Търсене във форума

14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ След време този протосингел бе избран за Търновски владика. Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора. Някои от тях, озлобени против мене, писали на владиката Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист". А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ. Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европейски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му. Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернираха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорийският свещеник в неделен ден обявяваше от амвона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква. Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на министъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят български съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра. Толкоз повече, че съдът не разполага с никакви доказателства против мене, че с моите религиозни убеждения аз съм изложил престижа на службата, която заемам. И че ако министерството на правосъдието в България държи на служба в град Кула един турчин - Расим Бегов, то ще продължава да държи на служба Стефан Тошев, който не отрича, че е член на протестантската църква и член на Обществото „Бяло братство", което общество профани, нарича „дъновисти". Нашият Учител, господин Петър Дънов е учен и философ. Той проповядва учение религиозно - научно - философско. И българският народ един ден ще се гордее за този свой син, за Учението на когото се интересуват днес мнозина извън границите на България. След дълго съвещание, Дисциплинарният съвет обяви присъдата си, че „ме оправдава, защото няма доказателства, че аз с моите религиозни убеждения съм изложил престижа на службата, която заемам." И след това министерството на правосъдието на няколко пъти ме сондира по телефона: Приемам ли да ме назначат за окръжен прокурор в този или онзи окръжен град. От докладите на инспекторите, които са ме ревизирали, министерството на правосъдието беше добре осветлено, за моите способности, експедитивност и честност! Но аз все отклонявах повишението си, защото семейни връзки и прочее ме свързваха в Севлиево. И най-после министерството ме повиши - без да ме пита.