Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'устав'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Categories

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Found 2 results

  1. 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ? Георги Събев: Слушах беседата на Изгрева, трябва да е било 1932-1934 година. Учителят като говори, един полковник присъстваше между публиката, присъстваше и там беше седнал, недалеч от Учителя и той гледа и слуша, и така. По едно време Учителят се обръща към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали." Той не е генерал, а полковник. - „И от дълги години очаквахте повишение." - Гергьовден беше ден на храбростта. Дойде ден на храбростта, не го повишават, дойде Нова година, не го повишават, най-после рекъл: „Аз защо не отида при г-н Дънов, той е свят човек, може да ми помогне да стана генерал. Да го питам и помоля." И по едно време Учителят, като говори, спира лекцията си, насочва се към него и казва така: „Аз не съм дошъл тука да ви правя генерали, аз съм дошъл да изпълня Божия закон, да ви науча на Божия закон" и т,н. И после се разбрало, че този полковник иска генерал да става, затова е дошъл на беседа. Ни в клин, ни в ръкав, отгде накъде ще ни говори тъй. А пък той говори на един човек, който в даден момент присъства. Той на него отговаря и след туй пак си продължава лекцията. Казал: „Не съм дошъл да ви правя генерали!" И в същото време той казва: „Някой дошъл тука Бога да слуша с пистолет в джоба", а то за същия се отнася. Не е бил Божков, друг е бил. Божков по друг начин се е запознал с Учителя. Учителят говори: „Дошъл Господа да слуша с пистолет в джоба. Какво е това нещо. с оръжие не се идва при Бога." Това Георги Тахчиев ми го разказва, но струва ми се, че и аз съм присъствал на тая беседа, но не съм обърнал внимание. Сега друг един случай мога да ви разкажа, пак за един военен. На това пък аз лично съм присъствал. Един военен, капитан ли беше, какъв чин беше, по тия чинове аз не мога да ги различавам, беше застанал, вади бележника и пише. Ама предварително пита: „Братството имали устав?" Някого другиго попита. - „Няма устав." - „Как може общество без устав?" Вади бележника си, Учителят говори и той записва. Обаче все сентенцията или като закони и правила, като че са членовете на устава. И той го номерира: 1, 2, 3, 4 и Учителят говори и все към него поглежда и той все записва, записва, а аз съм зад рамото му и гледам. По едно време гледам, беше към 11 часа, 176 бяха номерациите. Обаче Учителят продължава, като из фуния, но дава този материал, той най-после се умори, отчаяли се, какво, затвори тефтера, тури го в джоба си и заради туй аз после като го описвам, казвам: „И така уставът на братството остана недописан, защото той е написан в сърцата на хората.- „Заверения устава на братството", така ще го намериш някъде в книгите. Вергилий Кръстев: Интересно е да се провери коя е беседата. Г. С.: Да ама отде ще се знае, не съм си записал датата, но нали стенографите са го записали? Ще си го намерите сами. Сега ще ви разкажа един случай, който Пеню Ганев ми го разказа. Това е за сестра Мария генерал Стоянова. Тя беше придворна дама още при цар Фердинанд. Сестра генерал Стоянова става една сутрин, но й се вижда така късно да си прави молитва и гимнастики - ще закъснее, а иска да отиде на Изгрева за изгрев слънце или по-добре там, до боровете по-хубаво да си направи молитва. Става, умива се, облича се и тръгва, без да може да си направи молитва. Като минава по „Граф Игнатиев", нагоре като тръгва, там, срещу игрището я вървяла отстрани на платното, един камион се отделя от пътя и я завлича с това нещо и след туй тя губи съзнание, смоталя там нещо и когато дошла в съзнание, се видяла в болнична обстановка. Чудила се какво е станало. После си спомнила, че колата я завлякла. Заради туй, казва Учителят, никъде, нищо не почвай без молитва. Тя чакала да отиде на по- хубаво място, там да си направи молитвата. Най-хубавото място е сега. Направи си молитва и тогава тръгвай, Като отиваш там, пак направи бе, много ли ще ти стане? Няма да стане много. Тръгнала, значи, без молитва и след туй три месеца в болницата и на легло и пр. и пр. Искала да си направи молитва на по-хубаво място, на по-чисто място. Там, по-близко до Учителя, боровете и т.н. Обаче, Учителят казва, тъмните сили ви дебнат. Ние представляваме една светлина и те ни дебнат да ни направят пакост. Когато направиш молитва, ти си ограден. Не си ли направиш молитва, ти си открит и те атакуват. Една сестра ми разказа следната случка; Една сестра, учителка, идва да прекара ваканцията на Изгрева. Коледна ли било, такова нещо, когато са свободни учителите. В София лекциите си продължават. Тя се срещнала най-напред с Учителя предния ден, а след това отива сутринта на Школата и като слуша, слуша, рекла на ума си: „Учителю, ти всичко знаеш, защо имаше нужда вчера толкова подробно да ме разпитваш?" Той я разпитвал: „Еди-кой си как е, еди-коя си как е, как живеят, какво правят, как се подвизават, ама..." и пр. и пр. Той питал и още, още подробно. После той чертаел нещо на дъската и обяснявал и тя мислено пита: „Учителят всичко знае, защо имаше нужда вчера толкова подробно да ме разпитваш?" Учителят се обърнал към нея и каза/.: „Учителят пита, за да провери доколко ученикът ще каже истината." И продължил да си развива теорията на дъската, по лекцията. Значи Учителят пита, за да види колко ученикът ще каже истината. Дали няма да намали, дали няма да преувеличи. То е много важно. В. К.: Сега на Изгрева имаше в салона черна дъска. Там Учителят чертаеше, обясняваше някои неща. Някой път са записвали на дъската песни. Например: „Песен на светлия път", 1942 година, Тази песен е заснета на снимка. Г. С.: Един път, пак една сестра, учителка от провинцията, приятелка на Димитринка Атанасова, но нямала отношение към Учителя. Отивала при нея като приятелка. Нито имала отношение към учението, нито познавала кой е Учителят и т.н. Като вървяла, Димитрина си мислела: „Хей толкова интелигентна жена, да може да се пробуди, да възприеме нещо хубаво за душата си." И си рекла, (името й аз не го помня): „Я да те запозная с Учителя." - „Ама запознай ме." Ама безразлично дали ще е добре или не. Казва тя на Учителя и той определил среща. Макар че въпросната не се интересува, понеже сестра Димитринка има тая инициатива, Учителят определя срещай на определения час отива тя на среща. Отива тя, той си подава ръката, тя не му целува ръка, ами се ръкува с него, както равен с равен. Тя не знае, че другите целуват ръка. Тя сяда и мълчи, Учителят мълчи. Помълчали и Учителят навярно си помислил, че тая е съвсем зелена и не знае нито какво да пита, нито защо е дошла и тогава той й задал няколко въпроса и след туй станал. Тя пак си подава ръката, пак се ръкувала и излязла навън. Като излизала от приемната му, там имало едно парапетче, до парапета една маса и на масата чиния с три круши, много хубави, едри, хубави круши. Тя само погледнала към крушите и излязла навънка. Сестра Димитринка я чакала, хванала я под ръка и я повела към бараката си. А приятелката й, когато видяла крушите, си рекла на ума: „Ако ям такива хубави круши, и аз ставам Учител," Такава мисъл й минала. Когато те трогнали двете, Учителят извикал: „Ради, Ради да дойде!" Отиват, повикват Ради да дойде. Идва Раци и Учителят му казал: „Вземи тази чинийка с крушите и я занеси на тая жена, дето сега беше при мене." И Ради ги настига, та докато стигнат до бараката си и Ради занесъл крушите. Рекъл: „Сестра, тези круши Учителят ги праща за вас." Жената тогава се ударила по главата и казала: „Мари Димитринке, ами аз само помислих за хубавите круши и си казах, ако ям такива круши и за ставам Учител! Ами той бил като Христа, мисълта му прониква навсякъде, за него няма нищо скрито. Аз досега не знаех такова нещо, аз мислех, че е само по-учен от нас, по-учен човек." И тогава трите круши Учителят й дал, за да не стават съблазън за нея. Нека да изяде тези три круши, нека да стане Учител, нека още един Учител да има. Ама накрая, като изяде крушите, не стана Учител, но пък стана сестра. Започна да чете беседите, прие учението. Това е ползата от трите изядени круши. Ето тук се вижда една снимка на Изгрева след Паневритмия с Учителя. Аз съм тъй зад рамената на някои сестри, обаче Учителят говори и все към мене поглежда. Там беше и Кръстю Христов, на Табакова приятел. А пък Ангел Терзистоев от Варна пък направи снимка и после ми показа снимката. А пък Кръстю, като видя снимката, каза: „Брат, Учителят през цялото време на тебе говореше. Аз разбрах нещо така, ама далечно, като че ли на душата ми тъй нещо говореше, като че някой отдалече, от далечен свят говори, а пък не чувствах близко, като че го чувствах, че е за мене, ама нещо много далечно. Ама не го запомних какво беше Снимката я имам вече, с Учителя снимката я имам. Той говори над рамената на другите около него, обаче към мене гледа, на мене говори, В голямата книга „Учителят" я има. Или там, или пък в друга. Тази я няма, друга има там. Има снимка на поляната на Изгрева, там я има, дето тука я има само тази част, пък тука, в другата снимка има друга част, т.е. не могат да ме познаят ама аз се познавам. Хубаво, че ми показа тази снимка, за да ти покажа къде съм. Сигурно това е. В. К.: Да, в един момент, ето виж какво нещо е човешкото съзнание, Учителят ти говори съзнанието го пропуска, а той говори на душата на човека в един далечен свят.
  2. 110. УСТАВЪТ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Една от много важните задачи на формираният вече Братски съвет, макар и при ТЪЙ настъпващите за нас тежки условия, беше да може някак да бъде узаконено нашето общество. Получаване правото му да се таксува като юридическа личност, с всички права и задължения, каквито всяко узаконено общество има. По това време, пред братята в Братския съвет, се явява един комунист - д-р Стефан Кадиев, отдавна влезнал в братските среди, добре познат на всички членове на съвета уж като предан съидейник и им заявява, че като близък приятел, на тогавашният председател на Комитета на верите, някой си Тагаров, ще може да уреди среща с Братският съвет с него, за да се уреди въпроса за нашето узаконение. Срещата се урежда и председателят на Комитета на верите приема любезно и прелюбезно членовете на Братския съвет. С това явно е искал да предразположи нашите приятели към пълно доверие, откровеност и най-вече да събуди и утвърди симпатиите на нашето общество към властта. Едно приспивно отношение към нас, за да може бавно, но сигурно, по-безболезнено и без сътресения да мине Гилотината, да бъдем ликвидирани. „Да-а, другари - любезно и прелюбезно, заявява Тагаров - всичко ще се нареди, но разбира се вие трябва да приготвите проекто-устав на вашето общество и да ми се донесе за да го прегледам". Разбира се приятелите, смятайки това за голям успех и виждайки целта едва ли не постигната, си отиват доволни и предоволни. Е какво е да се направи един проекто-устав. Какъвто и да бъде, в краен случай, с някои поправки и допълнения, все ще се приеме и ние ще бъдем узаконено общество. Вятър, през пролетта често духа един такъв омайващ ветрец наричат го фион. Братският съвет, вече разположен и ободрен в следващото си заседание, натоварва члена от съвета брат Симеон Симеонов, който както вече отбелязах работеше в Съдебната палата и следователно, близък до юридическите среди там. Той да изработи проекто-устав за нашето общество и го донесе в Съвета за разглеждане. Симеон, всякога изпълнителен и с умение човек, успява да приготви един добре посрещнат от останалите членове на Съвета проекто-устав. За съжаление не можах да намеря оригинала на този проект. Но както ми се каза, в него се отбелязва, че Братството ще се управлява от Висш братски съвет, който ще бъде съставен от всички ръководители на братските кръжоци в провинцията и в София. Този съвет ще има един вид законодателна и контролна функция. И ще има обикновен Братски съвет, със седалище в София, който ще има службата на изпълнителна власт. Проекто-устава изработен от брат Симеон е бил приет от Братския съвет много добре, без каквито и да било възражения и поправки. Единствената точка по която е станало разискване е бил въпроса: Членовете на обикновения Братски съвет да се избират за определен срок време, след който да се подменят с други, дошли чрез избор или те да бъдат пожизнени т.е. избраните веднъж като членове на съвета, да останат такива за през целият си живот. По този въпрос, само Борис Николов се е изказал, членовете на съвета да бъдат периодически сменяни, и на тяхно място поставени нови, дошли чрез избор от Висшия братски съвет. Всички останали са искали членовете на съвета да бъдат пожизнени. Приема се разбира се становището на болшинството да бъдат пожизнени. Така пригладеният и одобрен проекто-устав се занася при Тагаров, да го прегледа. След няколко дена той извиква членовете на Братския съвет и тържествено им съобщава, че устава е приемлив, добър, но остава само да бъде подписан от съответния министър - ЗА ДА ПОЛУЧ И ЗАКОННА СИЛА И ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО ДА БЪДЕ ВЕЧЕ ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. Доволни и предоволни, приятелите от съвета, любезно се разделят и още по-любезно са изпратени от председателя на Комитета на верите - Тагаров. Започва безконечно разтакане на приятелите до този Комитет. Днес да се подпише устава от Министъра, утре. Минават дни, седмици, години и до днес, този устав остава неподписан, едно парче ненужна книга, навярно хвърлена в коша. Дават се разбира се отначало, какви ли не причини, а впоследствие и без обяснения. Остана спомена за неподписания устав.
×
×
  • Create New...