Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'страдание'.

Открити 3 резултата

  1. 159. Страданието е освобождаване от нечистотиите, то е чистене От 8000 години отношенията ни са били неправилни, защото са били неправилни към Бога. Ти страдаш от насилие в Любовта; защото насила си искала нещо от Бога (а насила е, когато не искаме нещо с Любов към Бога). Ако изправим отношенията си към Бога, ще се изправят и нашите отношения помежду ни." През 1944 г. в село Мърчаево, Учителят ми каза, че отношението на хората към нас показват какви са нашите отношения към Бога. "Във физическата любов има някакво користолюбие, а в приятелството - душевна близост. Приятелството се изразява в добрите чувства. Сега от силата да се извади грубостта и твърдостта, а от мекотата да се внимава да не се огъва и прави трапове и неравен пътя. Когато преминаваш към по-висока цветна гама, най-напред ще минеш през един тъмен пояс в ума си, а после постепенно ще започнат да се явяват цветовете. Най-напред ще се яви червеният цвят. Старай се да видиш ясно ярките живи цветове в ума ти. Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас, то е чистене. Ако най-напред надцениш някой и той си създаде високо мнение за себе си, ти го третираш като диамант, но после, ако видиш, че не е това, което си мислила и намалиш уважението си към него, той става недоволен. Имай еднакво отношение към всички. Ставай рано сутринта без будилник. Ти поръчаш на някого много плат, а после не можеш да го купиш всичкия, а само една четвърт, той остава озадачен. Не трябва да работи толкоз за тебе. В Любовта няма грешки, всичко се прощава. Има хора, които създават зима в теб, други създават пролет или лято, различни течения създават хората."
  2. 131. Сега слизат съвършените души, за да опитат човешкото страдание През юли 1940 г. направихме дълга екскурзия с Учителя до връх Мусала. Бях ходила на върха още в 1934 г., но този път се почувствах щастлива, че го изкачвам с Учителя. През няколкото дни горе чухме чудни слова, но незабравимо остава ранното ни изкачване от хижа "Мусала" до върха преди изгрев слънце. Името на върха е "място на Бога" и когато наближавахме края на изкачването вървях близо зад Учителя, който каза: "Отиваме при Господа". Той вървеше бързо, без запъхтяване, с леките стъпки на младеж. Когато слизахме, останахме да прекараме нощта до мостчето на една малка полянка сред клековете. Направиха малка палатка за Учителя и накладоха голям огън от сухи клекове. Насядали около огъня дълго слушахме Словото на Учителя: "Има един, Който ви обича, без да ви изгаря. В миналото сте горени много пъти, написали сте много книги и драми за любовта си, но сега ще обичате по нов начин. Ще обичате без изисквания, или ограничения, свободно ще обичате и ще обичате всички неща и всички хора, но най-много вашия Баща - Бога. Тези дърва, когато бяха живи дървета, горяха без да изгарят, а сега изгарят и се връщат в своя източник, от който са излезли, те се жертват за нас. Те ни предават сега своята любов. Обичайте като чистия ручей, който вечно дава и пее. Давайте на жадните, не се страхувайте да им дадете най-хубавото, което имате, защото когато раздадете всичко, съда ви ще се напълни с жива вода, която никога няма да се изчерпи." Със затаен дъх слушахме Словото на Любовта, а сякаш и цялата природа се бе вслушала в него. Вятърът престана да повява, облаците се вдигнаха и ясното небе, осеяно с блестящи звезди, се показа над нас. Пяхме песни до късно вечерта и се чувствахме в райската градина. "Сега слизат съвършените души да опитат човешкото страдание Те не носят своя товар, а товара на другите. Христос се пожертва за Любовта, но умря ли Той? Кръстът се прослави много повече от великата Римска империя. Оставате старото зад вас, живейте в новото, което Бог ви изпраща днес. Днес е важен, а не вчера. Днес условията ви са тежки и отрицателни, но бъдещето е светло. Ще имате добри условия да проявите доброто. Животът е пълен с блага, но вие минавате през него, без да видите най-голямото благо, което е пред вас." Учителят си легна в малката отворена палатка, а аз, облегната на един дънер до входа й, дълго седях загледана в буйния планински огън и преживявах неземно щастие от Словото, обстановката и близостта на Учителя. Същата вечер Учителят ми каза да опиша в едно стихотворение преживяното и аз написах на английски стихотворението "Здрач в планината". /Из стихосбирката "Woman Eternal" ("Вечната жена") - неизд./ Написах също цяла серия стихотворения за Рила и Учителя в планината.
  3. 2. Истинското разрешение на страданието Завчера пак бях на планината. Чувствуваше се първият пролетен лъх и Слънцето изничаше из бягащите по небето облаци. Духаше вятър, но в него бе примесена вече предвещаващата пролетта милувка. Тръгнах от града късно - след като бях в съда по едно дело. Не исках да остана следобед там, защото бе денят, в който идва гостът на Мери. И аз тръгнах с радост, че ще видя Учителя и кротките Му очи, но в тая радост бе примесена и горчивата болка за Мери. 0! майко моя, ти никога няма да знаеш как страшно боли. Особено понякога. Сякаш раната отново се разтваря и аз с ужас виждам, че тя е все тъй голяма и страшна, както в първия ден. И тогава бягам, бягам нагоре, към планината, където въздухът, слънцето и срещата с Учителя лекуват израненото ми сърце. Когато стигнах до полянката, видях ги насядали по тревата. Приближих се тихичко и приседнах незабелязан. Изглежда, че някой бе задал на Учителя въпрос и той му отговаряше - това се бе случвало и друг път. - Ето какво - започна той, - при мен идва скоро един човек и ми каза, че ужасно страда от това, че ревнува жена си и това не му дава мир. Аз го погледнах и му казах: «Не се безпокойте, ще Ви мине.» И наистина, мина му. Не се мина много време, и той се влюби в друга и престана да се измъчва по жена си... 0! Майко моя, аз вдигнах глава и очите ми се срещнаха с благите очи на Мъдреца и тогава извиках мислено с всичката горест на душата си: - Нима това е разрешението на въпроса? - Не - отговори ми той гласно веднага, за моя преголяма изненада, - не, това е обикновеното разрешение, за обикновените хора, но има и друго разрешение. А то е: той да обикне Висшето, Красивото, Божественото. Да се издигне • над обикновеното човешко разбиране, над материалното. Тогава, повдигайки себе си до свръхчовешкото, служейки на Божественото, той ще помогне и на нея да се издигне. Аз го гледах с широко отворени очи и усмивка заигра на устните ми. - Ето, това е истинското разрешение, свръхчовешкото разрешение - помислих си аз. Цялото ми същество Му благодареше с всичката си душа и сърце, а външно само Му се поклоних и си тръгнах. Мене ми се искаше да бъда сам и да се нарадвам на странния факт, че Той разбираше мислите ми и без да Му говоря,.ми отговаряше гласно. О! Майко моя, за това жадувах аз. Очите на душата ми те виждат сега по- ясно и съмнението, че ти си плод на моето въображение, не смее да ме спохожда често.
×