Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'степени'.

Открити 1 резултат

  1. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние. 1. Адептът и неговите различни степени Това състояние има три чина. Всеки чин има три степени на живот и могъщество, които съставят деветте степени на Мъдростта. В тези три главни чинове можем да формулираме състоянията на прогресивната еволюция на душата: естествено, духовно и небесно състояние. Първото или естественото състояние е най-външно и се отнася към света на физическите явления. Занимава се изключително с елементарните сфери на планетите, астромагнетичните токове, които ги управляват. Способностите на адептите от този чин се простират от елементалните зони на материята в света на следствията до астромагнетичната сфера в областта на причините. Вън от този астрален свят те са безсилни. И затова всичките им най-високи действия се извършват в областта на външните магически явления. Вторият чин, съставящ вътрешното духовно състояние на първия, се отнася към духовните и ефирни сфери на планетите. Адептите от този чин са тези, душите на които са преминали различните степени на първия чин. И като такива те изпълняват службата на учители на тези адепти от първия чин, които още преминават външните степени на духовния живот. Тяхното могъщество се развива от магнетичните зони на астралния свят до ефирните и духовни сфери на безплътното човечество. Те не могат да проникват зад пределите на тези състояния на духовния живот и най-високите им действия се извършват в сферата на безплътното съществуване. Като заемат вътрешните степени на живота, те са способни oт една страна да се борят с ада, от друга - да поддържат Небесата. Тези адепти не могат да се спускат на Земята в този смисъл, както ние разбираме тази тема, но могат да проявят могъществото си чрез медиуми, подготвени по съответен начин в ???одилическата сфера, която те временно заемат. Други средства за съобщенията им с външния свят са адептите от първия чин и чрез тях те предават частичка от духовните истини, от каквито светът се нуждае. Третият чин съставят вътрешното или небесно състояние на втория, т.е. най-високата степен на духовния живот, каквото духът на въплътения човек може да достигне. То се отнася към високите степени на очистените души. Това е най-високото състояние на човека; то е небесна, ангелска природа. Ние не можем да се разпростираме за неговите Божествени свойства и потенциалности, понеже те са над всяко човешко постижение. Извънредно важно е да се разберат взаимните отношения на тези три чина, за да си съставим идея за природата и функциите на адепта, а така също да се разбере в какво се състоят средствата за неговото достигане. Първият чин и неговите три степени обхващат в себе си всичко, което е възможно за човечеството във физическите условия на съвременния цикъл, тъй че даже адептът - макар да е избран наследник на ангелите - не може да пристъпи възможностите, ограничени от живота. Различните астрал-ни пространства, отбелязващи границите на тези човешки възможности, съставят демаркационната линия на природата, написана от Божия пръст между двата свята на човешкия живот - естествения и духовния свят на живота. Когато мисията на външния живот на адепта е изпълнена, тогава става аналогично явление на физическото разлагане. Физическите атоми, които съставят организма на адепта се освобождават и очистената душа преминава във висшия свят на еволюцията на живота и става духовен човек или адепт от втория чин. Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят. Адептът е съвършен човек и затова необходимо е да се достигне както природата на неговото съвършенство, та и това, в което тя се състои. Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно същество, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят. И затова съвършеният човек е този, който е развил до съвършенство своето сложно естество и е достигнал седемте състояния в течение на външното си физическо съществуване. Тогава, когато обикновеният човек е принуден до постигне необходимото за своето съвършенство само след смъртта, когато прекарва съществуването си в очистителните си състояния в света на душите. Невежеството и егоизмът или дисхармонията, произтичаща от тях, блъскат голямо множество хора от средния път, начертан от прогресивната еволюция, а това затруднява нормалното им прогресивно развитие. В сегашното време човечеството е развило само пет физически сетива, съвършенния човек пък е способен да развие в себе си и седем физически и седем психически сетива, които се отнасят помежду си по следния начин: Физически сетива Психически сетива 1. Осезание 1. Способност към психометрия. 2. Вкус 2. Способност за възприемане на най-тънките есенции от вълните на живота и да се на слаждава от тях. 3. Обоняние 3. Способност да се различават духовните аромати на Природата. 4. Зрение 4. Ясновидство 5. Слух 5. Ясно слушане или способност за възприемане на етерните вибрации. 6. Интоиция 6. Способност за получаване истинско вдъхновение. 7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества. Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота. Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата победа, с която наистина човешката раса може да се гордее. 3. Как може да се достигне състоянието на адепта Сега ще се опитаме да дадем описание за начина, чрез който може да се достигне това състояние. Но тъй като не всеки може да придобие необходимите качества, и адептът, също като поета, трябва да се роди. Затова ще разгледаме каква личност трябва да бъде той. Адептът е цар на своя род. Той е духовен и интелектуален гигант на своето време, на своята раса. Външният му живот е твърде кратък и враждебните сили, които трабва да преодолее, са твърде могъщи в течение на настоящия цикъл, затова адептът не може да бъде създаден от тези сили и зародишни психични качества, които са достатъчини за обикновения смъртен. Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'" Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения. Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата. (В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.) Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата. Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги. И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител. Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на душата, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността. Медиумът се намира под абсолютната или частична власт на някой чужд нему дух. Ученикът пък, в течение на своята еволюция, развива качества, които се явяват като свободен, чист и съзнателен продукт на собствената му Божествена природа. Следователно, когато почнем да развиваме духовната си природа, трябва, до колкото е възможно, да се изолираме от съприкосновение със света. Животът, прекаран в уединение всред девствените планини, е особено могъществен в това отношение. Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в реалност. Там чувствата на душата се пробуждат и оживяват по-лесно. Физическият организъм по такъв начин е отделен и изолиран от заразения и скверен градски живот, защитен от невидимите козни и съблазни на обществото. Външният ум, благодарение на това уединение, започва да изследва видимата Природа. Изучава скалистите хълмове на планините и тяхната флора и фауна. Подобно на това и душата, като се отдели от магнетичната верига на големите човешки маси, започва бързо да се пробужда. В нея се появява стремеж към своя Източник и подбуждана от Него тя се повдига нагоре във висините, като отнася със себе си с всяко духовно пътешествие някои окултни съкровища, макар в първо време да не може да използва придобитото. Както има много пътища, които водят към планината, така има и много системи за окултно обучение и възпитание. Обаче, предложената от нас система дава най-добър резултат. Целта на всяка система е една и съща: да развие съзнателно ясновидство, останалото ще дойде само по себе си. Когато търсещият стане приет неофит, дали той е виждал учителя си или го е намерил вътрешно, в това няма никаква разлика. Неговият бъдещ прогрес зависи от точното подчинение на заповедите, които той получава от своя учител, а така също от безкористния и чист живот. С това ние завършваме този курс по Окултната наука, в който изложихме нашите изследвания над интелектуалните токове на Живота и сега търпеливо може да очакваме с увереност, че този резултат може да бъде благо.
×