Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'утринни слова'.

Открити 458 резултата

  1. Беседата не е описана в книга. Текстът не е намерен.
  2. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  3. Последен ъпдейт на пакетите 17.03.2019 Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им. Неделни беседи (1914-1944 г.) - 2.77 гб. Общ Окултен клас (1922-1944 г.) - 2.68 гб. Младежки Окултен клас (1922-1944) - 2.71 гб. Съборни беседи (1906 -1944) - 0.77 гб. Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - 0.38 гб. Утрини Слова (1930-1944) - 0.69 гб. Извънредни беседи - 0.33 гб. Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - 0.23 гб. В долният пакет се съдържат беседи от трите класа Последното Слово 1943-1944 - Клас на добродетелите - Беседи пред сестрите (Четвъртачни беседи) (1917- 1932) - 1.3 гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 1 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 2 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 3 - 10гб. Текстове документи и исторически книги от Учителя - 10 гб Книги с тематични извадки - 2.25 гб. Списания и вестници - 7 гб. Пакет Слово - 1.3 гб. Огледална копие на сайта направено на 16.03.2019 - 7 бг Музика 19 диска с записи на Паневритмията. - 1.2 гб. Снимки Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 1 - 6 гб Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 2 - 12 гб.
  4. Аудио - чете Петя Маринова От книгата "Обичайте и радвайте се!", утринни слова, седма година, (1939-1940г.) Първо издание. Издателство „Бяло Братство“, 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Обичайте и радвайте се!", утринни слова, седма година, (1939-1940г.) Второ издание. ИК "Жануа'98". 2014 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Светлина, топлина, сила Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. В начало бе Словото. Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея до 30 стих. Духът Божи. Когато човек не знае, какво да прави, животът се обезсмисля. Много тълкувания са дадени на тази глава. Аз няма да ви давам тълкувание. Ще дам само някои обяснения. Да имате едноправилно понятие. Казва: Кога ще бъде свършека на света? Ако някой ме пита, кога ще бъде свършека на моя живот на земята, ще му кажа. Ако смущението е само в ума му, краят не е дошъл. Ако смущението дойде в ума, в сърцето и в тялото, краят е вече дошъл. Казвам: Който и да е, трябва да се приготви за онзи свят. В края на века, животът има друг смисъл. Аз считам тия обяснения детински. Казва: „Кога ще свърша училището?“ Като свършиш училището, какво има? Че си свършил университета, какво ще ти предаде? Между едно голямо дете и едно малко дете, каква е разликата? В боя. Като ги премериш, едното е един метър, другото е метър и половина. После, като премериш широчината, различават се. Разликата не е само външно, но и в умствено отношение, едното дете знае повече, другото знае по-малко. Казва, че израстнало това дете. Соломон се оплакваше от много знание. Но той не е разбирал. Когато човек не разбира знанието, знанието става една тежест. Че много знание не ползува. Вярно е, че много знание не ползува. Многото храна не ползува, малкото, добре смляна храна, ползува. Малкото, което човек знае, което не може да приложи в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм, това се нуждае от нещо. Казват сега: „Кога е свършека на века?“ Аз питам: Кога е началото на века? Аз задавам друг въпрос: Кога е началото на новия век? Вие искате да знаете свършека. За мене свършека на един обикновен живот и началото на един висок, възвишен живот, то са две положения. Свършека на един затворник. Кой е затворник? Началото на един свободен живот. Ти си затворен с вериги, дрънкаш, десет години ги носиш тия вериги, питам: Кога ще бъде свършека на този век, на страданията с веригите? След десет години ще се свърши този век, ще те изпъдят от затвора. Казват: То е срамота, не искаме да те виждаме, да се махаш оттук, да не виждаме лицето ти. Докато престанеш да виждаш тези любезни настойници, които постоянно ще проверяват веригите на нозете ти, да не би ти да си направил нещо, да си ги прерязъл. Ще ги чукат с чукче. В турско време имаше такива чукчета, с които чукали по веригите на затворниците, да проверят, дали всичко е в ред, всяко колелце ще проверяват, да не би да е прерязано. Ако има промяна в звука, вземат мярка. Турят други вериги. Ние сме свикнали и сме обикнали нашите вериги, които са дрънкали хиляди години по краката и по някой път ни се свиди и започваме да плачем, когато искат да ни снемат веригите. Един, който е бил затворен десет години, казва: „Къде ще ида, тук ме хранеха, сега не съм способен за работа, вън кой ще ми даде хляб.“ В затвора лошо, но има кой да се грижи, да те посещава. Колкото и да е лошо, онзи стражар поглежда през прозореца. Най-първо е неприятно, но после свикваш с туй, то не е от любов, но иска да види, дали си там, понеже е отговорен. Ще те поздрави днес, утре ще те поздрави. Тогава хората мязат на затворници. То е едната страна. Има какво да се учи. Аз забелязвам, докъде са дошли хората. Нямат едно истинско понятие, какво нещо е знанието. Невежеството е толкова голямо и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия, навсякъде, по целия свят хората са толкова невежи, не знаят, как да живеят. В Америка, ако идете в студените места, повечето от хората страдат от гърло. Няма американец, който да не страда. Че как няма да страда? Мъжете страдат повече. Той сутрин като стане, ще сапуниса гърлото, ще обръсне колкото има брада. По никой начин не се позволява брада. Всичките бради трябва да се свалят, както тук с партиите. Закон има против брадите. Никакви бради! Без партии. В Америка е писано без бради. Като стане всеки професор, всеки студент, ще се обръсне. Той ще тури малко вода, малко сапун, ще се обръсне, вън температурата е ниска, става свиване на капилярните съдове. Всички започват да страдат от гърлоболие. По някой път съм съветвал американците да си оставят бради на гърлото, да видят, че няма да страдат. Те обичаха да се бръснат и някои оставяха от двете страни, как ги казвате, бакембарди. Всички, които носеха, то е като превръзка. Не е хубаво, човек да си оголва лицето. Има нещо, което не трябва да оголват. Има какво да се учи. Казват някои: „Човек да има вяра, да има надежда.“ Какви са правилата, чрез които човек може да усили своята вяра, защото вярата може да се усили, надеждата може да се усили, твърдостта може да се усили, милосърдието може да се усили. Разумността може да се усили, всичките способности и чувствувания, които човек има, може да се усилят, може и да отслабнат. Всичките хора се различават, че някои способности са по-силни, а у някои, чувствата са по-силни. У някои мускулната система е по-силна. В какво седеше юначеството на Дан Колов? Той дигаше сто килограма с ръцете си и ги блъскаше в земята. Дойде охтиката, блъсна го в земята. Отиде Дан Колов. Българинът е направил погрешка във физическо отношение, затова отиде Дан Колов. Когато в един народ започнат да измират хората, които носят интелигентност, после хората, които носят доброта, после хората, които носят сила, това показва известни погрешки на този народ. Сега Дан Колов се замества с друг Дан Колов в музиката. Сега той изскочи и уравновеси. Той се нарича Мазаров. Важното е в развиването на човешките способности. Някой казва: „Като идем в небето, по какво ще се отличаваме?“ Има три начина, по които човек може да се отличава или същественото. Ти можеш да се различаваш по степента на светлината, която носиш. Ти можеш да се отличаваш по топлината. Аз говоря за Божествената топлина. Може да се различаваш и по Божествената сила, която носиш в тялото. Това е общо казано. Като се разлага светлината, ние имаме седем цвята. В Божествената светлина, за която аз ви говоря, има 12 цвята. За нас са известни само седем, пет са неизвестни. Какви са другите, за вбъдеще ще ги учите. Понеже тия, които знаете, още не сте ги проучили. За пример, вие не знаете още свойствата на червения цвят. Хубавите работи на трудолюбие, на любезност, излизат от червения цвят. Но всичките побоища, спорове, пак излизат от червения цвят. След като влезеш в един цвят, дето има побоища, червеният цвят е в изобилие. Когато мъжкият цвят вземе надмощие, вкъщи има бой. Когато женският червен цвят вземе надмощие, има мир, но има и леност. Всички са мирни, всички искат да ядат и да пият и да се удоволстват. Та казвам, много пъти се говори в Писанието да бъдем добри, да бъдем справедливи, да се обичаме. Това са думи. Кога ще бъдеш добър? Добротата е качество. Как ще го предадеш? Казва: Да бъдеш един добър мукизант. В какво седи добрият музикант? Той трябва да има един отличен глас, най-малко на три октави и половина. Гласът му да бъде ясен, да има отличен тембър, да има после известна мекота и да носи в себе си физическа сила, че като изпееш една песен, болният да стане и да започне да ходи. На човека може да му пееш една песен и да стане болен. Мнозина, които сте се отучили да пеете, то е по единствената причина, че някога сте пели и сте станали болни и сте се отказали да пеете. Вие не искате да се разболявате. Това е едно лъжливо понятие, вие не знаете, как да пеете, затова сте се разболели. Ако знаете как да пеете, ще оздравеете. Основният тон на пеенето, кой е? Когато искаш да пееш, трябва да има разширение, светлина. Преди да е дошла светлината в своята пълнота, ти не бързай да пееш. Преди да е дошла топлината в пеенето, как ще пееш? Човек, който иска да пее, три качества трябва да има. Трябва да има изобилна светлина. Трябва да има изобилна топлина. Трябва да има изобилна сила. Само тогава може да пееш хубаво. Тъй щото умът трябва да бъде подготвен със светлината, сърцето трябва да е подготвено с топлината. Изобщо, светлината организира мозъка на човека. Топлината организира неговото сърце, кръвообръщението му, а пък силата, организира неговата мускулна система. Когато на човека тялото му страда, показва, че силата му е малка. Физическите сили не са организирани. Казвам: Трябва цяла една програма, как човек да обработва мозъка си, тъй както един земеделец обработва нивите си, както един градинар обработва градината си, както обработва лозето си. В лозарството трябва не само да знаеш да копаеш, но да знаеш, какви пръчки да посадиш, как да ти отрежат на една пъпка, на две пъпки, на три пъпки, на пет или на шест, или да оставиш да се развива без да отрязваш. Знание трябва. Кой знае, ще има хубаво грозде. Който не знае, ще има обикновеното грозде в живота. Ние се спираме на въпроса, казваме: „Каквото дал Господ.“ Тогава на умния човек какво му дава Господ? – Знание. – На добрия човек, какво му дава Господ? – Доброто. На силния човек, какво му дава Господ? – Сила. Ами на слабия, какво му дава Господ? – Слабост. На лошия? – Лошота. На невежия? – Невежество и т.н. Питам: Ако един е лош и ако един е добър, къде е причината? Добрият човек ще посади нещо в сърцето си. Бог го благославя с доброто. Добрият има нещо посадено. Лошият нищо не е посадил. Следователно, нещата растат по естествения път. Тръни израсли в нивата. Някой път ние се забавляваме като онзи турчин, който посадил нивата си с пшеница, навъдили се лалугери и изпояли нивата му. Казали му, хиляди лалугери има в твоята нива. Изпояли житото. Задига той едно турско чифте с две цеви, напълнил двете цеви със съчми да ги бие. Като наближил, всичките лалугери се подигнали на краката си, да видят, кой иде. – „А“, казва, „познавате ме, че съм господар на нивата! Хай“, казва, „от мене да замине. Каквото сте направили, понеже ме признавате за господар на нивата, прощавам ви задето сте изяли житото.“ Турил пушката на рамото, върнал се в къщи. Добре е за лалугерите, но не е добре за турчина. По някой път, ние сме много снизходителни за нашите погрешки. Защото всичките ни погрешки са все лалугери. Като видим погрешките да се изправят, така посрещат ни, ние сме готови да простим на прегрешенията, че са направили пакост. Този лалугер, като покаже отгоре крака, тебе ти е приятно, че те признават за господар. Казваш: Хайде, от мене да замине. Хубава е тази черта. Не съм против лалугерите. Но за лалугерите трябва не сята нива, но ливада. Казвам: Не насети места, но по-добре е за тях една ливада, която не е сята. Погрешките на човека трябва да бъдат в необработена почва. В човека има доста необработени полета за погрешки. Под думата „погрешка“, аз разбирам един необработен живот. Когато нашите мисли не са организирани и силите не са организирани, тогава се зараждат погрешките. Туй, което по отношение на мене може да е погрешка, в другите може да е една съобразителност. Казвам: В Божествения свят, щом не се ползуват от божествените блага, които Бог ни е дал, то е погрешка. Когато дарбите се развиват по естествен път, не се правят много погрешки, погрешките не се свързват с греховете. Но една погрешка може да причини страдание. Правете разлика между погрешка и грях. Погрешките причиняват страдание. Грехът причинява смърт. Тази е разликата. При погрешките, ние страдаме, а грехът винаги носи смърт. Казва: „Не прави погрешки, ще умреш.“ Не, ще страдаш. Но грехът носи смърт в себе си. Грехът, то е една зараза, една болест. Грехът е по-лош от проказата. Проказата е само на физическото поле. Погрешките са малки недостатъци, които причиняват страдание. Следователно, погрешките зависят, ако известни чувства, известни способности, известни мускули в човека ако не са развити. За пример, ако мускулите на стомаха на човека са слаби, ще страда човек от стомах. Храната няма да се смила добре. Ако неговата диафрагма е слаба, дишането ще бъде слабо. И много съвременни хора страдат само от този мускул, диафрагмата. Той става слаб, защото има две причини в човешкия организъм, които изменят естеството на човека. Но когато тази топлина е чрезмерна, тя изсушава и органически нещата съхнат. Много хора съхнат. Съхнат понеже имат чрезмерна топлина. Други, у които е развита чрезмерна топлина и чрезмерна сухота, тогава хората пострадват. Дан Колов е умрял от студ. Охтиката е една болест на две смени. Чрезмерна сухота, която се сменя с чрезмерен студ, смразяване става, едно нарушение на кръвообръщението става. Всичките хора, които страдат от гръдни болести, страдат от нарушение на кръвообръщението. Те не разбират медицината. Нарушение става в капилярните съдове, става свиване. Ония хора, които страдат от свиване на капилярните съдове, става вътрешно изстудяване. Туй изстудяване зависи, че силата поглъща топлината, онази топлина, при която клетките могат да растат и да се развиват. Те изгубват способността да растат. Сега общо теоретически е така. Всеки един от вас може да наблюдава тия работи, но трябва да знае, как да ги наблюдава. Всинца от вас не може да наблюдавате еднакво. Не мислете, че да наблюдава човек е така просто. За пример, да наблюдаваш на един човек каква е формата. На мнозина от вас този център за формата не е развит. Срещнете един човек и не може да запомните, каква му е формата. Някой човек забелязва, какви му са веждите, тънки или дебели, забелязва, какъв е носът, широк, дълъг, има ли гърбавина, тия издадени какви са, забелязва устата, как е направена. Каква гънка има отдолу. Забелязва ушите, каква форма имат. Забелязва брадата, има ли вглъбнатина, забелязва формата на главата, каква е. Забелязва пръстите, ръцете. Някой казва: „Хубав човек, красив човек, снажен.“ Какви са веждите, не ги знае. Очите какви са, сини, или черни, не ги знае. Устата каква е, не знае. Казва: „Много красив.“ Какви са устните, не знае. Пръстите какви са, не знае. Това не е наблюдение. Наблюдение е когато забелязва по-тънкостите, които има по челото, по лицето на човека. Трябва да знаеш, има част на желанията, част на топлината, част на силата. Челото е Божествената страна, носът до устата, то е духовната страна, а пък физическия свят отдолу е. Много пъти трябва да се знае, кои са преобладаващите черти. Сега, за пример, защо се бият европейските народи? В тях физически се събрала толкоз енергия на физическото тяло, че не знаят, как да се справят със своята мускулна енергия, със силата и вследствие на това създават едно забавление – войната. Войната е едно голямо забавление. Едно време, не зная дали и във ваше време е било, едно време преди 30–40 години, децата обичаха да се занимават с едни пушкала, направени от свирчовина – бъз. Те правят малки топчици от коноп – конопени кълчища, турят вътре две–три. Като натисне дойдат до другата страна и плюснат. С тия плюскала, като дойде, удари те. Няма да направи рана, но като плюсне, ще подскочиш. Сега аз ги наричам тия деца с тия големите пушкала, плюсне те, подскочиш. Гледам всичките деца бяха много умни, носи плюскалото, те бяха на мода. Някои бяха малки, някои големи плюскала имаха. Ние разглеждаме сегашният живот от три становища. Може да го разгледаме от становището на нашият ум. Може да го разгледаме от становището на нашето сърце и от становището на силата, подразбирам от становището на Божествения свят, от становището на духовния свят и от становището на физическия свят. Има едно голямо противоречие. Противоречието в какво седи. В една държава има ред и порядък, има закони, най-малките престъпления се наказват. Убийството се наказва от 15–20 години затвор, а някой път се наказва със смърт. Виждам, че в личния морал хората са много напреднали, а колективният, общественият морал е много назад останал. Тия народи се бият днес и може да се избият хиляди и милиони хора, няма кой да ги съди. Не само това, но за всяко убийство възнаграждават. В държавата има закон, който върши престъпление, ако е някой шпионин, ще го накажат със смърт, ако шпионира държавата. Ако шпионира друга държава, възнаграждават го. Те едни други се развращават. Англичаните имат шпиони, французите имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците, турците, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата. Че имат сведения. То е разбиране сега. Обаче в Божествения свят тия неща са изключени. Понеже няма единство на земята, то се позволява. Там дето има организиран Божествен свят се изключват тия неща. В Божествения свят се изключват престъпленията. Онези, които вършат престъпления, законът е един и същ. Нито един българин, нито един англичанин, нито един французин, нито един германец, нито един русин, нито един американец, нито един китаец, нито един японец, който и да е, който върши престъпление, кракът му няма да стъпи в Божието Царство. Може да вярваш в каквото искаш, може да вярваш в Христа, може да вярваш в Господа, вършиш ли престъпление, кракът ти няма да стъпи там. Това е морал. Другояче, както сега живеем, ние живеем както животните живеят. Хубавото за вълка, не е хубаво за овцата. Хубавото за овцата, не е хубаво за тревата. Казвате, овците са много кротки. Много са кротки, но са глупави. В какво седи, че са глупави? Най-първо те не знаят, как да се хранят. Като тръгнат, имат един навик да вървят вкупом. Тези, които вървят по-напред, ще вземат чиста храна, които остават назад, да му мислят. Умни ли са тия овци сега? Че ако ние хората сме такива глупави овци, с какво ще ни похвалят. Казва: „Той е човек.“ Казвам: Цапа ли храната на ближния? Той е глупава овца. Тия овци трябва да се разпръснат и да бъдат внимателни да не цапат храната. Всеки да има чиста храна, че ние съвременните хора, които цапаме своите мисли, които цапаме своите чувства, които покваряваме своята сила, в какво седи разумността. Силата може да се поквари. Тялото може да се поквари. Тялото трябва да се чисти. Има един морал за тялото. Има един морал за сърцето. Има един морал за ума. Три морала има. Да спазваш чистота на тялото. Да спазваш чистотата на сърцето и да спазваш чистотата на ума. Абсолютно чист да бъде човек. Няма нещо по-хубаво, човек да бъде чист. Но не на сила, то не е онзи Мойсеевия закон. Има една свобода в света, в която няма никакви правила. Тя сама произтича. „За пример“, ще кажете. Кой е законът, по който всеки един от вас си избира храната? Имат ли животните някой написан закон, че такава и такава трева трябва да пасат? Овците имат ли такъв закон? Сега казват, че трябва да се научат хората, как да ядат. Овците в кое училище учиха, каква трева трябва да пасат? Кой учител им предаде именно, каква храна трябва да ядат? Те знаят да си избират храната, но нас, съвременните хора, трябва да ни учат, какво трябва да ядем. Какво се разбира да научиш един човек хубаво да яде? Аз ако бих хванал един готвач да ми готви, най-първо ще го разгледам умен човек ли е, т.е. умът може ли да събира слънчевата светлина в мозъка или не. После, ако искам готвач, ще видя, сърцето топло ли е, може ли да събира топлина. После ще гледам тялото, здраво ли е, има ли сила. Като ми готви яденето да внесе в яденето светлина, топлина и сила, да предаде нещо. Че той да вниса тъмнина в яденето, студ в яденето и безсилие, да се обезсилвам, благодаря за такъв готвач. Някой казва: „Да говори някой една реч.“ Законът е същият. Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не носи сила в себе си, тя е безсмислена. И за живота законът е същия. Живот, който не носи в себе си светлина, живот, който не носи в себе си топлина и живот, който не носи в себе си Божествена сила, това не е живот. Това е мъчение. Та казвам: Ще развиваш челото, понеже, то събира светлината. Долната част на челото събира други лъчи на светлината, средната част събира друг вид. Всяка част на челото събира различна светлина. Три вида светлина събира. Същото е и за главата. Горната част на главата събира топлина. Религиозните чувства са чувства на топлината. Някои смесват религиозните чувства със светлината. Но религията не почива на светлината, тя почива на топлината. Светлината отгоре иде. И там има три вида топлина. Една топлина, която съответствува на силата. Една светлина, която привлича мекотата и една топлина, която привлича светлината. Сега казвам: Ако в туй състояние, в което вие се намирате, влезете в небето, в онзи възвишения организиран живот, как ще ви посрещнат светиите? Тук ви е страх да ви не знаят погрешките. Нямам нищо против да са скрити. Хубаво е, че са скрити. Ако са съвсем отворени, още по-лошо. Има погрешки, които трябва да се крият, ни най-малко не казвам да се държат открити. Погрешките трябва да се организират. Когато човек прави погрешки, това е вечерно време. Като направи една погрешка, съзнанието трябва да бъде будно. Никога не подозирай себе си, не подозирай и другите. Подозрението ще дойде. Подозрението от какво иде? Всеки, който подозира е чрезмерно страхлив. Всеки, който подозира е чрезмерно честолюбив. Всеки, който подозира е тщеславен. Следователно, казвам: Много подозрителният човек е страхлив. Той дето иде, се озърта да не би отнякъде да има нещо. Той като влезе, ще огледа, дали хората приятелски ще го погледнат или не. Хубаво, кой е приятелският поглед? Според мене, като дойде онзи, когото обичам, ще дам изобилна светлина, изобилна топлина, изобилна сила. В него трябва да има достатъчно светлина в ума си, достатъчно топлина в сърцето си и достатъчно сила в тялото си. Туй е Божествения закон. За да бъдем добри, ние всинца трябва да бъдем носители на Божествената светлина, която трябва да раздаваме на целия свят на близките, на окръжаващите. Ако ние един на други не знаем как да раздаваме светлината, ние си създаваме излишни страдания. Всеки един от нас е носител на Божествената топлина. Казваш: „Аз какво мога да направя.“ Носител си на Божествената топлина, носител си на Божествената светлина и на Божествената сила. В кръга, в който живееш, можеш да бъдеш полезен на своите ближни. Ако носиш светлина, ще бъдеш полезен на себе си, на своя ум, ще бъдеш полезен и на своето сърце и на своето тяло ще бъдеш полезен. Ще бъдеш полезен на домашните си, на обществото, на народа и т.н. Казвам сега, за да ви изправя, трябва една школа, да ви дам, с какво трябва да се занимавате? Тъй както казвате, да бъдете добри, то нищо не значи. Ще дойде един ден на главата си да се учиш. Трябва да ви се обръсне главата и на мъже, и на жени, всички да останете без косми. Ще разделите главата на квадратчета и ще изучавате главата си. Ще ви кажа: Това квадратче ще разработвате. Цяла една година главата ви гола трябва да бъде. Няма нищо, пак ще израстне косата. Тогава ще знаете цялата глава, кое за какво е направено. И челото ще бъде разделено на квадратчета. Ще имате скица и като се изучите, ще оставите космите да растат, да се скриват тия квадратчета, те след време се изявяват. А пък сега, космите са израстнали, за да се скрият нашите погрешки. Религиозният скрил своите слабости и той минава за религиозен, но необработена е нивата. Показва се, че е религиозен, пък не е религиозен. Не е обработена. Чудни са хората в своите понятия. Аз разсъждавам много конкретно в дадения случай. Казва: „Той е милионер.“ Има ли един милион звонкови, американски долари, не книжни пари, но звонкови, злато, той е богат човек. Ако има един милион книжни пари или друг ако има един милион звонкови, кой от двамата седи по-високо? Та казвам: По някой път ние се осланяме на книжните пари, които имаме. Тях ги наричам наследствени черти, книжни наследствени черти. Онова, което ни е дал Бог, то е звонковото, то е Божественото. Което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашето тяло, то е ценността на човека. Книжните пари са после придобити. В нас наследствените работи са книжните пари. Баща ни оставил едни черти. Един наш приятел се готвил да посети друг негов приятел и приготвил десет хиляди лева да му занесе подарък. Той не могъл да го посети, повикали го на онзи свят на екскурзия, на домашните си не казал нищо. Един ден, след десет години намират в Библията десет хиляди лева, но тия книжни пари излезли из употребление. Та казвам: Много от вашите богатства са излезли из употребление, останали неща не звонкови. Туй останалото из употребление е човешкото. Божественото работи във всичките времена, при всичките условия. А човешките неща не работят. Казвам сега: Мислете върху три неща – имате ли достатъчно светлина в ума си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно топлина, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно сила в себе си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Ако имате достатъчно топлина, сърцето ви ще бъде здраво. Война няма да има. Ако имате достатъчно светлина, умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена. Навсякъде може да се приложи и ще имаме едно ново поколение, ще имаме нови хора, няма да имаме тия криви разбирания. Иде века, да се свърши на онова невежество. Всичките тия страдания трябва да дойдат до крайния предел. Човек някой път трябва да умре, да се освободи от тъмнината, от страданията, от насилието в света и да влезе в новия свят. Не искам да ви говоря за свършването на века. Аз ви говоря сега за началото на века. Началото на новия век носи Божествена светлина. Началото на новия век носи Божествена сила и единение на хората да се споразумеят. На туй основание има една малка надежда, тия хора, които сега мислят да се бият със своите плюскала, са намислили да се примирят. И добре ще бъде. Да ценим нашия ум и да служим на Господа на светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената сила. Отче наш.
  5. Аудио - чете Кирил Кирилов Възприемане и предаване (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесета година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Новото начало", утринни слова, тринадесета година, (1943-1944). Второ издание. Издателство „Бяло Братство“, 2000 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Възприемане и предаване Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви. Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; нито вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали. Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече от това е от лукавия. Друг е въпросът, вярно ли е това. Вярно е 101%, без никакво изключение. Един абсолютен закон гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя закон, иска да се махне злото от света. Махне ли се злото, половината свят ще изгубите. Злото е потребно, но трябва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за вас ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а Господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господар, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, как да служите на доброто. Има нещо, което всяко живо същество знае и може да прави. И пиленцето знае, как да яде. Кокошката се обажда на неговия език, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. – Как да се въздържаме от злото? – Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свещ пред едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне с пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пъти. След това, достатъчно е майка му да каже "гъш", за да не смее до туря пръста си в запалената свещ. И на вас, като кажат „гъш", ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвам научно, защо да не туряте пръста си в пламъка на злото, пръстът ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъш". Светът се нуждае от добри работници, от хора със здрави очи, със здрави уши, със здрав нос, със здрава уста, със здрави ръце и крака. Устата трябва да бъде здрава, сладко да говори; ушите да бъдат здрави, хубаво да слушат; очите да бъдат здрави, добре да виждат; ръцете да бъдат здрави, да работят; краката да бъдат здрави, да ходят. Човек трябва да има здрав стомах, здрави гърди, здрав мозък. Косата му да бъде мека, – Каква трябва да бъде косата на мъжа и каква – на жената? Ако мъжът е с черна коса, жената трябва да бъде с бяла; ако жената е с черна, мъжът трябва да бъде с бяла коса. Белият цвят дава, черният - взима. Който има черна коса, трябва да знае, възприема ли добре; който има бяла коса, трябва да знае, дава ли добре. Ако някой е беден, бялата коса не е на място; ако е богат, бялата коса е на място. На бедния косата трябва да бъде черна, да взима; на богатия косата трябва да бъде бяла, да дава. За бедния белия цвят не е на място; за богатия черният цвят не е на място. Ако косата на богатия е черна, трябва да я боядиса бяла. Какво разбираме под „боядисване"? Да боядисаш нещо, значи, да прекараш през него това, от което се нуждаеш. Това значи, да прекараш инсталация в къщата си. – Нямам време. – Ще намериш малко време да направиш нещо. Съвременните хора сами се заблуждават. Те постоянно изменят своите теории и учения. Те искат да прикриват нещата. И това е добре, но когато става на място. Да носиш лятно време чадър – разбирам, но зимно време чадърът не е не място. Вместо чадър, природата е турила коса. Като пада светлината на главата, космите я разлагат, и тя става безопасна. Ако носиш чадър, за да се пазиш от слънцето, ти се лишаваш от слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човека от много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракът до кожата, да влиза поне малко въздух. Ако си направяш тесни обувки, с остри върхове, ти ще нараниш краката си. И високите токове на обувките не са удобни. Обикновено, ниските госпожици носят обувки с високи токове, да изглеждат високи. Който носи високи токове, няма висока идея. Ако токът е три-четири сантиметра висок, на място е, но какъв смисъл има да носиш токове, високи 12-15 см? Не съм против модата, но се водете по модата на природата. Под „мода" разбирам завършена форма, която допринася нещо на човека. Всяка форма, която добре възприема и предава Божиите блага, е на място. Всяка форма, която препятства на доброто възприемане и предаване, не е на място. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които са добри приемници и добри предаватели, са на място. И космите на човешката глава са добри приемници и предаватели. Човек е здрав, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човек заболява. Докато очите приемат и предават добре светлината, казваме, че са здрави. Ако ушите приемат и предават добре звука, те са здрави. Ако носът приема и предава правилно миризмите, и той е здрав. Щом удовете престанат правилно да възприемат и предават, явява се вътрешен дисонанс. И тъй, за да бъдете здрави, трябва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Някога човек приема повече енергия, отколкото трябва, а някога дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш повече, на място е. Но цял ден да се занимаваш с ядене, това не е на място. Преди няколко дена отидох с приятели до село Симеоново. Спряхме в една кръчма да си починем. Гледам, кръчмарят се навел, реже месо. Както го режеше, месото изглеждаше крехко. Запитах го, защо реже толкова месо, какво ще прави с него. – Ще го пека; тая вечер ще дойдат много гости, ще ядат и пият. – Не може ли без месо? – Не може, така винцето върви повече. Пък и моята работа върви добре. – Сега е пост, защо ядат месо? – В цялото село е останал само един, който пости; всички останали ядат месо. Наблюдавах известно време кръчмаря и виждам, как си мисли за занаята. Същевременно виждам и последствията, които го очакват от ядене на месо. Помислих си, да му кажа ли нещо за лошите последствия, които го очакват, но реших, че така ще бъде по-добре. Когато един човек страда, сто души се ползват от неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдат. Вие искате обратното: да предупредите един за последствията, които го очакват, за да не страда. На вас казвам: Не режете месото. Така предпазвам и вас, и ония сто души, които ще ядат. Като предпазвам едного, едновременно предпазвам още сто души. Защо ви говоря за любовта? – За да бъде добре и за вас, и за ония, които идат след вас. Единствената мощна сила, чрез която човек може да постигне своя идеал, е любовта. Ако искаш да имаш добър приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добри деца, обичай Бога. Ако си търговец и желаеш да имаш добри клиенти, обичай Господа. Ако обичаш Господа, и като адвокат ще имаш добри клиенти, които ще ти помагат. Прилагайте навсякъде любовта. Ако любовта няма приложение в живота, тя е безпредметна. Аз се интересувам само от ония неща, които се прилагат. Когато възприемам и предавам любовта правилно, тя дава изобилно своите блага. Един любовен поглед спасява човека. Една любовна дума спасява човека. Една любовна постъпка спасява човека. Едно парче хляб, дадено в името на любовта, спасява човека. Любовта, във всички свои действия, се изявява като вечна, мощна, творческа сила. Сега се явява въпросът: истина ли е това? Първо опитайте любовта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичат хората. Не се самозаблуждавайте в това, че един те обича повече, а друг – по-малко. Да мислиш, че един те обича повече, а друг – по-малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемеш от любовта. Някой те обича повече, отколкото очакваш, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любов. Ти се сърдиш, че малко ти е дал. Кой е виновен? Нямаш по-голям бинлик. Шишето ти е малко, съдържа едва един килограм. Причината е в тебе, не в него. Ако не възприемаме всичката любов, която ни се дава, причината е в нас, а не в природата. Това се дължи на нашите недъзи. Някой казва, че природата го спъва. Това не е вярно. Трябва да бъдем справедливи! – Искам да обичам някого повече. – Как ще го обичаш, когато шишето му е малко? И да искаш да го обичаш много, не можеш. Ако бинликът му е от 12 килограма, толкова любов ще му сипеш. Ако шишето му е от един килограм, толкова ще му сипеш. Има шишета от половин килограм, от сто грама, а даже и по-малки. Каквато е големината на шишето, толкова съдържание ще влееш в него. Казваш: Много съдържание съм вложил в тоя човек. – Вложил си според големината на шишето му. От него зависи да вложиш повече, или по-малко. Закон е: Колкото приемате, толкова трябва да давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече. Ако даваш повече, ще приемаш повече. Ако си търговец, ще спазваш следния закон: дрехата трябва да отговаря на сумата, която получаваш за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а получиш по-голяма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачът ще каже: Скъпо платих, но хубава дреха купих. Изпрати ли ти някой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трябва да отговаря на неговата мисъл. Мисълта представя монетата, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Материалът трябва да има отношение към парите. Ако на отличните мисли на някого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговите мисли; ако ти му дадеш отлични чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чувствата ти. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония. Разправят за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарял. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можах да ходя. Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене, младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог. – Какво съм тогава аз, човекът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занимавам. Щом Бог се проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм аз, и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Любов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно, да се нахранят всички живи същества на земята – от най-малките до най-големите. Моята канализация е малка, а Божията – голяма, дава на всички изобилно. Аз съм ситно сито, по-малко давам. Бог е дармон, изобилно дава. Българинът си служи и с двете. Когато иска да пресява бяло брашно за бял хляб, той си служи със ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават в ситото. Хубав е хлябът от това брашно, но, според учените, не е хранителен. В брашното трябва да има малко трици, да стане хлябът по-хранителен. Когато хората издребнеят в живота си, те започват да си служат със ситни сита. Тия сита са малки, лесно се носят. Когато селянинът иска да си свърши работата по-скоро, служи си с дармона. Ако рече да пресява със ситно сито, трябва му много време. При това, колкото повече пресява, повече трици се отделят. Сегашните хора, които си служат със ситни сита, имат много трици за продаване. Години наред те ще продават своите трици. Когото срещнеш днес, все за трици говори. – Не обичам еди-кого си. – Това са трици. – Еди-кой си ми причини пакост. – Това са трици. – Работата ми не върви добре. – Това са трици. – Нямам обувки, дрехи. – Това са трици. – Какво да се прави? – Вземи дармона и с него пресявай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае от ситно сито. Както и да го пресяваш това брашно – и през ситно сито и през дармона, и в двата случая е едно и също. Като знаеш това, не си губи времето, да го прекарваш през ситно сито. Ти мислиш, че ако прекараш нещата през ситното сито, ще се освободиш от злото. Божественото жито и брашно не търпят нито дармони, нито сито. Можеш да го пресяваш през каквото искаш. Едно ще знаеш: ако го прекарваш през ситно сито, ще изгубиш повече време. Само в това е разликата. Къде може да се приложи ситното сито и къде – дармонът? Ако искам да позная, какъв е моят съсед, показвам му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мярка ситното сито, отказвам се от него; ако вземе дармона, приемам го за съдружник. Мога да го изпитам и с хляба. Ако му дам цял хляб, и той го раздели така, че по-голямата част задържи за себе си, отказвам се от него. Той мери със ситно сито. Той служи само на себе си. Човек, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другите, той носи дармон. Ако Бог постъпваше като нас, какъв щеше да бъде нашият живот? Ако по отношение на нашите погрешки прилагаме ситното сито, какво би станало с нас? Ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора, какво ни очакваше тогава? Бог постъпва еднакво справедливо и с добрите, и с лошите хора. Що се отнася до човешкия живот, като ограничен живот, и ситното сито, и дармонът са на място. При сегашните условия и двете неща са добри. Какво означава думата „дармон"? Тя е съставена от две думи: дар и мон. Значи, имаш дар, който си получил само веднъж. Когато иска да направи нещо, българинът прекарва нещата през дармон. Той направил дупките на дармона два пъти по-големи, отколкото трябва. – Кога си служи с тоя дармон? – Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употребява дармона, а за хората – ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонът се отдалечил много от първичния образ. Когато грешиш, ти не виждаш своята погрешка, но виждаш погрешката на своя ближен. За своята погрешка казваш: Малка е – и я заличаваш. Същата погрешка, направена от ближния ти, веднага я виждаш и казваш, че е голяма. За себе си туряш дармона, а за другите – ситното сито. Значи имаш две мерки. Щом си служиш с две мерки, отношенията с близките ти не са прави. Казват за някого, че е прикрит човек. Кой е прикрит, и кой – открит? Прикрит е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикрит. Открит е тоя, който всякога има предвид доброто. И като мълчи, и като говори, той е всякога открит. В любовта няма прикрити неща. В света на любовта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. В любовта всеки може да знае, важно е да знае да чете. В такъв случай, ще знае, колко струва любовта, която не може да се плати с нищо. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да ценят любовта на майка си и грижите, които тя е положила за тях? Могат ли да оценят те грижите и любовта на баща си? Как ще оцените усилията, които някой е направил, за да ви обърне към Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвал той? Знаете ли, от къде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство, само да ви повдигне. Какъв човек си ти, ако след това кажеш, че той нищо не е направил за тебе. Всяко добро, колкото и да е малко, има велика цел. Вие трябва да оценявате доброто, което ви се прави. Трябва да оценявате любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помогнат. За Христа се казва, че е бил богат, но, като слязъл между хората, раздал всичкото си богатство и останал последен сиромах. След като взеха всичкото Му богатство, поругаха се с Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свят. Трябва ли и ние да постъпваме по същия начин? Като дойде между вас човек, който ви обича, вие трябва да постъпите с него добре. Той иде да помага. Новата година не търпи хора, които не оценяват любовта на ония, които идват да се жертват. Тая година вие искате мир. Как мислите, ще има ли мир, или не? Пита ме един, ще се ожени ли, или не. Казвам: Искаш ли да се ожениш? – Искам. – Ще се ожениш. И семето пита, ще изникне, или не. То носи възможностите в себе си. Щом му дам условия, то непременно ще изникне. В тоя смисъл, и женитбата зависи от него, а не от мене. Възможностите са в него, а Бог му дава условия. И доброто зависи от нас. Ние носим възможностите, а Бог ни дава условия да ги проявим. В това се заключава нашата свобода. Когато имаш условия да направиш доброто, а казваш, че не знаеш, как да го направиш, ти си несправедлив към себе си. Друг е въпросът, ако нямаш условия. Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мъдрост и Божественото знание, които се придобиват мъчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, без които човек не може да живее. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратът, върху който може да се гради къща. Значи, то е основа на нещата. Ако основата е добра, цял град може да се постави на нея. Ако не е добра, каквото си построил, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синът и дъщерята. Ако всички са умни, по-добро число от четворката няма. Ако са глупави, по-лошо число от четворката няма. Затова някои хора се страхуват от това число. Какво виждам днес в света? Много хора са запушили дупките на своите дармони. Има солнички, на които дулките също така са запушени. Разтръсваш солничката, но не можеш да осолиш яденето. Трябва да вземеш игла, да отпушиш дупките. Тая година изисква от хората да си вземат игли и да отпушат дупките на своите дармони. Вината не е в нас, но във времето. Вън е влажно, солта овлажняла и запушила дупките. Оставете всички дупки отворени, да могат Божиите блага свободно да излизат навън. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо съществува такава дисхармония в света. Дармонът е музикален инструмент, както цигулката. Когато цигуларят свири, тоновете излизат през дупките на цигулката. Ако нямаше дупки, никакъв тон нямаше да излезе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонът вече се разваля. Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, които ви са дадени. Те са инструменти, които трябва да пазите, да не се запушат дупките им. Оставете отворени прозорците на вашия ум, да влиза повече светлина през тях. Оставете отворени отдушниците на вашето сърце, да влиза отвън чист въздух и да излиза навън димът, да става горенето пълно. Ако горенето не е пълно, явяват се сажди, пушек, които причиняват големи нещастия. Трябва да извикаме коминочистач, да отвори комина, да се подобри горенето. Коминът трябва да бъде направен добре, че какъвто вятър да духа, горенето да става правилно. Печката в моята стая тегли добре; само един вятър не й благоприятства. Като вляза в стаята, познавам, кой вятър духа. Ако духа тоя, който не й понася, стаята е пълна с дим. Ако духат другите ветрове от три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртият вятър, тя започва да дими. Аз уподобявам четирите ветрове на четирите темперамента в човека. Единият темперамент наричам източен вятър - Божията Правда. Вторият темперамент е северният вятър – Божията Истина. Третият темперамент е южният вятър – Божественото добро. Четвъртият темперамент е западният вятър – добрата обхода. – Какво е изток? – Справедливостта. – Запад? – Добрата обхода. – Север? – Истината и свободата. – Юг? – Доброто, което всеки човек трябва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трябва да изучават. Правда без истина не може да се прояви. Истина без добро не може да се прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви. Първо човек започва с правдата. Тя е подтик, движение напред. Правдата е тонът "ре" – подтикът, движението. Човек трябва да има подтик, да възприеме нищо. Ако не възприемаш добре и не предаваш добре, ти не можеш да се ползваш. Ако не дишаш правилно и не издишаш правилно, не можеш да се ползваш от чистия въздух. Ако и твоята мисъл не може да приеме въздуха, който е минал през дробовете, нищо не се ползваш. Свръхсъзнанието извлича живота от въздуха чрез мозъка и чрез дробовете. Ако не дишаш правилно и ако мозъкът не възприема правилно енергията от въздуха, ти си осъден на заболяване. Ако дишаш и благодариш иа Бога за въздуха, който приемаш, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухът носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемаш въздуха, и като го изпущаш. Сегашните хора благодарят, само когато приемат, а не и когато дават. Ще благодариш и когато приемаш, и когато даваш. Можеш ли да дадеш хляб, ако не приемеш брашно? Можеш ли да пиеш вода, ако не ти е дадено? Първо трябва да възприемеш Божественото и после да дадеш. Не Го ли възприемеш, нищо не можеш да направиш. Сегашните хора искат да преобразят света, да направят нещо ново. Това е невъзможно. Без образец, те нищо не могат да направят. – Къде е образецът? – В Божествения свят. Човек може само да се води по образеца на онова, което Бог е направил. Ако следваш българско училище, няма да създаваш нищо ново, но ще учиш това, което българите са създали. Във Франция ще учиш това, което французите са създали. В Англия ще учиш това, което англичаните са създали. Ако отидеш в Русия, ще учиш това, което русите са създали. Ти си дошъл на земята. Следователно, ще учиш това, което Бог е създал. Ти няма да даваш тон на нещата, но ще учиш това, което е създадено вече. – Аз имам особено мнение. За себе си казвам: Аз нямам особено мнение. Моето мнение за нещата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имам аз? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи, когато не зная нуждите им? Аз не зная, какво те обичат да ядат, какви книги четат, в какви къщи искат да живеят. Сготвя хубаво ядене, но не го харесват. Как ще ги направя щастливи? И тъй, бъдете верни на себе си. Не се отклонявайте от онова, което Бог е вложил във вас. Бъдете благодарни за всичко онова, което Бог ви е дал, и което всеки ден ви дава. Слънцето всеки ден носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви са дадени от Бога. Тая година приложете онова, което носите в себе си, за да бъдете полезни и на другите. Всеки да прояви свободно Божественото в себе си. Някой има стремеж към музика – нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старите да свирят класически парчета, а младите – весели, игриви. После ще се сменят: старите ще свирят весели, игриви парчета, а младите – класически. Младият възприема, а старият предава. Щом е така, младият трябва да възприема добре, а старият – да предава добре. Младият и старият трябва да живеят заедно. Когато умът възприема добре, сърцето трябва да предава добре; когато сърцето възприема добре, умът трябва да предава добре. Това е правилният процес, който трябва да се извършва във всеки организъм. Всички хора са дошли на земята да се учат. Някои не искат да учат. Те мислят, че знаят много и казват: Не ни трябва повече знание. Казвам: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва в забавачницата, много още има да учите. Ако ви дам темата, какво нещо е любовта, как ще я развиете? Или, какво е добродетелта в своето приложение? Ако ви дадат задачата, да влезете между лоши хора и да ги направите свои приятели, как ще решите тая задача? Един американец се хванал на бас, че може гол да обиколи света. Той съблякъл дрехите си, отишъл в една баня, окъпал се добре и от една тънка, но жилава хартия си направил елече и панталони, които облякъл. Те прилепнали плътно към тялото. Така той изглеждал съвършено гол. Тръгнал от една фирма на друга, с цел да ги рекламира из целия свят. Всяка фирма му дала голямо възнаграждение. Така той обиколил света, рекламирал всички фирми и издържал баса, че може гол де обходи целия свят. Може ли да влезеш в едно общество, без да се скараш с някого? Влезеш в един дом, дето обичат червения цвят. Трябва ли да ги осъждаш за това? Други обичат синия, или черния цвят. Трябва ли да ги осъждаш за това? Различните хора обичат различни цветове. Обикновено младите носят светли дрехи, а старите – тъмни. Значи, младите дават, а старите възприемат. Всъщност, не е така. Младите трябва да възприемат, а старите да дават. Затова старите трябва да носите бели дрехи. Какво означава червеният цвят? Който носи червен цвят, той се нуждае от живот. Червеният цвят символизира живота. Като възприеме достатъчно живот в себе си, човек не се стреми вече към червения цвят. Един свещеник разправяше, че като юноша обичал червения цвят. Той се чуди, от къде идвало това желание. Това се дължи на стремежа му към живота. Всеки цвят символизира нещо. Когато иска да се индивидуализира, човек се стреми към оранжевия цвят; когато иска да забогатее, стреми се към зеления цвят; когато иска да поумнее, стреми се към жълтия цвят; когато иска да усили вярата си, стреми се към синия цвят. Дали хората знаят това, не е важно. Обикновеният човек не знае тия неща, но посветеният знае всичко. Има неща, които не трябва да се знаят. Какво прави майката, която пече питата? Понеже децата са нетърпеливи, те искат да знаят, кога ще се опече. Докато се опече питата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, те ще я безпокоят. Едно след друго ще се изреждат и ще я питат: Мамо, кога ще се опече питата? За да бъде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щом ги приспи, тя свършва работата си спокойно и след това ги събужда: станете мама, питата е готова. Много хора приличат на малките деца; постоянно питат, кога ще постигнат желанията си. Ако си като децата, легни да се наспиш. Като се събудиш, всичко ще бъде готово. Дрехата ти ще бъде ушита, и ти само ще я облечеш. Когато идат светли празници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваният ден, детето пита баща са: Татко, имам ли нови дрешки? – Имаш. – Нови обувки? – Имаш. – Нова шапка? – Имаш. Детето се облича с новите дрехи и се радва, че е дошъл светлият ден. Всяка нова година човек пожелава да придобие нещо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете добре. Да възприемете добре мъдростта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемате добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре. „Блажени нисшите духом, защото е тяхно Царството Небесно”. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат”. Желая ви да бъдете нисши духом, за да влезете в Царството Небесно. Желая ви да бъдете кротки и да наследите земята. Желая ви да бъдете миротворци и да се наречете Синове Божии. Благодарете за миналото, което се реализира. Благодарете за настоящето, което сега става. Благодарете за бъдещето, което ще стане. 12-то Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януари, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.
  6. GDD

    1936_01_26 Слуги на Доброто

    Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Слуги на Доброто 26 януари 1936 г., 5 ч сутринта. (Небе хубаво, ясно, звездно. Тихо времето, меко, приятно.) Нарядът. 5-а глава от Първо послание Петрово. „Пета“ и „трета“ някой път си мязат по произношение. Те са близки. Та, „т“ се сменя на „п“. Като смениш „п“-то на „т“, ти си като малките деца. Децата често, наместо да ядат зрели плодове, ядат кисели. Не дочакват да узреят плодовете. (Учителят чете главата от Посланието.) „В начало бе Словото“ Ще ви говоря за нещо много кратко, но съществено, защото дългите работи... Гладният не обича дълго да му се говори. И на болния дълги наставления не давай. Не изваждай слабия на борба, да се бори. Разбиране трябва. Прогресивно, непреривно разбиране и будност на съзнанието трябва. Защото човешкото съзнание не всякога е еднакво будно; някой път мъжделей. И човек много непостоянен е в своите убеждения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непостоянен е в своята любов; непостоянен е и в разбирането на истината; непостоянен е и в правенето на Волята Божия. Първите християни са имали дълбока опитност, са казвали, че причината е: човек, той си има един враг; и казва там – Сатана обхождал да намери някого, като лъв рикае, да погълне някого. Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае законите на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй, отдалеч, има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И когато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов, да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всичките спорове стават все от любов. Ще те накара да обикнеш живота и след туй за едно парче хляб ще те скарат с другите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота – ще живееш повече. И ще те скара той. И аз ви представям, в света има два живота: един живот на злото и един живот на доброто. Единия живот наричам низш живот. Злото е низшият живот, а доброто е висшият живот. Те се отличават. В злото силният господарува. В доброто слабият господарува. В злото слабият слугува, а силният заповядва. В доброто силният слугува, а слабият заповядва. Туй го имайте като максима. Не, като една максима. Временно туй е. Вътрешно, туй е различието. Щом искаш да заповядваш на другите, да ти слугуват, ти си в пътя на злото. Едно желание в тебе има да заповядваш, а другите да ти слугуват – ти си в пътя на злото. То са потънкости, сега. Щом имаш желание ти да слугуваш и да ти заповядват на тебе, да им слугуваш, и да се не обиждаш, ти си в пътя на доброто. Защото, ако си силен и ти заповядват, ти всякога можеш да се освободиш, ако слабият ти заповядва. Привидно е това. Ти, силният, си господар. Но ако ти някъде си слаб и силният ти заповядва, че искаш да се освободиш, ти си на кривата страна, ти си на слабата страна. Слабият никога не може да се освободи от силния, то е невъзможно. Глупавият никога не може да заповядва на умния. То е немислимо. И лошият никога не може да стане господар на добрия. Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако злото ти заповядва някой път, не се безпокой за това. Ако ти вървиш по пътя на доброто, трябва да слугуваш, ако искаш да вършиш Волята Божия. После, в този, низшия живот има всичкото разделение; което е между хората, е същото разбиране. Даже, туй са все хора, които ги наричат набожни и любещи. И всичките спорове по някой път стават между хора, които най-много се обичат. И когато хората най-много се обикнат на Земята, тогава стават най-големи спорове. Като обикнеш някого, ти заради този, когото обичаш, ще се скараш с целия свят. Едно животно е в състояние за една кост да се бори с 10 кучета. Откъде е това? За костта. То не дава костта. От човешко гледище тази кост може да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло стежание, цял имот. Има често братя и сестри, за една къща, направена от камъни, с години ще се съдят за дела, който баща им оставил. За някоя нива с години ще водят дело, за една педя земя ще се мразят. По някой път вие се спорите, мислите, че живеете добре. Добрият живот си има различие. Тъй, както в музиката един пее и друг пее. Но единият пее с половин тон по-ниско, а другият пее с половин тон по-високо. Единият не взема тоновете вярно, в дадения случай отношение няма. Сега, който не разбира, ще каже: „Все едно, какво има, че половин тон по-високо, по-горе или по-долу?“ Ама не е така. Ако вземеш ти онзи, верния тон на Любовта, и така последователно в този ред на нещата, ти не вземеш вярно музикалните тонове, ти ще попаднеш в грешка. Нещата няма да станат тъй, както ти искаш. Сега, по някой път аз ви говоря за музиката само като един метод, не разбирам тази, външната музика. Ти можеш да пееш външно, заинтересуван си. Как? Принуден си да пееш. Нима онзи, когото бият, не пее? Пее човекът и всичките ноти ще ги вземе много правилно, тия понижения и повишения, всичкото взима. Тъй, както вие, когато бият някого, аз съм слушал, когато бият някого, той пее. Много хора съм слушал, тази минъорна гама, много вярно взима пониженията, бемолите много вярно взима. Или по някой път много хора могат да вземат повишенията. Плащат много добре. Дайте на един певец и почнете да увеличавате заплатата – ще видите как вярно ще взема диезите. Много вярно взима. В злото има нещо свойствено на човека. Но туй пение не е правилно. Липсва му нещо. То има сухота. И в бемолите има сухота. Може да си скръбен, сух си; може да се радваш и пак да си сух. Туй го наричат мъртвото пение. Особено тия, медните инструменти имат такова едно бездушие, няма душа; не че няма душа, няма живот в пението. Или, човешката мисъл, и тя може да бъде суха. Няма живот. Може човек да ръкомаха ръката, за истината да говори, за Бога, за любовта, и любовта може да бъде суха. Сухотата е хубава в известни условия. Но при някои условия, ако тази сухота постоянствува, не може да има никакво растене. Сега, за тия изключения, които у хората стават, те вървят по един естествен път. Вземете най-низшето същество на Земята, едно растение най-низшето, има два стремежа. Посейте което и да е семенце, ще видите, че в туй семенце има скрита една амбиция – да изскочи нагоре. Ти го посееш в земята, то ще изскочи един пръст нагоре – тщеславието му е един пръст. И ще се огъне. Друго два пръста ще изскочи, три пръста и ще се огъне. Някое – един метър, 10 метра, 15 метра, 20 метра, 100 метра. И някои дървета има, като погледнат човека отвисоко, то казва: „Този пигмей тук, какво се движи тук? Аз съм отгоре!“ От дърветата има горделиви дървета. И често може да наблюдавате: има някои хора, като минат покрай друг, погледнат нагоре, над тях, казват: „Какво знае той? Нищо не знае.“ Той погледне и мълчи. Някой е министър-председател или завзема някое високо място – той е от тщеславните дървета. Погледне на другите и казва: „Те само обикалят наоколо, но те нищо не знаят.“ Обаче туй, горделивото дърво, което така гледа, и погледнеш туй, малкото същество – човекът, току дойде с брадвата и казва: „Защо ме обиждаш ти мене?“ Сега тия, малките същества, са обидените, те режат дърветата. Той каже: „Онзи ден аз като те погледнах, знаеш аз какво мога да ти направя?“ И започне със своята брадва и турне го на земята. Тия, горделивите дървета направили нещо и туй същество, малкото, започне да ги смирява, да му слугуват. Казва той: „Ще ви направя всинца ви слуги, да знаете как трябва да живеете по Бога!“ Не можеш ти да живееш щастливо в една горделива къща. Като туриш всичките горделиви дървета над главата си, те ще ти повлияят. И един ден те ще принесат нещо у тебе. За горделивите дървета ще започнеш да се съдиш, ще защищаваш дърветата. Едно време ти плачеше, искаше да ги смиряваш, а сега ти си се увлякъл за една дъсчена къща, десетина–двадесет греди, ти ходиш да защищаваш, че тази къща е твоя. Ти си станал два пъти по-глупав от дървото. Утре ще дойде някоя буря, катурне къщата ти и всичката ти надежда, която ти имаше за къщата, отиде. Както дървото мисли, че никой не може да го изкорени, туй, малкото същество – брадвата, може да го отсече. Тъй. Брадвата дойде, задига дървото и го отсича. Туй сравнение може да го направите. Тоест, ако ти вярваш в твоята банка, в парите в банката, ти имаш веруюто на голямото растение. После, Писанието казва: „този, който стои, да гледа да не падне.“ Има една опасност и за най-правоверните да паднат. Тази слабост се дължи на камъните. Видиш в някое планинско място, като минаваш, някоя канара като те погледне от върха, един километър, два километра, като те погледне, казва: „Този пигмей какво е тръгнал?“ Горделиво гледа камъкът отгоре, казва: „Основа имам.“ И по някой път погледнеш, един камък удари те и върне се екскурзиянтинът с наранен крак. Някой път се случва, че този камък, който иска да каже на горделивото това същество да се не качва горе, то слиза долу, да го блъсне. Той се унижава и постоянно слиза надолу в долината, разлага се на малки прашинки и навлезе в една почва. И като се върне, като се погледне, казва: „Как стана, от тази височина, дето съм на чистия въздух, слезнах в тази кал, да се смеят всичките?“ Тогава човек почва да тъпче горделивите камъни. Сега камъните, които са ви цапнали, за тяхната гордост трябва да ги смирят – и хората правят пътища от тях, от горделивите камъни. И те трябва да се смирят, трябва да станат почва, да си изплащат своите прегрешения. Та казвам: Ако имате философията на камъните, ще слезнете в долините, на пътища ще станете. Ако имате гордостта на растенията, брадви ви очакват. Следователно, от хиляди години растенията, и те са прогресирали малко. Някои от растенията са прогресирали; тези, плодните дървета са прогресирали. Видели лошата участ, която ги очаква, и почнали даром да дават плодовете си на човека. Казват: „Няма какво да ни сечеш; и ние към тебе няма да гледаме отвисоко, както едно време. Смирение трябва. А ще ти даваме даром нашите плодове, да не ни сечеш.“ Ако си едно горделиво дърво, за да се избавиш, плод трябва да даваш. Ако си един горделив камък и искаш да се избавиш, на скъпоценен камък трябва да станеш. Да се кристализираш и малък да станеш, тъй че да потънеш някъде дълбоко в земята един–два километра. Че да те намери човекът, да те извади и да те носи на себе си и да те милва, ако обичаш. Дотогава, докато гледате на нещата отвисоко и гледате само на вашите лични интереси... Всеки ден вие се молите за себе си, страдате за себе си, карате се с хората – всичко туй е една низша нишка на личния живот. Навсякъде човек е изтъкан само от нишки. И религиозните хора са пълни само от тщеславие; и като се моли някой, мисли, че много е направил; и като направи едно добро, мисли, че много е направил. Не е лошо, че мисли така. Но сравнено неговото благодеяние с онова благодеяние, което Бог прави – с хиляди и милиони години Той е давал и дава на хората Своето благословение и досега никому не е казвал: „Аз това и това направих за тебе.“ А човек, след като направи десетина добрини, той ще направи една книга, цяла книга ще напише. Имаме доста светии са писали какви подвизи са направили. Често се казват подвизите на светиите, но описват се само добрите страни, а не се описват лошите страни на светиите, които те са направили. И една книга имате там, Давид е такъв един светия. И Давид е един светия. Давид ще го намерите в православната църква с друго име, но как е станал този светия? Този светия, като бил едно време като цар, имал той един поданик в царството си, него пратил на бойното поле и го утрепаха по един политически начин, така, деликатно, без да знае никой. Жена му била много красива. Казва той: „Нали съм цар, коя съдба, аз съм закон, каквото аз върша, това ще стане. Няма кой да ме съди.“ Но в държавата му се намира и друг светия, който отива да го изобличи. Единият е цар-светия, а другият е обикновен светия. И онзи [е] по-умен. Сега, хваща го, отива, казва на този светия, Давид, казва му така: „Ти си свят човек, [а] в твоето царство не се пазят законите. В един град имаше един беден светия, който имал само едно агънце, една овчица имаше, а пък имаше и друг голям светия в града, който имаше много овци. На големия светия дойдоха гости и той не искаше да вземе едно агънце от своите агънца и да заколи, а взе агънцето на бедния светия.“ Давид казва: „А, как? Кой смее така да направи? Несправедливост!“ Казва: „Трябва да се отсъди! Той е за смърт, който е направил това.“ – „Ти си – казва – този светия.“ И вие сега може да кажете, че „Това е голямо престъпление!“ Но ако ти със своето поведение убиваш най-хубавата мисъл в една душа или нарушаваш едно от най-хубавите му чувства, не си ли ти онзи, горделивият човек? Може да си брат тук, от Бялото Братство на Изгрева, някой изгревчанин, може да си от православната църква, без разлика е това, някой окултист, може да си учен човек – и това е без разлика какво име носиш. Те са редовни, тия имена, които хората носят, те са временни дрехи, с които ти си облечен. Ти си жена – това е само една дреха. Ти си мъж – това е дреха. Ти си цигулар – една дреха е това. Ти си богат човек – една дреха е това. Ти си председател на един съд, ти си някой виден адвокат; че си един цар, това е дреха, някой голям проповедник – това е дреха. Това са играчки, забавачки, забавления. В живота има по-велика цел. Тия са служби, които ти упражняваш. Че си в първото отделение, то не значи, че целия живот трябва да останеш в първо отделение, да се занимаваш само с букваря, нито във второ отделение – с читанката си, нито в трето отделение и четвърто – със своето естествознание; нито в прогимназията – със своята аритметика, нито в гимназията – със своята алгебра. Сега аз ви навеждам на някои сравнения, които са недостъпни. Какво ще ви интересува вас, че ви пея от ария „Марта“ някое парче? Ще кажете: „Я остави тая „Марта“, а запей ми някоя от старите български песни.“ Кое е в дадения случай, българинът страда от една слабост – от повтаряне. Той обича да повтаря, да повтаря, та главата му побеля от повтаряне. „Заплакала е гората“, „Стоян мами си думаше“, та Стоян впрегнал воловете, биволите си, та ги потеглил и 9 моми погледнал. И казват: „Хубави биволи има.“ Биволите хубави, но Стоян не е хубав. Биволите охранени, хубаво теглят, натоварени по 2000 килограма, теглят. Вие не сте виждали, има такива водачи на биволи, там има такива задни шипове турени и някой път, като ги води, не искат да вървят, той като ги потегли, че тия бодове се допрат на устата, на главата, и те се обръщат. И казват: „Този Стоян!“ Но този Стоян носи бодове. Той, за да покаже на хората, че като си завърти левия крак и десния, тогава биволите ще завърти. И момите казват: „Колко хубаво се върти Стоян.“ Но биволите знаят какво струва това въртене. Та, аз правя сравнение, момите се въртят от ляво към дясно, а момците – от дясно към ляво. Казвам: Горко на биволите! Няма какво да се въртиш ни наляво, ни надясно. Право ще вървиш. Щом почнеш да се въртиш, идат бодовете. Не извъртай чувствата си, не извъртай мислите си. Нищо повече. Дръж своята мисъл право. Щом можеш да водиш два бивола с ремъци, това не показва как трябва да заповядваш. Така не се заповядва. И ако искаш тебе да те харесат за твоето знание, ако искаш да те харесат за твоята сила или за твоята красота... Че красотата, това е една мазилка в Божествения свят. И момъкът казва: „Божество е това!“ Но каквото е грозотията за физическия свят, това е красотата в Божествения свят. Казвате: „Много е красива мазилката!“ Един ден тази мазилка ще падне. И ще погрознее. Защо? Не е нещо съществено. Защо погрознява? Ако беше съществена красотата, тя ще остане, но тази красота не е съществена. Даже и младостта не е нещо съществено. И старостта, и тя е една мазилка. И младостта е мазилка, и старостта е мазилка. Има една младост разбрана – това е Любовта, разбрана в нейната пълнота; има една старост – това е Мъдростта, разбрана в нейната висота. Да. То е същественото. Но ако ти не разбираш старостта, в която живее Мъдростта, и ако не разбираш младостта, в която живее Любовта, ти си на кривия път. Ясно и категорично! Тогава казвам: Ти, ако не разбираш младостта, в която Любовта живее, ще остарееш и ще оглупееш. И ако не разбираш старостта, в която Мъдростта живее в своята пълнота, ти ще оглупееш и ще умреш. Нищо повече. И ще се свърши. Французинът казва: „Fait accompli“ – свърши се. Тогава, казвате вие, какво трябва да се прави? Ще слугуваш на Любовта, млад като си, и ще слугуваш на Мъдростта, стар като си. А ще слугуваш на себе си... За да се избавиш от себе си, има само един начин – ще слугуваш на Истината. За да разбереш пътищата на Любовта, трябва да слугуваш на Любовта. За да разбереш пътищата на Мъдростта, трябва да слугуваш на Мъдростта. А за да разбереш себе си, трябва да слугуваш на пътя на Истината. А тази Истина е вътре в тебе. Всичките други неща, всичките други пътища, по които може да вървите, хубави са, но те са временни. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не слугуваш. Защото единственото нещо в света, което не търпи никаква заповед, то е Любовта; единственото, което не търпи заповеди, това е Мъдростта, това е Истината. Щом ти се опиташ да заповядваш на Любовта, ти ще дойдеш до най-големите противоречия; и ако се опиташ по същия начин да постъпиш с Мъдростта, ще ти се случи същото. Щом вървиш по пътя на Любовта, ще вземеш положението на един, който служи, не на един, който заповядва. Щом дойдеш да вървиш по пътя на Мъдростта, ще вземеш положението на един слуга, който служи, но не положението на един господар. Щом дойдеш до Истината – пак същото положение. И ако туй не го научиш – то е всичкото, – ти никога в Царството Божие не можеш да припариш. И казано е там в общ смисъл: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ И казвам: Как ще се смириш? Или, ясно казано: ако не може да служиш на Любовта, ако не можеш да служиш на Мъдростта, ако не можеш да служиш на Истината, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Туй се разбира под думата „служение“. Казват: „Как да се смиря?“ Вие разбирате смирението на едно дърво, което трябва да се огъне. Вие разбирате смирението на един камък, който отгоре трябва да падне долу на земята. То е само един образ. Но смирението е едно състояние, в което може да се роди най-доброто положение във вашата душа. Че, служете на Бога! Да служите с радост. Че ти не можеш да намериш по-хубаво място от да служиш на Любовта. Това е най-голямото, най-хубавото щастие, да служиш от Любов! То е най-голямата придобивка, да служиш на Мъдростта. Съзнание да имаш, да знаеш как да служиш на Бога. И после, няма по-щастливо нещо от да служиш на Истината. Свободен си там. Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата свобода! Та казвам: Тази истина по-ясно не може да се направи. И ако река да я обясня, тя всякога се затъмня. Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един начин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огънеш, сухото дърво, то ще се счупи. Можеш да го огънеш: ще го туриш във вода, да го накиснеш. Тури вода вътре, понеже водата е носител на живота; и туй, дървото, е толкова горделиво, че като изсъхне, казва: „Счупвам се, но не искам да се променя.“ Защото е горделиво. Защо се пречупва? Казва: „Предпочитам да умра, ама не да служа.“ А едно дърво сухо, като го туриш във водата, че се окваси и се огъне. Туй дърво, ще се пукне то, че се е огънало. Пък като те намери на пътя, ще те ухапе; като се блъснеш, ще се удариш. Ще каже: „Ти трябва да знаеш, че имаш един господар! Няма тъй да се носиш.“ Или ще се удариш. Туй, горделивото дърво ще ти покаже, че не постъпваш право – ще те удари. Туй е същественото, което човек има. Човек е едно горделиво дърво. Най-горделивото дърво в света засега е човекът. И навсякъде той само с обиди е свързан. За нищо и никакво се обидил. Обижда се, че обущата му са скъсани. Обижда се, че шапката му е скъсана. Обижда се, че не го нахранили както трябва. Обижда се, че като говори, не го оценили; че като погледне... Навсякъде се оплаква. Че, кой кого да утешава в света? Целият свят, това са горделиви дървета, ядат се едни други. Само се търпят. Сега, като слушате, ще кажете: „Че толкова ли ние сме най-лоши хора в света?“ Щом се окаляш, ти си най-лошият човек. Външно то е така. И какво трябва да се прави? Ще се оправиш; и не се каляй. И откъде иде калта? От горделивите камъни. И все-таки, за да ти пръснат главата, трябва някой горделив камък. Ти дигнеш ръка, камъкът ти удари главата. А всичките други страдания идат от дърветата. Хората се научили да се бият от дърветата. Като дигнеш ръката си, то е горделивото дърво. Блъснеш някого. Докато нашите ръце не се смирят, докато вашите камъни не станат като гумени топки... Че човек трябва да бъде гумена топка, че като го блъснеш с камък, да не му пукнеш главата. Че всяка една дума, която казваш, с която ти ще го поставиш, като говориш, какви са намеренията. Ако мисля да обиждам хората, да мислят, че аз съм нещо, не съм като тях, а те са много паднали, то е друг въпрос. Какво е правото в света? Всички трябва да бъдем благи както Бога. Нищо повече. Моето разбиране е това. Някой ми казва друго. Не. Всички трябва да бъдем тъй благи, както Бог е благ. „Ама можем ли да бъдем?“ То е друг въпрос. Можеш ли? Можеш! То е правило за мен! Да бъдеш благ като Бога. Моето правило: Благ като Бога. Еднакво ще се стремим да бъдем. „Ама не сме.“ То е друг въпрос. То е идеал. Второто правило: Трябва да бъдем съвършени като Него. „Ама можем ли да бъдем?“ То е друг въпрос. Но трябва да бъде. Правилото е това. Идеал е това; дали ще го постигнеш или не, то е друг въпрос. Благи като Бога и съвършени като Бога, и силни като Бога. Трябва да бъдем и силни като Бога. После, още какво? И мъдри като Бога! Ама ще каже някой: „Дали ще бъда като Него?“ Искам да бъда тъй, както е Той! Така да бъда и аз. И тогава, не като придобия този сила, да се състезавам с Бога. Това е неразбиране. Да се състезаваш с Бога, да бъдеш като Него, да се отделиш от Него, това е неразбиране. Да бъдеш едно с Него! Един орган да бъдеш от Бога. Всеки орган трябва да стане силен, да придобие всички качества, които тялото има, без да се зароди в него желание да излезе вън от тялото. Защото, ако излезе, тялото ще изгуби всички свои постижения. По този начин да живеем, значи да сме в онова положение, в което Бог е. Само при Него можем да бъдем щастливи. Щом излезеш вън от Бога, нещастие те очаква, очаква те безсилие и всички останали злини, които съществуват в света. И тогава ще има живот като този на Сатаната, който се е отделил от Бога. Той се е състезавал с Бога, но е толкова горделив, че казва: „Този човек, когото Господ е направил по Свой Образ, за него нито пет пари не давам.“ Ритва го настрана. Казват, че в България има светии, добри хора. Дяволът тогава се разритва между вас, иска да покаже, че нищо не струвате. Дяволът всеки ден ще ви каже в ума, че тези хора не са такива, каквито ги препоръчват. „Ама, че той знае, учен човек е.“ – „Не е такъв – казва дяволът. Преди всичко той не е такъв, какъвто се представя.“ Като дойде при мене дяволът, казвам му: „Ти благ ли си като Бога?“ Той мълчи. Казвам: „Колко агънца има в корема ти? Колко агънца досега си изял?“ Понякога аз го изненадвам. Дяволът минава за светия, когато иде при мене. Той казва, че е вегетарианец, че обича да се моли, но аз го изненадвам. Намеря го вечер с шиш в ръка. Скрил се някъде вечер и пече агне, маже кебапа си. Казвам му: „Добър вечер! Доста хубава е тази храна.“ Следователно, ако вие за едно ваше кратковременно желание нарушавате Божия закон, вие сте в кривия път на дявола. Искаш да се оплачеш на Бога, казваш: „Дотегна ми светийският живот, дотегна ми да се моля.“ Мислите ли вие, че ако коленичите и вдигате ръцете си нагоре, това е молитва? Това е само едно състояние. Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да говориш. Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната граматика. С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна. Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам! Има една страна, която вие схващате – това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас. Като говоря, чувствувам, като че аз съм горделив, а то е отражение на вашата гордост. Някой път нещо ми казва: „Защо говориш на тия будали? Нищо няма да излезе от тях, остави ги. Защо си хабиш времето? Дали ще свършат работата? Остави ги тия.“ Това е вашето състояние, аз зная това. Едно отражение, съзнаваш го. Тогава аз искам да постъпя по правилото и казвам: Ще бъда благ, както Бог е благ. И ще постъпвам така мъдро, както Бог постъпва. И ще обичам истината, както Бог е истинен. Верен и истинен е Той всякога. Защото, другояче, ти ще се разочароваш, ако мислиш, че хората могат да те обичат. Ако днес те обичат, утре няма да те обичат. Защото, ако те обичат за твоята красота, красотата ти утре ще изчезне. Ако те обичат за твоята сила, и силата ти ще изчезне. Ако те обичат хората за знанието ти, и знанието ти ще изчезне. Любовта трябва да произтича от нещо съвсем постоянно. Най-първо, не търси хората да те обичат. Ти се учи да обичаш, без да очакваш някой да те обича. Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единствената причина, да бъдем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо повече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. Защо трябва да Го обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не може. Ти ще се спреш там. Друг отговор няма. Някой казва: „Защо трябва да любя?“ За да бъдеш щастлив. Щастието пък е път към съвършения живот. Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнината. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Та казвам: Сега ви предстои една трудна задача. По новия начин аз ви давам един метод – ще държите изпит. Ако сте по стария начин, винаги ще ви късат; ако вървите по моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. Докато сте в стария път, всякога комисията ще ви къса. И светия да си, и учен да си, все ще ви късат. Защото всеки ден вас ви късат. Аз гледам, всички съвременни хора са все скъсани. Пък някога човек за пет пари съгрешава. Вземете един светия, запример, може да съгреши за нищо и никакво. Сега на ваш, разбран език ще говоря. Светията говори с една много красива мома, по Бога направена. Но веднага при него идва и друг светия. Първият вземе една особена поза. Най-първо, преди да е дошъл вторият светия, той се усмихва на момата, а като дойде вторият светия, той взима една сериозна поза. Според моето схващане това е една погрешка. Той взима една поза, с която иска да покаже, че е светия, че не се увлича, че не може да го съблазни младата мома. Това иска да покаже пред втория светия. Че, той се е съблазнил вече. Съблазанта седи в това, дето иска да се покаже. А в него ни най-малко не трябва да има желание да се покаже, че е светия. Като дойде вторият светия, първият трябва да се усмихне и да каже: „Както виждаш, закъсахме я.“ Къде е смирението сега? По-добре да се постави в положението на закъсал човек, отколкото да се постави като един благочестив човек, което не е вярно. По-добре да се смири и да признае, че е закъсал, да каже на другаря си: „Както виждаш, при такава мома човек не може да не закъса.“ Това зависи от сърцето вътре, а не от външната обстановка, от мисълта. Има нещо тайно в сърцето. Каква е моята скрита мисъл, която Бог вижда? Бог търпи нещата, но ние по никой начин не можем да изменим закона на Любовта. Или, ако аз съм един светия, като дойде при мене този брат, ще му кажа: Аз намерих тази професорка, светия е тя. Наскоро е слязла от Небето, но понеже съм невежа в тази работа, повиках я да ми предава уроци. Понеже усещам, че има една слабост някъде, тя ми преподава първите уроци – че като гледам на красивите работи, да не се съблазнявам. И понеже тя едновременно е предметно учение за мене, професорка е, да не се съблазня в нея. Не е грехота, че я гледаш, но грехота е да я пожелаеш. Щом пожелаеш да имаш красотата на момата, ти вече си съгрешил, ти си в пътя на греха. Ти се радвай, че тя е красива. Не желай да бъдеш красив като нея – нищо повече. Двама души не могат да бъдат еднакво красиви. Ако единият е красив, другият ще бъде грозотия. Как мислите вие, в една картина сенките имат ли някаква цена, изпъкват ли така, както изпъкват линиите на веждите, на носа, на устата? Профилът, който изпъква, както и светлите страни на лицето, те са важни. И днес всички хора обръщат внимание на светлите страни, а не на тъмните. Тъмните са само за фон. Казвате: „Колко хубаво, колко светло е лицето.“ Защо? Турена е някаква сянка на лицето, за да изпъкне светлото. Сега тук се изисква голямо внимание. Защо? Да не би моята реч може да бъде толкова гореща, че да попари листата ви. Има една опасност. Аз не ви говоря за морал, защото, според мене съвременният морал, това е безморалие. Целият човешки живот, с всичката му възможност, аз го виждам, той е пълен с нечистота. И всичко това трябва да се филтрира. Не че водата е развалена, но тази вода трябва да мине през филтър, да се филтрира. После, тя трябва да мине през няколко филтри, съвършено да се освободи от всички ония вещества, които не са свойствени на водата и да остане водата сама. Нашият живот също трябва да се освободи от всички мътилки, които сме събрали. И развитието е един процес да се освободим от неща, които не са свойствени на живота. Защото няма някой от вас, който да не е страдал. Щом страдаш, значи има една мътилка в тебе. Всяко страдание се дължи на нещо чуждо в човека. Може да не го знаеш, но си недоволен. Това е една мярка. Чуждо има в тебе. Може да не знаеш къде е това, но един ден си неразположен – мътилка има в тебе; недоволен си – има нещо чуждо; но щом се освободиш от мътилката в себе си, колкото микроскопическа да е била тя, радостта ще дойде. Радостта е признак на това, че си видял една капчица на Слънцето. Като видиш тази капчица, като роси, която отразява слънчевите лъчи, ти се радваш на чистотата на тази капка. Ние всякога се радваме на онзи живот, на малките капки в живота, които отразяват чистотата. Това значи радост. Като виждаме, че сме се окаляли, това е вече скръб. Ние скърбим за окаляните капки и се радваме за пречистените капки. Това трябва да знаете. Та, сега ви давам три филтъра: ще филтрирате вашия живот чрез Любовта, ще филтрирате живота си чрез Мъдростта и най-после ще го филтрирате чрез Истината – както вие разбирате. Какви са правилата на църквата, на този, на онзи, всичко това турете настрана. Хубави работи са те. Но казвам: За всичко това се иска един филтър. Няма в света друг филтър, чрез който ние можем да филтрираме живота си, да го пречистим и да бъдем благоугодни на Бога. Не мислете, че с вашите молитви вие можете да умилостивите Бога. Той е буден, когато вършим Неговата Воля. Той е в съгласие с нас, когато нашата воля е в съгласие с Неговата Воля. Ние трябва да имаме предвид всякога Славата Божия. Аз да мисля за Бога, а Той да мисли за мене. Той да ни въздава, както Писанието казва: да ни въздигне Бог. Ако Бог не те въздигне, никой не може да те въздигне. Сами можете да слизате, но сами не можете да се въздигнете. Сам по себе си човек не може да се въздигне. Семето го въздига Слънцето. Топлината и светлината въздигат Слънцето. Дървото също Слънцето го въздига. В него има желание само, стремеж, а Слънцето е, което го повдига. Следователно по същия начин и ние растем – по единствената сила на Божията Любов, която ни въздига. И ако имаме любовта, ще се повдигнем, ще растем в Божията Слава. Ако нямаме любов, не можем да израснем. И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост – силата на Бога ще те повдигне до планината. Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъдеш. Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете – нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте. Не пренасяйте нито съчка. Една сестра, като слушала лекцията ми, се обезсърчила, казва: „Колко мъчно се разбира това, което Учителят казва. Как да живеем? Ние не знаем.“ Казвам на тази млада сестра: Ти не си разбрала. Младият трябва да си бъде млад. „Ама, този да не погледнеш, онзи да не погледнеш. Какво да правиш? Все на земята да гледаш ли?“ Не, това аз не съм говорил. Навсякъде ще гледаш. Ще знаеш, че на една фотографна плоча не се снемат две картини едновременно, а ти на една плоча снимаш едновременно десет картини. „Много замотана е тази работа.“ Ще гледаш, злото не е в гледането. В какво седи злото? Хората обичат дявола повече, отколкото Бога. Там е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. Ние обичаме себе си повече от ближния си. Или, ако обикнеш ближния повече от себе си, пак си в пътя на злото. Обичай! Да обичаш така, но в твоята обич да не се заражда никакво изкушение. Ето, да ви дам един пример. Ако вървя с една конска кола, която няма яеве, и ако искам да направя добро на един беден човек, по никой начин не бих го качил на своята кола. Защото, като слезе от колата, той ще каже: „Разтърси ме.“ Според мене, аз ще направя едно зло. Аз ще го оставя по-добре да върви пеш и с това ще му направя едно добро. Ако го туря на колата, той може да спести време, но не съм направил истинско добро. Разбирам да направя добро, ако двата крака на един човек са счупени, тогава съм му направил половин добро, като го кача на колата си, но тогава трябва да туря десет яя на колата си. И при това положение пак ще се оплачеш. Колкото леко и да те пренеса, пак ще се оплачеш, че много съм те раздрънкал, разтърсил. Ще кажа: „Ще ме извиниш, колата ми няма 20 яя.“ Ако продължаваш да се оплакваш, ще кажа, че много съжалявам за това. И ако втори път счупиш крака си, ще намеря кола с 20 пружини. По-добре да те возя в моята десетпружинена кола, но когато краката ти не са счупени. Всеки човек, който не знае как да обича, краката му са строшени. Всеки човек, който не знае как да работи с ръцете си, ръцете му са строшени. Всеки човек, който не знае как да говори с езика си, езикът му е строшен. Всеки човек, който не знае как да гледа, погледът му е строшен. Всеки човек, който не знае да разбира работите, неговата мисъл е строшена. Това разбирам, така виждам нещата. Да се учиш от хората трябва. Като погледнеш хората, да ги съжаляваш. При всички случаи те трябва да дойдат до едно пълно разбиране, да изпълняват Волята Божия, да служат на Бога, да бъдат готови на жертва, не за себе си, но за ближните си. Да се жертвуваш за себе си, това е безпредметно. Даже и за ближните си да се жертвуваш е безпредметно. Какво ще се жертвуваш за един пияница, който цял ден пие? Какво ще се жертвуваш за един млад момък, който мисли само да се облече, да отиде да се продава на младите моми? Или какво ще се жертвуваш за една мома, която мисли само да се въздигне, да прави реклами, да завърти ума на този или на онзи момък, да въздиша по нея? Аз виждам много хора, които въздишат. Те не знаят какво нещо е въздишката. Така трябва да въздишаш, че никой да не те знае. Така да скърбиш, че никой да не подозира твоята скръб. Аз наричам истинска скръб тази, при която никой да не подозира твоята скръб. Това е майсторлък, да знаеш как да въздишаш. Това въздишане е толкова музикално, че никой не подозира твоите въздишки. Сега гледам, толкова силно въздишат хората, че моите уши без малко да се пръснат, тъпанчето едва издържа. Тогава аз турям памук в ушите. Като взривове са, толкова силни са тези въздишки, че трябва от време на време да турям по малко памук, да не се пръсне тъпанчето ми. Аз не искам да не въздишате, но никой да не чува вашето въздишане. Плачете, но никой да не вижда плача ви. Плачи така, че всички хора да се веселят от твоя плач. Защото всеки иска като актьора, като плаче, и другите да плачат като него. Не желай хората да плачат като тебе. Плачът е хубаво състояние. Аз наричам плача изкуство. Според мене плачът е учение да знае човек добре да изтрива прозорците си, с такива кожени парчета, че да почнат да скърцат прозорците. И като погледнеш през прозорците, предметите стават ясни. Скръбта винаги трябва да произвежда топлина. Когато някой скърби, аз считам, че у него е настанала зима и той запалва собата си. Казва някой: „Много скърбя.“ Така е, зимно време е, все трябва да запалиш собата си. „Какво трябва да направя?“ След три месеца ще излезеш навън. Като дойде пролетта, през лятото ще излезеш и скръб няма да имате. Тогава няма защо да гори собата. Това сравнение мъчно можете да го разберете. Сравнения и да се дадат, мъчно могат да се разбират. Ние имаме желание, когато се проповядва, това подразбира, че има нещо в света, което иска да препятствува на желанията ни. Не е въпрос да ядеш, но малко трябва да ядеш. Ако преядеш, ще страдаш. Учи, но малко учи, хубаво учи. После, бъди винаги доволен от малкото, което имаш. Бъди доволен от малкото, което всеки ден се дава. Не повтаряй нещата, но бъди доволен. Не желай да имаш много богатства, но желай да имаш толкова, колкото е потребно. Втория ден да се удвои, да се утрои, но всякога колкото ти е потребно. Когато приемаш, да има едно изтичане навън. Не задържайте нещата за дълго време в себе си. Какво значи да не ги задържате? Ако за дълго време задържаш храната в стомаха си, ти ще го повредиш. Ако за дълго време задържаш Божията Светлина, ти ще се повредиш. И ако за дълго време задържаш Любовта, ти пак ще се повредиш. Как ще разберете това? Това са дълбоки работи. Щом ти желаеш нещо в себе си, ти си се обезверил. Остави любовта в тебе да проникне. Ти не дели любовта. Щом се опиташ да делиш любовта, ти ще направиш прегрешение. Запример ти искаш само да докоснеш дрехата на един светия. Защо? В тебе се ражда желание да пипнеш дрехата му, да пипнеш и космите му, да пипнеш и ръката му – тези желания не са лоши, но с това ти грешиш. В това няма никакъв грях. Грехът е в пожелаването. Бъдещите резултати са лоши, защото в тебе има една користолюбива мисъл. Ти не си доволен само от пипането на дрехата, от пипането на космите му, затова после искаш ръката му, искаш да го целунеш, какво ли не. Тия работи не са лоши, но те говорят за неразбиране на живота. За да разбереш един човек в Божествения свят, трябва разбиране. Като се обикнат двама души, те ще се слеят един с друг. Тези двама души стават една душа. Пък всички души като се обикнат в Господа, ще станат една голяма душа. Като им дотегне това състояние, ще почнат да се отделят една от друга и като им стане мъчно, отново ще се съберат. Какво ще разберете сега? Това е една съвсем неразбрана идея. Човек съвсем ще се обърка. И ще каже тогава: „Какъв смисъл има животът?“ Аз не съм против това, което сега става, но съм против начина, по който сега животът се подобрява. Тия, щастливите моменти са кратки. След всеки момент на щастие, нещастието е десет пъти по-голямо. Запример направиш една малка погрешка – видиш момичето на един богаташ, плеснеш го малко, закачиш го, но дойде бащата и за това пипане с ръката удари ти десет тояги. Питам: Това пипане струва ли си? Казва бащата: „Не го пипай. Защото десет тояги ще ти наложа.“ И след това десет деня наред трябва да ти турят компреси. Питам: Има ли смисъл да погладиш това момиче? Не го бутай. Задоволи се само с гледане, с усмивка, а се откажи да пипаш. Защото не е умно това. Това е само едно изяснение. Има такива процеси в душата. Дяволът ще те постави на такива изкушения, ще ти каже: „Бутни го.“ И после три седмици наред ще има компреси. Няма някой от вас, който да не е налаган. Вие сте толкова налагани, при това аз виждам колко сте неподатливи. И после считате това за гордост. Кой от вас не е налаган? Не бутай. Писанието казва: „Не желай!“ Има неща, които никога не трябва да пожелавате. Желай онова, което е потребно за твоята душа. Желай да имаш Любовта, да бъдеш в съобщение с нея – ти да ѝ слугуваш. Желай да слугуваш на Мъдростта, на Истината. Ти можеш да бъдеш щастлив само тогава. При това положение вие ще добиете онази красота, сила и знание, които никой не може да добие. И тогава ще се създадат между вас тия правилни отношения, които желаете. Казвате: „Как ще ги придобием?“ По този път, по който сега вървите, е непостижимо. И хиляди години да желаете това, пак няма да постигнете нищо. Хиляди години наред да се събирате на общества, не че нищо няма да постигнете, ще прогресирате по малко, но това ще бъде дегизиране, както правят онези моми, които си турят белило и червило, да бъдат хубави само за един ден. Или ще бъдете като онази красива мома, която, като се явите при нея, нахранени с чесън, веднага ще отиде белилото ѝ. От чесъна всичко ще се развали. Сега да се върнем към същественото. Два живота има в света: животът на доброто и животът на злото. Единия живот, на доброто, го наричам живот на слугуване, а другия живот аз наричам живот на господаруване. Според мене засега откажете се от живота, който носи господаруването и приемете живота на слугуването. Такъв е моят съвет. Пък, ако имате някакво ваше мнение, можете да го опитате. Защото, не че не знаете как трябва да постъпите, но не искате. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако се откажем от господарството си, да станем слуги, да изгубим своето достойнство?“ Човек не може да влезе в Царството Божие, ако не изгуби своето достойнство. Ще се запознаеш с горделивия камък, който трябва да слезе долу, да стане на пръст, че от него да излязат соковете, да влязат в плодовете. Ще кажете тогава, че и от камъните може да излезе нещо. Както казва Христос на онзи дух на изкушението, че не само с хляб от камъни може да се живее, това значи: не е гордостта, която може да даде смисъл на живота. Това е дълбока философия. Но мнозина не разбират това, те са профани. Думата „профан“ не е българска. Заблуждение е да се мисли, че от камъните всичко излиза. Ако можете да направите тия камъни на хляб, всичко ще имате. Така е казано на Христа. Но Христос отговори: Не само с хляб може да се живее, но от всяко разумно, разбрано слово. Не е силата, с която можеш да превърнеш камъните. Ти можеш да ги превърнеш. Не е мъчно да превърнеш камъните в хляб. Лесна работа е тази, но всеки, който яде от този хляб, той ще умре. Онзи хляб на живото Слово, който го яде, той ще живее. Казвам: Запазете сега в ума си едно нещо само, а другото оставете настрана. Да остане в ума ви мисълта: господари или слуги на доброто или на злото. И после, трите метода: да слугувате по методата на Любовта, да слугувате по методата на Мъдростта и по методата на Истината. И това е цялата лекция. Другото, което съм казал, оставете настрана. Като че не съм го говорил. И тъй, три неща да останат сега, които са щастливи, и две – нещастни. Значи, всичко пет неща. Господарят и слугата са нещастните. Тогава, за да превърнете числото 2, което е нещастно число – това са коментарии, – за да направите числото 2 щастливо, трябва да слугувате на числото 1, на Доброто. Ще станете слуга. Слугата е щастливо число, господарят е нещастно число. Вторият метод пък: за да станете син или чадо на Бога, вие трябва да знаете да слугувате на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Само тогава можете да станете чада Божии. Щом не знаете да слугувате, никога не можете да станете чада Божии. Та, казвам ви как да станете синове Божии и как да се научите да превръщате нещастните числа в щастливи. Понякога някой е господар, но от слуга можете да го направите господар. Това е изкуство. Ще слугуваш на числото 1 – на Доброто. Доброто е числото 1. Злото пък е числото 2. Понеже мъжът стана жена, той съгреши; и понеже жената стана слуга на мъжа, и тя съгреши. Следователно ще престанеш да си жена и като жена ще престанеш да слугуваш на мъжа – нищо повече. Сега ще объркате тази работа. И това забравете сега. Защо? Защото сегашният ви живот ще отиде. Сега, слуга на Доброто. Това е ясно. Не господари на злото. Синове на Бога с методите на Любовта, с методите на Мъдростта и с методите на Истината! Това пожелавам на всинца ви да го приложите. Това е едно учение, което е вярно сто и едно на стоте, без никакво изключение. Това е моето учение. Това е едно чисто учение, от което ще имате резултати. 7 ч сутринта без 25 мин Божият Дух носи всичките блага на живота. 19-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 26.I.1936 г., 5 ч сутринта София – Изгрев
  7. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Непроменливи величини 19 януари 1936 г., 5 ч сутринта. Наряд. Ще прочета 3-та глава от Посланието на Якова. „В начало бе Словото“ Изобщо хората обичат да си правят много забавления. Там, дето има много забавления, всякога има много хора. Мястото на забавление не е място на работа, то е място на почивка. Децата обичат да посещават градини, дето има ябълки, някои плодни дървета, дето има грозде. Забавление е това. Имат работа – как да се домогнат до плодовете, до гроздето. После правят известни математически изчисления, как може да се прескочи през плета, ако оградата е висока. Хората често обичат да ходят на баня. Но когато е за работа, много малко говорят. После, хората, които отиват на работа, все има известен остен. Без остен почти малко хора ще срещнеш да работят. Срещнеш на пътя два вола впрегнати, теглят, но остен има, вървят. Срещнеш два коня, впрегнати в талигата, бягат, бягат, но камшик има за тях. Даже когато видите някой автомобил впрегнат, камшик има, газове има. Човек впрегнал този газ; ако го остави свободно да върши работа, нищо няма да направи, но турен на зор, върши работа. Питам сега: При такъв един устроен свят, смятали ли сте някой път при това устройство колко пъти на деня може да се усмихнете? Воловете, които орат на нивата, колко пъти може да се усмихнете? Може би – предполагам само, – когато господарят ги пусне на свобода да идат да пият вода, когато започнат да пият, тогава се усмихват. Казва: „Усмихна се най-после.“ Някой се оплаква, че не е бил щастлив. Казвам: Кой ли е щастлив? Виж, казва, птиците. Вие не сте изучавали живота на птиците, тогава. Привидно ако ние гледаме, то е наше състояние, че са щастливи. Но те имат известна философия. Може би растенията са щастливи, понеже не обръщат внимание на окръжаващата среда. Те са будни само когато изгрее Слънцето. Понапече ги, поусмихнат се малко. Те постоянно са на забавление. Когато Слънцето ги напече, понеже надолу не могат да слязат, те си пускат корени. Като ги напече, от голям зор започнат да работят, надолу започнат да растат. Като им стане студено, започват да растат нагоре. Та, от голямата горещина надолу растат; като им стане студено, нагоре работят. Сега вие казвате: дали туй смятане е право? Може да си правите заключения. Да кажем, имате в алгебрата: a+b=c. То е алгебрически израз. Преведете го аритметически. 1+2=3. 2+4=6. Но те не отговарят на тази формула. Тази формула отговаря на много аритметически числа. „А“ е, значи, една формула, която може да се приспособи; който разбира, много приспособления може да има. Равенство може да има само между разумни процеси. Непременно, за да има равенство, трябва да има разумност. Ако двама души се бият, ни най-малко „a“ плюс „b“ не е равно на „c“. Ако се бият, там вече имате минус. Щом имате бой, имате вече минус, нямате плюс. Щом се бият, единият дава, другият приема, без да иска. При боя, запример, всичко се дава. Онзи, налаганият, приема; който го налага, дава. Тогава налаганият казва: „Много несправедливо постъпи спрямо мене, много ми даде.“ Значи набил го много. Що е набиването? Значи: „Повече ми даде, отколкото мога да нося.“ Другият казва: „Излязох из търпение, съжалявам, че толкова дадох.“ Той съжалява, че дал. След туй този човек, на когото много дали, дава заявление, дава под съд този, който много дал, и го осъждат на 3 месеца или една година затвор, че много дал. Иди му намери края сега. „А“ минус „b“ на какво е равно? Тогава иде формулата: c – a=b. Сега всички вие, като разглеждате живота, разглеждате го от вашата философия и искате да бъдете щастливи. Но в какво седи щастието на човека? Един човек никога не може да бъде щастлив на Земята, който не е бил нещастен. Или, щастливият човек, за да опита цената на щастието, той трябва да стане нещастен. Нещастието е опит, да опиташ колко струва щастието. Другояче, няма да знаеш цената на щастието. Щом го изгубиш, ти го оценяваш. Вземете го временно, за да оценяваш щастието колко струва. Питам: Ако вие имате едно богатство, на което не знаете цената, колко струва това богатство, какво ви ползува? Или имате знание, на което не знаете цената – приложението на знанието. Вземете яденето, има наука за яденето. Сегашните списатели пишат кои храни са хранителни. Сутрин вземеш половин кило мляко с малко кафе или шоколад, малко захар, хляб и направиш една закуска. На обяд имаш едно сготвено пиле, ако си от благородните месоядци; ако си от благородните вегетарианци, имаш паприкаш [от] картофи и зеле. Ти седиш, подъвчеш, погълчиш жена си или готвача, че не е хубаво приготвено, не е вкусно, хлябът малко не е вкусен. Ти казваш: „Да внимаваш, втория път не го ям.“ Вечерта пък имаш кюфтета, приготвени от месо или от боб, или от леща, или магданоз с яйца. Така ден, два, три, година продължаваш, но никога не се спираш да мислиш. Ти мислиш за яденето как е сготвено, намръщиш се, най-после на жена си казваш: „Така не се готви.“ Как се готви? Пък и тя, като готвила, ето какво мислила – казва: „Що ми трябваше да се женя, да стана готвачка на този? Какво ме казваше той, че на царска кола, с корона, с царска мантия ще бъда, пък сега – целия ден бъркай в тенджерата. Тъй, сега само готвиш. То да е веднъж, два пъти, три, четири пъти, от година на година става по-лошо.“ Сега, не мислете, че ако станете готвачи, ще угодите. Тогава една сестра ми разправяше: като видела мъжа си сърдит, тя започвала да мисли какво да му сготви. Като му приготви много хубаво ядене, няма изключение, минава му сръднята. Като се разсърди, знае, че трябва да има баница със сирене, полята с малко мляко. Той като погледне, казва: „Колко си умна!“ Питам: Човек, който ял 10 години, какво е придобил той от яденето? Нищо не е добил. Колкото яде, работата става по-лоша; най-после дойдат известни кризи, не можеш да ядеш. Дойде сега някой път и стомахът казва: „Почивка.“ Веднага викат лекар. „Дъщеря ни – казва – изгубила апетита, не може да яде.“ Ами синът изгубил апетита, жената изгубила апетита, лицето ѝ се смъкнало. Дойде лекарят, започва да я лекува, даде лекарства. Тогава няма по-мъчна работа да накараш някой човек, който изгубил апетита си, да яде. Сготвиш нещо, хапне – не върви; дадеш ябълка – не върви; круша – не върви; маслина – не; какво ли не – не върви. Но какво да се прави? Викайте някой друг лекар. Сега, туй не е общо правило, но за културни хора е много вярно. Има една статистика там. Може би това произтича от факта, че тази храна не е така прясна. Храната, като стои дълго време, тя губи своята ценност. Плодовете или продуктите, които се вземат, трябва да бъдат пресни, в прясно състояние. Туй животните го знаят. И от животните, които още не са изгубили тази дарба да познават храната си, разбират коя храна трябва да ядат. Съвременният човек, понеже има нов живот, той съвсем е изгубил туй качество на храната. Тя е много нехигиенична. И съм забелязал, които толкоз ядат, от ден на ден стават по-лоши. Под думата лоши стават аз разбирам: недоволни са. В яденето трябва да се внесе един нов елемент. Но разбирането на този процес е чисто механическо. Ти ядеш хляб, туй жито, смляно под хромела. И туй жито, което е станало на брашно, плаче. Житото плаче. Онова животно, което е заклано, и то плаче. Растението, което е изтръгнато, и то плаче. Само плодовете донякъде не плачат. Но щом изядеш семената, и те плачат. Има нещо у тях, което плаче в света. Питам: При такава една храна човек може ли да бъде щастлив? Всякога, когато човек яде, той трябва да заслужи храната. Има едно правило: Който не работи, да не яде. Сега ще ви дам едно обяснение. Работата е трояка. Който не работи в умствения свят, който не работи в духовния свят и който не работи на физическото поле всеки ден, той не трябва да яде. През деня ти трябва да се спреш, да поработиш малко умствено. Сега казвате... Ако се каже [да] мислите, казвате: „Какво да мислим?“ Той не знае да работи. Поработѝ малко в духовния свят. Казва: „Какво да работя?“ На физическото поле се трудим: помитаме, опираме дрехите. Това не е работа, това е задължение. Ти помиташ, работиш от немай-къде. То е волска работа. Или, оцапала се дрехата ти, ти я опереш – то е по задължение. При работата човек трябва да бъде свободен. Туй трябва да го има в ума си. Ако ядеш по принуждение, то не е пак работа. Яденето е една работа. Завършването на един труд, цената е яденето. Яденето е цената за работата в умствения свят; за работата в духовния свят и за работата във физическия свят, яденето е плащане. Щом ядеш, платено ти е. Щом не си свършил тази работа и ядеш, значи си взел парите назаем, заборчаваш. В природата има един закон: Даром вземай, даром давай. Сега ние тълкуваме: Даром винаги трябва да вземаме. Така е правото. Но и даром трябва да даваме. Даром човек трябва да работи и в умствения свят, нищо не трябва да му плащат. При сегашните ваши разбирания, вие не живеете с вашите идеи, които сега имате. Тъй, както аз следя хората, гледам, живеят с един морал от хиляди години. Не съм виждал хора да живеят с един морал като сегашния. Другояче не може да бъде. Понеже сега нямаме изработени възгледи, ние живеем с възгледите на нашето минало. Ние ядем според възгледите на нашето минало. По новия начин има много малко хора да живеят сега. Запример, вземете в любовта. Някой ми се сърди, че не го обичам. Чудна работа, че любовта, тя не се продава, [нея] нито можеш да я канализираш, не можеш да я пренесеш някъде. Сърди се, казва: „Еди-кой си не ме обича.“ Писанието казва: „Възлюбете се.“ За да любиш, ти трябва да бъдеш умен. Само умният човек и само добрият човек може да обичат. Който не е умен, който не е добър, той не може да обича. Любовта е несъвместима. Следователно може да направите опит. Всеки човек, който иска да го обичате, той винаги се сърди, той става по-лош. Онзи, който търси любовта в света, той върви по една наклонена площ. В света, това е едно опитно училище. Ти не можеш да търсиш никаква любов. Трябва да разбирате живота, който го носите. Имате толкова утайки от вашите минали съществувания, че като дойдеш, трябва да знаеш как да се освободиш от твоя ум, от твоите чувства в ежедневния живот. Ако не знаеш как да се освободиш, ти не можеш да бъдеш щастлив. Аз другояче разсъждавам. Като говоря, аз имам съвсем друга идея. Видя един човек, казват: „Лош човек.“ Лошия човек го считам за една дълга река. Добрият човек е къса река, бистра, която сега извира от планината. Изворът е близо. Онази, по-дългата в живота, като мине покрай разни почви, те се влюбват в нея и всеки ѝ дал по един подарък, каша станала водата. Като върви, намира се в чудо, носи всичко туй. Като иде в морето, всички тия нейни симпатии, тя ги оставя на дъното. Тя излиза отгоре избистрена. Симпатиите се наслояват долу. Тия симпатии след време, когато морето се измени, дъното излезе на повърхността, образуват една хубава почва. Питам: Вие, които дълго време сте живели на Земята, тя е мътна река, какво трябва да правите? Казва: „Аз пък мътен ли съм?“ Мътен си, толкова тела има. „Отде дошли?“ Отдето си минал, с тебе вървят; какво ще правиш? Онези, които не разсъждават, ще се отчаят, ще кажат: „Защо Господ направи света така?“ То е друг въпрос. Вие сте пратени да учите. „Защо е турена тази програма?“ Да учиш. „Защо е направено училището?“ Да учиш. Тия предмети са поставени да учиш. „Много мъчно.“ Ще се учиш, нищо. „Ама, тези дреболии в книгата...“ Всичко ще учиш. Ти не можеш да критикуваш учебниците в едно училище. Ти, за да ги критикуваш, трябва да свършиш отделенията, трябва да свършиш гимназия, университет и да имаш една специализация най-малко от 10 години, за да можеш да дадеш някаква нова идея. Тогава е възможно да дадеш нещо ново. Но още като си в училището, ти можеш да критикуваш, но твоята критика ще бъде глас, въпиющ в пустинята. Ще учиш, ни най-малко няма да взимаш пред вид друго. Казват: ако е мъчен предметът, пътят е отворен, излез от училището и намери друго, съобразно с твоя ум. Всички сега сте от тия ученици, които питате защо Господ направи света така, защо вие трябва да страдате. Че, кой ви е накарал, защо влязохте в училището? Хлопахте със заявление, на баща си и майка си хлопахте, докато ви отворят и ви приемат. Сега, като влизате вътре, казвате: „Защо е така създадено това училище?“ Това училище и преди вас, и след вас такова ще бъде. Казва: „Побеля ми главата.“ Че ти побеляла главата, то е друг въпрос. Побеляването на главата не седи, че ти си много учил. Може да е варосана главата ти отгоре с бяла боя. Че побеляла, ни най-малко не показва, че ти си страдал. Кое е по-хубаво? Твоят бял цвят... Вие не разбирате какво отношение има белият цвят. Когато човек набере много енергия в света на глупостта, той трябва да му побелее главата, че чрез всичките бели косми да излязат навън всички глупави мисли и желания. Те през белите косми излизат. Казва: „Много глупав съм бил в младини.“ Понеже космите са били черни, той всичко събира. Че, чистата вода нищо няма в себе си, мътната всички събира. Събира умни неща в главата. Той нищо не разбира. Тогава ние казваме: който иде на Земята, всичко събира, нищо не разбира. Казва, трябва да си поживее. Старият, който всичко разбрал, че в младини събрал повече, отколкото трябва, не че е лош, но събрал повече, сега. Казва, той като събрал много, оглупял. Младият, който събрал всичките неща, забогатял, а старият, който раздал всичките работи, оглупял. След туй дойде другото. Младият сега започва да проповядва, казва: „Ти, сега, като влезеш в училището, ангел ще станеш.“ Той едва влязъл в училището, мисли ангел да стане. За Небето започват да му разправят, че там всичките ангели с китари свирят. Че, тогава, аз да ви посвиря с китара. Тук много съм виждал ангели и ангелици, ангели има с цигулки, с тръби. С тръби има, които свирят – това са ангели, надуват тръбите. Музиката, това е наука, за да познаеш (ангелите). Ангелите ако свирят, то не е наука за тях. У нас е необходимо, за да се пази онова равновесие. Тя съществува в техния живот, за да стават работите според Волята Божия. Ако един ангел тук, на Земята, престане да пее, той може да падне. И на Земята е тъй. Щом на Земята човек престане да пее, той падне на леглото. Всяко болезнено състояние не е музикално. Щом човек изгуби музиката, изведнъж падне. Ще забележите, че неговият глас се намалява. Естественият пулс щом се намали на живота, тогава имате триене, става възпаление на тялото, отвън избива огън. Онзи музикален импулс се е намалил, вследствие на това се образува триене. Разболял се човек. Тук имаше един наш брат, заболял. Родило се в дома им едно желание да викат лекар. Майката беше на мнение да го лекуват, дъщерята беше на мнение да му направят операция. Питат мене какво да правят. Казвам: Ако го пратите в болницата, ще го пратите в оня свят. Ако му направите операция, ще бъде последна, втора няма да му правите. Ще го изпратите, че ще го изгубите. „Ама лекарите казват.“ Какво казват лекарите, оставете. Казват: „Той е побъркан човек, в стаята пее, как ще оздравее?“ Роптаят те сега. Именно пеенето е шанс, че може да оздравее. Нека пее; без пеене, ще замине. Вие се радвайте на тази песен, тя е здраве. Той, докато пее, има шанс да оздравее. Ако престане да пее, неговата работа е свършена. „Ама, ти ни забавляваш.“ Ще видите. След 25 деня боледуване той оздравя, пеенето стана нормално. Те заключават, че това е случайност. Щом човек е неразположен духовно, няма този закон на хармонията. Не само да пееш отвън, да издаваш механически звук. Когато човек пее, трябва да трансформира ума си. Ти не мислиш за обикновения живот с неговите обикновени дрязги, ти си на почивка вече. Че си нямал пари, че жена ти била болна, че туй било, онова било – ако знаеш да пееш, ако би знаел да пееш една хубава песен, жена ти ще оздравее. Една песничка 10 деня като пееш, ще бъде здрава. Не един ден, 10 деня като пееш, ще оздравее. Сутрин като пееш, на обяд и вечер, ще бъде здрава. Или ти сам трябва да пееш, или трябва да ти пеят. Болезнените състояния в живота, те идат от съвсем друга област. Първото нещо, когато човек се е разболял, той станал недоволен. Изгубва туй музикално настроение, всичко му се показва тъмно, мрачно, безсмислен е животът, безсмислено е яденето, не е вкусно, пиенето, водата не е вкусна. Намира се в едно раздразнено състояние. Сега, това са състояния, през които всички трябва да минете. Те са области. Понеже вие пътувате, дълъг е вашият път за Небето, ще минете през разни области. В първите години на своето обръщане Павел говореше много, но после, след като пострада в пътя, казва: „С много страдания ще влезем в Царството Божие.“ Христос, Който проповядваше любовта, и Той казва, че с много страдания ще влезем. Сега, не е лошото в страданията. Какво означават страданията в света? Много страдания – много области има да минаваш; малко страдания – малко области. И всичкият ти живот в другия свят, като влезеш в разумния живот, в Небето, животът ти ще се обуслови от страданията. Не да си недоволен и постоянно да роптаеш. Но всяко страдание, като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност – да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш. Да кажем, малко ти плащат за работата. Благодари на Бога – удостоил си се да страдаш. Заболяла те главата – благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Не живееш добре с жена си – благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Приятелите не те разбират – благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Времето е студено – благодари. Че обуща нямаш, благодари. Че шапката се съдрала, благодари! Хората имат лошо мнение за тебе – благодари. Навсякъде благодари. Палтото овехтяло, 10 години как го носиш – благодари на Бога. Иначе, може да имаш едно хубаво палто, но може да бъдеш един голям грешник. С този, оскубания балтон Небето те харесва. Цветето, докато не изгуби балтона, плод не дава. После, грубият цвят на плода не се маха, докато той не узрее. Сега, туй е до време. Аз сега говоря за земния живот. Туй няма да бъде през цялата вечност. Щом минете в другия живот, това ще се смени. Но някой път ние смесваме духовния живот със земния живот, ние се намираме в едно противоречие. В духовния свят едни обичат до немай-къде, пък едни мразят до немай-къде. Един като те намрази, мразят те с хиляди години. Той като намрази, мрази, отблъскват се. Който обича Бога, от ден на ден увеличава любовта, а у другите от ден на ден се увеличава омразата. Тук, на Земята, посърдите се, помразите се 5–6 години, мине. В духовния свят няма такова нещо. Там добрите стават по-добри, лошите стават по-лоши. Сега, аз не искам вие да вярвате в туй. Няма какво да вярвате, то си е така. Понеже канализацията, пътищата на злото са – има пътища за злото в хората, – повече са свързани и те приемат повече от омразата, отколкото от любовта. Или, туй казано на търговски език: вие имате повече търговски отношения със света на омразата, отколкото търговски отношения със света на любовта. И то е по единствената причина, понеже продуктите, които ви се дават от света на омразата, са по-евтини, повече се печели от тях. Продуктите на духовния свят на любовта са по-скъпи. Понеже вие казвате: „Не си струва да обича човек.“ Тя много коства. На един, който те мрази, е по-евтино – ще го изпъдиш. Казва: „Хайде, върви си.“ Онзи, когото обичаш, не може да кажеш: „Ха, върви си.“ Понеже политиката на Земята е такава. В другия свят как постъпват? Трябва да го нагостиш, да бъдеш внимателен, да не кажеш лоша дума. Като дойде омразата, ще се развалят отношенията. Сега вие сте подложени на един вътрешен духовен изпит и не знаете произхода и се чудите защо Господ направил света така. Вижте какво трябва да научите от омразата. На български как туряте омразата? Всеки човек в света, който е обърнат с главата надолу, той мрази; всеки човек, който е обърнат с главата нагоре, обича. Ти, щом мразиш, с главата надолу си обърнат. Ако от високо място те обърна с главата надолу, ще ме обичаш ли или ще мразиш? Но ако взема, че те извадя от един кладенец, изтегля те нагоре с главата, то е любов. Щом те спущам надолу, омраза е това. Тогава, при омразата вие слизате надолу, а при любовта се качвате нагоре. Добре, пък сега омразата и любовта имат практическо приложение в живота. Ония, които били толкова умни, затова са ви накарали да си направите къща на един етаж, с едно стъпало: ще слизаш надолу – то е омраза, ще се качваш нагоре – то е любов. Като излизаш от къщи навън, то е омраза, пък като се връщаш вкъщи, то е любов. Сега, понеже омразата се е увеличила, започнаха да си правят 3–4-етажни къщи – ами че повече стъпала, повече любов да имат. С качването, без да знаете, вие по стъпало вървите по стъпалата и развивате повече енергия за любовта. Сега, ако ти се качваш, то е едно състояние. Ти се качиш, седиш 5 минути на четвъртия етаж, слезеш долу, 4–5 часа седиш. Там е белята. Та, качването и слизането по стълбата е да се балансират енергиите. Ако вие нямахте омраза, никак не щяхте да излизате. Понеже вие сте пълни с омраза, затова във вас се явява желание да се поразходите. Човек, като се качи на планината, казва: „Чакай да сляза долу вече.“ Омразата, аз разбирам, тя е жица, по която аз добивам известна енергия, за да можеш да работиш. Но тогава, когато впрегнеш омразата на работа, тя не е омраза. Туй е приятно чувствувание, което чувствуваш. Чувствуваш известна енергия, която е потребна в труда. На Земята, ако човек стане светия и не може да мрази, веднага ще си замине. Докато вашите деца мразят, бъдете уверени, те няма да напуснат Земята. Щом искате никак да не мразите, трябва сега да си заминете. Ще ви приведа другото заключение, защо вие не трябва да мразите. За омразата сега говоря. Ще вземете омразата, както вие разбирате. Омразата е излишна енергия, която, като не се използува, тогава произвежда гниене. Ако омразата идва, образува процес на гниене. Един плод, ако не е употребен навреме, изгнива. Плодът, като престои 5–6 деня, ще изгние. В гниенето се образува един процес, който е отвратителен. Омразата, докато е прясна и свежа, ще я продадеш, ще я туриш на работа; като изгние, тогава ще плащаш да я изхвърлят навън. Тогава Писанието казва тъй: „Гневете се и не съгрешавайте.“ Тия, които са писали, обикновените хора, философията не е изказана, много работи не са обяснени. Запример Христос учил на времето, но учил с отрицателни работи: отречи се от баща си, от майка си. На някои места загатва положително. Той учил хората как да се освобождават от неща непотребни. То е възпитание на човечеството. Учил по обратния, по негативен път. При сегашните условия вече няма да му кажеш да се отрече от богатството, но ще кажеш да вложи капитала си, да печели. Че, ако ти си умствено сиромах, ако ти си духовно сиромах, ако си материално сиромах, цял си сиромах, кому ще бъдеш полезен? Тогава ще бъдеш товар на хората. Сега казвате: „Да идем да проповядваме.“ Че какво нещо е проповедта? Ти не можеш да проповядваш, ако не мислиш, ти не можеш да проповядваш, ако не чувствуваш и ти не можеш да проповядваш, ако не работиш. Това са неща сега, които трябва да разберете. Главното противоречие, туй, което в църквите излиза, те са го направили туй, за да прекарат живота си. Вярно е, че и вие отивате някой път да работите, за да прекарате живота си. И ни най-малко за нас е така. Животът за нас е да изпълним Волята Божия на Земята и да разберем живота. Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е всемъдър. Той го е допуснал, защото така на Земята е по-добре. Тогава, сега се заражда въпросът, Яков казва: „Езикът е неудържимо зло.“ Казва, че хората се научили да карат конете си, корабите си навсякъде, където искат, а, казва, за езика не са добили туй знание – нито гемове, нито юлари имате за езика, нито някакво кормило. Той го намира в света неудържим. Никой човек не е господар на него. И право е, тепърва има да се учи. Този свят е пълен само с омраза, нейния език знаете как да говорите. Питам: Вие, като дойде омразата на гости, какво правите? Някой път казвате: омръзнала ви е някоя работа. Казвате: „Ние обичаме всичките хора.“ Това не е наука. Някой казва на мене, може да говорите, че обичате всичките хора, но то не е така. Най-първо, твоето съзнание не е будно. Най-първо, ти мислиш за 10–20 хора, казваш: „За 100, 200 хора ще се моля.“ Друг казва, че се моли за целия свят. Оставете, тази идея не е права сега. Може би тази молитва, след хиляди години като си се молил, да се развие във всяко отношение към всичките хора, но в дадения случай не се знае дали твоята молитва прониква в съзнанието на всичките хора и в това отношение си прав. Всички ония хора, на които съзнанието е будно, на които може да се помогне, те са възприели, право е в туй отношение. Ако разбираш механически, ти си се молил за целия български народ, това не е право. Колко българи може да има будни? Може да са 1000, 2000, 10 000 души българи, надали има 10 000 българи. Ако имаше 10 000 българи, те щяха да бъдат грамадна сила. Ще ви приведа един пример. В Америка тия, долапчиите, се превърнаха в гангстери, от които бягат американците. Крадат деца, жени изнасилват, най-видните американци бягат. Американските съдилища са свободни и там всеки човек, който е направил престъпление, може да се [изхлузи]. И най-после американците се ухитрили. Определили 500 души млади хора, с всички разположения на науката, как да стрелят с картечници, с бомби, със задушливи газове, с някакви течности, с всичко, каквото модерната наука e изобретила. Петстотин души, на които дали неограничени права, че дето намерят един гангстер, ако не иска да се подчини, да му теглят куршума. На тях цяла Америка уповава да ги избави. Уплашили се гангстерите Тия млади хора, които са подготвени и са в услуга на държавата. Е, питам сега: Кой ще ви избави от вашите гангстери? В света тъй, както мислим, само с добро няма да се оправи. Има воюване. Вие под „воюване“ какво разбирате? Ако на всяка мисъл, на всяко желание, на всяка страст не знаеш как да се справиш... Страстите биват добри и лоши, мислите биват добри и лоши, чувствата биват добри и лоши. В един момент, в следния момент ден и нощ се сменят в човека. Мнозина се спират вътре, как учил Христос. И Христос се е обуславял, Той е минал по същия път, но и Него разпнаха. Всичките лоши духове се събраха и Невидимият свят отстъпи, те Го разпнаха. Нито Пилат беше в сила да помогне, нито жена му, която казваше: „Този човек да Го не разпъваш“ – никой не можа да помогне на Христа. Писанието казва, че така било отредено. В какво седи силата на Христа? Христос, като се подложи на страданията и на смъртта, Той минира света със Своите мини, минира го вътре, тури жици и като излезе горе, потегли, казва: „Хайде, целият свят нагоре, крепостите лесно се превземат.“ Ако вие не знаете да минирате едно зло, как ще се освободите? Някои от вас искат да станат ясновидци. Но преди да станете ясновидци, вие трябва да придобиете едно усещане в симпатичната нервна система, която трябва да изучавате, едно чувство, което показва какви са отношенията на външния свят спрямо вас, за да знаете как да смените. Запример природата ни предпазва – ти пътуваш по планината, у тебе има известни жлези, органи, [които показват,] че ще има буря, да вземеш мерки. Ако си умен, ще вземеш мерки; ако не си от умните, ще кажеш: „Не съм разположен.“ Но след това неразположение ще дойде голяма буря. Ще те вземе. Както преди години ходихме на Витоша, един умен брат бурята го търколи, че му охлузи крака, че братята го носиха. Казвам: Трябва да изучавате вашите състояния, как се сменят. Вие седите и сте недоволни от окръжаващата среда, мислите, че еди-кой си е виноват, че те предизвикал. Не е виноват, който написал мъчната книга, виновати сте вие, които не четете, да разбирате книгата. Не е виноват, че някой казал някоя обидна дума. Обидната дума, ако знаете как да хванете съдържанието, грамадна енергия има. Една дума ако знаеш как да я хванеш, ти ще забогатееш. Една лоша дума ако знаеш как да я хванеш, ще забогатееш. Сега на вас ще ви приведа един пример. Разглежда се сега един процес. Един унгарец си купува един билет от лотария. Беден унгарец, взел този билет, зашива го в шапката си и записва номера в книгата. Един ден неговата жена взела, че подарила неговата шапка на един просяк. Тогава просякът, след като носил шапката, я продал на един търговец. Обаче тегли се лотарията и вижда, че неговият билет печели 100 000 крони, близо около един и половина милион наши пари. Той веднага търси шапката, но жена му я подарила. Търси той, намира просяка, намира просяка, но просякът продал шапката. Той дава доста голяма сума на просяка да намери шапката и да я даде. Просякът се усъмнил, като намерил шапката, разпорил [я], намира билета вътре, занася шапката. Онзи отива и казва, ако някой дойде с този билет, да не му ги дават, парите. Просякът отива с намерения билет в шапката, обаче не му дават, парите. Сега се води дело кому се падат парите. Съдиите оставили за 3 седмици да си помислят. Казват, че когато жената подарила шапката, тя подарила и билета. Той казва, че тя подарила само шапката, но не и билета. Не зная как ще се разреши. Вие мнозина сте турили билета в шапката, жена ви подарила шапката. В духовния свят, при сегашните условия вие разсъждавате като хора отпреди 2000 години. Не съм срещал хора да мислят като сегашни. Казва: „Защо Господ създаде този будала?“ Аз го виждам, този будала носи доста голямо богатство и може да ти бъде полезен. Защо Господ създал говедата? Да орат нивите на хората. Ами защо създал лечебните билки? Понеже Господ знаеше, че ще има болести – да се лекуват. Змиите едно време хапеха надясно, наляво. Сега целият свят току ходи да хваща тия, отровните змии, някои даже ги развъждат и със змийската отрова лекуват най-лошите болести. Казва: сега да говорим за Божията Любов. Висока работа е то. Знание трябва. Няма да седя [и] да казвам: „Мене ми е приятно.“ Един турчин, като ял, казва: „Охо, хо.“ Казва, че е много хубаво. Като видял, че много искат от него, казва: „Вай, вай“ – „Тежко ми е сега.“ Всеки ще чете една книга, гледам, някой чел един роман или чел научна книга – важно е онова, което може да се приложи. Ама какво може да научи човек от съвременната химия? Какво може да научи от съвременната физиология, от съвременната анатомия, астрономия, съвременната математика, или съвременната музика, или съвременното изкуство – какво може да се ползува? Че аз съм художник, рисувам. Аз, когато искам да изправя една погрешка, имам известни художествени черти, рисувам, правя една черта и премахна нещо в себе си. Един художник рисува. Когато някоя мисъл не мога да я хвана, седя и рисувам. Като не мога с рисувание, започна да пея и най-после, да се разреши въпросът, някой път посред нощ стана и посвиря, попея си малко и въпросът се разрешава – то е изкуство за мене. Ще кажат сега: „Вечерно време да ставаме и да пеем, пък и да рисуваме? Не сме деца.“ Че какво ще правиш? – „Ама това не го правя.“ Срещам един момък, разгневил се така, казвам: „Както виждам, ти си доста даровит, може да рисуваш. Срещнах една мома, ама такива очи не съм виждал. Ще ти платя, искам да ми нарисуваш очите, искам да имам нейните очи. Може ли?“ – „Може.“ Веднага се сменя неговото състояние. Завеждам го, той започва да рисува, казвам: „Гледай тази мома.“ Той казва: „Че очи!“ Той рисува ден, два, три. Казва ми: „Много ти благодаря, откак ми показа тази мома, не се гневя.“ Като се разгневи, изпъкват в ума му очите ѝ. Като ѝ гледа очите, има известни кривини, момата, която има хубави очи, като гледаш тия линии отдолу нагоре, тия криви линии действуват. Ако момата изгуби кривите линии, те губят своята сила. В природата това навсякъде се случва. Правоверните казват: ти жена в очите да не я гледаш. Хубаво, с гърба да я гледам ли? Има хора сладкодумни, аз съм слушал, има селяни, глупости говорят, но и глупостта е сладкодумна. Музикално говорят. Слушай музикална реч. Ако се спрете при един сладкодумен човек и една–две минути, ти ще спечелиш много. Казвам: Предметно учение. Вие минавате и не се спирате да учите. Че, правете наблюдения: гледайте какви са очите, гледайте какъв е носът, устата, как ходи, как държи пръстите на ръцете, ръцете, не гледайте да го имитирате. Тия са линии възпитателни, действуват. Ако се спрете върху един човек да го разгледате, вие се спрете върху типове, които са нормални. Срещнете един тип, вижте основните черти. Ако се спрете, то е предметно учение за вас. За тази линия именно може да спрете при едно хубаво дърво, спрете се при дървото, правете наблюдения; или при някой извор, при някой река – тия кривини са много хубави, приятно ти е. Спрете се при някоя скала, има хубави кривини, спрете се при някой цвят цъфнал, погледнете тази форма, тя е хубава. То е по-елементарно. Казваш: това е цвете, това е дърво, това е планина, това са хора – и се напъвате да разберете другия свят. По този начин никога не може да разберете света. Как ще разберете оня свят? Как ще си представите ангелски крила? Какви са тия ангели с крила? Орлови крила, гълъбови крила ли са? Какви крила туряте? Гледам, някои художници турят крила, които хич не съответствуват на ангелите. Ангелите имат крила. Ами че ангелите имат по 6 милиона крила. Шест милиона крила като пуснат в действие, бързината им е 10 пъти по-голяма от тази на светлината. Те имат спирачки на крилата, ако искат да бързат. Ако е за бързане 10 пъти, те 10 пъти по-бързо от светлината могат да се движат. Един човек може да намери начин на хода си. Един учен човек го е страх от религиозния. Най-първо казваха, че светът е направен може би преди 10 000 години. После се явява спор, как си позволяват да турят 2000 години повече. Моисей е писал, че има 2000 години, откак светът е създаден. Моисей, който писа, не беше ли човек? Чудни са хората. След туй започват 10, 20, 30 хиляди. Сега вече туриха 10, 20, 30 милиона. Сега някои турят и два милиарда и половина и не му мислят. Хубаво е, че ние се освобождаваме. Ние мислим, каквото е писано в Библията. Какво е писано в Библията – но какво е разбрано. Какво е писал Моисей, като е писал Библията? Какво разбират съвременните учени хора? Ако е до механическата страна... Но една къща ние знаем от колко години е. Има къщи, които са от 100 години, пирамидите са от няколко хиляди години, знаем възрастта им. От нашия свят може да се определи, според старостта има начини да определим колко е стара нашата Земя. Питам: Ако ти знаеш колко е стара една къща, какво знание ще придобиеш? Зависи, ако тази къща е училище, колко хора са се записали, колко хора са живели, колко добри хора са излезли от къщата. Туй е съдържанието на къщата. Ако тази къща е скотобойна, няма никаква цена. Цената на Земята, [преди] колко години е създадена, зависи от хората, които живеят на Земята, от хората, които живеят на нея. Хората дават цена на Земята. Земята без хора няма съдържание, тя е пусто жилище. Та казвам: Вие може да имате цена само когато разбирате Божия път, онова знание, което ще придобиете, онази умствена енергия, онази физическа енергия, която ще придобиете – то ще даде цена на сегашния ваш живот на Земята. Вашите понятия, изобщо понятията на целия свят, казва: ние се спираме върху благостта на Господа и казваме: „Господ да ни прости.“ Добре, Той ще ни прости, но какво трябва? Учителят в едно училище прощава веднъж, два пъти, три пъти, но ако ученикът никак не учи, най-после учителят никак не прощава. Да ме извинят за два, 3, 4 дни, но за 100, 200, 300 отсъствия те не може да те извинят, понеже в туй време ти нищо не си учил. Ще дойдеш на опит, учителят може да те извини, но казва: „Ще държиш изпит. Ако можеш да го издържиш, има извинение, ако не можеш, няма извинение.“ Сега, единствената мисъл, която искам да ви оставя: Човек трябва да се учи да бъде господар на себе си, да влада себе си и тялото, да стане господар на сърцето си, да стане господар на ума си. То е. Земният живот има три задачи, да станеш господар: да знаеш как да мислиш, да знаеш как да чувствуваш, да знаеш как да постъпваш. То е наука, то са предмети. Всеки предмет си има свои специалности. Какво казва там последният стих на прочетената глава? (Учителят чете „Но мъдростта, която е от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ Мирният човек е онзи, който може да се самовлада. После, чиста – значи неговото небе е ясно, за знание има условия. Кое нещо е приветливо? На всеки всякога дава място. Казвам: Тия неща са необходими. Мнозина искате да станете съвършени хора, да живеете в Небето. Най-първо ще се научите да живеете добре на Земята. Ако на Земята не можете да живеете добре, и на Небето не можете да живеете. Защото, ако човек между лошите хора не може да живее, между добрите всякога може да живее. Най-първо, добрите хора не могат да търпят лошите хора дълго време. Колко време бихте търпели в главата една въшка? Колко време бихте търпели? Ден, два, три, като започне да се размножава, ще помислите малко да се освободите от тази неканена гостенка. Тя може да цитира стихове: „Люби ближния като себе си“, тя може да цитира, че трябва да бъдем снизходителни, че трябва да бъдем милосърди, не трябва да бъдем груби и т.н. Казвам: Снизходителен съм, но те пращам на училище. Десет деня като седи на главата ти, на единадесетия ден ще я пратиш на училище. После въшката ще се впрегне да оре на нивата. Тогава ще туря смешното, което не разбирате: всички тия добичета, които орат на нивата, са били въшки в главите на хората и сега, да си изплатят което даром яли, орат на нивата. Казва: това са паразитите. След това ще го турят на работа, вол ще го направят. Той е бил в своето разбиране паразит, но за да се отучи от паразитството, ще го турят на работа. Ако имате предразположението на въшката, тя ще даде труд на вас вътре и в следващото съществувание ще бъдете на нивата, ще орете – нищо повече. Ни най-малко няма да се подобри положението. Никаква отрицателна мисъл не трябва да държите в ума си, никакво отрицателно чувство – казвам какъв трябва да бъде законът, – никакво отрицателно чувство, никаква отрицателна постъпка. Щом я направи, трябва да знае да я поправи. Че направил, нищо не значи, веднага трябва да се яви желание да се поправи. Сега тази наука ви е потребна, за да се избавите от тия дрязги сега, на които всички сте изложени. Понеже, когато умствено сме неразположени, ние вече привличаме тия същества, които имат нашето състояние, пък привличаме подобни същества от духовния свят. Ако постъпките са лоши, пак привличаме. Ние трябва да се стремим да привлечем същества от другия свят с високи идеи, трябва да имаме възвишени чувства, да привличаме тия същества да ни помагат. В постъпките си трябва да се стремим да бъдем добри, за да може да ги привлечем. Защото, ако не можем да ги привлечем от другия свят, нашият труд ще остане безпредметен, безполезен. Казва: „Какво има в това?“ Ти като мислиш добре, ще се запознаеш с разумни същества. Не можеш да се запознаеш с ангелите, ако не си умен. Всяка умна мисъл ги интересува. Всяка хубава човешка мисъл в ангелския свят [е] като хубаво цвете, което цъфти; веднага се притичват да видят какъв е външният свят. Щом дойде един ангел в твоята мисъл, ти веднага ще се усетиш разположен, някой, който те гледа в твоята мисъл обективна, ти почерпваш в себе си тази сила. Щом те погледне някой ангел, усещаш разположение, сила, мощ, всичко можеш да направиш. Обаче направиш някоя глупава мисъл – някой от падналите ангели като те погледне, такава мъка, такова помрачение, казваш: „Да се срина.“ Та, от вас зависи какъв ще бъде животът ви. Всеки ден строите живота. Сутрин, като станете, наблюдавайте какво мислите, каква мисъл [се е] пръкнала в ума [ви]. След туй казвате: „Толкова ли съм лош?“ Като ме срещнете, ще кажете: „Толкова ли съм грешник?“ Не е въпрос за грешници. Сега бих ви казал... Бедни хора има между вас. Нали има? Искам да ми нарисувате една картина, имам 5000 лева на разположение, ще ми нарисувате един ангел или един човек. Нарисувайте и още днес ще ги имате, след 3 седмици ще ги имате, ще имате 5000 лева на разположение. Ако ми изпеете една хубава песен, ще ви дам 5000 лева – стават 10 000. Имам други 10 000 на разположение за един скулптор, който да извая хубав бюст. Имам 50 000 лева на разположение за един научен труд за най-новите условия какви са на Слънцето, най-новите открития какви са на Слънцето. Ако някой е беден, да се опретне да работи, и ще има. Колко души кандидати има за рисуването? При пеенето повече кандидати ще има. А какво има горе на Слънцето? Тя е много трудна работа. И действително е трудна. Казвам: Всички сте турени в един свят на големи възможности. Може да подобрите живота си, но трябва да знаете как. И като ти се каже, да го направите. Сега някой от вас ще каже: „Как говори Учителят, символистично е това.“ Не, не, много реалистично. Пет хиляди лева давам за рисуване, за музика; за другите, отвлечените работи – повече. Колкото за картината и музиката – по 5000 лева. Не да нарисувате една картина за 100 лева – един вол с три крака. Някой толкоз харесал картината, че я задигнал. Тук бяха дошли ученици, които свършват училище, изнесох картината и казвам: Това е новото в художеството. Казвам: Защо този вол няма един крак? Два вола са впрегнати, единият има четири крака, другият няма. Перспективно може да има сянка, но той е така турен. Гледах, гледах, че последен курс на Художествената академия завършил художникът. Знание трябва. С туй знание, което сега имате, никъде не можете да идете, едва ли може да излезете из къщи навън, едва ли може да прескочите границата на България. Най-малко трябва да знаете 3–4 езика. Да знаете един език както трябва. После, говорите за доброто. Ама в езика има думи, които са толкова мощни, толкова силни: ако знаете една дума да я изговорите музикално, вие можете да отворите сърцето на кой да е човек, с малко изключение. Да произнесете, веднага ще произведе цял преврат. Ако искате човек да си затвори пътя – пак с говоренето. Ако искате да си отвори пътя – пак е с говоренето. Вие ще кажете: „Как тъй?“ Трябва да се понамазва колата. Но така се говори. Като говориш, трябва да чувствуваш думите. Ще говориш истината. Ти трябва да я чувствуваш, да мислиш заради нея, да няма никаква посторонна мисъл. Ти трябва да живееш в истината. Сега, мисълта. Мислете, но начинът, по който мислите, е много старомоден, аз го намирам. „Но трябва да бъдем добри.“ Старомоден начин е. „Ние не живеем добре.“ Старомоден начин е. „Ама как пострада Христос.“ Старомоден начин е. Как пострадал, то е друг въпрос. Христос като пострада, знаеше защо пострада. Той казва: „За този час дойдох.“ Той знаеше. Ти поддържаш въпроса защо Христос пострада. Ами че Христос имаше изкуство. Той не беше беден в този смисъл, Той лекуваше какви ли не болести. Ние мислим, че бил беден, нямал къде глава да подслони. Но съвсем друго иска да каже Христос. Ако е за пари, навсякъде може да изкара прехраната. Той имаше изкуство в лекуването, изкуство в говора. Не само това, Той много изкуства имаше. Не може да мислим, че Той, горкият, нямал глава де да подслони. Но от голямо невежество на тия хора главите нищо не разбират. Той казва на Своите ученици: „На тях говоря по този начин, понеже не е дадено на тях да разбират, но вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие.“ Казвам на вас: Вие искате да обърнете света. На много хора в света не е дадено. Тук на вас е дадено, на вас е дадено много работа. Вие казвате, че първо светът да разбере, че после вие. Всякога във всяко общество съществуват известна група хора, които в даден случай да разбират тайните на Царството Божие. Знанието е заради тях. А пък другите – когато техният ред дойде. Кога, то е друг въпрос. Вие не се грижете кога. Вие ги съжалявате – „Да ги обърнем, да ги спасим тия хора.“ Не, първо спасете които са за спасение. И тогава вие знаете ли, че вие ще се изложите? Един господин седи в едно американско пристанище, добре облечен, дълбоко е пристанището. Всички тичат: „Удави се човекът!“, тичат, нахвърлят се. А той бил ангажиран да обявява някаква фабрика. Показва се над водата и казва: еди-коя си фабрика еди си какви продукти продава. Всички се притичват, искат да му помагат, а той, човекът, си прави реклама. Светът е търговия. Вие влизате да го избавите, той ще каже: „От нашия магазин дрехите са най-хубави.“ Научете се да ви [не] лъжат хората. Гледам, целия ден вие се занимавате с такива долапи. Като дойдат, какви ли не работи. Дойде някоя сестра, казва: „Намразили са ме на Изгрева.“ Аз не виждам никаква омраза. Те са духовни работи, от другия свят. Казва: „Не ми се седи вече на Изгрева.“ Казвам: Впрегнете на работа, какви ли не чешити няма. Изгревът не е физическо място, той е състояние, един център, дето висшите духове съсредоточават своя ум. Докато те мислят, той е Изгрев. Като престанат да мислят, не е Изгрев. Докато Слънцето изгрява, изгрев е. Като залезе, не е никакъв изгрев. Под „изгрев“ разбираме благословението на Бога, което има към нас. Това е изгрев. Бог е насочил Своята мисъл към нас, понеже искаме да изпълним Неговата Воля чистосърдечно, не да гледаме да отлагаме. Като чуеш една добра мисъл, още днес да я приложиш разумно, не отлагаш. Като чуя Божествената Мисъл, прилагам. Какво ще стане, нищо не мисля. То е Божественото. Сейте доброто семе във вас всеки ден. Давайте му ход на Земята, тук. Така ще се оправи светът. Та, вие сега ще учите. Бих желал да ви видя, когато дойдат изпитанията, тъгите, скърбите, тъй да пеете новата песен (Учителят пее): Много се радвам, че сърцето ми е тъжно. Колко се радвам, че пари си нямам! Колко се радвам, че обущата ми са скъсани и шапката ми е пробита! Колко се радвам, че роклята ми е съдрана! Колко се радвам, че леглото ми не е тъй мекичко, както трябва! Ще кажете: туй е цяла поезия. Аз седя и съм недоволен. Виждам, някому кракът е изкълчен – пак пея. „Не бой се, аз съм майстор“; потегля крака – оправи се. Виждам някоя сестра като дойде, плаче, казвам: Пейте, защо плачете? На сестрата четири реда сълзи текат. Казвам: Дотегнаха ми тези сълзи. Да чувам песен да се пее. Друга напреднала сестра казва: „Учителю, представи си на какво се обърнах тук. Не зная, изгубих достойнството на тези, кой как мине, все мене закача, цяла дрипа станах.“ Не си представлявайте това. Вие дрипа не можете да бъдете. Радвайте се, че някой се очистил. Пейте (Учителят пее): Колко се радвам, че в мене се очисти! От твоя кир ще направя тор на моята нива. По този начин трябва да разглеждате. Трябва да разбирате. Трябва да бъдем весели. Бъдещето е да пеем. Вие някой път си представяте духовния свят много сериозен. Сериозен е нашият свят, а духовният свят е весел. По-весели хора от хората на духовния свят няма. Весели са. Казвам сега: Всички да бъдете весели. И по Изгрева не дръжте нищо лошо в ума си, но пейте. Попей си на себе си. Видите някой брат – каквото и да е, похвалете го в себе си, попейте му. Всеки един брат, всяка една сестра, със своята ексцентричност, която имат, то е една приятност да срещнеш един ексцентричен човек. Пък и начинът, по който говори, да ти е приятен тебе. Защото, ако искаш един учен човек, ще го намериш. Учените хора ще ги намериш. Тия хора, за да ги оцениш, трябва да ги познаваш. Сега ни най-малко не искам да ви препоръчам невежеството. Казвам: Интересувайте се от всичките хора, вижте доброто. То е цяла философия. Не да роптаем, не и да бъдем слепи за злото. Но да виждаме във всички неща онова, което Бог [търпи]. И ние трябва да търпим онова, което Бог иска да изправи. И ние трябва да го изправим. Това е цяла философия. Когато Христос дойде при вас, какво ще мислите? Мислите, че като заплачете, и Христос ще плаче заедно с вас? Понеже Той пострада, ще каже: „Тази работа зная. Едно време и Аз като бях на Земята, и Мене не Ме оцениха хората. Какво ли не говориха по Мой адрес. Аз казах: „Както Ме е Отец научил, така говоря.“ Тъй ще каже, Той ще пошепне: „Ще се оправи тази работа.“ Та, научната страна се изисква да разбирате. Вие ще се спрете, ще кажете: „Те са много мистични, аз не разбирам какво нещо е мистика.“ Според мене мистиката е нещо много разбрано. Мистиката, то е разбиране. Трябва да живееш. Който не разбира, той не може да бъде мистик. Окултистът трябва да разбира нещата. Окултист човек не може да бъде, ако не разбира. Той трябва да разбира всичките противоречия, които ще дойдат. Като се поразсърди малко, да благодари, че се е разсърдил. Всяка постъпка, която стане в живота, все ще придобиеш нещо. Няма нещо, което да се случи в живота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. Казваш: „Защо се случи това?“ Не бутай този въпрос. Каквато погрешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. Тогава, ако ти си научил урока, не повтаряй втори път. Не повтаряй по същия начин погрешката. Втори път – нова погрешка. Всеки ден прави нова погрешка. Ако обиждаш, обиждай по нов начин. Кажеш: „Ти си вол, ти си вол.“ Втория път кажи: „Ти си кон“, кажи, че си славейче, кажи, че си гълъбче, гургулица, кажи, че си ангелче. То е разнообразие. Оставете се от вашето еднообразие. После, като хвалите човека, не го хвалете по един и същ начин. Избирайте думи. Веднъж го похвали с една дума, втория път – с друга. Два пъти да го не хвалиш с една и съща дума. Тогава, вземете до идущата седмица последните два стиха от главата на Якова: „Мъдростта, която слиза от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна и нелицемерна. И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.“ Цяла наука е. Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.) (На поляната – гимнастическите упражнения.) 18-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 19.I.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  8. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Топлината на Любовта 12 януари 1936 г., 5 ч сутринта. (Небето облачно. Времето меко.) Нарядът. 24-та глава от Деянията на апостолите. „В начало бе Словото“ Има противоречия в живота лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Светът е пълен с противоречия. Там, дето има живот, има противоречия на Земята. Тия противоречия засега не могат да се премахнат. Природата, която е толкова умна, не могла да ги премахне, държи ги. Задава се въпросът: защо е така? Защото е така. Може ли да бъде другояче? Може да бъде. Кога? Някога. Тогава аз ви давам два метода: ако вярвате в това, което е, ще придобиете това, което е; ако вярвате в това, което не е, ще придобиете това, което не е. Сега, защо е така? Защото не може да бъде другояче. Ако вярваш в това, което е, ще придобиеш това, което е. Ако вярваш в това, което не е, ще придобиеш това, което не е. Тъй е. И всички онези, в каквато и област да е, които са се старали да обяснят противоречията, никой не е успял да ги обясни. Обясняват, но и като обяснят нещата, остават такива, каквито са. Обясняват, че някой убил някого. Но това обяснение ни най-малко не помага на убития човек. Убитият човек е убит. Обясняват, че някой човек откраднал пари на някого. Но парите са откраднати, няма ги вече. Сега, противоречия се намират в личния живот. Всеки човек си има свои противоречия. Всичките хора нямат еднакви противоречия. Сега, в живота по-напредналите души обясняват. И кога ти можеш да си обясниш? Онова, което можеш да си обясниш, е онова, което ти можеш да направиш. Обяснение е само това, което може да направиш в себе си. Например ти казваш: „Защо злото съществува?“ Попитай себе си: защо ти си го допуснал в себе си? Най-първо ти не питай защо злото е в света, но попитай защо злото е вътре в тебе. Щом се запиташ, постарай се тогава туй зло по някакъв начин да го измениш. Злото от себе си ти не можеш да го изхвърлиш навън. Но да се спреш. Злото е един противник умен, силен и с когото, ако речеш да се бориш, ще видиш, че не е така лесно. Може да кажеш: „Излез си.“ – „На кое основание отгоре?“ Злото може да ти даде възражение. Злото ще каже: „Че, и аз имам право да живея, както и ти.“ Сега, вземете един процес. Вземете един, който работи със съвременния цимент. Той взима цимента, взема малко вода, разбърква я, направя една каша. И след време направи цял един блок. Ако туриш ръката си в тази каша, и след като се циментира, ти ще се намериш в трудно положение. Ще попиташ: „Защо този човек направи кашата?“ Защо той направи кашата, то е негова работа, но питам: защо ти тури ръката в кашата? Ти питаш защо той направил кашата. Той направил кашата за нещо, но ти защо тури ръката в кашата? Той турил вода, турил прах циментен, съединява се, става на блок. Друг пък направил цимента. Взел камъни, които били някъде, че ги пекъл в пещта и направил цимента. Единият разглобява, другият сглобява. Това са техните интереси. Единият продава камъните, които направи на прах – продава цимента. Другият пък, който се научил да съединява, прави блокове. Значи има практическо приложение: наместо да се пренасят големите блокове, пренася се прахът и после сглобяват ги и правят здания. Какви съображения имат? В тия процеси мнозина пострадат. Ръцете на мнозина, които работят цимент, огрубяват. Казвате: защо е така? Учените хора могат да ви разправят, но колкото и да ви разправят, повредата на ръцете е повреда. Циментирането на ръцете вие може да го обяснявате, че се е сгъстил циментът, че се е втвърдил, но работата е, че ръката или кракът не е свободен. Следователно в живота има положения, при които нещата ти са приятни – туриш крака в кашата. Може да го туриш колкото искаш и може да го извадиш. Но ако дълго време го държиш – десетина часа, след туй ни най-малко не може да дигнеш крака си, както искаш. Следователно всяка една погрешка, още в началото, като я направим, да я поправим. Ако отначало туриш крака в цимента и можеш да го извадиш, ти можеш да се освободиш. Но ако оставиш крака си в този цимент, за да видиш какви ще бъдат резултатите, ти ще се намериш в трудно положение. Пак може да освободиш крака си, но ще бъде много по-мъчно, отколкото първоначално. Сега мнозина казват: „Защо трябва да правим погрешки?“ Ти няма защо да правиш погрешки. Не си оставяй крака в цимента – ще се намериш в трудно положение. Нищо повече. Всяка една ваша мисъл, не я оставяйте да се циментира. Не оставяйте вашето съзнание дълго време, понеже циментира се съзнанието и ще причините вреда на себе си. Следователно нищо не ви коства, няма да ви коства голямо усилие да си извадите крака от цимента, да се отдалечите на 3–4 педи и вие да бъдете свободни. Та казвам: Трябва да имате една ясна представа, вие по някой път се обърквате с онова, което става в света, което хората правят. Ако вземете една капка вода, не може да потопите света. Една капка вода не може да удави човека, не може да му направи никаква пакост. Тя е толкоз приятна, че като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват. Но милиони и милиарди капки, събрани на едно място, отдето минат, пакост правят: дървета изкореняват, къщи събарят, хора удавят и какво ли не правят. Тия, миролюбивите капки, които бяха светии, като се съберат на едно място, повличат орталъка. Потоп правят. Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Злото седи в това, че се решили да се явят на едно място, да направят угощение и отдето минат, опустошават. Сега, това ви го давам като малко обяснение. С него могат да се обяснят и други работи. Ти не се оправдавай. Злото седи в това. Какво трябва да се прави? Казва: не събирай много вода на едно място. Сега, туй е, което става в природата. Ако не се пазиш от водата, ако събереш много вода в организма си, ще се образува водянка. Ще пиеш необходимата вода. Но не задържай водата в себе си. Не се влюбвай в нея. Като дойде, дай ѝ път да си излезе. Нека седи половин–един час. Като остане там, нахалствува. Като се събере водянка, ти ще набъбнеш. Всеки ден започват да ти изваждат по 5–6 килограма вода. Питам: какво ще правиш? Лекарите ще се ползуват от тебе. Всеки ден лекарите ще идват със своята помпа и ще изваждат вода. Защо? Защото си се влюбил във водата. Може да обичаш водата, но никога не си позволявай да се влюбваш в нея. Не е позволено. Щом се влюбиш, ще се развратиш. Щом се развратиш, тя ще ти плати така, както тя знае – ще те надува. Това са обяснения. Това е едно болезнено състояние. Болките, това са анормални състояния, анормални отношения, които хората имат в порядките, които съществуват в природата. Вие разглеждате живота само от ваше лично гледище. Имате събрани милиони същества и те имат разни отношения. Как ще се поставите? Запример как ще оправдаете човека в неговите постъпки спрямо животните? Или как ще оправдаете хората спрямо техните отношения, които имат едни към други? Не може да се оправдаят. Защото, под думата „оправдание“ ето какво разбирам: след като го оправдаеш, не може да подобриш работите. Ти само можеш да направиш една малка услуга. Аз мисля, да оправдаеш някого – да поправиш нещата. То е истинското разбиране. Ако може да поправиш една погрешка, тя е поправена. Но ако само я отстраняваш, погрешката остава погрешка. Сега, всичките противоречия в света съществуват, че хората не разбират службата на доброто и злото. Ти щом се влюбиш в злото, то ще ти плати както то знае. Няма някой, който вършил любовни работи със злото... който се е влюбил в злото, той вече знае какви са последствията. Той ще излезе с одрана кожа. Всичко, каквото имаш, ще ти бъде взето до парица, ще бъдеш изпъден навън, че нищо няма да имаш, гол-голеничък ще останеш. Всичко ще ти бъде взето. Казва: „Върви отдето си дошъл.“ Злото може да го употребиш, но не се влюбвай в него. По някой път злото е много красиво, мяза на една много красива мома. Очите ѝ тъй светят, че когото погледне, все го изгаря. Срещне някой момък, казва: „Изгори ми сърцето.“ Не че тя изгаря сърцето, злото изгаря сърцето, злото гори. Момци има изгорени, моми има изгорени. Майки има изгорени и бащи има изгорени; и приятели има изгорени. И царе, и прости, и сиромаси, и богати, в целия свят навсякъде има изгорени, на общо основание и на пепел са станали. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Едно правило: Не се влюбвай в злото. Никакви любовни работи. Запознайте се, но като дойде до любовни писма, да не ви знае адреса, къде, на коя улица живеете. Като попита за фамилията, нищо не съобщавайте. Ти сам бъди. Нима мислите, ако дойде един вълк и се запознае с овцата и я попита: „Колко деца имаш?“ – какви са неговите намерения? Когато някой крадец дойде някъде и пита: „Колко добитък имате? Колко коне, овце, кози, добитък имате? Какви са вратите, хубаво ли са направени?“ Но той вече има един план да открадне нещо. Това са външни неща, за обяснение. Злото е нещо вътрешно. И какво е само по себе си? Никой никога не го обяснява. Когато са попитали един от най-учените в Египет за злото, той само си стиснал устата. Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому.“ Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. И всички сега сте герои, които се борите със злото. Съвременните нещастни герои са, които се борят със злото. Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото. Защото предназначението на човека е да работи с доброто! Нищо повече. Влезте в доброто. Ако дойде за борба, тури доброто, да се бори със злото. Сега, някой казва: „Не трябва ли да се борим със злото?“ Какво ще се бориш със злото? Представете си една модерна армия от 100 000 добре обучени войници, с картечници, въздушни газове, тежка артилерия и какво ли не още, а ти – един прост войник с една кремъклия пушка, турил си я на рамо и си излязъл да се бориш със 100 000 войници. Те ще те пометат така, в един час отгоре, и земята ще разровят отгоре! Какво ще правиш? Хич не ти трябва да се бориш. Вземи си кремъклията пушка и да те няма там, ако си умен човек. Ще кажеш: „Аз ще ида да воювам.“ Никакво воюване. Остави тия хора, с тях можеш да работиш и другояче. Аз сега ви представям само онази външна страна, че злото е нещо силно. Слабият няма какво да се бори със злото. Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си, ако не се бориш със злото, за тебе ще бъде добре. Защото предназначението на човека е не да се бори със злото в света. Борѝ се с греха, а не със злото. Не оставяй злото да ти стане господар. Щом се бориш, то ще ти стане господар; ти с него не се бори. Познавай злото, без да се запознаваш с него. Аз правя една разлика: познавай злото, без да се познаваш с него. Сега не искам да остане в ума ви мисълта, че човек трябва да се плаши от злото. Не. Не се борѝ със злото. Разумното е това. Едно малко 5-годишно дете не трябва да се бори с един юнак 25-годишен, който се е упражнявал на всичкото изкуство. Да излезе това, малкото дете на арената, да се намаже с масло, смешно е това. Той ще го хване, ще го изхвърли от арената. Злото казва: „С дечурлига не се боря. Юнак да дойде.“ Никога няма да турят едно дете да се бори с един голям юнак. И по някой път вие ставате смешни, когато искате да се борите със злото. Смешни сте. Една грамадна сила е то. Отстъпете място на големите юнаци, да се борят с него. Умът ти трябва да бъде спокоен. Второ положение. Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно, ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси, ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъчни, за далечното бъдеще. Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от Земята. Ако се борим със злото, легнеш някоя вечер и сутринта няма да те намерят никъде. Както когато си в обществената безопасност: дойдат, арестуват те – ни глас, ни слушание. Какво ще правиш? Ако ти сам се бориш с една държава, какво ще постигнеш, когато всички са опълчени против тебе? Представете си едно положение: целият свят е опълчен против тебе, какво ще правиш? Христос казва: „Не противи се злому.“ Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба страна – че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. Единственото нещо, което може да ви пази от злото, то е топлината на Любовта. Единственият шлем, щит, който може да си турите. Друго нищо. Ама добре да живееш, добре да се отнасяш, това-онова, всичко друго може да употребите, но единственото нещо, на което може да разчитате, е да имате най-малката топлина на Любовта, която да припари злото. То се пази от тази топлина като от чума. Като усети тази топлина, то се пази от нея. Злото усеща, че в света има само един неприятел. Топлината на Любовта за злото е най-големият неприятел. Пари, гори, топи всичко. Някои от вас може да кажете: „Как ще го разберем?“ Не зная как, трябва да го разберете. Слушайте го, не го разбирайте. Защото как ще разберете? Вие ще се намерите пак в едно противоречие. Как трябва да запазим топлината на Любовта? Цяла една философия е. В окултната наука има ред такива правила. Ред правила има, но са толкова сложни тия правила, че всеки, който се занимава с тях, ще осиромашее. Какви ли не правила. То е много проста работа. Не мисли за това, което не разбираш. Нищо повече! Или другояче казано: Не носи това, което не можеш да носиш. Не мисли това, което не разбираш и не носи това, което не можеш да носиш. Никой не може да те застави да носиш това, което не можеш да носиш. Някои си турят на ума, казват: „Как да спасим света?“ Оставете тази работа, как да се спаси светът. Това не е за тебе, как да се спаси светът. Спасяването на света не е за тебе. Защото ти не си единствен. За спасяването на света има други, които се грижат. Философски изяснявам. Сега ние не се занимаваме със сегашния ред на нещата. Не се занимаваме със сегашното ваше състояние. Че ти си бил нещастен, то е твоя работа. (Един брат пита нещо). Слушай, Игнате, ако си умен и ме слушаш, ще мълчиш. Ако си умен, сега ще мълчиш. И ще бъдеш тъй добър да мълчиш. Ако можеш да поправиш света, ще те похваля. Излез да го поправиш. Само да говориш оттам е безпредметно. Нито аз поправям света оттук. Аз не изяснявам, аз само казвам противоречията. В твоя ум се раждат противоречия, още 1000 години ще минат и няма да има разрешение на този въпрос. Аз говоря за тебе, което можеш да направиш. Ти се остави с подобрението на хората. Въпросът е само за себе си. Бих ти казал нещо, но търпи. Сега ще направиш една погрешка – ако говориш, ще направиш погрешка и тогава ще навредиш на себе си. Нали ти казах онзи ден какво трябва да правиш. Като знаеш за една минута какво трябва да направиш, приложи същото правило. Аз не казвам, че онова, което в твоя ум се подига, не е право. Но в твоя ум се подига един въпрос, който след хиляди години ще има едно малко разрешение. Този въпрос не само в тебе се подига. Сега може ли да ми кажеш кои са подбудителните причини да говориш? Защо трябва да говориш, а не да мълчиш? (...) Никакви обяснения. Боли те ръката, защо? Защото те боли ръката. Ти охкаш, какво ще обясниш? Значи, кожата не е такава, каквато трябва да бъде. Ядеш хубаво ядене, приятно ти е, весел си, защо? Защото ядеш. Какво ще обясняваш? Ако ми обясняваш как се е готвило, за тебе е много добре да ядеш, но за онова, което ядеш, ни най-малко не е добро. Сега, ето къде ще направиш една погрешка. Ти ще драснеш твоята кибритена клечка, ще запалиш огъня и тогава ти сам ще бягаш от огъня. Ти ще запалиш плевника и ще бягаш. Аз бих желал, като запалиш плевника, сам да стоиш, да издържаш на огъня. Щом не можеш да стоиш, не пали плевника. Ще запалиш огъня, после ще излезеш навън, ще кажеш: „Другите да горят.“ Да бягат и те. Това не е философия, това не е ограничение на мисълта, ние сами се ограничаваме. Ще се образува кадеж, дим, ти не можеш да дишаш, ще изгубиш съзнанието си. Нито пък сега задачата е да разрешиш тия погрешки, които сега съществуват. Да кажем, днешното общество, дотам, додето е дошло, всичките хора си имат свои погрешки. Мъчна работа е да се изправят. Не е един, не са двама, това са милиони общества, това са държави. Всички съзнават, че има ред, закони, религия. Има нещо криво. Но нещата не може да се изправят. Тъй, както хората практически схващат, даже най-идеалната държава, най-големите философи дойдат донякъде, усещат, че не може да се оправят нещата в дадения случай. За бъдеще възможно е да се оправи. Съществува и сега един оправен свят. Ако искаш, може да те заведа в този свят, дето живеят хората както ти искаш, но не е тук, на Земята. Ако искаш, още утре ще ти дам билет, но ще трябва да се съблечеш от туй, което имаш сега. Сега искам да ме разбереш добре. Похвалявам желанието, че искаш да научиш нещо, добро е, но не е навреме. Че искаш да ядеш, ни най-малко не ти правя забележка. Но, че искаш да ядеш не навреме – погрешката е там. Чакай след 4–5 часа, да се опече питата, сега нищо за ядене няма. На мене ми е много по-приятно да живея в този, уредения свят. Аз правя усилие да живея в този свят между хората. Един ден, когато искам да оправя света, ще го напусна, ще си замина, нищо повече. Ако паса говедата и мисля, че ще станат философи, тя е празна работа. Ще хвърля тоягата, ще ги оставя свободни. Говедата не се нуждаят от говедар. То е наше разбиране. Понеже наш интерес е да пасем тия говеда, за да ги използуваме. Ако искаш говедата да бъдат свободни, нека говедарят да си иде, да пусне говедата да бъдат свободни. Сега всеки иска да стане един говедар, нищо повече. Нямам нищо против говедарите. Но говедарят никога няма да направи говедата да станат хора като него. Туй е, което аз зная. Вие както искате може да вярвате. Аз зная, че ако аз съм говедар, никога няма да направя говедата философи. Но не бих се цанил за говедар, и да искат да ме цанят. Ще кажа: Всичко мога да стана, но за говедар намерете си някой друг човек. Тия говеда сами могат да си ходят, няма да ги уча как да пасат. Те сами ще пасат. И сами знаят как да пият вода. Те знаят и между себе си как да се отнасят. Няма да ги уча. Те знаят как да се отнасят помежду си. Сега ти си поставен пред злото. Ако имаш топлината на Любовта, стой; ако нямаш тази топлина на Любовта, плюй си на краката, бягай. Ако не бягаш, злото ще те спити така, както не си помислювал. Нищо не говорѝ сега. Ти искаш да говориш, ти си подигаш веждите. Подигането на веждите аз зная какво значи. Ти не ги подигаш, твоите вежди, друг ги подига, твоите вежди. Нещо бъбли в тебе – ти не си това. Помни го това. Сега, има неща, които аз мисля, казваш: „Той не е съгласен с мене.“ Аз не искам да бъда в съгласие с никого, нито искам хората да бъдат в съгласие с мене. Аз желая всички хора да бъдат в съгласие с природата. Аз седя и да искам всичките хора да седят; аз спя и да искам всичките хора да спят. Може някои, като им дойде времето да спят, да спят. Може да спят, като им дойде времето. И като им дойде времето да станат, може да станат. Казвам: Туй, което е Игнат, всички имате такова разположение, като Игната. В дадения случай всички сте Игнат. Игнат значи: всички може да се запалите. Злото и доброто в света са мъчни за разбиране. Аз ще ви дам един пример. Ако имате 10 момци при една красива мома и 10-те се влюбят в нея, то ще имате ужасна борба, кой да има тази мома на свое разположение. Ако тя е мома на злото, тя ще ги направи дар-пелишан. Всеки има желание да я обсеби, да я има за себе си. Всички на може да я имат. Тогава какво ще стане? Който е най-силен. Туй не е само между момците. Ако между 10 моми турите един момък, ще имате същия резултат. Ако вземете 10 души гладни хора и им дадете един хляб, ще има такава караница за този хляб и ще го вземе най-силният. И за сегашното състояние на хората казвам: Отстъпи! Но да отстъпиш подразбира хора, които са се подигнали, които разбират законите. Ако разбираш закона, ще кажеш: „Моят живот не е обоснован от един самун хляб. Има един хляб, не е за мен. Аз имам хляб на друго място. Вие може да делите хляба, аз няма да го деля.“ Та сега, искам в твоя ум да остане едно приятелско чувство, ни най-малко не искам да те апострофирам, нито да ти кажа, че това, което мислиш, не е на мястото. То е на мястото, но казвам: Когато иде тренът по релсите, отстрани се от пътя, да мине той. Не стой на пътя. Като мине тренът, пак може да се изправиш на релсите, но като дойде вторият трен, отдалечавай се от тях. Има време, когато трябва да се отдалечаваш от злото. Затуй именно всички трябва да проучавате закона на Любовта, за да може да се ползувате от онази топлина, която трябва да имате. Знание сега трябва в света. Сегашните хора много малко знание имат. Имат знание, което е чисто механическо. Хубаво е туй знание, но с туй знание само една трета от живота се поправя. Две трети остават непоправени. Сега ние ще се обърнем към апостол Павел. Хванали го евреите в храма, за един въпрос: какво подбуди апостол Павел? Защо трябва да проповядва едно Ново Учение? Сега разглеждам въпроса: той влиза в света като новатор на Новото Учение на Христа. При това, още не беше се освободил от ония заблуждения на еврейството. Иска да иде в храма да се очисти, като че само в Ерусалимския храм може да се избави. Онзи Учител, Който поддържаше Учението, като Го попитаха: „На тази ли гора или в Ерусалим трябва да се покланяме?“, казва: „Нито на тази гора, нито в Ерусалим.“ „Бог е Дух и който Му се кланя, в Дух и Истина да Му се кланя.“ Апостол Павел забрави, че трябва да се покланя в Дух и Истина, и при това отиде в Ерусалим, да се поклони. Малко политика има тук – да привлече тия евреи към християнството, да възприемат Новото Учение. Обаче те го хванаха и – хайде в затвора. Казват: „Опетни нашия храм.“ Казва: „Честити Феликсе, понеже си устроил нашия живот меко и гладко, с благодарност се обръщам към тебе.“ Апостол Павел засяга от друга страна въпроса. Той знае, че е запознат с еврейското учение и най-после въпросът се свежда към това, че Феликс в края на краищата иска да го пусне, но за това очаква апостол Павел да му даде пари за откуп. Понеже апостол Павел нямал достатъчно пари, той го оставил в затвора, за да угоди на евреите. Питам сега: Вас какво ви интересува да ви разправям работи, които са станали преди близо 2000 години? Какво отношение имат тия събития с нашето положение сега? Може да се спорим сега: апостол Павел не можеше ли другояче да постъпи? Можеше. Защо тогава? Негова работа. Ами този съдия не можеше ли да го пусне? Можеше. Но човекът иска пари. После го вика няколко пъти. – „Хубаво е вашето Учение, но днешните условия... То не може така. Не може да се реформира светът.“ Апостол Павел казва: хората тъй ще живеят. Възможно е един ден, но сега не може. Ние сега като апостол Павел имаме някаква нова идея и след 2000 години тези идеи да са на място. Сега хората казват: „Те са празни работи.“ Не че са празни работи, светът не е готов да приеме. Даже апостол Павел не беше готов да има това разбиране. Той не можеше да се освободи от тия навици на еврейството. Имаше желание да иде в Ерусалим, както сега отиват на хаджилък. Да се повърнем към онова, което е съществено. Каква е целта на един лист, който е поставен на едно дърво? Целта на листа не е да регулира живота на цялото дърво, то си има своя функция, през него растението диша. Но туй дърво не се нуждае само от един лист. То има десетки хиляди листа и, съединени всичките листа, чрез тях диша дървото. Ако всичките листа паднат и остане само един лист, туй дърво ще изсъхне. Значи, всичките наши идеи, всяко чувство не трябва да остане само. Ако в тебе остане само едно чувство и мислиш, че с него ще направиш нещо, то е изгубена работа. У тебе всички твои чувства, всички твои мисли трябва да бъдат в съгласие с целокупния живот, в който трябва да пребъдваш в дадения случай. Сега лично трябва да разберете. Вие най-първо да разберете вашето лично място като лист и след туй ще изучавате другото. Ако си един лист, един ден ще се превърнете на клонче и ще изучавате закона на клончето. След туй ще се превърнете на клон и ще изучавате закона на клона. Ще се превърнете на дънер и ще изучавате законите на дънера, ще разберете дънера. И когато станете цяло дърво, и тогава ще имате ясна представа за всичките функции. Тогава ще имате ясна представа как може да се подобри цялото дърво. Всичките процеси, които стават в дървото, ще знаете. Листата знаят много малко. Клончетата знаят още повече. Големият клон знае още по-много. И дънерът знае, а пък цялото дърво, което съдържа и корените и клоните, то разбира вече всичко онова, от което дървото се нуждае. Ти си българин сега, съгласен съм. След като умреш, какво ще остане от тебе? Казвам: Като българин да живееш, то е като лист да живееш. След като листът падне от дървото, вятърът го носи и той изсъхва. Как ще разбереш живота сега? Значи, ако си българин, англичанин, казва: „Като англичанин трябва да живея.“ Аз казвам: Като човек трябва да живееш! Хубаво, как се живее като човек? Като човек значи да мислиш, да бъдеш в съгласие с природата, не с порядките на хората. С тях може да бъдеш в разногласие, но с порядките на живата природа всеки един от вас трябва да бъде в съгласие. И следователно противоречието може да се роди в света от злото, което съществува. Да допуснем, че имаш един баща, който ти оставил един дълг от 10 милиона, и вие да сте отговорни. Но баща ви не ви е оставил никакво имущество. Казва: синът да го изплати. Какво ще правите? Десет милиона така лесно ли се плащат? И тогава много синове има, които се отричат от баща си, казват: „Не искам нищо от баща си.“ По сегашния закон синът казва: „Отказвам се от баща си, от всяко наследство“, следователно отхвърля от себе си всяко задължение. Ако вземе най-малкото наследство, ще се ангажира 10 милиона да плаща. Та казвам: Ако имате дългове, отречете се от вашите бащи. И мен ме питат: „Какво трябва да правим сега?“ Отречете се от вашите бащи. И може целия живот да посветите. Дали ще изплатите дълга, то е друг въпрос. При най-щастлив случай може да вземете 10 пъти лотариен билет и всеки път билетът ви да печели по един милион. Та, в 10 тегления, при най-щастливия случай, може да си изплатите дълга. То е извънредно положение. А при обикновените случаи, ако човек така работи, частно, за да изплати, то е почти невъзможно при сегашните порядки на нещата да изплати 10 милиона лева. Обаче по закона на Любовта е възможно. Онзи, на когото дължиш, все-таки е един банкерин. Има един случай другояче да се изплатиш. Този банкерин има дъщеря. Ти си момък отличен, много умен. Като те погледне, като те види бащата, казва: „Ще уредим тази работа.“ Вижда, че може да му станеш зет. Ще каже: „Имам един план, ако се съгласиш, тия пари лесно може да платиш.“ Един ден ще ти предложи една от дъщерите си; какво ще кажеш? Дъщерята за него е полица, която ти подписваш. Той ти казва тъй: „Ще подпишеш, че тази полица някога ще платиш.“ Условието е: ако живееш добре с дъщеря му и се отнасяш добре с нея, тия пари той никак няма да ги търси. Но ако направиш към дъщеря му най-малката погрешка, полица ще има, веднага ще трябва да ги платиш. Гаранционна полица е това. Значи, ще зависи от твоето благоразумие, от твоята предвидливост. Ако ти живееш добре с неговата дъщеря, няма глава да те боли. В природата почти е същият закон. Ние всички имаме една полица от 10 милиона лева. И дотолкоз, доколкото ние живеем съобразно законите на природата, не ни държи отговорни. Като направим една малка погрешка, изведнъж – полицата. Казва: „Дъщеря ми.“ Сега, не искам да ви давам директиви. За бъдеще вие може да разрешите вашия живот както искате. Вие може да вярвате както искате. То е ваша работа. Сега ние вървим по един път. Ние сме дошли до един път, дето заедно вървим. Ще дойде време и вие ще тръгнете по една посока и ще си кажем: „Сбогом, сбогом.“ Като останете сами, ще разрешите въпроса както искате. Нали сте виждали ята? Най-първо има птица, която ги води. Казва: води ги онази. Когато тази птица остане сама, кой ще я води? Ще плюе на краката си, тя сама трябва да знае пътя. Не само трябва да я водят другите хора. Хубаво е, то е улеснение на труда, но като останеш сам, трябва да знаеш как да хванеш своя път. Като останете сами, трябва да знаете с хората как да живеете. Но и като останем сами, трябва да знаеш сам как трябва да хвъркаш. Сега, като останете сами, да мислите; и тогава сами ще си турите закон. Пътя сами ще научите. Няма какво да питате. Вие сами ще търсите своето щастие. Сега, като сте с ятото заедно, вие ще се съобразявате със законите на ятото. Всичките по-силни по-напред да вървят, да ръководят. По-слабите – отподире. Ще си помагате едни на други. Сега, не трябва да слизаме на физическото поле. Аз считам, че на физическото поле са двама души, когато се спорят. Двама търговци се спорят за вземане-даване. То е на физическото поле. Двама учени хора се спорят, занимават се с една теория – еволюционната теория. Спорят се коя е по-права. Двама социолози може да се спорят. Двама религиозни хора може да се спорят. Дето има спор, нищо не се постига. Кой е на правата страна? Кой има правото? Или другояче казано: Кого да хванем на работа? Казвам: Здравият е, който може да работи. Който не може да работи, не го турям на работа. Болния тури в болницата, да оздравее този човек. Който е здрав, тури го на работа по свобода. Кажи: това и това. И го остави свободен. Втория ден и той да бъде доволен, и ти. Ако е той болен, на работа не го туряй. Сега, законът е: Ония способности и мисли, с които можеш да работиш, които са силни, работи с тях. Не работи с най-слабите си мисли. Тях остави да укрепнат. Работи с най-силните си мисли, с най-силните си чувства. Работи тъй, както знаеш. Какво има да разправям на един художник или на един цигулар, или на един борец? Те си имат учители. Всичките борци имат свои учители, всичките художници имат свои учители, всичките музиканти имат свои учители. Във всичките области на живота всичките хора са имали учители. Няма някой, който да не е имал учител. И най-после, като се научи, и той стане учител на себе си. Та казвам: Ние се приближаваме. Ето аз как разглеждам въпроса. Кое е важното сега? Представете си, че всички ние сме в едно здание, най-първо въздух има достатъчно за всички. Сто души сме в туй здание херметически затворени. Един ден започва да става лошо на тия хора, започва да се вие свят, да припадат. Не че от неядене, но от липса на въздух. Ще дадат хляб, вода – трябва чист въздух. Единственото нещо: трябва чист въздух. Казва: „Трябва да се търпи.“ С търпение работа не става. Единственото нещо е да излезете от този замък навън, да излезете от тези ограничителните условия, за да се спаси животът ви. Да се отвори някъде дупка, да нахлуе чист въздух. Като влезе чистият въздух, всички ще се освежат. Като влезе този, чистият въздух, ще се освободите. Туй безпокойство, което всичките хора имат, показва, че въздухът не е чист. Голямо безпокойство има вътре във всинца ви. Ние за едно се безпокоим, за второ, за трето. То е привидно така. Има нещо, което липсва на хората. Туй, което липсва, трябва да се даде. Кое липсва? На хората им липсва чист въздух, топлина им липсва. С топлината свързвам чистия въздух. За мене чистият въздух носи чисти мисли – няма противоречие. Един човек рисува. Казвам: Хубаво направи. Някой не рисува. Може никога да не се примеся в неговото рисувание. Като погледне, някой казва: „Не ми харесва.“ Какво трябва да кажа на този? Казвам: „Има нещо в твоята картина, което не е вярно – гледай да го поправиш.“ Дойде един, казва: „Не е вярно“, трети, четвърти, пети. Но да обяснят, сега. Отде ще зная дали е вярно или невярно? Отивам при обущаря, направил ми обуща, стискат ме. Казвам: „Не ти е направена добре обувката.“ Калъпът на моя крак не става. Не че той не е майстор. Друг може да я тури, мене не ми е по мярката на крака, но за моя крак не е. Някои идеи може да са по моя крак, но в дадения случай тия обуща не са за мене. Значи има специфично отношение. Този обущар, той на мене да ми разправя, че той правел много хубави обуща, че всичките хора са доволни. Аз съм съгласен, но казвам: Направи и на мене обуща, и аз да съм доволен. Ако на мене направиш добри обуща, разбирам, но хубавите обуща на другите ни най-малко няма да ме ползуват. Нито моите обуща ще ползуват другите хора. Сега, като ви говоря, аз ви кроя обуща. Ето, на Игнат не му стават обущата. Обущата, които направих, не му стават. Да чака. Аз може да ги поправя. Ще видя къде е погрешката. Ще направя едни обуща за него. Сега не може калъп да намеря. Трябва да се намери, да се поправят обущата. Краката на всички хора не са еднакви. Всички нямате еднакви разбирания. Той ще прави за себе си и вие ще правите за вас. Специфично всеки един от вас трябва да има хубави обуща на крака си, тъй, да сте доволни. То е правото положение. Сега, другото положение. Ще му кажа с какви чорапи: с копринени, с памучни или дебели вълнени. Ако направя обущата за тънки копринени чорапи и ако обуеш обущата с копринени чорапи, отлично можеш да ходиш. Но ако туриш дебели вълнени чорапи, ще те стискат. Ако носиш вълнени чорапи, ще ти скроя обущата за вълнени чорапи. Аз ще го питам: С какви чорапи ще носиш обущата? Та, някой път зависи от вашите чорапи. Казва: „Охлузили ми се краката.“ Казвам: С какви чорапи ги носиш? – „С вълнени.“ Те не са направени да ги носиш с вълнени чорапи, с копринени [чорапи да ги носиш] са направени. Някой казва: „Много са халтави обущата.“ Казвам: Те са направени да ги носиш с вълнени чорапи. Да се разберем. То е правото. Аз тъй правя обущата: за копринени или за вълнени чорапи. Направените обуща за копринени чорапи са за копринени чорапи. Направените обуща за вълнени чорапи са за вълнени чорапи. Казвам: Вие трябва да имате правилни възгледи. Те съществуват. Вие имате правилни възгледи във вас. Бих ви казал, разрешението в света е: Обичайте Бога! Вие ще кажете: „Де да Го намерим?“ Аз ще ви кажа де да Го намерите. Намерете в света най-добрия, най-съвършения човек – той е най-близо до Господа. Тръгнете по света и го търсете. Аз не ви казвам къде да го намерите. Намерете в света най-умния, най-добрия и най-любящия човек. И като ви хареса, останете при него. Той ще ви каже къде е Господ. Ако този, най-добрия човек не може да го намерите, тогава положението се влошава. Или, да обясня: вие искате обуща – намерете най-добрия майстор. Ако намерите обикновен майстор, той ще направи обикновени обуща. Намерете най-добрия майстор на обуща, той ще ви направи обуща и вие ще бъдете доволни. Или искате дрехи – намерете най-добрия майстор на дрехи и той ще ви скрои. Ако искате да намерите Бога, намерете най-умния човек в света. И ако не сте го намерили, търсете го. Тогава ще ме запитате тъй: „Как ще знаем дали този човек е най-умният или не е?“ Аз ще ви дам едно малко обяснение. Вие имате 100 свещи, които носите със себе си. Запалите една свещ, не можете да четете. Загасете я, оставете я настрана. Запалете втора, трета свещ. Свещта, при която може да четете най-добре, дръжте тази свещ. Тя е последната. Свещта, с която може да четете и да разберете всички неща, да ви са ясни, дръжте тази свещ. Всички ония свещи оставете настрани. Следователно дръжте се за онези ваши мисли, онези ваши чувства, които хвърлят светлина върху целия ваш живот. Онази ваша мисъл, която дава сила за вашия живот, дръжте се за нея. Всеки един от вас има по една силна мисъл, в която всички други мисли се обединяват. Една мисъл, около която всички други мисли се организират. Тя е като дънер. Вие имате едно чувство, около което всички други чувства се организират. Имате постъпка, около която всички постъпки се организират. Дръжте най-силната мисъл, дръжте най-силното чувство, дръжте най-силната постъпка. Около тях се дръжте. Около най-хубавата мисъл, най-доброто ви чувство и около най-добрата ви постъпка се организират всички ваши мисли, всички ваши чувства и ваши постъпки. Та казвам: Ако всички ние бихме обичали Бога, въпросът ще се разреши. Ако имаме еднакво понятие за Бога, въпросът лесно ще се разреши. Всички страдаме от един недоимък вътре в света. Човек може да диша, но има един слаб организъм, не може да вземе достатъчно въздух, който да му пречисти кръвта. Ще има един малък дефект. Той може да се храни, но стомахът не може да смели храната. Става едно неправилно храносмилане. И след туй, въпреки всички негови усилия, той се усеща някой път неразположен духом, виждат му се нещата мъчни, противоречия има, и т.н. Има вътрешно субективно схващане. Някой път нас хората ни са много приятни, някой път не ни са приятни. То е вътрешно субективно схващане. Но всеки един човек, който в дадения случай ви помага, може да ви бъде приятел. Всеки човек, който работи за вашето добро, той ви е приятел. Всеки човек, който работи за себе си и не работи за вашето добро, не ви е приятел. Законът е такъв. Всеки човек, който работи съзнателно за вашето добро, не може да не ви е приятен. Той никога с нищо не може да ви обиди; той нищо не иска. Когато вие се подигате, когато вие напредвате в науката, той се радва на това. Той ви поощрява. Той ви насърчава и ви помага. Този човек вие не може да не го обичате. Той в нищо няма да ви ограничи. На всяко ваше добро предприятие, каквото и да предприемете, той ще го одобри, ще каже: „Съгласен съм, предприемете.“ Никога няма да ви обезсърчи, да каже: „С тази работа не се занимавам.“ Сега, разберете ме. Всички ония хора, които работят за нашето добро, ние ги обичаме. И всички ония хора, които не работят за нас, ние имаме особено мнение, не може да ги обичаме. Когато се усъмним, че някои хора не работят за нас, тогава се заражда противоречие. Казва: „Трябва да се подчиним, трябва да се покоряваме.“ Аз тъй разбирам. Каквото и да е, ако искате един човек да ви обича, работете за неговото добро. Нищо повече. Ако иска аз да го обичам, той трябва да работи за моето добро. Не може да има изключение в това. Не може да не ви обичат хората, ако сте работили за тяхното добро. Един ден може да минавате и щом узнаят, че не сте работили за тяхното добро, веднага ще изменят мнението си за вас. И Писанието казва: „Ако изпълните Волята Божия, ако обичате Бога, не може Бог да не ви обича.“ И обратното: Бог знае, че ние не може да не Го обичаме, понеже Бог работи за нашето добро. Следователно, когато и да е, един ден ще Го обичаме. В света не съществува такъв закон да не обичаш този, който те обича. И един ден всички ще обичаме Бога, понеже и Той ни обича и работи за нас. Някои съзнават, някои не съзнават; има причини за това. И един ден аз съзнавам, че нашата любов към Бога ще се възроди, тя няма да бъде отвлечена и тогава тази любов към Бога ще се прояви. Ние ще се обичаме. Първото нещо: Когато познаем Бога, ще обичаме всичките хора, понеже ще видим, че Бог живее в тях. Когато един ден съзнаем, че Бог ни обича, и ние ще обичаме другите по-нискостоящите от нас, понеже Бог и в тях работи. И един ден цялата природа, всичко онова около нас ще ни стане обично. Аз разбирам Божественото. Човешкото ще ни стане обично, но в туй ще видим Бога. Тогава в нас ще се роди онази радост и няма да има противоречие. Дойде някой човек при тебе, ти си богат, той се нуждае от помощ – ти ще му помогнеш. Той е болен, ти имаш знание – ще повърнеш здравето му. Умряла жената, умрял синът – ще повърнеш сина му. Той е затворен в затвора – ще го извадиш. Питам: Ако имаш тази сила, който и да дойде, няма ли да поправите живота? На всички ще може да помагате, да освобождавате. С мисълта може да си служите. Може да упражните вашата мисъл. Вие не сте я упражнявали. Като срещнеш някой стражар, трябва да знаеш праведник ли е [този, когото води,] или не е. Щом е праведник, ще кажеш мислено: „Пуснете го.“ И те ще го пуснат. Игнате, в тебе има нещо, което искаш, то е мъчна работа, не е лесна работа. В миналото един учител учил един ученик, че като го срещне мечка, да си концентрира мисълта, да ѝ каже да се махне от пътя и да не се бои. Иде една голяма мечка насреща му, той се концентрирал, но видял, че тази работа с мисъл няма да стане. Казал: „Чакай да се кача на крушата, че отгоре да мисля.“ И той умен. Като не разбрал закона, качил се на крушата. Защото тази мечка, ако не можеш да я върнеш от един километър, твоята мисъл не е силна. Щом останат десетина метра, тя приближава, може да се нахвърли върху тебе. Казвам: Твоята мисъл не е достатъчно силна. И ние не сме достатъчно силни да бъдем проводници на Божията Любов. След като проповядвам, аз гледам, някои има, казват: „Какво седнал да разправя тия работи?“ Човекът мисли, че го забавлявам. Казва: „Какво ми говори така? Хляб, хляб!“ Дали аз проповядвам или не, аз проповядвам, но той хляб турга. Ни най-малко като проповядвам, не оправям света. След като проповядвам, хората ще ядат. И след като проповядвам за Царството Божие, пак ще боледуват. След като проповядвам, хиляди хора има в затворите. Че има несправедливост – при всичкото казване, хората са затворени в затворите. Какво трябва да се прави, кажете? Аз може да пусна всичките хора, но трябва да запаля цялата Земя. Аз може да освободя всичките на Земята, но трябва да изгори всичко – нищо повече. И съдии, и попове, всичко, и аз с тях, да се освободят всичките, да няма никакъв закон. Какъв ще бъде животът, ако се прекара през огън, кажете ми? Какви ще бъдем ние? Опасността е там, че всички няма да се стопите, няма да изгорите. Аз искам всички да се стопите, да не изгорите. Сега хората не са дошли дотам. Следователно чакаме един ден, когато светът ще се стопи, без да изгаря. Едно учение, което ще те стопи, то е правилно учение. Онова учение, което ще те изгори, да станеш на пепел, то не е право. Да се пречисти и да остане само онова злато, сребро. Така разбирам едно учение. Да намериш правилните отношения, които съществуват между всички хора. Правото отношение в умствено отношение с всичките хора, в духовно отношение и на физическото поле, и в Божествения свят, и в духовния свят. Правото учение е това, което може да те примири с всичките хора, където и да са те. Вие говорите за Бога. Но ви казвам: Обичайте Бога, за Него мислете, както Той мисли. Всичките страдания, всичките въздишки са пред Него. Той гледа и чака, Той вижда страданията на хората. Помага на всичките и не ги оставя. Онзи, който е в затвора, и на него помага. На стражаря казва: „Поосвободи го. Не го измъчвай. “ На всички дава тия упътвания, как трябва да постъпи. На съдията казва: „Не го съди толкова строго, бъди снизходителен.“ На учителя казва: „По-добре преподавай.“ На слугата казва: „Потърпи.“ На всички дава съвет и учи хората. На съдията казва как да бъде съдия; на слугата казва как да бъде слуга. Казва: „Ти слуга всякога няма да бъдеш. Сега временно си.“ На слабия казва: „Ти слаб всякога няма да бъдеш, малко потърпи, сега другояче не може.“ Бог създал света и като мислил през цялата вечност, създал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от Небето и от Земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога. Ще кажете тъй: „Има един Бог в света, Който може да примири всичките противоречия, да направи всичките хора щастливи, но всички трябва да бъдем при Него и да мислим както Той мисли и да започнем да постъпваме тъй, както Той постъпва.“ Сега всички искате да знаете кога ще бъде. Когато може да стане, тогава. Сега всеки един от вас ще работи доколкото Господ му говори. Да бъдем верни – каквото Господ каже, направи го. Казва на стражаря: „Не мъчи този човек. Не го мъчи.“ На съдията казва: „Не осъждай този човек.“ На слугата казва: „Добре слугувай.“ На жената, на детето, каквото каже Господ, направи го. То е важно. Другите неща, всичките тия противоречия, Господ ще ги поправи. Господ казва: „Ти ще вървиш, Аз съм взел всичко предвид, не бой се.“ Някой казва: „Обесиха онзи“ – „На този, когото обесиха, ще дам по-хубаво тяло и по-щастлив живот.“ – „Онзи убиха на бойното поле.“ – „И него ще възнаградя. Ще премахна всичките страдания, ще улесня живота, ще го направя по-добър, отколкото сега.“ Какво има да кажете на туй? Каква е цаката на туй? (Към Игната При мене после ела сам. Аз искам, като влезеш в моята стая, да влезнеш сам, да не влезнат всичките тия, няма да се разберем. И сега мъчнотията е, че много сте на едно място и всички имате различни разбирания. Не мислете, че аз не зная. Нито един от вас не схваща моите възгледи. Някои мислите, че сте в съгласие с мене. Аз ви разбирам, вие сте в съгласие със себе си. С мене още не сте в съгласие. Аз не се заблуждавам. Казва: „Каквото каже Учителят, слушам.“ На такава динена кора не стъпвам, нито искам да ви поставя на изкушение. Не искам да ви поставя на един изпит, който не може да издържите. Една жена казва, че обича мъжа си. Казва ѝ той: „Иди, хвърли се в реката.“ Тя тръгнала към реката да се дави, че като наближава, казва: „Кажи да не се удавя.“ Не. Това не е обич. Пък и от негова страна не е хубаво, ако тя го обича, той да я кара да се хвърли във водата. То е само приказката такава. Тя като иде до края, той иска да види дали ще се хвърли, тя се обръща, да ѝ каже да не се хвърля. Кажете: казал ли е той да се хвърли или не? Досега имали ли сте случай да е казал някой на жена си, за да му докаже, че го обича, да се хвърли в реката? Онзи, който е създал приказката, поставил така. Сега, да се повърнем. Следователно в живота е важна любовта към Бога. Докато човек не осъзнае туй вътре в себе си, той не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. То е закон. Човек, докато не съзнае Божествената Любов, не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. Може да бъде полезен, но някога ще причини по-голяма пакост, по-голяма вреда, отколкото полза. Сега аз виждам всичките блага, които съществуват в света. Но ви казвам, сега далече някъде в океана, аз виждам един параход, който потъва. Аз го виждам и не може да му помогна. Този параход дава сигнал, и онези, които ще дойдат да му помогнат, дали ще го намерят? Виждам, вика за помощ. Казват: „Що Господ да не праща ангели да го спасят?“ Те са тръгнали по морето не по Волята Божия, не ги е пратил Господ там, те са тръгнали по свои търговски сделки. И понеже не са взели всички предпазителни мерки, да бъде здрав параходът, пропуснали нещо и след една голяма буря потъва параходът. Вие ще попитате: „На кое място е сега?“ Може ли да проверите на кое място е? Трябва да виждате. Тъй, както ви говоря, има нещо, което вие може да проверите. Казвам: Този параход е някъде из Индийски океан, дава сигнали, но потъва. Къде е потънал, никой не знае. Как ще проверите дали е потънал? Изгубил се. Но нещо може да проверите. Казвам ви тъй: ето един параход в Индийски океан, който сега в еди-колко си часа дава такъв сигнал. Отивате на парахода, избавяте пътниците. И самия параход избавяте. Тъй може да проверите. И вестниците пишат за това. Ще кажете: „Каквото каже нашият Учител, е вярно.“ Туй, което казвам за този параход, вестниците не може да пишат. Следователно има нещо, което трябва да проверите. Утре ще пишат вестниците. Не само това, но казвам: Този параход е от 12 000 тона, толкоз матроси, виждам капитанина, виждам всички. Казвам: Еди-къде си авария стана на парахода. Един от котлите се е пукнал. Пътниците са толкоз на брой. После във вестниците вие четете същото. Вярно е. А разправям за нещо, което не може да проверите. Разправям, туй е в Небето. Онова е, тия работи не ги разбирате. Ще се намерите в противоречието на един турски султан, който искал да изпита един от своите учени ходжи, който всеки ден казвал на султана какво Господ прави на Небето и какво ангелите правят. Всичко знаел. Султанът се съмнявал в неговото знание. Той повикал гръцкия патриарх и своя учен ходжа, искал да ги опита. Той взел един голям гювеч с топло мляко и казал на ходжата и на патриарха заедно да дробят. Започнали и тримата да дробят в големия гювеч. Султанът объркал хапките и казал на ходжата и на патриарха: „Всеки да яде от своите хапки.“ Ходжата казал: „Отде да ги зная?“ – „Че, ако вашите хапки не знаете, как ще знаете какво става в Небето?“ Ние не разбираме малките работи в света, големите работи как ще разберем? Казвам: Вярвайте в ония неща, които може да проверите. И като ги намерите верни, вярвайте. Защото, ако вярваш в туй, което е, ще имаш туй, което е; ако вярваш в туй, което не е, ще имаш туй, което не е. Сега желая всички да вярвате в туй, което е, за да имате туй, което е. Вярвайте в Любовта, вярвайте в нейната топлина. Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. И като ви се открие, вие ще проверите моите думи. Ще кажете, че туй, което съм казал, е вярно. Сега още не сте го проверили, ще останете на особено мнение, но един ден, когато четете вестниците, всичко туй, което казвам, ще стане. И вие ще кажете: „Вярно е.“ Докато не проверите, не отказвайте, че то не е вярно. Пазете един ден като проверите, възприемете това, което сте проверили. Туй, което не сте проверили, оставете го настрана, навън. По-хубаво учение от това няма. Туй, което човек може да провери в себе си, туй, което може да въздигне неговия дух, туй, което може да въздигне неговата душа, да въздигне неговия ум, да въздигне неговото сърце, туй, което може да съгради самия него, то е истина. Туй, което работи за тебе, то е реалността в света. Тогава разсъждавайте, ще ви дам стиха, в който Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ – Аз съм провереният път, проверената истина, провереният живот. Когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, не е път, който не е проверен. То е един път, в който като тръгнат хората, всички противоречия ще се разрешат. Понеже в този път ще има изобилие, ще има разбиране. Тази истина ще бъде еднаква за всички. Този живот ще бъде еднакъв за всички. Всички ще се ползуват от него еднакво. Следователно няма да има никакво противоречие. Всичките противоречия всякога произтичат от факта, че всички хора не еднакво се ползуват от пътя, не еднакво се ползуват от истината, не еднакво се ползуват от живота. Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.) 7.05 ч сутринта (На поляната – упражненията.) 17-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 12.I.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  9. GDD

    1936_01_05 Знайният Бог

    Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Знайният Бог 5 януари 1936 г., 5 ч сутринта. (Небето облачно, на запад една звездица. Времето е топло, меко.) Нарядът. Ще прочета 17-а глава от Деянията на апостолите. „В начало бе Словото“ Ще взема думите от главата: „незнайният Бог“. Когато Павел проповядваше, онези, които знаят, евреите, които знаеха, които имаха правата вяра, и юдеите, които не знаеха, в живота им почти нямаше никаква почти разлика. Почти и днес е така. И онези, които знаят, и онези, които не знаят, все така живеят. Общо живеят. Сега се задава въпросът: къде е човешкият прогрес? Понеже някои мислят, че прогресът е нещо общо. То е вече физическо разбиране. Прогресират единично известни души, а народът си върви по известен път, през каквито учения му се проповядват. Той си върви по един определен път. Не зная от колко хиляди години, вълкът изменил ли се е? Може би да има нещо изменено, да дави по-малко овце, отколкото едно време. Но туй се обуславя, че едно време е имал повече овце да дави, а сега човекът ги е взел под своя защита и следователно вълкът по-малко овце дави от немай-къде. Но и днес един вълк, ако намери стотина овце, ще ги издави всичките и ще ги остави. Защо – да го питат, и той не знае. Аз това го отдавам на една излишна енергия, която се събира у вълка. И за да се избави от тази излишна енергия, той дави овце. Така, запример, и мухите, когато времето се променя, има повече влага, на техните хоботи се набира повече електричество, което ги безпокои. И за да се освободят от тази тежест, те хапят хората. Инжектират ги. А туй показва, че времето ще се развали. И можем да кажем: когато хората станат по-лоши, времето ще се развали. Или другояче казано: условията на живота ще се развалят. Сега няма да се спирам, никой досега не може да каже, не може да обясни дали светът е добър или лош. Защото, ако кажем, че светът е добър, то е наше субективно схващане. И ако кажем, че е лош, пак е наше субективно, вътрешно наше схващане. Ако вземем в семейния живот, всичките погрешки от гледището на жените, погрешката е в мъжете; ако разгледаш въпроса от гледището на мъжете, погрешката е в жените. Ако разгледаш въпроса от гледището на синовете и дъщерите, погрешката е в бащата и майката. А и бащата, и майката мислят, че погрешката е в децата. Това е въобще сега. Сега, разбира се, нас не ни е целта да изнасяме погрешките. Защото, ако ги изнесем, нищо не печелим. В света, дето са изнесени много погрешки, но погрешките не се поправят. Но трябва да се постави: да не се правят погрешки. По някой път ние се намираме в едно противоречие. Ако срещнеш един колар и му кажеш, че колата не е добре направена, колелетата, осите и другите части, той казва: друг му е направил тази кола и казва: „Такава, каквато имам.“ Качва се човекът и си кара колата. Защото не е негова професия. Някой казва: „Ама твоят живот не е добър.“ Как ще си поправиш живота, кажете ми. Да кажем, проповядват на тебе милосердие. Как ще станеш милосърд? Или проповядваш справедливост. Как може да бъда справедлив? Справедливостта е едно отвлечено понятие. Има нещо, което можеш да го измериш с кантар. Това е схващане. Но един разбира справедливостта по един начин, друг я разбира по друг начин. Но въобще, има една вътрешна справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувствуваш в себе си мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти започваш да се унижаваш и виждаш, че не си такъв, какъвто трябва. У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не си прав. Мнозина така постъпват, казват, той мисли, че е прав. Мене ми разправяше един господин, който се изповядваше. Казва: „Аз често се спирам с хора, като вземам точно обратното. Оспорвам, че няма нито бъдещ живот, нито Господ има ли. Човек е всичко.“ Казва: „Нещо в мене ми казва: „Не лъжи хората. Ти не си го проверил това, ти поне не лъжи хората. Ти сам не го знаеш. Защо им говориш, като не знаеш?“ Така ми говори. Често аз съм казвал на някого... Един казва: „Ще умре човек“, казвам: „Не ми говорете за смъртта.“ Питам го: „Ти умирал ли си?“ – „Не съм.“ – Като умреш. Ти само предполагаш, ти не си умирал. Следователно то е теория, да умираш. А че живееш, това го знаеш. За живота можеш да кажеш, а за смъртта може само теоретически да разправяш какво нещо е тя. Сега ти искаш да знаеш дали за бъдеще ще има друг живот. Че защо ти е бъдещият живот? Той живота, който сега има, не го живее както трябва, а онзи, някой бъдещ живот, то е нелогически, несъобразност. Ти ако в този живот не знаеш да живееш, защо ти трябва друг? Ти не можеш да имаш и друг живот. Защото другият живот ще бъде обоснован на този, който сега имаш. Но смисълът там е друг. Болният човек има живот, но в този живот има противоречие – болест. Следователно той иска един живот, в който да са изключени болестите. Да има едно здравословно състояние. Или един живот, в който човек да е освободен от ония особени смущения, които не дават на човека спокойствие да мисли. Някой път човек е толкова неспокоен, че той не може да яде, не може да мисли. Безпокоят го работи, които той си предполага. Има някои такива странности, някоя идея, така се фиксира, че те мъчи. Мъчи те нещо, няма никаква основа, но те измъчва. Сега всичките хора се силят все на един авторитет. Голямото заблуждение, което днес съществува, е там, че няма авторитет. Всеки един авторитет, всичките безверници като доказват нещо, казват: еди-кой авторитет писал. И набожните казват: еди-кой авторитет е писал нещо. Е, хубаво, писал е, но ти какво мислиш? Ти поддържаш една страна с тях, че има ли или няма. Има неща, които не могат да се отричат; а има неща, които могат да се отричат. Ти не можеш да отричаш въздуха. И ако ти го отричаш, аз ще те стегна, ще ти туря въже на врата, ще кажа: „Нали няма въздух, ха дишай сега!“ Не можеш да отричаш въздуха, понеже постоянно ти го опитваш. Има една реалност в света, която никой не може да отрече. Ти можеш да бъдеш 20 пъти безбожник – пак ще дишаш. Ти можеш да бъдеш набожен и пак ще дишаш. Има неща, които ние не можем да отричаме. Ние не можем да отричаме живота, да кажем: „Аз няма да живея.“ Ти ще живееш, но няма да живееш такъв живот, какъвто ти искаш, а ще живееш един живот, дето го наричат кучешки. Няма да живееш като човек, но ще живееш като едно куче. Той е неразбран живот. Можеш да го опиташ. Аз го наричам кучешки живот. Може да опиташ. Аз сега говоря от гледището на природата. Нима ние, като отричаме, нещо може да направим? Ти с твоето отричане нищо не можеш да създадеш и с твоето отричане нищо не можеш да унищожиш. Ти можеш да констатираш нещата. Да кажеш: това съществува или не. Ако онова, което ти казваш, е вярно, то си е. Ако някои неща ги няма, няма ги. Ако ги има, има ги. Вие сега изхождате всякога от вашето гледище. Запример има един морал – ние считаме, че всяко нещо, което на нас ни е приятно, то е добро. Отчасти, наполовина е така. Но не всички неща, които нам са приятни, са добри. Защото, ако на нас са добри, на други хора не са добри. Когато някой крадец бръкне в джеба и задига парите, на него му е приятно, но дали е приятно на онзи, който е обран? Ни най-малко не му е приятно. Сега, тия са общи неща. Всички казват, че не трябва да се краде. Има закони. Има философи, които поддържат, че в света няма никаква кражба. Каквото откраднеш, ти вънка от Земята не можеш да го пренесеш. А ти само си го пренесъл от едно място на друго място. Но ето къде е мъчнотията. От Земята не може да се пренесе. Но понеже всеки един човек е един отделен свят, следователно богатството от един човешки свят може да се пренесе в друг човешки свят. Там е всичкото зло. Никой не може да пренесе богатството на Земята от Земята на Месечината, на Слънцето. Не може да го пренесе. Но богатството от един човек може да мине в друг човек. И следователно онзи, в когото е минало богатството, той се радва, а онзи, който е изгубил богатството, той ще скърби. На този, който е изгубил богатството, хората ще му кажат: „Ти трябваше да бъдеш по-умен.“ А [на] другия, който е спечелил, ще му кажат, [че] той е много умен, добър е. Те са човешки коментарии вътре. Донякъде има известни трудности, зависи богатството на човешката интелигентност. От какво зависи добродетелта на един човек? Един човек се ражда добър, а друг се ражда лош. Вълкът се ражда лош. Овцата се ражда добра. Плодните дървета – ябълката се ражда ябълка, трънът се ражда трън. Израства трън. И ако го хванеш, този трън, ще каже: „Майка ми така ме е родила, не мога аз да раждам туй, което ябълката ражда.“ И това са друг род разсъждения. Какво отношение имат за нас, съвременните хора? Ние седим и разглеждаме въпроса: дали ще се подобри светът или не? И след като разискваме, разискваме, най-после виждаме, че ние сме остарели. И дойдем до някой път и като няма как да живеем, ние сега се утешаваме, че след като умрем, ще живеем в друг свят, добър. Добре. След като ще живееш в друг свят, ти каква нужда имаш да събираш богатство и да го оставяш след себе си? Той мисли, като умре, да го погребат по-добре. После, да му направят един паметник. Добре. Значи, този човек като умира, пак мисли как да го погребат хората добре. Разбиране е това. И след туй да остане нещо, за да го продават. Има някои, които не вярват в туй. Но онзи, който вярва... Разни убеждения имат хората. Та казвам: Нас ни трябва едно верую, което да се съобрази с нашето естество. Човек носи в себе си едно Божествено естество, което различава нещата, кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните. Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. Характера на мечката има – и той някога казва: „Ще ти изпия кръвчицата, кръвта.“ И мечката пие кръвта. Казва: „Ще те удуша, ще те обеся.“ И паякът души. Сега питат: откъде човек се е научил да души? От животинското царство. И под думата „човек“ ние вече подразбираме една нова Божествена форма. „И направи Бог човека по Образ и Подобие.“ За да може да мине от животинската форма в човешката, в Божествената. Хората ходят с човешки крака, но още нямат едно човешко сърце. Някои хора още имат едно животинско естество. Всяко едно животно може да обича. И то е готово да се състезава с тях. Един вълк ни най-малко не обича овцете и козите, млекопитающите. Той всякога ги използува. Та казвам: Ние сме сега в периода – познаване на добро и зло. Да познаваш злото, то е животинското царство; а да познаваш доброто, то е човешкото царство. Познаване добро и зло. Тогава казват: защо човек ял? Че, той беше в туй царство. И Бог му каза: „Няма да ядеш животински работи, от които си ял.“ Той му забрани да яде известни храни, които той в миналото е ял. „Защото, ако ядеш, непременно ще умреш.“ Ще дойдат в тебе всичките страдания. Защото най-големите страдания прекарват животните. Вие не можете да си представите какви страдания имат. Нямат никакъв съд, няма никакво право. Правото в животинското царство е на силния. Който е силен, разправя се както той иска. Ако влезете да живеете при рибите – там се гълтат. Като я глътне, свърши се въпросът. Никакъв съд няма, защо я глътна. И рибите едно са научили – да бягат. Ако може да бяга, спасението е там. Като дойдем до животинското царство, по-слабите същества се научили да бягат; а бягането е свързано с тяхната интелигентност – да се избавят. Следователно в животинското царство съществува едно непреривно насилие. Там всичко е насилие. Няма никакъв закон. А закон и справедливост има само у човека. И вследствие на това се заражда онова вътрешно противоречие в нас. И туй, Божественото, което говори за нашите постъпки. И щом постъпим по животински, казваме: „Ти си човек, на тебе не подобава това. На един вълк подобава да изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава.“ Направиш една погрешка – казва: „На един паяк подобава да оплете една муха в паяжината си, но на тебе, като човек, не ти подобава.“ Има разни начини, които са дадени за поправление. Но най-първо човек трябва да вярва в нещо. Най-първо трябва да вярваш, че в себе си имаш нещо Божествено, за което ти трябва да застанеш – на каква основа? Казва: да се подобри човек. Няма какво да се подобрява човек. Трябва да застанеш на онова, което имаш. Златото на Земята го има, няма да го създаваме сега. Но ще му турим един образ, ще го турим в обращение. Някой казва: „Аз трябва да стана добър.“ Не, той трябва да застане на доброто, което е у него. И от всички хора сега се изисква всеки да застане на страната на доброто, на онова, което е естествено и в което се крие неговият прогрес. А само в човешкото има прогрес. В животинското няма никакъв прогрес. Там има израждане, един регрес. Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали. И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в себе си, Божественото или човешкото – които мислят. И следователно по един естествен път ще дойде ден, когато светът ще се подобри. Не по този път, по който сега хората вървят. Вече за спасението на света може с милиони войни да са се водили, исторически, които доказват. Може да докажем, че войните са допринесли известни блага. Какви не войни са съществували в света, външни и вътрешни. И всичките недоразумения, които съществуват... Запример всички вярвате, че има една Промисъл, нали така, Божествена Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй? Запример, ако имаш 100 000 лева в банката, твоята вяра ще бъде по-силна. Тъй, като погледнеш в банката, вярата е силна. Казваш: „Има Господ.“ Но представи си, че нямаш нито пет пари, пък и нямаш и работа, такава криза, както сега – какво ще правиш? Да допуснем, че ще се молиш. Молиш се, но молитвата няма никакъв отговор. Тогава какво ще правиш? В Божествения живот човек носи всичките възможности в себе си. Той не ги търси отвънка. Ако вие търсите възможностите отвънка, вие сте на крив път. Ето аз какво разбирам. Ти си един екскурзиантин и носиш огън в себе си, в джеба си. Като идеш някъде, ще намериш дръвца, ще ги запалиш. Отвънка имаш условия, а възможностите са в тебе. Ти можеш да имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в себе си, ти нищо няма да направиш. Та сега, някои от вас, вие не разбирате. Правите една погрешка. Условията съществуват, но възможност нямате вътре. Вие нямате тия запалки – огън не носите в себе си. И след туй се чудите защо така не ви върви. Противоречия, казвате, как да се помогне? Огън трябва да носите, нищо повече. Сега, да ви преведа: Няма човек в света, ако ти носиш възможността на Любовта и да идеш където и да е, че да не ти помогнат. Аз в историята, което зная, може да ми доказват някои колкото искат, аз считам всичките хора невежи. Нищо повече! Един човек, който не носи огън в себе си, той е невежа. Който носи огън в себе си, той е учен човек. Един човек, които носи Любовта в душата си, в сърцето си, той е учен човек. Един човек, който няма Любовта, той е невежа, той е животно. Така седи фактът. Който и да е. В живота, ако нямате огън в себе си, вие ще страдате; а в живота, ако вие нямате Любов, ще страдате. И тогава, щом кажат, че светът е лош, и то са възможности. Вие отивате при един човек и той не иска да ви помогне. Той може да ви даде условия, може да каже: „Може да Ви дам работа на Вас, да работите“; и даже и заплатата, която може да ви определи, ще зависи от вашата любов. Някой господар, като обича слугата, увеличава заплатата; но като не го обича, гледа да го подяде. От това гледище, когато господарите подядат своите слуги, туй подсказва, че любовта на господаря спрямо работниците и работничките е малка. Фактът е този. Ако имаше любов от едната и другата страна, туй подядане няма да стане. Сега, същият закон е и между религиозни хора и учени хора. Навсякъде законът е все същ. Дали са богати хората, еднакво действува. Богати хора, когато Любовта действува в тях, еднакво добре живеят. И бедни хора, когато Любовта действува, пак добре живеят. Те не са бедни, те може да се подобрят. Но там, дето Любовта я няма, и богати хора да са, те са лоши хора. И сиромасите хора, дето Любовта я няма, и те са лоши хора. Сега, тъй седи въпросът. И ако вие искате да поправите живота си по какъвто и да е начин – защото в сегашното верую, в християнското верую, има три неща, които са несъобразни. Те казват: човек трябва да има вяра. И после тази вяра трябва да се предаде. И всичко става. Че заслугата на Христа, Който е умрял за хората. Следователно на туй седи злото богословие и религия. Че вяра трябва да имаш и тази вяра трябва да ти се предаде. После, всичко трябва да стане само чрез Христа, Който умрял заради хората. Всичките хора даром трябва да живеят. Туй е верую. По благодат, те казват, но то е една крива философия. В света спасението на хората зависи от любовта, която имат. Нищо повече. Любовта. А вярата е едно условие в човешкия разум, което взема участие, за да внесе любовта за подобрение на живота вътре. Тя е мощната сила вътре, която смекчава хората. Любовта е сила, която в съзнанието внася онова разбиране, че всичките блага на Земята, които са дадени, са достояние еднакво на всичките хора. Еднакво значи: всеки трябва да вземе толкова, колкото му трябва. Не да ги трупа, тия богатства. Те не му са потребни. Ти трябва да ядеш, но на тебе не ти трябва като на слона 75 килограма ориз да туриш в стомаха си. На тебе ти трябва половин кило (ориз), даже и то е много, четвърт в дадения случай. И при сегашния живот, ние, след като сме яли, мислим след 20 години как ще живеем. И почваме да спестяваме пари. Не е лошо това. Спестяваме пари за черни дни. Спестяваш, спестяваш, и като ги спестиш, ти умреш. И оставяш твоите роднини да се съдят за това кому се пада повече. Умрял един и оставил един милион. По-близките роднини взели повече, а по-далечните – по-малко. И то е право. И се карат. Та казвам сега: Новото общество трябва да се обоснове. Сега новите хора, като говорим за новите хора, те обосновават живота си съвсем другояче. Тия, старите вярвания са били добри, но с тия стари вярвания ние напред не можем да идем. Евреите вярваха, [че] като направи някой прегрешение, ще вземе някое теле, ще го заколи и ще му се простят греховете. Или гургуличка, или гълъбче и, според Моисеевия закон, ще му се простят греховете. И даже сега, в християнския закон, като направи човек една голяма погрешка, ще внесат половин кило масло, ще му се прочете една молитва и ще се простят греховете. Обаче общественият закон като хване един престъпник, на съдията да му дадеш 10 кила масло, пак не прощава. Заведе се дело и после – хайде в затвора. Църквата лесно разрешава. Съдията щом дойде, в затвора го турят за 2, 3, 4 или за 10 години. Питам: Кое е онова, което църквата проповядва, и което държавата? Има малки резултати. Подобрение има, но светът по този начин не може да се поправи. Даже ако го приложим ние върху себе си, не може да се поправи. Ние схващаме, че в света поправка може да дойде само чрез изобилие. Всичко в света става чрез един вътрешен недоимък. Недоимъкът е, който ражда най-големите злини. Недоимък в нещата; щом човек се намери в недоимък... Мен ми разправяше един господин: „Аз – казва – се отказвам да бия вече котките. Влиза една котка, много пъти ми е яла сиренето – и много пъти е бил той котката, – но – казва – един ден една котка ме изплаши. И оттам насетне аз се реших да не бия котки. По едно време мечеше и като взе една поза, котешка поза така, че казва: „Само ако ме бутнеш, като те хвана, ще ти изпия кръвта!“ Онази котка като я видях, че като се хвърли отгоре ми, лицето ми и всичко тъй ще одраска! Ставам, отворих вратата, казвам да излезне навън. Онази котка, като се намери в трудно положение, казва: „Аз ще бъда бита, но и аз, големи промени ще видиш.“ Че и котката, ноктите ѝ работят.“ Сега, по някой път и туй животинско естество може да се опълчи против нас, както котката. И какво ще правиш тогава? Ще му отвориш вратата, да си върви навънка. Дето е казал Христос: „Не противи се злому.“ То е онова животинското естество. Ти ще знаеш, на туй животинско естество ще му дадеш ход. То си има закон, по който си върви. А ти, като човек, няма да се свързваш с него. Щом видиш един луд кон, който не можеш да яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората. А ти си върви пеш. Ако си отгоре на гърба му, ще ти се случи най-голямата беля на главата. „Ама – казва, – аз ще го опитомя.“ Но изисква се време, докато го опитомиш. В дадения случай слез от гърба на коня. Някой път ние не искаме да слезем от гърба на нашето животинско естество и тогава се случват най-големите нещастия, които сега изпитваме в живота си. Сега, другата страна на животните – ако знаем техния език, животните се подчиняват на човека. Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите и те ги гледат и никога не ги хапят. Змията обича много да се привързва. Тя е като котката. После, тя е много жестока. Но тя е музикална. Влияе се от музиката. Ако ѝ пееш, тя слуша. И се привързва. Привързват се най-свирепите животни – тигърът, леопардът. Аз веднъж гледах, един американец, той носеше една катерица. Тури я на рамото си, пусне я, тя слезне долу, между хората се скрие, крие се под палтото му. Тя постоянно тича, качва се по неговия гръб, той я ръководи. Има пчелари, които пчелите ги обичат тъй, че един пчелар може да извади цяла една пчела навънка, да излезе, около него хора да се съберат, и да ги носи на тялото си. Обичат човека. Всичките тия същества са съединени, че обичат човека. Само трябва да знаят езика им. Следователно, като ви казвам: изучавайте вашето естество – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разумно да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо противоречие. Защото животните са създадени с думата, със Словото. „И рече Бог“ – и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш. А като дойдем до човека, там вече казва се: „Да направим човека.“ Но за човека, друго нещо влиза в човека, което се различава от творчеството на животинското царство. Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в себе си. Едно човешко естество, което разбира Божия закон. То е, което прогресира. То е Божественото в нас. А другото е едно естество, което апостол Павел зове „дивата маслина“. То е животинското в нас, или старият човек, или човекът на греха. И всичките пороци, то е животинското вътре в човека. И на човека задача му е дадена да се справи с туй, животинското в себе си. Без него той не може да прогресира. Ти можеш да се освободиш от туй животинско – ще заминеш за другия свят. Трябва да се освободиш от тялото. Та казвам: При сегашните условия човек трябва да изучава животинското царство. И хората казват: „Той е цяло животно“, като искат на някой човек да му кажат, че не постъпва добре. Значи, няма го човекът. В какво седи човекът? Като дойде в него онова, разумното, то е човешкото. Та казвам: Животните се кланят на „незнайния Бог“, а човек се кланя на „знайния Бог“. Че кой е „знайният“? Че, Любовта! Вие сега ще четете, ще изучавате, вие още не сте изучили Любовта. Има една човешка любов в света, тя не е човешка, тя е животинска любов. А човешката любов сега започва. Хората сега трябва да се проучват. Ония постоянни и благородни чувства, които се зараждат в човека, те се дължат на човешката любов. Аз сега приемам туй, Божественото, което [Бог] е вдъхнал в човешката душа. Писанието казва: „Бог вдъхна на човека жива душа.“ Тази душа е тази Божествена душа. Този, Божественият огън трябва да се запали в човека. И когато се запали, туй е Новият живот! Всеки един живот си има своя една запалка. Запример по какво се различава барутът и динамитът? Запалката на барута е една, а запалката на динамита е друга. Ако запалиш барута, има един взрив. Ако запалиш динамита, има друг взрив. Но запалката на динамита е по-силна, отколкото запалката на барута. Та, зависи сега човек с каква запалка е запален. Всеки един трябва да се стреми да се запали с Божествената запалка у човека. „Е, нас са ни проповядвали – казвате, – аз разбирам тия работи.“ Аз разбирам, разбрани работи са само ония, които аз мога да направя. Не е въпросът само да слушам някой да ми свири. То е когато и аз мога да свиря, зная работите тогава. Зная да свиря тогава. Хубаво. Ако мога да направя нещо, то е знанието. И в живота човек може да живее само тогава, когато знае как да живее. Ще имате пред вид: тия са двете основни понятия, които трябва да легнат. Да разберете много добре човешкото. Човещината тепърва трябва да се проучава. Хората не са проучили човешкото. Всичката тази философия, която развиват, разискват, даже в религията има нещо много животинско. Съвършено трябва да се освободи човек от всичките ония животински представи, които съществуват. Те да се елиминират, трябва да се турят на своето място. Понеже сега животинското в нас, по някой път... не по някой път, а то има господство още. А животинското трябва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане господар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане господар на животинското си естество в себе си. Не да го унищожи, но да бъде господар на него и да го направлява във всичките посоки. И при това, да бъде един ученик за човешкото, което е Бог – Божественото, в себе си. Да знае как да се ползува. Павел беше казал там, в края, че Бог, Който презираше времената на невежеството, беше оставил всичките хора да ходят по своите пътища. Обаче сега се проповядва всички да се разкаят и да дойдат в познание на Истината и да тръгнат по Новия Път. (31. ст.) „Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно, чрез човека, когото е определил.“ Под думата „човек“ разбира онова, Божественото в нас – то ни съди сега. Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото – което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега, не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. В нас има погрешки, които ние само забелязваме. (32. ст.) „А те, като чуха възкресението на мъртвите“... Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие. Някой път хората искат да възкръснат, казват: „Пак със същите тела, които сега имаме?“ (Учителят затваря Библията.) Турете в ход онова, Божественото, което е във вас. Работете върху него. Някои вземат, казват: баща ти да остави малко имане, богатство. Хубаво нещо е, а онези синове, на които баща им нищо не е оставил? Какво трябва да правят? Когато баща ти остави богатство, така, а като не ти е оставил? Ще се стегнеш да работиш. Във всинца ви Бог е оставил едно богатство, което трябва да разработвате. Това са ония разпределени таланти, които трябва да ги разработите сега. И опасността е само с ония хора, които са лениви, които имат единия талант. Те казват: „Нас не ни трябва много да работим. Ние не сме от даровитите. Малко знаем, няма какво да работим.“ Та, сега някои питат: „В следующото прераждане какво ще бъда?“ В следующото прераждане ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. Преражда се животинското, а ражда се Божественото. И казва Христос: „Ако не се родите изново“ – то е човешкото. Щом се прераждаш, то е животното. Като животно, ще се прераждаш хиляди пъти. Като животно, ще се прераждаш, но ако си роден – дето казва „изново да се родиш“, туй е. Ние не сме толкова за прераждането. То е животинско. „Роденото от плътта е плът – казва Христос, – а роденото от Духа е Дух.“ Човек, като се роди веднъж от Божественото, той вече не умира. Животинското, понеже умира, то трябва да се превъплотява. А понеже Божественото не умира, ти като се родиш веднъж, продължаваш. Може да изменяш своята форма. Та, туй е по-дълбокото разбиране. Имайте вяра в онова, което вие носите в себе си. И така Бог ще бъде на ваша страна. Понеже онези, които вярват в онова, което Бог им е дал, благословението е за тях. А онези, които вярват, че сега Господ ще им дава или хората ще им дадат, те са на кривата страна. (Изведнъж Учителят стана.) 6.05 ч сутринта Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.) (На поляната направихме упражненията.) 16-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 5.I.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  10. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Причина на страданията. Любов, разумност, истина и доброта 29 декември 1935 г., 5 ч сутринта. (Влажно, тъмно, плъзгаво, меко времето и тихо.) Нарядът. 10-а глава от Деянията на апостолите „В начало бе Словото“ Сега, какви са качествата на един ангел? Един ангел е едно същество интелигентно, с любов и интелигентно, същество на истина и доброта. Това се качества на един ангел. Това е животът на Небето. Това е основата. Любов, интелигентност и разумност. Верующи има, които се спъват в своите разбирания. Верующият мисли, че не му трябва много знание. То е едно голямо заблуждение. Вярата е външна страна, подразбира интелигентност, разбира онова, което Бог е създал. Ако ти не разбираш Божиите пътища и не ги прилагаш, сляпата вяра нищо не ползува. Интелигентността и знанието е в приложението – ти ако не прилагаш, ти не можеш да знаеш. Знанието постоянно се придобива. Човек не се ражда учен. Той има условията, но трябва да работи. И колкото времето минава от човешко гледище, и толкова интелигентността, или разумността, се развива у човека. Човек, всяка сутрин, като става, той усеща, че е придобил нещо. И в будно състояние, и в спящо състояние, като яде, каквото и да прави, той трябва да знае, че придобива нещо. Остане ли той да мисли едно време какво е бил, той е загазил вече. Църквата, сега, и религиозните хора са загазили. Те казват: „Христос дойде, умря заради нас, свърши се работата.“ Един ден и те ще се намерят в положението на онзи американски милионерин, който бил християнин. Той казвал: „Нека работят хората.“ Той не обичал да дава милостиня. Казва му: „Работи“ и плаща му. А тъй, милостиня, не обичал да дава. – „Да работи, да му платя.“ Един ден, като си отива на работа, прекомандирова се при него една вдовица, отподире му все вървяла, вървяла и проси. Искала от него. Най-после той изважда един долар и казва: „Да не ме безпокоиш.“ Той умира и отива на онзи свят, на Небето. Пита го апостол Петър: „Ти направи ли някое добро?“ – „Е, давах работа на хората.“ – „Друго? Че си давал работа на хората, то е занаят, да спечелиш. Но едно добро направил ли си някому?“ Той помислил, помислил, казва: „Веднъж направих едно добро, дадох на една вдовица един долар.“ – „Чакай да попитам Господа.“ И Господ му казва: „Дайте му два долара и го пратете на Земята.“ Та, ако вие имате този живот на американеца, ще се върнете с два долара, нищо повече. Интересното е, защо майката може да работи, а тя проповядва на дъщерята си да не работи. Чудна работа е, някой път виждам майки, които работят вкъщи, а като рече дъщерята да работи, казва: „Недей, дъще, ще се повредят ръцете ти.“ И целия ден тя я държи като писано яйце, да не работи. И много проповедници държат своите пасоми като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за продан. Майката иска да я продаде – като дойде някой, да я хареса, да не намери, че ръцете ѝ са груби, а те да бъдат меки. Това са разбирания. Хубави работи са. Не е лошо да ти работят хората. Но не е и лошо сам да работиш – но съществените работи в света. Бог така е направил света, че онова, същественото в нас е само това – онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. Не бащата да прати сина си да иде в училището да учи заради него. Синът ще стане учен, бащата ще остане невежа. Дъщерята може да стане учена, но майката ще остане невежа. Ако ти не ядеш, ще умреш. Трябва да ядеш. Ако работиш върху яденето, сам ще имаш живот. Ако не работиш, смърт те очаква. Та, онова, истинското учение: Трябва да се работи. Работата е най-първа. Любовта е за сърцето, Разумността е за ума. След туй – Истината и Добротата. Добротата е пак за сърцето, а Истината – за ума. Тези са съчетания, от които е сглобено Небето. Всеки, който се готви за Небето, това трябва да знае. Това може да се вземе като едно резюме, събрано в 4 думи: Любов, Разумност, Истина и Доброта. Тъй. И всички вие имате вложено това от Бога. Вложено е във вас. Бог е вложил във всеки един човек. Хората страдат от туй, което имат. Сега ви обяснявам страданието в света. Хората страдат от туй, което имат и не го прилагат. А животните страдат от туй, което нямат. Човек страда от своята разумност, която има и не я прилага. А животните страдат от неимане на разумност. Човек страда от много ум. Там седят всичките противоречия. Но те се дължат от имането на човека. От неговата разумност, която той не прилага. А животните страдат от нямане на разумност. Тогава, ако кажеш тъй, рязко ако кажеш тъй: „Аз нямам разумност“, тогава ти си животно. Въпросът е свършен. И с тебе няма какво да се прави. Ти страдаш от туй, което нямаш. Пък ако страдаш като човек, тогава страдат от неприложение на това, което Бог ти е дал. Защо страдаш? Защото не прилагаш. Нищо повече. Защо страда Христос? От неприлагането. Той дойде да приложи, да научи хората да прилагат; но понеже Той ги представяше, Той като техен представител, Той им говори, но те не Го слушаха и Той страдаше. И защо[то] един Учител може да учи другите и вижда как те не учат, той може да страда, като не учат. Та, страданията на Земята произтичат от онези факти – всичките страдания, които имаме, произтичат, че не прилагаме онова, което имаме. Не прилагаш Любовта – страдаш; не прилагаш Разумността – страдаш; не прилагаш Истината – страдаш; не прилагаш Добродетелта – страдаш. Прилагаш Любовта – щастлив си; прилагаш Разумността – щастлив си; прилагаш Истината, Добродетелта – щастлив си. Ясно като бял ден. Тъй. Може да кажеш: по еволюция, ще се прераждаш. Ти остави това прераждане. Съвсем друго е предназначението на прераждането. „Ама, то за бъдеще.“ Оставете вашето бъдеще, онова, което ще направиш за бъдеще. Казвам: Приложи онова, което сега имаш. „Ама аз ще забогатея.“ Оставете вашето забогатяване. То, ако оставиш да забогатееш, че тогава да вършиш Волята Божия, то тогава се самозаблуждаваш. Ти си богат човек, ама си скържав. Нищо повече. Скържав си. Ако си богат и си скържав, ти си човек, който не изпълняваш Волята Божия. А ако нямаш пет пари в джоба си, тогава ти си едно животно. И тогава страдаш от туй, което нямаш. Там законът е друг. И тогава някой ще каже: „Защо Господ създаде животните?“ Запример едно време тия животни, които сега съществуват, не изпълниха Волята Божия и останаха животни. Нищо повече. Господ не ги създаде. И вие, ако не вършите Волята Божия, и вие един ден ще бъдете като тях; а онези животни, които сега се свестят, за бъдеще са кандидати да станат хора, да се проявят. „Ама – ще кажете вие – докажи го научно.“ Няма какво да ви го доказвам научно. Научните работи са за разумните. Научните работи се за умния човек. На глупавия какво ще му доказвам? На слепия какво ще му доказвам? Ти се чудиш. Научните работи са лесните работи. Та казвам: Освободете се, вие всички имате наследени големи заблуждения от миналото. Освободете се от тях. Вие идете в света, искате да бъдете щастливи. Ей такива идеи сте турили. Мислите за себе си, това-онова. Хубави работи са това. Но градиш ти една къща; не е лошо, че искаш ти голяма къща, нека е с 5, 6, 20 етажа, не е лошото етажите, но тази къща трябва да я съградиш тъй, че да не се събори и да те натисне отдолу. Не е лошо да станете богати, но туй богатство да не те затисне. Не е лошото в богатството, но след като станеш богат, ти трябва да знаеш как да управляваш богатството. Да го употребиш. Не е лошо да имаш къща, но трябва да знаеш какво да правиш с къщата. Не е лошо да имаш ниви, слуги, но трябва да знаеш какво да правиш със слугите си. Не е лошо да имаш жена, но трябва да знаеш какво да правиш с жена си. Не е лошо да имаш мъж, но трябва да знаеш какво да правиш с мъжа си. Не е лошо да имаш деца, [но] трябва да знаеш какво да правиш с децата си. Туй е всичкото. Всичко е за добро, ако знаеш; всичко е за зло, ако не знаеш как да го направиш. Сега, като четете тази глава, този човек се е молил и идва ангелът. Вие ще кажете сега – ако при вас дойде един ангел, вие ще искате най-първо, според сегашните методи, да си обясните сами това нещо: дали туй нещо е действително, или е една халюцинация. На един български свещеник там, в Шуменско, се явява един старец с брада и му казва: „Слушай, няма да колиш кокошки и агнета и месо няма да ядеш, защото, ако не ме слушаш, ще ти пати главата. Няма да ядеш.“ Той казва на попадията сутринта: „Ей, дойде един старец с брада и ми каза да не ям месо.“ Може ли поп да не яде агне? Че той трябва да яде, че как ще ги благославяш, ако не ядеш? Наял се той. Втори път му се явява този старец, казва: „Слушай, ти си петият свещеник и ако не ме послушаш, ще хвръкне джубето ти и килимявката ти ще хвръкне.“ – „Е, какво да правя?“ – „Няма да ядеш месо, твоята попска глава не разбира.“ Аз го превеждам – твоята попска глава трябва да разбере! Няма да ядеш месо! За какво, защо? Нищо повече. Че, то е все същото. Казва ти човекът: Няма да крадеш! Нищо повече. Няма да лъжеш! Че яденето, това е кражба. Яденето [на] месо е кражба. Ти ще вземеш една жива кокошка – то е кражба. Не кради, не лъжи. Те са неща, не ти трябват. Ако ядеш едно агне, ще прогресираш ли? Ще прокопсаш ли? И ако откраднеш, ще прокопсаш ли? И ако излъжеш, ще прокопсаш ли? Ще загазиш съвсем. Защото вие сте изложени да бъдете в заблуждение. Най-опасна е лъжата. Човек може да излъже себе си. Той се опитва някой път себе си да излъже. След като направи нещото, ще иска извинение – ама че условията... Ще оставиш, никакви извинения! Погрешката си е погрешка. Аз не ви говоря за грехове; защото греховете, Той Господ се разправя с тях. Аз ви говоря само за погрешките. Погрешката е ваша, която вие може да изправите; и вие може да я направите, но може и да я изправите. Пък във вашата мисъл, във вашето чувство, в разбиранията си, не се извинявайте. Направиш погрешка – веднага я изправи. Не заспивайте, още до вечерта изправи погрешката, каквато и да е тя. Ако искаш да ти върви. Ти можеш да се извиняваш, че не си разположен, че така си се родил. Не тургайте така: тъй си се родил. И не се извинявайте, че не може без погрешка. Че не може, така е. А не може и да не ги изправиш, погрешките. Без погрешка не може, но не може и да не се изправят погрешките. Не е лошо, че правиш погрешки, но лошото е, ако не ги изправиш. Това е отрицателната страна. И ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я прилагаш, пак ще създадеш зло. Сега, не се спирайте защо страдате. Всички страдате от изобилие. Животните умират от глад, а човек умира от пресищане. Запример една котка, като хване една мишка, веднага с козината я изяда. От страх да не би да ѝ вземат мишката, изяда я с козината ѝ, с нечистотиите, всичко туй го нагълта. И тази котка целия ден се пече на слънцето. И каква дипломатка е. Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, модерна аристократка е, една първокласна дама. Чисти се хубаво. Ама все е котка. Ти можеш да се обличаш с най-хубавите дрехи и най-хубавите шапки – щом не употребяваш Любовта дето трябва и щом не употребяваш Разумността дето трябва, и Истината и Доброто, ти си котка. Котка си, без такива. А щом ги употребяваш, ти си човек. Човек по това се отличава. Че всичките ангели тъй станаха. Щом знаеш как да употребяваш Любовта, щом знаеш как да употребяваш Разумността и щом знаеш как да употребяваш Истината и Доброто, ти си ангел, ти си кандидат за ангел. Щом умреш, ти нямаш знание. Сега защо го зная? Оттам насетне ще учиш. И ангелите, и те следват в училището. Ще започнеш. Сега вие седите и във всинца ви чета една тъга по лицето ви. Казвате: „Какво ще се прави? Лоши времена настанаха. Болести ни налегнаха, натиснаха, главоболие, та светът...“ – какво има да се мисли? После, един свят неразбран, та братя и сестри; и търсите причините отвънка. Като закъса човек, той е като фалиралия търговец. Като е богат, той почне да отваря тефтера, кой какво има да му дава. Този има да му дава 100 лева – „Ще го хвана.“ Друг има да му дава 10 лева – „Ще го хвана, джангазина.“ Този ще го съдя, онзи. Няма човекът пет пари, ще му дадеш още от джеба си, ама ще го затвориш, ще го съдиш. Ще плащаш. Ако е беден, освен че няма да си вземеш парите, ама отгоре ще платиш. Не го съди, не си губи времето. Ама ако осъждаш себе си, какво ще правиш? Съдят някого, казваш: „Чакай, аз ще съдя. Да се осъди.“ Ти не се съди. Изправи си погрешките. Направил си една погрешка: написал си едно писмо, та някъде не туриш запетайката на място, или точката и запетайката, или двоеточието, или въпросителната – отвори граматиката си. Де се турга запетайката на български? Защото в английски малко другояче се турга запетайка. Но всеки един народ се отличава. Сега, тези неща са за обяснение. Запетайка се турга при малки спънки. Двоеточие, точка и запетая – при средни мъчнотии. А точка – при най-големите мъчнотии. А удивителна се турга, защото тя като килимявка има турено нещо. Нищо повече. Ти си се спрял и се чудиш отгоре. Значи в речта, защо някой път ти искаш да кажеш някому обидна дума? Тури една запетайка, препъни се малко. – „Ама ти тури запетайка.“ Може да кажеш: „Сега вече не искам, спри се.“ Ти мислиш да му кажеш нещо обидно. Кажи му: „Много си добър, брат! Толкова добър, че добрината ти не може да се изкаже.“ И ако употребите вашите запетайки на място, работите ви ще се уредят. Ама аз ви гледам, тъй, без запетайки и без точки пишете, по еврейски. Защото евреите нямат запетайки и никакви точки. И един народ, който пише без точки и без запетаи, ако му четеш историята, твърдоглав е. Няма народ на Земята, който така да ги е блъскал Господ за тия запетаи и точки, които не ги тургат на място. И главите им пак не увират. Казвам: Ще турите точките и запетаите на място във вашия език. Ще ги туряте правилно. Няма да има никакво изключение. Вече като влезете в Небето, тогава точка и запетая няма да има. Евреите, те имат високо мнение за себе си. Аз съзнавам, че има един език, дето няма нужда от запетаи. Той е ангелският език. Там няма нужда от запетаи, понеже всяко нещо е оформено, там няма какво да му мислиш. Но понеже нашият език не е оформен, трябват запетаи, точки, точка и запетая. Казвам: Трябва да се спреш. Да кажем, „аз човекът“ – какво ще му туриш запетая? Имам права мисъл; значи, когато аз искам да направя една работа и мисля, няма какво да се спирам. Когато не мисля, ако не туря запетая... Щом туря запетая, значи спирам се, значи трябва да мисля. И доколкото съм видял, гледам някой път, че не тургате запетаи. Казвам: Той не мисли. И погледна, все се оплаква. Казвам: Я виж едно писмо как го пишеш. Между тази запетая и твоята мисъл има известна връзка. Запример някои от вас обичате, след като пишете, изядате буквите, особено големия „ер“, понеже е на опашката. Е, какво приложение има това? Изяждате го на общо основание. Този човек, ако е майстор, като ще плаща, все ще изяда по 10, по 20 стотинки. Уж че ще му ги даде, казва: „Нямам пари, хайде, за друг път ще ти ги дам.“ А той ги изяжда. Не че има някое лошо намерение, но на, така. Ти на човека не му изядай парите! Дай му парите, откъдето и да е, да няма да изядаш нито пет пари. Точно ще му дадеш парите. Ти ще носиш една кесия с дребни пари, пък като ще плащаш, ще извадиш парите, колкото са неговите стотинки. Ако искате да бъдете добър господар, изплатете колкото трябва. И никога не карай човека за 10 стотинки да те търси, после, да ти намеква, че имаш да му даваш. И всеки, който иска да върви по Божия път, така трябва да прави. За да върви. Сега някои има, като им приказваш за добрия човек, казват: „Та светия няма да ставам!“ Аз сега разбирам, светия няма да ставаш. И казвам: Та какво искаш да станеш? Светия не искаш да станеш, магаре ли искаш да станеш? Пък той разбира следующето: „Ако аз стана светия – той има едно криво разбиране, – няма да ям“, няма да пие винце, няма да се облича, със скъсани дрехи ще ходи. Тогава ти не разбираш светийството. Кокошки и агнета няма да ядеш, но хубава храна ще ядеш. Никой не ти забранява да ядеш. После, като светия, ще срещнеш една жена. Казва: „Трябва да гледам на земята, да не греша.“ Ти ще я гледаш. Господ я създаде, ще ѝ се усмихнеш, ще ѝ се поклониш, ще поздравиш. Лошото не седи там. Лошото седи на друго място. Той сега мисли, като е светия, да не би да се изкуси. Той мисли, светия като стане, няма да има жени, няма да има деца. Как ще живее тогава? Да мислите! Моисей не беше ли един светия? Не беше ли женен? Авраам не беше ли светия? Не беше ли женен? Яков не беше ли светия? Не беше ли женен? Чудни сте вие. Новомодните християни не разсъждават така. Женените – в рая, а неженените – в ада. Сега, да ви определя: Женените, които знаят как да обичат и как да мислят и как да прилагат Истината и Доброто, в рая са; а неженените, които не знаят как да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто – в ада са. Обратното сега: Женените, които не знаят как да прилагат, в ада са, и двамата; а нежененият, който прилага, в Небето е. Така седи въпросът. Туй е истината. Нищо повече. Не е работа дали си женен или не. Ако си женен и прилагаш, в рая си; ако не си женен и мислиш, че като не си женен, пт светия си, много се лъжеш. Едно малко осветление по въпроса. Защото казвате: „Да се женим ли или да не се женим?“ Ако се жениш и мислиш да не прилагаш Божия закон, в ада си. Ако се жениш и мислиш да прилагаш тия четири неща, тъй, в рая си. Та казвам сега: Каква ще бъде разликата? Аз искам от всинца ви, от хората на Новото Учение, искам всинца да са женени, но да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто. Така, и те, и децата им, всички да прилагат. Туй е Новото Учение. Ако не... В старо време са казвали: „Да се не жени човек“ по единствената причина, понеже какво ще се жениш за една грешна жена, която не изпълнява Волята Божия? Защо ще се цапаш с нея? Защо ще се цапа една жена за един грешен мъж, който не върши Волята Божия? Да се не жени тя. Да се жени тогава, когато ще намери един, който ще изпълнява Волята Божия. Ако не, така да седи. То е единение вътрешно. Аз не говоря за онези неща, които стават в плътта. Плътският живот е един обикновен живот, временен живот. Аз говоря сега за живота на Духа. Ако ти не изпълняваш, ако не живееш така... Да не мислите сега, че в едно Ново Учение трябва да се ограничавате? Че, свободни трябва да бъдем всички! Всяко нещо, което разединява душата ти, всяко нещо, което внася смърт в душата ти, не е от Бога. Нищо повече. Туй, което те смущава, то е нещо човешко. Онова, което внася мир в душата ти, което внася светлина в душата ти и което внася онези, хубавите чувства, туй, което те освобождава и туй, което отваря сърцето ти, то е от Бога. Всяко нещо, в какъвто и да е смисъл, в каквато и да е форма, туй, което ни стяга... Има неща, които все ви смущават. Важното в Учението е: поне всички трябва да знаем откъде иде смущението. Смущението иде от дявола. Дяволът като дойде, той ще те смути. Той ще ти каже. Не считай, че дяволът е като вятъра. Дяволът е като един човек, облечен много хубаво, с цилиндър, с ръкавици, с най-хубави модни дрехи, има златен часовник, златно кордонче, знае френски, знае английски, знае италиански, германски, 12 езика знае човекът, като дойде, ей! Всичките езици той знае, като говори, тъй, сладко. А пък светията трябва да знае 24 езика. По това се отличава. Всеки светия знае 24 езика. А лошият знае 12 езика. Вие ще кажете: много езика са това. Ще знаеш всичките езици и ще знаеш езика на Небето. Та, има какво да учите сега! Вие колко езика имате сега? Колко езика знаете? Някои знаят по един, по два, по три езика, като дойдете до степента на дявола, 12 езика ви трябват. Тогава вие ще се приравните с дявола. Та, сега, дяволът знае повече. Той е по-умен от вас. Докато дяволът знае повече от вас, той всякога ще ви бие, той ще ви надхитрява навсякъде. А щом знаеш два езика повече от него, тогава ти вече си над него, отгоре. Та казвам: Всинца трябва да знаете два езика повече, или най-малко един език повече от дявола. И туй си го турете в ума. Сега във вас ще влезне съзнанието, мисълта: „Дванадесет езика как се учат?“ Дванадесет езика се научават за 12 часа, ако знаеш как; 12 езика се научават за 12 дена, за 12 месеци, 12 години и 12 езика се научават за 1200 години. Това е въпрос на времето. Ако искате, ако сте от много способните, в 12 часа отгоре може да научите. Че как ще си обясните това? В Англия има хора, които са родени, имат такава памет. Преди няколко време четох една книга, на един човек му прочитат 35 000 думи, разбирате ли, и след туй той ги изказва, и напред, и назад ги изказва. Е, че как ще си обясните – 35 000 думи ги четат, той ги слуша и след туй той ги прочита по реда, по който са казани, една подир друга. После ги прочита назад. Значи, една възможност е. Ние считаме, че това е невъзможно. Възможно е, ако знаеш как. Ако този човек може 35 000 думи да запомни, защо ти да не запомниш 35 000 думи? Аз, сега, съм срещал религиозни хора, те искат да покажат, че нещата са Божествени. Те казват: „Много работи видях, не можах да ги запомня.“ Как може да не помните? Ето защо не помните. Защо на някой човек не му дават пари? Той обича парите, харчи много. Затуй баща му не му дава пари. Щом някой няма пари, аз зная причините. Щом нямаш знание, нямат доверие в тебе. Ти туй знание ще го заложиш някъде. Но щом употребиш знанието където трябва, то знанието ще дойде, и памет ще имаш. Умът ти ще работи. И добро разположение ще имаш, и благословение навсякъде ще има. Всичко е за човека. Живота Бог го е създал за нас, които трябва да вършим Волята Божия. И сега вие чакате да слезне Духът Божий. Много хора аз съм срещал, чакат един ден да слезне Духът Божий, както на апостолите в Ерусалим – съшествието на Духа Светаго. И Духът всякога ще слезне върху тебе, щом съзнаваш мисълта. Щом в тебе има тази детинска вяра, щом ти обичаш, тъй прилагаш Божията Любов, щом прилагаш Разумността, Истината, Доброто, Духът ще дойде, още днес може да имаш съшествието на Духа. Щом не ги прилагаш, ще чакаш. Но докато не приложиш тия работи, Духът не може да слезне; и Духът не може да живее в един човек, който не прилага Любовта, Разумността, Истината и Доброто. Не може да живее там. Той не може да слезне там. Сега, не искам да схванете – тъй като ви говоря, ще кажете вие, веднага във вас ще се зароди едно съмнение: „Че какво сме учили?“ Е, много сте учили досега. Но от онова, което сте учили, трябва да вземете. Да потърсите; много от вашите книги в библиотеките си, ще ги извадите. Има работи, които не са ви потребни. Нека остане потребното, същественото. Вие искате, като срещнете един човек, да го знаете какъв е този човек. Е, защо искате да го знаете? Най-първо, аз познавам хората по два начина. Много проста работа е. Като срещна един човек, гледам го гори ли или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или, които горят с дим, а другите – които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви. Или, ако имате едно разбиране, запример, когато мислите правилно, вие всякога носите една конска форма. В Небето ако идете, вие ще мязате на добър кон, ако добре мислите. Тъй, на кон ще мязате. Щом не мислите добре, ще мязате на умрял кон. Щом ангелите видят, че ти си един жив кон, те знаят, че мислиш добре. Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Растенията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. Ако не разбираш тази азбука, ти не можеш да разбираш, няма да имаш една писмена реч. Каква е разликата между един човек, който чете, и който не чете? Грамадна е разликата. Ти гледаш на един кон – че, конят е азбука. Я изтрийте един кон от лицето на Земята; я изтрийте буквата „л“ от думата „любов“ – любовта каква ще бъде? Я изтрийте и в английски „л“-то! Казвате: един кон е нищо. Конят е една свещена буква, жива свещена буква; и волът е жива свещена буква. Ако умре тази буква в тебе, тогава умира и другият живот. Така гледат и всичките светии, така гледа и Небето. Животинското царство е азбуката, то са свещените букви, слезнали от Небето. Египтяните се покланяха на Аписа, те отидоха в една крайност; а сегашните хора отидоха в друга крайност. Ние казваме: „Това е животно.“ Не. Мен ме учуди моята котка тук. Тя е доста поумняла. Онзи ден я гледам, сутринта се качила горе на покрива, тъй, и посреща Слънцето. Седнала, един час се качила напред на покрива и седи. За пръв път се качила горе и се обърнала така, седи на моя покрив и посреща Слънцето. Никога не съм я виждал. Седи така. Какво търси там? На керемидите – сняг. Мишки да има там? Няма. Хляб няма. Качила се горе и седи. Аз вече зная, казвам: тази котка, работата наред тръгнала – щом котката ми посреща Слънцето, колко повече онези, които са долу. Аз съм за фактите. Кой ще я накара там? Тя седи, откъде е дошла там горе? Та, наследствените заблуждения на миналите векове... Понеже вие носите наследствените черти от миналото. И всичкото лошо у човека е все наследствено. Наследствените работи все са такива. Лошите работи са все наследствени. Добрите неща са дарби. Правете разлика. Доброто е дарба. А злото си го унаследил. Ние сме наследили злото. И той казва: „Това е по наследство.“ Много работи по наследство не са приятни, а сме ги приели. А доброто е дар на Бога. То не се унаследява. Ти не можеш да наследиш на баща ти. Но можеш да наследиш един лош навик от него. Може да се наследи. Ще правите разлика, че доброто е дарба, благословение е то. Та, вие имате всичката възможност. Не седете да се критикувате и да се самоосъждате, но кажете: „Днес ще върша Волята Божия. Ще обичам.“ Ама как? Тъй, умствено. Ако вие мислите тъй, по плът, ние не можем да обичаме всички хора. С всички хора на Земята аз не мога да се ръкувам, то е невъзможно. Но всички хора в ума си един ден може да ги обичам. Но да ги обичам всичките по плът, то е невъзможно. По плът можеш да обичаш едного–двама тук, на Земята, а по Дух може да обичаш всички хора. Възможността седи там. Та казвам сега: Аз ви говоря за духовното. Обичайте в духа си и в ума си, и в сърцето си всички хора. Вие не се спирайте кои са праведни и кои са грешни. Защото, щом се спирате, праведни са в плътта, тук на Земята, както постъпват. А ти, за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро в него – в икономията; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог търпи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги търпи, а казва се: „дава Своето благословение и на добрите, и на злите.“ Един вълк Господ го търпи, но казвам: последствията на един вълк са лоши. Един вълк, който върви по този път, ни най-малко не може да наследи Царството Божие. Сега мнозина от вас си казвате: „То, човек не си струва да бъде добър, щом те тъпчат всички хора.“ Че, вие разбирате много плътски работите. Че, за да не те тъпчат, ти трябва да мислиш. Щом имаш Любовта, никой не може да те тъпче. Не плътската любов, а щом имаш Любов в сърцето си, Разумност в ума си, щом обичаш Истината и Доброто, ти ще бъдеш един човек. Това е, което освобождава човека. Това е, което прави човека силен. Ти като имаш тия четири неща, ще бъдеш силен човек. Никой не може да те закача в света. Защото, да мислиш другояче, то е голямо заблуждение. И ако те закачат, нещо ти липсва. Едно животно защо го закачат? Защото няма разумност. Животното не може да обича. Животното обича само своя род. Котката обича само котките, но не обича мишките. Котките не обичат птичките – като я хване, тя свърши лесно работата с нея. А човекът се различава. Животните страдат от недоимък, а ние страдаме от неприложение. Правете сега разлика. Всички страдате не от недоимък, всички страдате от голямо изобилие, което не сте прилагали. Вие имате ядене – ако не го употребите, ако го оставите за два–три дена, то ще започне да мирише. Вас ви е свидно да го дадете да го ядат други, но след два дена то ще се развали. Хлябът след 3–4 дена ще изсъхне. Освободи се от каквото имаш. Каквото изядеш – изядеш, а каквото не можеш да изядеш, дай го на други, да си върви. Ама какво ще стане? Или казвате: „Като се дава, къде ще му иде краят?“ Не търси края на нещата. Търси началото. Изпълнявай Волята на Бога като един извор, който тече. Върши Волята Божия – давай, давай. Не мисли за сиромашия. Мисли за богатство. Ти като дадеш един лев, тури в ума си, че втори път ще дадеш 10 лева. Като дадеш 10 лева, тури в ума си, че ще дадеш 100 лева. И така като увеличавате парите в ума си, ще те благослови Господ. А ти си скържав, чакаш. Че, почни да увеличаваш: един, 10, 100; така Господ, по същия начин, постъпва. Дай един лев и тури в ума си, кажи: „Втори път ще дам 10 лева.“ И като кажеш 10, тия пари ще бъдат в джеба ти. Втори път, като дадеш 10 лева, кажи: „Сто ще дам“ – 100 ще имаш. А вие треперите сега, казвате: „Какво ще стане с нас?“ Че, то е животински живот. Че, прояви щедрост малко! Ние имаме пари. Как ще се придобият парите? – „Давайте, и ще ви се даде.“ „Даром сте взели.“ Бог е дал всичкото на наше разположение, но ние сме от скържавите. От умните, като ни е дал таланта, ние го заравяме в земята и като дойде господарят, казваме: „Ето твоето, твоя талант.“ И ще ни каже тогава: „Ленивий и лукавий рабе, защо не го даде поне под лихва, да имам лихвите?“ Сега, аз не искам да ви говоря по този начин, не искам да остане, че ви съдя. Не искам да ви съдя. Защото човек, когото съдиш, той не се учи. Аз не искам да ви съдя, а искам да ви покажа: Ако вие искате да ви обичат, без да обичате, то е немислимо. И ако искате да ви тръгнат работите напред, без да мислите, то е пак немислимо. И ако искате да бъдете свободни, без да прилагате Истината, то е немислимо! И ако искате да имате всичките добрини в света без Доброто, то е невъзможно, немислимо е. Щедри – тия работи, в тяхното приложение седи сегашният прогрес на живота. Ако вие ги разбирате, всичките социални въпроси, които сега тормозят света, ще се разрешат. Но да кажем, всички имат един начин, по който всички хора могат да се накарат да дадат. Нали знаете онази приказка, дето се хванали вятърът, студът и Слънцето на бас, да снемат кожуха на един овчар. Вятърът казал: „Аз ще снема кожуха.“ Като завял вятърът, онзи овчар се завил; духал вятърът, духал, а онзи не си дава кожуха. Студът казал: „Ти не можеш да снемеш кожуха, но остави на мен, аз ще го снема.“ И той притиснал: 10, 15, 20, 25, 30 градуса – колкото повече се увеличавали градусите, толкова повече си стягал кожуха. Свивал студът, и овчарят се свивал. И най-после казало Слънцето: „Вие не можахте да снемете кожуха, но аз ще го снема.“ Слънцето не иска да вземе, казва: „Аз ще му дам топлина.“ Като го напекло Слънцето, че той се изпотил, казва: „Не ми трябва вече кожухът.“ И го снел от гърба си. Когато Божествената Любов тебе те напече, ти ще снемеш твоя кожух. Вятърът са твоите разсъждения, а студът, то са твоите дребнави чувства. Те нищо не дават. Оставете дребнавите чувства на хората. Давам ви сега да оперирате с 4 числа: с Любовта в сърцето, с Разумността във вашия ум, с Истината във вашия дух и с Доброто във вашето сърце всичко е възможно. Каквото искате, може да станете. Можете да станете и цар. Елате, аз ще ви направя царе. Но искам от вас... Вие искате да станете царе, ама искам във вашето царство да няма никакви затвори, да няма никакви бесилки, всичко да става добре, да няма съдилища. Ако сте готови на това, още сега да ви направя един цар! Но ако има затвори, ще ви детронирам, нищо повече! Нас не ни трябват царе, които бесят. Тогава, най-първо станете царе на себе си. Че имате една голяма държава вътре. Един ден, когато съвременните държави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, България няма да я има, но ти като човек ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти като човек ще съществуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще премине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло преминава. Човек е това, което не умира. Което умира, то не е човек. То е животно. В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, сте осъдени на смърт. А всички, които имате Божественото във вас – човешкото, смъртта върху вас няма сила. Повярвай в Господа, значи, като човек ще вярваш. Вече смъртта няма влияние върху мене. Но усъмниш се в Бога – тогава си едно животно, ще дойде смъртта. Това е ангелът, който говори сега. Пратете някого при този Петър, който ще ви каже туй: да приложите Любовта, да приложите Разумността, да приложите Истината, да приложите Доброто. Хей, широко навсякъде! Приложение, приложение! И тогава казват за Бога, че Той не гледа на лице, какви сте били в миналото. Били сте много красиви, но сте изгубили нещо от красотата; били сте много богати, но сте осиромашали; живели сте едно време в рая, но са ви изпъдили. И ви казвам сега: Туй е вашето минало, а сега, да си вземете торбите, всичко, и да не седите тук да ми скърцате, да се върнете всички при Баща си и да Му кажете: „Отче, съгрешихме и на Небето, и на Земята, не изпълнихме Твоя закон, но отсега нататък ние ще обичаме, ще мислим, ще прилагаме Истината и Доброто, направи ни като един от последните Твои слуги.“ Туй е Новото Учение. Тогава ще бъдете свободни. И няма да се тормозите за такива дребнави работи. Сега, нали е ясно това? Божият Дух носи всичките блага на живота. 6.20 ч сутринта (На поляната – упражненята.) 15-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 29.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  11. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Котелът и торбата. „Което имам“ 22 декември 1935 г., 5 ч сутринта. (Ветровито и леко ръми.) Нарядът: „Добрата молитва“ 91-ви псалом „Отче наш“ „Молитвата на Царството“ Ще прочета 3-та глава от Деянията на апостолите. „В начало бе Словото“ Трябва да се започне с елементарните работи в живота. Аз употребявам думата „елемент“, която трябва да се обясни. Казвам: елементарни работи. Един ще разбере едно, а друг ще разбере друго. Елементарна работа, но какво съдържа, е непонятно. Казваш: „елементарна работа“ и вървиш. Първичното, малкото, но същевременно много важна работа. Запример елементарна работа, една маловажна работа: една малка игличка имате, но тази, малката игличка в дадения случай може да свърши работа. Ако се е разшила дрехата или се е скъсала, тази, малката игличка ще свърши работата. Може да имате един гвоздей, някой скъпоценен камък, пръстен с диамант – скъпоценен, но [с него] не може да зашиете дрехата. А иглата, която няма никаква цена, свършва тази работа. Сега, този начин на разсъждение прави хората много лениви. Този начин за правене на работите... Запример един обяснява как са станали хората богати. Богатството изисква труд, труд, труд! Истинското богатство се добива с голям труд. И онзи, който го е добил без труд, то не е богатство. После, някой знае. Но знанието се добива с труд, труд, труд! Туй знание си добил, ще четеш някои книги, че ще запомниш: този казал нещо, онзи казал нещо – то не е знание. При сегашния живот, ние искаме всички да бъдат богати, без да работят. Искаме да бъдем много учени без много труд. Може би ще дойде един ден, то е далечното бъдеще, когато с много малко труд може да стане това. Вземете, едно време речта, говоримата реч, е била само достояние за най-великите хора в света, за гениите. Светиите са знаели да говорят, а другите, от такъв калибър както сегашните хора, са гледали като риби. Като риби са мълчали. Рибите защо мълчат? Не им е дадено да говорят. А постепенно тази реч е минала и към по-талантливите, докато най-после тази реч е слязла и до вас. Та сега, туй, което е било достояние само за великите, за светиите, е станало и отглас, и вие може да говорите. Туй е само за изяснение, сега. Вземете в живота, някои хора са талантливи, но много малко хора са виртуози. Има малко първокласни музиканти. В Европа едва има около 10 души първокласни виртуози, хайде да ги туря 19 души, според първите звезди. Има 19 звезди от първа величина на небето. Ще дойде един ден, когато всичките хора ще бъдат такива виртуози по свиренето, както тия, големите виртуози. Но кога ще бъде? Много време ще мине. Постепенно, полека-лека ще дойде. Тази дарба ще се развие. Но сега някои от вас и 10, и 20 години да употребят, пак не могат да бъдат такива виртуози. Има нещо, което препятствува. Някой път, като проповядват някому, казват: „Ти трябва да станеш свят човек.“ Свети бъдете. Но светостта е велика работа. Един ден светостта ще стане достояние на всички. Трябва да се стремите към светостта. Сега казват: това не е заради мене. Тя не е заради тебе, но ти проправяй пътя до светостта. И един ден ще дойде до тебе. Ако не дойде до тебе, ти в Небето не можеш да влезнеш. Искаш да станеш професор. Мислиш ли, че може да станеш професор в някой университет? По сегашните закони, ако не си свършил университет, и даже трябва да си специализирал по предмета, който ще предаваш. Ако предаваш по езиците, филология, трябва да ги разбираш много добре. Не само един, много езици трябва да разбираш. Или ако предаваш по естествените науки, или по астрономия. Не е така лесна работата. Да гледаш нагоре, може да гледаш колкото искаш. И къде седи научната работа на астронома? Като погледне на небето с телескопа си, там има двойни звезди, има и тройни звезди, и по известни светлини и линии те определят как се движат, въртят около себе си тия звезди. Да ги познава човек, ей [за] това се изисква дълго време. Може би някои звезди са толкова далече, изисква 1000 години, докато дойде светлината до Земята. А той, малкото същество на Земята, определя с каква бързина се движи звездата, каква е големината ѝ, масата ѝ каква е. Ти ако погледнеш тази звезда там, нито масата ще определиш, нито движението ѝ. Погледнеш, казваш: „Звезда е това.“ Не стига това. Онзи астроном, неговият ум разбира работите. Ако вас ви турят на такава тръба на астронома, какви изчисления ще дадете? – „Ама какво виждате?“ – „Една двойна звезда.“ – „Добре.“ – „Друго?“ Нищо повече. И на такива малки парченца, такова малко съдържание се показва звездата. И след това вие, който имате толкова малки знания и такива малки разбирания, някой път пък имате друго качество, че като сте се молили на Господа, тъй, веднъж, дваж, три, четири пъти, че се докачате, казвате: „Не ме слуша Господ.“ Молиш се три пъти и се докачиш – „Не ме слуша Господ.“ Ей, че ти звездите горе може ли да ги знаеш как се въртят? Не можеш. Пътя на светлината не можеш да изчислиш, колко е далеч оттук Слънцето, не знаеш; как ги създаде Господ растенията и животните, не знаеш. А искаш ти, невежия човек, като си отвориш устата, трябва да те слуша Господ. Аз гледам на хората колко им липсва смирение. Смирение им липсва на хората. Питат ме: „Каква е тази култура?“ Вика ме веднъж в Сливен един лекар, казва: „Болен съм, искам ти да ме излекуваш.“ Казвам: „Ти защо не викаш твоите събратя лекари?“ – „Страх ме е, ще ме изтровят.“ Рекох: „Аз никакви лекарства не давам.“ Казвам: „Ако те излекувам, ти ще искаш да знаеш как съм направил това, как е станало. Аз не мога да ти обяснявам на тебе как е станало. Ако те излекувам без лекарство, ще кажеш: „Как е станало това? Как може да бъде това?“ – „Ние знаем, за всяка една болест си има лекарство, а тази работа и без лекарство? Но ти сега ми помогни, че после ще видим. Дай ми ти някои наставления, какво трябва да правя?“ Е, хубаво. Сега, аз оставям приказката. Сега вие се интересувате да знаете какво стана с лекаря. Нищо повече, оздравя лекарят. Е, как? Аз ще ви кажа как. Та някой път и животните правят чудеса. Излиза една свекърва със своите снахи из гората и скарват се, свекървата припада и казва: „Не се мърдам оттук, идете до селото и ще вземете файтон. Аз не мога да мърдам.“ По едно време гледат, из гората се показва една мечка. Снахите избягват, пък и болната свекърва – пфуу! И без файтон стана работата. Е, питам, как стана това? Мечката дойде и самото появяване на мечката – и свекървата оздравя. И по някой път ме питат: „Защо аз се страхувам?“ Казвам: Ти си свекървата – за да оздравееш, трябва да дойде мечката. Вече 2000 години, няма 2000 години как е дошъл Христос и спорят хората защо е дошъл в света. Всичко туй разискват за външната страна. А има някои, които са приели същественото и те са влезли в Царството Божие. Вече са станали Синове. А другите още разправят защо е дошъл Христос. Даже се спорят кои имат правото разбиране; а някои имат още нужда да се убеждават, че бил Син Божий. Това било, онова било. Вие по някой път... Аз считам сегашните християни така. Ще ви приведа един пример, ама да не ви съблазни. Стоят две моми красиви, облечени хубаво, по на 19 години. Минава един княжески син, и той хубаво, спретнато облечен. И двете се влюбили в него и има спор коя е по-красива. Едната се оглежда в огледалото и другата се оглежда в огледалото. И най-после казват: „Този княз трябва да се ожени за най-красивата.“ За едната казват: „Тя онази красота я няма, тази е красивата.“ Е, питам: Когато се жени човек, за красотата ли се жени? Може де се ожени за красотата, но след като се ожени, красотата, това е тапия. Ти носиш диплом, че си свършил по медицина или по правото, или естествените науки, астрономия или музика, какво ли не. Имаш отличен диплом, но турят те – не можеш да свириш. Едно обикновено парче не можеш да свириш. Като седиш, не можеш да разрешиш един въпрос. Питам: Какво те ползува твоят диплом в света? Сега тия неща, върху тях като се говори, са много еднообразни в света. Понеже ние се намираме в една голяма материална нужда, искаме духовното да послужи за нашите материални нужди. И там се заражда едно състояние. Сега мнозина от вас се отегчавате. Проповядва ви се Евангелието, казвате: „Чухме вече веднъж, два пъти, три пъти да се проповядва.“ Знаете за Христа. „Че умрял Христос, и това го знаем. Че спасил света, и туй го знаем. Че трябва да държим учението Му, и него знаем. Трябва да ходим по закона на Любовта – и това го знаем.“ И сега, не зная: знание е ли е това? Та и аз мога да ви наредя, че съм слушал много виртуози, мога да ви разправям за тях как са се проявили. Но ако вие ми кажете: „Я ни посвири малко“... Казват за някой човек: „Чудо свири той! Лък има, ехе, като тегли лъка! Тегли човекът!“ Сега, аз не искам да омаловажавам тези неща. Хубави са, но трябва да има един идеал, да се постигне туй изкуство. Един ден всички трябва да станат наследници. Та казвам: Има едно състояние в човека, трябва да си създадете едно състояние, дето вие сами да вярвате на думите. Вие се намирате още в една фаза, дето вие сами не вярвате на вашите думи. И вследствие на това, работите не стават. Онези, които не знаят кога ще се развали времето... Някои метеорологически знаят това – кога ще се развали времето. За това има хиляди начини. И растенията предсказват, и бобът предсказва, и дърветата, и листата, и бръмбарчетата, свините предсказват, воловете предсказват, жабите предсказват, птиците показват кога ще се развали времето. Рибите, някои паяци предсказват. После, паякът ще ти предскаже работата, за която отиваш, ще спечелиш ли или няма да спечелиш. Този паяк, без да се интересува за твоята работа, ще ти каже ще спечелиш ли или не. Той ти казва: „Хич недей отива, няма да спечелиш.“ И после пак си гледа работата. Казва ти: „Хич не отивай, няма да спечелиш.“ Сега вие искате да знаете как паякът казва това. Когато аз се приближавам до собата и почне да ми гори, да ми припари, как ми казва собата това? Какъв е езикът? Най-първо ми е приятно, приятно и после, като ми нагорещи, аз си отивам. Казва: „Как ти каза паякът?“ Казвам: Как ти каза огънят, че гори? Пари, казваш. Говори ти огънят. И ти ставаш. Пари, казваш. На български език е „пари“. На другите езици как е? Ти чувствуваш, че туй, което приемаш, е повече, отколкото може да изтърпиш. Пари – може да ти изгори ръката. Тогава, да дойдем до другата страна. Казвам, че вие сами не вярвате на думите си. Вас ви заболи коремът. Казвам: Кажи на корема си да не те боли. „Ама не слуша.“ Аз, веднъж ме учуди една сестра: след като ме е слушала дълго време аз да свиря, тя огладняла. Огладняла тъй, че рекох: Има си хас. Защо е огладняла? Аз си го зная. След като съм свирил, казва: „След туй хубаво свирене трябва един хубав обяд.“ Аз свирех на себе си за друго, а пък тя огладняла. Аз свиря на себе си, понеже съм ял, да се смели моята храна, да ми поолекне малко от яденето, пък като ѝ свиря, в нея се зароди обратен процес; аз искам да си уталожа яденето, свиря да стане процесът на смилането. Казвам: Като си върша работата, стомахът, и той да си върши своята работа. А в нея става обратният процес, в нея се заражда желание да яде. И това са противоположности. Музиката ѝ подействувала, върху нея. Щом гладът се появи... Гладът е едно желание. Някой път ти имаш желание да слушаш някой да свири някое парче. Та сега, да дойдем до мисълта. Вие не вярвате, че мога да ви оздравя и търсите един лекар, да ви даде лекарство. Вие вярвате на лекаря, а не вярвате в себе си. После, Писанието казва: ако някой от вас е болен, тия, видните в обществото, напредналите братя, тия, дяконите и дяконици, напредналите братя и сестри... Защото, щом стане 50–60 години, тя вече е дяконица. И да не са я ръкоположили, тя е дяконица. И този брат, който е напреднал, и той е дякон. Какво значи „дякон“ на гръцки? Казва: Да се помолят и да го помажат с дървена масло, със зехтин да го помажат, и ще мине болката. Или, ако някой е болен, да се помолят за него. Сега може да ви обяснявам научното изяснение – ни най-малко не ви довежда, че може да усили вярата ви. Може да ви обясня научно как става това, но ако искате да приложите научно един закон, не може да се приложи. И някой път, ако ти желаеш някой човек да го лекуваш, то ще стане точно това противното. Аз съм слушал, мнозина ми казват: „Той, този, ще оздравее.“ (Електричеството в салона и навсякъде загасна.) На какво се дължи това? Я отгадайте сега. (На вятъра. Много силен вятър имаше.) Най-първо човек трябва да се научи да вярва на себе си. И трябва да видите докъде е достигнала вярата. В кого да вярвате. Запример вие може да опитате вашата вяра. Някой път, ако не се случи каквото мислите, малка вяра имате. Направете опит доколко е силна вярата ви. Ако сами не можете, повикайте някои други да дойдат, двама, трима, четирима, и ще намерите един закон. Христос казва тъй: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, и Аз съм там.“ И аз зная, Христос и в Неговото време, Той лекуваше болести. Щом имаше някакви болести, Той ги лекуваше. Ако вие искате, може да бъдете излекувани. Сега, законът. Всеки си има известни нужди в живота си. Вие сега уповавате, мислите най-първо баща ви да ви изпрати средства, майка ви да ви изпрати, чичо имате, но отникъде не идат тия средства. (Донесоха свещ и лампа на масата.) Нали имате чичовци в света. Всичките добри хора в света са все ваши чичовци и ваши роднини, и ваши братя. Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца, Ми е брат и сестра.“ И всеки човек, който изпълнява Волята Божия, той е ваш брат, той може да ви помогне. И следователно вие сега трябва да търсите онези хора, които изпълняват Волята Божия. Във всеки случай все те ще ви помогнат. Онези хора, които не изпълняват Волята Божия, те не могат да ви помогнат. Хората, които не изпълняват Волята Божия, те служат само на себе си. Казват: „Нас не ни интересуват работите на другите хора, нас ни интересуват нашите собствени работи. И след като свършим нашите работи, ако ни остане време, може да се погрижим и за другите. А дотогава, докато не си уредим нашите работи, ние не искаме да уредим чуждите работи.“ Тоест, така седи въпросът. И ако не разбираме, ще кажете: „Защо тия хора да не са добри, защо да не ни помагат?“ Защо, то е друг въпрос. Дотам са дошли. Когато срещнете едно дете от първо отделение, може да му дадете работа от първо отделение. Ако му дадете нещо от второ отделение, то казва: „Не зная, не съм свършил второ отделение.“ После казва: „Трето отделение не съм свършил“ и т.н. Сегашните хора са от разни стадии и разни степени на развитие имат. И в християнството има различни степени. Аз засягам този въпрос, понеже той е въпрос на бъдещето, туй ни най-малко не го взимайте, че искам... Аз не поставям въпроса, че ние още не сме такива, каквито трябва да бъдем. Не. Само да се констатира, че не сме. Има в света един закон, по който трябва да вървим. Един плод трябва да узрее. Но за да узрее плодът, то си има време. Той не може в 24 часа да узрее, плодът. Може да се говори тъй, но в природата има един ред установен. Черешите, след като цъфнат и завържат, се изисква най-малко два месеца, много плодове изискват 3–4 месеци, за да узреят. Та казвам: При сегашните условия, много неща, за да се постигнат, изисква се време. Един човек, за да узрее, най-първо трябва да е цъфнал. Мнозина аз съм срещал и ги намирам, че не са цъфнали. Те даже не са напъпили, а искат да имат плодове. Ти трябва да напъпиш, трябва да цъфнеш, трябва да завържеш, че след като минат няколко месеца, можеш да очакваш известен плод. Туй е редът на нещата. И после, ако човек е станал силен в малките работи. Има някои работи, които вие сте постигнали, но има други за постигане. Сега вижте, в прочетената глава, този, който е боледувал, иска от Петра помощ. Той им казва: „Злато и сребро нямаме; но каквото имаме, може да дадем.“ И веднага той му казва: „В името на Господа Исуса Христа, стани!“ И той става и започва да слави Бога. Но пояснението вие го знаете. Той, човек казва, че той трябва да има Духа Христов. И сега, някой път трябва да се дадат обяснения какво значи да имаш Духа. Вие нямате понятие за Духа. Някоя соба може да дава топлина, ако има въглища и са запалени тия въглища. Собата сама по себе си не може да дава топлина. Едно условие е тя. Ако турите въглища и ако се запалят, тогава собата дава топлина. И топлината минава и върху окръжаващите хора. Следователно, ако здравето минава върху вашата душа и може душата ви да го трансформира, тогава може да се прояви неговата сила. Вярата не е нищо друго освен... Вярата на човека мяза на една клечка кибритена, която трябва да запали този материал. И ако може да го запали, вие ще имате огън. Ако не може вашата вяра да го запали, да се разгори Словото във вас... Писанието казва така: „Не угасяйте Духа.“ Как ще го разберете? Разбира се буквално. Може ли Духът да се гаси? То значи: не препятствувай на ония условия, които Бог е поставил. Онзи закон, чрез който Духът се проявява, ако ти противодействуваш на Духа, тогава ти препятствуваш на Духа. Духът е в тебе и не може да работи. И ти ще се намериш в едно тежко положение. Сега, по становището на православната църква, всички вие сте еретици. Те ви считат, че не сте от правоверните и даже мислят, че дали някои от вас ще се спасите. Ще ви кажат: ако не сте с тях, вие не сте в църквата. Това е тяхно разбиране. Те са прави, ако човек не върви по Божиите пътища, общият закон е. И тогава, където и да е... Те разбират, че православната църква е единствената. Туй е частично разбиране. Що е мохамеданството? И те мислят: който не приеме мохамеданството, не може да се спаси. Будистите приемат, че който не приеме тяхното, не може да се спаси. Всеки един народ каквато религия има, мисли, че ако хората не вървят по тяхната религия... Те мислят, че те са прави. И ако православната вяра беше толкова права и силна, тогава как допуснаха те болшевизма вътре в Русия? Едно учение с такива порядки дойде в Русия, [в] която минаваше за много набожен руският народ. Значи в Русия това имаше – една добра заложба, за да вървят в Бога, и там Христовото учение не се прилагаше. Е, защо? Може да ви обясня, но туй ни най-малко няма да ви ползува. Мога да ви обясня положението. Защо не се прилага учението? Защото не знаят хората. Вие, запример, всички искате да имате благоволението на Бога. Каквото поискате вие от Него, да ви даде. Туй е желанието на всичките хора. Първото желание; а второто положение – че каквото Бог поиска от тях, те не правят. Там всички остават на особено мнение. И ако ви се каже, вие ще кажете тъй: „Аз още не съм готов, не съм узрял, нямам туй знание, не мога да го направя.“ Ще ви кажа: Прави сте да разсъждавате така, защото виждате, всеки един човек, който иска да работи, той трябва да има едно знание. И най-първо Бог, Който е всемъдър, Той не може да ви прати невежи някъде да работите. Писанието казва: „Когато дойдат времената за изпитание, не се безпокойте какво ще кажете.“ Казва: „Не сте вие, които говорите в дадения случай; Отец ваш, Който е във вас, Той ще ви научи.“ Ама ще ви научи онези, които напълно вярвате. Аз наричам: който беззаветно вярва, не суеверие, но човекът вярва, няма никакво противоречие в душата му. Да допуснем, мнозина от вас, които са бедни, които са болни, [на] които им липсват много неща, питам: вие очаквате много неща – кой ще ви ги даде? Мнозина са казвали: „Чакай да дойде Петдесятницата“, както на апостолите, хора, готови хора, цяла една култура, еврейската култура. Но едва тия, малкото апостоли бяха готови, като дойде Духът, да Го възприемат и да работят. А Духът като слезна, слезна на целия град Ерусалим, но не целият град го възприеха. Само малцина го приеха. И когато Слънцето изгрява, хората мислят, а камъните само се нагорещяват. А земята разбира малко по-добре и подкарва някои растения да растат. А само човекът мисли, когато Слънцето изгрява. Значи той разбира езика на Слънцето. Та казвам сега: Учението, което Христос е проповядвал, разно го разбират хората. Някои го разбират както камъните – само се нагорещяват, казват: „Идеен живот е това!“ А малцина има, които могат да го приложат. Че, единственото приложение е да се направи една вътрешна връзка. Да се образува връзка между [нас и] Бога. И да се образува една правилна връзка, синовна връзка! Да имаш едно правилно синовно положение в душата си. Не да ме питаш: „Ти християнин ли си?“ – то е външната страна. Една синовна връзка да имаш. Вие сега ще възразите така: „Толкова години, та ние още християни не сме ли?“ Когато един малък зародиш влезне в утробата на майка си, взема му 9 месеци, докато вземе формата на човек. Но човекът в тази форма не може да се прояви. И тази форма трябва да мине през 400 000 форми; всичко туй детето трябва да го научи в 9 месеци. Детето в 9 месеци трябва да научи 400 000 форми, през които ще мине. И туй да го запомни. Ще даде изпит. И ако даде изпит, ражда се тогава. Ако не даде изпит, заминава за другия свят. И след като си издържи изпита, ражда се. След като се роди, държи друг изпит, за него няма да ви говоря. Пак държи изпит. Сега, вие сте държали изпит, но сте го забравили. Какъв изпит сте държали тогава? Може ли някой от вас да си спомни? Забравили сте го съвсем. Нищо почти не е останало. И след като се родихте, кога се пробуди вашето съзнание, не знаете. Не зная, помните ли някои от вас след 2 или след 3 години, тъй да е ясно, да имате една ясна представа, след колко години у вас се пробуди съзнанието? Първата мисъл, която сте запомнили? (Дадоха на Учителя един светилник на катедрата. Учителят приема светилника.) Какво казват българите: „Да се видим малко.“ (6.05 ч) Дотогава, докато нашето съзнание не се пробуди, докато не почнем да чувствуваме, че цялата природа е жива, че Бог е навсякъде. Туй съзнание трябва да дойде. Туй съзнание, което имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: да повярваш в Христа и да станеш Син Божий, туй съзнание трябва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, докато ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обикновеното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви помиряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзнание. Казваш, изгубваш си мира – ти имаш обикновено съзнание. „Ама не се разбираме“ – обикновено съзнание. „Не зная, криво ми е“ – обикновено съзнание. То като дойде, онова, Божественото, вътре в тебе, те го наричат свръхсъзнание или космическо съзнание; или някои го наричат спасение у човека, човек да се освободи от греховете си. Той няма какво да се примирява. Ти с Бога всеки ден няма да се примиряваш. Като се примириш веднъж и изпълняваш Волята на Баща си, няма да има никакво противоречие. Няма да мислиш за себе си. Като вършиш своите работи, ще мислиш, че твоите работи са и Божии работи. Понеже Бог ни е пратил на Земята да работиш за Него и после за себе си. А ние сме разбрали, че най-първо ще работим за себе си и после за Него. Там е всичката погрешка. В туй положение, което имаме, казваме: „Аз трябва да живея за себе си.“ Ти като живееш за себе си, ще имаш един живот като един лист, 6 месеци ще бъдеш горе, като дойде сланата, ще те опари и ти ще слезнеш долу. Аз гледам и Толстой, и той постоянно говореше за смъртта, казва: „Има смърт.“ Той човек веднъж трябва да умре, за да се освободи. Защото може да умреш. Човек трябва да умре и като умре веднъж, няма какво да умира два пъти. Като дойдеш при хората, ще кажеш: „Ти трябва да умреш.“ Но аз отдавна умрях, аз съм сега от умрелите живи. Докато си от живите умрели, работите не вървят, ти трябва да умираш, а като си от умрелите живи, не трябва човек да умре. И казва: „Минахме от смъртта към живота.“ А не да минават от живота към смъртта. Две положения има. Христос мина от живота към смъртта и после дойде обратният процес – от смъртта към живота. Сега аз имам предвид, да не би като ви говоря, да не би да изгубите туй, малкото, което имате. Дръжте едно нещо в ума си: не влагайте вашия капитал в банки, които фалират. Не уповавайте в онова, което се изменя в живота. Не уповавайте на променчивите работи. Намерете нещо в себе си, което е винаги постоянно, на което всякога може да разчитате. Защото ако ви кажа: на Земята като се говори за светии, не мислете, че светиите нямат изпитания. Имат, но те разбират закона. И вземат предпазителни мерки, те знаят какво ще дойде и знаят как да се справят. То е като един, който се качил на аероплан и си знае изкуството, знае как да манипулира, да слиза и да се качва знае. Ако на тебе ти дадат един аероплан, ти ще се намериш в чудо, а онзи знае. Та, един християнин трябва да знае как да се оправи с ония сили, които са в него. По някой път вие се безпокоите с вашите материални сили, със сърцето си, не знаете какво да направите, предполагате си. С вашия ум не знаете как да се справите. Но умът развива светлина, а сърцето развива топлина. Няма да развивате повече светлина, отколкото ви трябва. И няма да развивате повече топлина, отколкото ви трябва. Защото някой път светлината може да бъде толкова силна, че вашите очи не могат да издържат и топлината може да бъде толкова голяма, че организмът не може да издържа. И човек в своите вярвания не трябва да се пресилва. Сега, аз от вас не искам вие да бъдете светии; и аз от вас не искам и гении да бъдете; защото един ден ще бъдете светии. Сега за всекиго няма какво да ви предскажа. Един ден светийството ще бъде наследство на хората – да бъдат светии. Светиите ще държат отношението на сърцето, а гениите ще държат отношение към ума. Но казвам: Най-важното, най-същественото при сегашните условия, при сегашните отношения – трябва да имате една вяра, която да съответствува като онези, големите банкери, които имат връзки навсякъде из културния свят, с всичките банки. Че като дойде, той си извади чековата книжка, тури си името, каже човекът и стане. Само си тури подписа – в Америка ще идеш, в Германия да идеш, можеш в целия културен свят, навсякъде те приемат. Та казвам: Трябва да имате ония вярвания, че като изпратите вашите вярвания, да имате във вярата сила. И не може да имате вяра, ако нямате връзки – ако не изпратиш чековете. Че как Бог ще ни слуша? Мислиш, че ако ти се съмняваш в хората, Бог ще ни слуша? Мислиш ти, че като критикуваш братята си, че Бог ще ни слуша? Мислиш, че Бог ще ни слуша, ако ти не се молиш? Мислиш, че Бог ще ни слуша тогава? Не. И аз се чудя на хората, сегашните хора аз ги уподобявам, те са толкова тесни сегашните хора с чересла (черашлък) – като го туриш във водата, той потъне на дъното. Ти му проповядвай – той потъне. При тези разбирания, те са чересла, които потъват. Туй черясло потъва. Трябва да се направи на една тънка площ и да се накара черяслото да седи отгоре, над водата. Но трябва да му се даде по-голям обем над водата. И когато той дойде, няма воля и казва: „Е, Той Господ ще му помогне.“ Господ помага, и ние трябва да помогнем. Ако дойде при един добър учител по музика някой ученик и той му каже: „Иди си вкъщи, че Господ ще ти помогне да свириш“? Именно той, учителят, трябва да му даде основните принципи, как да свири: „Така ще държиш лъка, така ще държиш цигулката, така ще навиваш клечките, след туй ще идваш при мене един път в месеца, ще взимаш по един урок.“ Така Господ ще те научи. Но все трябва да вземеш един урок отнякъде. Та сега, аз слушам, мнозина в Новото Учение казват: „Е, едно време какви бяхме?“ „Едно време“ – щом ти приказваш за своето минало, ти не можеш да използуваш своето бъдеще. Говорете за настоящето. „Едно време колко богати хора сме били, баща ми милиони имаше, изгубихме, сиромашия дойде.“ А друг казва: „Едно време сиромаси бяхме, а сега забогатяхме.“ Кой е по-прав? Който казва, че осиромаша, или който казва: „Едно време сиромаси бяхме, а сега станахме богати“? Кое е по-добре? Третото положение: бедният да се впрегне да работи, да придобие богатство, а богатият да почне да влага богатството си, да не държи това богатство. Да кажем, вие имате богатство. Всички трябва да се научите да мислите. Сега, в какво седи правата мисъл? Защото методите за правата мисъл постоянно се менят. Ти една права мисъл не можеш към всички хора еднакво да я приложиш. И даже тъй, като ви говоря, вие всички не може да разберете. Защо? Понеже сърцето ви не е еднакво развито. И умовете ви на вас всички не са еднакво развити. Тъй щото, даже по някой път и при най-доброто желание, като искаме да разберем, нещата остават неразбрани. И някой път хората не могат да ни представят един предмет. За да видиш един предмет, надалеч трябва да го поставиш, на една обстановка, та очите ти да го схванат. Ако е много далеч, предметът не е ясен. Ако е близо, пак е неясен. Някой път, като дете, в младини, когато очите ви са силни, имате едно положение. Като дойде в старост, трябва по-близо да турите предмета, ъгълът на зрението се е изменил, отслабнал е. Казва: „Едно време четох, а сега не мога да чета.“ А правило е: до старост, до 120 години, ти да можеш да четеш без никакви очила. Сега, както виждате, някой път аз през лупа чета. Когато искам, и без лупа чета. Пък когато искам, и с лупа чета. Аз забелязвам, че когато влезна между хора, които имат слабо зрение, и аз получавам слабо зрение. Трябва да се тури мисълта. То е навик. Тъй. Ти вярваш и почваш да си внушаваш, че не можеш да виждаш. Мене ми разправяше един господин: „Чудна работа – казва, – ставам една сутрин и хващам книгата, и си чета много хубаво. Пък 10 години вече си нося очилата. По едно време ми дойде на ума: чакай да си снема очилата и да ги очистя.“ Изважда очилата – няма ги очилата. „Пък друг път – казва, – ако не си туря очилата, не мога да чета. А щом посегнах да ги извадя и ги няма, не мога вече да чета.“ Право мисли той, че е без очила. Тури ли си очила... Та, най-първо се освободете от една ненужна мисъл вътре. Ти казваш: „Очила ми трябват.“ Най-после ще идеш при един лекар, той ти казва: „Трябва да си туриш очила, отслабнали очите.“ И тогава – по навик. Защото законът работи в природата. Така ти казваш: „Отслабна вярата ми.“ И идеш при някой и той ти каже: „Едно време и аз много вярвах, като Вас, но моята вяра отслабна“ – ще си туриш очилата. Никакви очила! Казвате: „Изгубих очилата си – отслабна наполовина вярата ми, не мога да чета.“ Сега, аз не съм и против очилата, ни най-малко. Само гледайте да не си изгубите очилата. Щом изгубите очилата, не може да четете тогава. Сега, нека се повърнем към чистата мисъл. Представете си сега, туй, за което ви говоря, един предмет, който разбирате. Някой път в музиката, след като си изучил музиката много добре, знаеш да четеш нотите много добре, можеш да свириш, като вземеш едно упражнение 2–3 пъти, не се нуждаеш повече. Изпълнение трябва. Туй е мъчно. Един виртуоз, след като може да чете хубаво нотите, иде изпълнението. Да знаеш да дадеш израз на онова, което свириш. Че има работа. Но да го свириш хубаво, правилно, не тъй, като че вървиш по равнище, а да дадеш живот. Някъде тихо ще направиш, [някъде –] по-драматично, да накараш публиката да мисли; някъде трябва да свириш с бемоли, ще дадеш тихо. Че този, страждующият, влиза вкъщи, че сърцето му е развълнувано. Натрупани са знаци на понижение, а някъде ще има повишение – някъде в една пиеса има тия смени. Някъде започва да се подобрява неговото положение. Някой се влюбил, някой дошъл до отчаяние, буботи в него. Искаш да дадеш израз на музиката, че станала промяна. Че той си предвещава, дойде едно благородно чувство – как ще представи това? В ръката има едно леко помръдване. На ръката ще дадеш друго направление. После, ако мисли, той трябва да тури това в тона си. То е вече изкуство на великите артисти. Майстори на лъка. И каквото мисли, това да вложи през тоновете си. Та казвам: Сега, вие, след като сте се научили как да живеете, предполагаме, че вие сте вече виртуози. Сега ви трябва изпълнение. Изпълнение ви липсва. Казвам: Изпълнение няма. Всички четете, свирите, всеки може да слуша, но изпълнение нямаш. Туй, което те го наричат вдъхновение, то е изпълнение. А изпълнението, щом човек свири, той е сам доволен! Щом свириш и не си доволен, някой път извинение нямаш. Та казвам сега: Новото в какво седи? Новото Учение в какво седи? Вас ви трябва изпълнение. А изпълнението седи в много дребни работи. Ако вземеш един цигулар, аз гледам: цигулари има, те не знаят да свирят. Той си тегли лъка, казва: „Много хубав лък е.“ Този цигулар, който свири с целия лък, той не е цигулар, той не е музикант. На всяка една част на лъка трябва да свириш; като го разделиш този лък на 10 части, всяка една част си има специфичен метод. Това са работи, които вас не ви интересуват. И в пианото е така. Във всички инструменти. И в писането донякъде е същото нещо. В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде – глаголите, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец. Но изпълнение трябва. След като се научиш да пишеш по всичките правила, които граматиката изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат. А има, които обикновено пишат. А [хубостта на] Библията и хубостта на Евангелието седи в това, че е писано по особен начин, вдъхновение има там, такава музика има, поезия! Такива образци. Вземете за Бога, Който е турен там, за Иова – ти не можеш да туриш нищо, нито да приложиш, нито да отнемеш нещо. Писаното е в най-ясния смисъл. Та казвам сега: Ти се молиш на Бога, но как ще си туриш думите, Той да те послуша? Да те слуша Господ, как ще си туриш думите? Молиш се по един начин – не те слуша Господ, молиш се по друг начин, по трети, десети начин – не те слуша. Какво трябва да правиш? Има един разказ за един старовременен светия, който седял 20 години и усещал по някой път, че Господ не го слуша. Не го слуша, така. Та, един ден идва един при него, казва му: „Господ не те слуша тебе, защото ти, едно време, преди да беше светия, задигна един котел на една вдовица. И този котел ти не го върна и затова не те слуша Господ.“ На него му дойде на ум това. „И като намериш котела и го върнеш на вдовицата, всичко ще ти тръгне наред.“ Много котли има, които вие сте забравили някъде. Някой път вие искате да ви върви напред, без да сте върнали котела. Не върви. Тогава, ще ви приведа друг един пример. По някой път и религиозните хора обичат да крадат. И крадат на общо основание. Мания е в тях това. Това [е] в Америка един пример: Един банкерин си броил парите, че забравил на прозореца си на първия етаж една торба със злато. Минава един набожен, който таман се връщал от молитвено събрание, след като вижда торбата, задига я. И си казва: „Господ е промислил заради мене“, задига я и я турга под палтото си. Отива вкъщи, турга торбата, но рече да се моли – торбата дойде между него и Господа. Той пак турга торбата, рече да се моли, пак торбата излезе. Че две цели седмици торбата седи. Задига я той, торбата, отива при банкерина, казва: „Слушай, тази твоя торба ми затвори пътя, не мога да се моля, Господ не може да ме слуша, вземи си парите. Аз ги взех, мислех, че мога да направя нещо, но съвсем се развали работата. Ще ме извиниш. На мен не са потребност парите, на тебе са потребни те. Спънах моята вяра. Затова ти я давам.“ Ти ще върнеш торбата, нищо повече! Ако не я върнеш, Господ не те слуша. Ти парите може да ги харчиш, всичко можеш да правиш с тия пари, но дойдеш до Господа... Ако не ви слуша Господ, има някоя торба. Ако не ви слуша Господ, има някой котел невърнат. Има някоя простъпка, която седи. Бог е съвършен – каквато и да е малка постъпка, лоша постъпка, и ако не поправиш тази погрешка, ти можеш в много отношения да прогресираш, но има нещо, в което ще куцаш. Та казвам: Има неща, които никой не знае, а Бог ги вижда. Аз говоря за неща, които са тайни. Има неща не които хората казват, но има нещо, което скриваш. Не ти върви, нещо те спира – очисти всичките препятствия в живота си, които срещаш като препятствие между Бога и тебе [в] душата ти. Трябва да очистиш всичко от душата си. Тогава, каквото пожелаеш, Бог ще те слуша. Та казвам: Вие, изгревчани, много торби имате – да ги върнете; много котли имате – да ги намерите. Аз виждам котлите. Но не мога да ви помогна. Моите котли отдавна ги върнах. И моите торби аз отдавна ги върнах. И сега остава вашият ред, вие да си върнете торбите и да си върнете котлите. Няма нищо. [Не] искам сега да съжалявате, тогава котелът ви е бил потребен, тогава парите ви са били потребни, но сега нямате нужда от тия торби и от този котел нямате нужда. Те са неща временни в интелигентния ваш живот, то е за ваш бъдещ прогрес. Те са малки работи. Една торба какво струва? Най-първо престъпление няма. Но в какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че ти вярваш в торбата. Там е всичкото престъпление. Престъплението не е, че си взел парите, а че вярваш, турил си вярата в туй, в което не трябва. В парите няма никаква вяра. Какво ще ти помогне торбата? А ти като имаш парите, вярваш в тях – там е заблуждението. В Бога ще вярваш. Вярата си ще вложите там. И тогава оставете вашите пари банкерите да ги пазят. А ти отивай при Бога и без торба. Върнете котлите на вдовиците, да си гледат работата. А идете при Господа без котли. Мисля, че сега мисълта ми е малко ясна. Не мислете сега, че аз имам някого специфично предвид. Не, аз имам всички хора предвид, погрешките на всички хора. Всичките хора страдат от една и съща погрешка. Тя е тази, от която Ева е страдала. И всички страдат. Ева вярваше, че като яде от ябълката, всичко ще придобие. Тя повярва в лъжливите думи на змията, че като яде от ябълката, всичко ще придобие. Не е храната там. Някой казва: да яде, че да се оправи. Ти ще вярваш в Бога, Който дава храната отвътре. Не е от външната храна. Всички знаем, че който се храни по този начин, както сега, какъв ще бъде краят. Един ден ще платим. Да оставим сега това. Искам да остане във вас мисълта, ценната мисъл. Но тия са наследствените черти, от които трябва да се освободите. (Светлината дойде, електричеството – 6.30, всички се размърдаха, засмяха.) Сега, при кои думи угасна електричеството? Сега, при една дума угасна. В моя ум дойде една мисъл, която затвори електричеството. В ума дойде една мисъл, която всякога, зная, угасва електричеството. Понеже дойде обратната мисъл сега, светлината пак дойде. По същия начин, ти, като мислиш, ти сам ще си затвориш светлината между Бога и себе си. Със своята мисъл ти затваряш и като измениш туй положение, веднага пак потича светлината. Не поставяй никакво препятствие между Бога и себе си. „Сега – казваш ти – аз искам да изпълня Волята Божия.“ Но казваш: „Дрехи нямам, обуща нямам.“ Не ги тургай тия работи, те са спънка. „Туй нямам“ – не мислиш право. Бог ти е дал туй, което имаш, то е достатъчно. Повече от това не ти трябва. Тази глава, която имаш сега, тя ти е достатъчна. Колкото и да е голяма, тя е достатъчна. Не искаш да имаш по-голяма глава. Ако ти малката глава не можеш да подкрепиш, как ще подкрепиш голямата глава? Защото, ако много пари вземеш назаем, после и лихвите ще плащаш, много ще плащаш. Ако малко вземеш, и малко ще плащаш. Съответствие има. Комуто много се дава, и много се иска. Та казвам: Понеже вие вече знаете много хубаво да свирите, аз мисля, всички имате доброто желание вътре и няма никой от вас, който да не е добър. Даже и аз, ако направя една погрешка, веднага ще ме коригирате. Ще кажете: „Така не се прави.“ Я вижте, в музиката има диригенти – като направи някой една погрешка, веднага го коригират. И диригентът коригира, но и свирците, като направи диригентът погрешка, казват: „Хей!“ Веднага всичките се обадят. Та, скрито-покрито няма. Никаква погрешка не трябва да се прави. И щом се направи погрешка, трябва да се коригира. Не е въпрос защо си я направил. Погрешката съществува. Аз правя разлика, казвам: не искам да ти говоря за твоите грехове, не ти говоря за твоите погрешки. Но ти казвам: Иди поправи погрешките си. „Ама – казва – аз не съм виноват.“ Остави вината, аз не говоря за твоята вина. Иди поправи погрешките си. Пишеш писмо, не си турил запетайката, изял си някои букви или не си ги турил на мястото им. Счупи се кракът ти, то не е твоя работа, друг ще дойде да ти помага. Ако е за греховете, то е на Господа тази работа. Щом си направил един грях, то е сложна работа. Той, Господ, прати някой от Небето, да ти направи крака. Ще ти даде наставления, ще мине. Ти не си господар. Но на погрешките, аз говоря за погрешките, те са достояние на всичките виртуози, правят погрешки. И аз като гледам, онези, които не разбират, правят погрешки. Той в изпълнението прави погрешки. Те нотите хубаво четат, но изпълнение не дават. Той не може да представи нещата живи, няма израз. В един художник... Всеки рисува, но в какво седи хубавото изкуство? Да дадеш въздух, дълбочина или да представиш една картина, като рисуваш. Навсякъде ходиш. Някъде той гледа на лицето всяко мускулче, основните неща. То е добрият художник. Пък като направиш една картина, която само от едно място се вижда, ти не минаваш за виден художник. Та казвам: Изкуството при този живот, необходимите неща на света, които ни трябват. Светията не трябва да го знаят хората, че е светия. И гения не трябва да го знаят хората, че е гений. То е хубавото. Щом ти мислиш, че си светия, ти ще мязаш – аз имам една голяма лампа, вечерно време като я запаля, че не смея да отворя прозорците. Защото вечерно време като я запаля, всичките малки мушички се навъртат, набъкат се, през най-малката дупка някоя пеперудка влезне. Казва: „Искам да влезна.“ – Защо? – „Искам да зная какво правиш в стаята си.“ Казвам: Още сте много малки, какво ще разберете? И да ме гледате, онова, което аз върша, вие не може да разберете. Казва сега някоя пеперуда, аз чета Библията, тя обикаля около лампата, кацне на главата ми, казва: „Ти какво мислиш?“ Казвам: Чета тук. – „Е, какво е туй четене?“ – Е, тази, Свещената Книга. – „Е, какво е тази Свещена Книга?“ – Какво ще ти разправям? Да си идеш вънка! Нищо не разбираш. – „Аз се интересувам, мен ме интересува, аз уча.“ – Нямам време за вас, пеперудите. Аз утре ще ви дойда на гости, като изгрее Слънцето. Вечерно време пеперудата не може да разбере, денем трябва да се учи. Нищо повече. Когато е денем, разбира тя. И трябва нейното съзнание да дойде до един уровен. Помнете едно, което аз имам предвид: С вашето минало аз не се занимавам. Хубостта на живота не седи в миналото. То е в настоящето, което Бог е турил. И Христос дойде, Великото, тоест дойде [не] да заличи миналото, а да отвори пътя на доброто. Но във времето на Христа царуваше омраза в света, неволите. Щом дойде Христос, дойде избавлението. Христос отвори вратата на Любовта. И отвори вратата на разкаяние, да могат да влезнат хората, да се развиват. А сега омразата се развиваше. И сега има хора, които живеят в омразата, които се убиват, одумват. Казвам: Престанете да хлопате на ония врата на миналото. Вие питате: „Кой е прав?“ Тя е врата на миналото. „Кой е правоверен?“ То е врата на миналото. Вратата на бъдещето, то е Любовта, то е Вярата. Не се сравнявайте: ти ли имаш по-голяма вяра. Какво ще се сравнявам аз дали имам вяра? Може да направя един опит. Всеки може да направи един опит, колко е голяма вярата му. Няма нужда да ми казват хората: „Ама ти много вяра имаш.“ Че отде знаят колко ми е вярата на мене? Вярата е нещо невидимо. Тъй, като дойде Вярата, трябва да има една вътрешна връзка на Любовта. Вярата, Любовта дава една хубава, благородна осанка, една светлина на лицето, бистри очи, един поглед хубав, мек, безкористие, доброжелателство, абсолютна вяра. Човек е снизходителен, прощава, щедър е, занят с велики работи. От сутрин до вечер той мисли това, което Господ мисли. Не го занимават дребни работи. Мисли, което Господ е направил. Някой беден човек дойде, ще му се оплаква; той му казва: „Много хубаво, много добре, че ти си осиромашал. Ако не беше осиромашал, ти нямаше да дойдеш до мене. Благодари на Бога, че те направи сиромах, да дойдеш при мене. Аз имам едно задължение към тебе.“ Така е с този, бедния, който иде. Идва един болен при мен. Казвам: Тази болест е за добро. Всяка болест е за добро. – „Как за добро? Колко пострадах!“ – Ако не беше пострадал, при мене нямаше да дойдеш. Аз се радвам, че дойде при мене, да се уредят работите. – „Ама знаеш ли колко ми изпати главата?“ – Аз се радвам, че ти изпати главата. Твоята глава изпати, а в моята дойде светлина. И сега, което спечелим, аз го разделям братски: половината от твоите загуби аз ги вземам и половината от моите печалби аз ти ги давам. Това е Божественото! Това е Новото Учение. Ти казваш: „Всеки да си носи своя товар.“ Според старото учение е така. Според закона е така. Тъй е, но то е старото учение. „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам.“ (3 гл. Деянията на апостолите, 6 ст.) И на вас аз ви казвам... Да преведа моя език, моите думи: да ви направя богати, това злато нямам, но ви казвам, в името на този Бог на Любовта, Който е пратил Своя Син на Земята, за да спаси света, ви казвам: да станат сърцата ви и умовете ви, че да следват Божията Любов! Тази е Вярата и Надеждата, която възкресява хората. И в Неговото Име да станете сега и да вървите напред! И да уреждате работите. Тогава ще ви прочета от „Царският Път на душата“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те Рилски езера през лятото 1935 г.) страница 4. Защото числото 4 е щастливо. (Учителят чете „Съблюдавай следните 4 неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.“ „Помнете, Царският път на душата е добрата мисъл на духа.“ Мисълта е всичко. (Учителят прочита страницата до долу и на другата страница няколко изречения още.) „Помни и не забравяй: Ти не си пратен на Земята да глождиш изоставените кости на своите предци.“ Не си пратен да се занимаваш с миналото. „Всяка разумна душа има своето определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено! Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа.“ Божият Дух носи всичките блага на живота. 7.10 ч сутринта (Вън имаше поледица и студен вятър. Всички на упражнения. (Учителят без палто.) Чевръсто и стегнато си направихме упражненията.) 14-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 22.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  12. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето По новия начин. Коприненият конец 15 декември 1935 г., 5 ч сутринта. (Небето мъгливо. Месецът се празни, половина е. Времето е ведро и свежо и приятно!) Нарядът: „Добрата молитва“ 91-ви псалом „Отче наш“ „Молитвата на Царството“ 17-а глава от Евангелието на Иоана „В начало бе Словото“ Прочетената глава представлява едно от най-хубавите слова, които Христос е изказал. Много интимно, така вътрешно. Многото знание не е количеството. Като се говори много, то означава количество. Вътрешно разбиране, просветление трябва. Тъй, както се разбира, ако човек много знае, той ще изгуби това, което има, ще се обезсърчи. Ако вие вземете и прочетете тия трактати, които са писани по богословските и философски работи, съвсем ще се обезсърчите и ще изгубите и малкото, което имате. И след като прочетеш най хубавите автори, обезсърчиш се – има нещо, което авторите не могат да обяснят. Понеже обясняват, обясняват само външната страна. Ти искаш да ядеш – разбираш външната страна. Искаш да бъдеш учен човек – външната страна. Искаш да бъдеш умен – външната страна. И се заблуждаваш само с външното и временното. Външното е временно. Има неща, които са вътрешни. Има неща и вътрешни, които са временни. Сега, някой път се употребява думата „външно“ и [думата] „вътрешно“. „Външно“ значи по-далечно, а „вътрешно“, в психологически смисъл, значи по-интимни, по-вътрешни. „Външно“ значи: няма тясна връзка. Роднините са вътрешни, а които не са роднини, са външни. Е, що е роднинството? Роднинство по кръв, значи кръвта – братя и сестри са най-близки до бащата. Първите братовчеди са малко по-далече, вторите, третите, четвъртите, пък като дойдеш до петите братовчеди, те не се познават. Стават обикновени. Та, по някой път трябва да пазите другата страна. Трябва да пазите още едно. Еднообразието е външно. Външната страна. От еднообразието, ей, става скучно на човека. Запример повтаряш едно и също нещо – еднообразие има вече. Една и съща молитва повтаряш, повтаряш. Един калугер ми разправяше: „Дотук ми е дошло от тамян и от тия бръщолевения! Омръзнаха ми.“ Казва: „Не искам вече.“ Казва: „Виждаш ли какво имам на пръстите?“ Той ми показва пръстите си. И виждам, но казвам: „Какво има?“ – „Това ми стана от молене на Господа, от покланянето.“ Та, тук слин му хванали пръстите. „По 200, 300, по 400 поклони, кръстът ме заболя само да се навеждам, да се покланям.“ И той туй поклонение прави за себе си. Ние като се молим, заради нас е. Ти като ядеш, не ядеш за другите, за себе си ядеш. И ако устата дъвчат, никой не може да каже, че за другите яде. Казвам: Красотата на живота седи в разнообразието. Разнообразие има и в яденето. Ако в яденето имаше еднообразие, вас щеше да ви се втръсне; като ви се втръсне, човек не иска да помирише това ядене. Аз тургам тия неща само да се обясни една духовна истина. Един свят, който донякъде го схващаме, имаме стремеж към него. Но като минеш от физическия свят към духовния, има една голяма пропаст; ти като дойдеш там, ще се уплашиш. Като дойдеш до духовния свят, ще почнат да треперят краката ти, ще се люлееш. Колкото и да си духовен, като дойдеш до духовния свят, почнеш да трепериш, ужас те обхваща, понеже губиш основа, няма на какво да стъпиш. Увисне кракът ти. Тук, на Земята, е добре, а там няма къде да туриш крака си, увиснеш на въздуха. И дето ги е страх хората да умират, не че е толкова страшно, но страшна е бездната, която съществува между този свят и другия свят. Бездна съществува между един човек и друг, в неговите разбирания и твоите. Че много учени хора сега, като се занимават с относителната теория на Айнщайн, тъй взима се умът на човека. Казва: „Ще ми излезне умът, щукна ми умът.“ Как ще му щукне умът? Какво се разбира: ще му излезе умът? Той, умът, няма да излезне, но ще те обхване един ужас. Ти дойдеш и не можеш да съпоставиш нещата. Сега искам да направя нещата на вас тъй, както на малките деца. Не искам да бъдете възрастни, защото, ако бъдете възрастни християни, ще се обезсърчите. Всякога, когато човек се обезсърчи, той е остарял; а всякога, щом се насърчи, той е млад. За да се подмладиш, трябва да се насърчиш. Щом се обезсърчиш, ти си стар. И старият, щом се насърчи, е млад. И младият, като се обезсърчи, е стар. Защото обезсърчението е признак на старостта. Обезсърчението е признак на ограничение, на невежество, на слабост, на малодушие, на какво ли не. Всичко туй. Обезсърчиш се, казваш: „Не ми се живее.“ Не му се живее, но като го попиташ, къде иска да иде? Туй е пак неразбиране на живота. Аз разбирам и този, който казва: не му се живее – и той не разбира. И ако го попитате: „Защо не ти се живее?“, и той не може да каже. Аз го разбирам какво иска да каже: „Не ми се живее.“ Казва: „Не ми се яде.“ Не че не му се яде, яде му се, но човекът казва: „Дотегна ми да ям само сух хляб. Сух хляб не ми се яде, нещо по-хубаво, сготвено. Тъй, хубавичко направено! Че като поядеш малко, позамажеш малко гърлото с масълце! Другояче, като минава онзи, сухият хляб, дере гърлото, разранява го. Пък не ми се яде това, сухият хляб.“ А той ни най-малко не се отказва от ядене. Та казвам: Единственото... И Христос казва на едно място: „Не само с хляб ще бъде жив човек, но и с всяко Слово, което излезва из устата на Бога.“ Да кажем, ако аз искам да кажа нещо, не искам да кажа: трябва да бъдете добри хора, но: трябва да живеете добре. Сега тъй, както живеете, не ми харесва. Казвате: ама еди-кой си брат не живеел добре, еди-коя си сестра – все морализиране, морализиране. Камбаната: „Дан, дан!“ Умрял някой – камбаната: „Дан, дан!“ Викат го на църква – „Дан!“ Излезнал от църква – „Дан!“ Защото в православните църкви по три пъти бие камбаната. Най-първо – като влезнеш, после към средата на църквата пак бие камбаната и после – към края, показва да излезнеш от църквата. Е, каква е разликата между едното биене „дан“ и другото биене? Все като излезнеш из църквата, има нещо тържествено: „Дан, дан, дан! Бързо, бързо! Хайде навънка, навънка, всички навънка!“ Така е. Сега ние се отклоняваме от въпроса. Ако слуша един православен и мисли, че е от правата религия; друг е окултист, и той мисли така. Те са все наименования, наименования. Петко, Драган, Стоян – ни най-малко на прави хората добри. Името е само да се различават един от друг. Те са названия. Ако всички са Иван, не може да направиш различие кой Иван. А тъй: Иван, Драган, Петко, Тодорчо, Петканчо, Маринка, Петканка. Та, на вас ви трябва едно разбиране. Ето какво аз разбирам в най-простия смисъл. Трябва ви едно по-хубаво ядене. Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава. Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед да ти капе от устата. Ти ядеш, после, след като се наядете, да имате най-хубавото разположение на духа. Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш да спиш, пак си щастлив. И в сън, и в будно състояние, щастлив си навсякъде. Защото някой път човек е щастлив в будно състояние, а в сън – нещастие, гони те някоя мечка, голяма. Отде се взе тази мечка? Или някоя голяма змия, или някой бивол те гони някъде. Събудиш се и ти си обезпокоен. И казваме ние, че сън е това, една илюзия. Не. Тя думата „ил“ и „люзия“... Някой казва, че някои неща са верни и неверни. Трябва да имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни. Или, постоянни и непостоянни. Има неща непостоянни, значи, трябва да знаеш докъде е тяхното постоянство. В неверните неща много малко съдържание има. Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма да идете. Според вашето разбиране се готвите да идете в онзи свят, нали тъй? Ако ви кажа, че в онзи свят няма да идете? Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма да идеш.“ Ти в училището може да ходиш, без да си учен човек; пък може и никак да не ходиш в училището и пак да си учен човек. Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен. Набожността е здраве. Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си. Тъй, положителното е набожен. Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно. Нито искам да ви определя, не мислете, че може да ви опиша онзи свят. В езика няма думи, как ще ви опиша? Като взема някого от вас да го рисувам, може да го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за да изпъкнат някои черти, да има релеф, да показва, че има дълбочина. Или може да съм скулптор, да ви извая на камък. Но каква разлика има, ако ви извая на някой камък, каква разлика има между вас и туй, което аз съм направил? Ей, грамадна разлика има! Казват: отличен скулптор! Какво е турил? Скулпторът е хвърлил една много малка сянка от вашата същина върху камъка. И камъкът е заприличал малко на вас. Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка. И казват, този камък мязал на вас. И по някой път казват, че някой човек мязал на другиго. Много пъти вие може да замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може да направи един камък да замяза на вас. Така може и вие да направите един да мяза на друг. Казвате: те си приличат и двамата. Това никога не може да бъде. Можеш да замязаш някога, но да бъдеш като него, то е невъзможно. И се радвайте, че е така. Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може да се оглеждате. Хората, които ние ги обичаме, са хора, които мязат на нас. Мязат, но в едно отношение – за да ни отражават, [да ни] предадат [нещо]. Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме. Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме. Вие всички сега обичате Бога и мислите за Него и търсите Го. Защо? Животът от Него излиза. И казвам: Правата вяра е онази, която установява една връзка. Защото Бог изисква, ние трябва да се приближим при Бога, понеже Той ни направи по Образ и Подобие. Тъй, по човешки ви говоря. Бог иска да види доколко ние сме станали като Него, доколко мязаме на Него. Да мязаш на един човек значи да вършиш работите тъй, както той ги върши. Запример мен ми е приятно, когато видя един цигулар да свири хубаво, тъй, както аз свиря. Аз го слушам. Някой път аз свиря едно парче, но удоволствие имам да слушам един цигулар, който свири. Майстор като тебе е. Ти да го слушаш отвътре, а той отвънка да свири. В този свят то е една необходимост. Тоест, то е едно външно лице. И този закон навсякъде в Земята съществува. Този закон за Небето не е така. Сега, ако почна да ви описвам разликата за този свят и онзи свят, вие съвсем ще се обезсърчите. И някой път е по-добре да не ви се разправя. Като идете там, вие ще ги научите тия работи. Но най-първо ще ви треперят краката, вие ще се уплашите, ще плачете. Вие ще мязате на една млада мома, която се жени и най-първо трепери ѝ сърцето ѝ. Пише тя любовно писмо, че без него не може да живее. А тя обичала своите родители, и баща си, и майка си, и братята си, и сестрите си; и един ден ѝ хрумнало една мисъл – откъде дойде тази идея? Добре е. Един ден: „моето татенце“, „мамице“, „моето братче“ и „моето сестриче“, прегръща ги; един ден погледне на баща си – не ѝ се харесва, погледне майка си – не ѝ се харесва, погледне брат си, сестра си – не ѝ се харесват; през прозореца гледа тя, замислена е, философски отвлечен е умът ѝ, замислена е, отвлечена е някъде. Баща ѝ, майка ѝ може да ѝ купят дрехи, обуща, тя ги погледне и пак е недоволна. И като стане доволна, току погледнеш, излезнала от къщи да се покаже някому. Сега, за мен, аз виждам вътрешния смисъл. Виждам нещата другояче. Мен ми е приятно, като видя една мома хубаво облечена, пък като я видя със скъсани обуща, пак ми е приятно; и като я видя, че се е умила хубаво, намазала се е, приятно ми е, пък като я видя оцапана, пак ми е приятно. Аз виждам добрата страна и в едното, и в другото. Като отива на нивата, искам оцапани моми да работят; когато отива на хорото, искам красиви моми, неоцапани, така, хубаво облечени. Защото оцапаният човек не може да играе на хорото, там трябва да е спретнат. Сега ме разберете какво разбирам под думата „оцапан“ – ти не можеш да извършиш една много хубава работа, ако не си оцапан. Всякога, когато се миеш, то е едно състояние. Миенето е един процес: показва, в природата постоянно следват тия процеси. Ти не можеш де седиш в едно състояние, то е невъзможно. Животът седи в онези вечни промени, реални промени. Новото, което ще възприемеш, всякога ти ще се умиеш. Сутрин като се умиеш, показва, че минаваш от едно състояние в друго състояние. Знае се, че вие се умихте. Защо се миете, запример, сутрин, като станете? От какво се е окирлявило лицето ви? Не сте ходили на работа, не сте се оцапали, в най-чистите дрехи, в юргана сте били и трябва да се миете. Защо го правите това? В съня си работил ли си някъде? И в съня ти си ходил някъде между хората. И в съня, където си ходил вечерно време и са те целували. Стават тия работи. „Хата олур.“ Вечерно време стават такива работи, както в обикновения живот. И като се събудиш, ще идеш при водата и ще се измиеш. Всичко това, което е внесено върху лицето ти, ти влизаш в новия живот и пак се миеш. Водата е добър проводник на живота. Емблема на живота е тя. Казваш: „Е, да дойде новият живот.“ Това е мистика. Онзи, който се занимаваше с мистическия живот, не се занимавате; и някой ако ви проповядва мистицизъм, вие казвате: „Оставете тия отвлечени работи.“ Мистик е онзи, който може да преживее най-хубавото, най-красивото. Не да го преживее, че да му се втръсне; ама той, истинският живот, е там. Сега аз като ви говоря, виждам, едновременно в моята интонация следват два процеса. Човек когато говори, вие сте дошли до едно място, дето трябва да обръщате сами внимание на вашата мисъл и на говора. Каквото говори човек, той трябва да знае какво говори. Сега е потребно, като говоря, запример... Че, то е най-голямото изкуство, да може човек да говори. Някъде повишиш гласа си, нали? Повишиш го повече, отколкото трябва, някъде го намалиш повече, отколкото трябва. Кога повишаваш гласа си? И кога го намаляваш, гласа си? Ти щом се уплашиш, ти вече намаляваш гласа си. Щом станеш самостоятелен – докато си подчинен, малко ти е тих гласът, щом ти предадат някоя власт, веднага влезне нещо ново в гласа ти. Туй е една слабост. То е външно. То е неразбиране. Той като станал голям чиновник, но това е едно заблуждение. Тебе ти дали една роля да играеш. Един цар си и те облекат с мантия, ще ти дадат скиптър – на сцената е това, ти ще излезнеш, ей такъв! И след като излезнеш, пак ще те детронират. И ще бъдеш един обикновен човек. Сега, и то е хубаво. Сега, моето разбиране. Всичко, каквото в живота става, е на място. За мен е на място, за другите не е. За мен всичко е на място и, от моето разбиране, трябва да се мълчи. Гледай хората, трябва да се мълчи. На мен ми е добре. Радват се – добре ми е на мен. Казват, че трябва да влезнеш в положението на човека. Е, хубаво – ако ще мога да го облекча. Ако плаче? За кого ще плача? Ако и аз плача за счупения крак, какво ще направя? Казва: „Скърбя.“ Ако ще му помогне моята скръб, въпросът е решен. Тогава и аз ще скърбя. Какво има в скръбта? Няма нищо страшно. Скръбта за мене е един малък, обикновен обяд. Ще седна там и аз за хатър – трябва да скърбя. Понеже обядът му не е хубав, има само сух хляб, ще седна и аз при него да го утеша – и аз ще ям сух хляб. Скръбта е нещо реално. Сух хляб си яде той. Но има някои места – счупи се някому кракът, ако аз плача с него, какво ще го ползува това? Да му намаля скръбта? Ни най-малко. Тогава в този случай аз няма да плача с него заедно. Какво ще му кажа? Ще кажа: „Проточи крака си и ще стискаш зъбите си.“ Пък аз ще почна в това време в намествам костите му, той може да вика: „Олеле!“ – жесток ли съм аз? Казват: „Плаче този човек.“ Нали е счупен неговият крак? Няма нищо. Кракът му се счупи, за да се сприятелим ние. Досега той минаваше тъй, беше голям аристократ. Сега, като счупи крака си, от мене вече зависи. Аз ще го накарам да се подвижи. Хвана крака, наместя костите, направя му крака, бинтовам го много хубаво и казвам: „След 20 деня нищо няма да остане, кракът ти ще зарасне.“ И наистина, след 20 деня той е здрав. Питам тогава: Къде е злото? Къде е лошавината? Че той пострадал? Аз пък се радвам за това – направих му едно добро. Философски разгледан въпросът, аз се радвам; или, в друг смисъл, като мистик се радвам. Аз се радвам за новите връзки, които ще се образуват между [мен и] този коравосърдечен брат, който досега само ме гледаше отвисоко. Радвам се за новите връзки, които ще се образуват. Така и двамата ще изпълним Волята Божия. Аз не се радвам за старото, но за новото се радвам. Казвам, така и на вас казвам: Всеки ден да се радвате. Защо? Защото вие можете да се радвате само на новото, което ще се създаде, на новите връзки се радвайте. И сега мнозина от вас, от новите връзки ви е страх. Че в живота ти си се запознал с някого – какво по-хубаво от това? Радвай се! Скараш се с някого – радвай се и на това. Пак се опознавате. Щом се скарате, вече имате условия да се запознаете. А вие ще се сърдите двамата две–три години наред и най-после ще си подадете ръка и ще се примирите. Единият ще спечели делото. Двамата в първо време са горделиви, но после съдът отсъди и намери единия виновен. Него ще натисне. Обикновено по граждански се водят делата, не толкова криминално и ще те осъди на 10 години. Зависи кой ще бъде, който ще спечели делото. Тогава ти ще отидеш при него и ще му кажеш: „Брат, извинете.“ Така се образуват връзки. И най-после той казва: „Господа съдии! Аз съм доволен, че спечелих делото. Не искам да го затваряте, този човек. Пуснете го.“ Така се образуват връзки. Така понякога става това, не всякога. Редки са такива случаи в живота. Между вас колко души има, които са направили това? Аз съм срещал някои, които казват: „Аз вече простих на своя длъжник. Както виждате, нямам вече нищо против него.“ Но после казва: „Голям изедник е той.“ „Простих му“ – казва, а после продължава: „Голям изедник е той.“ Не, ти не можеш да простиш на човек, който не се разкайва, който не съзнава погрешката си. Това е немислимо. Няма какво да му прощаваш тогава. Прощаването е минаване от едно състояние в друго. Сега ние се отвлякохме от въпроса. Човек понякога трябва да прощава и на себе си. Първият човек, на когото трябва да прощаваш, това си ти сам на себе си. Всеки ден ти вършиш погрешки. Ти трябва да си прощаваш и трябва да знаеш как да си простиш. Някой път кажеш една дума не на място. Ако е някое друго лице, отвън, ще го изхукаш. Ако е твоя дъщеря или близко лице даже, пак ще го изхукаш, но излезе ли думата от твоята уста, съжаляваш. Онзи, когото ще съдиш, е с тебе заедно, скрил се вътре в тебе. Ти гледаш, гледаш: как ще го биеш? Ако го удариш, тебе ще те заболи. После започваш да се молиш, казваш: „Братко, бъди малко по-учен. Дошъл си на главата ми, не говориш умно. Че като говориш, дръж си поне езика малко по-добре, защото иначе ще ми създадеш голям скандал. Като бият тебе, и мене ще бият.“ Ще направиш една погрешка, но не си виновен ти. Имаш един другар в себе си вътре. Сега, това не е хубаво, че ви разправям за работи, които не ви интересуват. Аз зная, че не ви интересуват. Защо? Бащата седнал сега и разправя как се е женил едно време. Дъщерята не се интересува от това. Казва: „[Е], аз съм слушала баща ми толкова пъти вече, разправял е едно и също, не ме интересува вече.“ Но като почне той да разправя как ще ожени нея, веднага ѝ се отварят очите широко. Как се е женил баща ѝ не я интересува, но като каже как ще жени нея самата, веднага тя се интересува вече. Аз сега взимам женитбата. Какво представя женитбата? Това е новото в света. Но щом се ожениш и не намериш новото, ти си пак в старото. И там е голямата драма и трагедия на живота, че ние жертвуваме някои работи, без да намираме това, което търсим. И тъй, първо научете се едно: не стойте в тия разбирания, които сега имате. Не изхвърляйте още сегашните си разбирания, но те се нуждаят от едно малко наторяване, от едно малко поливане с вода. Те се нуждаят от една малка топлинка, от една малка светлинка върху тях. Защото философията на живота седи в това, че ние трябва да се подмладим. Младостта е, която ни трябва сега. Нас не ни трябва старостта. Ако е за старо знание, не ни трябва. После, знанието, което не носи младост, това не е знание. Знание, което не носи свобода, не е знание. Знание, което не носи светлина, не е знание. И живот, който не носи знание със себе си, не е живот. Живот, който не носи свобода със себе си, не е живот. Това е правило в нас. Сила, която не носи свобода, и всичко, което имаш в себе си, не носи светлина, не ни е потребно. Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта? След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате. Тогава се махат всички препятствия пред вас. Казвам сега: Потребна ви е тази вътрешна светлина, понеже ще минете през един път – животът, през който минавате, е един път. Вие ще го минете, никой не може да ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има да минете. Тези изпитания са една необходимост, те са поставени нарочно. Има един свят, който е изкуствен, заради нас – изкуствен свят. Влезеш в училището – ти влизаш в един изкуствен свят. Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени. Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма свобода. А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите. Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже. Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени. Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта? Питам тогава: Каква е разликата между Истината и Любовта? И каква е разликата между едно молитвено и едно мислещо състояние? Ти се молиш и мислиш – каква е разликата? Вие казвате: „Това не е безразлично.“ Че, там е работата. На художника аз не искам да видя картината. Мене не ми са потребни картините на художниците. В този смисъл време се изисква. Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам да ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият да тегли, аз зная вече какъв е художникът. На другия казвам: „Теглете една права линия. После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная. Не е до многото. Който може отлично да направи една крива линия, той знае да рисува. Който може да нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник. После му казвам: „Постави две точки на 10 сантиметра.“ Ако той ги постави без мярка, на око, точно на 10 сантиметра, после – на 20, на 30, на 40 и на повече сантиметра, той е художник. Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага да е толкова, това не е художник. Точно трябва да мери. Аз ще му кажа да премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра. Но той няма право да мери с пергел или с линия, но с око. След това аз ще извадя мярката си и ще премеря. От една обикновена крива линия ще видя доколко неговото око е упражнено. Ще кажете, че трябва инструмент. Тези инструменти той има в ума са. Те са хубави, външните инструменти, които има в училището, но те са помагала отвън. Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре да мериш, работата ти няма да върви. Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно да внася нещо ново у нас. И ако новото не дойде, каквото и да ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма да стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография? Има сега старо фотографиране и нов начин на фотография. Има известни ленти, с които се фотографира. Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място да отпечаташ няколко предмета, нищо няма да излезе. Лентата, на която фотографираш, трябва да се движи. Изкуство се изисква, за да схващаш нещата. После, трябва да разбираш правилно всички условия, за да знаеш кого как да снемеш. И в живота вие снимате, фотографирате нещата. Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва. Един фотограф може ли всичко да фотографира? В даден случай той трябва да фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че да направи един филм. Това е изкуство, да може човек така да съедини образите, че да има една връзка между тях. Често и ние сме недоволни от нашите мисли. Минаваш някъде, всичко те интересува. Минаваш покрай една къща, двама се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Минаваш през друга къща, пак двама се карат. Интересуваш се да знаеш защо се карат. Причината е една и съща. В първата къща мъж и жена се карат, че мъжът купил хубаво месо, но жената не могла добре да го сготви, препържила лука. И той дава наставления, че яденето не било добре сготвено. На другото място майка и дъщеря се карат, че бащата купил нова рокля на дъщерята, но тя я оцапала. На първото място се карат мъжът и жената за яденето. На второто място се карат на дъщерята, че изцапала роклята си. На трето място бащата се кара на сина си, че той счупил стомната. На първото място – месото и препърженият лук, на второто място – скъсаната рокля, а на третото място – пукнатата стомна. А ти искаш да знаеш и на трите места защо хората се карат. Проста работа. Карат се за препържения лук, за изцапаната рокля и за счупената стомна. Питам: Какво ни интересува, че стомната се е пукнала? Като се е пукнала, пукнала се е. Щом се е пукнала стомната, аз се радвам вече. Казваш: „Как така?“ Та, аз съм грънчар, продавам грънци. Питам тия хора: „Защо се вдига толкова шум?“ Стомната била счупена. „Нова стомна ще ви дам.“ – „Ами няма отде да я вземем.“ – „Ами аз съм грънчар, имам цяла кола с грънци, купете си.“ И като си купят, аз ги оскубя. „Колко лева искаш за стомната?“ – ме питат те. – „Двадесет лева.“ – „Добре, хайде 20 лева.“ Отивам на друго място, пак се вдига шум. Друга стомна счупена. Аз изваждам стомните, продам десетина от тях. На друго място пък търговец продава нови платове. Той се радва, че се е изцапала роклята на дъщерята. Продам ѝ един нов плат. На трето място пък се продава месо и лук. Изгори лукът – хайде, продаде се лук. Ето, това са хубавите работи в света. Това е външната страна, но с това животът не се урежда. Аз отивам при тия хора и им казвам: Не се карайте за препържения лук. Новото учение в живота казва, че не трябва да се яде пържен лук, защото който яде пържен лук, и него ще пържат. Новото Учение казва, че има толкова много картофи, които можете да варите в тенджерата, после ще стопите прясното масло в тенджерата, ще ги сварите в маслото и ще ги извадите добре сварени, приятни за ядене. Сега, това го разбирате, нали? Та, от това, което сте разбрали, то ще ви ползува. При един българин отиват гости от вънка. „А – казва, – ние обичаме гости.“ Гощават гостите, турга една трапеза, този българин чорбаджия нагощава ги; и след като се наядат и се готвят да си идат, казва: „У нас има обичай – гостите като дойдат, ги приемат, но като си отиват, не ги пущаме.“ Така казва чорбаджията, най-малко трябва да седите един ден на гости. „И понеже – казва, – ние отиваме на работа и не обичаме да ги оставяме вкъщи, гостите, вземаме ги с нас и каквото правим на нивата, и те ще правят.“ (Смях.) Сега, гледам, вие обичате да ходите на гости, но тъй, като се наядете, хайде, искате да си идете. Не. Идването е от вас, отиването е от нас. Добре дошли! И вие след един ден ще кажете: „Добре си отиваме.“ Сега да се повърнем към мисълта. Тия са неща, които трябва да вземете. Най-обикновените работи. Трябва да се научите да разсъждавате, понеже влизате в един свят, има една комисия там, която ще ви опита и която е безпощадна. Най-учените хора, най-добрите, най-благородните, те изпитват, ще дойдеш там. Ще държите изпит, не може да не държите изпит. Ти може да си цар, княз, може да завземаш най-високо положение – като дойдеш до туй положение, да държите изпит – тъй както всеки друг изпит. И всеки ще държи изпит. Тъй, ще държите своите големи предубеждения. Че си станал това-онова, то е едно добро, че си от високо положение, но ще държите изпит. И сега, всинца вие сте пратени тук на училище, да се учите. И какво е чудното, че сте в училището? Постоянно гледате обущата, шапките; после, гледате си палтата. Ученик, който влиза в училището, ще си качи шапката някъде – без шапка трябва да бъде, гологлав. С шапка не седи. С шапки ли са тук, в България? (– „Не са.“) И там е тъй. Че ти шапката ще я оставиш, там главата да ти гледат, не каква е шапката ти. Че дрехата ти е скъсана – ще я окачиш. В онзи свят и палтото, с което влизаш, и него ще окачиш. Обущата, и тях ще окачиш. С боси крака ще влезнеш. Тук не ги зная. Тук обути ли са? Вече с главите почти си мязат. Там се приемат по краката. Без чорапи. По хубаво измити крака. И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина, които ги държат отдалеч, затворени в един остров, като някои прокажени. Този свят е така, че климатът не позволява – климатът е тежък, не може гол да ходиш. В онзи свят е топло. В този свят – 40–50 градуса студ, кожата на човека не може да изтърпи. Сега, думата „гол“ и думата „облечен“, те как трябва да се разбират? Идеята за облеклото, съвсем други са съображенията. Човек от вътрешния живот е бил съсредоточен в себе си, той е живял един чист и свят живот, но когато светлината, която той имал в себе си, тази светлина, която е излезнала, е образувала неговата хубава царска дреха, и започнал този живот на любовта. Тогава човек оголял. Оголяването е една голяма загуба. Действително, голяма е загубата да оголее човек. Той е загубил нещо; както на Земята нас ни е срам, на Земята е права мисълта – тебе те е срам, че си изгубил палтото си, че си изгубил обущата си и шапката. И в духовния свят има неща, които могат да се изгубят. Тъй. Сега да оставим онова, което сме изгубили, онова, което трябва да спечелим. Което трябва да имаме. Да дойдем до същественото. Писанието казва: винаги трябва да се радвате. И когато скърбите, скърбете, но пак се радвайте. Не може ли човек да се радва, когато небето е облачно? Може. Не може ли човек да пее, когато небето е облачно? Може. Пък сега може и да плаче, когато е ясно; и когато слънцето грее, пак може да плаче. Та казвам: Християнинът, човекът на Новото Учение, и при лошите условия на живота, и при добрите условия на живота, той трябва да се стреми да има еднакви състояния. Защото силата на човека се опитва при неблагоприятните условия, които има. И при обикновените условия. При хубавите условия всеки е доволен. Там не се познават хората. Хората се познават при лошите условия. Ако във време на мъчнотия ти се окажеш слаб, малка ти е силата тебе. И тогава, тази идея нека заседне във вас. Вземам идеята, която Христос е казал: „Аз в Тебе и Ти в Мене“ – тя е толкова дълбока мисъл, силна. Ако ти не можеш да съзнаваш, че Бог е вътре в човека и ти си в Него вътре... Сега, по нямане на думи – „вътре“ и „вънка“ на Земята... „Вътре“, че Бог да ни е близо, а „отвънка“ значи далеч ни е. Близостта на Бога значи: когато ние трябва да Го разбираме, Бог трябва да е близо до нас; и когато Той трябва да разбира, и ние трябва да бъдем близо до Него. Близостта е мярката, по която може да се разбираме. Или, за да бъда благоугоден на Бога, аз трябва да бъда близо до Него. И Той, за да Го познавам, и Той трябва да е близо. Ако Бог е далеч, и аз съм далеч от Него. Има едно съотношение на нещата. Под думата „близост“ се разбира едно състояние, в което нещата може да си предадат най-хубавата си форма. На тебе да се предадат. Та казвам сега: На Земята вие трябва да разбирате кое е най-близкото. И затова ви проповядвам Любовта. Любовта е единствената сила, с която може да работите – да се поставите на такова разстояние, дето може да възприемете всичко онова, което Бог може да ви каже. Когато старият вол остарее, трябва ли да плача? Ами ако този вол, който е остарял, е дошъл до последния предел, че ще придобие човешка форма, ще стане човек? Волската старост е вече една възможност човек да стане. Какво ще изгуби? Трябва ли старият вол да плаче, че е остарял? Той трябва да се радва, че се освобождава от своята волска форма. Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство – трябва ли да плачеш, че си го изгубил? Пари да не е, всичко туй, ама душата ти да остане чиста, да остане вярата, любовта, упованието на Бога, не на неправилното богатство, което ще внесе само тревога. У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не си придобил. В нас трябва да остане само онова богатство, което е праведно. Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва да остане. А всичко онова, което е човешко, което с човешка ръка е придобито, всичко туй трябва да си иде откъдето е дошло. Всички ония човешки мисли, всичко туй трябва да ни слуша. Сега, за този свят е на място, но иде един момент, когато човешкото трябва да престане, а ще дойде Божественото. Сега това може да ви смути. Човешкото е: трябва да имаш само едно шишенце вода вкъщи, че после пак трябва да ходиш на извора. А Божественото като дойде, вече ще имаш извора, една чешма в къщи. Нали си имате сега такива? Искате вода, отворите крана, веднага водата дойде. Няма да ходите до Витоша 10–15 километра, а отвътре в стаята си, вътре може да имате вода. То е Божественото. Та казвам: Човешкото е това, за което се изисква усилие, а Божественото е, дето нещата са вътре. Близко са, значи. И говорите сега за Любовта. Хубаво. Искам... Какво да ви кажа? Вие ми говорите с вашата любов. Аз бих желал всички да имате по една чешмичка вътре във вашата стая и да няма постоянно някоя сестра да иде при друга, да ѝ каже: „Я ми дайте малко вода назаем, че нашата е пресъхнала. Децата я изхарчиха.“ И сал току гледам, просите. Гледам, една сестра дига шум: „Взеха ми водата“ – казва. Друг: „Изляха ми водата.“ За какво се карат? „Водата ми изляха.“ Гледам, други две сестри се карат: „Водата ми изпиха.“ Хайде, на едно място я излели, на друго я изпили. И питам: Има ли място да се карат за излятата вода? И за изпитата вода? Няма. Ни помен във вас да няма. И вярвам, че никой няма от вас да се кара, че са му излели водата. Не. Но сега ще кажа: то не сте вие, то са вашите слугини. Там се карали, при чешмата. Казвам: В живота не да бягаме, този живот трябва да го примирим. Има работи, които трябва да свършим. И цигуларят може да свърши своята работа. Как? Трябва му една цигулка, трябва му и един хубав лък. Давам му аз цигулката, но той не знае как да свири. Трябва да го уча сега. Като вземе цигулката и веднага свири, той може да започне да свири ново нещо. А някой вземе цигулката си и носи я, търси някой да го учи. И то е хубаво. Но Новото трябва да влезне в света. Не можеш да проявиш своята дарба, ако нямаш цигулка. Не можеш да проявиш своя говор, ако нямаш език. Не можеш да проявиш своя ум, ако нямаш реч, ако нямаш очи. Не можеш да проявиш своите добри чувства, ако нямаш ухо. И не можеш да добиеш разсъдък в тебе, тъй да определиш качествата на нещата, ако нямаш вкус. Да вкусиш. Някой казва така: чувствата. Аз бих желал всички да сте на положението – ето на кое положение, което трябва да имате. Какво положение трябва да имате? Вие трябва да имате тия, големите банкери, които имат голям бюджет вътре, които имат връзка с Лондон, с Париж, с Берлин, с Ню Йорк, Москва, с тия центрове навсякъде. Този човек с всичко разполага. Тръгне някъде, направи нещо, в някоя банка телефонира, даде една заповед, изпълнява се. А ти нямаш никаква връзка с никакви банки – накъде ще излезеш? Знание трябва. Но знанието седи в това да имаш връзки. Ти ще приказваш за онзи свят и нямаш никаква връзка с онзи свят. Приказваш за любовта, нямаш връзка с любовта. Казваш: „Тия са празни работи.“ Ти приказваш за богатите банки колко пари имат. И ти трябва да бъдеш богатият човек – не да се похвалиш, но да може твоят ум и твоето сърце да се развие. Не да казваш как другите ходят на училище – ти как ходиш. И казвам: Бих желал вие да бъдете големи банкери, то като говорите нещо, да може да го направите. Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли да ми услужиш?“ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му. Отиваш в Ню Йорк, услужат ти. Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга?“ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос. Ама ако дойде Христос и ви направи връзки с Англия и вие английски не знаете, френски не знаете, немски не знаете, италиански не знаете, питам: какво ще правите тогава? Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва да съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре. Да искате онова, което Бог ви е дал. Казва Христос, вие само ще изпълнявате Волята на Отца. Казва: „Искам тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене. Да гледат Славата Ми, която си Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина да говорят върху това. Тъй и някой път съм се усмихвал. Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както си е. Тия, които говорят върху този стих... Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога да дигна този чувал.“ Седя и чакам момента, да го опитам. Казвам: „Много си силен.“ – „О – казва, – този чувал мога да го дигна!“ – „Е – казвам, – дигал ли си го?“ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много си силен, я го дигни сега. Я да го видя.“ Той има съзнание в себе си, че го е дигал. То е право. А туй дете седи и се запънкало, че някога е дигало чували – аз разбирам философията. За мен няма противоречие; но за да се събуди, че в този живот не може да дига. Че някога е дигало, вярно е, но сега че може да дига? За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може да го дига. Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига. „Брей – казва, – тежък е!“ Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може да направите... Аз не се съмнявам, че може да направите всичко. Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може да направите. Искам да дойдете в съзнание, че има нещо, което може да направите и което трябва да направите сега. То е най-важното. Ти може ли да дигнеш чувала? А пък този чувал трябва да се дигне. Какво ще направите сега? Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило. Като го опитват един чувал да дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е!“ Седне, казва: „Аз не мога да го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли. Е, какво трябва да правиш? – рекох. „Аз не може да го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате си, казва: „Батинка, ела да го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може да дигне. Той го води, взема батето чувала, а то отподире тръгва. Умно дете е. То не може само да дигне чувала, намира бате си, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти си умният. Има известни мъчнотии – туй дете разрешава един въпрос. Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем да направим нещо – трябва да бъдем умни. Във всичко ние се опитваме. Някой път се проповядва вяра, запример. Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може да направите. И да ви кажа да минете през един мост, ще минете, ще ме послушате. Да ви кажа: „Качете се на една лодка, да минете“, вие ще се качите. Да ви дам една торба със злато, да я поносите, ще го направите. До пощата – ще идете. Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може да ме послушате. Защо? Аз разбирам положението. Аз влизам в положението ви. Много добре влизам, зная цялата философия. То е изпит. Че вие защо не направите опит да минете по копринения конец? Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може да ви издържи. Убедя ви аз, че този конец няма да се скъса. Второто положение: вие не може да пазите равновесие. Как ще минеш през тънкия конец? Какво присъствие на духа трябва! Но то е казано да минеш. Как ще минеш през този конец? И този въпрос е задаван от всички древни религии. Как ще минете от този свят в другия свят? Ще минете по един конец, както на тези, копринените върви. Мостът, през който душата ще мине от този свят, през този мост ще мине. Та, праведната душа ще мине, няма да падне. А грешната, като се опита да мине, и хоп, падне вътре. И ще иде в ада. Та, сега аз ви препоръчвам закона на Любовта. Говоря ви чисто практически, от чисто практически съображения. Всеки един от вас, който не е употребил закона на Любовта, не е работил със закона на Любовта, той никога не може да мине по този конец отгоре. Не може да мине. Сега да оставим туй, но най-важните работи в света ти не можеш да ги направиш без Любов. Сега туй може да ви докажа, но не искам да се спра. Вие ще повярвате в думите ми. Най-важните работи в този свят не могат да се свършат без любов! Не съм видял човек, който е свършил нещо без любов. Там, дето се вършат работите, има любов. Дето има любов, работата е много добра. Ама отишъл в рая, а другият отишъл в ада долу. Тогава единият пада долу, че несправедлив бил, че не можал да мине през конеца. Но когато е паднал, нищо не му говоря. Казвам: Който е паднал, [е паднал] по единствената причина, понеже не знаят закона на Любовта. Нищо повече. Там, дето няма любов, има всякога падение. А там, дето има любов, всякога има въодушевление и постижение. Следователно всичките постижения и всичкият успех в живота, и добрият живот, и всичко в света, което може да постигнеш, то се постига по закона на Любовта. Но сега някои от вас могат да дадат някое възражение. Любовта подразбира всичко! Тя има всичко. Щом говорим за Любовта, ние разбираме туй, което съдържа всичко в себе си. Всичко. И човек, който върви по закона на Любовта, той всичко има. А който не върви по закона на Любовта, той не притежава нищо. И нещата трябва да разбирате в този смисъл. Сега, това не е да ви насърчавам, ама казвам: Вие трябва да се обичате. Тази дума – трябва да се обичате, тя е само за онзи, който е решил да върви по закона на Любовта. Има смисъл. А другите казват: „Трябва да се обичаме.“ Та вие всинца, които сте тук, все се обичате. Защото, ако вие не се обичахте, вие не можете да бъдете тук, да ме слушате. Та казвам: Вас ви трябва едно ново разбиране в света за Любовта. Сега каква причина да ви дам? Хайде да ви турим новото въведение, нововъведение в света. Ръкуването е едно нововъведение, може би от няколко века. Хората, най-първо, като се срещали, си допирали носовете и се поздравявали; после езиците си допирали – като се срещнат, ще се поближат. А сега хващат тъй с ръка. То е вече едно материалистическо състояние. Казва: „Може ли да ми дадеш туй, което искам? Може ли да ми дадеш пари назаем?“ Дава му и длъжникът си дава ръката, и онзи, който го кредитира, и той го хваща. Казва му: „Може ли да ми върнеш парите, които ще ти дам?“ И двамата се хванат. И хайде, хаирлия да е. Единият дава, другият взема. И после като дойдат, пак се хващат. Онзи казва: „Да знаеш, онова, което взех от тебе, пак ти го давам.“ Та казвам сега: Хубаво да се ръкувате! Който дава, добре да дава. Който плаща, добре да плаща. Който връща, добре да връща. И който изплаща, добре да изплаща. Всичко – и връщане, и изпращане, и даване, и плащане, това значи любов. Бог в мен и във вас. Аз като давам, Бог е в мен и ти като вземаш, Бог е в тебе. И като изплащаш, Бог е в тебе и когато аз вземам, Бог е в мен. Обмяна става. Казвам: Да се извърши в даден случай Волята Божия. Във всичките наши разбирания трябва да има, да се образува една вътрешна връзка – да се служи Богу! Ама ако дойде някой тук вас да ви цани? Че вие сте хора, не като кажа, че вие вярвате. Имате каква вяра? Права. Ако не можете да минете по конеца? Ако минавате по конеца, имате вяра. Ако не минете по конеца, нямате вяра. Не че нямате вяра. По моста може да минете, по някой широк мост може да минете, по някое дебело въже може да минете, то е така, но по онзи, тънкия конец, копринен, не може да минете. Казвам: По отношение на тънкия конец е слаба вярата ви. Аз не казвам, по моста всички може да минете. Само че мостовете за онзи свят не са широки; туй, което в този свят може да направите, в онзи не можете да направите. И казвам сега: Прочетете тази глава, 17-ата. Чели сте я, знаете я. Не че не я знаете, не че не знаете да се молите, но ви трябва едно ново разбиране на всинца ви. Едно ново разбиране в един Господ, в Когото вярвате. Трябва ви едно ново разбиране – никога не запитвай Господ защо ти е дал едно изпитание. Един малък пример – тебе баща ти казва: „Вземи този хляб, че оттук го занеси там, на един километър.“ Не питай баща си защо трябва да го носиш и да го туриш там. „Тук не може ли да седи?“ Казал ти баща ти: „Вземи го, хляба, от този долап и тури го в другия долап.“ Не питай това защо да го извадиш, че да го туриш в другия долап. Не питай това. Питането, то е едно съмнение. Доверие може – ако аз се поколебавам, да кажем, в най-големите изпитания... Ти във всичко може да се колебаеш, [но] в Името на Бога [да] няма ни оттенък [от колебание]. Не тургай туй в Бога, което не съществува. Ти можеш да мислиш, че Той иска да те измъчи, ти можеш да мислиш, че Той за тебе не се грижи – значи като някой човек, занят със своите работи, значи не обръща внимание. Ти имаш много повърхностно понятие. Ако има някой, който има будно съзнание, да вижда всички неща, това е Той. Съзнанието на Бога е тъй будно, както на никой човек не е будно. И Той е тъй готов... Няма човек в света, който е тъй готов да помага, както Той помага. Хванеш една мисъл в твоя ум, че Той, Господ, не иска да знае. Причината е в тебе вътре, не е в Него. И сега, да ви дам едно обяснение защо Господ по някой път не иска да ви помага. Много лесна работа е. За мен е ясно. Аз виждам туй: Представете си, че ви съдят на Земята и сте свързани с една тежест, която тежи 5000 килограма, на краката. Вие не чувствувате тази тежест, понеже свързани сте. Все искате Господ да ви хване за ръката и да ви изтегли нагоре. Той ако ви хване за ръката, вашата ръка ще се откъсне. Вие казвате: „Господи, хвани ме.“ Той не иска. Той ако ви хване, ръката ви ще остане във въздуха. Вие казвате: „Той нали е Господ, Всемъдър е Той.“ Казва: „Я си отвържи краката отдолу.“ Че, всичките твои желания, те са връзки. Той казва: „Я ги отвържи тия връзки отдолу, от земята.“ След като ги откопчееш [от] ония тежести, с които си свързан долу, тогава Господ може да те хване. И да те отпусне. Но докато не се отпуснеш от тия желания, Той не те бута, не ти хваща ръката. Казва: „По-добре да седиш, да останеш там, отколкото да ти откъсна ръката.“ Господ не иска да къса. Та, ние някой път искаме Господ с целия товар, който имаме, да ни извлече. И тогава, и като идеш в онзи свят, Господ не Му трябва този товар. Той не иска и тялото. Ти казваш: „Господи, аз Ти давам всичко това.“ Ти Му дадеш, но като дойде да идеш, Бог казва: „Извадете всичко, не Ми трябва неговото тяло.“ Ти си гледаш тялото и почнеш да плачеш за тялото. Казва Господ: „То не Ми трябва тук да седи.“ Та казва: „Отвържи се хубаво.“ Като се отвържеш, Той те изтегли. Те казват, че тежала душата около 30 грама. Не, и 30 грама не тежи. Вярно е това, но душата няма никаква тежест. Никак не тежи тя. Че как ще измерите вие един атом, големината му? Мярката му е [една] 120-милионна част от милиметъра. Как ще измерите един атом? Големината му е [една] 125-милионна част от милиметъра. Как ще го измерите? С каква мярка? Кой учен човек досега може да измери това? Никой не може да измери. Това са неща от висшата математика. Духовно има неща, които се изчисляват, без да се мерят. Та сега, тия неща, за които ви говоря, са още външни неща. Има едно разбиране и то е следното. Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един вътрешен мир, вътрешна самоувереност, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. Една самоувереност, знаеш ли каква? С тази самоувереност ти можеш да минеш през най-голямото изпитание в живота. Ти можеш да минеш през бойното поле, дето има гранати, дето хората измират. За да изпиташ Божественото, ти трябва да минеш оттам, дето никой не може да мине. Не можеш ли да минеш оттам, дето никой не може да мине, ти не си познал Божественото, ти живееш един човешки живот. И Божественото започва там, дето всичко измира, дето нищо не може да расте. Там е Божественото. И в големите противоречия на живота, и в големите противоречия на своята душа, понякога вие чувствувате страх. Този страх е признак, че сте дошли до границите на физическия свят. Вие се плашите, искате да се върнете назад. Мнозина са идвали и треперят, че са видели духове. Не че са видели нещо определено, но са дошли до бездънната пропаст. Надолу няма накъде вече, потъва се. Нагоре няма на кого да уповава. Право по конеца трябва да мине. Та сега ви казвам: Въоръжете се с Любовта, изучавайте въжеходството! Ще дойде един ден, когато ще трябва да минавате големите изпитания по тънкото въже. Двадесет и шести стих, 17-а глава от Иоана: „И явих им Твоето име и ще явя да бъде в тях любовта, с която си Ме възлюбил, и Аз в тях.“ Тук се разбира любовта по-дълбоко. Мнозина мислят, че като приемат тази любов, трябва да престанат да живеят както досега са живели. Не, този живот, както и бъдещият, добива друг смисъл. Неща, които ни се виждат безсъдържателни, като приемеш Божията Любов, всичко в света ще ти се осмисли и всичко ще ти бъде приятно. И слуга да бъдеш, и цар да бъдеш, каквото положение и да заемеш, все ще ти бъде еднакво. Не еднакво по форма, но по човешки ще се радваш на всичко. Че си слуга, пак ще се радваш. Казвам: Любовта е онова състояние в човека, което осмисля земния живот. Тази любов ще осмисли и другия живот, който ще прекараш след напущането на Земята. И преминаването от този в онзи свят, и то ще се осмисли. Та, любовта най-първо трябва да осмисли нашия земен живот. Защо? Защото е мъчно да се замине. Да живееш без пари, мъчна работа е тази. Мъчна работа е без въглища, без обуща и без хляб. И без приятели не може. Във всичко и навсякъде има мъчнотии, не е лесна работа. Но любовта е, която разрешава всички най-мъчни въпроси от земния живот. Аз ви показвам пътя. Мога да ви препоръчам всички книги. Икономия можете да четете, да учите, но най-после ще дойдете до закона на Любовта, която разрешава всички въпроси, които всички други науки не могат да разрешат. Та, когато дойдете до въпроси, които другите социални науки не могат да ги разрешават, любовта ги разрешава. И тогава, за тази любов не се говори. Защото, като имам любовта, аз разрешавам с нея всичко. Тя е връзката. Банкери има, които само като пожелаят да им се услужи, веднага и в Лондон, и в Париж, и в Берлин – навсякъде им се подчиняват. И навсякъде си все ти. Вървиш спокойно и в който хотел искаш да влезеш, те веднага са на твое разположение. Който има любовта, той е гражданин навсякъде в света. И тук го познават, и горе го познават – и навсякъде му услужват. Който не е запознат с тази любов, за която ви говоря, той пак ще живее, но той не може да има тази свобода, която има другият. Та, любовта, която имаме, в този смисъл дава вътрешна свобода да постигнем не каквото другите постигат. Ние трябва да постигнем всичко. Какво трябва да постигнем? Христос даде пример на света. Той постигна нещо. А вие какво ще постигнете днес? Вие очаквате да постигнете нещо, но не знаете какво. Аз съм ви казвал много неща, но някои от тях сте забравили. И следната седмица ще очаквате да ви кажа пак нещо ново. Нямам нищо готово. Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас? Какво ще се ползувате от него? Като говоря на вас, и аз ям. Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас. И казвам: Като говоря, аз се ползувам сам. Но вие какво ще се ползувате? Бих желал и вие да се ползувате. Защото моето си е за мене и вашето е за вас. И аз искам вашият дял да си иде на място. Тази е една идея. Не трябва да бъдете в този свят. Ще живеете в този свят, без да сте в него. Ще работите в този свят, без да сте в него. Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без да сте в този свят. Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.) 7 ч без 5 мин (На поляната направихме упражненията на хубав бял сняг.) 13-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 15.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  13. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги 8 декември 1935 г., 5 ч сутринта. (Небето покрито. Вътрешно сияние прониква. Хоризонтът затворен. Времето ведро.) Нарядът. 10-а глава от Иоана „В начало бе Словото“ Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“ Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата?“ И казвам: Почти 99 [на сто] от работата в живота изисква търпение. Аз наричам, има едно положително търпение и едно отрицателно търпение. Човек и за двете търпения общо все казва „търпение“. Но и то има две страни. Едни хора в положителното са търпеливи. Някъде слугата е търпелив, а господарят е сприхав; някъде – обратното: господарят е търпелив, слугата – сприхав. Казвам: Хубаво е, когато и господарят, и слугата са търпеливи. Работата добре отива. Сега, за да бъде човек търпелив, изисква се едно разбиране. Ти не може да си търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно право разбиране. Има неща, които не може по човешки начин да се разберат. Ние искаме всичките неща така, по един логически начин, по земному да се обяснят. Много от сегашните вярвания на хората, това са човешки вярвания, на които е турено човешко лустро. Казва, че вярва в това, в онова. Човешки работи, позлатени с една Божествена амалгама, и минават за истина. Ще потърпиш малко. Човешки работи са това, съвременните работи. Вечните работи, те са Божествени. Запример вие си представяте, мислите за онзи свят, какъв е онзи свят. Искате да знаете, като идете в онзи свят, ще ходите ли както тук, на Земята? Дали има там такава почва както тук, на Земята. После, там ще ядете ли? Къщи ще има ли, приятели ще имате ли? На църква ще ходите ли, ще ви проповядва ли някой? После мислите как ще видите Христа. И си представлявате работите както на Земята. И вашият друг свят е точно по образеца на тук. Има едно изречение, което казва: „Както горе, така и долу.“ Но какво нещо е горе и какво е долу, да се обоснове. Както е горе, на Небето, така не е долу, на Земята. Туй в сегашния живот. Защото, ако една такава аналогия си държите в ума, тогава всичко, което го има на Земята, има ли го на Небето? Няма го. Божествените неща, които има на Небето, Божествените неща ги има тук долу, на Земята. Ти минаваш, запример, покрай едно животно и казваш: „Това е животно.“ И казваш, че само човек има Божествена душа, животните нямат. Ти не познаваш – туй животно не мяза на тебе, не че има такава душа както твоята; неговата душа не е събудена, но туй Божествено не се е проявило в него, има нещо животинско. В тебе има човешко, но и човешкото не е Божествено. А животинското не е човешко. То са степени там. По какво се отличават човешките работи? Ти си гневен. Гневът е животинско състояние. Ти си нетърпелив – това е едно животинско състояние. Или нямаш понятие за правото. Казваш: „Аз да съм силен.“ Че, то е животинско да бъдеш силен, ако разрешаваш въпроса така. На силния човек е правото на негова страна. Но то е животинско състояние. Тогава слабият има най-малко право. По-силният има големи права. Казва, на силния правото е на негова страна. И питам тогава: Ако едно общество е създадено по този начин, какъв мир може да има? Така не може. Всеки силен има закона на своя страна. Туй е закон. Съдят някого, няма той прокурор, мирови съдия няма, но той, човекът, е съдия. Прокурор и съдия, и всичко. Свещеник не му трябва и учител не му трябва. Но какво ще го учиш? Той казва: „Каквото кажа, е право.“ Питам тогава: Кой е прав? Онзи, роденият първоначално, беше ли тъй силен? После стана силен. Е, питам: Неговите отношения към този, който го е родил, какви ще бъдат? Даже и синове има сега, в първите времена се подчиняваха на баща си, а като стане силен, не се подчинява вече. Е, питам тогава: На коя страна е правото? На сина или на бащата? Сега, едно малко сравнение. Представете си един голям чук, на който всичките дървета се подчиняват. Човек вземе чука и една брадва и всичките дървета се подчиняват. Сече и всичките дървета падат; и никое дърво не може да се оплаче от брадвата. Досега няма [заведени] дела против брадвата. Не зная дали има някое дело, да заведе [някой] дело. Против хората има, но против брадвата няма. Но представете си един гвоздей, който 10 пъти е по-як от големия чук. Едно малко гвоздейче и иска големия чук да го събори, да го смаже. Но туй гвоздейче е 10 пъти по-кораво. Като го чукне чукът, питам, ако се заборят малкото и голямото, на коя страна ще излезе победата? И ако този чук се занимава с туй малко гвоздейче, в края на краищата този чук ще бъде развален, унищожен. Значи, не всякога големите работи са силни. Някой път вие казвате: да имате пари. Мислите, че парите веднага всичко вършат в света. Парите, това са резултат на нещо. Те са резултат на човешкия ум. Умният човек, като има пари, той ще направи за себе си една къща, ще почне да прави къщи на бедните, болници, църкви ще прави с парите си. А онзи глупавият, тщеславният – защото всички глупави хора са тщеславни до един, – ти срещаш един тщеславен човек и той като изкукурига някъде, мисли, че като неговото кукуригане няма. Сега, разликата между умния и глупавия човек каква е? В умния има разбиране. Не разбиране само на земните временни работи; защото учен човек не е онзи, който отблизо разбира. Умният човек е вътре. Той живее не само със себе си в мир, живее не само в дома си, в обществото, но той живее в разумни отношения с цялата природа, с всичко наоколо. Той е умен човек! Който така живее, за него светът не е мъртъв. Вие считате някои неща мъртви, някои живи. То е частично разбиране. Бог е създал света и светът не може да бъде мъртъв. Камъните не са мъртви, водата не е мъртва, въздухът не е мъртъв. Нас ни се виждат така. Някои неща се движат бързо. Светлината се движи, водата се движи. От какво произтича движението? Вие нямате една ясна представа за движението. И сегашните учени хора считат, че движението вече е един признак на живота. Хубаво е. Там, дето има движение, и живот има. И считат, че животът е резултат на движението. Считат движението за причина, а живота за резултат. Те са учени хора, капацитети. Е, как ще му докажеш на този учен човек, че животът не е резултат? Да вярват, че животът произвел движението. А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?“ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава. Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?“ Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила. Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото? Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек. Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище! Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава. Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори. Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава. И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване. Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек. Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш. Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи. Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло? Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето. А човек ще го дере, агнето, взима му кожата. И след туй ще почне да я дере. А вие казвате: Господ дал да се яде месце. Няма нищо. Тогава питам: Защо на хората е позволено да ядат овца, а на вълците не е позволено? Защо на един вълк, като изяде една овца, всеки има право да му тегли куршум? Законът му дава право да тегли куршум, а за човека, като изяде една овца, никакъв куршум не му теглят? Неразбиране има. Престъплението е еднакво. Питам тогава: Какво е бъдещето на вълците? Вълците нямат никакво бъдеще. И всичките вълци ще бъдат изтребени от лицето на Земята. И вълците не могат да бъдат наследници на Земята. Всичките месоядни животни няма да бъдат наследници на Земята – тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета, всички тия ще си идат и не могат да бъдат наследници на Земята. И всички хора, които постъпват по същия начин, и те ще си заминат по същия начин. Законът е все същият. И те няма да бъдат наследници на Земята. Само че лошите хора ще си идат малко по-късно. Най-първо ще си идат лошите животни и след това и лошите хора постепенно. И те няма да наследят Земята. Сега някой може да каже да му докажа това. Нали? Аз ще му кажа: времето ще ви докаже туй. То е въпрос на времето. И когато дойде това време, ти си спомни тогава. Сега да ви докажа? Сега колкото и да се доказва, нещата остават недоказани. Не онова, което може да се доказва, е вярно. Не всяко доказателство е вярно. Аз не зная, веднъж присъствувах в съдилището, в едно дело, в Русе беше, ме заведоха там, едно углавно дело се разглеждаше в апелативния съд. Кривата страна имаше 20 души свидетели, да доказват, че той има право, който е на кривата страна. А онзи на правата страна е един турчин – претърпевшият имаше само един свидетел, намери се един човек. Като ги погледнах тия, 20-те души свидетели, всичките мязаха на него, на онзи, другия, който завежда делото. Какъвто е той, главата му, лицето му, всичките такива доландарджии, 20 души свидетели, до един. А като гледам онзи, който имаше само един свидетел, казвам: правото е на негова страна. Казвам на онзи, който седи до мене: „Правото е на този, който има един свидетел.“ Питам: Как ще реши съдията? И решаваха, решаваха, и най-после решиха правото на онзи, който имаше един свидетел. Онези съдията ги хвана, другите. Той казва, че бил там, те си имат майстория, тургат разни въпроси и най-после се намериха в противоречие – той казал, че видял нещо, пък забравил това, че е казал така и после казва, че не е бил там. Как тъй? Казва: „Ама слушах от другите.“ То е друг въпрос, че си слушал. Ти да си очевидец. Та, хванаха ги до един. И казвам: Право отсъди съдията. Не колко души имате на ваша страна. И 20 души, които мислят като вас, те не могат да бъдат ваши свидетели. Трябва да имате един ум отличен, да разбирате онова, което е право. Ти обичаш някого, то е друг въпрос, щом го обичаш. Но като дойде да кажеш една истина, има за разсъждение. Обичта ни най-малко не казва хората да говорят криво. Ти можеш да кажеш: „Аз ще кажа истината на този човек, аз го обичам.“ Та нима майката, като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама, че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. А да му светнеш една плесница, без да има никакъв кладенец, не е на място тази плесница. Той ще се натъкне на нещо, ушиеш му една плесница – на място е. И после, вие нямате ясна представа – наказанието някой път носи едно голямо благословение. Тебе някой път ако някой добър човек ти ушие една плесница, то е благословение – заради енергията, която е излязла от неговата ръка и влязла в тебе. Ти не можеш да я платиш. Господ му е казал: „Я му дай едно благословение“ – той ти ушие една плесница. Благословение е това от ръката на добрия човек. Но пази се да не дойде биенето от някой лош човек. Защото той като те удари, то е загуба. Ти не чакай да те бият лошите хора. Сега вие ще кажете: че тогава, онези, които биха Христа? Че, всички, които Го биха, те се обърнаха. Ти ако речеш да биеш един праведен човек, ти ще влезеш в неговото място. Че, апостол Павел, който съизволяваше в убиването на Стефан, казва: „С камъни да се убие, да се научи този безверник!“ Най-после, апостол Павел съизволяваше. Казва Писанието, че дрехите държал. (Деянията на апостолите, гл. 7, 8; гл. 22, ст. 20) Той беше сприхав човек, апостол Павел. Не е бил първоначално, както е в посланията. Не е така мекичък, както говори. Хъ, реже така! Най-после го хванаха, че той замести Стефан. Е? Той съизволяваше в неговото убиване. Но той отиде на неговото място. Казва: „Да се махне.“ (Деянията на апостолите, гл. 21, ст. 36) Махна се Стефан, а взеха него. Ха сега, Павел на неговото място, ще вършиш неговата работа. И той каза: „Горко ми, ако не съизволявам във Волята на Бога, ако не проповядвам.“ Сега, неразбиране има във вас. И вие искате да влезнете в Небето. Като ленивите искате да влезнете. Искате да влезете в Небето с бели ръкавици; искате да влезете в Небето с хубава шапка, с лачени чепичета. И като ви изнасят на гробищата, облекат ви хубаво. Нищо няма да остане от това облекло. После, някои има, им тургат и пръстен, и тъй, с брилянтена огърлица. Пък тия работи хич няма да идат. Сега аз ви говоря, то е етика на вашата вяра, де. Вие идвате, тук сте дошли с позлатени възгледи. Казвате: „Баща ми знаеш ли кой е?“ Аз не се интересувам вашият баща кой е. Не ме интересува баща ви. – „Ама аз съм способен.“ И това не ме интересува. Ти свириш. Кой е баща ти, не питам – ти свириш, вземи тона на цигулката право, вярно трябва да изкараш тона. Ти искаш да пееш – искам да видя гласа ти. Кой е баща ти и коя е майка ти, после ще ги уча. Ако пееш хубаво, ще мисля, че баща ти и майка ти пеят хубаво. Но ако ти пееш лошо, ще мисля, че баща ти и майка ти са като тебе. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих?“ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи. Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод. Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?“, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има. Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби. По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява. Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие. Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така. Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?“ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат. То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка. Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде. И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен. Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?“ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо. Не, нищо не знаете. Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят. Или казват: като мислим ние за Невидимия свят, мислим оттам този свят е проектиран. Земният живот е една проекция на духовния свят. Той е една сянка. Но земният живот ни най-малко не е като духовния живот. Има едно качество. Сега, едно от качествата кое е? Най-първо, човек като прогресира в духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. После, трябва да има мир, а мирът се дължи на това, че той мисли. Вие разсъждавайте. Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!“ Казва съдията: „Добре.“ Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре – четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред. Сега ние се възмущаваме. То е външната страна. Едно вътрешно пречистване на мисълта трябва. Казват: човек да има една чиста мисъл, една Божествена мисъл, но и живот, и здраве, и мир, и любов. Всяка една Божествена мисъл като влезе в дома ти, то е едно благословение. Всяко едно Божествено чувство, което се зароди в тебе, то носи благословение. Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микроскопическа ако е; може да направиш едно малко добро, Божествено, то ще носи благословение за тебе. Но ако не направиш това микроскопическо добро, ако доброто не може да дойде в тебе, тогава човек не може да расте. Та казвам: Божественото в нас ще бъде само онова, което ни въздига. Какво мислиш ти, то е друг въпрос. Аз гледам една мисъл въздига ли ме, внася ли светлина в мене; едно чувство внася ли живот вътре; и за постъпката е същото. Постъпката, за мене, чувството и мисълта, те са земни. Постъпките, това представлява хубавата страна на физическия свят, чувствата представляват хубостите на духовния свят, а мислите представляват хубостите на Божествения свят. За някои мислите са Божественият свят, чувствата са духовният свят, а за мене постъпките са физическият свят. За мене Господ живее във физическия свят, тъй както жив е и в духовния свят. Във физическия свят, но не в нашия свят, който ние сме създали, не там. Та сега, Христос като се спори... Тук се спорят с евреите. Той иска да ги накара, казва: „Ако в Мене не вярвате, вярвайте в това, което е право. Опитайте тия неща, които Аз ви давам, за да познаете.“ Как ще познаят, по кой начин те можаха да познаят дали Той е Христос или не е Христос? Ако дойде един прост човек и той няма никаква диплома като лекар, но вие вкъщи, някои от членовете на семейството е болен и този човек го излекува? „Ама ти откъде си дошъл?“ Може отникъде да не е дошъл, но кое е важното: дипломата или че знае да лекува? А щом не може лекува, той диплома няма. Щом може да лекува, той има диплома. Вие искате да знаете някой човек свят ли е или не. Че, той като дошъл вкъщи, у вас, и си заминал и остави благословението в дома, този човек е добър. А дойде някой вкъщи – след като дошъл, дойде сиромашия, нещастия. Котсуз хора има, от които ви е страх всичките. Тогава, за мене не важи какви сте – аз искам да зная, като идете вкъщи, какво добро носите. Туй е добрина за мене. Какво ще оставите с вашата мисъл. Може нищо да не кажете, може и да не говорите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат. Добрият човек е като един скъпоценен камък – той отражава светлината; той е като един цвят – без да иска, ухание излиза от него. И Писанието казва: всички трябва да бъдем като цветове, ухание трябва да излиза. Сега, туй е за онези от вас, които искате да се учите. То не е за осъждане, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат, да ви дадат нови наставления. И те ще ви обърнат вниманието там, дето не е. Сега, питам ви: Толкова години следвате, как проявявате вие любовта? В книгата трябва да четете, за да проявите любовта. Някой път казвате, че трябва да се обичаме. Как трябва да се обичаме, кажете ми сега. Как обичате вие? Мислите ли вие, че като прегърнете хляба, че като го ядете, че го обичате? В истинската любов има едно качество, което седи в следното: дотогава, докато ти в един човек не виждаш, че Бог живее в него и не го обичаш заради Бога, твоята любов не е права, нищо повече. За мене тази е мярката. Докато ти съзнаваш, че в този човек е Бог вътре – той дали го съзнава или не, то е друг въпрос, но когато аз съзнавам, че Бог живее в него, аз го обичам този човек, моята любов е правилна. И на този човек аз всякога ще му правя добро. Дали той е богат или не, то е друг въпрос. Някой път аз казвам: в мене има една черта, тя е следната. Аз се отличавам само по едно нещо. Много проста работа е. В мене има една черта, която в другите хора не съм забелязал. Тя е следната: аз като давам вода на един беден човек, може да е дрипав, и на един богат или учен човек, еднакво ми е приятно. Като давам вода на бедния, на дрипавия, и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и да е – еднакво ми е приятно. И то е правилният път. Приятно ми е, че водата отива на място. Аз не обръщам внимание на неговите дрехи, не обръщам внимание и на обущата му, но считам, единият е Божествена душа и другият е Божествена душа, само облеклата им са различни. Щом аз направя, сега, едно различие, то вече любовта я няма там. По малките работи се отличава човек. Вие, запример, ако дойде един беден човек при вас, аз съм наблюдавал по някой път като дойде такъв беден, дрипав човек при вас, вие вземете чашата и не я измивате, наливате и му давате. Аз не правя така. Аз, като дойде един беден човек, три пъти ще измия чашата – както за себе си, и ще му дам да пие. И като дойде един богат човек, и за него ще направя същото; и за мене правя същото. Аз не правя никакво различие. Някой на богатия човек ще я измие, а на бедния не я измива. Ти си несправедлив тогава. Ти си направил едно лицеприятие, тебе външните неща са те привлекли и ти влияят. Дойде някой богат човек – веднага ти направиш различие, кажеш: „Заповядай.“ Дойде един беден човек – кажеш: „Какво искаш там?“ Сега, аз не говоря за земните просяци. Аз говоря за бедните хора, които са светии, предрешени светии с дрипави дрехи, шапки, обуща, че искат да ни изпитат как ще постъпим с тях. Като дойде той, скрит е той, поусмихне се малко, че ме изпитва как ще му дам. И той, като дигне чашата, ме цени. Аз като му дам чашата, той погледне чашата и зная вече. На всички, на които съм давал вода, като погледнат чашата вода, той са поусмихне. И богатият, и бедният се усмихват, понеже еднакво съм очистил чашата. Пък и единият, и другият ме изпитват. Богатият е един голям нехранимайко, който ме изпитва и сиромахът е скрит светия, който ме изпитва. На богатия казвам: „Да станеш чист отвътре като тази вода; отвънка си такъв, но да бъдеш и отвътре такъв, какъвто си отвънка.“ А на светията казвам: „И ти да станеш отвънка такъв, какъвто си отвътре.“ И на двамата казвам. Питам: Не съм ли аз на правата страна? И тогава, като дойдат двамата, запознавам ги. Казвам: Тия двамата са мои приятели. На бедния казвам: „Вие може да бъдете приятели, понеже ти си отвън благороден, той отвън не е благороден, отвътре е, а ти отвътре не си благороден – тогава двамата може да се обмените. При вашите качества, приятелство може да има между вас.“ Така трябва да гледате. Правилни постъпки трябва да имате. Ако така не постъпвате, нищо няма да направите. Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не. Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява. Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече. По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто. Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии. Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място. Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения. Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение. Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат. Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.) Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова. Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко. Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите. Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“ И Христос, и Той повтори същия изпит. Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля. Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие. Моли се да мине тази чаша, да не дойдат страданията, а страданията дойдоха отгоре. Той не казва: „Господи, как тъй? Аз направих толкова добрини, а Той да Ме излага и да Ме извадят на туй поругание, да Ми се смеят хората.“ А пък вие, малките изгревци, нямате нито характера на Иова, нито характера на Христа. От мене изисквате някои неща – „Как ще ми уредиш живота?“ От мене искат да им уредя живота. Всеки един от вас ще си урежда сам, разбирате ли? Никой от мене няма право [да иска] аз да уреждам живота му. Това е срамота! Може да ви дам как да живеете. Ако виждате нещо добро от мене, може да вземете. Направете го. Пък ако можете да живеете по-добре от мене, аз ще се уча от вас. От вашите глупости ще се уча, ще се уча от тях. Че какво да ви кажа сега? Аз да ви кажа, че като изгревци тук няма. Отвън като изгревци няма, но отвътре не сте такива. Отвън, може да ви кажа това, в сравнение [с] другите отвън вие сте светии, но в сравнение вътрешно – не. Аз сега ви говоря за вътрешния живот. Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре, за вътрешния живот, казвам това. Ако някой ме попита какво мисля за изгревци, ще кажа: като хора отвън като тях няма. Вчера дойде една сестра и каза: „Знаеш какво мислят хората за изгревци?“ – „Какво?“ – „Че хора като тях няма.“ – „Как тъй?“ Тази сестра отишла да купува нещо за 2 лева. И наместо 2 лева, дала 20 лева. Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза. Отива при този, от когото е купила за 2 лева. Там имало едно момиче, сега го няма там. Казва: „Тук съм дала 20 лева по погрешка.“ – „Аз не зная, госпожо. Момичето го няма.“ В това време влиза един обущар и пита какво се разправят. Пита сестрата къде живее. Казва: „Да не си от Новото Учение?“ – „Да.“ – „А, честни са тия хора. Скоро давай ѝ 20 лева, те не лъжат.“ Продавачът казва: „Като е тъй, добре.“ Той ѝ дава 20 лева. Но той, като дал 20-те лева, не си задържал своите 2 лева. Идва тази сестра до Изгрева, гледа: държи 20 лева. Най-първо дала повече, наместо 2 лева дала 20 лева, сега, като ѝ върнали парите, не задържали 2-та лева. Тя се уморила, но пак се връща. Пита я продавачът: – „Ти какво [си] направила? Нали ти дадох 20-те лева?“ – „Но ти не си задържал 2-та лева.“ – „Е, има честни хора!“ Е, туй е препоръка за Изгрев. Сега, къде е вътрешната погрешка на сестрата? Аз ако бях на нейното място, щях да оставя 20-те лева, не щях да се върна. То е външната честност. А пък като се върна, ѝ казвам: не си прегледа сметката. Вземаш 20 лева и не ѝ идва на ум да задържат 2 лева. Най-първо хич не искаш да изгубиш 20-те лева, пък ти си взела 2-та лева. Още на мястото трябваше да види, не трябваше да е разсеяна, и да му каже: „Задръж си твоите пари, 2-та лева.“ Това са, сега, потънкости. Но казвам: То е пак другата философия. Та, в нашите вземания и давания, в нашите постъпки с другия свят трябва да бъдем крайно изправни. Тъй, както в търговията изправни. Нито полици, нито да вземаме, нито да даваме, нито да подяждаме. Невидимият свят обича точност в сметките. Защото ние разполагаме с Божиите енергии, нямаме право да изхарчваме повече, отколкото трябва. Ние имаме право много да харчим, но нямаме никакво право да харчим повече, отколкото е позволено. Това е закон във всички неща. Никой не живее за себе си. Та, трябва да бъдем образци, нови модели трябва да имаме. Едно вътрешно правило. Аз някой път ще изнеса, има много работи за дялане. Аз съм намислил в една лекция да изнеса някои неща, да ви кажа какво нещо е морал. Не тъй, обикновен, шаблонен морал, но нещо конкретно, което можете да приложите в живота. Еднакъв трябва да бъде. В това седи моралът. Ако човек не може да разбира Божия закон, това има влияние върху сегашното и нашето бъдещо развитие. Нашият сегашен живот ще бъде основа за бъдещия в Небето, като се върнете от Земята. Някои от вас мислят, че като идат в другия свят, няма да искат да дойдат на Земята. Ако не иска, няма да се върне. Тъй насила няма да го карат. Но като идеш в другия свят, да имаш желание да дойдеш тук, на Земята, и тук като си, на Земята, да не съжаляваш, но онова, за което си дошъл, за което ти си дал обещание, изпълни го. Защото вие горе сте дали обещание коя работа да свършите. А сега се потривате. Тук преди два деня, дойде един при мене, в петък беше това, един млад момък, много способен. Опитва се той да се самоубие, той не намира смисъл в живота. Аз зная причините, няма да ви ги кажа, защо иска да се самоубие. Казвам му: Слушай, ти забрави ли, че като слизаше от Невидимия свят, тебе ти дадоха една програма? „Ти готов ли си за това и това да направиш? Нямаш ли нещо против?“ – „Не, по силите ми е, аз това ще направя.“ Ти се подписа отдолу. Като слизаше, ти забрави книжката. – „Тогава – казва, – щом съм подписал... Аз го забравих, аз мисля, че нищо не съм подписал, но щом има подпис, тази работа ми е ясна. Подписал съм – ще го направя.“ Че, за да бъдеш честен, трябва да изпълниш това, което подписа. Пък ти искаш да се самоубиеш. Казвам: Тази работа ти не си свършил, посред ден ти напускаш работата си. Ще те питат защо се връщаш наполовина от работата. Така, вие всички сте подписали какво ще правите. Не ставайте доландарджии, не става тази работа така. И не мислете, че може да мине така. Никому не се прави лицеприятие. Трябва да се изпълни Волята Божия, да се освети Името Божие и да се въдвори Царството Божие. Това е смисълът на живота. Нали ви говорих – онова, което сме обещали, трябва да го направим. Това е, което Бог изисква от нас. Та, много обещания имаме. Не насила, доброволно ние ще го направим, няма да ни заставят. – „Ама ще замедлим своя прогрес.“ Ще кажеш: „Аз съм обещал, трябва да го направя.“ Какво правят хората около мене, то е второстепенно. Но какво аз правя, то е важно. Че не ме обичат хората, че не ме слушат, то е друг въпрос. Онова, което аз правя, трябва да го направя. По някой път може да се смущавам – то е друг въпрос. Че се смущавам, смущавам се, но трябва да си извърша работата. Ама по някой път иде обезверяване, или обезсърчаване, или болести. За мене тия работи са второстепенни. Болен-не болен, вярваш или не вярваш, слабне слаб, работата трябва да се изпълни. При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит. Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин. И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай!“ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я. „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.“ „Аз дойдох да им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага. Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението – какво да даде. Божият Дух носи всичките блага на живота. 7 ч 5 мин (На поляната направихме упражненията.) 12-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 8.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  14. Аудио - чете Иванка Петрова От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Огънят на пречистването. Едно добро 1 декември 1935 г., 5 ч сутринта. (Студеничко, скреж. Звездно небе.) Нарядът. 3-та глава от Евангелието на Иоана. „В начало бе Словото“ Едно обикновено състояние на духовния живот, което аз наричам ревматично състояние. Един мускулен ревматизъм има, който сковава краката на хората, да не могат да се движат. Като рече да се подвижи, боли го. Крак го боли, ръката го боли, навсякъде, та не смее да се помръдне. Той е подложен на известни правила. И като рече да се върти, особени, класически маниери има – маниери на ревматизъм. И пита: „По кой начин да се мръдна? Как да мисля?“ Ревматизъм. Ти имаш ревматизъм – всичките правила ще ги спазваш. Ако го нямаш, ще се въртиш тъй, както искаш. Та, сега считат: както искаш. Не може както искаш, но тъй, както ревматизмът иска. Ревматизма създадохме ние, а онова, здравословното състояние е от Бога. Та сега, ще гледате да се освободите от вашия ревматизъм, от мускулния ревматизъм. Аз го наричам класически ревматизъм на движението. То е етикеция в мисълта, етикеция на чувствата: тъй да седи човек, човек седи, размишлява какви ще бъдат резултатите. Какви ще бъдат резултатите? Ако аз полея един човек с чиста вода, здравословно е. Само дето капне една чиста капка вода, тя носи живот без разлика. Всякога чистата вода носи благословение. А калната вода, дето капне, влошеви работата. Там въпросът е друг. Там остават лекета. Ако мислиш чисто, няма да мислиш за никакви правила. Мисли и не бой се! „Ама, какво ще стане?“ Ти говори истината, дето падне, то ще изникне. Не мисли за последствията. „Ама какво ще стане?“ Ни най-малко няма какво да мислиш. Ако словото ти не носи Божественото, трябва да мислиш. Щом имаш класически ревматизъм, ще бъдеш внимателен, как да се помръднеш, навсякъде. Някой път ще кажат ръката си да носиш така – класически. Ще ходиш и ще помръдваш едната страна, едната ръка, а другата ръка ще държиш тъй, права, спусната. Сега, туй е външното, но ще знаете: едно сковаване има. Тогава всичките обичате да говорите някой път за недъзите на хората. Аз наричам: туй е класически ревматизъм. Ти обичаш погрешките на един. Но той като дойде, ще ти покаже, че има някои свои погрешки, или за погрешките на други хора. Питам: Ако човек се занимава с погрешките на другите хора, какво печели? Всякога петниш ума си. Ти като мислиш за всякое зло или за някой лош образ, цапаш ума си. Ти мислиш Петко, Драган, Стоян какво прави в стаята си. Аз ще ти кажа какво прави. Две неща може да прави. Ако е при касата на някой богаташ и има класически ревматизъм и касата е отворена, той ще гледа по кой начин сега да привлече парите в джеба си. И след като ги привлече, ще търси начин да се извини. Ще цитира стихове, че светът тъй е направен, че Бог тъй е дал. Но работата е, че парите в тази форма Господ не ги е създал, те не са круши, не са ябълки, те са от човеците. Следователно само може да крадеш човешкото. А знаете ли какво значи кражба? Като извадите „кр“, „ра“ е Слънцето. А „к“ – забулиш Слънцето, да престане да свети. То е кражба. „К“-то махни, ще остане „ра“. Интересно е, вземете на български един слог и на английски – може да имат точно две противоположни значения. На българина му кажи „син“, той ще му трепне сърцето: неговият възлюблен син; но ако кажеш „син“ на англичанина, то той казва „грях, престъпление“. (sin (англ.) – грях; my (англ.) – мой) Ако му кажеш: „май син“ – „моят грях“; защото твоят син за англичанина е грях. Имат същото произношение. И колко трябва да се чистят слоговете. Кой е прав? Англичаните произнасят другояче и ние произнасяме [другояче]. Значи, нашите синове са английските грехове. Та, кой е на правата страна? Та, и на английски и „сън“ еднакво се произнася. Той казва: „май сън“ (sun (англ.) – слънце) е Слънцето, а на български „сън“ значи да спиш. Българинът казва: „сънят ми“ и англичанинът казва: „сън“. Казва: „сън“ – твоето спане е твоята почивка. И „син“ е неговият възлюблен, чадото му. Е, питам: как са произнасяли имената? Тия съвпадения сега, кой е на правата страна? Аз мисля, че англичаните са на правата страна. Човек, на когото му върви, е на правата страна; а човек, на когото не му върви, е на кривата страна. Който може да ходи, е на правата страна, а който не може да ходи, е на кривата страна. На когото работите са оплетени, е на кривата страна, а на когото работите не са оплетени, е на правата страна. Понеже английските работи не са оплетени, са по-малко оплетени, на правата страна са, а нашите, български работи са оплетени повече – на кривата страна са. Казва: Кой е на правата страна? Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. Безразлично е дали причините произтичат от тебе или не. Каквито и да са причините, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти – свободно, и постъпките ти – свободни, ти си на правата страна. Дали е в тебе посторонно или по рождение, както и да е. Но вие искате да знаете какво нещо е свобода. Свободата съдържа едно качество на ума. Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен. Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода. „Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле. На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има. А вие го търсите тук. На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край