Търсене във форума

62. ТЕФТЕРЧЕТО При наличието на такива суми, естествено е, че се наложи да се води сметка и за тях. Нареждането на Братският съвет беше, да имам едно тефтерче, в което да отбелязвам прихода и разхода за тия суми. Това даже се протоколира в протоколната книга. Водех тефтерчето през всичкото време, докато се изразходваха сумите оставени от Учителя. Там бях отбелязал и покупките на хартия - количество и стойност, както ми се отчиташе закупчика ни Неделчо Попов. Когато всичко беше извършено, започнах да се опасявам дали не сме много и много отговорни с тези покупки на хартия. В онова време, да се купуват стоки без фактури се наказваше според Закона за цените. Никола Антов, който беше председател на финансовия съвет, не показваше никакво безпокойство по този въпрос. Споделих опасенията си с брат Тодор Стоименов, който бе председател на Братския съвет. Той ясно схвана опасността и прие моето предложение, в такова тефтерче да се заведат само сметки за документираните разходи - заема на свободата, платените суми на наследниците, за печатарската машина и други. Значи, ще си служим с новото тефтерче, а старото да се унищожи. Оставаше да уведомя Антов за това положение. Отидох у дома му една вечер, разговорихме се по тия въпроси и му казах, че е добре да имаме тефтерче, в което да са записани само разходите, за които имаме документи, като другото тефтерче да се унищожи. Той се съгласи, но само си взема бележка, че той има дълг от тези суми 42,000 лева. Беше краят на зимата, печката при Антов гореше, та в негово присъствие пуснах старото тефтерче в печката и то там изгоря. Така остана в сила новото тефтерче със записаните там разходи, които бяха документирани. Това ново тефтерче също предадох на ревизорите, заедно с протокола на Братския съвет, за който споменах по-горе. Една от важните сметки водена на тефтерчето, беше сметката на брат Борис Николов. В нея ясно се отбелязваше, че от намиращите се в него суми е дал 1,200,000 лева за покупката на печатарската машина. Този факт е действителен и съм записал на времето това, понеже така ми се съобщи и от Никола Антов. При ревизията, между многото машинации, които Никола Антов извърши за да злепостави нас, беше и твърдението му, че парите за покупка на печатарската машина не са дадени от Борис Николов, а са дадени от Никола Антов и Манол Иванов. Именно, че двамата са дали по 600 000 лв., които са имали дадени на съхранение от сумите оставени от Учителя. Много ясно помня, че такива суми не са съхранявани нито от Никола Антов, нито от Манол Иванов. Последният особено имаше на съхранение само сребърните монети - около 500,000 лева, които той по решение на Братският съвет ми предаваше на части, за да се изхарчат за братски нужди. Никола Антов имаше на съхранение от сумите на Учителя само 500,000 лева, но те бяха изтеглени от него така: Предадени на съхранение на Минчо Сотиров-Бургас лв. 360,000 Платени за превоз на печатарската машина ... лв. 12,000 По негово твърдение, макар и недоказано, предал на Ради Тинчев - братският градинар, ябълки на стойност .... лв. 70,000 Разни други оправдани от него суми .... лв. 10,000 Остават по сметката му да дължи ,... лв. 48,000 Всичко: лв. 500,000 Пак потвърждавам, че у Манол Иванов не е имало на съхранение други суми, освен сребърните монети, а твърдението на Никола Антов, че е вземал от него 600 000 лв., уж платени от него за доплащане на машината е измислица. Така и от подробната сметка на Никола Антов, която малко по-горе излагам, се вижда, че и у него не е имало другите 600 000 лв., уж платени от него за доплащане машината. Цялата сума от 1,200,000 лева е предадена от Борис Николов, у когото действително имаше по-голяма сума. През цялото време на ревизията, Никола Антов следваше поведение на отмъстител и то не само към хората от Братския съвет, но и към цялото Бяло Братство - един вид беше оръдие за унищожение делото на Учителя! Нашата доверчивост му даде оръжие, като владееше важни документи. Тях той предаде с готовност, когато се отчуждаваха братските имоти, при приложение закона за едрата градска собственост. За себе си, Никола Антов бе приготвил „алиби". Макар и с ограничен интелект, той можа да употреби думата „дезавуиран". Измисли твърдението, че е бил възпрепятстван да упражнява правата си на председател на финансовия съвет. Цялата му интелигентност се изразяваше в това, да кове козни против нас, за да ни злепостави пред законите. Връх над всичко беше неговото прословуто изложение пред хората на Бялото Братство, живущи в провинцията, както и пред Финансовия контрол, за да се предизвика ревизията, а впоследствие и дело за нашето наказание. Това негово „изложение" съдържаше толкова много измислици, на тях никой не повярва, освен хората незапознати с нашия живот. Благодарение, че Борис Николов и аз - Жечо Панайотов бяхме добре познати на всички наши хора в София и в провинцията, всички отхвърлиха неговите измислици и обвинения. Още навремето аз се отказах да чета измислиците му в „изложението" - не исках да черня съзнанието си. Дотук, задачата на ревизорите, да извършат материално-финансова проверка на Братството, бе привършена. Ето, че сега те бяха вече насочени да проверят вътрешните отношения на хората от Бялото Братство, живущи на Изгрева. Започна се разпит на много сестри и братя, повикваха ги при ревизорите, задаваха им въпроси. С това искаха да изложат мнозина като ненормални, както и да злепоставят идейно членовете на Бялото Братство. Тези, които се явяваха пред ревизорите, бяха повече изплашени, не знаеха какво да говорят. Често биваха подвеждани да се изказват против някого, против когото са имали лични настроения. Какво например можеше да каже сестра Николина Балтова, или жената на Бертоли? Така е било с повечето разпитани, тъй като за ревизорите е било важно да добият неблагоприятни впечатления, да дадат материал за следствието, като злепоставят Бялото Братство. Ревизията започна в началото на зимата на 1957 г. и завърши към март - април 1958 г. Една от задачите на ревизорите беше, да установят материалното имущество на Братството. Посветиха много време и труд да проверят в складовете ни наличността на отпечатаните книги - беседи и лекции. Като направиха това, ето, че последва изземването на наличните книги. А това беше един голям удар на Бялото Братство. Дойдоха агенти на милицията, натовариха камиони с тия книги и ги отнесоха за претопяване в книжните фабрики. Иззеха и от домовете на всички братя и сестри книгите от частните им библиотеки. Както се знае, такова изземване извършиха и по домовете на нашите хора из цяла България. Както споменах, по сведения на очевидци, иззетите братски книги са занесени по книжните фабрики за претопяване и унищожение. Така, от изобилието отпечатана книжнина, беседи и лекции от Учителя, те останаха само като антикварна рядкост!