29 март 1989 година. "Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила. Дефиниране, структуриране на интелектуалните форми са интелектуални форми. Не може Словото да влезе в такива рамки. Това е процес на инволюция, слизане в умът, в материята. Еволюция е излизане от рамките, стереотипите и човешките структури. Медитацията с вътрешни откровения, е еволюционен път на духовно издигане на съзнанието. Рамките не разширяват съзнанието, а го стесняват, чрез формата се започва най- бавното развитие. Всички форми в природния свят са ограничения с бавен ход на еволюция. Форма можем да дадем само на нашите желания и мисли, за да можем да ги прокараме. Словото на Учителя бе без рамки и дефиниции. То е спираловидно движение на Духа на Истината. Кое е най-далече? Истината, когато вървиш по някакъв начертан път към нея. А е най-близо, когато тя пребъдва в теб и я живееш. Не прави близкото далечно чрез умувания за него, а само дай началния импулс към него. Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем. Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж. Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния живот, но ако тя е абстрактна, откъсната от живота, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с. 323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума". Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък. Слънчев ден, първият сняг е покрил земята и всичко блести.
  3. А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова 1. За Весела Несторова знаех от Галилей Величков, който ми бе разказвал много интересни случки с нея и с Учителя. По това време, 1969-1970 г., аз бях започнал да работя с него, като го посещавах два пъти седмично - в сряда и събота и престоявах по 5-6 часа в разговори за историята на Школата на Учителя. Неговите спомени са публикувани в "Изгревът" том I, с. 5-108 и том IV, с. 52-285. 2. От 1969 г. се свързах с Галилей Величков и по онова време започнах да посещавам сам хижата на Седемте рилски езера. Тогава домакин на хижата бе Ангел от Самоков с неговото семейство. Престоявах по 10 дни, защото моята отпуска тогава като лекар бе много малка - 15 дни за една година. Обикновено през м. юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно. 3. Така през 1971 г. бях отново на хижата на Седемте рилски езера. Там дойдоха Весела Несторова и Павлина Даскалова от гр. В. Търново. Още същата минута започнах да я разпитвам за живота на приятелите по времето на Учителя. Тя се изненада много, че аз знаех много неща и много лица по име. А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков. И тя започна да разказва. Сутрин след закуска тръгвахме на екскурзия и обикаляхме езерата. През цялото време вървяхме бавно, на всеки 10 метра спирахме и тя разказваше и разказваше. Аз слушах и запаметявах. 4. Весела започна да разказва историята на живота си. Беше потресающо да се слуша, а как го бе преживяла, това само тя си знаеше. Разказваше го на отделни епизоди и случки и това бе много интересно. И тогава аз схванах, че нейните случки се подчиняваха на духовни закони от Словото на Учителя Дънов. И след всяка разказана от нея случка, аз изтъквах на какъв духовен закон тя се подчинява. Тя се изненада много. Похвали ме. Това я охрабри, тя доби творчески импулс, премина в друга творческа гама и бе интересно да се слуша и наблюдава. Това бяха невероятни преживявания. Такова нещо не може да се повтори никога. То става само веднъж, защото се управлява от Духът, който се излива винаги по един и същ начин, но в строго определено време. Не може да се повтаря, онова, което е било днес, да се случи и за утре. Изключено е. Проверих го. 5. Когато преминаха тези 10 дни, тя ми каза, че такова нещо никога не е изпитвала и не се е случвало. Каза ми: "Слушай, за мен това бяха съборни дни, както по времето на Учителя". Да, това бе наистина нейното време. Защото, ако не беше се осъществила онази среща, тя нямаше да получи онзи творчески подтик, за да започне да опише всичко, което ми разказваше. Уточних се с нея, като се върне в София, да седне и да започне да ги описва. През цялото време с нас бе Павлина Даскалова от Велико Търново, която слушаше, допълваше или пък подсещаше Весела да разкаже тази или онази случка. 6. Тези случки Павлина Даскалова беше ги слушала лично от Весела, от предишните нейни срещи с Весела. Сега я подсещаше и казваше: "Разкажи за еди какво си". И Весела трепваше от изненада, че е забравила да ми я разкаже. И когато се разделихме, Павлина каза: "Отидете в София и работете, а аз отивам във Велико Търново". Тогава се уточнихме, че Весела може да отиде при нея и там да пише случките, като Павлина й припомня това или онова, за да не се забравя и да не бъде пропуснато. 7. Като се върнах в София, след известно време я потърсих у дома и тя ми предаде своя ръкопис на пишуща машина, за живота прекаран от нея в село Мърчаево. Прочетох го с интерес. Беше към 40 страници. Направо се изненадах. Онова, което ми беше разказала само преди два месеца на Рила изобщо го нямаше в този ръкопис. Описанието за село Мърчаево бе дадено в друга схема и посока. Случките ги нямаше. Те бяха слети, не бяха отделни и почти нищо не се разбираше от нейния ръкопис. Голяма изненада и голямо разочарование.. Тогава реших да си запиша нейния разказ за с. Мърчаево по отделни епизоди. И това го направих. Дори се опитах да предам някои нейни страници накрая чрез моя разказ, онова, което бях слушал от нея. Написах ги и сега те стоят пред мен. Ще ги включа, като ги разкажа последователно. Тези случки и опитности не трябва да се загубят. А така, както са описани от нея в този материал от 40 страници, нищо не се разбира. Не се разбира и туй то. Онова, което ми бе разказвала на Рила бе едно, а написаното сега бе съвсем друго нещо. Онзи Дух, който се изля на Рила, сега в ръкописа го нямаше. 8. Весела бе под въздействието на онзи творчески подтик, получен от нашата среща на хижата на Седемте рилски езера. И тогава тя отиде на гости при Павлина Даскалова, за да работи по онзи план, който й бе предаден чрез мен. Тя беше си взела своите записки в нейните тетрадки от срещите с Учителя. Тя нямаше условия да работи в онзи дом, където живееше. Обитаваше една таванска стаичка широка 2 метра и дълга 3 метра, но скосена, така че можеше да бъде изправена само в едната половина. А другата половина в скосената част бе нейното легло. И когато ставаше от леглото, там тя не можеше да се изправи. Трябваше да направи една- две крачки напред. Там стоеше до стената нейното пиано. Направо се учудвах, как е качено по тесните дървени стълби. Тя беше в непрекъснати разправии с брат си и жена му. Те вдигаха скандали, когато някой чукаше на тяхната врата. А нейният вход бе отзад. Когато отивах при нея винаги се притеснявах от обстановката и да не би да срещна онези там - нейните рождени кармични врагове - брат и снаха. 9. Едно от доказателствата кога е писала своите спомени е отбелязания пасаж и заглавия от мен № 12 б. Беше 1971 г., когато Гаврил (Галилей) Величков получи хипертонична криза и получи инсулт с пареза на лицето и кръвоизлив в едното око. Тогава аз се разправях с него, понеже съм лекар. Извикахме невролог от поликлиниката и от "Бърза помощ". Започна се лечение у дома. Идваха от поликлиниката и му провеждаха съответното лечение. Та онова, което описва за Галилей, беше се случило 1971 г. и аз бях взел живо участие в провеждането на лечението му. 10. Така че през 1972 г. Весела успя да си препише спомените на пишуща машина. И след голямо увъртане ми предаде един екземпляр да го прочета. Не го даваше. Казвам: "Спомняш ли си миналата година на Рила, че аз бях този, който слушаше какво ми разказваш и аз бях този, който те накара да го напишеш, а сега за мен няма копие". Отговаря: "Спомням си много добре". "Е тогава, защо ми се опъваш и не ми предаваш едно копие да го прегледам". Мълчи и ме гледа с изненада. 11. Накрая ми бе предадено. Прочетох го. Голяма изненада и пълно разочарование. Онова, което бе написала нямаше нищо общо с онова, което ми бе разказвала на Рила. Как така да няма нищо общо? Ето така. Онова, което ми бе разказвала го нямаше в този материал. То не беше включено, просто го нямаше. А защо го нямаше и защо бе изхвърлено? Ето го големия въпрос, на който аз ще отговоря, защото зная много добре как са нещата. И кой го направи всичко това. За мен е престъпление. Но умишлено и целенасочено, за да се затрие всичко. 12. Когато прочетох материала й от 195 страници направо се ужасих от това, че нищо не разбирам. Да, не разбирам. Наистина, тя бе написала някои епизоди от нейния живот, но те бяха по няколко реда и от онова, което разказваше се разбираше само това, че се влиза в един спомен, който е слят с другия и не се знаеше кога се излиза от него. Така че се преминаваше от една случка по няколко реда в друга случка описана също по няколко реда и се опропастяваше всичко. За мен бе пълен провал. Отначало не можах да проумея защо се случи всичко това. По-късно проумях! 13. При следващата среща я запитвам защо не е описала отделните случки и събития така, както тя ги е разказвала на Рила. Отговаря ми, че те не са дошли в съзнанието й и затова не ги е описала. Представяте ли си това? А аз я накарах да ги опише. Мина време и тогава разбрах къде е причината. А тя бе следната. В мое присъствие и в обсега на моето съзнание тя всичко се досещаше. Излизаше от паметта й всичко онова, което е преживяла. Но това мое качество тогава аз не го знаех. Влизате в една тъмна стая. Трябва да протегнете ръка и да запалите чрез ключа лампата и да светне и освети стаята. Сега това е обяснението. Моето съзнание бе ключа и то им даваше светлина да си осветят своите спомени. Сега го разбирам, но тогава не го знаех, че това е мое качество и дарба. Открих го много по-късно. 14. А когато четох за първи път нейните спомени от 195 страници, аз с молив си бях отбелязал на нейните страници номера към отделните пасажи. После на листове си отбелязвах какви въпроси трябва да й задам, за да има едно уточняване и обяснение. Иначе нищо не се разбираше. А тези отбелязани номера бяха над 100 броя. Върнах й материала. Тя го прибра и трябваше да се чака от 1972 г. до 1989 г., цели 17 години, за да се задвижи отново този въпрос. Той бе задвижен от мен и трябваше да бъде завършен от мен. А те смятаха, че аз съм съвсем случаен човек. И правеха какви ли не опити цели 17 години, напълно несполучливи. Аз ги наблюдавах отстрани и изчаквах времето, което ще ми се определи, за да продължа работата си с Весела. А това не е толкова лесно. Всички ми пречеха. Искаха да ме отстранят. 15. През пролетта на 1972 г. няколко пъти я приканвах да отидем до с. Мърчаево и да ми покаже всичко онова, за което ми е разказвала. А описанието й за с. Мърчаево мен не ме задоволяваше, защото аз бях слушал от нея съвсем други неща и изнесени по друг начин. Накрая се уточнихме и беше един ден неделя, през м. юни. Цяла нощ валя проливен дъжд с буря. Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и отиване до с. Мърчаево. Но сутринта, когато се събудихме, то небето бе ясно. Невероятно. И така, срещнахме се на спирката на "Пирогов", качихме се на трамвай № 5 и отидохме до Владая. Бях приятно изненадан, че тя дойде и не се уплаши от бурята през нощта. Придружаваше я нейният приятел Иван, който бе грузинец. 16. Пристигнахме в с. Мърчаево с автобуса, взет от с. Владая. Посрещна ни Темелко и бе приятно изненадан, че има гости. Аз носех два фотоапарата и много филми. И ги накарах да ми покажат всичко стъпка по стъпка. Те ми показваха стъпките на Учителя и аз вървях и заснемах всичко. Аз бях запознат вече от разказите на Весела и само я подсещах за отделите епизоди. Тя ги показваше и аз ги заснемах. Така че всичко бе заснето, както вън, така и вътре в стаичката на Учителя. Не е пропуснато нищо. Промих си сам негативите. Извадих ги на снимки 13/18 см, подредих ги, номерирах ги и отидох и ги показах на Весела. Тя стоеше като вкаменена от изненада, за пръв път виждаше толкова много снимки. Гледаше ту снимките ту мен. Уплаши се от мен. 17. Една много голяма работа бе свършена. Да се заснемат стъпките на Учителя в село Мърчаево не беше много лесно. Дотогава това на никого не му бе хрумнало да го направи. А и да му хрумне в главата, трябва да има с кого да го направи. А аз имах вече връзката с Весела от Рила през 1971 г. А тя имаше връзка с Темелко, така че всичко се отвори за моите очи и уши. Аз слушах, вървях след тях и заснемах с фотоапаратите. Този материал със снимките е запазен и съхранен. И най-важното, за него има специално място в моята програма. А каква бе тя. Ето каква. 18. През 1978 г. предприех няколко успешни опити и ходихме с Марийка Марашлиева до с. Мърчаево при Темелко и записахме на магнетофон неговите разкази за онова време, когато Учителят е пребивавал в неговия дом. Записано бе, а после бе публикувано със снимки в "Изгревът" том VII, с. 406-451, а снимките са № 12,13,14. Това бе вторият етап от моята работа. 19. През пролетта на 1989 г. предприех няколко опита да се срещна с Весела, за да продължа работата си с нея. Поисках нейният текст от 195 страници, който ми го връчи. Отново за 2 седмици прочетох целия материал, прегледах моите бележки, които имах и си ги бях отбелязал по номера. Припомних си всичко. Бяха изминали 17 години от 1972 г. - а това не са малко тези години. А как бе отпечатано в съзнанието ми и как го помнех, направо се учудих на себе си. Невероятно бе това откритие и за паметта от самия мен. Направо магнетофонен запис на паметта ми. 20. Ето, дойде определеното време, аз се явявам в таванската стаичка с моя касетофон, за да записвам нейните обяснения, които ще бъдат резултат на моите въпроси. Аз седя пред нея, преглеждам по точки моите въпроси, задавам ги, тя отговаря. И така работихме часове и бяха записани 7 касетки или точно седем часа. А това не беше малко. Прибрах си касетките. 21. Поисках да ми предаде своите албуми и онези снимки, които имаше. Аз ги взех и лично ги преснех, промих филмите. Тези снимки ми трябваха, за да ги включа към нейните спомени, за да докажа, че такъв човек е съществувал и че го е имало. Накрая върнах снимките. Не мина известно време и тя ми се обади по телефона и вика и крещи, че съм й откраднал една снимка. Убеждавам я, че всичко съм върнал. Отивам у тях. Взимам албума и посочвам онази снимка, за която ми крещи по телефона. Тя стои като замаяна и смаяна. Не може да повярва, че това нещо се е случило. Накрая ми каза: "Няма да казвам на Иван, защото ще ми се кара много". А Иван е нейният приятел грузинец. "Ти знаеш, че тук ме разиграха духовете и ме хвърлиха в паника". А тя беше много медиумична и влизаха различни същества у нея и тя се проявяваше по различен начин. А това не всеки можеше да го понесе и да го изтърпи. А за обясненията да не говорим. Никой не можеше да даде и изнесе такива изяснения. Трябва да бъдеш с отворени очи и уши. 22. Накрая, след като приключих с магнетофонния запис на обясненията с него, накарах я и на последния лист на нейният материал, на с. 195, тя ми написа своята декларация да публикувам всичко това, като второ преработено издание. А това беше м. март 1989 г. Това беше 6 месеца преди промените на 10 ноември 1989 г. в България. Така че това е правено по време на социализма. Никой не знаеше за промяната, която ще дойде, освен мен. Аз имах стенограмата, която бе разчел Борис Николов за събитията от 45 години, които трябваше да дойдат през 1989 г. 23. Прибрах текста, който ми бе предаден с касетките. Минаха няколко години. Един ден Весела се обажда по телефона и иска да й върна текста. Аз отказвам, защото ми се нарушава плана. А тя крещи по телефона. Тогава реших, отидох при нея и й върнах материала. Но последната страница запазих за себе си, като на моята пишуща машина преписах тези малко редове от с. 195, прикрепих ги към нейния текст, отидох и го върнах. Бях жестоко обиден и ядосан. Знаех, че го правят по нечие внушение и то нарочно, за да ми се пречи. Но още не знаех, кой е този човек. Не мина време и този човек, който бе изпратен да ми пречи, се яви. А как се яви? Ще ви разкажа как. А това е много важно да се знае как е станало. И да го запомните и да знаете, че случайни неща няма. 24. През 1993 г. Милка Кралева от гр. Бургас издава и отпечатва спомените на Весела Несторова в отделна книжка. Тя ги издава въз основа на моя текст, който аз съхранявах, заедно с магнетофонния запис и снимките от Мърчаево. И така бе осъществена една кражба от мен и моя труд. А Милка Кралева бе моя съпруга и тя имаше от мен дъщеря. И това го направи нарочно, за да ми се пречи и да ме спре в моята работа. А тя знаеше от мен за моята концепция и работа с Весела Несторова. Аз съм го разказвал и съм споделил своя план с нея - нали ми е съпруга. А какво се оказа накрая. Бях изигран и от Весела и от Милка Кралева. Представяте ли си, че това, което бе написала Весела се дължеше на мен, че аз я задействувах и чрез мен се даде този подтик още 1971 г. на Рила. Даде се, тя го написа, държа го 17 години, накрая ми го предаде. И още по-накрая си го взе обратно и бе извършено предателство към моя труд и моя план. И понеже има един окултен закон, че където има лъжа, кражба и измама - нищо не се постига. След като излезе книжката в 3000 бройки, Весела и Милка се скараха за авторското право и за парите от тази книжка и се разделиха като врагове. И сега са врагове- връщане назад няма. Изобщо започнах да се срещам с лъжци, крадци и мошеници. Оттогава започнаха и досега не са се свършвали. Вървят на върволица един след други. Невероятно, но е факт. Но знам кой е онзи, който ги завързва с желязна верига. 25. Книгата бе отпечатана със заглавие "Път към Светлината". Такова заглавие не върви с извършената кражба от мен. Не върви и всичко спира. Купиха си книгата, искаха да четат, но не можаха. Не разбираха нищо от нея. Тя така бе построена, че аз, който знаех материала, изпитвах едно пълно разочарование към всичко изнесено. Бяха успели в това да провалят всичко, което аз бях задвижил. Сполучиха. Аз оставих нещата да си протекат както трябва. Накрая тези двете - Милка и Весела - бяха вече врагове. Другояче не можеше да бъде. Те се оказаха накрая врагове на онова, което бе задвижено чрез мене. А защо ли? Онези сили, които работеха срещу "Изгревът", бяха ги обсебили. И те ги разрушиха отвътре. И сега са развалини! 26. А сега за доказателство ще ви предам думите на декларацията на Весела Несторова още на 26 март 1989 г. На следващата страница ще ви отпечатаме нейния ръкопис и почерк, за да се убедите, че това, което разказвам се основава на факти, а не на измислици. И на приказки. Декларация от Весела Несторова Предавам на д-р Вергилий Кръстев за съхранение и работа с първото издание от 195 страници, с допълнителните бележки, взети лично от него и предадени от мен и записани дословно чрез касетофон, като се погрижи да направи второ преработено издание и допълнено от горните бележки на моя труд в Школата на Учителя. Автор: Весела Несторова (Подпис) 26.03.1989 г. София 27. Ето, това е доказателството за второто преработено издание, направено с нея 6 месеца преди да се смени политическия строй у нас. Смени се комунистическата диктатура с друга по-страшна диктатура, тази на анархизмът. Така че до 1971 г. тя бе написала само един очерк за с. Мърчаево. И нищо повече. И той не беше пълен. Липсваха нейните опитности. Нямаше ги. Беше се явил у нея друг, който наруши концепцията ми и измести всичко встрани. Тя бе включила извадки от нейните тетрадки от изказванията на Учителя. И така опитностите изчезнаха. Скриха ги и ги закопаха в дън земя. 28. Някой би възразил, дали това са изказвания на Учителя. Да, това е така. Но тези изказвания са включени така, както са в нейните тетрадки и нищо не може да се разбере. Тя не се е движила с молив и тетрадка пред Учителя, защото не е стенографка. Онова, което чуе от Учителя и го запомни, като си отиде у дома, сяда и го записва същата вечер или след няколко дни. Така се е работело тогава. Ако някой ги чете, ще остане изумен, че в тях няма онзи Дух, който съпътствува Словото на Учителя. Как така? Ето как. 29. Аз направих няколко справки. Онова, което са записвали стенографите след заминаването на Учителя Дънов от този свят се публикува през 1945 г. в три томчета "Заветът на Любовта". И ако проследите някои от тези дати, които споменава Весела с отпечатаното Слово ще се види нещо много важно. В отпечатаното Слово има Духът на Словото. А в бележките на Весела няма такова нещо. Има си причина затова. Проверявах дали е преписвала част от беседата. Има такова нещо. Но онова, което е включила, е нещо много откъслечно и няма никаква връзка помежду си. Как така? Прочетете и ще се убедите. А защо? Защото го няма Духът на Словото на Учителя. Подменено е, за да не се знае как е било. Подменено е, за да не знае как е било. 30. През 1996-1999 г. аз ръководех издаването на Словото на Учителя по оригинала на онези беседи, които бях съхранил по времето на комунистическата диктатура, като всеки месец се правеха обиски и се взимаше литературата на Учителя и се изгаряше. Аз ги съхранявах от 1970 г. до 2000 г. После аз намерих оригиналите от беседите на Учителя в с. Мърчаево и ги издадох в отделна книжка с бели корици носеща заглавието "Заветът на Любовта". Това бе програмата на "Изгревът" за издаването на оригиналното Слово на Учителя, което аз ръководих. За това виж "Изгревът" т XVI, с. 885-905, а за въпросното томче на с. 897. 31. Така че до 1971 г. Весела беше написала един несполучлив очерк за събитията в с. Мърчаево. Тя трябваше да включи своите опитности след нашата уговорка. Тя се съгласи с мен и обеща да го направи. Но не го направи. Пусна го и по-късно се преписваше на пишущи машини, а още по-късно го прехвърляше на ксерокс-копия. Ето сега аз имам едно такова копие. Преглеждам го - там няма нищо, което да ме накара да го чета. Няма го Духа от пребиваването на Учителя в с. Мърчаево. А когато ми разказваше случките - то Духът на Учителя пребиваваше в с. Мърчаево и присъствуваше. Това бе разликата. Но той бе дошъл заради мен. И така остана впоследствие този текст. Едва ли някой може да проумее нещо от него. Има случки, които ми ги е разказвала с часове, а там са отбелязани с по няколко реда. Направо отчайващо. Тогава разбрах, че някой се беше явил, влезнал в нея и беше я провалил, за да го напише по този начин. Този някой беше крадец -той бе откраднал онова, което бе запазило съзнанието й, а беше оставил черупките на ненужните никому неща. Този крадец се яви по-късно, за да отпечати спомените й чрез Милка Кралева. А аз знам името му. 32. Аз се опитах да спася нещо от това, което ми е разказвала. И затова отидох при нея, задавах въпроси и тя обясняваше и отговаряше. Бяха седем касетки, всяка по 1 час от тях, или 7 часа запис. Направен е през 1989 г., а сега е 2006 г. Аз не съм го слушал и изобщо не зная какво има там. Предадох го на Нонка Матеева да го извади този запис на текст, да се разпечати и да ми се предаде като текст. И тогава, след като го прочета, ще видя какво ще правя с него. А за него трябва отделен коментар. 33. Като резултат на това, което тя написа под мое давление, се явиха тези 195 страници, които бяха у мен. Но после се явиха другите, които бяха лъжци, крадци и мошеници. Така те откраднаха този материал от мен, за да го опорочат. Когато Весела си поиска тези 195 страници от мен, аз изобщо не предполагах, че тя ще го издава. Ако знаех, нямаше да го дам. А тя имаше няколко направени копия, но беше ги раздала на този и онзи и не помнеше кому ги е дала. Нямаше нищо у нея. И точно посегнаха на моя материал и то с умисъл. Но аз тогава изобщо не предполагах, че такова нещо може да се извърши срещу мен и моя труд. Така бе провалена Весела по всички посоки. Бе провален и моя труд, моя план с нея. И онзи, който движеше всичко това накрая успя. 34. Весела Несторова в своите спомени цитира различни стихове и стихосбирки. Говорих с нея да ми бъдат предадени, за да мога да ги включа, за да бъде по-обемист нейният материал. Тя обеща, но не изпълни нищо, обеща, но не ги предаде. А защо ли? Защото й отвлякоха вниманието в друга посока и друг беше онзи, който ги движеше тогава. И те не дойдоха при мен. И днес, ако ги издават, нищо няма да сполучат, защото в тях няма Духът на Словото на Учителя. Той се е оттеглил и те представляват само празни думи. Ако бяха дошли при мен щях да ги включа и щяха да бъдат закачени в "Изгревът" и щяха да имат сила и мощ. Но не дойдоха. Те не познаваха нейния разказ за онези събития, нямаха концепция как да се подреди материала. А тя беше предадена чрез мен, а не чрез тях. Това бе разликата. Но успяха в кражбата си спрямо мен. Откраднаха, за да ги затрият и да ги закопат. 35. В спомените си тя говори за много песни, изпяти от нея пред Учителя. Говорих с нея да ми предаде нотите, за да ги включа към съответните разкази. Тя обеща, но не ги предаде. Тези ноти отидоха при други хора. Макар че те бяха музиканти, те не можеха да направят нищо, защото нямаха концепцията за нейния материал. Пример: Милка Кралева е музикант и можеше да включи тези нотни текстове към своето издание. Но не го направи. А защо? Защото там, където има кражба не може да има творчески дух. Това е окултен закон. Откраднаха ги от мен и всичко се провали. Това се доказа. Пример: има ли някой, който да прочете и разбере онази кражба от мен с отпечатаната книжка "Път към Светлината"? 36. Весела бе правила записи на нейните изпълнения на песните на Учителя. Един такъв запис бе правила в гр. Бургас около 1970 г. и той се съхраняваше там. Какво стана с него - нищо не се знае. Имаше касетки със записи на нейния глас. Поисках да ми ги предаде. Обеща, но не ги даде. Спомням си, че Петър Ганев бе ходил у тях и бе направил записи по нейния глас, придружено с изпълнение на две цигулки. Но минава време, Весела се обажда по телефона на Петър, иска си записите. Тя изпраща някаква жена, взема записите и така те изчезват. Изобщо всичко се провеждаше по нечий план, за да се разпилее всичко и да се провали онова, което аз ръководех. В този случай не можеше да се направи нищо. Те бяха мнозина, а аз бях сам. И освен това Весела не си изпълняваше обещанията, които изричаше пред мен. Друг я ръководеше. 37. Днес е 6 октомври 2006 г., когато пиша тези бележки. Дори да се намери някой да издаде част от материалите на Весела, то ще бъдат несполучливи опити. А защо? Защото ще бъдат отделени от моя план и няма да има никакво присъствие на Дух и Сила в тях. Нека да опитат А те бяха опитали вече и бяха издали нейни есета. Прегледах ги. Нямаше нищо в тях. Направо да заплачеш от жалост. Пълна подигравка. А защо ли? Там, където има лъжи, кражба и мошеничество - не расте нищо. И никакъв плод няма откъде да изскочи, защото го няма дървото. А те се явиха, именно за това, да отрежат дървото. И го отсякоха. Ще ви разкажа как това стана. 38. Онзи, който пазеше архива на Весела в гр. Бургас бе дошъл веднъж в София на един от концерт-рециталите и ми се представи. Аз го познах. Казваше се Костадин Петров, от гр. Бургас, кв. "Изгрев" бл. 29, вх. 3, етаж V, вляво. Този адрес ми го написа собственоръчно. През 2004 г. получи инсулт и след това почина и го погребаха. И с него се погреба архива на Весела, който съхраняваше. Познавах го отпреди много години, когато изнасях тържественото чествуване в гр. Айтос на Георги Куртев. Тогава той стана и от името на всички присъствуващи ми благодари. И толкоз. Говорих с него и той щеше да напише някой спомени за Георги Куртев, но не ги записа. А аз трябваше да ги публикувам. И сега в София му припомних това, че не съм го забравил. Казах му, че трябва да ми предаде архива на Весела. Той отказа. Обясни ми, че бил свързан с него. Да, виждах, че беше не свързан, а завързан с въже, но за едно друго дърво, за да не мърда и да не шава. И затова той отказа. Той накрая почина, но за същото въже днес завързаха други, които поеха архива на Весела. 39.Този човек имаше име и адрес в гр. Бургас. Весела беше напуснала София, защото нямаше кой да се грижи за нея. Освен това, тук никой не й обръщаше внимание. А като отиде в Бургас, увлече мнозина и стана истинска звезда, като тези по телевизията. Раздаваше интервюта насам и натам. Увлече много хора. Но едновременно с това те видяха и другата част от характера, за когото не искат да говорят, а още повече да си спомнят Тя беше много медиумична и различни духове я посещаваха и тя даваше тялото си, устата си, за да се проявят. А аз това го познавах много добре, защото го бях изпитал на гърба си. Искате пример. Имате го. Когато се срещна с нея, тя започваше да говори срещу Братството. След като избълва и изхвърли всичко от себе си, след това започва да говори за Школата на Учителя Дънов, но пречупено през нейния поглед. Е, това можете ли да изтърпите? И как след това ще можете да работите с този човек? Невъзможно е. А аз трябваше да изтърпя всичко. Изтърпях, но после ме излъгаха и ме предадоха. Да, това доживях. Но доживях и още нещо - че тези всички се провалиха. И то без изключение. Тотално се сгромолясаха. 40. И този човек, който държеше архива се казваше Костадин Петров. Писах му няколко писма, но не отговори. После получи инсулт, след време почина и онова, което съхраняваше си го поделиха в Бургас. И така разбиха архива на Весела. Това беше един закономерен завършек на едно предателство към моя труд. 41. Единственият човек от Бургас, който искаше да ми съдействува беше Апостол Апостолов. Беше ми писал няколко писма, после се обаждаше по телефона и споделяше своите тревоги за архива на Весела. Той беше заснел едно видео- интервю с Весела и ми го предаде, за да го ползувам. Обяснявах му многократно, че това, което се прави спрямо архива е умишлено, за да се разбие и накрая унищожи. Онова, което се опитват да печатат, е без значение. А защо? Защото никой не може да го чете, а още по-малко да го разбере. И то от хора, които се смятат за последователи на Учителя Дънов. Апостол не можеше да проумее, че това, което му казвам е вярно. Но дойде време да се убеди в това. 42. На 07.06.2006 г. написах писмо до онези, които пазят архива. Написах писмо и до Апостол, да го препише на компютър и да им го предаде. Изпратих им ксерокс-копие на декларацията на Весела. Апостол изпълнява всичко, което съм поръчал. Предава преписаното писмо на онзи, който в момента е ръководител на Братството в Бургас. Минават дни, седмици, месеци. Никакъв отговор. Апостол ми се обажда по телефона и не може си обясни защо не са се събрали, да го извикат и да дискутират по въпроса. Обяснявам му, че това са мошеници и те точно това им е работата, да мамят. А това бе доказателство за него, за да види кой стои зад всичко това. А аз ви представям моето писмо до Апостол и до онези, които си разделиха архива на Весела. 07.06.2006 г. София Уважаеми Апостол, 1. В момента съм задвижил материалите за спомените на Весела Несторова. 2. Написал съм писмо от 4 страници до онези, които пазят архива. 3. Понеже е нечетлив почерка ми и те няма да го прочетат, затова прехвърли го на машинописен текст. Набери го на компютър и така им го предай. 4. Оригиналът от 4 страници съхраняваш ти, а ще им предадеш извадката от този текст от компютъра, като им извадиш на ксерокс моя ръкописен текст, за да видят, че е едно и също с твоя набран текст. 5. Ще им предадеш едно копие от 195-а страница, където е декларацията на Весела. 6. В никакъв случай няма да им предаваш моя оригинал, писмо от 4 страници, по много причини. Те няма да го четат, а ще се подиграват с него. 7. След като им предадеш ксерокс-копието от 4 страници, плюс набрания от теб текст на компютър, плюс ксерокс-декларацията на Весела, ще им го занесеш. С това твоето задължение е изпълнено, както към мен, така и към Весела. 8. А какво ще предприемат-това си е тяхна работа. Аз съм направил каквото трябва. Всичко хубаво. С уважение: Вергилий 07.06.2006 г. София Уважаеми непознати пазители на архива на Весела Несторова, 1. Аз съм Вергилий Кръстев и съм този, който накара навремето Весела Несторова да си напише спомените за Школата на Учителя Дънов. 2. След като ги написа на пишуща машина от 195 страници, тя ми ги предаде, за да ги прочета. След като се запознах с тях, аз работих с нея няколко месеца, като я запитвах по точки, които си бях подготвил за нейния разказ. Тя отговаряше, а аз записвах на касетофон. 3. Така аз подготвих второ преработено издание с нея. И тя ми се подписа и ми го връчи на 26 март 1989 г., шест месеца преди 10.XI.1989 г. и големите промени у нас. Това е видно от нейната декларация, която прилагам на ксерокс-копие. 4. Освен това, аз имам план какво трябва да се включи за публикация от нейния архив Това сме се уточнявали лично с Весела Несторова. Това го знам само аз, понеже само аз съм работил с нея. Друг не е работил. Другите, които се явиха след това бяха лъжци, крадци и мошеници. Целта им беше да ми се попречи на моята работа. И те успяха, понеже подведоха и излъгаха Весела. 5. След няколко години Милка Кралева отива при Весела и я подмамва с обещания за публикация на нейния материал. А тя е моя бивша съпруга и много добре знаеше, че аз съм работил с Весела Несторова. Но се яви нарочно, за да ми попречи на работата. И успя. 6. След като Милка Кралева публикува спомените на Весела, то те се скараха за авторското право на Весела и се разделиха като врагове. А преди това Весела поиска да й върна машинописния текст на нейните спомени, за да ги даде за публикация. Аз бях предаден! 7. Аз ги върнах. Това аз приех като предателство спрямо мен и моя труд. И предателство към това, което работя. А какво представляват сем. Кралеви може да прочетете в "Изгревът" том XI, с. 794-803. 8. Искам да обърна вниманието ви на няколко факта: Първо: Аз съм този, който запази оригиналното Слово на Учителя Дънов от ежемесечните обиски на комунистическата власт и го публикува в 59 томчета. Виж "Изгревът" том XVI, с. 818-905. Второ. Аз съм този, който от 1990 г. до 1998 г. е организирал и финансирал 95% от концертите в гр. София с музика на Учителя Дънов с извадки от неговото Слово. А те бяха 20 на брой. Така качих на сцената към 20 музиканти и те се реализираха като такива. Благодарение на мен. Трето: Аз съм този, който от 2001 г. до 2006 г. бе организирал 29 концерти по спомени на ученици от Школата на Учителя Дънов и негова музика. Салонът бе винаги пълен от 220 седящи места и 30 правостоящи. Четвърто: Аз съм този, който е издал спомените на учениците от Школата на Учителя от I до XXII том. И така това е съхранено за следващите поколения. Пето: Аз продължавам да работя и да издавам "Изгревът". Сега съм задвижил плана си, за да издам един том за Весела Несторова. 9. Ето защо, аз искам да изпълните волята на Весела Несторова от 26.03.1989 г. и да ми предадете целия неин архив, включително снимките и музикалните записи на касетки и ленти. А защо? Да се запозная с тях и да видя какво ще включа в нейния том. Но това ще направя лично аз. 10. След като ги прегледам, аз ще видя какво ще ми трябва, ще си го извадя на ксерокс. След време аз ще ви върна нейния архив, за да го пазите, щом държите да е при вас. 11. Ще го опаковате в кашони и ще го предадете на Апостол Апостолов, да ми го докара с леката си кола в София. Аз искам оригиналите! 12. Ако не желаете да сторите това, ще приема, че сте част от онази верига, която разби и унищожи всичко в гр. Бургас. Самият този факт е описан в "Изгревът" том IX, с. 825-831. Там е показано как това става. И е проверено чрез факти. 13. Искам да ви задам един въпрос. Вие колко тома на "Изгревът" сте чели? Според мен - не сте чели нищо. А защо? Ако бяхте чели, щяхте да ми предадете досега архива на Весела. 14. И още един въпрос. Колко томчета сте прочели от тези 59 тома от оригиналното Слово на Учителя, които съм издал? Отговорете си. Аз знам отговора. Нищо. 15. И така, аз чакам да ми се предаде архива на Весела. Ако не го предадете, аз ще си свърша моята работа, но това писмо ще го публикувам в "Изгревът". С уважение: Вергилий На 9. XII 2006г. изпратих препоръчано писмо до Апостол Апостолов от г. бургас, като му изпратих "Изгревът" т XXII и т XIII, за да им покаже снимките, които съм публикувал за Весела Несторова. И накрая тези от Бургас отказаха. 9. XII. 2006 г. София Уважаеми Апостол, 1. в момента аз работя по "Изгревът" том XXIV, където са включени спомените на Весела Несторова. Включен е нейният текст от 197 с., където имам на ксерос копие и декларацията, че аз съм работил с нея за ново издание още през м. март 1989г. 2. Включил съм към този материал магнетофонните записи и обясненията, защото без него нищо не се разбира. 3. В "Изгревът" т. XXII снимки № 20, 34,102 съм поместил снимки на Весела Несторова. 4. В "Изгревът" т. XXIII съм поместил снимки на Весела Несторова с Учителя на извора при с. Рударци. Снимки № 77, 78. Тя е до Учителя. 5. Във връзка с курса за изучаване на Паневритмията в Диана бад през 1942 г. по поръчение на Учителя, съм поместил 3 снимки на този курс, където е и Весела Несторова № 102,103,104. Виж бележките накрая. 6. Към нейният албум имаше две малки снимки 6/5 см, където бях заснел Весела и Милка Переклиева. При едната двете играят от двете противоположни страни в кръг, а при другата Милка е вътре в кръга, а Весела навън. Тези снимки ми трябват за публикация за "Изгревът" т. XXIV. 7. Изпращам ти "Изгревът" т. XXII и XXIII. Вземи и ги занеси на онзи, който държи снимките и му покажи какво съм публикувал като снимки. 8. Кажи му, че аз искам да ми се изпратят всички снимки и албума на Весела, за да мога да включа някои от тях в "Изгревът" т. XXIV. 9. Ако не се съгласят и не ги дадат повече няма да ходим при тях и да се заьимаваместях. 10. Каквото е трябвало да се направи от мен и от теб е направено. Аз ще си свърша работата и без тях. С уважение: Вергилий Кръстев Заключение На 4 януари 2007 г. по телефона от Бургас Апостол ми съобщава, че тези отказали да предадат снимките.
  4. 4.3.20. Спомени за Ватралски Да си спомним за Ватралски[1] Спомени за него от съпругата му По случай 4-ри години от смъртта му - 30 август 1935 г. Български бранител, Г. X, бр. 106, 7 (IX.1939), с. 2. Василка Ватралска През дългото боледуване на Ватралски решихме да повикаме и многоизвестния лекар, г. проф. д-р Моллов. Казаха ни, че професорът вземал по 500 лв. за визитация, и ние се приготвихме да плащаме! Каква беше, обаче, изненадата ни, когато след грижливия преглед, г. проф. Моллов отказа да вземе парите, като каза: - Г-н Ватралски, Вие така безкористно сте работили за България, че аз нямам друг случай да покажа моите уважения към Вас, освен по тоя начин ... Оттогава г. проф. Моллов дохождаше на няколко пъти да преглежда болния и винаги отказваше да вземе пари за визитата си. Той имаше духовни очи, да може да види и оцени себеотдайната обществена работа на Стоян Ватралски, който на свои разноски ходи в Англия и Америка да защищава каузата на България. * * * Една нощ, срещу Рождество Христово, когато той, моят мил поет, бе тежко боен и измъчван от кошмарен сън, се мяташе неспокойно в леглото си, аз надвесена над него тихичко го събудих. Той отвори очи и ми каза: - Благодаря ти, Василке. - Не след дълго, задъхвайки, продължи: "Благодаря, благодаря на Господа, че ми даде сила да устоя мъченичеството. Сънувах, Василке, че две клади горят: едната била приготвена за мене, а другата за п-р Сечанов. Ето, че палачи ме носят на ръце, за да ме хвърлят на кладата. Изведнъж виждам, че и п-pa Сечанов носят насреща. Вдигнах ръце и извиках: - "Дерзай, г-не Сечанов, да пеем за Христа". Щом казах последните думи, ти ме събуди. Този негов сън тази нощ ме напълно завладя. Наистина, това бе само един сън, но аз не се съмнявам, че ако днес имаше гонение против християните, Стоян Ватралски щеше да бъде хвърлен пръв на кладата. Неговата всеотдайност на делото Божие, силната му вяра като евангелист, безстрашната му борба за правда и истина, всичките му тези качества го издигнаха да бъде готов за съвременен мъченик. Василка Ст. Ватралска. ------------------ [1]3аб. Под този надслов в "Бълг. бранител" (бивш "Религия") всяка година по това време - годишнината от смъртта на Ватралски, сме печатали по нещо за него. - Б. Р
  5. 18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА 1. Двете приятелки С Милка Периклиева бяхме приятелки дълги години. През време на боледуването й ходех често при нея и сме имали много хубави разговори, които бяха свързани обикновено с Учителя. Веднъж, не ми каза точно кога, Той й казал: - Милке, да сменим тази прокъсана дрешка. На нея й станало мъчно, натъжила се, затова я оставил да доизживее любовта си към Земята. - Оттогава - заговори ми пак Милка - виждам други светли същества, а Учителят сигурно ме чака отвъд... Милка премина през дълго, мъчително боледуване на легло. Но нейният роден брат и съпругата му Дочка - ученици на Учителя - се грижеха за нея с много голяма любов. Не ми се е случвало да видя други родни близки така да обичат своята сестра. Когато нямаше жена, която да обслужва Милка, те са дежуряли денем и нощем, за да й помагат, грижат за нея за всичко, да я обърнат на лявата й или дясна страна, защото тя не можеше да стори това. Когато бивах при нея, виждах големите й страдания, които тя понасяше търпеливо. Светлите Същества, които са я водили в прекрасни невидими светово, навярно са й помагали в това отношение. Съжалявам, че съм записала само последния разговор с нея, който ще приложа тук като хубав спомен за нея, за моята сестра и приятелка. Тъй като сега аз не мога да отивам при нея, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа. Невена Неделчева 2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г. Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно. Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам. - Навярно виждаш Учителя? - казах й аз. - Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа. - Сигурно. - Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот. Много често виждам себе си... - Излъчваш се. - Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си. - Това е много хубаво. - Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее. - Но ако светът там... е хубав? - Много е хубав, но аз все още нямам чувството на сигурност в него. Тук мога да се насладя на нещата, а там е всичко особено, нямам думи как да го опиша. И Учителят така ми каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала. - Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали? - Да, уж вървят, а се носят. - Виждаш ли нашите заминали приятели? - Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал. - Савка виждала ли си я? - Само веднъж. - Тя ми е била много мила, много симпатична. - Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите. - Много те обичаше теб Учителя. - Чудно, отгде знаеш? - Винаги сещам човека, когото Учителят обича. - И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото... - Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката? - Помня, но аз не те послушах. С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така? - Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустрой- ването на земните неща. - Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща. - Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за крат- котрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд. - А книгите ти? - Когато и да е, ще ги оставя. - На мен вече ме викат... - Ако там е по-хубаво? - Там е много интересно. Веднъж ме водиха на една планина... гори имаше. Като тукашните... - Навярно са били тукашните. - А, не. Сигурно са от етерния или астралния свят. И там съществата пеят...много пеят. Но за тях пеенето е учебно занятие. Трябва много да пеем. - Наистина, аз малко пея... не мога да пея хубаво. - Не трябва да казваш така. И аз пея... колкото мога. - Много хубаво правиш. - И да мислим за Бога при всички случаи, винаги да сме свързани с Него. По-рано се чудех, когато Учителят казваше, че и когато говори, Той слуша този, който Му говори, а отвътре е свързан с Бога. Сега разбрах как става това. Погледнах Милка. Разбрах, че докато аз говорех с нея, тя отвътре се свързваше с Бога. Ето какво правят големите страдания, приети и разбрани. - Милке, когато видиш някое светло същество, поговори с него за мене. Особено ако видиш моята ръководителка. - Аз веднъж пожелах да видя моята ръководителка и тя ми се яви. Беше с руси светли плитки, със светящо облекло и със златна коронка на главата си. Каза ми, че е дошла да изпълни желанието ми да я видя, и си отиде. Станах да си отивам. - Пак ела - каза ми Милка, - с теб ми е приятно да разговарям, но не казвай никому това, което си говорим. - Няма да го кажа - отговорих й гласно аз, но в себе си казах, че ще го запиша. Имах чувството, че трябва да целуна Милка. - Милке - казах й аз, - ти знаеш, че аз не обичам да се целувам, но някой ми настоява да те целуна, позволяваш ли? - Зная, че не обичаш нито да целуваш, нито да те целуват. - Да, но сега някой настоява да те целуна. - Добре - отвърна тя. Аз се наведох и я целунах по страната, която въпреки многото страдания бе чиста, нежно розова. Когато я целувах, си помислих: по-добре да я целуна сега, отколкото като мъртва. Тъй като сега не мога да отивам при Милка, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво описани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото присъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които ще им бъдат подкрепа в живота. Невена Неделчева Милка Периклиева Георгиева е родена на 4 януари 1908 г. в град Варна. Баща й, Перикли Георгиев Николов, е роден в гр. Струга. Майка й, Виктория Димитрова Георгиева, е родена в гр. Кюстендил. Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев За Милка Периклиева вж. «Изгревът»: том I, стр. 311-312, стр. 518-519; том II, стр. 391-392; том III, стр. 217-220, № 16; том IV, стр. 625-628, стр. 639-641 № 20; том V, стр. 299, стр. 565-566; том IX, стр. 192-193. Астрологичната й карта е в том XIX, стр. 604..
  6. Сава Симеонов I. Спомени от с. Мърчаево и от Изгрева Магнетофонен запис. Записал и изработил: Вергилий Кръстев. 2005-2006 г. София 1. ПЪРВИ ДЕТСКИ СПОМЕНИ. БОДЛИВАТА КРАВА Роден съм на 30 ноември 1922 г. Спомням си, че живеем в нова къща. Баща ми е излязъл от старата къща. Те са били много заможни, пиели са много, а имат добитък, 200 овце, 100 кози. А са били двама братя на дядо ми. Въртели са голяма търговия с камъните от кариерата, добили са пари и са закупили имот. Но са закупили много, понеже и другите им съседи са имали също толкова имот. Та, голяма част са го имали по наследство. Правили са овощни градини със сливи и джанки, за да печат ракия, която са я продавали на няколко ханове, които ги е имало около с. Владая. Така са печелили пари. Занимавали са се с обработка на камъни от кариерата. Имали са много сгради за животните. Братята са живеели общо - имали са две паянтови къщи, но са имали обори за овцете, козите, воловете и конете. Всеки един добитък си е имал отделно помещение. А когато излязохме в новата къща, тя бе тухлена, на около 200 метра от постройките. Ние сме били в центъра на селото. Спомням си дедо си, на когото правехме бели. А имахме една бодлива крава, която няколко пъти налиташе да ме боде. А аз едвам се движа, защото съм малък, но си спомням виковете на останалите: «Кравата! Кравата!» Аз съм бил на три години, когато баща ми се отказа от пиянството, от цигарите, и станаха вегетарианци. Най-много си отдъхна майка ми и заработи с по-голямо желание около къщата. До този момент дедо ми оправяше всичко. Но му олекна, когато баща ми се отказа от пиянството. Дедо ми си замина през 1929 г.
  7. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР Вергилий Кръстев (В.К.): Искам да ми разкажете за Вашия съпруг, Димитър Кочев. Иванка Кочева (Ив.К.): Димитър Кочев е роден на 17.09.1912 г. в Церово, Пазарджишко, точно в момента, когато са били камбаните за обявяване на Балканската война. Баща му се наричаше Владимир Николов Кочев, а майка му - Велика Ангелова, тя е от Лисичево. В.К.: Родът на дядото, откъде идва той? Ив.К.: От Церово. В.К.: Той споменава в неговите бележки, които аз го накарах на времето да напише на 3.12.1983 г., че неговият баща и неговата майка в първите години Учителят ги е обикалял и те са се познавали и те са били обект на неговите френологически изследвания от Учителя. Това не го ли знаете? Ив.К.: He. В.К.: Ами какво ще ми кажете за рода на Димитър? Ив.К.: Ами прадядото е бил възрожденец, нали и той е търгувал в Турция ли, къде и веднъж, връщайки се, е бил нападнат от турците, ограбен и т.н. След това, преди Освобождението, също като поборник са го преследвали и е бил клан. Бил е в списъка на тези, които трябва да бъдат унищожени. Владимир Кочев (Владимир): Той е помагал на Бенковски. В.К.: Как се е казвал? Владимир: Никола Кочев. В.К.: Това е бащата на Димитър Кочев. Владимир: Не, той е дядото. Бил е значи сподвижник на Бенковски. При възстанието, при създаването на лагера на Еледжик, в който се е изтеглило организирано цялото население от района и е образувало укрепен лагер, за разлика от другите възстанали места, които на място, в селищата си са се отбранявали срещу турците. Те единствени в този район така са приели на Бенковски идеята, селищата и имотите да се изоставят и цялото население да се събере на едно място. Значи това е на този лагер на Еледжик. Там той влиза в управителното тяло на този лагер, който се е оглавявал от друг един негов съселянин, Гене Талийски. След разгрома разбира се на възстанието, тези, които са оцелели, се пръснали по планините. Той се укривал в Стара планина по горите някъде до есента на 1876 г., когато е бил заловен. Бил е заловен и отведен в Пловдив, съден и осъден на смърт. От групата на осъдените на смърт са започнали постепенно да ги извеждат на екзекуция, той има щастието точно по това време да се случи смяната на султана в Цариград. Не мога да си спомня кой е по-напред. Абдул Азис, другият Абдул Хамид. Единият заменя другия. Новият султан дава помилване и му се опрощава живота. След това, след Освобождението вече получава свобода. В.К.: Това е дядото Никола Кочев. Владимир: Това е дядото. Участвувал е в сраженията, имал е сериозна рана, както знам, на врата си от ятагана. След това ходихме преди двайсетина години може би с баща ми там в местния музей, бяха издирили снимки на стари поборници на хижата Еледжик. Имаше така накачени снимки с тях. Той е там. В.К.: Значи той е дядото. Дядото колко деца има? Владимир: Две. Дядо Владо и майката на Беро, не знам как се е казвала. В.К.: Значи две деца е имал. Владимир: Син и дъщеря. В.К.: Сега дядо Владо. Ив.К.: Той е бащата на Димитър Кочев. Владимир: Значи Димитър Кочев е роден точно когато започва Балканската война. При обявяване на мобилизацията. Той учи в своето родно място до 1924 г. и след това се пренасят в София вече. В.К.: Бащата какво работи? Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско. Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на евангелска черква в селото. Това е дядо Никола и цялата му тази дейност естествено в някаква степен е предопределила водещото му участие пък после по време на въстанието. Бил е един от видните, влиятелни селяни. В.К.: Това нещо не го знаех. На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н. Фурнаджиев и Ст. Ватралски. Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това. Разбира се по време се получава някакво така разминаване, но с някои от тези вероятно се е застъпил по време и са се опознали още в Америка. Така че те са имали някаква престава за него. Той също е евангелист. Баща му е бил свещеник, православен свещеник, но той пръв в семейството става протестант. В.К.: Да. Сега Вие не си спомняте нещо, да е споделял Вашия баща във връзка с някое изказване на Фурнаджиев и Ватралски. Владимир: Нищо конкретно. В.К.: Щото на Ватралски има една книжка, която той я на времето написал, нали, по отношение защита на учението на Учителя Дънов. Вие не я знаете. Ив.К.: Кой е знаел? Ние на вилата като се оженихме там, на Бояна, съседи бяхме с Ватралски и аз съм ходила много често. Възрастни хора, много симпатични, Ватралски бе с една брадичка, от него има песни. Владимир: Текстове на религиозни песни. Ив.К.: Но къде да съм знаела, да се интересувам. Почти всеки ден съм ги посещавала като възрастни хора, аз бях още съвсем млада, 19 годишна, имах така интерес с по-възрастни хора да контактувам. В.К.: Той тука споменава, че един близък на семейството е този. който го е завел за пръв път при Учителя. Вие не си спомняте, не споменава името. Вие щяхте да ми разкажете, той е водил лично Учителя на концерт, нали, преди малко. Ив.К.: Да, знам, но трябва да е било 1941-1942 г. Знам, че го водиха на концерт в зала България, после го изпращаха на Изгрева. Аз не съм присъствала. В.К.:Той да ви е разказвал някои опитности с Учителя, които да сте запомнили? Ив.К.: Не си спомням. Владимир: Най-общи впечатления. Той беше така силно впечатлен от личността, макар че баща ми беше нали силно обективен човек, беше склонен към анализ на всяко едно поведение и факти, явление. Не можеше да се каже, че лесно може да му се повлияе или да му се внуши мисъл или настроение, или впечатление, така че това силно влияние, което е оказал върху него Дънов, то е било пречупено през призмата на един силен аналитичен интелект. Не става въпрос за едно залитане по една силна и обаятелна личност. От това си правя заключението, че наистина, за да може нещо в такава степен да повлияе на баща ми, това нещо е било значително. Ив.К.: Знаеш ли, като ученици Димитър Кочев една екскурзия на Рила правят и слизайки на езерата срещат там обществото и Учителя и остават няколко дена и вече почват да се интересуват от него. В.К.: Да, това не го знаех. Ив.К.: Да. В.К.: Той тука споделя, че винаги, когато е имало някакъв проблем, е ходил и питал Учителя. А пък казва: „Съжалявам тогава, когато не съм питал или не съм го послушал." Спомняте ли си за някои неща да е ходил да е питал? Ив.К.: Това не зная, но аз съм ходила при него. В.К.: Той споменава, че и Вие сте ходили при един проблем. Ив.К.: Да, ходила съм. Прие ме и казах това, което ме интересува и най-интересното което е, каза още тази вечер ще научите едно известие за нещо, което се интересувах и което съм го очаквала. В.К.: Вие не сте знаели къде се намира той така ли? През време на бомбардировките. Ив.К.: Да. И ми каза още, това бяха няколко месеца, нали? Така не знаех къде е и какво, и ми каза: „Тази вечер още ще научите." И действително, щом се прибрах у дома и научих. В.К.: Получихте известие. Ив.К.: Получих известие. Много интересно беше. Влиятелна личност. Аз 1939 г. прекарахме горе на бивака на Рила. В.К.: Вие бяхте там. Ив.:К.: Ние тогава се оженихме и отидохме с палатка горе. То пък беше някакъв събор или конгрес. Толкоз много чужденци имаше. Много голямо посещение. Трябваше да има някъде 300-400 души на лагера. Имаше отвсякъде хора. Там около 15-20 дена бяхме. Много интересно ми беше. Сутрин събуждането, не знам дали знаете, още преди да се съмне, с цигулки те събуждат, след това отиват на Молитвения връх, вече там молитвата се прави, връщат се, прави се закуска. Но организация голяма. Голяма, от платнище, палатка бе направена за кухня там, веднага правят топлите води, чайовете сутринта предлагат, закусят, след това се отиде на Паневритмията, след това беседа или долу, или горе при Учителя, при палатката му. То е така височина или пък край някое от езерата. Много така се впечатлих аз от тая работа. Обедът също, правеше се общ обед, готвеше се там и се съобщава в 12 часа, че е готов обедът. Всеки слезе и там едно голямо направено като маса от камъни се нареждат, молитва, почва обедът. След туй всеки почива, а вечерта - огньове запалваха и имаше музикална вечер. Било рецитали, било свирене нещо. В.К.: Вие спомняте ли си да е правил той горе снимки с апарата? Ив.К.: Не, негови има, един албум имаме снимки правени. Не го знам. Аз го търсих тук при моите, няма го. Така от живота, снимки, с Паневритмията, с Учителя как чете беседа, има, има такива снимки. В.К.: Аз знам, че той лично е правил. Ив.К.: За него не знам, ако ги е правил преди да сме се женили, не зная през това време. Но беше изумително предсказанието на г-н Дънов. Направо същата вечер се връщам оттам, отивам у дома и ми се съобщава. В.К.: Че той е жив и здрав и ще се върне. Ив.К.: Да, същата вечер. В.К.: Да. Ив.К.: Той е забравил. В.К.: След 2-3 дена сте се свързали. Ив.К.: Да, с него, а, да, с него. Иначе за събитията ми каза, о бъдете спокойни, още тази вечер ще научите и аз слизам, отивам на едно място и ми казват, знаеш ли така и така, имаме вест. В.К.: Да. Ив.К.: И всички знаем. А един път ходих, та му занесох сладко от диви ягоди на Учителя. Качих се по стълбата, чукнах и отвори той вратичката там. Имаше той едно високо помещение, там му беше кабинет и му подадох. Викам: „Витошки ягоди и малини." Засмя се: „Много благодаря!" И си слязох, не останах. А за летуването на Рила, аз с радост така съм ходила, приятно ми беше и летата на езерата. Такава романтика, такава красота, като изгрее луната, езерата, отражението, тишина, ветрец от време навреме, огньовете, рецитали, концерт. Невероятен колорит и неповторимо преживяване, което остава завинаги запечатано у човека. Много посещения, народ се събираха, стотици хора. В.К.: Да, тази епоха мина. Ив.К.: Паневритмията сутрин с тая хубава музика, грамадни кръгове народ, той, г-н Дънов е в средата и там е оркестърът. Та имам аз тези спомени. В.К.: Аз ги виждам тези неща само на снимки. Ив.К.: Изживяла съм, даже знаете ли колко интересно, като отидохме най-напред горе, ние нямахме никакво познание за дъновизъм. Майка ми също много религиозен човек и като отидохме 1939 г. горе, толкоз се разчувства тя от това, от живота там. В.К.: Майка ви. Ив.К.: Моята майка. Сутрешното събуждане с музиката. Ами то като че ли небесни ангели свирят и пеят, и така се разчувства от всичко, че като я хванаха едни кризи - жлъчката от преживявания, та така останахме много доволни. Нали това са минали времена и само спомените говорят за тях. Съвсем друг мир и друга светлина получава човек. В.К.: Да, мина тази епоха. Да, единственото опознаване на онази епоха е чрез спомените и чрез снимките. Може визуално така да има човек предства. А да влезе в тази епоха може чрез Словото, което е дадено и което е записано. Ив.К.: Беше много интересно горе на Рила. Първо са непосредствените впечатления от г-н Дънов. Той вижда там нас, майка ми и мен. Майка ми беше много интересен човек, движеше се стройно, бе с красива фигура. А Той много интересно ни наблюдаваше. Почти всяка вечер така се събирахме на огньовете. Пееха се песни, изнасяха се концерти, че рецитали от поезия духовна. В.К.: Да, това са души, връзки от хилядолетия, връзки на душите. Да, някой път дойдат срещнат се и осъзнават, друг път не осъзнават връзките, и така се разделят, но остава споменът от преживяването на душите. Ив.К.: Да, така е. В.К.: Аз съм виждал Димитър Кочев на една снимка в салона, самия салон. Там Учителят чете лекция. Това са много от малките снимки, и така в профил той така в дъното го има и него, така седи и слуша. Виждал съм една снимка. Ив.К.: Сутрин е, салонът пълен вече и Той с Библията идва, салонът пее и влезе, седне си на стола при катедрата и говори. За мен беше много трудно, защото нищо не разбирах. Слушам и не мога никаква връзка да направя. То си иска много неща. В.К.: Подготовка, вътрешна подготовка. И то не само подготовка, ами стотици години такъв път да имаш. Нали така, със столетия се създава вътрешен път. Подариха ви книга от Дънов и вие я прочетохте. Ха-ха. Ив.К.: Не, само я прехвърлих няколко листа отгоре, отгоре. Не можех да я чета. Нямам подготовка за нея. Но имам друга опитност. Сънувам го на сън, вече Учителят беше си отишъл и ми казва: „Това дете ще стане известно с металическите плочи!" И това е. В.К.: Сънувахте. Ив.К.: Да. И аз разправям на Митко това нещо. Ама той, сина ми, трябва да е бил тогава 2-3 годишен. И какво мислите, сега работи точно в тая област и е един от най-големите специалисти тука. В.К.: Металически плочи. Ив.К.: Те платки такива по електроника де, нали, но вижте колко е интересно, нали? В.К.: Да, това си е пророчество. Пророчеството си е винаги пророчество, независимо дали е насън или наяве. Ив.К.: Ще стане, каза, известен с металически плочи. Платки по електроника. В.К.: Металически плочи. И никой не е очаквал, че такова нещо ще се сбъдне. Ив.К.: То ги нямаше тогава. В.К.: Тия неща ги нямаше. Вие казали ли сте му или не сте му казали? Ив.К.: Казах му. Казах, знае. В.К.: Разкажете ни как възприемахте Учителя Дънов? Как се движеше, походка, движение? Ив.К.: Спокойно, държанието така. Винаги спретнат, хубаво, чистичко, тука винаги една игла имаше с брилянтче. В.К.: А като четеше беседи, лекциите? Ив.К.: Спокойно говореше. На Рила особено. Там седне край камъка пред палатката и този вятър като духа, раздухва му косата. Хубав така, дикция хубава, приятно. Хубави спомени имам аз оттам. Ами и от концертите в салона на Изгрева. В.К.: Вие присъствахте там? Ив.К.: Ама на всичките съм ходила. Голямо преживяване, необикновена публика. В.К.: Тогава е имало и състав оркестър и певци. Ив.К.: Оркестър, музиканти, всичко. В.К.: Също и певици. Ив.К.: Да. В.К.: Хора, които пеят, които музицират. Ив.К.: Но 1939 г. беше най- силната година горе на Рила. Много представители от цял свят, много народ, като един малък град беше. В.К.: Аз съм виждал снимки от тези години. Наистина осеяно с бели палатки отгоре до долу. Тази епоха не може да се върне никога вече. Тука ги няма тези души вече и те не могат да се върнат, и да се съберат точно в едно определено време в една и съща страна при един Учител. Това е много трудно. Който успя да дойде, успя. Който не успя, се размина. Да, разминаха се, но голяма част от българския народ успя да влезе във връзка с Него. Даде се Словото, това не е малко. Ив.К.: В провинцията изглежда по работят. В.К.: Не, те си заминаха. Тези центрове, в които бяха те, постепенно изгаснаха поради това, че те си заминаха. Младото поколение има друг поглед на нещата и т.н. Знаете ли, моето поколение се спъва от много неща. И те не са безобидни. И тава е, което пречи те да се доближат до Учението на Учителя Дънов.
  8. ОТДЕЛНИ ЕПИЗОДИ СПОМЕНИ НА: I. Тодорка Кръстева Стоянова. II. Донка Танева Илиева. III. Златка Стефанова Константинова. IV. Лиляна Стефанова Щерева. V. Естирка Иванова Димитрова. VI. Димитър Костов. VII.Никола Христов Гръблев.
  9. 18. СПОМЕНИТЕ НА ПАША В.К.: Така. Сега един друг въпрос. Паша си замина. Паша си замина, нали? Сега от нейния архив остана ли нещо? Г.П.: Какво разбирате вие под архив? В.К.: Нейните опитности, снимки, писма, кореспонденция. Г.П.: При Христов тя не донесе нищо. Такова нещо нямаше, кореспонденция нейна. Имаше нейните опитности, които и вие имате. Аз ви помолих да дадете списък и да видя какво нямате от туй, което е у мен. Да мога да ви го дам. Знам само положително, че вие нямате писмата до нейното заминаване. В.К.: Да. Сега аз попаднах на едно нещо друго, което някой беше го преписвал, но се е опитал да прави свободна редакция, в смисъл съкращавал е някои изречения, изхвърлил е някои изречения, което не е допустимо и не е правилно, защото е кощунство, някой е съкращавал някои неща, с което аз по начало не съм съгласен за тия неща и държа много за автентично и оригинално и авторско на самият автор. Та ми ги носеха, ще ви покажа. И аз имам една молба, при положение, нали, на тези неща, които вие от Паша пазите вече толкова много години, това е моя молба, нали, не е изискване, защото нямам право да изисквам. Молбата е да ми ги предадете на мен да ги съхраня, обаче вие ще си помислите. Г.П.: Аз трябва да ви ги предам, защото няма на кого другиго. В.К.: Аз искам да ги предадете на мен, аз ще ви покажа какво имам, искам да ги предадете на мен, да ги съхранявам, защото те са правили една, втора, трета редакции и някои смятат, са сметнали, че изразът на Паша е бил удачен, а чрез този израз е минало цялото Слово на Учителя и те нямат право да коригират нещата. Има една опитност на Паша: „Не коригирай Божественото!" И сега ще ви покажа как някой си е позволил да коригира и затова аз много ви моля, нали, и едно изискване, да ми ги предадете тези неща. Г.П.: Сега, още сега ще ви ги предам. В.К.: Благодаря, да мога да ги съхраня. Г.П.: Ще ви ги предам. Ще кажа. Борис Николов пък не е невменяем сега. Човек няма кому. В.К.: Той няма кому да ги предаде, той вече не е това, което беше, то мина вече неговото време, в смисъл, той е възрастен човек. Г.П.: И да не е възрастен, пак не е деен. Не е деен. В.К.: Не е деен. Да. Предайте ги на мен. Ето, аз съм изслушал тая работа, да я довършиме и ще бъдете спокойна, аз съм от тия, които си изпълняват задълженията докрай. Да. Елена Андреева, не. Кому ще ги предадете? После трябва да ги предадете на едно поколение, което може да издържи 20-30 години, за да може да ги съхрани. Г.П.: Отговорност, ама ако останат така тука и моите ги затрият? В.К.: Вашите племенници ще ги захвърлят насам-нататък и ще ги захвърлят. Затуй по-хубаво ги предайте да ги прибера. Г.П.: Ето ги. В.К.: Това ли е всичко? Г.П.: Чакай, да видя какво съм ви предала. В.К.: Да, може да напишете на един лист какво сте ми предали. Г.П.: Абе, какво ще записвам? Вярвам ви. В.К.: Само този пакет е, така ли? Благодаря. Е, да сте живи и здрави. Аз смятам, че вие ще си довършите вашия труд. Разрешихте, досега всички неща ги разрешихте много добре, много правилно, да. Благодаря ви. Г.П.: Свършихме една работа. В.К.: Сега аз имам желанието, може някой път пак да дойда, когато това ще бъде последният сеанс, когато вие съберете някои пак така, спомени. Така ще си ги отбележите по същия начин и искам така след това, след като ги разкажете, аз ще ви спомена някои имена от Изгрева, какво може да си спомните така за някои хора. Г.П.: А, недейте ме кара, защото аз нямах контакт с хора. В.К.: С тях нямахте контакт. Г.П.: Аз имах хора, които обичах, уважавах, да си поприказвам, но мен близки ми бяха само моите, Паша. В.К.: Паша. Г.П.: За мен те бяха близки. В.К.: Сега в такъв случай ние се уточняваме така, пак ще дойда, като си припомните. Г.П.: Само за тях мога да говоря, защото видяла и живяла съм. В.К.: Живяла, да. В такъв случай, това, което си припомните, ще го отбележите на точки и аз някой път ще дойда пак. Г.П.: Ако има, аз ще ви се обадя. Ако има нещо ново, аз ще ви потърся. В.К.: Така, благодаря. Добре. Сега и да приключим, аз искам да ви помоля, да заснема ръцете ви на фотоапарат. Момент. Г.П.: За какво ще снемате ръцете ми? В.К.: Ей сега ще ви покажа. За документация, че ви е имало!
  10. 12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ През 1914-1915 г. една група интелигентни сестри от София образуваха женски кръжок. В него влизаха и сестрите генерал Недялкова и генерал Стоянова. Събранието си правеха веднъж в седмицата - в домове, дето имаше обширни салони (като например в дома на нашите приятели Елена и д-р Йордан Иванови). Бях поканен от този кръжок да им изнеса няколко беседи. И аз сторих това - със знанието на Учителя. През юли 1917 г. един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат. Той ми разправи, че от Горе му открили, че му възложили мисия: да стане трансформатор на Духовни енергии, които от Горе изпращат към земята. И че той почти всяка нощ съзнателно се излъчва и странствува и посещава различни места и държави. Разправи ми своите впечатления от Китай, от Япония и други държави. През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи. Като студент в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше. Квартирувах у наши приятели. Нашият брат Димитър Голов (книжар-издател в София) знаеше в кой дом квартирувам. Наскоро, като си бях легнал, слугинята почука на вратата на стаята ми и ми каза, че големият син на брат Д. Голов ме вика да ми съобщи нещо важно. И той ми каза, че баща му поръчал: да повикам чичо си Генчо Ханджиев (с баща ми от една майка, а от двама бащи) и да отидем в дома на брат Иван Дойнов, дето той и Учителят ще ни чакат. Аз бях заинтересувал този мой чичо и той посещаваше беседите на Учителя и се беше запознал с Него, както и с Д. Голов. А Голов живееше в София от много години и познаваше живота на София, както малцина го познаваха. Облякох се набързо, взех чичо си и отидохме в дома на Иван Дойнов, близо до дома на чичо ми. Там брат Голов разправи, че вече няколко пъти Директорът на Дирекцията на Обществена безопасност, под давлението на Светия синод, викал при себе си Учителя, за да го разследва във връзка с беседите, които публично държи в София, (които масово се посещаваха и броят на посетителите му постоянно растеше. Учителят държеше беседите си в големи софийски салони като „Радикал", и др.) и че той даже си позволявал да се гаври с Учителя. Голов знаел, че чичо ми имал връзки с лица влиятелни пред този директор и че те ще могат да го респектират, да упражнят влияние над него - да престане да смущава Учителя. Чичо ми обеща да нареди тази работа. И така стана. Излязохме от дома на брат Иван Дойнов: последният, Учителят, Голов, чичо ми и аз. Минахме покрай дома на чичо ми и той си влезе. И наскоро се спряхме пред „Руския паметник". Там Голов каза: „Как забравихме! Сега има полицейски час, от 21 часа, а сега наближава 24 часа. Ако ни заловят, ще бъдем арестувани!" Аз казах: „Вие с Дойнов си вървете, а аз ще придружа Учителя до дома Му." Учителят му каза. „Вие всички си вървете, аз сам ще си отида." Аз отвърнах: „Учителю, аз ще Те съпроводя до дома Ти." Голов ме потупа по рамото одобрително и ми каза: „Ти си смел човек!" С Учителя минахме през пустеещите тогава еврейски гробища и от там излязохме на улица „Пиротска" и покрай гимназията отидохме до портата на Учителя, дето се разделихме. От улица „Опълченска" 66 аз трябваше да отида в квартирата си на ул. „Хаджи Димитър" 6 - близо до Народното събрание и до Зоологическата градина. Пешком преминах почти цяла София в центъра й. На няколко места минах покрай тройки войници, които следяха за спазване полицейския час. Аз бях облечен с хубаво облекло и вътрешният глас на няколко пъти ми каза: „Тези постови тройки ще те считат за техен ревизор и никой няма да те закачи." И така стана. Отидох си след среднощ в квартирата си. Друг един случай. Това беше в началото на 1914 г. В студентското християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството. Стана избор за ново настоятелство. Болшинството пожела да ме изберат за председател на дружеството. Обясних им, че съм семеен и често си отивам при семейството си в Севлиево, затова не желая да бъда избран за председател. Избраха ме за подпредседател. И наскоро след това дружеството ми направи предложение: да изнеса един реферат пред студентки и студенти в една от аудиториите на Университета, на тема „Христос през вековете - до днес и в бъдещето". Аз приех предложението. Събранието беше масово посетено. Рефератът ми получи всеобщо одобрение. Заключението ми беше, че когато човечеството приеме в съзнанието си Учението на Христа и го въплъти в живи дела, на земята ще настане Царството Божие. И бленуваното от човечеството щастие ще стане реалност.
×