Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'утринни слова'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  2. ПРИРАВНЯВАНЕ И ЛЮБОВЬ 35-то Недѣлно Утринно Слово 19.IX.1937 г. Недѣля, 5 ч.с. ИЗГРѢВЪ Добрата молитва.91 Псаломъ. Молитва на Царството Ще прочета 52 глава отъ Исаястр.509 /Прочете Учителятъ първия стихъ/. Думата “силенъ” е национализъмъ сега. Разбирането на хората. Нѣма да влезе неорганизиранъ, нечистъ, национализъмъ е, всички ще бѫдатъ все евреи, на сегашенъ езикъ казано, невѣрващи нѣма да има. /Учителять прочете отъ втория до шестия стихъ./ Значи туй, което не се е сбѫднало въ неговото врѣме, пакъ ще се сбѫдне. Учителять чете до края. Духътъ Божи. Често въ васъ, ако съзнанието има едно положение, тогава нѣкой нѣща не ги знаете. Изисква се дълго време да се говори на единъчовѣкъ, за да разбере нѣкаква истина. Запримеръ едно родено пеленаче, ако на него му кажете 2х2=4, не разбира; като стане на 2 години, пакъ не разбира, като стане на 21 година, ще започне да разбира защо 2 по 2 е равно на 4. Даже възрастниятъ не всѣкога разбира какво е 2 по 2. Две ябълки сѫбрани съ други 2 ябълки правятъ 4 ябълки. Две ябълки, това сѫ резултатъ. Ако кажеме 2 по 2 е четири. Ние имаме въ мисловния свѣтъ единъ резултатъ. Този резултатъ, като го сѫберемъ, какво ще даде? -Ако единъ бѣденъ човѣкъ има да дава 4.000, борчлия е, длъжникъ е нѣкому. Единъ му дава 2.000 лева. Единъ му дава 2.000 лева и другъ му дава още 2.000 лева, ставатъ 4.000 лева. Какъвъ е смисълътъ на 4.000 лева. Какво го ползува дългътъ? -Онзи, който има да дава, е ограниченъ въ своята свобода. Значи, затворенъ е въ затвора. Единиятъ като дава 2.000 лева, и другиятъ като дава2.000 лева, ще го извадятъ отъ затвора. Следователно, двѣ по двѣ показва закона, по който ти можешъ да излезешъ изъ затвора навѫнъ. Следователно тѣ казватъ, какво нѣщо е двѣте. -То е начинъ, по който може да се освободишъ. Сѣга се ражда другата мисъль. По другъ начинъ човѣкъ не може ли да се освободи? -Всѣкога, когато човѣкъ се ограничава, има нѣщо да дава. И когато човѣка го заробватъ, все таки искатъ нѣщо отъ него. Кого заробватъ? Заробватъ винаги богатия. Кого обира сиромаха? Богатия обиратъ. Кого нападатъ? И глупавия и най-учения се напада. Кого цапатъ? Свѣтията може да се оцапа. Грѣшникътъ? -Той е оцапанъ. На единъ свѣтия можешъ да кажѣшъ каквото искашъ, може да го оцапашъ, но единъ грѣшникъ е така оцапанъ, че онова, което го оцапа, не може да се види. Слѣдователно туй, съ което свѣтията може да се оцапа, грѣшникътъ не може да се оцапва. Туй, при което свѣтията може да се омие, грѣшникътъ се оцапва. Ами че ти ако на грѣшника, ако той е облеченъ въ черна дреха царска грѣшна дреха, ти туришъ бѣло петно, нѣма ли да се оцапа?-Всѣки отъ неговитѣ другари ще му каже - какво е това петно начерната дрѣха, отъ кѫде е дошло, несъвместимо е. Двѣ по двѣ е четири. По нѣкой пѫть казвате, какво нѣщо е умразата? Какво нѣщо е Любовьта? -Умразата е движение надолу къмъ материалния свѣтъ. Щомъ ти пожѣлаешъ пари, умраза въ тебе вече действува. Щомъ пожѣлаешъ да отидешъ къмъ Бога, да се освободишъ отъ богатството, законътъ на Любовьта е подействувалъ въ тебе. И действително въ езиците, българскиятъ, английскиятъ и др. езици, които вървятъ по закона на еволюцията и инволюцията, значи сѫ почти едни и сѫщи. Вземете въ английски “любовь”, “love ”. “L” нагоре се пише, което показва движение, а умразата се пише с “h”, въ български езикъ надолу се пише. Туй движение е надолу. Умразата е движение надолу. Любовьта е движение, което се пише нагоре. Какво нѣщо е Любовьта? Любовьта е движение нагоре. Щомъ искашъ да станешъ сиромахъ, ще имашъ Любовь колкото искашъ. Щомъ искашъ да станешъ богатъ, ще имашъ умраза колкото искашъ. Ставатъ хората богати, може да имашъ 100 души слуги, или фабрикантъ си, може ли съ тия хора да не се скарашъ? Започнешъ да имъ взимашъ по половинъ левъ отъ надницата, тѣ сѫ 2000 души, работятъ ти и като имъ вземешъ по половинъ левъ отъ заплатата, имашъ 1000 лева на день. Ти искашъ да те обичатъ хората, защо? -За да печелишъ. Пъкъ онѣзи, които работятъ и тѣсѫ като тебе. Ти си баща, тѣ сѫ деца. Какъвто е бащата, такива сѫ и децата. Могатъ ли вълчетата да бѫдатъ по-свѣти отъ баща си. Могатъ ли на овцете малките агънца да бѫдатъ по-добри отъ баща си? -Тѣ ще бѫдатъ точно такива, каквито сѫ бащите имъ. Често чувамъ да казвате, да се обичаме. Една нова мисъль, която влезе, никога не ви идва на умъ, вие всички се стремите да имате обща любовь. Именно общата любовь би донесла всичкото нещастие въ свѣта. Обичъ къмъ всичкото, тамъ е всичката умраза. Нѣкой казва: Да обичаме всичко. Тамъ е всичката мѫчнотия, че е невъзможно да обичашъ всички. Като речешъ да обичашъ всички, ще имъ вземешъ по половинъ левъ. Най-първо казвашъ, ела при мене да служишъ. Ще имашъ заплата 50,60 лева. Ти имъ давашъ на тѣхъ на день по 50,60 лева, но половинъ левь взимашъ за себе си. Тѣ ще кажатъ, изедникъ е. Какъ ще бѫде изедникъ, когато дава 60 лева, а задържа половинъ левь за себе си, кѫде е злото сега, кажете ми? - Злото е тамъ, че тѣ взематъ по 60 лева, пъкъ ти като правишъ добро на 2000 души, отъ всѣки взимашъ по половинъ левь, ти имашъ 1000 лева на день, значи тѣ иматъ по 60 лева, а ти имашъ по 1000 лева. По нѣкой пѫть защо се поражда умраза въ вашите сърдца? -Не е ли сѫщиятъ законъ? Вие казвате, да се обичаме. Какъ да се обичаме?-Щомъ ти вземашъ 1000 лева, а азъ взимамъ 60 лева, не можемъ да се обичаме. Вземетѣ който и да е, и въ старо врѣме, и сега, оженѣте единъ мѫжъ за две жени, веднага ще има умраза. Понѣже едната ще бѫде обичана повече, другата - по-малко. Щомъ двѣте се обичатъ еднакво -нѣма умраза. Така бѣше съ Яковъ. Той имаше 12 сина и той обичаше единия повече; зароди се умраза въ другите, казватъ “Не искаме този изедникъ, не искаме той да взема обичьта на баща ни”, така точно сега искатъ да се примиряватъ. Всичкитѣ религиозни секти, които сѫществуватъ, всѣка религия, която дойде въ свѣта, иска да каже, че тя е по-близо до Бога, чрезъ тѣхъ Господь повече ви е далъ. И умразата дойде. Казватъ: Защо ни мразятъ? - Мразятъ ви, защото стѣ взѣли повече. - Не искаме да ни мразятъ. Направете заплатата равна -1000 лева, които стѣ взѣли, приравнете ги, че всички да знаятъ, че и вие стѣ като единъ работникъ - вземете 60 лева. Казвамъ: И между васъ става сѫщото, и тукъ може да се зароди умраза, ако нѣкой стане свѣтия, веднага ще го намразите, не може да го търпите, по неговъ адресъ говорите, защо? -Взема повече. Сега азъ разглеждамъ всѣко нѣщо основно. Изгладетѣ вашето сърдце, зада обичате нѣкого. Въ обичьта се крие нѣщо много користолюбиво. Едно фино користолюбие има въ Любовьта. Нѣкой казва: Азъ много обичамъ. Азъ зная защо ме обичатъ, той е боленъ, пъкъ азъ може да го излѣкувамъ. Дойде другъ и казва, много ви обичамъ. Той казва: Вие стѣ по-здравъ. Повече здраве имате. Азъ съмъ беденъ. Вие 1000 лева имате, пъкъ азъ имамъ само 60 лева. Дано ми дадешъ нѣщо. Та казвамъ, намерете сега въ какво седи безкористието на Любовьта? Христосъ е съзнавалъ този законъ и той казва: Ако не се отречешъ отъ всичко, което имашъ, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие, понеже ако влѣзешъ съ тия идеи въ Царството Божие, вие ще развалите свѣта и въ небето да сте, пакъ ще се карате. Тогава се заражда въпроса, какво трѣбва да се прави? - Тамъ е философията. Дойде нѣкой при мѣне и казва: Азъ не мисля като другитѣ хора. - Тамъ е злото, че ти не мислишъ като другитѣ. Азъ, казва, малко по-другояче мисля. - Тамъ е злото, че по-другояче мислишъ, по-другояче постѫпвашъ. Азъ, казва, по-другояче мисля, по-другояче постѫпвамъ. Тамъ е злото. Веднъжъ при мене дойде единъ музикантъ и ми казва за музиката, азъ другояче мисля. Казвамъ, и азъ другояче мисля. Но я да попѣемъ и двамата. Какъ ти пѣешъ. И какъ азъ пѣя. Турямъ една кибритена клечка и казвамъ, ха сега ти пѣй. После и азъ ще пѣя. Можемъ ли да запалимъ кибритената клечка съ вашето пѣене. Ако ти не може да я запалишъ, и ако азъ не може да я запаля, не сме отъ първокласните пѣвци. Азъ ви считамъ, че вие сте всички кибритени клечки за мѣнъ. Азъ разсѫждавамъ: Азъ ако говоря и може да ви запаля, има нѣщо истинно. Щомъ ви говоря и клечките не се палятъ, -нѣма истина. Споредъ менъ трѣбва да стане въ човѣка една вѫтрешна промѣна. Казвашъ трѣбва да обичашъ нѣкой човѣкъ. За да обичашъчовѣка, трѣбва да го приравнишъ съ себе си. Ако туришъ единъ човѣкъ повече отъ себе си, ти го туряшъ на опасенъ пѫть. Ако го туряшъ надъ себе си, ти го правишъ господарь на себе си. Ако го туришъ подъ себе си, ти го правишъ слуга на себе си. Слѣдователно горе господарь си, долу -слуга си. Горе ще ти заповѣдватъ, ти ще се подчинѣвашъ. Долу ти ще му заповѣдвашъ, той ще се подчинѣва. Значи, ако той е надъ тѣбе, ти си недоволенъ отъ него. Ако той е подъ тебе, той ще бѫде недоволенъ отъ тебе. Питамъ тогава какво ще правишъ?-Плюсъ е отгоре надъ тебе, минусъ е отдолу подъ тебе. Кой е стрѣлката на равновѣсието? Казватѣ равно на какво, 5 изваденоотъ 6 е равно на единица; 5 и 1 сѫбрано е равно на 6. Да допуснемъ, че вие отивате нѣкѫде. Проповѣдвате, казватъ всичките хора сѫ клѣчки, казватъ: че какъ не можѣмъ да бѫдемъ клѣчки. Какъ ще изясните думата “клѣчка”? -Клѣчка е излѣзла отъ клѣкамъ, туй, което може да клѣка, е клѣчка. Туй, което не може да клѣка, не е клѣчка. Туй, което може да се огъва въ каквото и да е направление, е клѣчка. Думата клѣчка не разбирайте кибритена клѣчка. Може да клѣкне, понѣже веднага като запалишъ, туришъ долу, запалишъ огѫня. Ако клѣчката запали огъня, тя е клѣчка. Но ако не пали огъня, тя е никаква клѣчка. Сега трѣбва да разбиратѣ законитѣ на граматиката. Ще видите, че онзи, който направилъ клѣчката, разбира. На български думата “клѣчка” започва съ К. Имате една перпѣндикулярна линия, други два перпѣндикуляра къмъ тази линия. Значи тѣзи двѣ линии сѫ единъ ударъ къмъ пѫрвата линия. Този ударъ, съ който образува туй запалване. При всѣко нѣщастие въ свѣта, има ударъ. И Любовьта е единъ ударъ. Умразата е другъ ударъ. Любовьта бие господарите. Умразата бие слугите. Ти единъ слуга трѣбва да го мразишъ, а господаря трѣбва да го обичашъ, нали така? -Въ сѫщность така се развива въпроса. Щомъ имашъ единъ слуга, нѣмашъ почитание. Ти изведнъжъ си неглиже. Щомъ е нѣкой господаръ, ти съ благоволение поглѣднешъ, умилно. Ти искашъ прѣдъ господаря да се покажешъ, че си добъръ, той да повиши заплатата. Та вие постоянно говорите за Любовьта. Казвате: Христовата Любовь. Каква е Христовата Любовь? -Вие казвате Христовата Любовь. Прави добро съ своитѣ рѫце. Никаква Христова Любовь не е. Тя е Любовьта на умразата. Туй, което проповѣдватъ, не е Христовата Любовь. Всѣко нѣщо, което азъ вземамъ, то е умраза. Той казва: Мене страшно ме обиди. Какво те е обидилъ? -Казалъ ти,че си билъ много лакомъ. Въ лакомията само една буква има, която е грѣшна. Л е на мѣсто. Понеже Л-то отива нагоре къмъ Бога. А-то е натоварено. Значи А-то е грѣшно. Ла-комъ. “Комъ” въ музиката какво означава? -Колко гами има тамъ? Та казвамъ: А-то трѣбва да се затвори. Всѣкога когато А-то е натоварена камила, трѣбва да се разтовари. Следователно всѣка умраза, това е единъ излишенъ товаръ, и когато ние говоримъ за Любовьта, подъ думата Любовь разбираме да се разтоваришъ. Какво е Любовьта? -Туй, което е натоварено - обремененото човѣшко сърдце. Туй, което е натоваренообременения човѣшки умъ; туй, което е натоварено - обременениятъчовѣшки духъ, туй, което е натоварено, обременената човѣшка душа. Всѣко нѣщо, което е натоварено, за да му се даде почивка. Това азъ разбирамъ подъ думата “Любовь”. До сега вие не знаехте какво нѣщо е Любовьта. Любовьта е законъ за разтоварване, умразата е законъ за товарене. Да те мразять, ще те натоварятъ, ще поносишъ малко. Следъ като си работилъ, ще те разтоварятъ. Туй, което се разтоварва, това е Любовьта. И следователно, когато Христосъ дойде на земята, Той самъ се разтовари. Той беше богатъ въ небето. Имашѣ нѣщо, което го незадоволява. Казва: Тия хора на земята сѫ много натоварени, и азъ съмъ натоваренъ отъ горе. И той беше богатъ и хората на земята бѣха богати въ умразата, а Той беше богатъ въ Любовьта. Следователно, Христосъ отъ небѣто дойде съ своитѣ капитали, да купи стоката на хората. Той понесе грѣховете на хората, взе тази стока. Апостолъ Павелъ казва - осиромашехъ. Тълкуватъ проповедницитѣ - не осиромаше, даде парите на хората за грѣховете имъ. Стока е това. Вие считате грѣховете не сѫ нищо, безъ съдържание сѫ. Тия грѣхове, ако знаешъ какво да извадишъ отъ тѣхъ, ще имашъ богатство колкото искашъ. Казвамъ: За да се изрази тази идѣя, който не може да я обясни, той ще се опетни. Питаме какъ ще се опетни? -Да ви приведа другъ единъ примеръ; ако единъ болѣнъ човѣкъ има жена, болна отъ проказа, на коята всѣка частъ на телото тече гной - и отъ очите и отъ ушите и отъ носа и отъ устата, и се приближи при нея единъ красивъ лекаръ-хубавецъ, че я пипа, този мѫжъ никога нѣма да му влезе въ ума, че лекарятъ има лоша мисъль. Той ще гледа да я вземе да я пипа за рѫцете, всѣкѫде да я пипа лекарятъ, само той да не я пипа. Ще счита, че е едно благо заради него. Никаква болесть нѣма да влезе. Но ако жена му е красива, стройна, тялото и е така хубаво, мекичка кожа, уста червенички, очи светли, вежди тънки, уши хубави, всичко тъй хубаво, той на шишъ ще го опече. Ако този лекаръ я пипа, лекарятъ въ кѫщи не може да припари. Въ първиятъ случай ще бѫде тихъ и спокоенъ, ще се радва,че лекарятъ пипа жена му, а вториятъ случай ще обикаля и ще пъшка. Кажете ми защо е така? Азъ веднъжъ пътувахъ съ единъ български учитель, гимназиаленъ учитель, разправяме се за философски работи. Минаваме покрай една гостилница, кѫдето бѣха насѣдали повече отъ 100 души на масите. Тамъ има такива пържоли опѣчени и той току изведнъжъ въздъхна дълбоко. Едно врѣме казва, и азъ можехъ даямъ тия работи, вижъ тия хора, пъкъ азъ опъвамъ каиша, нѣма какво да ямъ. Вижъ какво ядене има тамъ. Така е то, сиромашия. Пари да имашъ, какви сѫ хубави кюфтенцата, пържолите, всичко туй. Азъ нищо не му казвамъ. Рекохъ, какво искашъ сега? -Азъ му превеждамъ едно противоречие. Казвамъ: Азъ може да ти върна всичко туй, което искашъ, но казвамъ - само за единъ день. Утре ти ще имашъ туй, което искашъ, азъ може да ти го върна. За единъ день, но на другия день ти ще заминешъ за другия свѣтъ. Може да ядешъ кюфтенца за единъ день, но ще заминешъ за другия свѣтъ. Казва: Нѣма какво да се прави, каквото е далъ Господъ, ще го нося. Казвамъ, ако не бѣха те уволнили, ти щѣше да умрѣшъ. Пъкъ щомъ те уволниха, продължи се живота ти. - Отъ де го знаешъ? -Отъ де го зная не ме питай, тебе те уволниха, за да ти продължатъ живота на земята. Ако не бѣха те уволнили отъ учителството, ти щѣше да заминешъ за другия свѣтъ, и тогава щѣше да имашъ едно безсрочно уволнение, съ което хората връщатъ къмъ педагогическия си баща. Сега идеята коя е? -Азъ не съмъ говорилъ, но казвамъ: Ще се пазите всѣкога, тази Любовь, съ която сѣга си служитѣ, тя е сложна, двойна Любовь е. Едновременно умразата и любовьта сѫ жѣнени, че ако мѫжътъ ви направи добро, жѣната ще ви обѣре. Мѫжка и женска Любовь има. Ако жена ви подари нѣщо, мѫжътъ ще ви обѣре. Сѣга какво ще кажѣте? Дойдѣте при тази любовь, каквото и да ви направятъ, ако най-първо мѫжътъ ви обере, жѣната ще ви направи добро, туй го наричате любовь. Ако най-напредъ ви дадатъ, послѣ ще ви обератъ. Или обратното. На земята въ любовьта винаги сѫществува едно вѫтрешно користолюбие, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Ти обичашъ Бога, защо Го обичашъ? Користолюбие има, да ти даде животъ. Тогава ние не разбираме Божията Любовь въ себе си. Богъ е едно сѫщество, което постоянно дава отъ себе си, не взема, но дава. Той дава живота, пъкъ ние постоянно вземаме. Като дава и Богъ страда. Но ние се отличаваме отъ Бога отъ това, че постоянно взѣмаме. Като взѣмаме, ние съ туй взѣмане умираме. Ти се товаришъ повѣче, отколкото можѣшъ да носишъ. Следователно този товаръ непоносимъ -мислите, желанията. Нѣкой пѫть нѣкойчовѣкъ се ожѣнилъ за красива жена и тя го излъгва. И той отъ едно разочарование въ живота умира. Той като се е влюбилъ въ 20-30 милиона, тия пари като изгуби, веднага има ударъ, умре. Защо му е имането? -Че ще умира за него. Защо му е конъ, за който ще умре?Умрѣла дъщеря му, какви ли не работи се случватъ, и той умира. При тази любовь ти си въ нѣкое общество, различавашъ се отъ възглѣдите му и тѣ изпъдятъ. Ти не вѣрвашъ въ Бога тъй, както те вѣрватъ въ Бога. Сѣгашното вѣрване е, че всички хора трѣбва да ме обичатъ. Всѣки иска да го обичатъ. Но да го обичатъ, нищо да не взѣматъ отъ нѣго, а да му даватъ. Понѣкой пѫть азъ взѣмамъ младите момци, азъ разсѫждавамъ и казвамъ: То е върха на човѣшкото безобразие. Той взелъ, че носи едно бѣло карамфилче, така откъснато, дава го на момата да и покаже колко я обича. Той ще и даде едно бѣло карамфилче, пъкъ ще и задигне сърдцето и. Като задигне нейното сърдце, ще иде при друга, и на нея ще даде бѣло карамфилче - на трета, на четвърта, все по едно бѣло карамфилче дава и задигне сърдцето имъ. Каква любовь има? -Този го наричатъ професоръ. Той казва, вие можѣ ли за това карамфилче да ми дадѣте сърдцето и послѣ да не роптаѣте. Той не е казалъ истината. Той казва, че това карамфилче струва повече отъ твоѣто сърдце. Ако вземѣшъ това карамфилче, ще ми дадешъ сърдцето си. Тя взѣме карамфилчето и даде сърдцето си и започва да се оплаква. Тази младата мома, то сте вие; вие сте се влюбили въ Господа, даде ви, даде карамфилче, и дадете си сърдцето. Следъ като дадете сърдцето си, казвате: Откраднаха ми сърдцето. Вие ще кажете, че все за младитѣ говоря. Вие всички сте млади. Какво ви довело до Господа. Нѣкоя стара сестра казва: Тия младите какво правятъ. И ти правишъ, каквото младите правятъ? - И ти си дошла за Любовь. Разбирайте ме добре, искамъ да ме разберете. Азъ не критикувамъ нѣщата, азъ разглеждамъ нѣщата по сѫщество. Казвате: Обичамъ го. - Защо го обичашъ, какви сѫ твоите вѫтрешни побуждения? Ти му давашъ едно карамфилче, а му вземашъ сърдцето. Тази кокошка хранишъ съ жито по 4-5 пѫти, утре я опѣчешъ и я изядешъ. Питамъ: Въ какво сѣди твоята любовь къмъ кокошката, въпросътъ е другояче. Ако азъ изямъ тази кокошка. -не искамъ да вѣрвате това, което ви казвамъ. Само за изяснение го давамъ. Ако азъ изямъ кокошката и съмъ младъ момъкъ, като се оженя, първото му дете, което се роди, тази кокошка да бѫде. То е другъ въпросъ. Тогава яденето и кокошката е на мѣсто. Но ако изямъ кокошката безъ да ми стане дете, тогава яденето на кокошката не е на мѣсто. Приравнение да стане. Кокошката да стане твое дете, значи, приравнилъ си тази кокошка съ себе си. Въ законитѣ за Любовьта искамъ да имате една мѣрка, поне малка мѣрка. Ако въ любовьта си въ даденъ случай, когато обичашъ нѣкой, ако този човѣкъ ти не може да го приравнишъ съ себе си, ако не можемъ да слезешъ до неговия уровенъ и той не можѣ да се качи при тебе, не може да обмените любовь. Тази любовь ще бѫде или подъ тебе или надъ тебе. Но единия случай ще бѫдешъ господаръ, въ другия слуга. Щомъ си слуга или господаръ, не може да имашъ ти разбиране за Любовьта. Че Христосъ дошълъ, пострадалъ на земята. Христосъ дойде да тури всички на единъ уровенъ, да ги направи синове на Бога. Туй разбира осиновяване. Ако хората не може да се приравняватъ, не може да станатъ братя. Въ Братството значи на единъ уровенъ сѫ. Всѣки въ душата си да съзнава, да зачита правата на другитѣ тъй, както зачита своитѣ права. Следователно, Любовьта изисква вѫтрешно зачитане на всичките онѣзи свѣщени правила, които всѣка една душа има. Това е Любовь. Това е вѫншната страна на Любовьта. Та казвамъ сега пророкътъ, защото ще видятъ, което не имъ се е говорило и ще разумѣятъ, което не сѫ чули. Какви бѣха вашитѣ разбирания за Любовьта сега? -Нѣкой искатъ да ми кажатъ: Толкозъ години се подвизавамѣ. Че какво се подвизаватѣ? Ти си се подвизавалъ само да сѫбирашъ пари. Ти си билъ накре, и мислишъ защо не си станалъ свѣтия. Че какъ ще стане свѣтия единъ банкеръ, който постоянно взема и казва - дай. Не само да се посѣе, но посятото, трѣбва да се жъне, да се прибере въ хамбара. Ако сѣеше и не събирашъ, законътъ е същиятъ. Ще сѣешъ повѣче, отколкото може да събѣрешъ. Ще сѣешъ толкозъ, колкото сѫбирашъ. Та казвамъ: При сегашните условия мнозина идватъ при мѣне и казватъ: Искамъ да работя за Господа. И иска да го убеждавашъ, че има оня свѣтъ. Значи съ едно карамфилче искашъ да убедишъ младата мома, че има оня свѣтъ, че има Господь въ оня свѣтъ. Ако има оня свѣтъ, защо ще го убеждавашъ? -Какво ще ме убеждава братъ ми родени сме отъ единъ и сѫщи баща. Какво ще ме убеждава братъ ми, да обичамъ баща си. Азъ го виждамъ и Той го вижда. На мене говори и на него говори. Той ще дойде какъ да ми разправя какъ да обичамъ баща си. Какъ трѣбва да го обичамъ? -Да бъркамъ повѣче въ кесията му. Не. Бащата, който е родилъ Синоветѣ си, Той е далъ нѣщо отъ себе си. Бащата нѣма да учи Любовьта, понеже е далъ. Сега синътъ трѣбва да покаже своята Любовь. Даже азъ съжалявамъ, че ви говоря. Защото азъ като говоря излагамъ себе си. Като спите, да ви запалячергата, да ви не казвамъ. И като ви запалѣ, азъ ще ви кажа - азъ ви запалихъ, защо? -Ще ви кажа, ще ви заплатя. Или ще ви кажа, че ви обичамъ. Защо трѣбва да ви кажа, че ви обичамъ. Вѫтре въ мѣне се крие едно користолюбие. Че азъ ви обичамъ, тъй че никой не ви обичалъ тъй, както азъ ви обичамъ. Какъ ще докажете, че обичате нѣкого? Какъ ще докажете, че ме обичате? Какво сте направили за мене? -Нито единъ отъ васъ не е направилъ слънцето, нито единъ отъ васъ не е направилъ плоднитѣ дървета, нито единъ не е направилъ звездитѣ. Ама азъ говоря. Какво е говоренето? Ти съ пръчката си размърдалъ водата. Като приказвамъ, азъ и слѣдъ туй искашъ напълно да участвувашъ. Че си размърдалъ водата, че си направилъ нѣкаква работа. Азъ съмъ привеждалъ онзи примеръ за турчина, който чукалъ кафе. Той чукалъ кафе и при всеки ударъ казвалъ “аха”. Другиятъ го гледалъ и казва: Да станеме ортаци. Ти ще чукашъ кафето, пъкъ азъ ще казвамъ, “аха”. И тогава ставатъ ортаци. Онзи чука кафето, а той казва “аха”. Отварятъ кафѣне, започватъ да търгуватъ, но онзи, който чукалъ кафето, не му дава паритѣ. Ти, казва, ти не работи, азъчукахъ, ти казваше само “аха”. Другиятъ го дава подъ сѫдъ. И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и намѣсто той да казва аха, азъ казвахъ. Сега не си държи думата. Не ми дава паритѣ. Сѫдията казва: Ще направите една кутия. Той ще вари кафето, ти ще зимашъ парите, и презъ дупката на кутията ще ги пуснешъ вѫтре. Парите като паднатъ въ кутията, ще казватъ “тинъ”. Парите сѫ за нѣго, а “тинъ” ще бѫде за тебе. Та казвамъ: Вие въ първия случай ще имате резултатите на Любовьта. Само чуването на “тинъ” ще бѫде ваше. Любовьта е въ материалното, въ парите вѫтре. Само психическото, което се чува, то не е Любовьта. Казва, онѣзи, коиточуятъ и станатъ. Но сте на разстояние не само човѣкъ да чуе, не само човѣкъ да стане, но да яде. Азъ разсѫждавамъ. Ако едно плодно сѣме не се хвърли въ земята, и ако туй сѣме не поникне, не израсте, ако не се развие, ако не даде листа, цвѣтъ и плодъ да узрѣе, и ако азъ не вкуся отъ плода му, за мене туй е безпредметно. И следователно, нашата любовь, трѣбва да даде плодъ, отъ който трѣбва да вкусятъ, кой какъ мине трѣбва да вкуси отъ нашата любовь. Или друго едно сравнение: Нашата Любовь да бѫде както единъ пѫтникъ, който минава покрай нѣкой изворъ, да вкуси отъ извора. То е идѣалната Любовь. Изворътъ, който тече, то е Любовь. Всѣки, който пие,това е истинска Любовь. Затова Господъ направи изворитѣ и казва: Като изворитѣ ще бѫдетѣ. Затова направи плодните дървета и казва: Както слънцето ще даватѣ. Що е слънцето? -Всички онѣзи, които даватъ и вършатъ волята Божия. Всички ония, които взематъ, вършатъ своята воля. Всички ония, които даватъ, сѫ щастливи. Всички онѣзи, които взематъ, сѫ нѣщастни. Сега правете, което обичате. Ако искате да живѣете, давайте. Ако искате да умрете, мразете. Вие сте се заблуждавали, като ви предали учението. Нито въ Любовьта, нито въ безлюбието е щастието на човѣка. Писанието казва: “Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единаго Истиннаго Бога”, Това е Животъ Веченъ, отъ кѫдето иде животътъ. Трѣбва да идѣмъ всички при Бога, да се научимъ какъ да Го обичаме. Свѣтътъ ще се оправи само така. Всички други учения сѫ спомагателни срѣдства. Само единъ начинъ има да се поправи свѣта. - Когато всинца обичаме Бога тъй, както Той ни обича, и започнемъ да вършимъ волята Му. Въпросътъ е разрешенъ. Понѣже ние всички искаме да бѫдемъ като Бога, всѣки единъ отъ васъ е божество, което иска да стане центъръ на всѣлената. Искатѣ всички хора васъ да обичатъ. Най-първо трѣбва да се роди идѣята по обратенъ пѫтъ - азъ трѣбва да обичамъ Бога прѣди всичко, да не мисля за никого въ свѣта. И така каквато е Волята Божия, така постѫпвамъ. Споредъ мене туй е правото разбиране. Следъ туй, следъ като обичаме Бога, то Богъ ще ни покаже начина, по който да обичаме хората сега. Сега да искамъ да обичамъ хората, азъ не зная какъ да ги обичамъ. Туй, което може да направи добро на едного, не може да направи добро на другъ. Здравиятъ нѣма нужда отъ помощъ, силниятъ умниятъ нѣма нужда отъ помощъ. Умниятъ нѣма нужда отъ помощъ, свѣтията нѣма нужда отъ помощъ. Онзи, който е болѣнъ, какво му трѣбва? -Ако идѣшъ при силния какво трѣбва да правишъ? -Ако идѣшъ при умния какво трѣбва да правишъ? Сега азъ не искамъ да смутя вашия умъ. Защото вие сега тъй се държите за вашитѣ убеждѣния. Ако искате да ми ги продадетѣ, азъ ги купувамъ. Честно и почтено. Не искамъ да ги хвърлитѣ, азъ ще ги купя. Каквато цена туряте на убежденията, ще заплатя. Ни най- малко не казвамъ хвърлѣте убежденията си - не, не ще азъ ги купя. Да има отношение. Защото ако не ги купя, това не е учение. Христосъ като дойде отгоре, той купи грѣховете на хората. Нищо повече. Всѣки единъ отъ васъ иска разбиране, то е дълбокото разбиране. Безъ Любовь къмъ Бога, щастие въ свѣта не може да има. Безъпознаване на Бога, животъ не може да има. Нѣма да се мине дълго врѣме, започвате да остарѣвате. Когато отслабватѣ, започватѣ да се готвитѣ за оня свѣтъ. Че какво ще идешъ въ оня свѣтъ. Вие като идете въ оня свѣтъ, съ какво ще се похвалите? Ами, казватѣ, да видимъ Христа -Че какъ ще го видите? -Че ти не мѣзашъ на Него най-първо. Да дойде една кокошка въ моя дворъ и да каже - азъ искамъ да видя Учителя. Ще ми каже, знаешъ ли колко яйца съмъ снѣсла? - Знаешъ ли азъ колко пѫти съмъ крѣкала? -Каква нужда има Господъ, да ида и да му казвамъ, че съмъ снесла толкозъ яйца, че съмъ крѣкала. Туй учение важи за кокошката, но туй учѣние не е за учѣницитѣ. Тъй, както ние живѣемъ, сме цели кокошки - крѣкаме, направиме едно добро, крѣкаме. Далъ си 1000,2000,3000 за благотворителна цѣль, снесълъ си едно яйце, разправяшъ - това сѫ все кокоши работи. Туй е полезно за кокошката, но не и за човѣка. Вие сега по нѣкой пѫть мислите какво ли има още да ви говоря. Не сте сънували какво имамъ да ви говоря. Казвате: Какво азъ зная?-Азъ зная това, което ако ви го кажа, ще ви побелѣе главата. Ще ви побелѣе. Защото докато главите ви не ви побелѣятъ, нѣма да поумнѣете вие. Ако вие ме попитате защо моята глава е побеляла? Защото едва съмъ поумнялъ. Нѣкой се облякълъ въ бяло. Белиятъ цвѣтъ е, който всичко дава. Въ съвременната наука казватъ, белиятъ цвѣтъ и червениятъ цвѣтъ е едно отражение, зелениятъ цвѣтъ е едно отражение. Жълтиятъ цвѣтъ, всичките цвѣтове сѫ отражения. Черниятъ цвѣтъ е цвѣтъ на пресищане. Ако искашъ черенъ цвѣтъ, съдържа всички цвѣтове. Той ги задържа само за себе си, той ги поглъща, а пъкъ бялата свѣтлина е, която раздава всичко. Затова онзи, който ходи въ свѣтлина, върши Волята Божия. Онзи, който ходи въ тѫмнина, не я върши. Защо не я върши? -Защото тѫмнината всичко прибира. Писанието казва: Свѣтлината свѣти въ тѫмнината и тѫмнината я не обзе. Тѫмнината иска всичко да вземе. Толкозъ е много богатството на свѣтлината, че тя се отказва да носи товара и. Видѣла че е много голѣмъ. Азъ разбирамъ, че богатството е толкозъ голѣмо, че тѫмнината се отказала и казва: Не е за менъ. Уплашила се е. Не може да го завладѣе за себе си. Всѣко нѣщо, което се завлада, е нѣщастие за човѣка. Всѣко нещо, което се освобождава, е щастие зачовѣка. Щастието въ човѣка сѣди въ свободата, а не въ робството. Щастието на човѣка стои въ Любовьта, а не въ умразата. Щастиетовъ човѣка стои въ знанието, а не въ невѣжеството. Не мислѣте, че невѣжия не знае, той много добре знае. Той не знае вѫншно. Следъ като се разбра, се показва, че не знае. Тъй се показва, че нищо не знае. Всичкитѣ хора знаятъ много добре. Писанието казва: Благословени сѫ краката на онзи, който проповѣдва. А пъкъ може да проповѣдва само онзи, който раздава доброволно Божиите блага, безъ да очаква нещо за себе си. Единственото нещо, което остава, е Благоволението. Ще има Божието Благоволение въ себе си, че върши Волята Божия. Уволнениятъ да вземе и да направи волята Божия, както на Бога е благоугодно. Като направя нѣщо на другитѣ, да го направя тъй, както трѣбва. Често съмъ виждалъ, че като направя нѣщо нѣкому, Господь ми казва: Не го направи тъй, както трѣбва. Както трѣбва да го направишъ. Азъ ви съмъ превѣждалъ единъ примеръ понѣкой пѫть. И азъ го правя. Единъ българинъ градилъ кѫща. Туря една грѣда, друга грѣда на рамото си. Поставя грѣдата, нѣма кой да му помогне. Мѫчи се да тури една подпора. Иде единъ циганинъ. Казва: Чичо, какво правишъ?-Работя. -Че какъ тъй. Самъ можешъ ли да работишъ? Ти, казва, може ли да ми направишъ една услуга? -Тури си тукъ рамото, че азъ да видя да свърша друга работа. Той турилъ грѣдата на рамото му и отишълъ. Минава се часъ, два - циганинътъ не може да пусне грѣдата. Цѣлата сграда ще падне. Казва, какво прави? Като се върналъ казва: Много се забави. Сега всички вие като циганина имате грѣдата на вашето рамо и казвате, какво се забави Господь? -Какво разбирате?-Забави се Господь, защото тѣжи на рамото. На сърдцето ви тѣжи, на ума ви тѣжи. Какво трѣбва да се направи? -Колибата трѣбва да се съгради. Трѣбва да се тури единъ стълбъ, да не сѣди тази грѣда на рамото, да бѫдемъ свободни ние. Трѣбва да бѫдемъ свободни отъ всичкитѣ грижи на този свѣтъ, за да можемъ доброволно да вършимъ Волята Божия. ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА СИЛА ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ВѢРА ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ЛЮБОВЬ.
  3. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание РЕЛИГИОЗНИ ХОРА 34-то Недѣлно Утринно Слово 12.09.1937 г. Неделя, 5 ч.с. ИЗГРѢВЪ Добрата молитва.91 Псаломъ. Молитвата на Царството. Ще прочета 61 глава отъ Исая.стр.508 Може би единъ день нѣма да бѫде далечъ, когато вие ще имате проповедници на амвона - грамофонни плочи. Ще се завърти плочата, започва да проповѣдва. Тогава вие ще имате проповедници, каквито вие искате. На номер 1,2,3,4,5-10. Каквото ви харесва, да говорятъ; той ще говори това , което вие искате. После много отлични проповедници ще има. Нѣма да има обиди, понеже вие ще отстранявате да нѣма нищо обидно. Сега много проповедници има, които са грамофонни плочи. Не са хармонични, дрънкатъ нѣщо, което не трѣбва. Пъкъ доста вѣрующи има, които са грамофонни плочи, говорятъ това, което не е . Много пѫти единъ човѣкъ пѣе туй, което не може да пѣе, пѣе една класическа ария. Думите сѫ същите, които пѣе, но гласътъ не е същиятъ, а пъкъ нѣкой пѫть арията е същата, пъкъ думите не сѫ същите. Подъ “ария” какво разбирате вие. Сега нѣкой разбиратъ думата “ария”. Онези, които сѫ свършили музикална академия, разбиратъ много добре думата “ария”. Но вие, които не сте свършили музикална академия, не зная какво разбирате подъ думата “ария”. Ария значи нѣщо въздушно, което се люлѣе изъ въздуха. Тъй щото ария точно не може да се преведе съ думата “песенъ”, защото на български тя съвсемъ друго значи, пъкъ ария означава нѣщо повечеедна дълга песѣнъ, хубава песѣнъ. Тѣ сѫ мъчни нѣща за обяснение. Както въ английски, ако идете въ Америка, ще чуете американеца казва “комъ”; ако идете въ Англия, англичанина казва “къмъ”. Отъ де накъде? Най-напредъ “комъ”, а после “къмъ”. И англичанинътъ и американецътъ разбиратъ същото. Когато спорятъ сега “къмъ” ли е право или “комъ”. Въ български казватъ “моето пиленце” или “моетогълъбче”, кое е по-хубаво да кажатъ - пиленце или гълъбче. Пиленце значи “пилъ”, а гълъбъ какво означава? Въ религиозния животъ има една страна - преувеличение на чувствата. Религиозниятъ животъ има една опасна страна. Цигуларятъ ще изтегли струната нѣкъде повече, отколкото трѣбва, като свири. Нѣкой пѫть е опасно, скъсва се струната. Азъ имахъ тукъ единъ случай. Синътъ на единъ полковникъ свири, скъсва се струната и му ударила окото, иде да го лекувамъ. Струната се откъсва отъ горе, отъ шийката. Отдолу ако се откъсне иди дойди, но отъ горе когато се откъсне... Казвамъ, въ религиознитѣ хора има натегнатостъ, тѣ ставатъ крайно взискателни, претенциозни. За право говорятъ всички, но всички сѫ несправедливи. Азъ не съмъ срещалъ религиозенъчовѣкъ, който да е справедливъ. Нѣма случай ни въ Америка, ни въ Англия, който да разправя нѣщата както сѫ, все има изопачаване. Не че го желаятъ хората, то е въпросъ за ефектъ. Нѣкой пѫть това произтича отъ това, че въ човѣка има едно чувство, което преувеличава нѣщата. Наричатъ го сублимностъ, величественостъ. Ще представи тъй, както не е нещо. Нѣкои неща намалява напримеръ. У българина запримеръ времето е слабо развито. Той съ метри мери времето. Питамъ го: До туй село колко часа има? - Казва: Като хванешъ този баиръ и ще стигнешъ. Мислишъ половинъ - единъ часъ, а ти вървишъ часъ, два, три, четири, петь - не минава. Нѣкои хора напримеръ иматъ едно понѣтие за Бога. Много са говорили за Господа, мислятъ, че всеки може да се запознае съ Него; тогава казватъ, че Господъ е огънъ пояждающъ. Който иде при Нѣго, все го изгаря. Най-първо като тѣ хвърли въ този огънъ, ако се стопишъ, всичко отиде. Това е една обстановка на нѣщата. Идетѣ нѣкой пѫть при най-добриятъ човѣкъ на земята, ако правимъ сравнение, ще го намерите въ най-доброто разположение, отъ устата диша животъ, думите му се лѣятъ като медъ така. Нѣкой пѫть може да намерите този човѣкъ въ едно състояние такова, гдето се набрало може би отъ 10 години недоволство, че като идешъ, започнатъ ония думи, помете орталъка. Или какъ ще си обясните, когато се разгневите. Всѣки се гневи отъ васъ, нѣма нѣкой, който да не кипне, макаръ че нѣкои хора седятъ, гледашъ го - обидилъ се, има нѣщо задъ тази обида. Не мислете, че той е като Божа кравица. Кипва. И за малките работи човѣкъ кипва, за много малки работи. Ако ние попитаме ние защо кипваме, не може да си дадемъ отчетъ.Разправяше ми единъ познатъ: Нѣкой пѫть нѣкои хора, като дойдатъ при мене да ми говорятъ, иде ми да имъ изшия една плесница, не зная защо, но ми иде да го ударя; другъ като дойде иде ми да го прегърна, и азъ не мога да разбера. Казвамъ: Азъ да ти обясня, тази е лесна работа. Ти, рекохъ, като идешъ при нѣкой умрялъ волъ, искашъ ли да го прегърнешъ? Затворишъ си носа и бягашъ или най-малко ще риташъ. Като идешъ при нѣкоя ябълка, ще я прегърнешъ, има какво да прегърнешъ. Когато ние очакваме отъ хората нѣщо да ни дадатъ, ние ги прегръщаме. Когато искатъ да взематъ нѣщо отъ насъ, ние ги ритаме. Сега нѣкой човѣкъ е религиозенъ. Човѣкъ трѣбва да бъде религиозенъ. Но религиозностьта е единъ отдушникъ. Тя е предпазителна клапа. Ако го нѣмашъ, твоятъ котелъ ще се пръсне. Та и клапа, искашъ не искашъ, трѣбва да функционира правилно, че набраната енергия да излиза въ въздуха и вѫтре въ тебе трѣбва да функционира. Вземете сега: Нѣкой казва, трѣбва да обичаме само Бога. Нѣкои хора, като казватъ да обичаме само Бога, какво разбиратъ? Ние трѣбва да обичаме като Бога, да идемъ при Него, да обичаме като Него, да покажемъ Божията Любовь. Нѣмашъ никакъвъ примеръ за Любовьта. Ако идешъ при мъртвите и имашъ Божията Любовь, тѣ трѣбва да оживѣятъ. Ако носишъ Божията Любовь, и ако идешъ при жадните хора, всички ще иматъ достатъчно вода. Ако идешъ при гладните и носишъ Божията Любовь, тѣ ще се нахранятъ. Ако идешъ при сиромасите и носишъ Божията Любовь, те ще забогатеятъ. Ако идешъ при невѣжите и носишъ Божията Любовь, учени ще станатъ. Ако идешъ при грозните и носишъ Божията Любовь, красиви ще станатъ. Ако идешъ при слабите и носишъ Божията Любовь, силни ще станатъ. Накъдето идешъ, ще преобразявашъ целия свѣтъ. Тъй разбирамъ Любовьта. Щомъ отиваме нѣкъде и хората оставатъ сиромаси, щомъ отиваме нѣкъде и болнитѣ хора си оставатъ болни, щомъ отиваме при невѣжите и тѣ си оставатъ такива - може да имъ говоримъ за Божията Любовь, но това е любовь, която е неразбрана. Сега другитѣ ще кажатъ, че това не е така. Добре. Азъ не навеждамъ това, отъ васъ още това не се изисква, вие не сте дошли да носите тази Любовь, понеже не сте толкозъ силни. Онѣзи, които я носятъ, трѣбва да бѫдатъ много силни. И не мислетѣ, че тази Божествена Любовь може да се даде на слабитѣ хора. Тогава на кои може да се даде? Тази Любовь се дава само на онѣзи, които нищо нѣма дазадържатъ за себе си. Тѣ ще мязатъ на хора, които следъ като са сготвили едно ядене, готвачътъ сготви яденето и той има право само да го близва, а другите хора като изядатъ всичкото, каквото остане по казана, той ще вземе малко хлѣбецъ и то ще бѫде заради него. Който носи Божията Любовь, пръв нѣма да бъде, но последенъ ще бъде. Сега при туй обяснение, споредъ вашите схващания, всички ваши схващания, всички иматѣ едно схващане, че като обичатѣ нѣкого, вие искате да имате първото мѣсто при него. Тъй е въ свѣта; ако идетѣ между дипломатите, онази държава, която е почитана, която е обичана, на най-важните хора даватъ първо мѣсто, а онези, които сѫ малко почитани, заематъ последни места. Един представитель на България нѣма да вземе първото мѣсто, което единъ английски представителъ ще вземе. Ако ме питате защо е тъй, ще ви кажа: Едно обикновено камъче нѣма да го турите за единъ голямъ корнизъ нѣкъде. За корнизъ ще турите голямъ камък, който съответствува. Най-после представетѣ си, ако сме 10 души певци и единъ отъ насъ пѣе най-хубаво, кой ще има най-хубавото мѣсто? Онзи, който пѣе. Онзи, който пѣе най-малко, той ще има последното мѣсто. Ако ме попитате защо е така, азъ питамъ, ами че какъ трѣбва да бѫде? Азъ бихъ желалъ, като кажете “защо е така, ами какъ трѣбва да бѫде”, да ви представя тази идея, защо е така. Представетѣ си,че вие тръгвате като екскурзианти, вие имате 10 души, единъ отъ тяхъ знае цѣлата местностъ, а единъ отъ тяхъ знае най-малко; ще турите ли този последниятъ, който не знае да ви води, или ще турите да ви води онзи, който знае местностьта? Ще турите да ви води онзи, който знае. Нѣма да се издерете изъ дракитѣ. Той ще ви превѣде презъ най-добрите места и ще бѫдѣте доволни. Той ще ви покаже всички видни места на тази местностъ. Та сега вие изучавате нѣкои нѣща. Тукъ имахме единъ приятелъ, голямъ философъ, младъ човѣкъ беше, той казваше: Тази е религиозна баба, този е религиозенъ дядо. Питамъ го по нѣкой пѫть какви трѣбва да бѫдатъ? - Той има възгледи. Казвамъ: Дай ми единъ възгледъ. Кои считашъ тия баби? Какво трѣбва да се тури на бабитѣ, за да не са баби? Признавамъ, че нѣкоя е баба, но искамъ да я подмладимъ. Казвамъ: Ти ще идешъ при бабата и не обръщашъ внимание. Ако е млада мома, хубаво - красива, ще й хвърлишъ око, казвамъ: Въ моите очи бабата нѣма да тѣ изкушава, а младата може да те изкуси; коее по-хубаво? Ако ти си пратенъ на едно велико рандеву въ живота, младата ли мома трѣбва да срещнешъ или бабата? Бабата има повече знание, има по-малко красота. Младата има повече красота, по-малко знание. Ако младата те упътва въ живота, тя ще оправи тъй, че изъ драките ще ходишъ. Ако старата те упъти въ живота, ще те упъти така, че на свѣтъ ще идешъ. Та въ религиозния животъ ние не искаме красиви моми, ние искаме стари баби; религията не е за красивитѣ хора, тя е за старитѣ хора. Въ туй отношение казватъ, че религията на земята е най- добра. Не мислетѣ, че религията е най-високото нѣщо въ живота. Религията азъ наричамъ едно вретище, като съгрѣши човѣкъ, става религиозенъ, разкайва се за греховетѣ си - то е религия. Религиозниятъчовѣкъ не може да бѫде красивъ, понеже като станешъ религиозенъ, започватъ да те мъчатъ греховѣтѣ: Тукъ си направилъ единъ грѣхъ, тамъ си направилъ другъ грѣхъ. Тукъ си казалъ една дума, тамъ си казалъ друга не на мѣсто - погрѣшки, погрѣшки, смутишъ се. Азъ разглеждамъ живота както е. Казватъ, религията е връзка съ Бога, пъкъ то едва следъ като минешъ, следъ като ядешъ тази религиозна попара съ хиляди години и като излезешъ изъ нея, ще благодаришъ, че си се отървалъ отъ тази религия. Исая казва тукъ въ главата, че освобождава хората - “Духътъ на Господа е върху менъ, защото ме помаза”, - тия работи сѫ религиозни. Да проповѣдва освобождение на пленниците, ти си пленникъ на нѣщо. Религиозниятъ човѣкъ е затворенъ въ догмите, въ понятията, въ схващанията, послѣ дойде обиденъ, иска да отмъсти, не знае какъвъ начинъ да избере. Знаешъ какво правятъ религиозните хора. Събератъ се, ще аферосатъ нѣкого, ще го анатемосатъ. Нѣкой ще издаде заповедъ да го не поздравляватъ, това са все религиозни хора, все отъ Любовь ставатъ. Туй е сега кривата страна. Думата “религия” отскоро е излязла. Тази дума е отъ сегашното състояние на човѣшкото съзнание. То е процесъ на чистене. И право е, процесъ на чистене трѣбва. Затова една домакиня, когато чисти дома, не може да бѫде облечена съ хубави булски дрѣхи, но облечена съ много обикновени дрѣхи, вѣхти дрѣхи. Поставила, защото има да се цапа. Като очисти хубаво, може да се облече съ хубавата дрѣха, понеже понятието за религията мяза на хора, които сѫ се опретнали да очистятъ всичката външна страна, която имаме на своя животъ, за да се прояви същинскиятъ животъ. Има думи, които насъ ни измъчватъ. Азъ гледамъ често и правя своите психологически наблюдения. Често при най-хубавото разположение, веднага мине нѣкаква такава мисъль или чувство, което нѣма нищо общо. Една дисхармония въ живота внасятъ. Ако азъ бяхъ човѣкъ, който не разбирамъ, ще се чудя. Но азъ ще видя отде излиза туй чувство. Ако идешъ между оскърбенитѣ хора, веднага и ти ставашъ скърбенъ. Ако идешъ между алчните хора, които обичатъ парите, и въ тебе ще се появи туй чувство. Ако отидешъ между хора, които отмъщаватъ, и въ тебе ще се породи туй чувство да отмъстишъ. Ако отидешъ между хора, които крадатъ, и въ тебе ще се появи туй чувство да открадвашъ. Та навсѣкъде трѣбва да разбирашъ, че не сѫ твои всички подбуждения, но тѣ сѫ отгласъ. Дойдешъ нѣкъде, пробуди се въ тебе едно чувство да бѫдешъ добъръ, благороденъ, пъкъ не е твоя окръжаващата среда.Човѣкъ трѣбва да разбира кое произтича отвѫтре отъ него, и кое е дошло отвънъ. Тѣзи нѣща, които идатъ отвънъ, и тѣ сѫ хубави. Ще кажешъ - защо така чувствувамъ? Ако ти така не чувствувашъ, ти и много хубави работи не можешъ да чувствувашъ и много лоши работи не можешъ да чувствувашъ. Ако твоето обоняние не е развито, не може да чувствувашъ този смрадъ отвънъ, но и като дойдешъ при приятните работи, при най-хубавите ухания, не можешъ и тяхъ дачувствувашъ. Казвамъ: Въ живота онзи органъ, който схваща лошото и доброто, той е единъ и същъ. Той схваща ония трептения, значи лошитѣ работи иматъ особени трептения, хубавите работи и тѣ си иматъ особени трептения. Ухото, което схваща дисхармонията, схваща едновременно и хармонията. Ако онова ухо не може да схване и дисхармонията, то не може и да схване и хармонията. Нѣкой пѫть въ ума си, вашиятъ ум може да се развие и да схваща и най-малкитѣ подробности. Нѣкой пѫть ние не виждаме нѣкои погрѣшки. Нѣкой пѫть подъ микроскопа са увеличили много малкото, което едва съ просто око може да се види. Вчера седи единъ господинъ и ме чака вънъ. Менъ ми е неприятно, понеже въ събота не приемамъ. Гледа той, очаква той да го приема, братски хубаво да му говоря. Азъ го чувствувамъ, виждамъ го въ сърдцето, но виждам въ него едно безспокойство - натоварилъ се съ товаръ, нечистотии носи съ себе си. Днес, въ събота, таманъ съмъ се облякълъ, на поляната ще отивамъ, една конференция правя, той ще ме оцапа сега. Казвамъ: Не приемамъ днесъ никого. Той се очуди какъ да го не приема. Той се чуди, за себе си мисли, че е нѣкаквовеличие. Какъ тъй, за пръвъ пѫть го виждамъ, какъ тъй да дойде, и да го не приема. Казва ми, азъ имамъ уважение, почитание къмъ тебе, високо мнение, а ти да не ме приемешъ. Всичко туй виждамъ. Виждамъ и неговото състояние и казвамъ: Не приемамъ; казва: Кога можешъ да ме приемешъ? Не му отговарямъ. Той си върви по пѫтя и си мисли, не може да разбере противоречието, мъчи го нѣщо, разговаря се съ този, съ онзи, гледамъ съ двама братя се разговаря; казвамъ, защо се случи, казвамъ: Утре на ученитѣ ученици ще имъ кажа защо се случватъ тия работи. Защото, ако азъ бяхъ на неговото мѣсто, щяхъ да кажа - добре. Може да му кажа тъй: Днесъ не приемамъ, но понеделникъ, вторникъ, сряда може да дойдешъ. Това е по човѣшки. По Божествено азъ не мога да кажа, че утре ще го приема. Не може да му кажа понеделникъ ела, защо ще му кажа нѣщо, което не зная дали ще стане, може и въ понеделникъ да не може да го приема. Казвамъ, азъ днесъ нѣма да го приема. За понеделникъ не зная. Днесъ не приемамъ никого. Той трѣбва да знае. Не приемамъ никого, защото другъ съмъ приелъ. Ти сега ще идешъ да изучавашъ науката. Когато нѣма никого да приемамъ, тогава ела и ще приемамъ - нищо повече, то е Божественото. Ще изучаваме. Господъ по нѣкой пѫть не отговаря на нашите молитви, понеже преди нашитѣ молитви хиляди и милиони молитви сѫ турени. Казвашъ: Какъ тъй, азъ се моля. Вече 5-6 дни какъ се моля. -Други по 100 дни са се молили. А “5 дена азъ се моля”, - ще чакашъ. Господъ казва не приемамъ. Даже и туй не казва, той си мълчи. Тогава ще се явятъ следующите нѣща. На Господа какъ ги казватъ: Свещеникътъ казва: Помолете се на Господа - още нѣма отговоръ. На вториятъ день нѣма отговоръ, на третия нѣма. Преди нѣколко време идва единъ господинъ и казва: Ще се пръсна - Че какъ ще се пръснешъ? - Ще се пръсна. Може ли да ми помогнешъ. Туй нѣщо, което имамъ, не може да го търпя. Изяде ме. - Че какъ? Изяло го. Човѣкътъ яде го нѣщо, изяло го човѣка, яде го нѣщо. Азъ не виждамъ какво го яде. Той казва, ако можешъ помогни ми. Рекохъ му, че какъ да ти помогна? Казва, не виждашъ ли. Казвамъ: Вѣрвашъ ли? Казва: въ Бога вѣрвамъ, но той не ме слуша. - Ами че казвамъ, ако Господъ не те слуша, азъ ли ще те слушамъ? Той седи, сопва се и казва: Разбери добре. Рекохъ: Не знаешъ ли, че азъ може да те изпѫдя навънъ. Започна да ме гледа хубаво. Казвамъ, какъ искашъ да ти помогна, азъ не те разбирамъ.Какъ не разбирашъ, пакъ ми казва сопнато. Седя азъ, разсъждавамъ,виждамъ болката му къде е. Най-после станахме приятели. Рекохъ, тебе нѣщо те мъчи подъ лъжичката - Тукъ, казва, ще ме изяде нѣщо. Ходишъ при този лекаръ, при онзи, считатъ ме смахнатъ човѣкъ. Казватъ - глупакъ. Ще ме изяде нѣщо подъ лъжичката. Рекохъ: Ако те излекувамъ, какво ще платишъ? Казва, каквото искашъ ще ти платя, само да се махне. Рекохъ: Замижи, да не гледашъ какво правя. Бутнахъ го на едно мѣсто и казвамъ: Какво чувствувашъ? Въздъхнаолекна ми, какво направи? Казвамъ: Нека има нѣщо да не знаешъ. Защото ако знаешъ, ще се върне. Той казва, нека си върви. Азъ влизамъ въ положението на този човѣкъ. Отъ моето гледище искамъ да бъде учитивъ. Той има чуждо състояние, но той е много припрянъ. Едновременно ние въ свѣта имаме две разбирания. Казвамъ, следъ туй ще ви приведа другия примеръ, който изяснява потънкоститѣ. Има една потънкостъ въ живота, която трѣбва да разберемъ. Тукъ преди нѣколко дена иде една госпожа женена, отъ София; доста интелигентна, отъ благородно общество, но отчаяна. Иде тя и още като я виждамъ и казвамъ: Сестра, днесъ не приемамъ никого, друга работа имам. Тя се спря, казва: Господъ ме прати при васъ, не се връщамъ. Казвамъ: Щомъ те е пратилъ Господъ, ела. Виждамъ лицето и тъй скръбно, така омаломощено, отчаѣно. Казвамъ и, въ какво мога да ви бъда полезенъ? Имала единствена дъщеря, която се е самоубила. Отчаяна съмъ, казва, не зная защо се самоуби. Казвамъ: Разправи ми тази работа - Млада бѣхъ, оженихъ се за единъ, когото обичахъ, имахъ вѣра въ него, но когато се роди дъщеря ми, забелязахъ, че той започна да гледа на тази, на онази. Завърза известни отношения съ друга мома. Азъ възнегодувахъ, искахъ да му дамъ пѫтя, да се освободя отъ него. Взехъ, че му дадохъ пѫтя, разведохъ се съ него, освободихъ го, но той се ожени за друга, роди му се дете и онази другата, неговата втора жена казва: Ти ще скъсашъ всички връзки, които имашъ съ първата жена, ще забравишъ дъщеря си. И той решава да не приема дъщеря си. Дъщеря ми мязаше точно на баща си въ всичкитѣ сичерти. Тя мислеше, че баща и е добъръ, имаше едно много хубавочувство и физиономически приличаше на него. Тя се самоуби. Защо, казва, стана това? Рекохъ: Азъ ще ти кажа: Ти си направила една погрѣшка, пѫрво направи погрѣшка, че се ожени. Втората погрѣшка,че се разведе съ мъжа си.- Ти, рекохъ, по никой начинъ, при тази дъщеря не трѣбваше да се развеждашъ. Дойде ти едно зло, той тръгна да ходи по чуждитѣ жени. Ти трѣбваше да останешъ съ него за благотона дъщеря си. Ти искаше да се освободишъ отъ мѫжа си, ето дойде и то по-голямо нещастие; ако не беше се развела, дъщеря ти щеше да бѫде жива. Понѣже ти се разведе, Господъ разведе дъщеря ти отъ тѣбе. Казвамъ, ти не предпочете малкото зло, дойде голямото. Сега и туй зло е малко, отъ това зло има по-голямо. Защо дъщеря ти се самоуби? - Тя стана жертва заради тебе, заради тебе, да ви подигне, тя се пожертвува. Тогава дъщеря и се явила, не я поглежда, преструва се и казва: Азъ не се убихъ, мѣне други ме убиха, азъ не се убихъ. Въ този свѣтъ дето съмъ, хората не мислѣтъ, както тука на земята. Казвамъ на тази госпожа, туй е за твоето повдигане. Казвамъ, тя става жертва, тази жертва трѣбва да я уважавашъ. Сега и бащата започналъ да ходи на гроба, и майката ходи, и двамата плачатъ на гроба на дъщеря си; и бащата плаче, и той е въ отчаяние. Защо умиратъ хората - жертва ставатъ. Та казвамъ сега, религиознитѣ хора въ свѣта сѫ въ единъ свѣтъ на противоречие. Ние на земята имаме малки злини и малки злини учимъ се да понасяме. Най-пѫрво всички трѣбва да се учимъ да понасяме малкитѣ злини. Писанието казва, че целиятъ свѣтъ въ лукаваго лежи. Ако всичкиятъ свѣтъ, който е създаденъ въ форма и образъ на земята, всичко туй въ лукаваго лежи, какво очаквате въ този свѣтъ. Справедливостъ ли? - Несправедливостьта е най- малкото зло. Всѣкога ще имашъ и като те оправдаятъ нѣкой пѫть въ сѫда, ще те оскубятъ. Сега донѣкъде паритѣ проникватъ този свѣтъ, другите работи не проникватъ. Щомъ единъ човѣкъ има пари, може да го оправдаятъ. Нѣкой пѫть хората, като сѫ заинтересовани, никаква правда не могатъ да дадатъ на човѣка. Сега не мислете, че въ този свѣтъ съществува Божия правда. Ако съществуваше Божия правда въ този смисълъ, нѣмаше какво да очакваме второто пришествие. Значи очакваме и правдата, която ще се въздаде на всичкитѣ, е туй, което се пада. Понѣже сега не се раздава правото, всички хора въздишатъ.Все има едно право. По-голѣмо право сега не може да се даде. Защо съдиха Христа? Казватъ, че билъ Синъ Божи. Но понѣже каза “Ако развалите този храмъ и азъ за три дни ще го съградя”, тѣ му възразиха - 45 години е граденъ този храмъ, какъ тъй за три дена ще го съградишъ? - Казвамъ, да оставимъ това, туй са отвлечени въпроси. Свѣтътъ не е създаденъ само заради насъ. Живѣятъ милиарди същества отъ разни степени на еволюция и развитие и познание. Следователно, той е приспособенъ за всички - и за най-нисшите, и занай-висшите животни. Свѣтлитѣ ангели живѣятъ и падналите ангели живѣятъ. И свѣтлитѣ и тъмнитѣ живѣятъ. Та свѣтътъ се създаде и за вълка, и за овцата, и за бубулечицата, и за всички същества е създаденъ този свѣтъ, нагаждатъ се. Защо е създаденъ така свѣта, не трѣбва да питаме. Свѣтътъ е създаденъ много добре. Ако питате, защо вие сте така създадени, вие точно така сте създадени, което може да възприемате. Ако за едно земно училище всичките деца сѫ определени споредъ своята възрастъ и споредъ степеньта на своето развитие, и въ духовниятъ свѣтъ Божествениятъ свѣтъ, нѣщата още по-хубаво сѫ създадени. Та сега по нѣкой пѫть вие искате. Религията е едно чистене, единъ животъ на чистене. Трѣбва да се мине едно чистене. Не разправяйтѣ живота си. Все таки идете при нѣкой лекаръ, той иска да ви разправи къде е болката ви. Нѣма какво да се разправя. Болестьта произтича отъ нѣколко причини. Нѣкой пѫть ще гледатъ окото ти,че бъбреците ти, че черниятъ дробъ, стомахътъ, гърдите. Моята диагноза е, че има три причини за болестите: Първо е яденето. Ако не знаешъ какъ да ядешъ и да пиешъ вода, ще се родятъ единъ видъ болѣсти. Ако не знаешъ какъ да възприемашъ въздуха, какъ да дишашъ, ще дойдатъ другъ видъ болѣсти. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се явятъ трети видъ болѣсти. Три причини има: Яденето, дишането и мисленето. И здравето се произвежда отъ яденето. Здравето се произвежда отъ дишането, здравето се произвежда отъ мисленето. Следователно въ яденето, ако ти си лакомъ, ще искашъ ядене, което не ти подобава. И тогава винаги се образува едно болезнено състояние. Ще започне стомахътъ ти най-първо да не работи така хубаво. Защото щомъ тия клѣтки, които работятъ въ стомаха, тѣ сѫ 10 милиона клѣтки работници. Ако твоята мисъль не е права, тия клѣтки на стомаха се индивидуализиратъ и всѣка клѣтка, като работи въ стомаха, иска да работи за себе си. Злото е тамъ, че клетките започватъ да работятъ за себе си и болестьта иде.Ако тия клѣтки работятъ за човѣка, човѣкъ доставя храна и за тяхъ. Злото е, че ние като дойдемъ на земята, искаме да уредимъ живота си. Ще работимъ за Бога. Значи ние сме въ стомаха и мислимъ за себе си, то е вече болезнено състояние. Като дойде единъ човѣкъ и стане религиозенъ, какво мѣсто ще вземе. Ако азъ съмъ религиозенъ, нѣма да мисля хичъ. Нѣма да мисля какво мѣсто ще взема. Идеята е, трѣбва да бѫде, да изпълнимъ своята длъжностъ тъй, както трѣбва - въ туйе учението на човѣка. Да може, като му дадатъ единъ образецъ, да го направи хубаво. Ония, умните хора, които сѫ по-умни отъ менъ, ще оценятъ работата. Азъ нѣма да ценя работата. Когато отива единъ ученикъ, колкото и да е способенъ, онази комисия е, която ще се произнесе за неговата способностъ. Той нѣма да каже, азъ пѣя хубаво. Той ще пѣе и ще остави на тѣхното благоволение. Има хора, които разбиратъ музика, веднага ще преценятъ и ще кажатъ - отличенъ гласъ има, хубаво пѣе. Ако не пѣе, ще кажатъ - не пѣе хубаво. Онзи, който не разбира ще каже - не ме оцениха. Сега често вие се сърдите, че не ви оценяватъ. Много има още да учите, даже нѣкои идатъ при мене и мислятъ, че са много напреднали, казватъ: Учителю, какъ гледашъ, не съмъ ли напредналъ? Казвамъ: Да, напреднали сте, но като певецъ като ви турятъ между онези, които по-хубаво пѣятъ, тогава ще видите колко сте запознати съ пѣенето. Та значи често азъ казвамъ на певците - азъ имамъ два метода, съ които изпитвамъ добритѣ пѣвци, - казвамъ: Пѣйте при сухото време, и ако завали дъждъ, вие сте добри пѣвци. Пѣйте при влажното време, и ако се засуши, ще кажа, че пѣете добре. Ако при пѣенето влагата остане, ако при пѣенето и сушата остане, вие сте единъ обикновенъ пѣвецъ. Много пѫти и вие трѣбва да ходите да си проверяватѣ чувствата, докъде сте достигнали. И азъ понѣкой пѫть ходя да правя проверки на себе си. И азъ нѣкой пѫть, като не отивамъ, питамъ хората, искамъ да позная дали сѫ мои чувствата до нѣкъде, дето се каратъ, биятъ се хората. Като ида, скандалътъ престане. Зная, че хората са добри. Нѣкой пѫть ида нѣкъде и мирните хора се скаратъ. Азъ изляза и казвамъ - има нѣщо, което азъ трѣбва да поправя. Ако вие влизате нѣкъде и хората се скарватъ, има какво да поправяте. Ако влизате нѣкъде и хората се примиряватъ, тѣ сѫ малки деликатни работи. Може би нѣкой пѫть, следъ като съмъ ходилъ, се скарватъ. А може би и ако не бѣхъ ходилъ, пакъ щяха да се скаратъ. Гледамъ тази погрѣшка да я поправя. Ами че какъ? - Ще кажа: То другъ ще ходи. Ако моитѣ чувства сѫ силни, тамъ дето стъпи веднъжъ само Божѣственото, който и да иде следъ мѣне - и дяволътъ да иде, - той не може да бѫде по-силенъ. Всѣкога моитечувства ще преодолеятъ. Тамъ, дето Богъ е стъпилъ, дяволътъ не може да има надмощие. Тамъ дето дяволътъ е стъпилъ и Господъ не е стъпилъ, всѣкога дяволътъ ще има надмощие. Ако дяловътъ е стъпилъ въ васъ, той винаги има надмощие. Ако Господъ е стъпилъпръвъ, Той винаги има надмощие. Кой въ васъ е стъпилъ, да го знаете като правило. Сутринъ ако станешъ, ако дяволътъ те е посетилъ по-рано, целиятъ день ще минешъ така. Вториятъ день ще чакашъ Господъ да дойде. Защото когато Господъ хлопалъ, ти си спалъ. Когато дяволътъ похлопалъ, ти си станалъ. Азъ наскоро имахъ такъвъ случай. Единъ день бѣхъ решилъ да не пущамъ никого. Хлопатъ единъ, втори, трети, казвамъ: Да се учатъ да чакатъ. Но тамънъ отварямъ вратата, иде онзи дѣдо Георги съ една кошница яйца. Не може да затворя вратата. Започна да ми разправя за яйцата. На себе си казвамъ, старъ си да те изхукамъ. Какво ще го хукамъ, той не чува. Той гледа надолу ще взема ли яйцата. Ако го хукамъ, той ще каже - много хубаво говори Учителя. Поусмихнахъ се, прочетохъ 10 яйца и си направихъ сметката - 10 по 2 лева, 20 лева. Ето казавамъ 20 лева за яйцата. А за другитѣ работи, ако искашъ, когато съмъ по-разположенъ. Казвамъ на себе си: тѣзи яйца може ли да ги измътишъ. Десетъ яйца, това са неприятности, които сега трѣбваше да ги оправямъ. Казвамъ: Всичкитѣ тия работи трѣбва да ги оправяшъ, нищо повече. Та казвамъ, ще дойде въ живота ни, нѣма да можемъ да избегнемъ ония задачи. Всѣкога азъ считамъ една задача, когато дойде единъ човѣкъ. Уреждамъ работата. Каквото и да се случи въ живота, малките и големите работи иматъ еднаква важностъ. Вие, религиознитѣ хора, се пазите отъ вашите чувства. Религиозниятъ животъ, азъ съмъ го създалъ, най-големитѣ работи се раждатъ въ религиозния животъ и трѣбва да бѫдете много внимателни. Станечовѣкъ религиозенъ - стане сприхавъ, недоверчивъ, мнителенъ стане. Едно състояние, което трѣбва да го преминетѣ, да влезете въ онзи хармониченъ животъ, дето Христосъ казва: Отецъ не сѫди никого. Ще дойдете въ една областъ, въ която Господъ не сѫди никого. Тамъ, дето ви сѫдятъ, вие сте въ единъ сѫдъ на съдба; той не е Божественъ свѣтъ. Тамъ, дето има съдба, то е свѣтъ на чистене, а пъкъ въ Божествения свѣтъ Отецъ не сѫди никого. Като дойдемъ до Божественото, благословение може да има. Писанието казва: “Богъ ще обърше всичките сълзи”, но докато преминемъ, докато дойдемъ до Божественото, много неприятности ще се случатъ. Не се спирайте да ги разрешавате защо сѫ се случили. Иска нѣкой, дай 5 лева иска,благодари на Бога, че не иска повече. Азъ често питамъ нѣкого: Колко искашъ? - Толкозъ. Иде нѣкой и ми казва тъй: Въ Пловдивъ щеида, 45 лева не ми достигатъ Казвамъ: Благодарение, че иска само толкозъ, до Пловдивъ пѫтя струва 150 лева. Втори пѫть пакъ дойде, за Пловдивъ иска пакъ. Трети пѫть пакъ иска. Изисква се една широка душа. Вие разглеждате живота. Когато Христосъ беше на земята, той опита всевъзможнитѣ човѣшки противоречия и трѣбваше да ги примирява. Характеръ има той. Казваха на Христа, ако си Синъ Божий, слезъ отъ кръста, Той казва, не знаятъ, не сѫ опитали; единъ день като дойдатъ, ще разбератъ нѣщата, както азъ ги разбирамъ, сега са своенравни деца, прости имъ Господи. И Господъ за 2000 години постави на евреите една тояга, постави ги на мѣсто да се учатъ. Макаръ и да страдаме ние, страданията ни сѫ точно на мѣсто. Да благодаримъ, че нѣкой, че се е молилъ заради насъ. Христосъ е казалъ: “Каквато погрѣшка правятъ, като ги сѫдишъ, малко снизхождение имай”. Благодари, че има единъ законъ на Любовьта, който е снизходителенъ. Ще туря най-малкото наказание. Ако най-малкото нѣма да приеметѣ, ще дойдатъ както на онази госпожа по-големитѣ, затуй благодаретѣ за малкитѣ страдания, които сега иматѣ, за да дойдатъ големите Божии благословения. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.
  4. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание СИЛЕНЪ ВЪ СВѢТА 33-то Недѣлно Утринно Слово 5.09.1937 г. Неделя, 5 ч.с. ИЗГРѢВЪ Добрата Молитва. Молитва на Царството 91 Псалом. Духътъ Божи.Ще ви прочета 65 глава отъ Исая отъ 16 стихъ до края.стр.507 Въ начало бе Словото. Голѣма трудностъ въ свѣта е да задоволишъ човѣка. Всички вие сте заангажирани съ една много трудна задача. По-мъчно нѣма отъ това да задоволишъ себе си. Каквото и да направишъ, недоволството ще бъде тамъ. Има едно същество вътре, което е недоволно. Ако имашъ нови дрехи, доволенъ си донякъде. Единъ день ще видишъ някой недостатъкъ, ще станешъ недоволенъ. Ако си малко дете до известна степенъ ще се радвашъ на майка си. Дойде единъ день, недоволенъ си, защото си малко дете, искашъ да растешъ. Въ началото си билъ доволенъ, че майка ти те носи на ръце, следъ туй ти дотегнало да те носятъ на ръце, казвашъ - сложи ме да ходя. Следъ туй майката го сложи въ количката и отъ тамъ казва, извади ме навънъ, тукъ ми е неприятно. Сега вѣрвамъ, туй което ви казвамъ, вие можете да го повторите. Държите нѣкоя речъ нѣкѫде, казвате, че човѣкъ е същество, което не може да се задоволи. Въпросътъ не е да описваме въ какво сѣди гладътъ. Запримеръ единъ художникъ може на една картина да нарисува онзи страдащия, да тури ония черти на страдущия и тази картина да бѫде великолепна, гениална и всички вестници, всички хора да говорятъ за хубавия изразъ на скърбещия въ картината. Но никой не би желалъ отъ васъ да носи тия хубавитѣчерти на скърбящия въ картината. Казвамъ, тогава този художникъ защо да нарисува тази скърбяща картина, понеже човѣкъ, който иска да се домогне до радостьта, върви по пѫтя на скръбьта. Идеалнатаскръбъ е единъ образъ на идеалната радостъ, която отпосле ще дойде. Тая картина е точно противоположна. Съвременната фотография, когато снемате една картна, вие я снемате въ обратна посока. По нѣкой пѫть туй наричатъ сѣнки на живота. И сѣнките на нещата са реални, но въ тази реалностъ на сѣнките нѣма нищо съществено. Ти си жаденъ и гладенъ, ти виждашъ въ една картина, че изворътъ тече или на киното виждашъ, че водата тече. Но не е една реалностъ, която може да те ползува, водата тече, но вода нѣма. Слънцето грее, но слънце нѣма. Хората се радватъ, ама радостьта я нѣма. Хората умиратъ, смъртьта я нѣма. Богатството е тамъ, но златото го нѣма. Вие казвате, реаленъ свѣтъ. Има единъ реаленъ свѣтъ. Има единъ реаленъ свѣтъ, дето не съществува туй реалното. Вода искашъ да пиешъ, нѣма вода. Казвате нѣкой пѫть: Дотегна ми да живѣя. - Дотегнало ти е да живѣешъ, защото ти си въ тия живите картини, дето нѣма реалностъ въ тяхъ. Тогава не може да си дадете отговоръ защо Господъ създаде свѣта така. Азъ те питамъ ти защо взе билетъ и влезе въ това представление, каква беше причината, която те накара да вземешъ този билетъ и да влезешъ тукъ на това представление? Този, който създаде този театъръ и концертъ въ сегашното положение, човѣкътъ иска да спечели пари - жена има, деца има. Следователно, ще направи една залъгалка, иска да изкара 5-10 лева. Казва: Азъ намерихъ много. Той с 5-10 пари нищо не може да направи. Най-малко 5-10 хилѣди лева на една вечеръ като спечели, ще каже: Донѣкѫде отъ всичкото туй представление, ако му са останали 5-10 хиляди лева, ще каже - забавлението излезе сполучливо. Вчера ми разправяше една млада сестра едно доста духовито обяснение. Въ Евангелската църква винаги убеждаватъ хората, че Христосъ ги люби, че ги насилва да се обърнатъ да се покаятъ. Тѣ сѫ свикнали да имъ се говори така. Ако нѣкой така не имъ говори, не им е приятно. Запримеръ у българите има навикъ, като идешъ на гости, казватъ: Заповядайте, не се срамувайте, заповядайте. Че веднъжъ, че два пѫти, десетъ пѫти ще го кажатъ.Заповядайте, вземете си и най-после той ще каже: Хайде за вашъ хатъръ ще си взема нѣколко хапки. Следъ туй, като се разяде, казва: Уста...... - хайде сега да не казвамъ нататъкъ, да не произнасямъ думата. Тези нѣща мимоходомъ ги казвамъ за украшение, за изяснение. Той ще си вземе, за да се отсрами. Но той се е наялъ хубаво, има нещореално. Като се наяде, не мяза на такава картина, гдето само се гледа, но следъ като излезе, казва: Благодаря, че ме каниха 10 пѫти, ако бѣше останало на първата покана, щяхъ да остана гладенъ. Въ турците, обаче, обичаятъ е другъ. Турчинътъ веднъжъ кани, ако сѫ 10-15 души, казва имъ: Заповядайте - буюрумъ. Следъ втори пѫть “буюрумъ” нѣма. Всѣки трѣбва да се намести да седне. Онзи, който чака втори пѫть да го поканятъ, той ще остане гладенъ. Сега въ природата понѣкой пѫть има българско канене по 10 пѫти, а нѣкѫде и на турско поканване само веднъжъ. Но нѣкой пѫть е хубаво и българското поканване - гладенъ човѣкъ нѣма да остане. На турското поканване само веднъжъ може да остане гладенъ. Българинътъ е практиченъ, веднъжъ ако покани, може да не е чулъ, ами втори пѫть. И 10 пѫти като те покани, все таки еднажъ ще чуешъ. Турчинътъ казва веднъжъ “заповядайте”, ако не е дочулъ. Сега вие всички сте българи и по 10 пѫти се каните. Намирате, че тази философия е по-практична. Защото случва се веднъжъ, ако те поканятъ, да не чуешъ. Но 10 пѫти като го поканятъ, човѣкъ все щечуе. Запримеръ, понѣкой пѫть вие питате защо човѣкъ трѣбва да пѣе. Направете тукъ единъ опитъ. Цѣла година да имате задача да пѣетѣ. Сутринъ запей една песенъ - на обедъ друга и вечеръ друга песенъ. Цѣла година да пѣетѣ. Ако си сиромахъ, ако си боленъ, сутринъ стани, изпѣй една песенъ. Ама не можешъ да дигашъ крака и рѫката си - пѣй. Цѣла година като пѣешъ, на болестьта ще й дотегне, ще хукне да бѣга, понеже болестьта иска абсолютно спокойствие, тя желае никой да не я безспокои, туй въ съзерцание да бѫде. Ако ти нарушишъ туй разположение, тя казва, тукъ не се живѣе. Вие сега повикате единъ лекаръ. Съвременните лекари угаждатъ на болестите. Той ще дойде, ще хване пулса полекичка, ще прочете колко пѫти бие сърдцето, после полекичка ще бутне окото, ще те накара да си изплезишъ езика. Окото ти е пожълтяло, затуй ти си боленъ. Какво показва жълтината? Че колкото човѣкъ да е користолюбивъ, показва се много щедъръ. Защото като дойде жълтиятъ цвѣтъ въ окото, туй, което ти виждашъ, е туй, което ти даватъ. То дава само жълтиятъ цвѣтъ, а другите 6 цвята ги задържа за себе си; значи на тебе дава единъ лѣвъ, а той задържа за себе си шестъ. Де е щедростьта? Окото трѣбва да бъде бѣло. Бѣлото око показва, че всичко трѣбва да е наше; за да бѫдешъ здравъ, окото не трѣбва дабѫде жълто. Трѣбва да възстановишъ бѣлия цвѣтъ въ ума си. После музиката се отличава по това, че тя всичко дава. Човѣкъ само пѣе и не очаква нищо. Той очаква благото отъ самата песенъ, която пѣе. Ти най-първо, ако искашъ едно богатство, пѣй. Благото ще дойде. Благото е самата песенъ. Всички певци, които пѣятъ съ пари, всѣкога изгубватъ гласа си - нищо повече. Отъ памти века така е било и за въ бѫдеще така ще бѫде. Колко хора хубавъ гласъ иматъ и като спечелятъ много пари, казватъ: Не трѣбва да пѣя. Всичката дарба престава. И за цигуларите е също. Единъ ораторъ говори, законътъ е пакъ същиятъ. Дойде известно време, той изгуби своето красноречие. Тамъ, дето влизатъ материалните блага, човѣкъ изгубва своята божествена дарба, която Богъ му е далъ. Богъ не ти е далъ езикътъ да печелишъ пари съ него. Парите трѣбва да дойдатъ като сѣнка, тѣ отподиръ трѣбва да дойдатъ като пищималъ. Че 20 пѫти да ги отхвърлишъ, тѣ пакъ да вървятъ следъ тебе. Ти не трѣбва да ги търсишъ, тѣ сами да тѣ търсятъ. Ти като ги вземешъ, хвърляшъ ги, тѣ пакъ да дойдатъ подиръ тебе. Азъ веднъжъ гледахъ единъ господинъ носеше една катеричка. Вземе я отъ себе си, пусне я на земята и си тръгне. Тя се затича, покачи се по единия му кракъ, скрие се подъ палтото. Той я хване, хвърли я пакъ на земята, тя дойде по другия кракъ. Той все я хвърля и тя тича отъ подире му и се качва по него. Казвамъ, тази катерица едно време се е качвала по дърветата, сега се качва по краката на този човѣкъ. Тъй разсъждавамъ: защо ли се качва? Тогава азъ дадохъ единъ отговоръ: Желанията у човѣка сѫ като тази катерица, ти го хвърлишъ, то дойде по крака ти. Туй желание може като катерицата да дойде пакъ при тебе. Ти като го хвърлишъ, то се затича подире ти по дѣсния ти кракъ, качи се на гърба ти. Ти го вземешъ, пакъ го хвърлишъ нѣкъде и то по лѣвия ти кракъ се покатери нагоре. Сега за този, който носеше тази катеричка, има нѣкаква връзка, пъкъ и азъ, който го видяхъ, и между мене и него има връзка; тогава си казахъ: По-добре е той да носи катеричката, пъкъ азъ да разрешавамъ въпроса. Казваме: Защо да е така? - Така е по-добре, той да носи катеричката, пъкъ азъ да разсъждавамъ защо тя се качва по гърба му. Понѣкой пѫть вие мислите защо се е случило съ нѣкой човѣкъ така. Заради него трѣбва да се случи. И вие трѣбва да разрешите задачата. Вие сте свързани. Както тази катеричка се качва, ако остане въ тази публика, тя не познава другиго, ако тя несе качи при него, нейната кожа ще хвръкне. Нѣкоя котка може да я хване. Но щомъ се качи тази катеричка казва: Не може да ме пъдишъ. Само при тебе може да живѣя, другояче тия хора не ги познавамъ. Сега вашите желания искатъ да живѣятъ и тѣ иматъ право. Ако вие носите тази катеричка, оставете да се качи на гърба ви. Ако сте отъ онѣзи, които сте видели катеричката, разрешете въпроса защо се качва. Сега другъ въпросъ. Защо житното зърно пада въ нивата? - Защото въ нивата може да израстне. Ако вие го хвърлите нѣкѫде отвънъ на нѣкоя камениста почва, нѣма да израстне. Сега казвамъ, философия ви трѣбва, но трѣбва една нова философия. Писанието казва, че Богъ създавалъ нови небеса и нова земя. Старата земя и старото небе какво сѫ? - Старото небе и старата земя сѫ небе и земя на скръбьта. Азъ го тълкувамъ така, азъ го виждамъ така. Новото небе и новата земя, това сѫ небето и земята на радостьта. Казватъ, туй старото нѣма да се промени и скръбьта нѣма да се промени. Когато дойде божествената радость при новото небе, нѣма да се прояви вече старата скръбъ. Тогава питате: Защо Богъ създаде новото небе и новата земя? - Защото ако не бѣше ги създалъ, старото небе и старата земя не щяха да си идатъ. Щомъ старото небе и старата земя нѣма да си идатъ, и скръбьта нѣма да си иде. Да се радваме, че Богъ е предвидилъ. Новото е , което носи радостьта. Старото, което си заминава, което си отива, за насъ е скръбьта. Тогава ако вие остарявате, занесете съ себе си скръбьта!Ако се подмладявате, донасяте радостьта. Това е правилниятъ процесъ на живота. Всѣки день, като станешъ, трѣбва да донесешъ радостьта съ себе си, за да си иде скръбьта. Затуй като станешъ сутринъ, попей си. Затуй азъ слушамъ, че пѣете. Доколкото азъ зная, вие по три пѫти на день не пѣете. Една млада сестра ми казва: Нѣмамъ вдъхновение да пѣя. Пъкъ азъ може да накарамъ всѣка млада сестра да пѣе, може да пѣе, какъ не. Я да и дамъ 10 английски лири, какъ ще пѣе, ще пѣе една песенъ, даже ако не знае да пѣе, ще се научи. Златото ще даде настроение. Вземете въ съображение: Златото представя сянката на живота. Носителъ е то. Проводникъ е. Хората се радватъ на златото, защото е проводникъ на живота. Затова златото е обичано. Златото е въ земята и е турено по единствената причина, за да може да функционира животътъ. Не само животътъ на хората, ноживотътъ на цялата природа минава и се трансформира. Азъ считамъ златото носителъ на живота, а среброто е филтъръ на живота. Каквито утайки има, то филтрира. Сега нѣкои може да кажете - дали това е така? Този въпросъ азъ го разрешавамъ лесно. Когато нѣмамъ никакво злато въ себе си, не може да пѣя. Като туря една английска стерлинга въ джоба си, мога да пѣя. Изваждамъ стерлингата, гласа го нѣма. Турямъ стерлингата, гласътъ дойде. Правя това веднъжъ, два пѫти, това показва, че между тази стерлинга и гласа има известно отношение, известна връзка. Азъ правя сравнение. Казвамъ: Гладенъ съмъ, не може да пѣя. Щомъ като похапна малко, имамъ желание да пѣя. Това е опитъ. Първи пѫть, втори пѫть го правя и виждамъ, че между яденето и пѣенето има връзка. Щомъ се наядешъ, можешъ да пѣешъ, щомъ си гладенъ не можешъ да пѣешъ. Нѣма я стерлингата. Какво значи “английска стерлинга” въ букваленъ смисълъ? Храната е една необходимостъ, да дойде божественото благо на менъ, трѣбва да дойде хлѣба, трѣбва да дойде водата. Ще ви разправя един анекдотъ за 12 души адепти, които се събрали на едно мѣсто, пъкъ всѣки трѣбвало да произведе нѣщо. Единиятъ казва: Азъ научихъ едно нѣщо въ живота и като кажа, туй нещо става. Първиятъ казва: Жаденъ съмъ. - Веднага водата дошла, като произнесъль думата “вода”, и тя дошла. Като казалъ хлѣбъ и хлѣбътъ дошълъ. Та казвамъ: Вие научавате нѣщата само тогава, когато кажете вода и водата дойде, вие тази дума сте я научили да я произнасяте. Идешъ нѣкъде при сухия изворъ и като кажешъ “жаденъ съмъ”, ти си произнесъль думата и водата дойде. Писанието казва, че преди още човѣкъ да е попросилъ, Богъ ще му отговори на желанието. Понеже жаждата това е единъ вътрешенъ процесъ да познаешъ Бога. Азъ не може да ви обяснявамъ думата “познаване”. Ако ви обясня какво значи познаване, вие ще се съблазните. Когато Христосъ казва: “Ако не пиете кръвьта ми и не ядете плътьта ми”, 70 души отъ Неговите ученици казаха: Тежка е тази дума, този човѣкъ иска да ни направи човекоядци, като го изядемъ, какво ще остане отъ Него. И вие се съблазнявате. Казвате: Азъ трѣбва да бѫда добъръ. Вие не знаете какво значи да бѫдешъ добъръ. Като кажешъ да бѫдешъ добъръ, доброто трѣбва да дойде. И целиятъ свѣтъ трѣбва да стане добъръ. Ако Богъ е казалъ туй, веднага ще стане. Ако не е станало, още не е казалъ. Ако Богъ проговори “Азъ съмъ добъръ”, и целиятъ свѣтъ ще стане добъръ, понеже Господъ не е казалъ, затова не едобъръ. Ако Господъ за себе си каже, че е добъръ, той очаква и ние да кажемъ, да произнесемъ. Нѣкой пѫть казваме “Богъ е благъ”, но сами не вѣрваме въ това. Ти можешъ да кажешъ “Господъ на тебе ти далъ”, казвашъ: Благъ е Господъ; видишъ нѣкой човѣкъ умрялъ, тази работа не разбирашъ, съблазнишъ се, казвашъ: Ако Господъ беше благъ, този човѣкъ не трѣбваше да умре. Видишъ нѣкой човѣкъ богатъ - благъ е Господъ. Видишъ друг сиромахъ - попаднешъ въ едно противоречие. Отде предполагате, че този човѣкъ е умрялъ? Какви са доказателствата, че е умрялъ човѣкъ? Ако водата е замръзнала и не тече, умряла ли е? Но тази вода ...ина е станала, казва, тази работа съ течение нѣма да стане. За менъ да остане. Затова спряла да тече вече. Тази вода обърнала погледъ къмъ себе си, тя иска да стане богата, замръзнала. Вие мислите само за себе си, замръзналъ си. Казвамъ, понѣкой пѫть вие казвате, че нѣкой позамръзналъ. Тогава щомъ си замръзналъ, обърналъ си погледа къмъ себе си. Ти казвашъ: Съ даване, съ живѣене за другите хора не става, чакай да поживѣя и за себе си. Щомъ човѣкъ започне да живѣе за себе си, замръзва. Не е лошо да живѣешъ за себе си, но ако почнешъ да живѣешъ за себе си, ще замръзнешъ; ако не искашъ да замръзнешъ, тогава трѣбва да живѣешъ за другите. Сега има единъ по-дълбокъ смисълъ - живѣене за другите. Единъ братъ ми каза една философия: Хората на Изгрѣва сѫ толкозъ положителни, че човѣкъ не може да живѣе тукъ, или трѣбва да ги слушашъ какво тѣ казватъ, или трѣбва да бягашъ. Всички са тъй настойчиви, че каквото кажатъ, трѣбва да стане. Или трѣбва да правишъ каквото ти кажатъ, или трѣбва да бягашъ отъ Изгрѣва. Сега той ималъ известна идея - който е слабъ, нека да дойде на Изгрѣва, да види новото благо, а пъкъ който е силенъ, нека дойде да опита силата си на Изгрѣва. Когато слънцето изгрѣва, то е приятно. Когато дойде къмъ обедъ, стане силно това слънце, тогава ще опиташъ твоята сила колко можешъ да издържашъ на нѣговата топлина. Ако можешъ отъ сутринъ до обедъ да издържашъ, ти си здравъ човѣкъ. Ако седишъ половинъ, единъ часъ на слънце и се скриешъ въ къщи, не си отъ здравите. Казвате, мога да слънчасамъ. Щомъ дойде идеята въ ума ти, че можешъ да слънчасашъ, ти не си здравъчовѣкъ. Подиръ обедъ започва да намалява неговата свѣтлина. Казвамъ: По две нѣща вие се изпитвате - изпитва се на Изгрева вашата любовь колко е силна. Ако проповядвашъ заЛюбовьта и после гледашъ, че кесията ти се изпразнила, кесията е празна, защо? - Ако въ твоята кесия следъ като си извадилъ една монета и не сѫ влязли две, любовьта ти е слаба. Ако си казалъ три сладки думи и не са дошли 6 на мѣстото, твоята любовь е слаба. Защото въ свѣта празна дума нѣма. Не да се създаватъ картини такива, да ни забавляватъ. Насъ ни трѣбва единъ животъ. Мене не ме интересуватъ другите хора, какво тѣ създаватъ. Азъ какво създавамъ. Следъ като вляза въ моята градина и като видя, че всичкитѣ цвѣтя повѣхнали, казвамъ - жаденъ съмъ, и като кажа, водата да потече. Азъ като кажа “жаденъ съмъ” и всичките тия повѣхнали цвѣтове ще се изправятъ, водата ще дойде, само една дума като кажа азъ, “жаденъ съмъ”, и водата идва. Казва, полейте всичките тия, полейте всичките тия сѫ жадни, тѣ не знаятъ да правятъ погрешки, тѣ не знаятъ да говорятъ, погрешката е моя; азъ не дойдохъ по-рано, като ги видя, че са клюмнали, тъжни, скръбни, и азъ като кажа, веднага ще се утоли жаждата на тия цвѣтове, следъ туй всички ще се изправятъ нагоре. Новата философия е това, вие виждате нѣкой човѣкъ, като цвѣтъ увѣхналъ, вие отивате да го питате защо е скръбенъ. Той казва, жаденъ съмъ. Ако вие не може да носите скръбьта на целия свѣтъ, вие не можете да носите и радостите на целия свѣтъ - законътъ е все същиятъ. Ако вие не можете да обичате всички, вие никакво изкуство не можете да добиете. Подъ “всички” всѣкога подразбрамъ да обичаме Бога. Всичко онова, което Богъ е създалъ, трѣбва да обичаме. Една идея, която постоянно изучаваме, която може да залегне. Казвате: Азъ какво да обичамъ. - Което Богъ е създалъ, трѣбва да обичаме, силата на човѣка седи въ туй. Ще правитѣ опити. Азъ може да накарамъ отъ когото и да е отъ васъ да се обичате, всички мога да накарамъ да се обичате, нѣма нѣкой, когото да не мога да накарамъ. Двама души отъ васъ не може да се обичатъ, може да ги накарамъ да се обичатъ. Нѣма да ги бия, нищо нѣма да имъ казвамъ, изваждамъ 25 лири стерлинги - и двамата сѫ закъсали - давамъ парите на двамата, веднага ще се хванатъ братски, ще се прегърнатъ. 12,5 1/2 английски лири стерлинги колко правятъ, я ги пресметнете. По същия начинъ Господъ въ свѣта действа. Казвате: Вижъ Господъ на тия грешните какви блага е далъ. Богъ примирява, на богатите далъ пари да ги примири. Богъ е далъ толкозъ преизобилно, за да се отвори сърдцето. Богъ чрезъ благото на свѣта оправя свѣта, нечрезъ наказанието. То е методъ. Господъ на този лошия човѣкъ му далъ деца, на една риба, която е жестока - по-жестоки същества отъ рибите нѣма, най-жестоките същества на земното кълбо сѫ рибите, паякътъ е нищо спрямо рибите, тѣ се гълтатъ на общо основание - и затуй на тяхъ, на всѣка риба Господъ дава по 300, по 400 деца да има да раздаватъ децата - рибата жертвува. Казва “дай ми едно отъ своите деца”, ще дойде, ще иска едно. Рибата като снесе яйцата си, до годината едва ли оставатъ две, три деца - всичко туй е изядено. Ще кажете, защо е така. Тия жестоките риби ги учатъ на една мекота. Студенокръвни сѫ тѣ, въ тяхъ такава милостъ нѣма, вие не сте опитали устата на акулата. Колко моряци паднали въ морето, падне този морякъ, акулата нападне и отсече краката му като съ хирургическо ножче, остане единъ трупъ безъ крака, тя хич не си поплюва. Казвамъ: Смъртьта сега е една акула, тя живѣе само въ водата. Акулата извънъ водата е слаба. Докато си въ водата и рѫце и крака, всичко може да иде. Ако искашъ да се освободишъ отъ нея, трѣбва да бъдешъ на сухо. Та казвамъ: Когато Писанието казва, че желанията сѫ създали въ човѣка всички нещастия, то е вѣрно по отношение на акулата. Въ водата вѫтре, дето живѣятъ, желанията сѫ риби. Тѣ живѣятъ въ водата. Не че е риба. Въ този смисълъ една хубава черта има у рибите. Рибите всѣкога сѫ чисти, нѣма по-чисти същества отъ рибите. То е привидно така. Въ рибите има нѣщо, което е жестоко. Въ рибите има нѣщо, което живѣе и което е чисто. Два живота едновременно вървятъ. И въ човѣка е същото. Има единъ животъ, ние живѣемъ въ свѣта на Любовьта. Въ насъ има нещо, което е на плътьта. Има нещо, което е на духа. Духътъ, това е чистотата. Плътьта, това е жестокостьта. Казваме сега въ новите небеса. Йоанъ казва, тамъ видѣхъ, че нѣмало море и реки нѣмало. Въ новия порядък ние не искаме въ водата да живѣемъ, въ водата виреятъ много лоши работи или другояче казано: Единъ день ще има единъ животъ безъ желания. Ако вземете българската дума “желание”, защото човѣкъ, който желае нѣщо, въ желанието му липсва нѣщо и на рибата и липсва, липсватъ й ръце и крака. Че една риба на пиано не може да свири, една риба на състезание не може да иде. Та по нѣкой пѫть азъ виждамъ нѣкои отъ васъ, които сте тъжни, скръбни, казвамъ: Това е въ водата вътре, най-големите скърби сѫ въ водата. Разправяше ми единъ, когато се упоилъ, казва: Мина мицелия животъ като на едно кино. Всичко туй отъ детинството, подробности въ малко време, туй всичко ми мина презъ ума. Казвамъ си, къде отиде сега. По едно време видяхъ, че се намерихъ нѣкъде, па и радостьта следъ като ме извадиха, следъ като се събудихъ, видяхъ,че съмъ избавенъ, дойде ми такава радость, каквато никога не съмчувствувалъ. Богъ иска да има деца съ весели сърдца, помнете го това. Богъ иска да има деца съ весели сърдца. Когато Господъ дойде при васъ и види, че нѣмате весело сърдце, казва: Какво липсва на тия деца, какво ли липсва? - Липсва ви нѣкакво щраусово перо. Та този животъ, който сега имате, е емблемъ. Бъдещиятъ животъ, който дойде, ще бѫде другъ. Тази скръбъ, тия страдания, които сега ги носите, сѫ предвестници на бъдещата радость, на бъдещото веселие, което ви очаква. Всѣки, който е страдалъ, има право да се радва. Всѣки, който не е страдалъ, нѣма право да се радва. Ако не искашъ да страдашъ, не може да очаквашъ и въ радостьта. Ако приемешъ да страдашъ, ще станешъ гражданинъ и въ радостьта. Както и да философствувате, азъ съмъ намерилъ друго разрешение - туй е новото учение. Въ това седи да примиримъ противоположности въ живота: Да примиримъ смъртьта съ живота. Животътъ седи повече отъ смъртьта, той е по-силенъ. И радостьта е по-силна отъ скръбьта. Туй, което е по-силно, то е реално. Любовьта е по-силна отъ омразата. Свѣтлината е по-силна отъ тъмнината. И всичкитѣ добродетели сѫ по- силни. Та казвамъ на васъ: Дръжте туй, което е по-силно. Въ свѣта е силенъ само Богъ. Той се нарича Всесиленъ, Най-Силниятъ. Следователно, когато искаме да разрешимъ всички мъчнотии, трѣбва да потърсимъ Него. “Потърсете ме въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна”. Скърбьта е день, въ който можете да познаете благостьта на Бога. Тамъ, дето никой не може да ви помогне, обърнете се къмъ Него. Ще имате една опитностъ, ще имате една радость, която никой не може да ви даде. Казва: Създавамъ ново небе и нова земя. И всички, които сѫ живѣли въ сегашните скърби, ще живѣятъ въ туй новото небе и новата земя, която е на радость и веселие. Отче нашъ. ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА СИЛА. ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ВѢРА. ХРИСТОСЪ Е ЧОВѢКЪТЪ НА ИЗОБИЛНАТА ЛЮБОВЬ.
  5. "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВѪТРЕШНА ОБХОДА Добрата молитва 91 псаломъ Молитвата на Царството Ще прочета 15 глава отъ Матея. “Духътъ Божий” Има единъ кардиналенъ въпросъ, който ученитѣ хора въ времето на Христа поставиха: “Защо твоитѣ ученици престѫпватъ преданията на старитѣ, не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ?” Нѣкои, когато ядатъ, изобщо си миятъ рѫцетѣ, а други забравятъ да си миятъ рѫцетѣ и престѫпватъ преданията. Обичай било, като седнатъ да ядатъ, да си миятъ рѫцетѣ. По стария обичай ще седнатъ, ще донесатъ легенъ, ще си измиятъ рѫцетѣ, ще дадатъ кърпа да си избършешъ рѫцетѣ, ще се очистишъ. Обаче този обичай ние не го спазваме така вече. Христосъ казва: “Туй тѣ го правятъ, заради вашето предание. Вие престѫпвате Божия законъ, та има равновесие. Тѣ престѫпватъ човѣшко предание, пъкъ вие престѫпвате Божия законъ.” Сега съ какво може да го сравнимъ? Сега никой не пита защо твоитѣ ученици престѫпватъ преданието на старитѣ, понеже не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ хлѣбъ. Този въпросъ не е кардиналенъ заради насъ, въ сегашното време нѣма споръ. Да дойде Христосъ, този въпросъ втори пѫть нѣма да му го зададатъ. Ако дойде днесъ Христосъ, другъ единъ въпросъ ще дадатъ на Христа. Сега ще кажатъ: “Учителю, защо братъ ми въ църквата ме обижда? Защо не се отнася тъй както трѣбва? Малко си позволява да престѫпва закона на благоприличието.” Едно престѫпление може да бѫде лично, може да бѫде безлично, народно. Нѣкой пѫть като говоришъ, ако говоришъ предъ единъ българинъ зле за българитѣ, ще го обидишъ. - “Какъ тъй си позволявашъ да говоришъ зле за българитѣ!” Запримѣръ у българитѣ има единъ обичай. Българинътъ е съобразителенъ. Българинътъ, като мине покрай нѣкоя круша, види, че сѫ нападали круши, ще ги събере, ще ги тури въ джоба си, ще благодари. На западъ, ако е нѣкой англичанинъ или американецъ, като види падналъ плодъ подъ дървото, той го счита за унижение да вземе падналъ плодъ на земята. Българинътъ ще го вземе, ще го одуха. И ония българи, които отиватъ въ Америка, въ Англия, като видятъ тия останали плодове подъ дърветата, ги събиратъ, че ги турятъ въ шкафоветѣ за презъ зимата. Ако въпросътъ става въ България ще кажатъ: “Какъ твоето дете да обере крушитѣ подъ дървото ми?” А защо въ Англия не става въпросъ? Питамъ: имаме ли ние право да ядемъ отъ падналитѣ круши подъ дървото? Вие сами си отговорете. Правилно разсѫждение трѣбва. Има една философия, азъ да ви кажа. Азъ за първи пѫть преди години се разговоряхъ съ единъ и му рекохъ защо старитѣ хора ослѣпяватъ и оглушаватъ. И му рекохъ какво е силното влияние на човѣшката мисъль. Дъщерята, като излиза отъ кѫщи, иска да направи нѣщо и казва: “Да ме не види баща ми; да ме не види майка ми.” Тази мисъль има и обратно движение, повръща се къмъ бащата, къмъ майката. Синътъ излѣзе, направи една погрѣшка, казва: “Да не ме види баща ми, да не ме види майка ми; да не ме чуе баща ми, да не ме чуе майка ми.” Ако е жененъ, казва: “Да ме не чуе мѫжътъ, да ме не види мѫжътъ.” Ако е мѫжъ, казва: “Да ме не види жената.” Слугитѣ направятъ нѣщо, казватъ: “Да ни не види господарьтъ.” Постоянно казватъ: този да ме не види, този да ме не чуе. Погледнешъ после, следъ 20 години започне да не вижда. Не само това, ами ти да не обичашъ да казвашъ: “Не искамъ да го видя.” Тази мисъль се повръща къмъ тебе. Ако туй го повторишъ хиляда пѫти въ живота, ще се повърне къмъ тебе. Казва: “Не искамъ да го видя.” Рекохъ, това сѫ тънки наблюдения. Защо дъщерята ще каже: “Да ме не види баща ми?” Тогава Писанието казва, че онѣзи които виждатъ, отиватъ къмъ виделината. Че синътъ или дъщерята трѣбва да сѫ радостни, че бащата е чулъ и видѣлъ това, което тѣ сѫ направили. Казва: “Да ме не чуе баща ми.” Въ всинца ви има желание, като направите една погрѣшка, да ви ни види никой и да ви не чуе. Даже искате и Господь да ви не види и да ви не чуе. Рекохъ, въ новия пѫть ще забележите, че има много малки нѣща, на които трѣбва да обръщате внимание. Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща й да ослѣпѣе или да оглушѣе. Рекохъ, въ религиознитѣ общества опасностьта иде отъ една вѫтрешна близость. Когато хората се сближатъ, пъкъ не сѫ достигнали до тази висока степень на развитие, може да си напакостятъ. Нѣкой направи нѣкаква погрѣшка, иска да го не видятъ неговитѣ братя и сестри. Рекохъ, когато се сближаватъ хората, трѣбва да бѫдатъ много внимателни въ своитѣ постѫпки, въ своитѣ мисли и желания. Запримѣръ има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки. Едни мисли продължаватъ главата, едни мисли разширяватъ главата, други мисли повишаватъ главата, повдигатъ я. Въ три посоки едновременно расте човѣшката глава. Когато главата расте по дължина, човѣкъ е активенъ, той мяза на кавалеристъ. Когато главата расте на ширъ, човѣкъ е издържливъ, може обсадно положение да издържа. И когато човѣшката глава се подига нагоре въ морално отношение, въ духовно отношение човѣкъ е издържливъ. Сега рекохъ, кои сѫ ония мисли, които продължаватъ главата? Сега вземете въ съвременната аритметика, имате едно число - 3. На колко се дѣли? Дѣли се само на себе си. Дѣли ли се на друго число? Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дѣли? То ще се дѣли на две и на три. Рекохъ, въ туй число последнитѣ три единици, които придавате, тѣ сѫ отъ съвсемъ друго естество. Ако съберете три килограма вода и три килограма соль, какво ще излѣзе? Ще излѣзе солена вода. Водата ще изгуби онази своя преснота, която има въ себе си. Та рекохъ, въ сегашния религиозенъ животъ и въ миналото въ кабалата сѫ изучавали числата. Сега математиката изучава, но се прилага само въ физическо отношение. Когато се постройва нѣкоя кѫща, употрѣбява се математика, аритметика. Когато се изчисляватъ орбититѣ на планетитѣ, на слънцата и тамъ се употрѣбява математика. Но математиката е потрѣбна и да се изчисляватъ и какви промѣни може да станатъ въ мозъка. Човѣкъ трѣбва да има такава една опитность. Не може да си представите, че единъ човѣкъ, който е боленъ, въ човѣка има болезнени течения. Ако човѣкъ го боли рѫката или крака, ако ти буташъ, ще стане една обмѣна на една ефирна материя между тебе и болния. Нѣщо ще дойде отъ болния къмъ тебе и отъ тебе къмъ болния. Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до единъ боленъ и му симпатизирате, ако той усѣща болки въ сърдечната область и вие ще почувствувате тази болка. Сега приложението на знанието. Вземете, когато говоримъ за любовь, подразбираме само хората да иматъ една обичь къмъ насъ, да ни обичатъ. Какво подразбираме подъ любовь? Разбираме, че когато нѣкой ви обича, ако майка ви ви обича, тя ще ви прегърне, ще ви цѣлуне. Вие не знаете, колко сѫ опасни цѣлувкитѣ. Цѣлувкитѣ носятъ цѣла една отрова. Този човѣкъ, когото вие цѣлувате, е сифилистиченъ или пъкъ има проказа, като го цѣлуне, заразите се. Или ако ядете въ дома му вѫтре, ще се заразите. Ами че той има такива лоши мисли, може да се заразите отъ мислите на човѣка, може да се заразите отъ чувствата на човѣка. Отъ всѣки човѣкъ изтича не само това, което вие виждате. Но опаснитѣ сили сѫ онѣзи, които никакъ не се виждатъ. Сега азъ бутамъ една область, дето всички не трѣбва да я знаятъ. Въ медицината, когато медицитѣ изучаватъ признацитѣ на болеститѣ, мисля въ третата година, когато изучаватъ характернитѣ черти на болеститѣ, признацитѣ на една болесть, забелязано е, че онѣзи студенти, които заболяватъ отъ една болесть, много мѫчно се лѣкуватъ. Това статистиката го казва. Така се случва, че нѣкои студенти умиратъ. Той, като изследва единъ признакъ, като го изучава, намира го въ себе си. Въ медицината нѣматъ още една истинска диагноза. Нѣкои признаци сѫ привидни, още нѣматъ сѫщинско знание. Една болесть, като се проявява, има привиденъ признакъ, още нѣма онзи сѫщинския знакъ на болестьта, съ който се проявява. Този въпросъ: престѫпване на преданията, всички ни засѣга. Вие всички имате свои предания. Усвоени черни, наследствени черти. Казва: “Усвоилъ съмъ нѣкои черти.” Ти нѣмашъ онова, което Богъ е вложилъ въ тебе, но имашъ нѣща, които отпосле сѫ се приложили, наследствени нѣща. Казва: “То е наследствено.” Наследственитѣ нѣща сѫ предания, тѣ не сѫ Божествени работи. Онаследилъ си да пиешъ, онаследилъ си да говоришъ много. Заякътъ ги наследилъ, че като го бръсне една шумка, той подскача. Туй го онаследилъ. Казва: “Азъ така съмъ роденъ.” Туй не е Божествено. Ще кажете: “Господь така го създалъ.” Има нѣкои хора Господь създалъ много смѣли, а други създалъ много страхливи. Но то е само заблуждение. Богъ не е създалъ хората страхливи. Въ съзнанието си човѣкъ не съзнаваше какво нѣщо е страхътъ. Той знаеше, но щомъ направи престѫпление, почувствува какво е. Запримѣръ една овца като види вълка, кокошката като види орела. Кокошката ужъ не гледа нагоре, но щомъ се яви нѣкой орелъ надъ нея, може да е на единъ километъръ, веднага го вижда. Туй е страха у нея. Това е страха, тя издаде едно крѣкане. Та рекохъ, въ всичкитѣ хора има единъ страхъ, всѣки човѣкъ си има по единъ страхъ, който го мѫчи. Въ Варна имаше една баба Хранова, акушерка, македонка, смѣла. Въ морето чакъ до Евксиновградъ ходѣше да плава, като нѣкой тюленъ изъ водата, мъжкарана, може да се бие съ когото и да е. Но на тази баба Хранова само й покажи пиявица въ шише, ти не може да видишъ баба Хранова, панически страхъ изпитва. Казваше: “Не може да си обясня какво действие има, неволно ме обхваща единъ страхъ, треперя, не може да търпя присѫтствието на пиявица. Туй мѫчение не може да го изтрая.” Вземете сега всички въ съвременната култура, обиждатъ се. Ти може да бѫдешъ много внимателенъ съ единъ германецъ, французинъ, англичанинъ въ тѣхъ кавалерство има. Ти не може да гледашъ дълго време една жена. Веднага ще каже: “Защо ме фиксирашъ?” Бегло трѣбва да мине погледътъ ти, туй да го знаешъ. Ако си позволишъ, веднага ще получишъ картичка: “Господине, азъ те викамъ на дуелъ.” Вече засегналъ си личнитѣ чувства. Дуелирането на западъ става съ шпаги. Тукъ българитѣ, когато започнаха да имъ проповѣдватъ мисионеритѣ, забелязахъ българитѣ станаха по-чувствителни, само нѣщо да кажешъ и веднага дуелиране има. Азъ сега разглеждамъ въпроса отъ психологическо гледище. Има известенъ родъ енергия, която трѣбва да се спазва. Има известни сѫщества вънъ отъ човѣка, които сѫ заинтересовани и всѣкога създаватъ скандали. Азъ да ви кажа, азъ понѣкой пѫть наблюдавамъ преди да се дигне скандала, гледамъ духоветѣ, които вдигатъ скандала, групово присѫтствуватъ, около десетина души сѫ наоколо. Вие ще кажете: “Какви сѫ духоветѣ?” Тѣ сѫ духове като човѣка, само много седятъ на едно мѣсто. Десеть души може да се събератъ на този столъ, на който азъ седя и ни най-малко нѣма да сѫ стестени. Ще имъ бѫде доста широко на тѣхъ. Но има друго. Азъ нѣма да ви говоря за формата на духоветѣ, понеже ще влѣзете въ едно заблуждение. Но всѣкога, когато ще дойде едно изпитание на човѣка, измѣня се неговиятъ цвѣтъ. У нѣкои хора потъмнява лицето, става черно. Писанието казва: На Каина потъмнѣло лицето. Богъ му казва: потъмнѣло лицето. Ако мислишъ да призовавашъ грѣха на Каина, погрознѣло е лицето ти. Ти имашъ недоволството отъ брата си, търсишъ единъ поводъ. И когато вие търсите единъ поводъ, като Каина да си отмъстите нѣкому, вземете огледалото, огледайте се. После огледайте се, когато нѣмате туй разположение. Когато имате разположение да срещнете нѣкого и да се обходите добре, пакъ се огледайте. Сега често казваме: “Да търпи човѣкъ.” Търпението е само за силнитѣ, не е за слабитѣ. За слабитѣ е неволята. За да накарашъ човѣка да търпи, трѣбва да му изяснишъ закона. Запримѣръ азъ може да търпя, може да ме мушнатъ единъ сантиметъръ съ игла, да забиятъ иглата, ни най-малко нѣма да не чувствувамъ, макаръ нищо да не казвамъ. Менъ ми е неприятно, макаръ да не изказвамъ своята неприятность. И тогава отъ чисто хигиенично, отъ съвременно гледище какво трѣбва да прави всѣки единъ. Защото човѣкъ има нѣколко мѣста, дето може да го ранятъ. Може да му ранятъ сърдцето, може да му ранятъ неговитѣ мисли. Нѣкой пѫть подтискатъ мислитѣ му, подтискатъ чувствата му, нѣкой пѫть може да го подтискатъ въ инициативата му, въ работата, която иска да работи. Сега всички виждате нѣкои погрѣшки понѣкой пѫть. Нѣкои хора не ви харесватъ, знаете, че тия работи не сѫ добри, но нѣмате методъ, какъ да се поправите. Защото не само трѣбва да се констатира една погрѣшка, но трѣбва начинъ, какъ може да се поправи една погрѣшка. Разправяше ми една позната, казва: “Зная, щомъ нѣкой пѫть съмъ нетърпелива, следъ като направя погрѣшката, ще позная, че е погрѣшка. Тази погрѣшка, защо не я предотвратихъ?” Сега има погрѣшки, които ние съзнаваме, следъ като ги направимъ. Ти направишъ въ себе си една погрѣшка, ти я съзнавашъ, но не знаешъ, какъ да я избегнешъ. Казвашъ: “Втори пѫть азъ вече тази погрѣшка нѣма да я правя.” Втори пѫть ти тази погрѣшка нѣма да я направишъ, защото тя само веднъжъ е станала въ живота ти. Втори пѫть друга погрѣшка ще те изненада. Тя ще бѫде по съвсемъ другъ начинъ, по който ти не си мислилъ. Въ туй отношение човѣкъ трѣбва да чувствува грѣшката на своята нетърпеливость. Нетърпеливостьта на хората произлиза, че двойникътъ нѣкой пѫть излиза вънъ. Не е хубаво двойникътъ на човѣка да излѣзе вънъ. Естественото е единъ - два пръста да бѫде навънъ, но повече отъ два пръста е опасно. Ако двойникътъ излѣзе навънъ, тогава хората ставатъ неприятни. Възприятията сѫ силни. Всѣки отъ васъ трѣбва да има една броня. Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикътъ ви да става по-мекъ. Ако ти ставашъ по-чувствителенъ и езикътъ ти остава въ първоначалното положение, ти ще създадешъ на себе си неприятность. Въ Писанието се казва: “Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатани!” Мислите ли, че Духътъ, който ви рѫководи въ онова, което вие говорите, въ онова, което вие мислите, въ онова, което вие чувствувате, той ще бѫде доволенъ? Но понеже той не може да ви говори на вашия езикъ, той отвѫтре ви казва: “Направихте една погрѣшка, не е хубаво това, което правишъ.” Ти започвашъ да го убеждавашъ, казвашъ: “Не знаешъ, че условията отвънъ сѫ такива.” Той казва: “Бѫди търпеливъ, азъ ще уредя тази работа.” Ти казвашъ: “Азъ ще му дамъ да се разбере.” Сега спорътъ е вѫтре. Ти изгубвашъ мира си, своя миръ губишъ вѫтре. Като се изгуби мира въ човѣка, той губи едно отъ добритѣ качества. Човѣкъ не може да прогресира безъ миръ. Мирътъ въ духовния свѣтъ е потрѣбенъ за една култура. Безъ миръ ти не може да успѣвашъ, не може да имашъ сполука въ живота си. Та рекохъ, сега се изисква една обхода. Не искамъ да ви проповѣдвамъ да се обхождате единъ съ другъ. То е външна страна. Азъ туй го наричамъ цивилизация. Да се обхождашъ добре съ другитѣ, това е цивилизация. Да се обхождашъ добре съ себе си, се изисква знание. Да се обхождашъ добре съ себе си, съ Божественото, което е въ тебе, че никога да не го огорчавашъ. Ти онзи човѣкъ, който е въ тебе, никога да не го огорчавашъ. Ти може да имашъ външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрѣмо другитѣ хора, то е лесно. Но човѣкъ трѣбва да има вѫтрешна обхода. И тогава трѣбва да се учи. Да не престѫпваме този Божий законъ, да не огорчавашъ духа си. Значи щомъ човѣкъ е изгубилъ своята свобода, той е огорчилъ душата си. Щомъ е изгубилъ силата си, той е огорчилъ духа си. Щомъ е изгубилъ свѣтлината си, той е огорчилъ ума си. Щомъ е изгубилъ своето добро, огорчилъ е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трѣбва да се прави?” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е тамъ. Възстанови свѣтлината на ума си, тамъ е разкаянието. Възстанови 302 силата на духа си, тамъ е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободенъ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ душата си. Силенъ е онзи, който знае да се обхожда съ духа си. Уменъ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ ума си. Добъръ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ сърдцето си. Азъ оставямъ настрана наследственитѣ черти. Казва: “Въ грѣхъ ме зачна майка ми.” То не е сѫществено. Че майка ми ме родила въ грѣхъ, то е другъ въпросъ. Че азъ, като една семка, може да съмъ израсналъ въ тинята, то е другъ въпросъ. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонища и наполовина да се освободи отъ влиянието на земята. Та рекохъ сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиешъ свѣтлина, ако не обичашъ ума си, ако не разби-рашъ свѣтлината. Не може да придобиешъ добрината, ако не проявявашъ своята добрина, ако не обичашъ сърдцето. Туй, което сега проявявате, то е вашия миналъ животъ. Както сте живѣли, както сте мислили въ миналото, така се проявявате сега. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да поправи една погрѣшка. Онзи день ме поканиха на гости при младитѣ братя. Когато бѣхме на планината ме фотографираха, за да видятъ хората, какъ се живѣе на планината. Тамъ не може да се даде единъ съблазънъ. Но щомъ се фотографиратъ въ една кѫща, наредена маса съ хубави яденета, ще се даде съблазънъ, казватъ: “Ето така се живѣе: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения. Но имаше два начина, какъ да постѫпя. Ето азъ какъ разсѫждавамъ. До мене имаше единъ братъ, можехъ да му кажа на ухото да каже, да не ни фотографиратъ, но то е вече единъ страхъ. Нѣма да знаятъ другитѣ, по-умно, по-благоприлично е. Другото е, че не искамъ да му заповѣдвамъ, понеже съмъ генералъ, да кажа като на ординарецъ, да не минава тамъ. Искамъ да запазя моята свобода и неговата свобода. Второто положение, намѣсто да лишавамъ този човѣкъ отъ неговата свобода, азъ трѣбва да кажа, но ограничавамъ себе си. Още като говоря, за да ме разбере, рекохъ: “Бѫдете тъй добри да ме не фотографирате по този начинъ сега.” Но той се огорчава. Сега искамъ да си поправя погрѣшката. Азъ сега чувствувамъ, какво стана. Ако туй не бѣше станало, ни най-малко не щѣхъ да ви говоря тази проповѣдъ въ петъкъ. Тя се дължеше за изправянето на една погрѣшка. Турихъ въ действие всичкитѣ закони, да премахна всичкитѣ лоши влияния и въ себе си и въ другитѣ. Азъ можехъ да стана, да ида и да му пришепна на ухото. Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше да му каже Учительтъ?” Има и трети начин можехъ да му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо. Вѫтре въ менъ не е така. Дипломация е това, за по-благоприятно време. Да му кажа така, не е хубаво. Ако му пришепна тихо, ще кажатъ: “Какво ли му каза? Той има привилегия да му казватъ хубави работи. Нека Учительтъ пришепне и на мене.” Като му казахъ така, този казва: “Можеше Учительтъ да се не обръща така къмъ мене.” Хубаво, но азъ рекохъ, насъ ни е страхъ нѣкой пѫть да направимъ една бележка. Рекохъ, ако неговата бележка е права, по който и начинъ да я каже, не зависи, че той повишилъ тона си. Казвате: “Вие не разбирате ли, какъвъ културенъ човѣкъ сте?” Може полекичка да го кажа. Следъ като обмислихъ работата, отидохъ. Духоветѣ може да ми турятъ изпитание. Азъ можехъ да избегна, можехъ да не ида. Ще питатъ какви сѫ съображенията ми. Рекохъ, приемамъ едно сражение, ще ида. Рекохъ, не искамъ да ме фотографирате. После ще държа една беседа, която се дължи на една погрѣшка, на една дипломатическа интрига. Въ дипломатическия свѣтъ ставатъ интриги, по единъ дипломатически начинъ да излѣзешъ навънъ. Рекохъ, по нѣкой пѫть нѣкой ви каже една обидна дума на земята. Вие отивате при Господа, седнете на колѣне да се молите. Отивашъ веднага да смущавашъ Господа, че нѣкой те обидилъ. Умно ли е това? - “Господи, не знаешъ какво направиха съ [менъ]?” Ами че ти правишъ една грамадна погрѣшка. Никога не ходи да се оплаквашъ на Господа. Като те попита, Господь какво ти каза, кажи: “Една сладка дума, но не можахъ да я разбера. Криво ме разбра. Ще отида да ме назидаятъ, но не дочухъ тази дума какво означава.” Азъ сега засѣгамъ единъ въпросъ. По-нѣкой пѫть и интонацията на гласа решава въпроса. Единъ български селянинъ, който пратилъ сина си въ странство да следва, бащата искалъ синътъ да стане ученъ единъ день получава писмо отъ сина си. Той отива при единъ касапинъ и казва: “Получихъ писмо отъ сина ми, прочети ми го.” Той започва да чете съ единъ грубъ гласъ: “Татко менъ ми трѣбватъ четири хиляди лева презъ този месецъ.” - “Видишъ ли това магаре, така ли се говори, нищо не му пращамъ. Вижъ, не го срамъ, така ли се пише, да ми заповѣдва.” Отива при хлѣбаря и му казва: “Вижъ синътъ ми какво пише.” Той чете: “Любезни татко, моля ти се прати ми пари” и т.н. Чете писмото съ единъ мекъ тонъ. - “Ха, разбирамъ, любезни татко, моли се.” Онзи касапинъ на друго мѣсто туря ударението, съ друга интонация чете. Като прочита писмото хлѣбаря, казва: “Ще му пратя пари, туй дете станало човѣкъ.” Та и на васъ, като ви пишатъ отъ небето, касапинътъ като го чете, нека да го чете хлѣбарьтъ. Азъ зная често много домове се развалятъ, защото възлюбениятъ казва: “Много си пресолила това ядене.” Но говори съ единъ грубъ тонъ. Азъ говоря за хората въ свѣта, които нѣматъ туй съзнание. Има ли цѣръ за пресоленото ядене? - Има, разбира се. Какъ? - Ще поискате отъ вашата възлюбена топла вода, ще налѣете въ соленото ядене, ще го направите тъй както трѣбва. Когато яденето е пресолено, турете топла вода. Вие често се намирате въ такива положения. Единъ приятель отишълъ да заведе своя приятель на гости. Домакинята ги черпила съ кафе. Въ първото кафе турила захарь, за второто се свършила едрата захаръ и тя намѣрила соль, която помислила за ситна захарь и направила кафето съ соль. Черпи и двамата, едното - сладко кафе, другото - солено. Той не може да си представи защо кафето е солено. Бръчка се, казва: “Много солено бѣше.” Има два вида виновность. Азъ съмъ виноватъ въ нѣкои отношения, когато предизвиквамъ другитѣ. Т.е. виноватъ съмъ, че не може да произнеса нѣкои работи. Виноватъ е онзи, който иска да ме обиди. И двамата сѫ виновати. Единиятъ направилъ една погрѣшка, че не се задържалъ; другиятъ направилъ една погрѣшка, че не знае какъ да се задържи. Азъ проповѣдвамъ въ съвсемъ другъ смисълъ. Ти въ живота нѣкой пѫть роптаешъ. Погледнешъ себе си и погледнешъ нѣкой е по-ученъ, по-силенъ, по-красивъ и изведнъжъ дойде мисъльта: “Защо Господь не ме направилъ такъвъ? На мене ли даде да бѫда сиромахъ, другитѣ хора сѫ облѣчени, азъ съ окѫсани дрехи.” Че кой е кривъ за това тогазъ? Нѣкои обиди въ свѣта произтичатъ, че и вие сте обидили. Азъ на себе си тъй обяснявамъ. Да кажемъ, ако азъ съмъ билъ господарь, ималъ съмъ стотина души слуги, пъкъ съмъ ги обидилъ. Съ тази обида не съмъ ликвидиралъ, въ следния животъ азъ ставамъ слуга, пъкъ слугата ми става господарь. Той винаги ще ми върне съ лихвитѣ туй, което съмъ казалъ. Това, което ми казва сега, е отгласъ на онова, което е било. Трѣбва да си преглътна, да кажа: “Сега трѣбва да ликвидираме, много добре ми каза този човѣкъ. Азъ като него нѣма да правя.” Обидятъ те, кажи: “Азъ като него нѣма да правя.” Затова защото ви рекохъ, заради вашето предание разваляте Божия законъ. Рекохъ сега, за вашитѣ наследствени черти не разваляйте Божествения законъ. Станалъ си много нетърпеливъ. Причината си ти, тя е наследствена. Обичашъ да се интересувашъ отъ чуждитѣ работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува отъ хубавитѣ курници, кореспондентка е тя. Една лисица се интересува отъ курницитѣ. Онова дете, което обича ябълки, круши, орѣхи, знае на кое мѣсто има най-хубавитѣ орѣхи. Онзи, който обича круши, да не се интересува отъ крушитѣ. Вие ще кажете: “Много потънки работи.” - Че съ какво трѣбва да се занимавамъ? Знаете ли какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човѣкъ може да влада своитѣ чувства, не съ усилие. Отдето минете, ще бѫдете добре дошли. Хората ще ви чакатъ, като нѣкой ангелъ. Спасительтъ дето мине, ще го чакатъ. Като го видите, ще ви бѫде приятно. Ако искате да дадете магнетична сила, то ще зависи отъ владането на вашитѣ мисли, не тъй да мислите, вие сами да се радвате на вашитѣ мисли и на вашитѣ чувства. Отъ васъ ще лъха една хубава атмосфера, както лъха отъ едно цвѣте или такава атмосфера, която излиза отъ единъ изворъ, или отъ чистия въздухъ, който дишате, или отъ слънцето, което изгрѣва отъ ясното небе. Рекохъ, нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да влада своитѣ мисли. Или азъ наричамъ: твоята мисъль да те обича и твоитѣ чувства да те обичатъ и твоитѣ постѫпки да те обичатъ. Още като се роди мисъльта, ще каже най-сладкитѣ думи, после като се роди хубавото чувство и то ще каже най-сладкитѣ думи и една постѫпка като направишъ, ще чуешъ нейния гласъ. Нѣма въ свѣта по-хубаво състояние да слушашъ отзвука на своитѣ добри мисли; да слушашъ отзвука на своитѣ добри чувства и да слушашъ отзвука на своитѣ добри постѫпки. То е гласа на Бога. Господь казва: “Много добре мислишъ, много добре чувствувашъ, много добре постѫпвашъ.” Нѣма по-хубаво състояние на земята, отъ да слуша човѣкъ въ своето съзнание одобрението, че той постѫпва съобразно съ великия Божий законъ въ свѣта. Отче нашъ Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. Сега като правило го дръжте. Азъ ни най-малко не визирамъ обикновенитѣ човѣшки постѫпки. Законътъ е такъвъ. Обхождайте се съ себе си тъй, както Богъ се обхожда съ тебе! Недѣлна сутринна лекция 29 августъ 1937 г. 5 ч. с. Изгрѣвъ
  6. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗЛОТО И ЛЮБОВЬТА БОЖЕСТВЕНИЯТЪ ПѪТЬ. СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛОТО 31-во Недѣлно Утринно Слово 4 юлий 1937 г. 5ч.с. ИЗГРѢВЪ Небето облачно. Времето - дъждовно и меко. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. 21 глава отъ Иоана /отъ 15 стихъ до края/.стр.505 Въ Начало бѣ Словото. Има едно изречение, което казва: Преповторението е майка на знанието. Христосъ три пѫти попита Петра - обичашъ ли ме? Едно съвпадение. И Петръ три пѫти се отрече. На всѣко питане Христосъ го питаше; за първото отричане го попита: Обичашъ ли ме Петре? Петръ каза: Обичаме Те. Христосъ му каза: Паси агънцата ми. Втори пѫть го попита - за второто отричане,обичашъ ли ме? Петръ Му каза: Азъ те обичамъ, но отъ страхъ се отказахъ. Христосъ пакъ му каза: Паси овцете ми. И третия пѫть го пита: Ти като се отрече третия пѫть, обичаше ли ме? Петръ казва: Обичахъ Те. Има едно съвпадение. Може да е така, може да не е така. Запомнете следното. Какъ петната се чистатъ съ чиста вода. Щомъ имашъ едно петно, жената ще натопи кърпа въ чиста вода, за да се изчисти петното. Христосъ пита Петра: Ти обичашъ ли ме? Съ любовь се чисти. Петръ казва: Сега Те обичамъ. И казва се,че Петръ се огорчи. Той си помисли, че Христосъ нѣма още довѣрие въ него. Че ако другъ пѫть се подложи на сѫщото изпитание, пакъ може да се подложи на същото прегрѣшение. И васъ могатъ да питатъ; какво е за Петра, така е и за всички. Всѣки човѣкъ все може да мине презъ сѫщитѣ изпитания. Кой отъ васъ не е казвалъ: Какво съмъ тръгналъ по този пѫть? Защо не си живѣя като хората. Да си живѣя, да сепонаживѣя. По този пѫть нищо не се постига. Чудни сѫ хората като мислятъ, че като тръгнатъ по кривия пѫть, ще постигнатъ нѣщо. Ако по правия пѫть не можешъ да постигнешъ, че по кривия ли ще постигнешъ? Ако отъ дървото, което има ябълки не можешъ да вземешъ, че отъ сухото ли дърво ще вземешъ? Нѣкои искатъ да намѣратъ щастие въ живота. Има хиляди хора, които не върватъ по пѫтя на Христа и пакъ ги ядатъ и въшки, и бълхи. Цѣлиятъ свѣтъ страда не че върви по пѫтя на Христа, но защото не върви по пѫтя на Христа. Щастието на земята произтича само отъ тѣзи, които върватъ по правия пѫть. Кои пренасятъ полза на хората? - Плоднитѣ дървета - добритѣ хора сѫ плодни дървета, отъ които свѣтътъ се храни. Ако Христосъ ви зададе въпроса “Обичашъ ли ме”, какво ще кажешъ? Колко пѫти състоянието на човѣка не се мени. Не е лошо да се мени състоянието му. Разправяше ми единъ мой приятель, той ми каза: Човѣкъ трѣбва съ много да се бори. Той трѣбва да се учи много да търпи. Казахъ му: Защо? Той каза: Идва единъ и иска да му отслужа. Иска пари. Давамъ му колкото имамъ. Той ми казва: Много си скържавъ човѣкъ, толкова дава ли се? Не можешъ ли да дадешъ повече! Идеше ми да взема паритѣ и да ги туря въ джоба си. Но искахъ да се покажа спокоенъ и казахъ: Намѣрилъ си ме въ такова положение, че да ти дамъ толкова. Ела другъ пѫть и ще ти дамъ повече. - Това сѫ прости думи, съ които искашъ да ме залъгвашъ. И се обърна грубо и си отиде. Ние по нѣкой пѫть се сърдимъ на Господа и не знаемъ защо. И кой отъ васъ не се е сърдилъ? Имашъ една пречка и казвашъ, защо ми даде Господъ това? Имашъ нѣкоя малка дарба и казвашъ, защо не ми даде Господъ повече? Всѣки день хората сѫ мърморковци. Ако не даде много, е лошо, и ако даде малко - пакъ е лошо; и ако никакъ не дава, пакъ е лошо. Писанието казва: Всичко сѫдействува за добро. Значи и отъ всичкото наше мърморене Господъ въ края на краищата все ще изнесе нѣщо хубаво. Ще направи нѣщо хубаво отъ него. Благодарение, че това оправдава нѣщата. Но за сега отъ това мърморене хората иматъ много да страдатъ. Безъ мърморене ранитѣ зарастватъ лесно, а съ мърморене - по-мѫчно. Ти буташъ, буташъ раната, и тя стане единъ звънецъ. Ти седишъ и си казвашъ: отъ мене човѣкъ нѣма да стане; и после повторишъ сѫщото. И въ какво седи човѣщината? Щомъ мислишъ - човѣкъ си; щомъ не мислишъне си човѣкъ. Казвамъ, има ли мѫчнотия човѣкъ да мисли добре? Нѣма никаква мѫчнотия. Защото мѫчнотията е въ единъ навикъ. Имаме единъ нашъ приятель, който имаше единъ аристрократически характеръ. Роденъ за аристократъ. Всички навици на аристократа, походка и пр. - Не мога да се освобода отъ това, казваше той. Сутринь ще стане и ще сѣдне на леглото и ще чака слугинята и жена му да му турятъ обущата. И после ще вика на жена си - какъ така да не знаятъ да вържатъ добре обущата. Той ми казва после - единъ гласъ ми казва: Ако жена ти умре преди тебе, ти какво ще правишъ единъ день, ако нѣмашъ слуга, кой ще ти туря обущата; а пъкъ другъ гласъ ми казва - трѣбва да ги вържатъ, да знаятъ кой съмъ азъ! При този навикъ всѣки ще иска да го посрѣщнатъ добре, да му турятъ обущата, да му е приготвено добре, да му постелятъ добре и той като единъ голѣмъ аристократъ да тръгне и да се обръща на около, на лѣво и на дѣсно и да казва: Като мене другъ нѣма. Това е една слабостъ въ всичкитѣ. И у свещеницитѣ е, които проповѣдватъ, и у вѣрующитѣ, у майки и бащи - на всѣкѫде. Отъ кѫде е излѣзло това, никой не знае. Но има го това у нѣкой повече, у нѣкой по-малко. Една сила, ако знаемъ какъ да я използуваме, ще ни бѫде като добро средство, ако не знаемъ - може да ни причини неприятность. И може да ни отнеме разположението. Христосъ се обръща и казва: Петре - иска да му каже единственото нѣщо, което може да изправи човѣка, е Любовьта. ЛЮБОВЬТА Е БОГЪ! Само присѫствието на Бога въ човѣка може да изправи човѣка. Щомъ Богъ отсѫствува отъ душата, заражда се недоволство. Питашъ защо е така? - Така е. Щомъ отсѫствува свѣтлината отъ една стая, заражда се тъмнината. Отъ какво произтича тъмнината? Отъ земята. Земята хвърля тъмнина. Та, ние седимъ подъ сѣнката на земята. И тя е която ни мѫчи, щомъ се обърне земята въ противоположната страна къмъ слънцето. Земята ни хвърля сѣнката си и насъ ни мѫчи сѣнката на земята. Сѣнката на земята, това е лошиятъ животъ. Много пѫти лошиятъ животъ се върти и ти хвърля сѣнката. Единъ день и земята ще стане прозрачна. Та слънчевитѣ и Божественитѣ лѫчи ще минаватъ презъ нея, животътъ ще бѫде свѣтълъ и нѣма да бѫде така тежъкъ, както е сега. Сега могатъ да се явятъ много противоречия въ душата ви. Вие оставете противоречията на страни, не гиразрешавайте всичкитѣ.Вие казвате, две по две е равно на четири. Питашъ защо е четири? Защото две и две като се събератъ, правятъчетири. Като изядешъ за два дена по два хлѣба, праватъ четири хлѣба. Защо е така? - Защото си изялъ четиритѣхъ хлѣба; и като не бѣше ги изялъ, не щеше да бѫде така. 5 . 5 = 25. Работилъ си петь дена и си получавалъ по петь лева на день - праватъ 25 лева. Недоволенъ си отъ тѣхъ. Защо е така? Защото петь дена си работилъ. Та казвамъ: Ние искаме тамъ, гдето нѣма никаква философия, искаме да извадимъ една философия. Питатъ защо е злото въ свѣта? Но трѣбва да се даде и другиятъ въпросъ - защо е любовьта въ свѣта? Никой не е далъ до сега отговоръ. Нали човѣкъ, който пита “Защо е любовьта” - той е намѣрилъ нѣщо криво въ любовьта. Щомъ питашъ нѣкого защо тѣ обича, ти си направилъ вече една малка погрѣшка, микроскопическа погрѣшка. Щомъ питашъ защо тѣ мрази, пакъ си направилъ малка, по-малка погрѣшка. Защото този човѣкъ, ако не те обича, той не щеше и да те намрази; онзи, който тѣ обича, може да те намрази. Ти никога не може да мразишъ единъ човѣкъ, когото не си обичалъ; и никога не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ, когато не си мразилъ. Какво ще кажете на това? Ако човѣкъ не се роди въ свѣта, кого ще мрази. И щомъ майка ти те е родила, ти ще бѫдешъ недоволенъ отъ нея, че те е родила. Почнешъ да страдашъ. Хванешъ майка си и баща си и ги питашъ защо тѣ родиха, и защо не избраха нѣщо по-хубаво за тебе. Това се повтаря и въ нашия животъ. Ти допустнешъ въ ума си една мисъль, допустнешъ едно желание въ сърцето си и това желание произведе едно недоволство въ мисъльта. И тя произведе едно ожесточаване. И ти казвашъ: Защо ми създаватъ тѣзи лоши условия? Въ това седи едно неразбиране. Всѣкога, когато не разберемъ характера на онзи, който ни обича, ние ще влѣзнемъ въ стълкновение съ него. Или другояче казано: всѣки единъ човѣкъ, който те е обичалъ и ти не си го обикналъ, има една опастность да попаднешъ въ погрешно схващане. Ако го обичашъ, както той те обича, ти ще имашъ правилно разбиране. Правилото е такова: Всѣкога, когато критикувашъ нѣкого, той тѣ обича, а пъкъ ти не го обичашъ, а пъкъ всѣкога, когато той те критикува, ти го обичашъ, а той не те обича. Та казвамъ: Не критикувайте. Ако не разбирашъ, ще критикувашъ; ако нѣма въ душата ти Любовь, ще критикувашъ. Ище бѫдешъ най-добрия критикъ! А щомъ имашъ любовь, критиката ти ще бѫде една свободна Любовь. Та казвамъ, имайте предъ видъ следното. Не да носите само името на единъ художникъ, не само да казватъ за тебе: Той е виденъ художникъ. Но този художникъ трѣбва да знае и да рисува. Той трѣбва да владѣе четката, палитрата, боитѣ; музикантинътъ не е онзи, който е само свършилъ по музика; музикантъ е, който знае да свири, да пѣе, който разбира музиката. Не е онзи, който може да говори за Любовьта, но онзи, който люби, той е ученъ човѣкъ. Щомъ азъ любя, то е цѣла наука въ мене. Азъ разполагамъ съ една велика сила въ душата си. Какво ще ми обясняватъ какво нѣщо е Любовьта. Нека чакатъ, азъ ще имъ обясня какво нѣщо е Любовьта. Минава нѣкой и казва: Много лошъ човѣкъ си. Не си направилъ нито едно добро до сега. Азъ му казвамъ: Ще ме извините. Не се минаватъ и сто крачки, този, който казва така, му се счупва крака. Азъ отивамъ при него и му казвамъ: Отдаде ми се случай сега да ти направя добро. Другиятъ може да каже: Ти стана причина да ми се счупи крака. Той имаше мисъльта /тази мисъль/ не съмъ те виждалъ да ми направишъ едно добро. И следъ това се допустна да му се счупи крака, и после да се поправи крака. Тогава онзи казва: Ще ме извинишъ, че не съмъ толкова сръченъ и затова ще ти причиня болка, но мога да ти поправя крака и ще го превържа. И следъ като оздравѣе крака на онзи човѣкъ, ще кажа на другия: Много ти благодаря! Ималъ си добро сърце. И ще ме извинишъ, че съмъ ималъ криво понятие за тебе. Та сега, въ живота ние се опознаваме такива, каквито сме. И ако страданията въ живота служатъ, за да се опознаемъ, где е грѣшката на страданията? И ако Любовьта служи, за да се опознаемъ, где е погрѣшката на Любовьта; и ако и страданията, и Любовьта служатъ за да се опознаемъ, това е Божествениятъ пѫть! Трѣбва да благодаримъ, че Богъ ни се изявява чрезъ закона на страданията, при които всѣкога Той присѫствува. Жертвата чрезъ Любовьта, съ която се дава Божието благо. Чрезъ страданията жертвата ни потиква въ нашия животъ да вървимъ напредъ. Като дойдатъ страданията, нѣма да видите Бога и като дойдете до Любовьта, пакъ не познавате още Бога. Ти като обичашъ нѣкого, виждашъ формата, но не и Бога. Младата невѣста... само своя възлюбленъ. Тя не го е виждала още. Тя мисли, че го вижда. Дълго време ще мине, докато хората разбератъ Христа. Две хиляди години сѫ минали и колкомалко хората сѫ разбрали Христа. Христосъ казва, въ окултната наука има една теория, която казва, че онѣзи напрѣднали братя, които рѫководятъ човѣчеството, всѣка вечерь работятъ за подобрение начовѣчеството. Понеже човѣчеството се преследва отъ другата ложа, отъ хора, които ходятъ съ своето орѫжие и дето видятъ нѣкого, пускатъ своитѣ стрели. Та тѣзи напреднали братя, като видятъ, че нѣкой ще стрѣля на нѣкого, тѣ подлагатъ своитѣ гърди и стрелата отравя това. Тѣ изваждатъ тѣзи стрели, измиватъ отровата и ги връщатъ назадъ. И така смекчаватъ злото. Та вие единъ день ще бѫдете такива рѫководители братя, въ чиито гърди се забиватъ стрелитѣ. И тогава ще видите какво нѣщо е да носите страданията на другитѣ. И Христосъ сега постоянно носи на гърдитѣ си тия стрели на злото. И така смекчава положението. Това е само Любовьта, която е въ сила да го направи. Това е Богъ, който смекчава злото въ свѣта чрезъ Любовьта. Ти казвашъ: Защо трѣбва да обичаме? - За да смекчимъ злото. Отче нашъ. ВЪ БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е БЛАГОТО НА ЧОВѢКА. / 3 ПЪТИ/ 6,20 ч.с.
  7. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВѪТРЕШЕНЪ И ВЪНШЕНЪ ЖИВОТЪ 30-то Недѣлно Утринно Слово 27.06.1937 г. 5ч.с. ИЗГРѢВЪ Размишление.Тайна молитва /15 мин./ Първата половина отъ 21 глава отъ Евангелието на Иоана до 16 стихъ.стр.505 Въ начало бѣ Словото. Има една вѫтрешна страна на живота, която сега изучавате. Сега всички живѣятъ въ външната страна на живота. Външната страна е впрегната съ неудобства. Щомъ съзнавате, че имате неудобства, то е външната страна. И следователно всѣкичовѣкъ се стреми да премахне неудобствата, за да може да живѣе. Има една вѫтрешна страна и животътъ може да се познае само при вѫтрешния пѫть. А пъкъ този е пѫть на Любовьта. И тепърва ще го учите. Така сѫ го учили и светиитѣ, които сѫ били преди васъ. Така ще го учите и вие. Обикновенитѣ хора въ свѣта мислятъ, че сѫ много голѣми нѣща. Тѣ иматъ високо мнение за себе си. Обикновенитѣ хора въ свѣта се мислятъ за гении, таланти, величия. Та по нѣкой пѫть и онѣзи, които вървятъ по Божествения пѫть, казватъ: Да живѣемъ както хората въ свѣта. Не е лошо, не е лошо да живѣешъ така, но като живѣешъ така, ще развивашъ външната страна на живота, а нѣма да разберешъ вѫтрешната страна на живота. И тогава можемъ да уподобимъ това на следното: Представете си една мома, която се облича по три-четири пѫти съ разни дрехи, шапки, обуща, по дрехитѣ си тури всичкитѣ цветове, които има на небесната дѫга, оглежда се въ огледалото, мие се по три-четири пѫти. Отлична работа е! Гледате я стройна и отвънъ всички казватъ, че е отлична, красива. Дрехитѣ и хубави. Всичкитѣ говорятъ за нейнитѣ дрехи, обуща и шапка. Тѣ сѫ модерни, но представете си, тази мома никога не е вкусила отъ истинскаталюбовь. Ако тя не е вкусила истинското здраве и истинската Любовь, отъ която може да се запали човѣшкото сърце, следъ време, когато тия дрехи станатъ вехти, тя нищо не е придобила. Външниятъ свѣтъ е подобенъ на тази мома. Това е светскиятъ животъ. А пъкъ вѫтрешниятъ животъ е подобенъ на Любовьта. Сега на пръвъ погледъ вие ще кажете, че на насъ тия нѣща ни са понятни. Единъ човѣкъ може да има вѣра, но това е елементарна работа въ вѣрата. Казватъ: Човѣкъ трѣбва да има приложение на вѣрата. Нѣкой казва, азъ прилагамъ вѣрата. Има едно сравнение: Ти можешъ да вѣрвашъ въ нѣкого, не допускамъ, че вѣрвашъ. Какво придавашъ на единъ човѣкъ, като вѣрвашъ, че той е добъръ? И после у тебе има желание да се запознаешъ съ този добриячовѣкъ и да почнешъ да го изучавашъ. И после третата стѫпка е следната - да почнешъ да живѣешъ като него. И най-после трѣбва да се образува едно вѫтрешно запознаване между двамата, които искатъ да върватъ заедно. Двамата не могатъ да върватъ паралелно. Краката не могатъ да бѫдатъ на мѣстото на рѫцетѣ и обратното. Главата не може да бѫде на мѣстото на краката. Главата не може да бѫде на друго мѣсто, освенъ сега дето е поставена. Въ вашия животъ трѣбва да имате само една основна идея. Ако имате две или три основни идеи, вие ще имате нѣколко глави. Нѣкой ще каже - азъ вървя по пѫтя на любовьта, по пѫтя на Мѫдростьта и по пѫтя на истината. Това е криво разбиране. Какво разбирате подъ думата “любовь”? Любовьта подкрепя живота, Мѫдростьта подкрепя свѣтлината и знанието, а Истината подкрепя свободата. Питамъ: Кой е основатель на живота? Основното въ живота е любовьта. А свѣтлината, знанието и свободата - това сѫ условия, за да се прояви Любовьта. Това е вече външната страна. Нѣкой може да каже, че ние можемъ да вървимъ по пѫтя на Мѫдростьта. Но тамъ се изисква голѣмо знание, много голѣмо знание. Най-лекия пѫтъ е пѫтя на Любовьта. Ако ти при Любовьта не можешъ да извършишъ нѣщо, то при Мѫдростьта тази вѣроятность е още по-малка. А като дойдешъ до Истината, тамъ е още по-малка вѣроятностьта. Нѣкой казва: Азъ обичамъ истината. Но каква е вашата Любовь? Дали както любовьта на едно дете къмъ единъплодъ? Да кажемъ, че у васъ има желание, едно вѫтрешно желание, да кажемъ ако всички сте взели по единъ лотариенъ билетъ и сте все отъ срѣдна рѫка хора, и очаквате да ви се паднатъ поне 2 милиона лева. Представете си, че ви говори нѣкой нѣщо. Каквото да ви разправямъ за небето и земята и пр., вие казвате: Кажете ни дали нашиятъ билетъ ще спечели или не! Другитѣ работи сѫ по- маловажни. Ние питаме, всички хора все съ лотарийни ли билети живѣятъ? Лотарийниятъ билетъ отдавна ти си го спечелилъ. Имашъ всичкитѣ възможности: И свѣтлина, и въздухъ, и хлѣбъ, и вода даромъ ти се даватъ. Дето живѣете на земята - нищо не плащате и сте взели единъ малъкъ лотариенъ билетъ и искате да ви се падне единъ милионъ лева. Какво става съ единъ милионъ? Съ единъ милионъ може ли да отидете на разходка до слънцето? Ако имате единъ милионъ, най-евтино ще ви трѣбватъ 35 милиона долари, за да отидете до слънцето. Питамъ, колцина отъ васъ ще бѫдатъ кандидати тогава? А трѣбва да имате билетъ. Да кажемъ, че нѣма никакъвъ гратисъ, а трѣбва да платишъ. Христосъ, като напусна ученицитѣ си, каза имъ: Идете и проповѣдвайте по цѣлия свѣтъ и азъ ще ви взема. И сега трѣбва да работитѣ. Апостолитѣ отидоха да работятъ. Защо работеха? За да спечелятъ пари за билетъ. Та като дойде Христосъ, да отидатъ съ него. Вие сега очаквате да имате привилегия. Въ външния животъ нѣма привилегия. Всѣки, който има любовь въ сърцето си и въ душата си, той има привилегия. Та ви казвамъ, често онѣзи, които вървятъ по пѫтя на любовьта, се отекчаватъ. Има едно криво разбиране. Онова, което препечелвате, то нѣма да бѫде знайно на хората. То въ бѫдаще ще ви бѫде една придобивка. Всички онѣзи свѣтии, които сѫ живѣли преди васъ, сѫ ги считали за хора анормални, глупави и т.н. Но ако тѣзи свѣтии не бѣха ходили по земята и не бѣха я тъпкали, и като тѣ не бѣха проповѣдвали, животътъ щеше да бѫде като пустиня. Та благодарение на тѣхния животъ, човѣчеството има културни придобивки сега. Красивото благо, което имаме сега, се дължи на тѣхъ. Питамъ, ако Христосъ не бѣше дошелъ на земята и не бѣше ходилъ по Галилея, щѣхме ли да имаме тази култура, която имаме сега? Не щѣхме. Било е време, когато слънцето не е изгрѣвало, както сега. Но тогавашнитѣ хора не сѫ имали сегашнитѣ условия. Сегашнитѣ условия на земята сѫ много по-добри, отколкото едно време. Сега има много голѣми удобства. И въ бѫдаще ще има ощепо-голѣми удобства. Но удобствата не зависятъ отвънъ, но отъ живота, който е въ васъ. Допуснете едно сравнение. Да кажемъ, че има петь категории хора: Едни, които иматъ само единъ усѣтъ. Само усѣщатъ придобивкитѣ; другитѣ чувствуватъ какви промѣни ставатъ въ свѣта; а други хора иматъ и вкусъ, тѣ щѣха да знаятъ за яденето и пиенето. А други, които биха имали чувството обоняние - тѣ щѣха да чувствуватъ онѣзи ароматични вещества, които излизатъ отъ цвѣтята. Представете си, че други хора иматъ и слуха. И най-после други иматъ и зрение. Придобивкитѣ на всички тѣзи хора щѣха ли да бѫдатъ еднакви? Не щѣха да бѫдатъ еднакви. Та ако човѣкъ трѣбва да работи съ всичкитѣ сили, които има въ своята душа, и той трѣбва да се развива всестрано. Нѣкой пѫть онѣзи, които вървятъ по Божествения пѫть, искатъ да иматъ нѣкои блага. Като дойде Христосъ съ проповѣдването си, колко му платиха? Имаше ли той кѫща? Ще кажете: И ние да бѫдемъ като хората. Христосъ бѣше ли като хората? Колко деца остави той? Нѣкое имущество остави ли или нѣкое наследство? Казвамъ, всѣки единъ отъ васъ има грандиозна идея - да се ожени, да има деца, да стане като Бога. Първиятъ грѣхъ, който направиха хората е: Да се ожени човѣкъ, да има жена и деца. Това е първия грѣхъ, който хората направиха. Разберете ме сега. Ти искашъ да имашъ деца. И ти казвашъ на сина си: Азъ те родихъ. Това е лѫжа. Казвашъ на детето си: Азъ те храня. Това е лѫжа. Не, ти не си го хранилъ. Богъ е, който му дава свѣтлина, въздухъ, хлѣбъ. А пъкъ ти вземашъ прерогативитѣ на Бога. Богъ я създава, а ти казвашъ: Ако азъ не бѣхъ, ти не можеше да се родишъ. Ако това е Божествено, което вие мислите, тогава Адамъ коя майка и кой баща го родиха? Нали мислите, че безъ васъ свѣтътъ не може да сѫществува. Ти казвашъ, ако не се женятъ хората? Питамъ: Адамъ кой баща и коя майка го родиха? Азъ оставамъ Ева, понеже Ева се роди отъ баща си. Но Адамъ кой го роди? Да не мислишъ, че ние сме трансформатори въ свѣта. Богъ можеше да го създаде и по другъ начинъ. Та казвамъ, въ природата сѫществува единъ вѫтрешенъ законъ, който трѣбва да изучавате. Онѣзи, на които казвамъ, че не трѣбва да взематъ лотарийни билети, ще кажатъ: Но тогава изгубваме условията. Но ако си толкова ученъ и като вземешъ билетъ, може ли да изчислишъ въ колко лотарийни тегления ще иматеединъ случай на печалба? Азъ да ви кажа, вие при всѣки билетъ може да имате една сто хилядна възможностъ да спечелите. Но колко хиляди години трѣбва да чакате да ви се падне единъ милионъ? Най- малко двеста години трѣбва да чакате. А пъкъ вие за 100 години ще бѫдете стари и побелели и следъ като бѫдете на 120 години, нѣма да ви интересуватъ ни моми, ни момци, нито дрехи, нито кѫщи и ще кажете: Нашата работа се свърши. Сега азъ разглеждамъ нѣщата отъ сегашното становище. Нито най-малко не искамъ да оправдая сегашния редъ, защото редътъ, въ който ние живѣемъ сега, е анормаленъ. Въ живота има нѣщо сѫществено. Начинътъ, по който се изявява животътъ ни, е анормаленъ. Не е онзи животъ, който трѣбва да бѫде. Кой отъ васъ прави това, което трѣбва да бѫде? Кои отъ васъ сѫ това, които трѣбва да бѫдатъ? И на кого отъ васъ чувствата му сѫ толкова благородни, че до сега никого да не е обидилъ? Нека взематъ тѣзи, които мислятъ, че сѫ най-добритѣ хора, да оставимъ свѣта. Хората въ свѣта вървятъ по съвсемъ другъ пѫть. Тѣ не искатъ външния животъ. Въ външния животъ слабиятъ трѣбва да слугува на силния, такъвъ е законътъ, а глупавиятъ трѣбва да слугува на умния. И всѣки трѣбва да става жертва за другия, за силния. Нищо повече. А пъкъ въ вѫтрешния животъ силниятъ трѣбва да слугува на слабитѣ, умнитѣ - на глупавитѣ; любящия - на онѣзи, които нѣматъ любовъ! А днесъ е обратното въ живота. Въ външния животъ ако тѣ обичатъ, ще обичашъ. А пъкъ въ вѫтрешния животъ и като не те обичатъ, пакъ ще обичашъ. Та казвамъ сега: Христосъ попита Петра: Ти обичашъ ли ме? Петръ имаше доста амбиция. И цѣлата католическа църква служи на Петровата идея - че Христосъ му казалъ: Върху този камъкъ азъ ще съградя църквата и вратата адови нѣма да я преодолеете. Католическата църква казва: Апостолъ Петъръ е основа на католическата църква. Това е едно криво схващане. Друга основа въ свѣта не може да се тури, освенъ основата на Любовьта. Ако вашиятъ животъ нѣма за основа Любовьта, вие сте на крива основа. Сега азъ ви говоря, за да ви стане ясно. Сега вие мислите, че имате основа. Азъ не отричамъ тази основа, но казвамъ: Често вие се намирате между два метода. До нѣкѫде карате въ вѫтрешния животъ и после дойдете до външнитѣ методи и после пакъ до вѫтрешнитѣ. Ту външнитѣ, ту вѫтрешнитѣвзимате и нѣма постижение. Нѣкой пита дали трѣбва да се прераждамъ втори пѫть, трети пѫть. Прераждането е едно условие за прогресиране. Колко пѫти трѣбва да се прераждашъ? Това е безпредметно. Колко пѫти можешъ да драскашъ една кибритена кутия? Ще я драснешъ 1 пѫть, 10,15,20,30 и повече пѫти. Зависи каква е кутията. Ако кибритътъ е много хубавъ на клечката, достатъчно е единъ пѫтъ като я драснешъ; ако пъкъ не е хубавъ, ти трѣбва да драскашъ цѣлата кутия, докато намѣришъ една клечка, която може да ти запали огъня. Та казвамъ, нѣкой казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде въ нѣкое общество. Това е хубаво. Обществото е едно условие. Но въ едно общество всѣки мисли за себе си; и въ една църква всѣки мисли за себе си. Гледамъ и въ окултната наука пакъ нѣкой правятъ сѫщата погрѣшка. Казватъ: Има ерархии на ангелитѣ. Но ако вземете ангелитѣ, тѣ не мислятъ толкова за хората, защото и тѣ си иматъ работа. Тѣ си иматъ свои длъжности. Нѣкой мислятъ, че ангелитѣ постоянно трѣбва да се занимаватъ съ нашитѣ неразбории. Ние искаме Богъ да остави своята работа, та да дойде да се занимава съ нашитѣ дреболии въ живота. Ти казвашъ: Господи, не знаешъ ли,че съмъ гладенъ, че много обеднѣхъ, че децата ми не свършиха; че и пари нѣмашъ; че мѫжътъ ми не ме обича. Че тръгналъ по други жени. Свещеникътъ се оплаква, че тѣзи хора не идватъ въ църквата. И всички се оплакватъ. Нѣкой се оплакватъ, че въ войната не спечелила България. И казватъ: Защо Господъ не ни даде победа! Това сѫ обикновени нѣща. Когато нѣкой баща народи синове и дъщери, той не иска тѣзи синове и дъщери да се привързватъ въ кѫщи. Той не иска синоветѣ и дъщеритѣ му да бѫдатъ слуги и господари едни на други, но да бѫдатъ братя и сестри, взаимно да си помагатъ единъ на другъ. Та като срѣщна азъ нѣкого, какво има той да ми разправя за музиката теоретически? Азъ го зная това за музиката, но за мене е важно да зная колко той умее да пѣе. Казвамъ му, я ми изпѣй едно парче отъ нѣколко куплета. Два три куплета сѫ достатъчни. Още като пѣе, ухото ми казва колко той разбира отъ музика. Нѣма какво да ми разправя нѣкой за своитѣ деди и прадеди какъ сѫ живѣли. Но казвамъ му: Покажи ми своята постѫпка, своята любовь, едно парче ми извади отъ своитѣ прадеди на свѣтъ. Най-доброто парче на своя прадѣдо. Ако азъ съмъ пѫтникъ и той ме приеме въ своя домъ само за една вечеръ, азъ зная вече за него по приема, който ми дава. Азъ съмъ пѫтникъ и ми дава нѣкой едначаша студена вода, това ме интересува за дадения случай. Другитѣ нѣща сами по себе сѫ важни, но онази направената малка постѫпка въ дадения случай струва повече, отколкото всичкото знание, което имашъ. Ти може да си много богатъ. Можешъ да имашъ несметни книги. Но онзи пѫтникъ, който върви, той нѣма да се радва отъ твоитѣ книги, но отъ малкото хлѣбъ или вода, които можешъ да му дадешъ въ името на Любовьта. Това ще го ползува. И чрезъ този хлѣбъ той ще може да се запознае съ твоитѣ книги, съ бѫдещето ти. Ако дойде Любовьта - всичко се придобива; ако любовьта не прониква въ сърцето, всичкитѣ нѣща ставатъ чужди. Та казвамъ сега, това се отнася и до васъ. Христосъ се обръща и къмъ васъ и ви пита: Вие обичате ли ме? Вие ще Му отговоритѣ: Ти знаешъ Господи, че ние те обичаме. Толкова, колкото вървимъ по този пѫтъ. Тогава Христосъ ще ви каже: Пасете моитѣ агънца. Питамъ, и за любовьта ти ще сѫда отъ това, какъ сѫ агънцата. Покажете сега тия агънца. Ако ги пасете, любовьта ви е на мѣсто. Но ако не пасете добре агънцата, тогава любовьта ви не е на мѣсто. Кои сѫ вашитѣ агънца? Онѣзи хубавитѣ мисли, които Богъ ви дава, онѣзи хубавитѣ чувства, които Богъ ви дава, и онѣзи хубавитѣ постѫпки, които правитѣ, сѫщо и хубавитѣ постѫпки, които виждате въ другитѣ хора, защото и тѣ се отпечатватъ въ васъ. Е, ако вие не можете да се ползувате отъ тѣзи хора, тогава вие изгубвате добритѣ случаи. Нѣкои искатъ да ги спаси Господъ. Какъ ще ги спаси? За менъ спасението за гладния човѣкъ е хлѣба, който може да му даде нѣкой. Спасението за жадния човѣкъ е водата; а спасението за пѫтника въ бурната нощъ е да му се даде подслонъ въ нѣкоя кѫща. Спасението на свѣта сѫ въ онѣзи Божествени мисли, които поставяте въ вашия духъ, въ онѣзи Божествени чувства, които постоянно поставяте въ вашата душа и въ онѣзи Божествени постѫпки. Защото свѣтътъ не се поддържа само съ едно ядене. Вие всички казвате: Не може ли човѣкъ да яде само веднъжъ? Не може. Човѣкъ постоянно трѣбва да се храни. Значи хубавото, добротовъ Любовьта трѣбва да се втича постоянно въ душата. И азъ бихъ желалъ да ви остава една идея: Ти искашъ да кажешъ нѣщо, искашъ да направишъ нѣкое добро нѣкому, искашъ да кажешъ нѣщо хубаво, помни, че Господъ е задъ тебе и те гледа какво ще направишъ, и Той те слуша. А пъкъ вие като говорите и лѫжете, не искате да знаете,че Господъ е задъ гърба ви. И сега всички все се лѫжете. Христосъ е казалъ на Петра: Тури ножа въ ножницата си! И на васъ казвамъ сега: Турете ножа въ ножницата си. И чашата, която Богъ ви е далъ, не мисли, че може да я туришъ нѣкѫде. Тазичаша ще я пиете. Христосъ каза на апостолитѣ да взематъ ножоветѣ, но да се насърчатъ. И апостолитѣ уповаваха на ножоветѣ; и Петръ извади ножа си и удари слугата по ухото. Но Христосъ му тури пакъ ухото на мѣстото. И казва: Онѣзи хора и тѣ могатъ да извадятъ ножоветѣ си. И тогава вашитѣ уши ще отидатъ - една обидна дума предизвиква друга обидна дума; една лоша мисъль или чувство предизвиква друга лоша мисъль или чувство. Ако отрежешъ ухото на нѣкого, Господъ ще каже на Петра въ тебе-Тури ножа въ ножницата си! Ти какво трѣбва да правишъ. Съ ножъ ли воювашъ или съ любовьта да воювашъ? Че нѣма по силно орѫжие отъ Любовьта въ свѣта! И Богъ въ свѣта, който е Всесиленъ, и Той воюва съ Любовьта. При всички наши престѫпления Той може да очисти свѣта! Но Той не прави това. Като направишъ едно престѫпление, Той казва: Не го прави. Не е за твое добро. Ти ще страдашъ въ бѫдеще. Той ти е казалъ веднъжъ и ти си му казалъ: Нѣма да го права. Но пакъ го правишъ. И пакъ ти казва Господъ: Не го прави това. - Е, това е съвестьта въ насъ. Та казвамъ сега - практически приложете това. Силата на новото учение е въ следното: Ние живѣемъ въ присѫствието на Господа. Съ това съзнание да живѣете. Ти направи и после говори. Защото щомъ кажешъ една дума, то е вече направено. И тази дума, това, което кажешъ, Господъ го слуша. Сега азъ проповѣдвамъ, нали. Въ какво седи силата на онази мисъль, която ще предамъ? Мога да имамъ желание да ви правя сладки и медени, за да ви привлека, и вие за да имате хубаво мнение за менъ. И вие можете да си представите, че ме слушате внимателно. Но и вие може да имате нѣкоя странична мисъль. Въ такъвъ случай нито моята мисъль, нито вашата е права. Въ дадения случай важното е да ви предамъ една мисъль, както си е тя. Когато ви проповѣдвамъ Писанието, важното е да събудя въ васъ онова, което Богъ е вложилъ. Да станете вие проводници на Него. И после, като ви слушамъ, да ми е приятно. А не да ми се свие сърцето, че сте ме надминали. Азъ бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ проводници, но не могатъ всички да бѫдатъ. Но онѣзи, които сѫ проводници, трѣбва да помагатъ на другитѣ. И даромъ трѣбва да помагатъ. Онѣзи, които живеятъ добре, тѣ сѫ най-добритѣ проводници. Животътъ е музика - театрална музика. Да кажемъ, че единъ човѣкъ дава хлѣбъ. Има единъ хлѣбъ, който азъ не го обичамъ. Има нѣкой, когато даватъ хлѣба, подхвърля го. Така хлѣбъ не се дава. Какъ даватъ хлѣбъ, когато дойде нѣкой просякъ? Вие го подхвърляте. А когато дойде нѣкое ваше дете, какъ го давате? Азъ съмъ гледалъ - ще вземе, ще отреже хлѣбъ, ще го намаже съ масло и ще погали детето си и ще му даде хлѣба. Но къмъ просяка тя не се отнася по сѫщия начинъ. Но Господъ я гледа отзадъ. Детето, което вие обичате, и му се усмихнете и го галите, и така му давате хлѣба; а пъкъ къмъ другия вие сте намусени. И си казвате: Да се махне този по-скоро! Каква е разликата сега. Ако дойде нѣкой добре облеченъ, вие ще го приемете; а пъкъ ако дойде единъ нечистъ, ще кажете: Братко, ти си пѫтникъ. И ще го поканишъ въ банята, ще му дадешъ дрехи да се облече; като се измие, и тогава ще дойде въ кѫщата ти. Та казвамъ сега, азъ искамъ вие всички да се стремите да угодите на Бога; на онзи Господъ, който е въ васъ, и Който всѣки моментъ наблюдава вашия духъ, вашата душа, вашето сърце и вашия умъ. Вие всѣкога трѣбва да бѫдете изправни и по духъ и по душа, и по сърце и по умъ. И ако не сте, стремете се къмъ това. Признайте си. Кажете си, направихъ погрѣшка. Но изправи я. Не само да плаче и да се разкайва човѣкъ, но той трѣбва да изправи погрѣшката си. Всѣка груба дума, която изказвашъ, втори пѫть не я казвай. И ако втори пѫть я кажешъ, кажи я по-меко; а трети пѫть я кажи още по-меко. На 15-иятъ пѫть като я кажешъ тази дума, на онзи човѣкъ да му стане приятно. Азъ не искамъ изведнъжъ да станете светии. Светия е единъ ученикъ, който се е училъ много добре презъ цѣлия си животъ. Светии сѫ били хора, които сѫ много падали и ставали, но сѫ хора толкова постоянни, че сѫ казвали: За любовьта Божия ще преодолея всичко! Тѣ сѫ били гонени, преследвани, кълцани, какво ли не сѫ претърпѣвали; но винаги сѫ казвали ще се поправи свѣта! И тѣ сѫ вѣрвали, че нѣма да умратъ. Ние казваме, че ще умремъ. Не. – Тѣлото ще се измѣни. си? Христосъ казва: Обичашъ ли ме или още обичашъ себе си? Разправяше ми единъ български светия. Той ходешеокѫсанъ. Живѣеше въ Сливенъ. Рѫкуваше се съ владиката. Владиката си подава рѫката - да му целуне онзи рѫката. А пъкъ онзи хваща и цѣлува своята рѫка. Всѣки единъ човѣкъ, който живѣе за себе си, той целува своята рѫка; а пъкъ всѣки, който цѣлува рѫката на другитѣ, той живѣе за тѣхъ. Нѣкой пѫтъ и вие ми цѣлувате рѫката. Защо? Азъ не цѣлувамъ вашата рѫка и то ето защо. - Казвамъ, не мога да живѣя за васъ. Защото вие като цѣлувате рѫката ми, вие ми обещавате. Това е пояснението. И да не мислите, че като ми цѣлувате рѫката,че менъ ми е много приятно. Но азъ се уча на търпение. На голѣмо търпение се уча. И това е единъ голѣмъ изпитъ, който имамъ - да ми цѣлуватъ рѫката. Като дойде нѣкой и ми цѣлува ръката, азъ трѣбва да му дамъ нѣщо; ако ми цѣлуне рѫката и нѣма какво да му дамъ, азъ си тегля рѫката. Азъ разсѫждавамъ нѣкой пѫть, вие казвате - на насъ да почнатъ да ни цѣлуватъ рѣката! Ще дойде единъ день и вашата рѫка да цѣлуватъ; и ще видите какво е. Азъ сега засѣгамъ вѫтрешната страна. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Ако азъ дойда въ свѣта и мисля за себе си кой съмъ , какво съмъ? Това е външната страна на живота. Ние трѣбва да знаемъ, че всѣки е дошелъ да изпълни волята Божия - да си прояви Божественото. И Христосъ казва така, - много хубаво е казалъ: Азъ Те прославихъ на земята, Прослави ме и Ти за самаго Себе си! Та ако искаме нашето въздигане и нашата слава, ние трѣбва да извършимъ Волята Божия. И ще оставимъ после Богъ Той да направи нѣщо за насъ. Ако прославимъ Бога, ние се повдигаме; а за другото, оставете тази работа на Господа. А пъкъ вие извършете волята и работата на Бога! И не мислете за себе си. И когато почне Богъ да мисли за васъ, тогава вие ще се повдигнете. А когато вие искате да се повдигнете - работата не върви. Ако съградимъ нѣщо въ ледоветѣ на северния полюсъ, то като се стопи леда, ще се разруши и съграденото. Всичко онова, което ние съградиме, нѣма да остане; но онова, което Богъ съгради, то вечно ще остане. Уповавайте на онова, което Богъ съгради въ васъ; вслушвайте се въ Любовьта, която Богъ гради въ васъ. Въ това е вашето бѫдаще. Това е раятъ. Всички постижения сѫ тамъ.А пъкъ земята сама по себе си ще се измени. А другитѣ нѣща сѫ лесно постижими. Сега това е важното, което за себе си трѣбва да пазитѣ. Казва Господъ: Обичате ли ме вие? Готови ли сте да вършите волята ми? Азъ не искамъ да взема никакво обещание. Защото споредъ менъ важно е не каквото казвамъ, а това, което направямъ, както трѣбва. Да остане сега тази мисълъ въ васъ - че Господъ е вѫтре въ васъ и всички блага, които имате сега, отъ Него сѫ. И да се образува тази връзка между Него и васъ. Тежко е, когато нѣма връзка. Защото нѣкой пѫть нѣмашъ връзка съ Бога-Господъ е отвънъ - ти нѣмашъ връзка. Какъ ще мисли Богъ за тебе, когато ти не мислишъ за Него? Ти казвашъ: Какво да мисля за Бога? -Ако ти не мислишъ за азбуката, която си училъ, и ако не знаешъ всѣки единъ знакъ какъ да го туришъ, ако забравишъ тѣзи букви, какъ ще четешъ тогава? Любовьта ще ви научи какъ да вършите Волята Божия. Безъ Любовьта нищо не може да постигнете. Безъ Любовьта животътъ е мѫчение; а пъкъ съ Любовьта животътъ ще се осмисли. Щомъ имате Любовь, ще имате знанието - ще дойде Истината. И тогазъ ще разберете вѫтрешния животъ. Та казвамъ сега: Обичайте Господа! Христосъ е казалъ на Петра: Обичашъ ли ме повече отъ тия? А Петръ казва: Ей Господи, Ти знаешъ! Три пѫти го попита Христосъ и Петръ се огорчилъ , като че ли това било знакъ на недоверие. Христосъ го попита три пѫти, защото три пѫти се отрече Петръ отъ Него. Да не би три пѫти като каже, че го обича, и после да се отрече. Христосъ каза на Петра да тури ножа въ ножницата си. Значи съ сила тази работа не става. Обичашъ ли ме, пита Христосъ; защото овчаръ, който носи ножъ, яде овцетѣ. Та сега, безъ ножъ идете при овцетѣ, да не би да смѣните кожите имъ. Ако сте въ външния свѣтъ, могатъ да бѫдатъ ножоветѣ ви наточени, но въ вѫтрешния свѣтъ ножоветѣ ви трѣбва да бѫдатъ въ ножницитѣ; а пъкъ сърцето трѣбва да бѫде топло и умътъ трѣбва да бѫде свѣтълъ; и човѣкъ трѣбва да работи за славата на Бога въ свѣта! Отче нашъ. Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пѫти/
  8. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ОСОБЕНАТА ЧЕРТА НА ЧОВѢКА 29-то Недѣлно Утринно Слово 20 юний 1937 г. 5ч.с. ИЗГРѢВЪВремето - свежо, топло. Небето - ясно, бодро,ведро! Изпълни се наряда.Ще прочета часть отъ 20 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 17 стихъ.стр.504 Въ Начало бѣ Словото. Христосъ имаше дванадесеть души ученици. Но единъ отъ тѣхъ бѣше реалистъ, естественикъ, следваше по естественитѣ науки. Когато му казваха за нѣща такива, които не могатъ да се проверятъ, да се виждатъ физически, казва: Тѣзи работи трѣбва да сѫ въображаеми. Вие де сте виждали, че нѣкой човѣкъ, който е умрелъ и да е възкръсналъ? Редки сѫ тѣзи работи. И тия работи не можемъ да ги повѣрваме. Не мога да се водя по вашия умъ. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има едно отъ качествата. Въ човѣка има дванадесетъ извора. Дванадесеть качества. Дванадесеть сили. Дванадесеть ума, дванадесеть сърца. Дванадесеть очи има. Дванадесеть рѫце има. Дванадесеть крака има и какво ли не, все по дванадесеть. За сега за примѣръ вие сте запознати само съ две рѫце. Но тѣ сѫ на физическото поле. Ако дойдете до вашето духовно тѣло и то има две рѫце. Ставатъ четири и умственото тѣло - две. Ставатъ шесть и причинното тѣло - осемь. И будическото тѣло - две - десеть. И въ онова, въ което човѣкъ се слива съ Божественото, още две рѫце - тѣ сѫ дванадесеть рѫце. Онзи, който не разбира, ще каже: Тия нѣща не сѫ вѣроятни. Тѣ сѫ невѣроятни нѣща. Но можемъ да приложимъ нѣщата. Нѣщата кога сѫ вѣроятни. Човѣкъ кога може да вѣрва? Ти вѣрвашъ въ лѫжата, че е лѫжа. Ти вѣрвашъ въ истината, че е истина. Но тѣзидве вѣрвания се различаватъ. Ти вѣрвашъ въ кесията, но въ кесията нѣма нищо. Това е лѫжа.Вѣрвашъ въ кесията, но тя е пълна съ злато. Значи вѣрвашъ въ кесията и въ златото. Въ първия случай вѣрвашъ въ кесията и вѣрвашъ само въ въздуха, който е въ дадения случай вѫтре. А въздухътъ той не пренася нищо. Та казвамъ, идете отъ обикновеното разглеждане на живота по-нататъкъ. Трѣбва да отидете по-надалече, за да добиете онова, което ви трѣбва. Допустнете, че имате обикновена вода въ кѫщата - толкова вкусна, както горе въ планината на 4-5 или 10 километра тамъ нѣкѫде има хубава вода. Но се изисква усилието отъ ваша страна да идете до тамъ. Допустнете, че нѣма кой да ви донесе вода. Вие трѣбва самъ да отидете. Има известна опитность, която вие не можете да добиете чрезъ другитѣ хора. Понеже вие сте свикнали на земята все нѣкой да ви направи нѣщо. Да ви напечати нѣкоя книга; да чуете нѣкоя сладка пѣсень. Но пѣвеца, който иска да се научи да пѣе, кой ще му пѣе най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все нѣкой трѣбва да ни каже или пѣе. Но онзи славей, който се научилъ да пѣе, кой професоръ му предава това изкуство, това знание? Той се ражда съ него. Че този славей, който иска да пѣе, дава ухо тукъ - тамъ дачуе нѣкой, който пѣе. Слуша той, пѣятъ ли другитѣ. Той има само едно побуждение - нѣкой да пѣе. И всѣка една ваша мисъль може да се преведе въ такава пѣсень. Но все таки трѣбва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бѫде само едно сѫщество, което седи малко по-високо отъ васъ. То може да бѫде една побудителна причина за васъ. Когато иска човѣка да го направятъ твърдъ, трѣбва налѣгане отъ горе на долу. Трѣбва да го стесняватъ, за да стане твърдъ. Той трѣбва да е пречистенъ или за да се дисциплинира - нѣкой пѫть тѣзи младитѣ моми отъ селата, а и сега има такива, тѣ имаха рокли, които ги надиблюваха на 10-15- 20 дипли и така ги тургаха нѣкѫде, че после отъ горе имъ турятъ известна тяжесть върху диплитѣ, че да се запазятъ за дълго време. Момата като се облече тъй, че на рески, рески падатъ диплитѣ. И ако момата не си здипли хубаво роклята, ще си изгуби фасона на дрехата. Сега ще каже нѣкой: Е, тѣзи работи... Но честочовѣшкия умъ трѣбва да се държи въ известна изправность. Вземете за примѣръ, че вие сте единъ пѣвецъ. Искате да пѣете. Но най-първо трѣбва да изучитѣ основното положение на музиката. Да кажемъоколо 10-15 тона. Имате вие седемъ тона и всѣки единъ тонъ си има своето естествено положение, което тонътъ има. Има две положения, които сѫ необикновени. Едното е въ низходяща степень, а другото е въ възходяща степень. Едното се нарича повишение, а другото - понижение. Вънъ отъ тия обикновени тонове трѣбва да знаете и тия изключителни положения - или въ повишение, или въ понижение. Вземете една ваша мисъль или ваше чувство. Може да е въ естественото положение, или нормалното си положение го наричатъ. Но може да има едно неестествено, изключително положение въ понижение: Или пъкъ туй чувство може пъкъ да има едно изключително положение въ повишение. До нѣкъде въ повишение вие сте го научили да издържате по-добре, отколкото да издържате нѣщата въ понижение. Но това е така по отношение на доброто. Въ пѣенето въпроса седи малко другояче. Но въ положението по отношение на единъ нещастенъ животъ, и тамъ има понижение на нещастието и повишение на нещастието. Та за примѣръ въ красивия животъ пониженията сѫ малко неприятни. А въ свѣта на страданията пониженията сѫ приятни. И тамъ като се понижава страданието, то става по-малко. Или като се повишава страданието. Е какъ ще го вземе сега? Да кажемъ здравъ сте. Въ здравия човѣкъ въ гласа му има особено нѣщо и въ неговия тембъръ има нѣщо особено. Още като говори човѣкъ, може да знаешъ здравъ ли е или не е здравъ. Една диагноза има. - Много трудна диагноза. Още като говори човѣкъ може да знаете добъръ ли е или не; още като говори човѣкъ може да знаете обича ли истината или не я обича. Още като говори човѣкъ, като каже първия тонъ, може да знаете дали има меко сърдце или нѣма меко сърдце, дали сърдцето му е възпитано или не е възпитано. Може да знаете кои нѣща сѫ по вкуса на човѣка, и кои не сѫ по вкуса му. Само човѣкъ като ви говори, може да знаете това. Ако го наемете за слуга, още отъ първата дума може да знаете ще ви върши ли работа или не. Не само това, но вие като станете сутринь, като произнесете една дума, ще знаете ще свършите ли тази работа или нѣма. Вземете единъ, който тръгва въ правия пѫтъ. Вие провѣрявате, но той казва: Ако стане нѣщо и се подхлъзна въ вѣрата?Мислите ли, че човѣкъ взема вѣрно това? Той е една възможность. Сега защо ставатъ нѣщата така, не питайте. Защо се понижаватъ нѣщата, ние не знаемъ; защо се повишаватъ нѣщата? И това не знаемъ; защо сѫ въ нормално положение, пакъ не знаемъ. Ти страдашъи не знаешъ защо страдашъ; радвашъ се и не знаешъ защо се радвашъ. Приятно ти е да се радвашъ и не ти е приятно, като не се радвашъ. Но ако речешъ да си дадешъ единъ отчетъ защо се радвашъ или защо страдашъ, ти не можешъ да си обяснишъ работата. Сега въ вашия умъ, всѣки си има по една идея въ живота, която иска да реализира. Всѣки единъ отъ васъ счита, че неговата идея е най-сѫществената. За примѣръ вземете единъ даровитъ ученикъ, за него главната идея е да свърши училището. Да кажемъ едно малко дете иска да свърши отдѣленията; иска да свърши прогимназията, после гимназията, иска да свърши университета и най-после иска да се специализира. Представете си, че той може да е нѣкой малъкъ цигуларъ, а иска да стане голѣмъ. Хайде да го кажемъ малко по-благородно, да стане голѣмъ виолонистъ или музикантъ или гениаленъ човѣкъ по музиката. Казвате, религиозенъ човѣкъ, - значи не е толкова благороденъ; или друго значи - свързанъ човѣкъ, защото религиозенъчовѣкъ значи да си свързанъ. Казватъ нѣкои: Той е много религиозенъчовѣкъ. Значи е свързанъ човѣкъ. И щом си религиозенъ, ти не си свободенъ, ти си свързанъ. Като нѣкой конь за нѣкоя ясла. И току се въртишъ, но навънъ по далече отъ вѫжето не можешъ да отидешъ. Речешъ на лѣво, на дѣсно - този юларъ дойде и казва, по-далече нѣма да отидешъ. Отидешъ на лѣво, пакъ по-далече не можешъ да отидешъ. Напредъ и назадъ, но все спирашъ. И ти казвашъ: Такава е сѫдбата. Такава е сѫдбата на вързания конь. Но на свободния конь каква е сѫдбата? Той си ходи свободно; но пъкъ свободния конь си има друга мъчнотия. Въ гората тамъ има вълци. И ако остане зимно време въ гората, може да му съдератъ кожуха. И какво трѣбва да прави тогава този конь? Вие сте въ единъ свѣтъ, дето има най-голѣмитѣ преувеличения. Вие сте дошли въ единъ свѣтъ, дето единъ другъ ще си вредатъ. Една борба има и вие трѣбва да минете презъ бойното поле. Ако нѣкой може да мине и да не го закачатъ въ свѣта тия снаряди, добре ще бѫде. Но на мнозина отъ васъ дрехитѣ ще бѫдатъ надупкани, пъкъ и мнозина отъ васъ ще имате и вашитѣ сърца да бѫдатъ продупкани. Нѣма да остане единъ, който да не е раненъ. Не зная до сега не сте ли ранявани. Питате защо е така? Че бойно поле е! Хората се биятъ за свобода и смъртъ. Въоръжени сѫ. По това поле трѣбва да минете. Нѣма другъ пѫть. Презъ голѣмитѣ сражения на живота трѣбва да минете и трѣбва да имате всичкото изкуствона войника, да знаете кѫде да вдигнете крака си, кѫде да клекнете и пакъ да станете. Ухото ви трѣбва да бѫде толкова бистро да схваща, че още като идватъ снарядитѣ още отъ далече да ги чувате. И да се отклоните ту въ лѣво, ту въ дѣсно. Сега може тази мисъль да е малко отвлечена. Ето нѣкои сѫ идвали при менъ да имъ направя азъ диагноза. Казва: Не зная, здравъ човѣкъ бѣхъ, но какво ми стана - урочасали сѫ мѣ нѣкои, нищо не мога да си представя. Почна най-първо болесть да ме наляга по едното рамо, по другото, но какво стана? По-рано бѣхъ тъй спокоенъ, а сега почвамъ да ставамъ нервенъ. Нѣмамъ туй разположение. Казвамъ му: Ти не знаешъ какъ да се хранишъ. Много бързо ядешъ. Казва ми: Нали бързамъ, имамъ много спѣшна работа. Ти рекохъ, си завършилъ своята работа, но си забъркалъ работата на своето здраве. Че яденето е най-важната работа. Ти трѣбва да знаешъ какъ да ядешъ, отъ това зависи основата на твоето здраве. Азъ говоря за здравитѣ зѫби. Който има здрави зѫби, не може да боледува. Но ако ти ядешъ само на дѣсната страна или само на лѣвата страна, ти здравъ човѣкъ не можешъ да бѫдешъ, и ако ти само прокарашъ храната си само 2-3 пѫти въ устата си и хайде навѫтре, то ти нарушавашъ закона на храненето; и после като ядешъ, че си отваряшъ много устата, и тогава много въздухъ прекарвашъ въ стомаха си, ти здравъ човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. И после, ако ядешъ и се занимавашъ съ много погрѣшки на този, на онзи, пакъ здравъ човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. И ако ядешъ храната и после негодувашъ, пакъ здравъ човѣкъ не може да бѫдешъ; и ако ядешъ и си недоволенъ, пакъ здравъ не може да бѫдешъ. Има една философия. Всичкитѣ окултни ученици вие не сте минали презъ такава школа. Трѣбва да минете презъ тази дисциплина. Вие за примѣръ има отъ васъ нѣкои, които знаете езици и мислите ,че говорите нѣкой езикъ много хубаво. Азъ, когато бѣхъ въ Америка съмъ слушалъ много редко американци, които да говорятъ добре английски. Не че не говорятъ правилно, но да се говори единъ езикъ хубаво, иска се много нѣщо. И въ България азъ съмъ срѣщалъ много малко българи, които да говорятъ хубаво български. И много малко религиозни хора съмъ срѣщалъ, които да мислятъ правилно. И какви ли не идеи иматъ тѣ за Бога? Щомъ ти се случи нѣкое голѣмо нещастие, тѣ казватъ: Защо Богъ ти даде това нещастие? Въ ума на Бога не е идвало да ви създаде нѣкое нещастие. За примѣръ на Господа да му е дошло на ума, че той трѣбва да ти счупи крака, че той трѣбва да ти счупикаруцата, че ти да паднешъ отъ нея и да си счупишъ крака? Менъ ми разправяше единъ баща, който билъ опитенъ въ водене на каруца. Впрѣга той каруцата съ два коня и качва се той и сина му. Синътъ му билъ малко дете, а бащата разбира това изкуство много добре - да кара конетѣ, но ималъ една работа, искалъ да си запали една цигара и казалъ на малкото дете: Я вземи зингиитѣ на коня. А той си изважда отъ джоба да си запали цигарата. А той като взема зингиитѣ съ камшика, и онзи конь като хуква, изважда каруцата навънъ и бащата не може да изпуши цигарата си и се връща съ изкълченъ и счупенъ кракъ. И казва бащата: Не зная, не се ли помолихъ хубаво като тръгнахъ, какво ми стана сега? Причината е едно неестествено желание да пушишъ една цигара като си въ каруцата - нищо повече. Не ти трѣбва цигара тамъ. Ти като слезнешъ, като си наредишъ каруцата, тогава запуши цигарата си. А на каруцата цигара не се пуши. Тѣзи, които се занимаватъ съ взривно вещество, съ барутъ сѫ много внимателни. Тѣ иматъ много меко вещество на обущата си отдолу. Много меки обуща иматъ тѣ. И нѣкой пѫтъ нѣкое взривно вещество може да се възпламени. И ти ще бѫдешъ много внимателенъ. Трѣбва да гледашъ като ходишъ. Човѣкъ не трѣбва да направи най-малкото сътресение, защото при взривното вещество най-малкото сътресение може да се пукне и да направи голѣма пакость. Та казвамъ: Ние хората сме пълни съ такива приключения. Всѣки единъ отъ васъ има нѣкоя бомба вѫтре въ себе си, въ сърцето си и има най-малко 10-на такива бомби. Азъ ги наричамъ 12 бомби и само като ги бутнешъ, или 12 мисли може да има човѣкъ, дето само като ги бутнешъ! Една мисълъ може да е само, но като бутнешъ тази мисълъ и тя да експлоадира. Сега азъ не искамъ да изнасямъ това да се плашите вие, но нали внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ сегашния животъ. И като стане сутринъ, той трѣбва да се моли, за да бѫде рѫководенъ въ живота и да знае какво ще прави. Дето се казва: Господи, постави стражъ на устата ми! Та въ сегашнитѣ времена човѣкъ трѣбва да постави Господа стражъ не само на устата си, но и стражъ на сърцето си;че каквото мисли, каквото прави, всичко да бѫде на мѣстото си. Защото иначе, ако не поставимъ стражъ на сърцето си и ако не бѫде всичко на мѣстото си, ние въ всичко ще имаме обратна реакция, въ която цѣлиятъ нашъ животъ ще има и обратни последствия, които съ години не могатъ да се избегнатъ, и съ години ще носимъ товараимъ. Сега азъ говоря за нѣкои нѣща, които могатъ да се избѣгнатъ и това трѣбва да стане; азъ говоря за тия нѣща, които трѣбва да станатъ. Защо трѣбваше Христосъ да страда, да бѫде предаденъ? Трѣбваше да страда, за да придобиятъ душитѣ своята свобода, за да могатъ онѣзи, които сѫ попаднали подъ робството на грѣха, да добиятъ своята свобода. Казватъ: Не можеше ли Христосъ да не страда? Можеше, но трѣбваше да се приближи още страданието на хората, за да се избавятъ хората отъ страданията, затова Той непременно трѣбваше да мине презъ страданията. И туй страдание не е произволно. То е доброволно. И онзи, който така страда за другитѣ, не за себе си, той всѣкога въ края на краищата придобива нѣщо. Но ще се мине дълго време! Вие сега страдате и не знаете за себе си ли страдате. Човѣкъ страда за три нѣща: Той може за себе си да страда, но може да страда и за своитѣ ближни и може да страда за Бога. Най-доброто страдание е, когато човѣкъ страда за Бога. Подъ думата “страдание” имайте именно туй понятие. Една работа може да ви предложатъ, но работа, която никакъ не ви е по вкуса, по сърцето. Представете си, че вие сте единъ пѣвецъ. Пѣете за себе си сѫщо. Приятно е да пѣете за себе си. Но нѣкога трѣбва да пѣешъ за нѣкои хора, които никакъ не оценяватъ пѣенето. И можешъ да отидешъ нѣкѫде, дето добре се плаща за пѣенето. Може да ти платятъ за едно пѣене 200-300-500 лева. Ще ти платятъ. Даже най-неспособнитѣ отъ васъ за 50 лв все ще изпѣе нѣщо. Сега може да ви попитатъ: Трѣбва ли човѣкъ да продава музиката си? Че тогава трѣбва ли той да продава своитѣ религиозни чувства, когато отива да проповѣдва на хората, че му плащатъ, за да ги научи да вѣрватъ въ Бога? Нали ви плащатъ тогава. Сега въ тия религиознитѣ убеждения има една страна, въ която всички трѣбва да бѫдатъ будни! Не проповѣдвайте нѣща, които наполовина не ги знаете. Наполовина нѣщата сѫ, когато азъ се съмнявамъ въ това, туй дали е тъй или не? За примѣръ: Ако азъ ви описвамъ духовния свѣтъ, вие ще кажете: Ама той мяза ли на този свѣтъ? Вие сте чудни! Всичко се мени. Баща ви, който е билъ младъ, безъ брада, следъ 50-60 години той стане съ брада. Питамъ: Щомъ израстне брадата, вашиятъ баща не е баща? Защото щомъ израстне брадата на баща ви, той е другъ. Ако по-напрѣдъ, преди да сте се родили вие, той е билъ безъ брада, а после като израстне брадата му, той не е вече баща ви? Ако имате тия разсѫждения както сега?Че е изникнала брадата на човѣка, отъ голѣмъ зоръ е станало това. Та тия животни, които сѫ покрити съ косми, тѣ първоначално не сѫ имали косми, но като сѫ влѣзли въ живота, лошитѣ външни условия ги заставяли да си направатъ една космата дреха. Та и начовѣка му е покрита главата съ косми. Това е отъ зоръ! Но единъ день колкото се подобрява положението на живота и косата и тя се подобрява. Погледнете онѣзи хора, гладкитѣ хора, въ тѣхъ има какво да четешъ. Какво се казва тамъ, че Яковъ билъ гладъкъ, а Исавъ билъ косматъ. Е, какъвъ е билъ характера на Яковъ и този на Исавъ? Исавъ е билъ косматъ, много енергиченъ човѣкъ - за материалнитѣ работи. Всички ония хора, които обичатъ материалнитѣ работи, сѫ космати; а пъкъ ония, които по-малко ги обичатъ, по-малко косми иматъ. А подъ ония гладкитѣ хора подразбирамъ азъ горитѣ, които сѫ изсечени. Тази гладката страна и на рѫцетѣ, и на лицето, то е мѣсто, което се обработва - тѣ сѫ нивитѣ, лозята, градинитѣ, които хората обработватъ. Посевитѣ, туй сѫ мѣстото. Рѫкатаотъ вѫтрешната страна като погледнешъ рѫцетѣ на човѣка, ще видишъ културата каква е. Ако лицето на едно сѫщество е космато, какво ще четешъ по него? Напримѣръ на едно куче или на единъ конъ какво ще четешъ по него? Много малко ще четешъ. Едва ти ще забележишъ нѣкои черти. И тамъ се показватъ такива черти. Напримѣръ хапливитѣ коне иматъ една особена линия на устата, едно изкривяване. Като видишъ тази линия на единъ конь, трѣбва да бѫдешъ много внимателенъ. Ако забележишъ такива линии на единъ конь, трѣбва да се пазишъ, защото той може да се хвърли и да хване нѣщо отъ рѫцетѣ, лицето ти. Това е едно особено повдигане на устата-обичатъ да хапатъ. Който не разбира това, трѣбва да се пази, а въ благороднитѣ коне има нѣщо благородно въ тѣхъ. И човѣкъ трѣбва да бѫде отличенъ физиономисть, за да разбира тия особеничерти. Азъ гледамъ мнозина хора погрозняватъ по единствената причина, понеже иматъ една лоша черта въ характера си. Напримѣръ нѣкой човѣкъ нѣма уважение и почитание къмъ другитѣ хора; и тѣзи лоши черти се изразяватъ на лицето му. Напримѣръ нѣкой му говори и той направи една гримаса на лицето на устата си, че е недоволенъ. Като му кажатъ нѣщо за нѣкого, даже не внимава, той си подигне устнитѣ. Днесъ понадигне устната, утре понадигнешъ устната, все правишъ тази гримаса и развалва се лицето му. А пъкъ нѣкой не знае какъ да седи. Вие седитѣ по единъ начинъ, по другъ начинъ; или вие си държите рѫцетѣ, често гледамъ по единъначинъ, по другъ начинъ. Не знаете какъ да държите рѫцетѣ си. Напримѣръ, нѣкой си държи рѫцете скръстени, или скрити подъ мишницитѣ - не знае кѫде да си държи рѫцетѣ. Два начина има, по които може да държишъ рѫцетѣ си, и трѣбва да ги туришъ правилно. Правото на човѣка е въ неговитѣ рѫце. Ти не може да имашъ право, правиленъ животъ, докато не си се научилъ право да държишъ рѫцетѣ си. Доброто е въ краката на човѣка. И ако ти не знаешъ какъ да си държишъ краката, ти добъръ човѣкъ не може да бѫдешъ. Вземете единъ цигуларь. Ако той не знае какъ да кара лъка си, той не е цигуларь. Нѣкой кара лъка навънъ, нѣкой навѫтре. А въобще цигуларитѣ изискватъ права да бѫде рѫката. Успоредно трѣбва да върви лъкътъ, да продължава съ магарето; но успоредно да върви. То си има правило. Ако искашъ да изкарашъ известенъ тонъ на цигулката си, то лъкътъ отива къмъ шийката на цигулката, и ти ще имашъ един тонъ. Колкото отива по близо до магаренцето, ще имашъ другъ тонъ. Сега азъ говоря, ако искашъ да имашъ единъ основенъ тонъ. Азъ вземамъ цигулката за изяснение. Така е и въ пианото, така е и въ китарата, въ мандолината, така е въ арфата и т.н. Всички сѫ основани на единъ законъ вѫтрешенъ. Човѣкъ само по себе си - той е цигуларъ. Той имачетири темперамента. Това сѫ четиритѣ струни на цигулката отъ горе; и нѣговата воля това е неговия лъкъ, който трѣбва да мине по тази цигулка. И тия темпераменти се намиратъ въ струнитѣ. “Солъ” е басовата струна, “ре” - това е алтътъ; ако е на “ла” - това е теноровата струна, а ако е на “ми”, това е сопрано. Тогава имате басътъ, това е бащата, “ми” - това е майката; тенорътъ - това е голѣмия синъ, а алтъ - това е голѣмата дъщеря. Това сѫ сега фигуративни работи. Сега това е въ човѣка застѫпено така и акочовѣкъ може да разбере въ себе си туй музикално, много лесно може да се справи въ живота. Най-първо като станешъ сутринъ, ще имашъ отношение къмъ Бога, къмъ баща си. Или кой е бащата у човѣка?Нервниятъ темпераментъ. Умствениятъ темпераментъ, това съставлява майката. Защото най-първо е почнала да мисли жената. Когато проявишъ любовьта, ти почнешъ да мислишъ. Само когато любовьта се проявява, като почнешъ да обичашъ, ти почнешъ да мислишъ. Ние вземаме страданията, но тѣ сѫ само едната страна на човѣшкитѣ чувства. Когато страдашъ, това показва, ченѣмашъ отношение къмъ единъ отъ своитѣ темпераменти. Щомъ нѣма човѣкъ отношение къмъ своята мисъль, той не взема предъ видъ каква трѣбва да бѫде неговата мисъль. И тогава веднага ще му дойдатъ нѣкои голѣми страдания въ свѣта.Щомъ се увеличаватъ страданията, мисъльта е, която може да изведе човѣка отъ това трудно положение. Сега тази мисълъ може да ви въведе въ едно неестествено положение. Казвашъ: Толкова години се молимъ на Господа, и мислимъ, че вече сме въ правия пѫть. Вие вървите въ правия пѫтъ, но тази опитность, която имате, е отъ вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия пѫтъ. Вие казвате: Господъ ще уреди работитѣ си. Той ще ги уреди, но какви ще бѫдатъ вашитѣ условия, когато Той уреди работитѣ си? Когато се занимавате съ музика, трѣбва да знаете всѣки тонъ каква частъ отъ времето трѣбва да вземе. И мисъльта си има единъ музикаленъ тонъ, по който тя върви. Всѣка мисълъ върви по закона на музиката. И всички чувства вървятъ по закона на музиката. Напримѣръ едно чувство може да е отъ четири ударакато цѣла нота; или като половинъ нота или като четвъртъ, една шестнадесетьта, 1/32-ра, 1/64-та. Вие ще кажете, по-проста работа нѣма ли? По-проста има. Единъ американецъ ходилъ въ Германия да завърши своето учение и попиталъ единъ германски професоръ: Господинъ професоре, като американецъ много бързамъ. Курсътъ е четири години. Има ли нѣкой курсъ по-кѫсъ, за 4-5 или 6 месеца? Професорътъ му казалъ: Има. Такъвъ курсъ има. И му далъ този примѣръ: Когато Господъ създалъ свѣта, казалъ на дѫбътъ, че му трѣбватъ 100 години, за да стане единъ дѫбъ на свѣтъ. А пъкъ на тиквата казалъ: На тебе ти трѣбватъ само 6 месеца. Така че, ако искате да вземете мѣстото на тиквата, стигатъ ви само 6 месеца. И следъ 6месеца. вие ще ликвидирате съ работата си. И идущата година ще ви садятъ пакъ на ново. А пъкъ дѫбътъ за 100 години нѣма да го садятъ! Помнете сега едно - единъ законъ е вѣренъ: Ако ти самъ си недоволенъ отъ себе си, хората не могатъ да бѫдатъ доволни отъ тебе. Ако ти си недоволенъ отъ Бога и постоянно го критикувашъ, хората отъ тѣбъ не могатъ да бѫдатъ; и ако ти не си доволенъ отъ хората, то и хората отъ тебе не могатъ да бѫдатъ доволни. Това сѫ три правила. Вие искате да бѫдете щастливи, безъ да сте доволни отъ себе си. Най-първо справете се съ себе си. Намѣрете най-малкатадобра черта въ себе си и се спрете върху тази малка черта; и бѫдете доволни, че имате нѣщо, съ което се отличавате отъ другитѣ. Намѣрете една отличителна черта, която другитѣ хора я нѣматъ. И бѫдете доволни, че вие сте единствения, който има тази черта. И дръжте мисъльта си върху тази черта. Нѣкой пѫть се спирате върху мисъльта: Да любимъ Бога, да любимъ и ближния си. Това е изкуство. Какъ ще любишъ ближния си? Дайте ми единъ примѣръ, покажете ми единъ човѣкъ, който люби. Споредъ вашето знание покажете ми единъ примѣръ. Азъ зная, че хората обичатъ, но какъ обичатъ, това е мѫчно да се знае. Азъ говоря сега за земята. На земята не мога почти да намѣрачовѣкъ, който да обича. Тамъ любовьта е ограничена и за петъ пари ще изгубишъ любовьта на когото и да било. Вземете единъ вашъ приятель, който ви обича. Вземете 100 лв отъ него и не ги връщайте 2-3 години. И за 100 лв той може да си развали отношенията къмъ тебе. Или кажете му нѣкоя дума, той пакъ може да измени своето отношение къмъ васъ. Много пѫти мислите, че можете да говорите каквото искате. Не. Много е опасно говоренето. И въ свѣта за всички лоши работи сѫ отговорни проповѣдницитѣ, понеже говорятъ това, което не е вѣрно. И ученитѣ хора сѫ отговорни, понеже съ науката говорятъ това, което не е така. И въ обществения животъ е така. Ние трѣбва да бѫдемъ точни въ всичко. Много философствуване не трѣбва. Намѣрете една основна черта въ себе си, която никога да не се мени. Да кажемъ, че мислите, че сте добъръ. Тогава направете опитъ да видите вашата доброта мени ли се или не. Щомъ се мени, тя не е още основна черта въ васъ. Намѣрете нѣкоя ваша черта, която при всички условия остава една и сѫща. Това е основна черта! Както Епиктетъ е ималъ една основна черта. Той е билъ философъ. Живѣлъ е при много сприхавъ господарь като робъ. Господарьтъ му, като налагалъ своитѣ роби, налагалъ и него. Но Епиктетъ билъ много спокоенъ, като че всичко това не се отнася до него. Единъ день господарьтъ му налагалъ крака му. И Епиктетъ казалъ: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава нѣма да ви бѫда полезенъ. И наистина господарьтъ му счупилъ крака, но за това негово самообладание, господарьтъ следъ тази случка го освобождавадава му известна сума и Епиктетъ прекаралъ живота си после въ Гърция и написалъ нѣколко цѣли съчинения, отлични, много хубавинѣща написалъ. И вие като Епиктетъ трѣбва да бѫдете спокойни. Азъ гледамъ, като ви се случи най-малкото нѣщо, вие обикаляте на всѣкѫде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктетъ не е ходилъ да разправя на другитѣ роби, че господарьтъ му счупилъ крака, той само казалъ на господаря: Ако ми счупите крака, нѣма да мога да ви бѫда полезенъ. И той сполучва съ този свой спокоенъ характеръ да спечели сърцето на своя господарь. Когато имате нѣкоя основна черта, то тази черта може да изменя характера на хората, които сѫ около васъ. И ако окрѫжаващитѣ около васъ по-далечни и по-близки не се изменятъ, вие не сте силни още въ тази своя черта. Христосъ каза на Петъръ: Чашата, която ми даде Отецъ да я не пия ли! За този часъ дойдохъ!И когато Христа го поругаваха, Той седеше тихъ и спокоенъ! Той мислеше, че всичко това е за благото на човѣчеството! Само при такова разположениечовѣкъ може да запази спокойствие на своя духъ! Вие казвате: Да бѫда като Христа. Вие искате да бѫдете като Христа, но искате да имате кѫща, пари и пр. Свещеницитѣ и владицитѣ иматъ патерици, корони. Кой нѣма да бѫде разположенъ тогава? Вие искате да бѫдете като Христа и да имате това и онова. А пъкъ на Христа туриха царска мантия при мѫчението и Му казаха: Радвай се царю. На Тома, когато Христосъ се яви на ученицитѣ си следъ възкресението, каза: Ти виде ранитѣ ми, но ако нѣмахъ рани, какъ щеше да повѣрвашъ! И сега не бѫди невѣренъ, но вѣренъ! И ти сега понеже виде, повѣрва. Но блажени сѫ ония, които не си тургатъ като тебе пръста въ раната ми и повѣрватъ. Всички хора сѫ Томовци. Вие казвате, да опитамъ любовьта. Вие сте Томовци. Любовьта трѣбва да се приеме безъ опитъ. Не е лошо да се приеме съ опитъ, но това е 1/12. Защото Тома е единъ отъ 12-тѣ ученици. Нѣкой пѫтъ нѣщата приемайте и безъ опитъ; а нѣкой пѫтъ приемайте и съ опитъ. Нѣкой пѫтъ повѣрвайте и приемайте нѣщата без опитъ. И се спрете върху една черта, която Богъ ви е турилъ и съ която вие се отличавате отъ всички други сѫщества. И въ небето като отидете, тамъ въ Божията книга сѫ [сте] записани съ тая особена черта. Каква е била. Това ще видите като отидете и отворитѣ тая книга на живота. Тамъ ще видите дали това е вѣрно. Но тази особена черта, която Богъ е далъ, дали вие сте я развили или не? Ако сте я развили - добре дошли сте! Ако сте я развили, ще ви държатъ тамъ единъ день; ако пъкъ не сте яразвили, още при вратата ще ви изпратятъ назадъ. Та желая ви сега единъ день да стоите тамъ въ небето. Отче нашъ. 7,10 ч.
  9. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПРОВОДНИЦИ НА НЕГОВАТА ЛЮБОВЬ 28-мо Недѣлно Утринно Слово 13 юний 1937 год. 5ч.с.. ИЗГРѢВЪ. Ще прочета първата частъотъ 20 глава на Евангелието отъ Иоана - до 17 стихъ.стр.503 Въ прочетенитe стихове има едно съвпадение. - Нѣкой нѣща, които сѫ важни. Идватъ нѣкои отъ ученицитѣ и казватъ: Нѣма го Господъ тамъ, дето го положили. Явява се едно противоречие - едно малко духовно смущение. И двама отъ ученицитѣ, единиятъ, когото Христосъ обичалъ е билъ Иоана, а другиятъ Петръ. И двамата отиватъ на гроба тъй тичешкомъ. И влизатъ вѫтре и виждатъ обикновенитѣ работи - кърпата съ която е била завита главата на Христа и после другитѣ превръзки тъй сложени на страни. И двамата влизатъ, провѣряватъ, но никакви ангели не виждатъ. Защо Мария, която вникнала и погледнала, че вижда двама ангели съ бѣли дрехи вѫтре. И тѣ я запитали: Кого търсите? Тя казва, взели тѣлото на Господа моего, и не зная где сѫ го турили. Въ дадения случай тя се обръща и вижда Исуса, когото не познава. Тя мисли, че е градинаря и се обръща къмъ него и казва: Господине, ако ти си го взелъ, кажи кѫде сѫ положили тѣлото. Тя само като запитва, въ съзнанието й проблесва нѣщо въ духа и тогава го познава до некъде, че е Той. Той и казва: Не се допирай сега до мене. Това показва степеньта на съзнанието на голѣмото противоречие, което днесъ сѫществува. Въ цѣлата християнска църква за възкресението на Христа едни се питатъ: възкръсналъ ли е; а други казватъ, че не е възкръсналъ. И много други въпроси, които сѫ второстепенни. Онова сѫщественото, което иска да обедини църквитѣ въ служение на Бога по любовь, то е единението. По нѣкой пѫть азъ гледамъ тукъ по дърветата, нѣкоидървета сѫ зелени, нѣкои съ единъ клонъ увисналъ по земята; нѣкои иматъ листа, нѣкои бубулечки сѫ влѣзнали въ клонитѣ въ всичкитѣ листа и чакъ до корена. Сега нѣкой често запитва, казва: Какъ мислишъ? Глѣдамъ нѣкой мязатъ на увехнали клонища, все се смущаватъ. Едни казватъ: Не е възкръсналъ Христосъ; другитѣ казватъ: Дали вече е дошло времето? Ученицитѣ мислятъ че въ тѣхното време се е възстановило Царството Божие на земята. Въ времето на Христа се възстанови Царството Божие на земята, но не както ученицитѣ мислятъ. И сегашнитѣ хора мислятъ,че Царството Божие ще се въдвори тъй, както тѣ мислятъ. И англичанитѣ мислятъ, че Царството Божие като се въдвори, Англия ще бѫде най - силна; Германия мисли, че като се въдвори Царството Божие, Германия ще бѫде най - силна; Франция ще бѫде най - силна. Българитѣ и тѣ мислятъ, и руситѣ същото. Всички мислятъ, че ще се въдвори Царството Божие тъй, като стане силенъ народа и Царството Божие ще се въдвори. Обаче има една вѫтрешна страна, въ която човѣкъ трѣбва да влезне въ съприкосновение. Туй, за което сегашнитѣ християни мислятъ, то е като едно външно облекло. Както онази мома, която се приготовлява да иде на хорото съ хубавитѣ си дрѣхи, обуща, шапкатури ги и отиде на хорото. Всичкитѣ тия вѣрую, които християнитѣ иматъ, тѣ сѫ киткитѣ. Едно верую е една китка на ухото турена. Панделки има и др. такива. Хубави сѫ. Не е лошо човѣкъ да бѫде облеченъ. Но младата мома следъ като се ожени, вече дрехата й не приляга. Най-първо възлюблениятъ я харесва заради дрехитѣ, които има. Че много хубаво и приличатъ. Но следъ като се ожени, той иска да види друго нѣщо въ нея - дали тя знае да готви добре, дали знае да си измита кѫщата хубаво. Дали знае да си гледа децата хубаво. Всичко туй. Едно време на хорото, казва той, бѣше много хубаво и двама играхме добре. Бѣхме добре облечени. Но тукъ работата е вече друга. Въ готвенето, въ шетането, въ отглеждането на децата животътъ става по-труденъ вече. Тази работа е толкова лесна, най- лесна работа, която ние не можемъ да свършимъ. Казва се: Всички хора, като станатъ проводници на доброто, Царството Божие ще се въдвори на земята. Ако човѣкъ не може да върши нищо, поне да стане ПРОВОДНИКЪ - да мине презъ Неговия умъ, презъ Неговото сърце, да мине презъ Божествената свѣтлина. Нѣкой като дойде вѣрующъ, важна е вѣрата, която трѣбвада имашъ. Той ще започне да ти обяснява какъ е възкръсналъ Христосъ, по кой начинъ. И само какъ е възкръсналъ Христосъ знае. Всички ония, които сѫ писали трактати, това сѫ тѣхните теории за това. Но само Христосъ, Който е миналъ презъ този пѫтъ, той знае. Човѣкъ, който не е миналъ по пѫтя на Христа, той само предполага. Може да бѫде до нѣкѫде вѣрно това, но може и да не бѫде вѣрно. Човѣкъ, който знае истината, тогава той може да каже нѣщо; човѣкъ, който не знае истината, той не може да знае, той може само нѣкои загадки да каже. Той може да предполага, че Любовьта е нѣщо. Та казвамъ сега, често проповедници, свещеникътъ влѣзе, току отваря и затваря прозорцитѣ на хората. Дойде нѣкой списатель нѣкога и казва: То възкресение нѣма да има въ тази работа. Но какво разбиратъ съ това? Тази идея е много широка - да възкръсне човѣкъ. Сега и азъ не искамъ да ви обяснявамъ, защото тази работа ще я разберете, когато възкръснете. Сега каквото и да ви разправямъ за възкресението, и въпросъ не може да бѫде. Какво нѣщо е възкресение? Сега не може да разберете. Сега нѣкой казватъ: Защо да не може да ни се обясни? Е, какво ще обяснимъ на единъчовѣкъ какво нѣщо е яденето. Туй, което мога да му разправя какво е яденето, то ни най-малко не е ядене. Може да му разправямъ, че трѣбва да се дъвче храната, но дъвченето не е ядене. - Ама трѣбва да се тури храната въ стомаха. И това е единъ процесъ. Но храненето, туй което хората наричатъ, е съвсемъ другъ процесъ. Хранишъ се само тогава, когато храната ти доставя онзи животъ и онази сила, отъ която ти се нуждаешъ и която на тебе ти липсва, отъ което ти си се лишилъ. А онѣзи процеси, които ти извършвашъ, това сѫ второстепенни работи. Вие можете да имате една ясна представа за възкресението на Христа и това нищо да не ви ползува. Да кажемъ,че вие вѣрвате, че Христосъ е възкръсналъ, но ако вие не възкръснете, какво ви ползува Христовото възкресение? И следователно възможностьта, която менъ ме интересува каква е? Ако има една банка, въ която азъ съмъ вложилъ паритѣ си, нѣкой пѫтъ банката може да изтегли заложенитѣ пари. Ако единъ денъ вида, че банката изплаща вложителитѣ, тогава азъ се обезнадеждавамъ, че онова, което азъ съмъ вложилъ и азъ мога да го взема. Ако Христосъ е възкръсналъ, ще възкръснемъ и ние; ако Христосъ не е възкръсналъ, не можемъ да възкръснемъ и ние. Сега възкресението е необходимо, понеже тое онзи истинския животъ. Преди възкресението животътъ е билъ животъ на изпитание, на мѫчение, на страдание, на недоразумение, и на всички тия нѣща, които сега ставатъ. И ние искаме да дойде Царството Божие преди хората да сѫ възкръснали. Царството Божие ще дойде за всѣки единъ, който ще възкръсне. Който е възкръсналъ, Царството Божие е дошло. И като дойде Царството Божие - веднага казватъ, ще дойде Царството Божие. Щомъ дойде у тѣбе животътъ, ти ще възкръснешъ - това е възкресение. Щомъ не дойде у тебе животътъ, за тѣбе нѣма възкресение. Щомъ не си възкръсналъ и очаквашъ Христосъ като дойде, да те възкреси, то е едно предположение. И трѣбва ли сега възкресението да дойде, да се покажатъ на свѣта и човѣчеството, че сѫ възкръснали. Христосъ се показва, че е възкръсналъ само на онѣзи, които трѣбваше да възкръснатъ - онѣзи, които го обичаха.- На своитѣ си ученици, за да се усили вѣрата имъ.На свѣта той остави да го не знаятъ. Той каза: стражаритѣ взели тѣлото му. Като дойдоха неговитѣ ученици да задигнатъ тѣлото и като отиде да провѣратъ тази работа и казаха: Ние ще уредимъ, малко ще понамажемъ колата, тукъ ще играятъ роля паритѣ, после ще му дадемъ това- онова и работата ще се уреди. Тогава имаше подкупъ, както и сега. И по нѣкой пѫтъ идеята за възкресението седи на единъ чукъ върху главата върху вѣрующитѣ. Защото единъ, като иска да възкръсне, казва - не можахъ... и оживѣя. Той седи съ единъ страхъ, иска да възкръсне, мисли, че като се страхува, гледа това да не направи, онова да не направи, но все иска да възкръсне, и казва: Нито можахъ да възкръсна, нито можахъ да се понаживѣя хубаво въ свѣта. Азъ не зная какво вие подразбирате онова благо, което вие търсите въ любовьта. Тази любовъ може да се прояви само когато възкръснете. Туй, което очаквате и туй, което хората очакватъ отъ другия свѣтъ като отидатъ, то е състоянието на възкресението. Сега искамъ да разберете ясно, само чрезъ сравнение до нѣкъде може да имате едно вѫтрешно досещание. Едно житно зърно може да е въ хамбара много добре. Но мислитѣ ли, че хала на житното зърно е много добре тамъ? Ни най-малко! Много е притиснато то. Представетѣ си 10-20 милиона зърна притиснати на купъ нѣколко години въ дъното на хамбара, всички едни върху други! Мислитѣ ли, че тия зърна живѣятъ много добре? Че всѣко едно зърно казва на другитѣ: Махнете се отъ тукъ! Малко свободами дайте! И всички седятъ така натъпкани и си говорятъ. Този да се махне и онзи да се махне, а не могатъ да се махнатъ. Вие си представлявате колко сѫ щастливи тия зърна. Нещастни сѫ тѣ въ хамбара. Сѫщото става и нѣкой пѫтъ и съ хората. Нѣкой пѫтъ и верующитѣ казватъ: Малко на страни. Този побутне онзи и онзи- другия, и все се побутватъ съ лакета. Че казвамъ: Салонътъ не е достатъчно широкъ. Представете си, че 4-5 месеца се побутвате или се натискате и мислитѣ за Царството Божие, за Любовьта. Но при такова притеснение можете ли да разбирате Любовьта? Обаче иде тогава разумния човѣкъ, съ една крина жито ще иде на нивата, ще го хвърли така, че на всѣко зърно да му даде широко мѣсто. Зарине го отъ горе и на свобода ги остави тѣ да не се притискатъ вече. Ичовѣкътъ тогава, житото се усѣща свободно и започва да расте. Израстне нагоре. По напредъ защо не можа да расте? Нѣмаше мѣсто, кѫде ще се прояви. Притискатъ го отъ лѣво, отъ дѣсно, отъ горе, отъ долу - като въ едно менгеме бѣше. Та казвамъ сега: И васъ трѣбва да ви изведа отъ хамбара. Вие мислитѣ, че сте на нивата. Хубаво. Ако нѣкой отъ васъ е посѣтъ, добре е; но нѣкои, които искате да дойде Царството Божие и искате да живѣете тъй охолно? Че онзи, който живѣе охолно, не е ли въ хамбара? Пъкъ нѣкои, които сѫ ги посѣли на нивата, вече почватъ да се поразпукватъ по малко и още човѣкъ ще си повика малко. Защото той още при първитѣ страдания и казва: Дотегна ми. И житното зърно усѣща голѣми мѫчения. И постоянно започва да се..... дотегна ми да живѣя! Че ти още не си започналъ да живѣешъ. Той животътъ не дотѣга никога. Дотѣга онова неразбирането. Кое мѫчи? Кое мѫчи домакинята? Кое мѫчи слугата? Две нѣща мѫчатъ слугата. Гладниятъ го мѫчи дали господарьтъ ще му плати, следъ като е работилъ презъ годината тъй, както трѣбва. Ще му плати ли както трѣбва; и дали ще обича господарьтъ да го вземе за другитѣ години, да го наеме пакъ или не? Васъ ви мѫчи сѫщата идея. И вие мислитѣ дали Господъ ще ви плати нѣщо. Вие сте слуги на земята. Още за пръвъ пѫтъ идете сега на земята, тъй въ съзнанието си. Нѣкой пѫтъ господаритѣ сѫ особени; господарьтъ е студенъ. После нѣкои господари иматъ една политика. Два вида господари има. Азъ не говоря за небеснитѣ господари, а за земнитѣ. Защото ако не сте научени съ земнитѣ господари, небеснитѣ нѣма да ги оценитѣ. Земнитѣ господари сѫ особени, студени, хладнокръвни; а нѣкои сѫлюбезни и показватъ религиозность отъ началото, а строгость отъ после. А пъкъ нѣкой господари сѫ строги отъ началото, а къмъ края ставатъ по-меки. Но това е все съ умисъль. Но и строгиятъ господаръ, и мекиятъ господаръ все си иматъ нѣщо предъ видъ. Е, питамъ, ако имашъ еднъ братъ, който ти е господаръ, по какво ще се отличава братъ ти? Отличава се. Представетѣ си, че вие сте играли като две малки деца. Прегръщали сте се, целували сте се съ брата си, а сега братъ ви е полковникъ, а вие сте редовии. Да кажемъ, че братъ ви като войникъ, и трѣбва да козирувашъ, да вдигнешъ рѫката си. А да кажемъ, че ти не козирувашъ и той тѣ арестува. Но въ какво седи престѫплението? - Защото не си вдигналъ рѫката си. А трѣбва да я туришъ на челото си така, както трѣбва. И веднага ще има арестъ - два-три дена. Че не си вдигналъ рѫката си. Питамъ, ако не знаешъ какъ да вдигашъ рѫката си, престѫпление ли е? Не е престъпление, но въ порядкитѣ на военнитѣ това е престѫпление, че не знаешъ какъ да вдигашъ рѫката си. А въ порядкитѣ на Бога не е престѫпление. Въ порядкитѣ на мисъльта - ако не знаешъ кѫде и какъ да туришъ една мисъль, това е друго. Какво нѣщо е човѣкъ да мисли? Човѣкъ най-първо се учи. Той е като онѣзи деца, които трѣбва да раздѣлятъ числата. Смѣсени са жито, царевица, овесъ и тѣ трѣбва да ги отдѣлятъ, и после пъкъ да ги броятъ колко сѫ. Ако ти не знаешъ какъ да раздѣлишъ и наредишъ всичкитѣ мисли, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки? Сега васъ ви се вижда всичко това чудно. Азъ съмъ срѣщалъ много учени хора, които не знаятъ какъ да мислятъ. За примѣръ, когато той ми дава паритѣ -да кажемъ, че гледамъ нѣкой банкеринъ, когато му плащамъ, - очитѣ му сѫ на четири - да не го излъжа. Защо нѣма довѣрие? Той ще ги прочете веднъжъ, дважъ. И двамата сѫ християни. Азъ съмъ гледалъ деца възпитани. Наблюдавалъ съмъ тѣхната психология. Около менъ седи една кошница съ череши. Психологически правя наблюдения. Дойде детето по край мене, току вземе една череша, изяде я и после си представи, че като ни лукъ ялъ, ни на лукъ мирише. Нѣма никакво престѫпление, че е взѣло черешата. Престѫплението седи въ това, което той върши, че иска да го скрие. Представетѣ си, че тия череши сѫ преброени. Нѣкой ми донесълъ тия череши. Азъ съмъ единъ слуга и господарьтъкаже: Я прочетете тия череши. И после ще ме пита: Кѫде отидечерешата? Преброени сѫ даденитѣ череши една по една. Вие вече сте излѣзнал отъ този редъ на нѣщата. Да допустнемъ, че вие сте свършили по аритметика и математика. Нѣкой отъ васъ е започналъ съ алгебра, а нѣкой е започналъ съ висшата математика. Но както при аритметиката, така и при алгебрата и висшата математика, работитѣ все оставатъ сѫщи - иматъ сѫщитѣ резултати. Както и да смѣташъ - и съ аритметика, и съ висшата математика смѣташъ - все трѣбва да се плаща. Сега въ какво седи плащането? Гледамъ, двама длъжници идатъ при единъ банкеринъ. Иде единъ старъ, възмѫжалъ човѣкъ, изважда паритѣ, банкеринътъчете паритѣ и скѫса полицата. Идва при банкерина една млада благородна мома, той я поглежда така и казва: Задръжте паритѣ. Нѣма какво да ми плащате. Изважда и скѫсва полицата безъ да приеме паритѣ. Питамъ сега, защо банкеринътъ въ първия случай взима паритѣ и тогава скѫсва полицата, а при втория случай - пари не взима и пакъ скѫсва полицата. Значи има два вида плащания. Едното е материално плащане - ще платишъ, а другото плащане е отъ другъ характеръ. Вие може да си обяснитѣ сега, че тя е красива, че той има любовь, това - онова. Както и да обяснитѣ, за младата мома банкеринътъ казва: Законъ има и младитѣ моми не може да плащатъ дългове. Понеже тѣ не сѫ живѣли и не могатъ да плащатъ, а стариятъ е живѣлъ и той трѣбва да плати. Стариятъ понеже е правилъ дългове, ще плаща. А младиятъ не може да направи дългъ - нѣма какво да плаща. Сега по нѣкой пѫтъ вие питате: Защо трѣбва да се платятъ дълговете? - Защото сте живѣли и сте стари. А защо нѣкой пѫтъ Господъ отъ васъ нѣма да иска плащане? Казва така: “Ще залича, казва Господъ, грѣховетѣ ви”.Той Господъ прави сѫщото - “ще залича грѣховетѣ ви и нѣма да поменавамъ”. А на нѣкои не заличава грѣховетѣ. И трѣбва да се изплатятъ. Сега азъ вземамъ грѣхътъ не въ този смисълъ, но грѣхъ въ смисълъ на непослушание у човѣка, - че човѣкъ предпочита своитѣ желания, туря ги по-горе отъ Божията доброта и Божията заповѣдъ. Сега вие, както сте поставени, - новата мисълъ е - вие седите, азъ ви разправямъ. Сега положението е следното. Представетѣ си, че вие вече сте ходили дълго време и сте гладували и сте гладенъ. Седите на хубавата трапеза и азъ почна да ви държа една речъ за яденето. Вие седите. Яденето е предъ васъ. И азъ започвамъ сега да говоря, но въ васъ нѣма ни най-малко интересъ, не ви интересува какво азъ ще ви кажа. Азъ като ви говоря и вие като гледате туй ядене, казвате си: Малко да посъкрати речьта си, колкото се може, 5-10 минути! Защото яденето е сега важния въпросъ! И какво ще ви държа целъ единъ часъ, че кой го е правилъ това ядене, че отъ кѫде е взето, че плодоветѣ сѫ хубави. Тия работи сѫ отъ вънка. Следъ като се наядете, може да ви се говори за това и онова. Сега ви предупреждавамъ въ едно нѣщо и ви казвамъ тъй. Представетѣ си, че има единъ законъ и азъ ви казвамъ да си броитѣ хапкитѣ и повече отъ 21 хапки нѣма да ядете! Ако ядете повече отъ 21 хапки, всичкото ще го изхвърлитѣ навънка, колкото и красиво да е яденето. Е, какъ ще ви докажа това? Вие ще кажете: Той е скържавъ, той не иска ние да ядемъ повече отъ 21 хапки. Да ни остави свободни, колкото си искаме да ядемъ, да не броимъ хапкитѣ. И вие не може да повѣрвате сега, но следъ като ядете, онзи, който е опазилъ 21хапки, добро му е разположението, а онзи, който е ялъ повече отъ 21 хапки, после повръщане ще има и е неразположенъ. И тогава се казва: Защо не го послушахме. Възкръсналиятъ Христосъ казва на васъ: Не мислете за себе си повече. И да не мислимъ за себе си. Престанете да мислите за себе си. То е едно добро. Сега ще мислите да свършите волята Божия, да бѫдете проводници, да служите на Господа. Ама съ насъ какво ще стане? Този въпросъ го оставете на заденъ планъ - какво ще стане съ васъ. Сега и азъ като седя, не искамъ да направа погрѣшка, да питамъ какво ще мислите за менъ. То е вече мисъль за себе си. Щомъ азъ питамъ така, тогава азъ мисля за себе си. Какво ще мислятъ хората, това е тѣхна работа. Но азъ ви казвамъ, повече отъ 21 хапки нѣма да ядете. И ако ме слушате, глава нѣма да ви боли. Ако не ме слушате, тогава ще опитате последствията. Двадесетъ и едно е Любовьта приложена въ възкръсналиятъ човѣкъ. Това е една форма - Любовьта приложена, това е една хапка. Двадесеть и една хапки - е една форма. Нищо повече. И тогава постарайте се отъ днесъ нататъкъ въследното: Всѣки единъ въ ума си не да въздига себе си, но въ ума си да въздига своитѣ братя. Да държи своитѣ братя въ ума си високо. Но защо? Защото въ всичкитѣ ваши братя живѣе вече възкръстналиятъ Христосъ. А когато вие въздигнете вашитѣ братя въ вашия умъ, вие въздигате възкръсналиятъ Христосъ. Този е пѫтьтъ, по който и вие ще възкръснете. Христосъ имаше тази идея. И тази бѣше неговата идея. Той винаги държеше въ ума си, въ своето съзнание Образа на Неговия Баща. Той каза: Не дойдохъ да извърша своята воля. Не мислеше той за себе си и ни най-малко. И казва: Дойдохъ да извърша волята на Отца си. Той имаше властЬ да стане видимъ и невидимъ. И казва: Нѣмамъ ли власть да се помоля да дойдатъ толкова ангели, легионъ? Но той имаше въ себе си една идея само - ДА СЛУЖИ НА БОГА. Да се прояви въ свѣта не той- Богъ да се прояви въ животаЛюбовьта да се прояви! Ако ние се проявяваме въ свѣта - ние вече се проявяваме въ този животъ, както сега живѣемъ. А пъкъ като влезне Богъ да се проявява въ свѣта, и има миръ, радость, спокойствие. Радость и веселие ще има не отвънка, но въ душитѣ ви. И въ синца ви трѣбва да има радость и веселие. А пъкъ когато дойде радостьта и веселието, тогава ангелитѣ отъ небето ще слезнатъ. Нали ангели на Христа му служиха. И на васъ, като почнете да служите на Бога и да изпълнявате Волята Божия, и на васъ ще служатъ ангелитѣ и ще донесатъ благословението. Тѣ ще нареждатъ работитѣ ви. Онова малкото новородено дете, то ли си нарежда пеленитѣ и всичко, което му трѣбва? Не. Майка му се грижи за него. И завива го въ пелени и пр. защото го обича. А когато то израстне и почне да не слуша майка си, и тя го остави и казва му: Азъ каквото можахъ направихъ за тебе и отъ сега нататъкъ ти ще се грижишъ за себе си. И ние въ християнството виждаме става сѫщата погрѣшка. Най-първо единъ християнинъ е много ревностенъ. Защото най-първо Богъ живѣеше въ човѣка. Но той като почва да урежда своя животъ, Бог казва: Щомъ като почвашъ да уреждашъ живота си, Азъ ще те оставя. И после каза - чакай и азъ да си уредя своя. И Господъ го остави. Казва: Ти нали искашъ да си уреждашъ работитѣ си, уреждай ги. Представете си вие да си уреждате живота или по-добре казано - уреждайте живота си както Богъ изисква; и тогава поставайте - да се уреди вашия животъ, както Богъ изисква. Но знаете ли какво нѣщо Богъ изисква! Единъ господинъ ми разправя какво станало въ хотелъ “Македония”. Трима-четири души седятъ около една маса и разискватъ върху новитѣ идеи, върху тогавашния социализъмъ - братство да има, равенство. И на маситѣ тропатъ и еднитѣ и другитѣ си даватъ своето мнение. И си попиватъ малко винце. Казватъ - това ще остане, онова ще стане. Гледатъ единъ селянинъ насреща се пънка съ товара си, иска да го тури на гърба си. А тѣзи господа се разправятъ все за много важни работи, за свободата, но никой не иска да помогне на това - на селянина да си вдигне товара на гърба. А говорятъ за братство и равенство на масата отгоре. Така да имате една ясна представа, мислете за туй, което е надъ масата отгоре. Това е за този животъ. Вие живѣете въ небето. Вие сте чудни. Сега сте въ небето, но погрешката е тамъ, че въ небето живѣете, а за земята мислите. Казвамъ, като мислите за земята, ще слезнете на земята и ще станете вие много тежъкъ - под отдолу ще слезете. Мислете за небето, а живѣйте на земята. Така ще се оправатъ работитѣ ви. Вие мислите като идете на небето, вие очаквате като станете ангелъ, тогазъ да проявите любовьта си. И въ това тѣло, въ което живѣете, като живѣете, може да мислите за небето и за Любовьта и да я проявите. И ще мислите за възкръсналия Христосъ. Като живѣете така - да бѫдете проводници на възкръсналия Христосъ. Сега не искамъ да кажа, че не сте проводници. Не. Но ще бѫдете тукъ сметкаджии. Вие казвате: Ако азъ правя сѫщото, какво отношение ще има той къмъ мене? Възкръсналиятъ Христосъ ще има сѫщото отношение къмъ васъ, както слънцето. Ако вие обичате слънцето, ще имате въ преизобилно свѣтлина и топлина. Всичко ще имате. И влага ще имате. Сѫщото е като станете проводници на възкръсналия Христосъ. Каквото е отношението на слънцето къмъ мушичката, къмъ дървото, къмъ водата, къмъ въздуха, къмъ най- дребнитѣ сѫщества, такова е и къмъ Царя, къмъ философа и къмъ всичкитѣ други. Трѣбва да има еднакви отношения. Не правете никакви смѣтки съ Христа. Не правете смѣтката на Якова, който казва: Ако ме благословишъ, азъ ще ти дамъ десетъка. Единственото нѣщо, което Богъ изисква отъ насъ, то е да бѫдемъ проводници на Неговата Любовь. Азъ мисля така. Имаме едно правило и казвамъ тъй: Да извърша Волята Божия не както азъ зная, но тъй, както е благоугоднона Бога. И като видя, че Богъ се весели, че съмъ извършилъ волята му тъй, както Той иска, азъ да стана радостень, че съмъ извършилъ Волята Му, както Той иска. Не азъ както искамъ, но както Богъ изисква. - Да бѫда проводникъ на неговата Любовъ, на Божията Любовъ. Сегашната погрѣшка е, че ние изпълняваме Волята Божия тъй, както ние искаме. И това не е лошо Но то е временно. А трѣбва не тъй, както азъ мисля, това не е истинското служене. Ако изпълнявамъ Волята Божия както Богъ е намислилъ, това е важното, това е вечното, а не както вие мислите. И това, което вие вършите е добро, но то е временно. За единъ день ще трае и то утре ще изгасне. Но ако изпълнявате Волята Божия тъй, както Богъ е намислилъ, то е Вечното. Тогава минете отъ вашето, от временното, отъ настоящето към Вечното, къмъ туй, което никога не прекѫсва. Това е Божественото. Това е Божествената Любовь. Отче нашъ. Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пъти/ Слънцето грѣе отлично 6,10 ч.с.
  10. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание САМОРАЖДАНЕ РАЖДАНЕ НА ИСТИНАТА 27-мо Недѣлно Утринно Слово 6.06.1937 г.5ч.с. ИЗГРѢВЪ. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Тайна молитва. Ще прочета 19 глава на Йоана, отъ 21 стихъ до края.стр.503 Въ Начало бѣ Словото. Има нѣща въ свѣта, които ставатъ и засѣгатъ всички хора, всичката култура. Онова, което Христосъ е създалъ преди две хиляди години, засѣгна тогава всички хора. Той знаеше какво нѣщо е страдание. Сега всички разправятъ що пострада Христосъ. Когато нѣкой умира, лѣкаритѣ даватъ нѣкои тълкувания, нѣкоя болестъ, нѣкоя причина - или отъ храната, или отъ външни условия. Сега казватъ, не можеше ли по другъ начинъ да стане съ Христа. Не можеше ли Христосъ да не умре? И Писанието казва: Така е писано. Опредѣлено е. Бащата, когато иска да съгради кѫщата и иска да я остави на сина си, трѣбва да умре, за да я остави на сина си. И въ единъ кошеръ, когато се рояватъ пчелитѣ, старитѣ пчели напущатъ кошера и го оставатъ на младитѣ. Старитѣ и младитѣ пчели не могатъ да се спогодатъ. Старата и младата царица не могатъ да се спогодатъ. И тогава старата царица решава да излѣзе отъ кошера и да го остави на младата. И въ живота на хората е така. Старитѣ трѣбва при рояване да напуснатъ кошера. Вчера имахъ единъ случай, единъ братъ ми държа едно назидателно слово. Хващамъ го и му казвамъ: Азъ тебе те допуснахъ на Изгрѣва и ти знаешъ ли, че си направилъ едно престѫпление! Той ми казва: Азъ не съмъ излъгалъ, не съмъ убилъ, не съмъ открадналъ. Азъ му казахъ: Азъ не ти говоря, че си извършилъ кражба, лѫжаили убийство. Но ти говоря за друго нѣщо, че сте злоупотрѣбилЪ съ моето доверие. Тукъ азъ те допуснахъ, тукъ нѣмаме стражари, нѣмаме сѫдии, нищо. Допуснахъ те на довѣрие като човѣкъ, а ти злоупотрѣби съ моето довѣрие. Сега да си дигнешъ парцалитѣ и да си вървишъ въ свѣта. Да отидешъ да се учишъ! Той каза: Въ какво ми е вината? Рекохъ му, азъ разправямъ, както ми разправятъ на менъ. Както е донесено дѣлото до мене. Ти си намѣрилъ тамъ една сестра и си я билъ. Той каза: Криво сѫ ти донесли. Азъ му казахъ, както ми разправятъ сега. Той отговори : Да ти разправямъ какъ седи тая работа. Азъ имахъ да й давамъ хиляда лева и много ме безспокоеше и единъ день я целунахъ, за да не ме безспокои. Азъ турихъ резолюция: Нѣма никаква вина. Като Пилатанѣма вина по отношение на сестрата, но спрѣмо мене имаше. Има нѣкои работи, които и вие ги правите като този братъ. Този братъ каза: Искахъ да я уплаша, да не иска пари отъ мене. Азъ му казахъ: Тая работа така не става. Тя ще ти каже - паритѣ ми дай. Преди колко години си взелъ паритѣ? Той каза - преди 6 години. Да и платя, но азъ съмъ беденъ човѣкъ, и едва си изкарвамъ прехраната. Казахъ му: Погрѣшката ти седи ето кѫде. Ти всѣка година можеше да отдѣлишъ 300 лв и за петъ години щеше да изплатишъ 1500 лв. Това можеше да го направишъ. Сега и вие правитѣ сѫщата погрѣшка. Имате нѣкои задължения, чакате нѣкои благоприятни условия да дойдатъ и да платите изведнъжъ. Не, не. По малко всѣка година, по 200-300 лв да отдѣляте, и щѣхте да си платите задължението. Сега васъ ви интересува много кой е този братъ. Все ще се намѣри единъ актьоръ да играе ролята на сцената. Името му не се знае. Името му е винаги псевдонимъ. Той е игралъ ролята на “Иванко убиеца”. Задъ кулиситѣ ще се преоблече и ще стане особенъ човѣкъ, а пъкъ на сцената минава за “Иванко убиеца”. Но той ни най-малко не е Иванко убиеца. Преди колко години е живѣлъ той исторически? Да кажемъ преди 700 години. Азъ на посоки го казахъ. Преди 700 години Иванко убиеца убилъ нѣкого. И сега на сцената се върши престѫпление. Казвашъ: Защо не го хванатъ и да го турнатъ въ турмата? Защо играятъ “Иванко убиеца”? Веднъжъ преди 700 години той уби нѣкого. И защо го представятъ сега на сцената. Това е за поука. По-хубаво е да се играе, за да се види, че е хубаво да се изкаратъ лошитѣ страни на “Иванко убиеца” - за поука е това. Въ живота има нѣщо важно и всички трѣбва да го знаете. Нѣма престѫпление, което човѣкъ е направилъ, малко или голѣмоколкото и да е микроскопическо, когато той умира, всичко това отрицателно ще излѣзне предъ него - всичко отъ косъмъ до косъмъ. И Писанието казва: За всѣка празна дума ще давате ответъ. Сѫдбата ще бѫде толкова строга - ще те сѫдятъ. Даже и за празна дума, нѣкоя подигравка си казалъ, въ сѫдбата ще те сѫдятъ и за това. Защо си му казалъ това и онова. И когато дойде Деньтъ Господенъ, всѣкой единъ отъ васъ ще бѫде подложенъ на сѫдба. Ще дойде една сѫдба и като се осѫди единъ човѣкъ, сѫди се за да се изправи. Много пѫти е имало у насъ погрѣшки, които ставатъ не по наша вина. Но последствията си ги носимъ. Нѣкоя микроба на холерата или на бубоническата чума, или причинительтъ на треската. Ти ги приемашъ на гости. Микробата дойде, повика всичкитѣ свои съседи и почва да дава угощение. Наплодатъ се нейнитѣ деца, и направатъ кръвьта ти нечиста. И ти почнешъ да боледувашъ. Единъ по-нисшъ животъ е влѣзналъ въ кръвьта ти. И разстройва кръвообръщението ти. Ще викате лѣкари, ще плащате за да изгонатъ микробитѣ, които сѫ влѣзли. Става цѣло сражение. Ако човѣкъ е тежалъ като Данъ Коловъ 100 килограма, като го хване такава чума и погледнешъ - той станалъ 50 килограма. Ще каже нѣкой защо е така? Ти си пусналъ тѣзи чужденци въ себе си, далъ си имъ подслонъ вѫтре въ себе си. Тѣ сѫ чужденци, ти си ги пусналъ и тѣ злоупотрѣбяватъ съ твоето довѣрие. Ти казвашъ: Още веднъжъ не пущамъ никого въ себе си. Нѣкой пѫть влѣзе не само единъ видъ болесть, но много болести. Има болести отъ физически свѣтъ; има болести отъ астралния свѣтъ, отъ свѣта на чувствата; има болести и отъ умствения свѣтъ. Напримѣръ болестъ отъчувствения свѣтъ - единъ денъ, да кажемъ, че си неразположенъ, нѣщо отъ астралния свѣтъ е влѣзло вѫтре въ твоята симпатична нервна система. Всичко ще обератъ и черниятъ ти дробъ не функционира; а ако е отъ умствениятъ свѣтъ - цѣлата ти нервна система е разстроена. Трѣбва да се освободитѣ отъ нисшия животъ. Та казвамъ, Христосъ пострада. Христосъ трѣбваше да се роди и после умре. Но той роди нѣщо. Той умре, но детето му остана. Христосъ роди нѣщо въ свѣта - Неговото Слово остана. Христосъ роди на кръста и умре тамъ. Сега азъ като казвамъ, че роди Христосъ, какво ще се родивъ вашия умъ. Има нѣкое раждане, което не е подобно на раждането на една жена. Подобно е въ друго едно отношение. Жената, когато ражда, много кръвъ трѣбва да изтече отъ нея. И трѣбва да се освободи отъ онзи плодъ, който е билъ въ нейната утроба. Защото ако този плодъ остане за дълго време въ утробата й, още за нѣколко дена, това дете е осѫдено на смъртъ. Трѣбва да почнатъ страданията на майката, за да излѣзе този плодъ навънъ. Но има нѣкои други раждания - дето човѣкъ трѣбва да се самороди. Нѣкой пѫтъ питатъ защо сѫ тѣзи голѣми страдания? Азъ лично познавамъ една жена, която 10 пѫти е помѣтала. Тя разправяше, че 10 пѫти е помѣтала не по нейна вина. И 10 пѫти тя е имала страдания на раждане. Нѣкой пѫтъ и хората на земята помѣтатъ. Ти току започнешъ въ живота си, до нѣкѫде карашъ, и помѣтнешъ. Единъ човѣкъ до като не се самороди въ себе си, той е осѫденъ на смъртъ. - ТРѢБВА ДА СЕ САМОРОДИ! Ще започнатъ да идватъ страдания, всѣко едно страдание е единъ признакъ, че за майката е дошло време да роди; и ако не може да роди правилно, тя ще помѣтне. Ако 10 пѫти страдашъ и въ тебе не се роди нѣщо ново, тогава каква полза ще имашъ отъ тѣзи страдания? - Никаква полза. Страданията ще продължаватъ, докато човѣкъ не роди. Христосъ трѣбваше да роди и да внесе въ човѣчеството нѣщо. Грѣшното човѣчество бѣше заченато въ Него. По закона на прераждането всѣки човѣкъ трѣбва на ново да се роди и да носи всичкитѣ страдания. И Христосъ носеше като бременна жена всичкитѣ страдания на човѣчеството, за да го очисти отъ грѣха. Тѣзи страдания на Христа сѫ страдания, за да може да се роди детето въ човѣчеството. Защото ако Христосъ бѣше дошелъ и пострадалъ и не бѣше изкаралъ, трѣбва да дойде втори пѫтЬ и трети пѫтъ. Христосъ пострада, за да роди; ти не искашъ да пострадашъ, тогава трѣбва да помѣтнешъ. Който не иска да страда, той прилича на бременна жена, която ще помѣтне. Не може да се повдигнешъ, докато Божествениятъ духъ ще се роди въ тебе. Не се измамвай, че ти си се самородилъ. Щомъ се самородишъ, въ тебе почва правилния пѫтъ. Тогава това терзание ще престане въ тебе. Отвънъ ще имашъ нѣкои неприятности, но вѫтрешнитѣ страдания ще престанатъ въ тебе. И въ себе си ще имашъ една особена музика, която никога не си чувалъ, и ще се родивъ тебе една велика любовь, която никога не си ималъ. И живота ти ще се осмисли, и ще разберешъ, че действително заслужава да пострадашъ. Когато Христосъ умре, Божественото Дете се роди и Го взеха. И Откровението пише: Онзи змей гонилъ жената, която го е родила. И въ невидимия свѣтъ отнесе детето въ небето. За да не пострада. А майката отишла въ пустинята. Често идватъ нѣкои при мене и ме питатъ: Защо свѣтътъ е направенъ така, не можеше ли друго яче? Нѣкой пѫтъ, когато не искамъ да се занимавамъ: Азъ виноватъ ли съмъ, че свѣтътъ е така направенъ. И тѣ казватъ: Не виждате ли, че хората страдатъ? - И да ги съжалявамъ, и да не ги съжалявамъ, хората страдатъ. Питатъ, защо умиратъ хората? Всѣки, който се е родилъ, ще умре. Ще умре, но като умира, трѣбва да бѫде готовъ да роди нѣщо въ свѣта. Ако ти си дошелъ и не можешъ да родишъ нѣщо, тогазъ страданията не сѫ на мѣсто. Всѣки трѣбва да дойде да помага. Христосъ дойде и помогна на човѣчеството. Свѣтътъ е сега най-малко 4-5 пъти по оправенъ, отъ колкото бѣше въ времето на Христа. И въ края, като се завърши съ тази епоха, ще бѫде оправенъ. Сега свѣтътъ не е оправенъ още, понеже вие не сте се родили още. Вие трѣбва да се родите. Ще се мѫчитѣ и ще родите и ще ви изпъдятъ, и нѣкои отъ васъ могатъ да останатъ живи, а пъкъ нѣкои да заминатъ за другия свѣтъ. Нѣкои могатъ да останатъ - ще възкръснатъ нѣкои. То, възкресението ще дойде следъ голѣмото страдание, както е Христосъ възкръсналъ. И възкресението на Христа, това е новораждането вѫтре въ човѣка. И казвамъ сега: Това, което казвамъ, може да влезе въ стълкновение съ вашето. Вие може да кажете: Толкова години се подвизаваме. Да кажемъ, че сме учили 10 години по архитектура, за да зидаме кѫщитѣ и ме викатъ за архитектъ да направя нѣкакъвъ планъ на една кѫща. Та какво ми струва 10-годишното знание? Ако 10 години съмъ училъ музика и не мога да дамъ концертъ като ме повикатъ! Ако 10 години съмъ цигуларъ и като ме повикатъ на концертъ и не мога да свиря нѣщо на свѣтъ? Когато ще свиришъ, свири нѣщо на свѣтъ! Хубаво е така! Когато пѣешъ, пѣй нѣщо на свѣтъ. Когато ще родишъ, трѣбва да родишъ не на половина, но като родишъ веднъжъ, да нѣма втори пѫтъ да се ражда човѣкъ. Сега не сте родени, а сте направени. Казано е: И създаде Богъчовѣка по образъ и подобие. Тъй е писано. Ако това бѣше достатъчно, защо Писанието казва, че трѣбва да се родите отново? Създаване е единъ процесъ, а пъкъ раждането е единъ вѫтрешенъ процесъ. Азъ говоря това за всинца отъ васъ, които сте просвѣтени, не говоря за обикновенитѣ ученици. Мнозина сте просвѣтени, за да разбирате дълбокия вѫтрешенъ смисълъ на онова, върху което сте турени. Вие чакате да дойде смъртьта, да умрете и да отидете на онзи свѣтъ. Това е много погрѣшно схващане. Една майка, която е помѣтала тукъ децата, като отиде въ онзи свѣтъ, ще отиде до вратата на Царството Божие, до вратата на рая и ще я върнатъ. А ако родишъ детето, ще те пуснатъ въ рая, ако неще те върнатъ. Може 10 пѫти да умирате и да отидете въ онзи свѣтъ, но ако вашето дете не е родено, въ онзи свѣтъ не можете да отидете. Ти ще родишъ и тогава детето ти ще носи Истината. То ще върви предъ тебе и като дойдете до царскитѣ врата, тя ще бѫде широко отворена, защото ти роди едно дете на Истината. И ще има свѣтии и ангели и венци ще има на главата, всичко ще има; но ако Истината не върви предъ тебе, то царскитѣ врата ще бѫдатъ затворени и съ всичкитѣ твои дрипели ще те върнатъ да се прераждашъ. Колкото пѫти искашъ можешъ да се прераждашъ на земята. Прераждането не е едно благо за мене. Прераждането е само едно условие, то не дава смисъла на нѣщата. Но веднъжъ като се роди Истината въ тебе, като излезне отъ твоята душа и върви предъ тебе, ти ще влѣзнешъ въ рая. Сега казвамъ на всички отъ васъ като просвѣтени: САМО ИСТИНАТА ЩЕ ОТВОРИ ЦАРСКИТѢ ВРАТА НА РАЯ, за да влезешъ. И тази истина трѣбва да се роди отъ вашата душа. Отче нашъ. Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /3 пѫти/.
  11. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание УПОВАЙ НА БОЖЕСТВЕНОТО 26-то Недѣлно Утрино Слово 30 май 1937 г. 5ч.с. ИЗГРѢВЪ. 19 глава отъ Евангелието на Йоана, отъ 20 стихъ до края.стр.502 Въ начало бе Словото. Размишление. Има нѣщо, което липсва на човѣка, не достига му. Всѣки день се предлага на човѣка по нѣщо. Или се предлага или се отнема. Ако вие попитате какво нѣщо е свѣтлината и какво нѣщо е тъмнината, какво бихте отговорили? Ако ви запитатъ да дадете отговоръ съ геометрическа форма какво нѣщо е тъмнината - какъ ще отговоритѣ? Какъ ще опредѣлитѣ геометрически тъмнината и свѣтлината на съвремененъ ученъ езикъ. Свѣтлината се предава чрезъ трептения. И водата се предава чрезъ кюнцитѣ въ канализацията и нѣкои греди. Но това не значи, че кюнцитѣ сѫ водата. Но предава се чрез кюнцитѣ. И като знаемъ, че се предава чрезъ кюнцитѣ, мислимъ, че въпросътъ е познатъ. Но водата може да се прекара и безъ кюнцитѣ. Първоначално, когато са изучавали електричеството, сѫ мислили, че то се предава сѫ жици; обаче сега знаятъ, че се предава и безъ жици. Сега всички мислитѣ, че знаете нѣщо за Истината, за Любовьта и за Божията Мъдростъ. Но кой отъ васъ е приложилъ Любовьта или кой отъ васъ е приложилъ Истината или Мъдростьта. Въ себе си да приложите, а не отъ вънъ да приложите, само привидно. Има много привидни работи отвънъ. Вчера разправямъ на две млади сестри, събрали се около мене. Колко пѫти имъ съмъ казалъ: Оставете ме свободенъ. А пъкъ тѣ върватъ насъбрали се около мене. Казахъ: Сѫбота човѣкъ не трѣбва да мисли за себе си. Деньтъ сѫбота е за Бога. Нито за кармата си трѣбва да мисли човѣкъ въ сѫбота. Нито за болнитѣ си, или че нѣма обуща, или дрехи и пр. А ще мисли за най-хубавитѣ работи, които не се отнасятъ до него. Разправямъ имъ за единъ законъ, - знаете ли, че най-голѣмитѣ нещастия въ свѣта произтичатъ все отъ добро нѣщо. Тѣ се чудятъ. И гледатъ изпитателно - какъ отъ хубавото може да излѣзне лошото? Азъ имъ казвамъ: Представетѣ си единъ беденъ баща, който като работи, едвамъ изкарва 40-50 лева на денъ. Роди му се една дъщеря и стана 15-16 години и единъ денъ се оглежда въ огледалото и за първи пѫтъ и става приятно. Като че тогава се пробужда съзнанието й. Оглежда се и върви по пѫтя. Вижда единъ младъ момъкъ, и запали й се чергата. Като се запали чергата й, какво става? Като дойде вечерно време, бащата почна да усѣща топлина и огънъ. Почва да гори. И тя почва да пече баща си, почва да иска обуща и какво друго и скимнало на ума. Иска отъ баща си лачени обуща. А тѣ струватъ най- малко 20 лева. Иска хубави дрехи. И тѣ струватъ 700- 800 лева. Иска една хубава модерна шапка - 100 лв. А пъкъ бащата едвамъ изкарва. И отъ другитѣ ги взема тѣзи пари. А тя се е намусила и иска. Иска да се хареса на онзи, когото е видѣла по пѫтя. Иска да се докара. Че тя го е обикнала, не е лошо, хубаво е. Но че пече баща си? Какво е виноватъ баща й да и дава дрехи. На нея и трѣбва богатъ баща, но баща й е сиромахъ. И какво трѣбва да прави той? Съ вашитѣ дрехи, ако вие мислите да спечелите сърцето на този момъкъ, мислите ли, че този момъкъ ще остане за винаги на ваша страна? Ако е за дрехи, има други моми, които сѫ съ по-хубави дрехи, шапки или обуща. Тогава сърцето на момъка ще премине отъ твоитѣ дрехи и шапка на другитѣ дрехи и шапка. И ти въпреки своето желание, ще бѫдешъ нещастна. Човѣкъ като се влюби, трѣбва да съблече дрехитѣ си. Като се влюбишъ, най-първо ще идешъ на баня. И ще се окъпешъ, ще се освободишъ отъ кирьта си. Питамъ: Като отидешъ на баня, облеченъ ли ще бѫдешъ? Всички хора, които ходятъ на баня, сѫ все влюбени. И следъ като излѣзнатъ отвънъ, ще се облечешъ съ нови дрехи. Външното облекло показва онова влюбване, което хората иматъ въ света. Казвамъ имъ: Азъ да ви дамъ единъ методъ. Когато една мома се влюби, споредъ менъ тя трѣбва да се облече въ много скромни дрехи, да има най-малко 100-ина дупки на роклята си. Скромни дрехи трѣбва да има. И нѣщо да вземе въ рѫката си и да отиде въ градината отъ дето минава той, и да работи. Ако искашъ да те хареса съ твоитѣ хубави дрехи, ти ще бѫдешъ нещастна. Ако мога да предскажа. Ти така хубава, както никой другъ, не можешъ да бѫдешъ сега. Щомъ виждамъ, че си се качилъ на лошъ конь и си слабъ човѣкъ, азъ зная, че следъ 10-15 крачки ще бѫдешъ долу отъ коня. Щомъ виждамъ, че си се качилъ на една сламка, т.е. на слаба греда, азъ зная, че ще се счупи гредата. Предсказвамъ като гледамъ. Да се предсказва бѫдащето на човѣка не е лесна работа. Трѣбва редъ години да се изучава човѣкъ. И Богъ, който знае човѣка, и Той изучава хората. И Той ги изпитва. Напримеръ: Господъ изучава съ хиляди години хората. И хиляди години Богъ ни изучава. Нѣкой мисли, че Богъ изведнъжъ всичко знае. Всички нѣща се изпитватъ, докато се изпитатъ реалнитѣ нѣща, за да се познаятъ реалнитѣ какви сѫ. Ние не ги познаваме. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда задоволенъ отъ живота си. Знаете ли, че всичкитѣ нещастия въ живота произтичатъ отъ задоволството. Единъ въ кръчмата казва: Дай ми 1/4 кило вино! Дай ми 1/2 кило вино; и като пие, казва: Разбирамъ кое е доброто вино! Но отъ това се образува неговото нещастие. Или нѣкой пуши цигари и като срѣщне нѣкого казва: Имашѣ ли една цигара? И като срѣщне другъ пакъ пита: Имашъ ли една цигара? И като пуши, изпитва удоволствие. Но отъ това иде неговото нещастие. И азъ зная, че мнозина отъ своята цигара сѫ обеднели. Той, да кажемъ, е сѣдналъ при сламата. Заспи съ цигарата въ рѫка, подпали се житото, и отиде житото и сламата изгоратъ. Задоволството въ човѣка е нѣщо вѫтрешно. То не носи никакво щастие. То е само забавление на физическия свѣтъ. На човѣка му трѣбва знание. Знанието седи въ следното: Вземете пѣнието. Нѣкой пита. Вие сте тъменъ. Защо? Защото предъ васъ има димъ. За да се махне димътъ, какво трѣбва? Вземете въ съвременнитѣ градове постоянно има тъмна атмосфера отъ димътъ, който се е образувалъ отъ коминитѣ. Какво трѣбва сега? Трѣбва вятъръ, течение, за да премахне това горение. Хубаво. И въ човѣка има едно вѫтрешно горение. Ти имашъ едно желание, което гори. Не съ онзи светлиятъ пламъкъ на живота, но се образува димъ. Вие не сте се спирали върху това. Имате едно недоволство. Нѣкой денъ сте неразположени. Азъ да ви преведа сега: Една млада сестра искаше да се подвизава. Намислила да пости. Постенето е хубаво. Но тази сестра преди да почне да пости, наяжда се хубаво и започва да пости. И въ всички животни е това състояние, че когато ще настане гладъ, тѣ взематъ двойно повече храна. И тая сестра започва да пости денъ, два, 3,4,5,6,7. Идва при менъ съвсемъ закъсала и казва: Нѣма да мога да издържа, ще стана болна. Азъ зная коя е причината. Казвамъ й: Ти наяде ли се хубаво, преди да запостишъ? Тя каза: Разбира се. Азъ и казахъ: Преди да започнешъ да постишъ, трѣбваше да вземешъ очистително. Стомахътъ ти, червата ти да се очистатъ. А пъкъ тя 5-6 дни не е излѣзнала навънъ. И почва да се върти главата й. Само главата й. Желанието да се пости е хубаво. Тя ме пита какво трѣбва да се прави сега? Казахъ й: Сега трѣбва малко вода, топла вода. Тя пи топла вода и веднага я повръща назадъ. Стомахътъ е разстроенъ. Ако е нѣкой съвремененъ лѣкаръ, ще и тури нѣколко инжекции. Но той ще влоши работата. След 1-2 дена се поправиха работитѣ.Тя се понаяла преди да пости. Казахъ й: Ти още преди най-първи пѫтъ трѣбваше да постишъ. Какви сѫ намѣренията ти да постишъ? Постътъ има за целъ да очисти човѣка. Цельта на човѣка при поста е да стане чистъ. Мисъльта му и желанията му и постѫпкитѣ му да станатъ чисти. Ако постътъ не носи чистота, какъвъ смисълъ има? Споредъ менъ постътъ е едно филтриране на човѣшкитѣ мисли и чувства. И човѣкъ се нуждае отъ филтриране. По нѣкой пѫтъ постътъ е потрѣбенъ и да си почине организъмътъ. Та казвамъ: Нѣкои съ добри желания постатъ. Но гледамъ много хора, които постятъ, си създаватъ редъ неприятности. Така напримѣръ наядатъ се хубаво и после постятъ. И следъ това въ време на постъ тѣ сѫ недоволни, все ще има нѣщо, което ще ги дразни. Човѣкъ, който ще пости, той трѣбва да е свободенъ отъ дразгитѣ вѫтре въ живота. И ти трѣбва да се уединишъ вѫтре въ себе си. И после да нѣмашъ желание да казвашъ: Азъ ще постя толкова дни. Ако азъ бѣхъ боленъ, щѣхъ да постя. Понеже въ време на поста се образува по силно горение. И всички онѣзи серуми, които служатъ на единъ по-нисшъ животъ, изгарятъ. И тѣзи вреднитѣ микроби, които нѣма какво да ядатъ, измиратъ. Не могатъ да се размножаватъ. Всички болести произтичатъ отъ размножението на нисши желания. Лошитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки въ тебе могатъ да се размножатъ. И отъ размножението имъ произтича едно голѣмо зло. Въ нашия умъ могатъ да се заченатъ отрицателни мисли. Нѣкои казватъ: Толкова години сме служили на Бога. Не е тамъ въпросътъ, но какъ сме Му служили? Най-първо Богъ отъ насъ не иска служение. Служението е едно качество на напредналитѣ. Най- първо Богъ иска учение. Ние мислимъ за спасението, само за нашата ученость и пр. Ти трѣбва да се учишъ. Ти трѣбва да учишъ, а не да искашъ да станешъ ученъ човѣкъ. Напримѣръ: Вие сте ученъ човѣкъ. Чели сте теорията за Квантитѣ-Квантовата теория. Какво е това Квантовата теория? Че нѣщата не текатъ непреривно като водата, но има единъ ритъмъ въ количеството, въ квантитѣ. Ако здраве имашъ, следъ това ще настане една промѣна. Напримѣръ ти всѣкога не можешъ да бѫдешъ буденъ; всѣкога не можешъ да бѫдешъ силенъ и ще стане една промѣна въ твоитѣ чувства. Нѣщата идатъ на вълни. Това е Квантовата теория. Доброто е една кванта. Злото е друга кванта. Доброто върви качествено. Всѣкога не можешъ да бѫдешъ добъръ. Ти казвашъ: Азъ всѣкога мога да бѫда добъръ. Ти всѣкога не можешъ да направишъ добро. За да направишъ добро, изискватъ се известни условия. Представи си, че искашъ да посадишъ семка ябълчена или житена. Изискватъ се условия за посаждането. Или за да се учишъ, изискватъ се условия: желание, разположение и прочие. Или искашъ да бѫдешъ здравъ. Пакъ се изисква за това разположение на мисъльта. Казвамъ: Нѣкой пѫтъ ме считатъ нѣкои хора за много силенъ. И всѣкога съмъ се самоизлъгвалъ, че хората сѫ силни. Тукъ въ братството има двама или трима души отъ младитѣ, които считатъ, че иматъ стабиленъ гръбнакъ. На тѣзи младитѣ се даде една задача, и всички тѣзи заболѣха. И азъ като мислихъ, че сѫ силни хора, дадохъ имъ наставления, за да се види какъ ще изкаратъ. И всички тѣ заминаха за другия свѣтъ. Нѣкой ми каза: Учителю, азъ усѣщамъ, че се разпръсквамъ, ще се разпръсна, ще отида нѣкѫде въ вселената. Такова нѣщо чувствувамъ. Че тѣ нѣмаха вѣра. Виждамъ, че това не е вѣра. Азъ усѣщамъ, че тѣ нѣматъ връзка и съ мене. И да искамъ, не мога да имъ помогна - нѣматъ контактъ. То иска знание, за да повѣрватъ въ мене. Азъ отъ кѫде съмъ дошълъ? Кой съмъ, кой ме е изпратилъ? Като че ли той е единъ другъ. И азъ като посланикъ трѣбва да представя всичкитѣ си акредитивни писма: Отъ кѫде ида... Азъ като ида въ единъ домъ, веднага познавамъ хората отъ кѫде идатъ. Щомъ ме приематъ добре, азъ ги познавамъ. Ида при нѣкой богатъ човѣкъ и той казва: Извинете, жена ми я нѣма тукъ; или казва: Не е разположена, другъ пѫтъ заповѣдайте. Но много любезно говори. Азъ си излѣзнахъ и ида въ друга бѣдна кѫща. Онзи казва: Заповѣдайте! И казвамъ: Този е отъ Божествения свѣтъ. А пъкъ другия иде отъ другъ свѣтъ. Първиятъ се извинява и въ очитѣ ме лѫже, той иска да каже: Нѣмамъ довѣрие въ тебе, като те гледамъ. Не искамъ да те приема. Нищо повече. Сега изводътъ. Всички трѣбва да работитѣ! Липсва ви нѣщо. Имате единъ кривъ методъ за приложение на Любовьта. Имате кривъ методъ за приложение на знанието и кривъ методъ за приложение на Истината. Методътъ ви е кривъ. Азъ по нѣкой пѫть чувствувамъ. Дойдатъ нѣкои хора, и като дойдатъ, неприятно ми е, дразнатъ ме. И ако азъ носѣхъ вашия характеръ, щѣхъ да ги изпъдя. И казвамъ си: Този човѣкъ защо ме дразни? И нѣкой добъръ човѣкъ може да ви дразни. Чистиятъ човѣкъ като тѣ погледне, може да те дразни, че може да проникне и да открие нѣщо въ тебе. И затова те дразни. Вие казвате: Защо този човѣкъ ми е неприятенъ? Питамъ: На Бога всички приятни ли сѫ? На Бога не сѫ приятни всичкитѣ. Казватъ, че Богъ е любовъ. То не е башъ така, както мислите. Нѣкой пѫть Господъ е толкова далече, че е напусналъ страданията на хората и не ги слуша. Защото тѣ не заслужаватъ да ги слуша. Едно дете сѫ го нахранили и то реве и постоянно плаче. Плаче и презъ нощьта. Какво ще го слуша майка му? Майка му си отива по работа. Вие като сте недоволни отъ живота, мислите ли, че вашитѣ страдания и желания сѫ нѣщо важни? Или мислите ли, че ако азъ искамъ грѣшни хора да ме обичатъ, че тѣ ще предадатъ нѣщо? Какво ще ми предадатъ. Или ако мислятъ, че азъ съмъ божество, слѣзналъ съмъ отъ нѣкѫде, какво ще ми донесатъ, като имъ давамъ? Следъ като не дамъ, какво ще спечеля азъ? Азъ се чудя на една мома, чудя се на младия момъкъ; срѣщатъ се тѣ. Тя отъ него очаква. Много общо го вземамъ това - като символъ. Тя очаква да бѫде щастлива. Това, което никога нѣма да бѫде. Защото щастието единствено иде отъ Бога. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само когато държи въ ума си онзи, Великиятъ Господъ, който е създалъ всичко! Отъ него иде щастието. А пъкъ да мисли, че отъ единъ, който Богъ е създалъ и ще му даде щастието, това е невъзможно. Законътъ е: Уповай само на Божественото въ себе си; и уповай на Божественото, което е въ хората. И не уповай на човѣшкото, което е въ тебе; и не уповай на човѣшкото, което е въ другитѣ хора; не уповай на животинското, което е въ тебе и животинското, което е въ другитѣ хора. Пилатъ казва: “Не намирамъ никаква вина въ Него”. Имате въ него единъ човѣкъ безхарактеренъ, щеславенъ и страхливецъ. Той не намира вина. Казва, че нѣма вина въ Христа. Но казватъ му: Ако не Го осѫдимъ, ти си отговоренъ; понеже той се прави на царъ. И като чу този въпросъ, Пилатъ веднага отстѫпи. Евреитѣ казваха: Ние имаме законъ, Той трѣбва да умре. Понеже направи себе си - Синъ Божи. Не че направи себе си Синъ Божи, но тѣ мислѣха, че той ще ги лиши отъ нѣщо. И ще възпре тѣхнитѣ интереси. По нѣкой пъть дойде при менъ нѣкоя мъчнотия, азъ казвамъ: Ти като Пилатъ не искашъ да помогнешъ. Дойде нѣщо, което ми е неприятно. Азъ казвамъ: Ти като Пилатъ не искашъ да помогнешъ. Или искашъ да постѫпишъ, както евреитѣ. Имашъ едно възвишено чувство, една велика идея е влѣзла въ тебе. И ти се намеришъ като Пилата, да я възприемешъ ли или не - да я разпънешъ ли като евреитѣ по законъ? Ти може би ще си кажешъ: Ако тая идея остане, нѣма да сполуча, - ще пропадна. Не. Ако човѣкъ върви по Божия пѫть, той отъ день на день ще става по-красивъ. А пъкъ като върви по човѣшкия пѫтъ, той ще пропадне. Всѣки день си имайте едно огледало и щомъ почнете да почернявате, че (Вие) сте въ човѣшката областъ. А пъкъ щомъ почва свѣтлината на живота да лъха отъ васъ, вие вървитѣ по Божествения пѫтъ. Нѣкой казва: Учителю, всичко можешъ да направишъ изведнъжъ. Не се качвайте на тѣзи сламки, които сами се създаватъ. Тѣ сѫ самоизмама. Азъ не седя на сламка. И не искамъ и вие да седите на сламка. Азъ седа на греда, да не се счупва. Искамъ да вѣрвате въ менъ отвънъ, но вѣрването да е отвѫтре, защото така вѣрването е друго вѫтре, азъ го зная. Нѣкой дойде и има за менъ отлично мнение. Но азъ съмъ толкова внимателенъ, че върва по неговия пѫтъ, но като наруша неговитѣ възгледи и току изведнъжъ погледнешъ, че той нѣма никакво отношение къмъ мене. И моитѣ отношения къмъ васъ могатъ да бѫдатъ такива. Това сѫ човѣшки отношения. Нѣкой дойде при мене, казвамъ си: За тебе хората сѫ добри, докато чакашъ подарѫци, но тѣзи, които не донасятъ? Азъ поставямъ въпроса ребромъ. Това е човѣшката страна. Това е подвързията. На хората всѣкога подвързията е на мѣсто. И когато въ книгата нѣма нищо скъпоценно, тогава подвързията не е на мѣсто. Казвамъ: Вие изследвайте какво е казалъ Христосъ. Цитиратъ ми, Христосъ е казалъ така: “Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ”. И не ме разбирате вие подъ думата “право”. Това е единственото нѣщо, което може да изучавате. Това е пѫтьтъ. Азъ сѫмъ “Пътьтъ” - това е знанието, това е Мъдростьта, това е необятната Мъдростъ, която трѣбва да изучавате. Това е онзи Божественъ езикъ, който трѣбва да изучавате. Това е Пѫтьтъ. А пъкъ Истината, Свободата е, която носи Истината. А пъкъ Животътъ е крайниятъ резултатъ, който ще добиемъ. Като вървимъ по този Пѫтъ съ силата на тая свѣтлина на Истината, ние ще дойдемъ до Живота. И като дойдемъ до Живота, ще бѫдемъ свързани съ Любовьта. Чрезъ Животътъ ще бѫдемъ свързани съ великата Божествена Любовь. Понеже Любовьта носи Живота. Чрезъ Животътъ ще познаемъ величието на Бога. Понеже Той казва: Азъ живия хлѣбъ, слѣзналия отъ небето, и всѣки, който ме яде, ще има Животъ. За да яде този хлѣбъ, човѣкъ трѣбва да има знание. Всѣки денъ трѣбва да учи. Та казвамъ: Търсете всѣки денъ да имате свѣтлина. При най- голѣмитѣ си изпитания силитѣ да се подмладятъ, които сѫ отъ васъ стари; а младитѣ да не остаряватъ. Глупавитѣ отъ васъ да поумнеете. Слабитѣ силни да станете. Азъ не искамъ да ви пренеса преди 2000 години. Положението на Христа не е такова сега. Даже ние съжаляваме, че Христосъ е страдалъ. Азъ не съжалявамъ. Нѣма какво да съжалявамъ. Съжалявамъ въ себе си, когато не възприема тази истина. Пилатъ казва на Христа: Азъ имамъ властъ... Христосъ му казва: Ти се самозаблуждавашъ. Азъ се подчинявамъ, понеже ти е дадена властъ, но ти се изпитвашъ. Христосъ му казва: Единъ день и за тебе ще говорятъ, и за менъ. За менъ говорятъ като човѣкъ, който извърши волята Божия, а пъкъ за тебе ще говорятъ като страхливецъ въ свѣта! Пилатъ излѣзна и казва на тълпата: Никаква вина не намирамъ въ Него. Сега казвамъ: Вие като Пилата ли трѣбва да постѫпвате? Пилатъ си изми предъ тѣхъ рѫцетѣ и каза: Никаква вина не намирамъ въ Него и никаква отговорность не намирамъ, чистъ съмъ съ рѫцетѣ си. И ако има нѣкое престѫпление, вие да го носите, азъ съмъ чистъ. И две хиляди години това сѫ стихове все въ книгата на евреитѣ. Все си мие Пилатъ. Хванете се сега за вашата идея. За Бога мислете. Не се плашете. Ако размишлявате за Христа, дръжте Го като идеалъ на търпение. Единъ човѣкъ, който е слѣзналъ отъ висотата, отъ своето величие, слѣзналъ е долу въ рабски образъ и въ смирение, казва: Имамъ задача, която трѣбва да извърша. Казвамъ: Всички въ живота си по време на мъчнотии трѣбва да имате този характеръ. Ще си кажете: Така е опредѣлено. Ако е опредѣлено, ще носите опредѣленото. Понеже нѣкой ви казва: “Азъ имамъ властъ”, вие ще му кажете: Властъ имате, но тази властъ не произтича отъ васъ. Вие считате, че дяволътъ е всесиленъ, и се плашатъ хората. Нѣкои все се мъчатъ отъ дявола. Дяволътъ е резултатъ на нашата мисълъ. Той е едно последствие. Абсолютно дяволътъ нѣма никаква власть надъ насъ. И когато човѣкъ грѣши, той грѣши, защото иска да грѣши. Защото е свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ може да грѣши. Щомъ съгрѣшишъ, кажи на Бога: Господи, свободенъ съмъ, благодаря Ти; както съмъ свободенъ да съгрѣша, така съмъ свободенъ сега да поправа погрѣшката си. Това е характеръ! А пъкъ ти сега казвашъ: Дяволътъ ме тикна. Тогазъ, ако дяволътъ те тикна, тогава трѣбва да извикашъ Господа да те изважда навънъ. - Това е криво разбиране. Вѣрата е онова вѫже, което е хвърлено и ви е потрѣбно и за този животъ, и за бѫдащия. И въ рая като идешъ, пакъ има нѣща неизвестни - ще ти трѣбва вѣрата. Вѣрата е нѣщо Божествено. А вѣрването е човѣшко. Безъ вѣра не може да се постигне нищо. Вѣрвайте, че Господъ ви е създалъ свободни. Вие вѣрвате, че сте слаби; и че дяволътъ ви изкушава; и че като съгрѣшите, не може да поправите грѣшката си. Това е вѣрване. Вѣрвайте, че сте свободни. Вѣрвайте, че правите погрѣшки отъ невежество. Гордостьта не ви позволява да признаете вашите погрѣшки. Ученъ човѣкъ сте. Признайте погрѣшката си. Като направишъ погрѣшка, кажи: Азъ съмъ ученъ човѣкъ, но невежа се показахъ. Като поправишъ погрѣшката си, ще станешъ по-ученъ. Единъ човѣкъ заболя. Той бѣше лѣкаръ. Той ме помоли да му помогна. Азъ му казахъ: Азъ не съмъ лѣкаръ. Ще викашъ лѣкаръ и ще му кажешъ той да те лекува. Той ми каза: Страхъ ме е, че ще ме умори. Казахъ му: Вѣрвашъ ли, че азъ мога? Твоята болестъ е много малка. Това ще направишъ - въ вѣрата има сила. Нѣма болестъ, която да не се подчинява на закона на вѣрата. Но когато се излекувашъ, не отивай да разправашъ никому нищо. И като оздравѣешъ, пакъ не казвай. Не разправяй какъ си се излекувалъ, понеже болестьта ще се върне пакъ на тебе. Това е една слабость. Не разправяй какъ си се излекувалъ. Щом се излекувашъ, благодари на Бога, че си се освободилъ. И на другитѣ хора дай имъ това наставление. Азъ не искамъ като слепци да се хванете за една тояга. Нѣкой иматъ силниятъ аргументъ: Ако има бѫдащъ животъ и азъ добре живея на земята - нищо не губя, а пъкъ ако нѣма бѫдащъ животъ - нищо не съмъ изгубилъ. Това е една дървена философия. Има бѫдащъ животъ! И бѫдащиятъ животъ всѣки день го живѣемъ. Всѣки день го проявяваме. Тѣ чакатъ да умратъ, че тогава да го намѣратъ. Азъ и сега го знамъ. Сто на сто зная, че има бѫдащъ животъ. Единъ евангелийски проповѣдникъ ме пита: Ти вѣрвашъ ли въ бѫдащия животъ? Азъ му казахъ: Азъ отъ тамъ ида. Азъ всѣка вечеръ отивамъ и се връщамъ. Ти толкова ли си невежа, че не знаешъ това? Какъ проповѣдвашъ това, като не знаешъ тия работи? Ти чакашъ като умрѣшъ, да отидешъ и да видишъ бѫдащия животъ. Но и следующия животъ като дойдешъ, пак ще забравишъ, и пакъ ще се питашъ дали има бѫдащъ животъ или не. Когато ти обикнешъ хората, ти си въ бѫдащия животъ; когато повѣрвашъ въ абсолютната истина, ти си въ бѫдащия животъ, когато имашъ познания и разбирашъ какъ е направенъ свѣта, това познание, тази радость и веселие вѫтре въ човѣшката душа, това е бѫдащия животъ, това е онзи свѣтъ. Ти скъсашъ връзкитѣ и радостьта изчезва отъ тебе. Ти си въ една стая, завърташъ ключа на лампата и става тъмно. Когато завъртамъ ключа, стане тъмно въ стаята, свѣтлината не прониква въ васъ. Тогава всичко е тъмно въ васъ. И онзи свѣтъ го нѣма тогава. Завъртамъ пакъ ключа и свѣтне въ стаята, и онзи свѣтъ е пакъ тамъ. Като завъртишъ ключоветѣ и стане тъмно, и като завъртишъ втори пѫть, и свѣтва. Нѣкой се съблазнилъ, идва и казва: Той проваля вѣрата ми. Азъ не искамъ вашата вѣра да се провалява. Ако ме видите, че минавамъ по една сламка, то не трѣбва да правитѣ сѫщия опитъ. Защото азъ зная законитѣ. Олекналъ съмъ, станалъ съмъ по-лекъ. Мога да премина по тази сламка. Вие съ тази тяжесть, която имате, 60-70 килограма, ако минете, може да се счупи сламката. Тогава дето минавамъ азъ, вие не минавайте. За да минете, вие трѣбва да измѣнитѣ вашата тежестъ. Съ вашитѣ тежки желания не можете да минете. За да минешъ по една сламка, трѣбва да изменишъ своитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки - за да олекнешъ. Нѣкоя сестра казва: Азъ се моля цѣла нощъ да стане на онази сестра това и това. И минава за християнка. И тукъ на Изгрѣва има кореспонденти, поздравлявамъ ви, много хубави кореспонденти, харесвамъ ги. Но съжалявамъ едно нѣщо: Че не ви плащатъ. И единъ денъ писали, и за мастилото онзи бакалинъ ще ви иска паритѣ. Ще дойде единъ день и ще плащате за книгата. Ще дойде единъ день и всички ще плащате за книгата и мастилото. Не ставайте кореспонденти на вестницитѣ на тъмната ложа. Оставете се отъ това. Ако искашъ да направишъ една такава статистика, откажи се отъ това. Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ще направя следното. На нѣкоя обична сестра ще кажа: Напиши на тази сестра, която те обиди следното: Напиши и едно любовно писмо, и и кажи: Много ти благодаря, макаръ че бѣше горчиво, но виждамъ, че си права. Да допуснемъ, че ти й напишешъ едно любовно писмо и че тя ти напише едно любовно писмо. Защо вашитѣ погрѣшки да не ги отстранитѣ и да се споразумеете за всичко. Азъ ви говоря върху този предметъ, понеже Богъ е създалъ свѣта за една наука. Да се подвизаваме, да се учимъ. Понеже много пѫти съ одумванието умътъ изгубва правата страна. Азъ не отричамъ, азъ не поддържамъ, че трѣбва да говоря за погрѣшкитѣ на хората. Не. Който започне съ погрѣшкитѣ на хората, трѣбва да ги поправи. Ако дойде нѣкой при менъ и иска да му стана телякъ, азъ ще постѫпвамъ въ всичкитѣ правила и нѣма да оставя мѣсто, дето да не прекарамъ своята чистачка. И като излезне човѣка, да е доволенъ. Азъ съмъ за чистенето. Има погрѣшки, които могатъ да се търпятъ, но има погрѣшки, които сѫ спънка за каквото и да е. Всички онѣзи погрѣшки, които спъватъ вашия умъ, сърдце и чувства, откажете се отъ тѣхъ. Какво ще ги правитѣ? Вие остарявате, отивате за другия свѣтъ. И ще хленчите предъ Божиитѣ врата, но ще ви върнатъ назадъ. Не може да отидете тамъ. Вие ще кажете, че вѣрвате въ Христа. Съ вѣра тази работа не става. Христосъ живѣе ли вѫтре въ васъ? И вие живѣете ли въ Него? Христосъ казва: Азъ живея въ Отца и Отецъ живѣе въ менъ. Азъ искамъ Христосъ да живѣе въ васъ и вие да живѣете въ Христа - Той казва “Отецъ живѣе въ менъ и азъ живея въ Него”. Така всѣки денъ да носите Истината. Той има тази връзка и азъ искамъ вие да живѣете въ Христа и Христосъ да живѣе въ васъ! И тогазъ ще имаме едно общество, което е свързано съ Любовьта. Свързано съ този и онзи свѣтъ. Отче нашъ. Въ Божията ЛюбовЬ е благото на човѣка. /3 пѫти/ 6,15 ч.
  12. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание НОВОТО ВЪ НЕБЕТО-СТРАДАНИЕТО 25-то Недѣлно Утринно Слово, 23 Май 1937 г. 5ч.с. Отлично, ясно време! Чистъ хоризонтъ. Небето ясно, отворено. ИЗГРѢВЪ. Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Евангелието на Йоана, 18 гл. от 20 ст. до края.стр.501 Въ Начало бѣ Словото. На първо мѣсто тамъ се носи слухъ, че Христосъ е дошълъ да свидетелствува за Истината. Да страда грѣшникътъ, разбирамъ; когато страданията идатъ чрезъ грѣха, има си своята причина. Казано е, че всѣки, който грѣши, трѣбва да страда. Но когато праведниятъ страда, малко въпросътъ остава необяснимъ. Сега споредъ закона, както се изяснява по закона на кармата: всѣки трѣбва да пожъне това, което е сѣлъ. Това отчасти е вѣрно. Майката може да страда заради своето дете. То като болѣдува, тя като го лѣкува, безъ да иска тя страда. Ако искате да направите благодѣяние нѣкому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятностъ. И ако нѣкой ви направи благодеяние въ водата, съ това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете въ водата, и единъ човѣкъ ви закачи една торба съ 20 килограма злато на врата ви, отъ любовъ къмъ васъ; питамъ, какво ще стане съ васъ? - Ще намѣрите дъното на морето. И въ всичкитѣ вѣрующи има едно желание да избѣгнатъ страданията; и всѣки се стреми да живѣе добре, за да не страда. И почти голѣмата часть отъ вѣрующитѣ живѣятъ добре, съ единствената цѣль - да се уреди живота имъ. И Христосъ дойде, и Той искаше да се уреди нѣкакъ си. Проповѣдва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше отъ тѣхъ. Лѣкуваше ги; и най-после даватъ Му една заплата, която не може да си обясни какъ е възможно, че единъ народъ, който съ вѣрую сѫ приготовлявали - пророцитѣ сѫ казвали, че ще дойде между васъ единъ такъвъ Избраникъ, трѣбва да Го посрѣщнете. И въпреки всичко това, тѣ дадоха съвсемъ другъ приемъ. Сега по нѣкой пѫтъ вие може да се чудите, какъ е възможно това. Колко вѣрующи има, които даватъ сѫщия приемъ на Христа, както и Юдеитѣ Му дадоха. Човѣкъ като се намѣри на тесно, нѣкой ще издържатъ, нѣкои нѣма да издържатъ. Ето единъ отъ ученицитѣ Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съмъ отъ ученицитѣ Му. Единъ го казва това. Но това, което трѣбва да научимъ е, че нѣкой пѫтъ добритѣ хора трѣбва да страдатъ и за грѣшнитѣ. Трѣбва малко една мисъль, за да се разбере този въпросъ. Нѣкои разбиратъ въпроса много повърхностно. Че грѣшникътъ за грѣховетѣ си трѣбва да страда. Но ако е за спасението на хората, добриятъ човѣкъ трѣбва да страда! И добриятъ човѣкъ е хлѣбъ, който трѣбва грѣшнитѣ да изядатъ, за да живѣятъ и да оздравѣятъ. Не трѣбва да имъ се даде мухлясалъ хлѣбъ, защото ако имъ се даде мухлясалъ хлѣбъ, тѣ ще умратъ. Той ще ги умори, нѣма да имъ даде животъ. Ако вие трѣбва да страдате на сѫщото основание, страданието така трѣбва да си го обясните. И казвамъ, ако днесъ дойдатъ извѣстни страдания, какъ ще си ги обясните? Хората не искатъ да страдатъ; щомъ дойдатъ страданията, еврейски страхъ иматъ. Запримеръ нѣкои хора има, които ги е страхъ, да не ги убие нѣкой;страхъ ги е да не умратъ. И въпреки всичко това, този страхъ е създаденъ отъ съвсемъ друго. Защо човѣкъ го е страхъ отъ смъртьта? - Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всѣкога създава въ насъ единъ вѫтрешенъ страхъ. Та може да се каже, ония души, които идатъ да се въплотатъ на земята, и тѣхъ ги е страхъ. Колкото и да ги считаме, онѣзи, които идатъ да се въплотатъ, тѣ мязатъ на въорѫжени войници, които отиватъ съ съзнание да се биятъ за своето отечество. Онѣзи, които идатъ, идатъ да помогнатъ на човѣчеството. Нѣкой пѫтЬ и тѣ почнатъ да съжеляватъ, че сѫ влѣзли въ първитѣ редове на бойната линия. Казватъ: Трѣбваше нѣкакъ си да се предпазимъ. Сега въпросътъ не е за страдания и радости. Въпросътъ е да може човѣкъ да се подига въ свѣта. Ако човѣкъ може да се подвизава самъ, щѣше ли да мине той безъ страдания? Безъ страдания може, ако не се ражда. Но щомъ се ражда, непременно страданието ще дойде. Тогава и другото е вѣрно, че всѣки човѣкъ, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трѣбва да умремъ, за да се освободимъ. Сега въпросътъ не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредимъ живота си на земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трѣбва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трѣбва да свършите. Вие не сте пратени на земята, за да живѣете; вие не сте пратени на земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете пѣвци, нито философи. ПРАТЕНИ СТЕ КАТО СЛУГИ ДА ИЗВЪРШИТЕ ВОЛЯТА НА БОГА. ДА ИЗВЪРШИТЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назадъ. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на земята съ вашата музика, на небето то ще бѫде само крѣкане на жабитѣ. Ако е за философия, която ще научите на земята, на небето то ще бѫде една дървена философия; ако е за поезия, въ онзи свѣтъ вашата поезия ще бѫде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бѫде сѫщото. ЕДИНСТВЕНОТО НѣЩО, СЪ КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИТЕ ВЪ ДРУГИЯ СВѢТЪ, ТО СѪ САМО ВАШИТѢ СТРАДАНИЯ. Вие него не го знаете. Тамъ то е единственото малко нѣщо, което ще внесете. - То сѫ страданията. Като разправяте за страданията си, тѣ ще кажатъ: Ето нѣщо НОВО, което трѣбва да научимъ; и тѣ ще кажатъ, да слѣземъ на земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно единственото важно нѣщо, което може да научите на земята, то сѫ страданията, за които сте дошли. Вие сте били нѣкога на небето, но сѫ ви разправяли за страданията, за земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нѣщо. Сега казвате: това нѣщо не е било на земята, да страдаме; не идвамъ на земята да страдамъ. Отъ васъ зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е единъ свободенъ изборъ. И то е една привилегия на напредналитѣ души. Които сѫ много напреднали, тѣ се решаватъ да слѣзнатъ, да видатъ какво нѣщо е страданието. Азъ говоря за вѫтрешния смисълъ. Има нѣщо въ страданието, което никой по никой начинъ не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човѣкъ страданието трѣбва да го опита. И ние казваме: Христосъ дойде на земята да опита страданието, да ги опита, да ги види. И като се върне въ другия свѣтъ, да има какво да разправя за своитѣ страдания. И тия страдания на Христа сѫ, които спасяватъ човѣчеството. И всички, които сѫ на земята, и които не искатъ да страдатъ, тѣ не могатъ да се спасатъ. Ти какво ще занесешъ въ другия свѣтъ? Коя ще бѫде цѣнностьта като идешъ въ другия свѣтъ? Съ какво ще се явишъ тамъ? Ако носишъ философия, ако носишъ музика, поезия; по нѣкой пѫтъ азъ ви говоря за музиката. По нѣкой пѫтъ проповѣдвате за музиката, азъ разбирамъ; но ако носишъ една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошелъ тамъ. Има съ какво да живѣешъ. Но ако носишъ всичкитѣ торби съ философия, знание, поезия, пѣние, всичкитѣ земни дарби, тѣ ще кажатъ: Ние имаме тукъ достатъчно отъ това, даже повече имаме тукъ, нека остане за земята. Но щомъ носишъ страданието, можешъ да влѣзнешъ. Тогава става ясно, дето казва апостолъ Павелъ: Съ какво ще се похваля азъ? Азъ ще се похваля съ страданията. Та казвамъ сега, туй ви е достатъчно сега. Малко, но сладко. “Блажени страждующитѣ, защото е тѣхно Царството Божие”. Отче нашъ. Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /три пѫти/. 5,35 ч.с. На поляната всички направихме евритмическитѣ гимнастически упражнения!
  13. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПЪРВОТО МЯСТО 24-то Недѣлно Утринно Слово - 16. 05. 1937 г . 5 ч. с. Небето - ясно, чисто, отворено.Врѣмето - свѣтло, отлично. Нарядътъ. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Ще прочета 18 глава отъ Евангелието на Иоана, до 21 стихъ.стр.500 /Слънцето изгрѣ вече вънъ/ Въ начало бѣ Словото. Размишление. Има една трудностъ въ живота, съ която човѣкъ трѣбва да се справи. Човѣкъ всѣкога е склоненъ, то е едно влюбчиво сѫщество, влюбва се, той може да се влюби въ дрехитѣ си, въ кѫщата си, въ нивата си и примерно въ земята, кѫдето е прекаралъ живота си. Нѣкой пѫть дървото се влюбва като завземе цѣлъ крѫгъ, не се мърда отъ тамъ. И 20 пѫти да му кажешъ, не се мърда. То казва: Отъ тукъ не се помръдвамъ нито една крачка. По нѣкой пѫтъ ние говоримъ за духовното, за културата. Много работи се говорятъ. Но какво можешъ да говоришъ на едно дърво за културата. Да му кажешъ: Помръдни се малко. То ще ти каже: Невъзможно е. Азъ сега земамъ тѣзи образи, които сѫ въ природата. Понеже трѣбва да изучавате външния свѣтъ, за да разбирате вѫтрешния. Много пѫти хората говорятъ за МЪЧЕНИЕ, ТРУДЪ И РАБОТА. Но трѣбва да съпоставишъ нѣщата. Трѣбва да имашъ ясна идея какво нѣщо е мѫчение, трудъ и работа. Идеята е такава. Мѫчишъ се. Мѫчението иде отъ долу, отъ краката. Трудътъ иде отвънъ, а пъкъ работата - е отвѫтре. Мѫчишъ се, то е въ долния свѣтъ. Всички сѫщества, които живеятъ въ долния свѣтъ, иматъ мѫка, иматъ си особено разбиране. И като имашъ взимане-даване съ тѣхъ, тѣ сѫ толкова майстори, че все ще откъснатъ парче месце отъ краката ти и пр. И като излѣзешъ отъ тамъ, ще имашъ стотина рани. Въ Америка има мѣста, които сѫ блатисти, съ много комари. И тогава като отидешъ тамъ, най-първо ще ти препорѫчатъ, че трѣбва даимашъ мрѣжа около лѣглото си за вечерно време. Нѣкой пѫтъ идва нѣкой и казва: Ние можемъ и безъ мрѣжи. Но първата вечеръ като лежи безъ мрѣжа, втората вече искатъ мрѣжа, защото лицето му е нашарено на всѣкѫде. И после гледашъ той вече се е окрѫжилъ съ мрѣжи. И религиознитѣ хора въ областьта, въ която живѣятъ, тѣ иматъ мрѣжи. Като си легнешъ да спишъ и вече идватъ гоститѣ и всички искатъ да се запознаятъ съ тебе. Казватъ: Покажи си рѫката да те пипнемъ, да те зърнемъ само. Сега нѣкой пѫтъ вие казвате, какъвъ е този свѣтъ? Този свѣтъ е въ васъ. Вие нѣкой пѫтъ казвате: Мѫчи ме нѣщо. Та казвамъ, това, което тѣ мѫчи, продай ми го. Ти казвашъ мѫчи ме. Казвамъ: Дай ми го. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ. Казвамъ му: Я ми продай твоята добродетель , за която ми говоришъ, за която казвашъ, че ти е побелела главата. За 45 английски лири ми го продай. Той казва: Не се продава навънъ. Е, кѫде е това мѫчение? То е въ долния свѣтъ.Човѣкъ може да се освободи отъ тѣзи странствующи мисли. Този странствующъ свѣтъ е особенъ свѣтъ. Като речешъ да се молишъ, искашъ да отидешъ при Госпда, да се съсредоточишъ, ще дойде мисъльта, че имашъ нѣкое гърне горе въ долапа. Щомъ речешъ да се молишъ и гърнето влезе въ тебе. То трѣбва да се намѣсти. И тъкмо намѣстишъ гърнето и тъкмо пакъ се съсредоточишъ, дойде ти на ума, че долапътъ ти е отворенъ и че може котката да влѣзне. Ти пакъ станешъ, затворишъ долапа, и току речешъ да се молишъ, ще дойде мисъльта, че леглото ти не е оправено. А пъкъ съ неоправено легло не можешъ да се молишъ. И тъкмо седнешъ пакъ на стола и усетишъ,че нѣщо не е на мѣстото си. Ти пакъ се подвижишъ малко на стола си и току речешъ да се молишъ, дойде ти на умъ, че Иванъ, Петко, Стоянъ иматъ да ти даватъ 1000 лв и днесъ е падежъ. Или ще ти дойдатъ въ ума любовни работи, - обичашъ нѣкого, и ти писалъ нѣкой,че Стоянъ Драгановъ ти казалъ нѣкакви си думи. И ти се мѫчишъ и казвашъ: Не мога да се моля добре. Утре като стане, ще се помоля по-добре. Но като дойде другия денъ започне пакъ сѫщото нѣщо. И казвашъ: Днесъ пакъ не съмъ разположенъ. Нѣмашъ вдъхновение. И все отлагашъ, отлагашъ и мине се цѣла година и гледашъ, че никакъвъ пѫть не си извървѣлъ. Религиозниятъ човѣкъ нѣкой пѫтъ прилича на вързанъ конъ. Цѣлъ день се вѫрти около своя колъ и нищо не може да постигне. Азъ не зная какъ вие се освобождавате отъ този свѣтъ. Мрѣжи трѣбватъ тогава. Тѣзи комари вечерно времеще влѣзнатъ. И хората сѫ намислили да турятъ такива решетки, такива мрѣжи около леглата, около прозорцитѣ и сѫ почнали единъ походъ да изморяватъ тѣзи комари. Мислятъ какъ да се освободятъ отъ маларичнитѣ мѣста. Да живѣе човѣкъ единъ духовенъ животъ, това е цѣло изкуство. Това е още външната страна. Да допустнемъ, че вие имате единъ инструментъ, една стара цигулка, тукашна или отъ нѣкой виденъ човѣкъ Страдивариусъ или Амати, или отъ Кремона. Всичкото изкуство на цигулката седи въ тази рѫчка, която е 30 см само. Цигулката има четири струни. Трѣбва да знаешъ какъ да си движишъ пръститѣ. Но първо ще се упражнявашъ като вземешъ гамата: до, ре, ми, фа, солъ, ла, си, до. После назадъ: до, си, ла, солъ, фа, ми, ре, до. Ще я изсвиришъ, после ще дойде учительтъ, после ще се учишъ да свиришъ чрезъ прескачане, презъ един тонъ. Нѣма да вземешъ “до, ре, ми”, но ще вземешъ “до, ми”, после ще вземешъ “ре, фа, ми, солъ”. Ще прескачашъ; тъкмо се научишъ да прескачашъ така презъ единъ тонъ, после ще прескачашъ презъ два тона. Ще вземешъ до, фа, ре, солъ и пр. И после тъкмо мислишъ, че си научилъ това - това се казва кварта, - после иде квинта, ще прескачашъ по три тона, четири тона, петъ тона, шестъ тона, седемъ тона, осемъ тона, деветъ тона. Да кажемъ, че вземешъ долно “си” и горно “до” - това е единъ акордъ. “Си” въ дадения случай е едно състояние. “Си” представлява най-високото състояние, което човѣкъ може да има. Когато изучавате вѫтрешната страна на музиката, “Си” е мощенъ грандиозенъ тонъ, ако знаете какъ да го вземете.” Си” е една врата, презъ която можете да влѣзнете въ следующата октава - въ следующата гама на живота. Но трѣбва да знаете какъ да го вземете. Трѣбва да го вземете точно, чисто. Добродетельта, това е написана пиеса. Добродетельта, за която ние говоримъ, е едно произведение, написано отъ самата вечностъ. От единъ виденъ музикантъ, отъ единъ философъ е написана. И трѣбва да учишъ какъ да бѫдешъ добъръ. Има извѣстенъ пейзажъ въ доброто. Добродетельта е нѣщо много реално. Писанието казва за онова дърво на живота и за друго дърво на познание доброто и злото. Онѣзи хора, които изучаватъ кръвообръщението, по-рано мислеха, че сърдцето като се свивало, изкарвало кръвьта. Обаче това не е вѣрно. Не е сърцето, което кара кръвьта. Сърдцето е единъ момъкъ, презъ който минава едно козмическо течениена живота и наричатъ го електричество. Външната страна е електричеството, което минава презъ сърдцето. И то е, което кара кръвьта да циркулира. И когато хората внезапно умиратъ, то е поради прекъсване на това електрическо течение. И тогава това сърдце спира. Като бутнешъ нѣкое копче, веднага сърдцето спира. Ако не вършишъ ЗАКОНА НА ДОБРОТО, веднага това течение спира - спира и сърдцето. Спира и кръвообръщението на твоето съзнание. Само остава едно за външния свѣтъ - ти можешъ да се считашъ за мъртъвъ. Доброто е една връзка между Бога и човѣка. Но сѫщевременно доброто е въ съприкосновение и съ злото. Доброто е въ връзка и съ злото. Щомъ се запознаешъ съ доброто, като се събуди твоето съзнание, ще дойдешъ въ допиръ и съ злото. И трѣбва да разбирашъ много добре Божиитѣ пѫтища, за да можешъ да се избавишъ отъ всичкитѣ голѣми нещастия, които могатъ да дойдатъ до главата ти. Не мислете, че злото е такова, каквото си го представлявате. Много привлекателно е злото. Злото има величественъ външенъ изгледъ. И отъ далечъ злото изглежда величествено, като нѣкое планинско мѣсто, но като дойдешъ до него, ще видишъ, че то е оголено. Тамъ има орѫжие. Който е влязалъ въ тази мѣстностъ вѫтре, той здравъ не е излизалъ. Та казвамъ сега: Вие имате една представа за злото, че е дяволътъ. Че какво разбирате за дявола? Той е отвънъ. Какво ви смущава този дяволъ. Седнете да се молите и смущава ви дявола. Но той не може да ви смущава, ако не е влюбенъ въ васъ и ако и вие не сте влюбени въ него; не можешъ да имашъ връзка съ злото, ако то не те обича, и ако и ти не го обичашъ. Понеже една мома си върви по пѫтя, момцитѣ нѣма да я закачатъ. Но тя хвърля погледъ - днесъ хвърля погледъ, утре хвърля погледъ и се запалва чергата на момъка. И той тръгне подиръ нея. Нѣма нито единъ отъ васъ, комуто да не е горѣла чергата. И да го знаешъ, и да не го знаешъ, все ще изгоришъ нѣкой пѫть. Има нѣкои нѣща, презъ които минавате. Нѣкой пѫтъ минавате презъ нечиста мѣстностъ, презъ която не сте минавали, ще минете презъ тая мѣстностъ; искате не искате, ще минете, нѣма отъ кѫде. Сега се оказва, че онѣзи, които пѫтуватъ съ аеропланъ изъ въздуха ще..... И въ въздуха всѣкакви опасни мѣста. Колко авиатори, които сѫ платили съ живота си. Горе въ пространството и тамъ има случаи съ опасности. И при човѣшката мисъль, ако не знаешъкакъ да мислишъ, е опасно; и ако не знаешъ какъ да чувствувашъ, е опасно. И като влѣзнешъ въ чувствения свѣтъ, пакъ могатъ да дойдатъ сѫщитѣ изпитания. На васъ е говорено за любовьта. Вие знаете за любовьта, но какво знаете за любовьта. Чели сте нѣкоя книга, нѣкой автори, които сѫ писали своитѣ романи за любовьта. Това е едно предисловие само. Нито единъ авторъ, който е писалъ, не е писалъ нито една глава отъ любовьта. Това сѫ предисловия. Ти ако прочетешъ първата глава на любовьта, въ тебе ще има така свѣтлина, че живота ти ще се осмисли и никакво противоречие нѣма да има въ тебе. Ти ще бѫдешъ господарь на своето положение. И ще имашъ така свѣтлина,че всички мѫчнотии, които дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ като просяци. Тѣ ще те познаятъ като господаръ и ще дадешъ на този, на онзи и никой нѣма да те смущава. А сега казвашъ: Изкуси ме дяволътъ. Отъ кѫде влѣзна дяволътъ? Какъ те изкуси? За дявола говоратъ,че влиза вѫтре и изкушава. Казвамъ: Отъ кѫде влѣзна дяволътъ, защо го пуснахте? Може вие да сте го пуснали, а може и вашитѣ слуги да сѫ го пуснали. Нашето сърце го е пуснало. Тѣ сѫ любовни работи. Ако разчиташъ на своето сърце, то винаги може да направи скандалъ. Сърцето никога не може да мисли, че това е скандалъ. Какъвъ скандалъ има въ това, че си откъсналъ една ябълка от нѣкое дърво, или че си изялъ една ябълка. Единъ човѣкъ е отишелъ и влезналъ между евангелиститѣ и казалъ, че е много закъсалъ. И му дали пари. Отишелъ при единъ дрехаръ, и тамъ минава за евангелистъ и казва: Дайте ми най- хубавитѣ дрехи. И се облѣкалъ, оставилъ своитѣ дрехи и казалъ: Азъ ще платя после. Той минавалъ за евангелийски проповедникъ; отива при най-добрия обущарь за най-хубавитѣ обуща и казва: Азъ ще ги платя после. Тѣзи хора, отъ които е взелъ тѣзи нѣща, го търсятъ и го намиратъ. Дохожда дрехара, той му казва: Азъ ти платихъ; дохожда обущара и си иска паритѣ, той сѫщо му казва: Азъ ти платихъ. И казва: Ти искашъ да ме изнудишъ. Намира го шапкаринътъ, отъ когото е взелъ шапката и на него казва така. Шапкарьтъ казва: Какъ ще се разправямъ съ този човѣкъ? И го оставилъ. Единъ отива съ голѣми куфари въ Русе, отишелъ въ единъ хотель и сѣделъ тамъ два месеца. Голѣмитѣ куфари са въ стаята му. Единъ денъ той оставилъ куфаритѣ и го нѣма. Идва хотелиерътъ, той до сега е писалъ на кредитъ и не е искалъ пари, понеже си казва: Куфаритѣ сѫ голѣми,тѣ сѫ гаранция, че той ще плати. Но сега отваря куфаритѣ и вижда,че тѣ сѫ пълни само съ камъни. Азъ по нѣкой пѫтъ питамъ себе си въ следното: Дойде единъчовѣкъ, иска да му отслужа. Нѣкой пѫтъ и азъ се намирамъ въ трудно положение, какъ да му отслужа? Казвамъ му: Какво ти трѣбва? Той казва: Имамъ една голѣма мѫчнотия, много важно нѣщо е. Казвамъ му: Не можешъ ли да отложишъ за другъ пѫтъ да дойдешъ? Той казва: Не, не , не мога, далече живѣя. Дълъгъ пѫть направихъ, докато дойдохъ до Изгрѣва, и не мога да отложа. Казвамъ му: Много съмъ занятъ. Той казва: Моля, само една-две минути отдѣлете за мене. Казвамъ: Щомъ е за две минути, добре. Гледамъ часовника си. Минаватъ се 15 минути, половинъ часъ, единъ часъ, азъ сѣдя и си казвамъ: Той не сѣди на думата си. Азъ почвамъ да се вълнувамъ, какво да му кажа? Казвамъ: Лесно може да се справи човѣкъ съ това. Този човѣкъ има едно мѫчение, има една неприятность. Или иска животъ. По нѣкой пѫть какво каже човѣкъ, става. Той казва, че иска да се жени. Азъ виждамъ, че и двамата сѫ добри, но не сѫ единъ за друг. Другъ пѫтъ дойде нѣкоя жена и пита за нѣкого, че иска да се жени за него. Казвамъ: Той е много добъръ човѣкъ, но не е още узрѣлъ. Тя казва: Азъ ще го почакамъ да узрѣе. Съ такива разговори времето отива. Тя ми казва: Кажи ми ясно. По нѣкой пѫтъ не говоря нищо за него, но и казвамъ: Намѣрила си го, много хубаво, съберете се двамата, много хубаво ще си живѣете. Тя казва: До кога ще живѣемъ така? Казвамъ и: Много добре ще живѣете докато се роди първото дете. Тя пита: Но отъ тамъ насетне? - Следъ това ще ви дойдатъ доста мѫчения. Като се роди второто дете, то ще бѫде момиче и то като порастне, много голѣми главоболия ще ви дойдатъ отъ това дете. Това дете ще прилича на скъпоцененъ камъкъ, че много разбойници ще искатъ да го крадятъ и трѣбва да го криете, да не би да го откраднатъ. Тя ми казва: Много алегорично говоришъ. Казвамъ и тогазъ: Да ти говоря по ясно. Ти си млада, но ти не познавашъ себе си. Както го виждамъ, той е много добъръ, но ти ще го развалишъ. Тя казва: Какъ ще го разваля, азъ го обичамъ. Казвамъ й: Отъ обичъ ще го развалишъ. Казвамъ и: Да, той е единъ ангелъ, но като се оженишъ за него, ти ще му туришъ другъ нѣкой господъ. Влюбвания ставатъ не само въ обикновенитѣ хора, но и въ религиознитѣ хора има влюбване. И главата имъ побелява отъ любовь. Всичкитѣ религиозни хора сѫ все влюбени хора. А пъкъ тивъ духовния свѣтъ не можешъ да влѣзнешъ, докато любовьта не те въведе. Любовьта ще те въведе и следъ това любовьта ще те въведе и въ знанието. Любовьта не е лоша само по себе си. Защото любовьта е онзи сладкия сокъ, който вие сте пили, но той може да ферментира и следъ време може да се превърне въ силно вино, което може да опие човѣка. Това прилича на следното. Една майка казала на сина си: Синко, както живѣешъ, кѫща нѣма да въртишъ. Той казалъ: Какъ нѣма да върта, нали се уча. Тя казала: Така кѫща не се върти. Той ходилъ съ другаритѣ си, пилъ за здравето на този, на онзи и веднъжъ се върналъ пиянъ, и като се върналъ, казалъ: Виждамъ, че кѫщата се върти, и цѣлиятъ свѣтъ се върти и азъ се въртя. Като станатъ религиозни, хората почнатъ да мислятъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, какъ ще ги приемат - дали ще ги приематъ или не? Какъвъ е онзи свѣтъ, какви сѫ светиитѣ и ангелитѣ? После почнешъ да мислишъ защо Господъ допустналъ злото? Защо Господъ допустналъ да умре детето ти? Защо нѣкой тѣ изгонилъ? Съ всички тѣзи нѣща трѣбва да се справитѣ. Тѣ сѫ непотребни работи. Трѣбва да се освободитѣ отъ тѣхъ. Ти казвашъ: Това е една раница, която може да се снеме. - Ти опитвалъ ли си се да се освободишъ отъ една непотрѣбна мисълъ? Христосъ казва: “Чашата, която Отецъ ми даде да я не пия ли?” Чашата, това е една опитностъ. Христосъ разсѫждава, той разбира страданията. Петъръ мисли, че съ ножа ще оправи работитѣ. И дигналъ той ножа и отреза ухото на слугата. И Христосъ взе и залѣпи ухото на мѣстото. Ето единъ философски въпросъ. Нѣкой отъ васъ, които сте много философи; ако нѣкой има нѣкой философи,ако имъ дадете едно пълно разрешение на този въпросъ, има една химия отъ нѣколко хиляди долара - какви сѫ били подбудителнитѣ причини? И този Христовъ ученикъ, Петъръ, защо той отрѣза дѣсното ухо на слугата, а не лѣвото? И защо не му отрѣза рѫката или пръститѣ на крака, а дѣсното ухо? А пъкъ Христосъ му каза: Тури си ножа въ ножницата, защото който вади ножъ, отъ ножъ умира. Насъ не ни интересува това, което едно време е станало, но днесъ което става. Вие казвате: Защо съ Христа стана така? Но и у насъ ще стане. Вие имате една красива дъщеря, върху която треперите. Христосъ е слѣзалъ да спаси човѣчеството. Тѣзи хораказватъ: Нѣмаме нужда отъ спаситель. И вашата дъщеря се оженва за нѣкого - за нейния възлюбленъ. Тя най-първо е единъ ангелъ за него, но като се ожени, тя става особена слугиня. И после ще и каже: Говедо, невежа, простакъ, обичашъ да се лигавишъ, погрознѣла си, не искамъ да те видя. Трѣбва да се махнешъ. На този възлюбленъ отъ кѫде му дойдоха всички тѣзи имена, от зоологическата градина? Нѣкои отъ тѣзи думи сѫ толкова кисели, такива отровни,че после ми трѣбва седмица да се лекувамъ, когато ги чуя. Дойде нѣкой човѣкъ при менъ, и следъ като ми разправя своята история и като замине, азъ трѣбва да влѣза въ неговото положение. Той ми казва: Ти трѣбва да ме слушашъ. За да го разбера, трѣбва да влѣзна въ неговото положение. Но да се повърна къмъ тая госпожица, която дойде. Тя ми казва: Какво ще ми кажешъ? Казахъ й: Не му е сѫдено два пѫти да се жени. Както войникътъ два пѫти може да влѣзе въ сражение; нѣкой пѫтъ му е сѫдено и три пѫти да влѣзе въ сражение Та кой отъ васъ се е оженилъ? Ако вие останете самъ, никога нѣма да се оженитѣ. На сила майка ви ви застави да се оженитѣ. И вие се оженитѣ най-после. Вие като излѣзнете отъ сражението, всичката шинела е пробита. Азъ като говоря така, вие ще кажете: Ние сме женени. Че сте женени, да. Но за женитбата имате криво понятие. Това е едно сражение. Че тѣзи двамата постоянно се сражаватъ. Азъ не съмъ виждалъ още мѫжъ въ Варненско, единъ Иванъ обичаше да ходи съ другаритѣ си и да пие, а пъкъ жена му бѣше мѫжка Дана. Тя праща детето си да каже на татко си - да се върне отъ кръчмата. Той казалъ на детето: Тя да си седи въ кѫщи, азъ гуляя съ другаритѣ си. Тя вземе една цепеница, отива въ кръчмата и като го удря, счупва му рѫката. Той тогава отива въ друго село, че си прави рѫката, и казва на онзи, който ще му прави рѫката: Азъ яздихъ на конъ и паднахъ от коня и си счупихъ рѫката. Срамъ го е да каже, че жена му е счупила рѫката. И на Изгрѣва мога да ви преведа религиозни влюбвания, защото хората могатъ да се влюбятъ. И това за менъ съставлява една важна областъ, но това ни най-малко не ме интересува. Азъ не считамъ хората виновни за това. Единъ човѣкъ се влюбилъ, казвамъ, турили го въ сражение. Иска не иска, като простъ войникъ ще трѣбва да се сражава. И той иска да се свърши сражението. Ще дойде единъ денъ, когато ще бѫдемъ свободни. И всички наши постѫпки трѣбва да бѫдатъ свободни. Виното е направено отъ гроздовъ сокъ и вода. Не седи въ водата опастностьта. Опасностьта въ виното седи, само въ него има една отрова. Отровата не седи въ всичкитѣ елементи на виното. Но отровата седи само въ единъ елементъ. Има нѣкои елементи, които образуватъ каква да е киселина. Ако вие ядете отровниятъ елементъ отъ тая кисилина, тя не е безопасна. Та казвамъ: Въ духовния пѫтъ ще се учите. Има известни кисилини; но вие не знаете какви реакции могатъ да произведатъ тѣ, напримеръ не знаете каква реакция ще произведе една мисълъ, едночувство. Даже нѣкой пѫтъ не си давате отчетъ. Ще ви преведа единъ примѣръ. Това става съ единъ отъ добритѣ свещеници въ България. Младъ и даровитъ. Разбираше добре черковната служба. То се скарва веднъжъ на единъ дяконъ. Дяконътъ помагалъ на свещеника въ църковната служба и направилъ една погрѣшка. Свещеникътъ веднага му зашлевилъ една плесница, че не трѣбва да прави погрѣшка. Този дяконъ билъ честолюбивъ и единъ денъ станалъ владика. И този свещеникъ, който му ударилъ плесница, билъ неговъ подчиненъ. И свещеникътъ си казва: Намѣрихъ си беля на главата. И едва къмъ края на живота си този владика и едва следъ 25-30 години може да се примири. Ти ще праснешъ нѣкого, ще кажешъ нѣкоя дума нѣкому, но за тази дума ще платишъ. Нѣкой пѫтъ вие мислите, че сте много добри. Вие нѣмате търпение. Дойде ти голѣмо изпитание и ти казвашъ: Защо Господи допустна това? Защо Господъ не махне тази проклета жена? Че вие съ това вече сте обидили Господъ. Роди ти се дете, ти казвашъ: Защо Господъ ми изпрати такова дете? Съ тѣзи думи ти си вече обидилъ Господъ. Не мислишъ, че Господъ поругаемъ не бива. Ти казвашъ, защо Господъ допустна тѣзи работи? Йовъ питаше така. И той трѣбваше да изпие чашата до дъно. И после каза: Правилъ съмъ нѣщо, което не съм разбиралъ. Сега мнозина отъ васъ, които сте влезли въ духовния свѣтъ, предъ васъ седи велико бѫдаще. Докато разберете пѫтя на духовния животъ, ще имате голѣми мѫчнотии. И сега ги имате. Има малки работи, съ които човѣкъ мѫчно може да се справи. Сега ще ви наведа на една идея: Този пѫтъ на любовьта не може да се изходи, ако нѣма нѣкой да ви води въ пѫтя на любовьта. Никой до сега самъ не е могълъ да мине този пѫть. Никой самъ този пѫтъ не е миналъ. Христосъ казва: Вие всички ще ме оставите, но не съмъ Самъ; има единъ Голѣмъ, Който презъ цѣлия ви пѫтъ трѣбва да ви придружава и да ви покаже по кой пѫтъ можете да влѣзете въ Царството Божие. Че и дето се влюбвате, всичкитѣ тѣзи работи гдето ги вършите, вие все търсите нѣкого. Мѫжътъ търси една жена да го рѫководи; жената търси единъ мѫжъ да я рѫководи, търси едно дете, търсите нѣкой учитель да ви рѫководи. Все търсите нѣкой да ви рѫководи. Нѣщата за насъ се обезценяватъ, като не ги разбираме. Петелътъ, който излиза на купището, изравя да кажемъ единъ скъпоцененъ камъкъ и го пренебрегва. Ако този петелъ е разуменъ, ако може да вземе този скъпоцененъ камъкъ и да го употреби, той презъ цѣлия си животъ щеше да бѫде осигуренъ. И хиляди петли могатъ да бѫдатъ осигурени съ него. Та казвамъ, ОЦЕНЯВАЙТЕ ЛЮБОВЬТА! Ако оцените любовьта, тя ще ви възкреси - нищо повече; а ако я обезцените, тя ще ви направи мъртви. Ако оценитѣ любовьта, тя ще ви направи учени. А пъкъ ако я обезцените, тя ще ви направи глупави. Ако я оценитѣ, вие ще бѫдете най-силния човѣкъ; а ако я обезценитѣ, вие ще бѫдете най-слабия човѣкъ. И казвамъ: Ще обичашъ Бога, каквото и да ти се случи. Каквото и да ти се случи, нѣма да кажешъ нито една лоша дума. Ще кажешъ: Каквото прави Богъ, е добро. Могатъ да бошуватъ вълнитѣ на лошитѣ мисли отвънъ, но нѣма да допуснешъ да влѣзнатъ вѫтре. Ако влѣзне вѫтре, то може да стане като живеница. Въ любовьта има само една врата, презъ която може да се влѣзне и който влѣзне презъ тая врата, той е добъръ; а пъкъ който прелазя презъ друго мѣсто, той е разбойникъ. Нѣкой искатъ да прелазятъ презъ плетьта. Който прелазя презъ плетьта, не може да влѣзе въ любовьта. Всѣка мисълъ, която минава не презъ вратата, а презъ друго мѣсто, тази мисъль, това желание сѫ нечисти. И нищо нѣма да ви допринесатъ. Та казвамъ, чашата ми е далъ Отецъ , чашата на любовьта. И тази горчива чаша докато човѣкъ не я изпие, той нѣма да разбере смисъла на живота. Ако човѣкъ не разбере смисъла на страданията, то никога нѣма да разбере и смисъла на радоститѣ. Въ какво седи погрѣшката сега. Вчера ми разправяше една сестра: Азъ искамъ да живѣя вече за Господа. Казахъ и: Много лесно може да стане това. Ти не живѣешъ, понеже твоятъ господъ е на земята. Ти самъ си Господъ на себе си, ти живѣешъ за себе си, отъ сутринъ до вечеръ мислишъ за себе си. Ти обичашъ себе си, обичашъсвѣта. По този пѫтъ, по който обичашъ свѣта, ти въ Царството Божие не можешъ да влѣзнешъ. Тя казва: Какво да правя? Казахъ и: На мѣстото на себе си ще туришъ Господа, а на мѣстото на свѣта ще турнешъ ближния си; а пъкъ себе си ще туришъ на трето мѣсто, а пъкъ свѣта ще туришъ на четвърто мѣсто, на опашката. А пъкъ ти тургашъ на първо мѣсто себе си, свѣта тургашъ на второ мѣсто, а пъкъ Бога - на опашката. Този е законътъ сега. Ще измѣните реда. Най-първо на първо мѣсто въ вашата душа трѣбва да бѫде Господъ. На второ мѣсто - вашия ближенъ, на трето мѣсто вие, а пъкъ на четвърто мѣсто - свѣта. Направете опитъ и работитѣ ви тогава ще върватъ добре. Христосъ себе си съзнаваше и казва: Отецъ ми е по-голѣмъотъ менъ; и казва още: Не дойдохъ да изпълня своята воля, а Волята на Отца. На първо мѣсто бѣше Богъ въ него; на второ мѣсто бѣха ближните Му. И Христосъ нѣкой пѫтъ се оплакваше, че нѣмалъ кѫща, че нѣма где глава да подслони Синъ Человѣчески. Но той съзнаваше какво трѣбва да прави. И когато дойде Петъръ да Му казва, че трѣбва да бѫде малко по-уменъ и не трѣбва да излага живота си, Той каза: Въпросътъ не е заради менъ Азъ да не страдамъ, тази мисълъ, която ми казвашъ е дяволска. Да си отидешъ отъ мене! Чашата, която ми даде Отецъ, трѣбва да я изпия. Не тургай себе си въ живота на първо мѣсто! Това е нещастие. Не тургай и свѣта на първо мѣсто. Това е нещастие. Тури Бога на първо мѣсто въ душата си! Тури вашия ближенъ на второ мѣсто, защото кой е ближниятъ! Христосъ, когато говори за онзи самариянинъ, каза кой е ближниятъ. Тури себе си на трето мѣсто. И на четвърто мѣсто свѣта. И тогава сте въ правия пѫтъ, по който може да влѣзете въ Царството Божие. Отче нашъ Въ Божията любовъ е благото на човѣка /3 пъти/ 6,20 ч.с. Отлично слънце грѣе. Врѣмето е ясно.
  14. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЕДИНИЯТЪ И МНОГОТО 23-то Неделно Утринно Слово 09.05.1937г. Неделя, 5 ч.с. ИЗГРѢВЪ. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.Ще прочета 17 глава от Иоанна - 14 стих.стр.500 Въ начало бе Словото. Има много нѣща, които сѫ интересни само тогава, когато сѫ разбрани. На двама души може да дадете една и съща дарба. Да допуснемъ, на единъ обикновенъ цигуларъ и на единъ гениаленъ цигуларъ може да имъ дадете по една цигулка отъ Страдивариусъ. Онзи гениалниятъ цигуларъ ще извади нѣщо отъ тази цигулка, което не сте слушали. А онзи обикновенниятъ ще свири като малките деца, които обичатъ да дрънкатъ на пианото съ единъ пръстъ еднообразно. Понѣкой пѫтъ онези, които ги слушатъ, запушватъ си ушите съ памукъ. Сѣга въ началото тѣ се хвалятъ съ своите цигулки. Казватъ, имамъ една цигулка на Страдивариусъ, знаешъ каква цигулка. - Я, посвири! - Не зная. Цигулката е много добра. Ти вѣрвашъ, не че вѣрвашъ. Преди 300 години е направена, ти я пазишъ. Ако те попитатъ въ какво седи хубостьта на една цигулка на Страдивариусъ, ти все ще кажешъ нѣщо за цигулката. - Отъ кого е направена, че е хубаво направена. Но тази цигулка е направена да се свири съ нея. Какво ще свиришъ, отъ кого ще свиришъ, отъ кой авторъ ще свиришъ? Запримеръ, ако си малко твърдъ, ако си малко грубичъкъ, бихъ ви посъветвалъ да свирите отъ Шопенъ за малко мекота. Ако сте изгубили смисъла на живота, че не ви се живѣе, бихъ ви препоръчалъ да свирите от Бахъ. Ако не искате да чѣтетѣ, да мислитѣ, бихъ ви препоръчалъ да свирите отъ Бетовенъ. Ако нѣмате любовь къмъ поезията, бихъ ви препоръчалъ да свирите Моцартъ. Разглеждамъ музикантите така. Всѣки единъ авторъ е като едно особено ядене, че само при извънреденъ случай имашъ жѣлание най-хубавото ядене да вкусишъ. Всѣко ядене е на мѣсто. Имашъ единъ обядъ отъ череши, имашъ единъ обядъ отъ грозде или ябълки, или круши, или какъвъ да е плодъ - нѣма да има единъ и същъ резултатъ. Ако нѣкой е малокръвенъ, бихъ му препоръчалъ краставици. Сега не искамъ да вѣрвате. За менъ вѣрата е единъ резултатъ. Тя е една сила, която съществува въ свѣта. За насъ е вѣра, но вѣрата може да се превърне въ знание. Нѣма само едно име, много имена има вѣрата. И много страни има и много лица има. Тази вѣра понѣкой пѫтъ ще я видишъ мазничка, нѣкой пѫтъ ще я видишъ много напета, като нѣкоя мома на 15,16 години. Дето мине, сега може да правишъ разлика. Понѣкой пѫтъ ние не одобряваме вѣрата. Казваме, не си струва човѣкъ да вѣрва. Казва, съ вѣра не се живѣе. Съ вѣра не се живѣе, но и безъ вѣра не се живѣе. И двѣте сѫ вѣрни. Съ вѣра мѫчно се живѣе, безъ вѣра още по-мѫчно се живѣе. Нѣкой ще каже - азъ нѣмамъ вѣра. - Какво имашъ? - Безвѣрие. Безвѣрието е по-голяма вѣра, защото вѣрвашъ въ туй, което не е . Тамъ се изисква много по-голѣма сила. Ама да вѣрвашъ, че следъ като умрешъ ще оживѣешъ. Да вѣрвашъ като оживѣешъ - разбирамъ, но като вѣрвашъ, че следъ като умрешъ ще живѣешъ - тамъ се изисква много по-голяма вѣра. Кой е доказалъ до сега? Така новото учѣние казва, ще живѣемъ за въ бъдаще. Може ли да го докажѣте, че живѣемъ за въ бъдаще? Може да го докажемъ, какъ не. Ама кой може? Ето, какъ ще го докажемъ. Седи нѣкой при мѣне и ми доказва, че може да живѣе. Какъ, невъзможно е. Защо? Казвамъ, стой тамъ! Азъ постепенно започвамъ да се изменямъ предъ него, азъ се изгубя, нѣма ме никъде. Търси ме. Казвамъ, кѫде съмъ отишълъ? Азъ никъде не може да ида. Следъ туй азъ постепенно пакъ се появявамъ. Казвамъ, като се изгубихъ, кѫде отидохъ? Като се изгубихъ, отидохъ на оня свѣтъ, за който ти мислишъ. Като напуснахъ оня свѣтъ, азъ се явихъ въ този свѣтъ, въ който сме. Въ тоя свѣтъ, въ който ти си дошълъ. Значи, оня свѣтъ е близъкъ, той е толкозъ близъкъ, много близъкъ, но понеже ние не може да видимъ нѣщата, които са въ другия свѣтъ, казваме - той не съществува. Вие сравнявате. Турете на вашето мѣсто една мравя, турете я на книгата; тази мравя ще вижда ли това, което вие виждате? Тя е толкозъ малка, човѣшкия свѣтъ не съществува за нея. Човѣшкиятъ свѣтъ е оня свѣтъ. Сега азъ не искамъ да ви казвамъ, да ви убеждавамъ, да ви доказвамъ, че тука е пълно съ другъ родъ същества, наредилисѫ се, азъ не искамъ да вѣрвате. Вие като вѣрвате, трѣбва да го проверите дали е вѣрно. Азъ зная какво мислите - че туй не може да бъде. Какъ ще сѣдатъ, на кое мѣсто? Но те сѣдятъ. Питате, какъ сѣдятъ? Сѣдятъ, но не седятъ като васъ. И рѫцете тъй, както вие ги държите, не ги държатъ. Съ такива дрехи не сѫ облечени като васъ. Такива книги не държатъ. Пари не държатъ, нищо не държатъ. Ето каква е разликата. Представете си единъ хубавъ плодъ, който падне въ кальта, че се окаля. Турилъ си го на стола. Прѣдставете си другъ плодъ, който си го откъсналъ отъ дървото, хубавъ. Такава е разликата между васъ и тяхъ. Вие сте окаляни, а тѣ сѫ отъ дѫрвото. Една идея само за сравнение. Нѣкой казва, оня свѣтъ. Нѣкой отъ васъ казва, че не може да мисли, не може да чувствува. Казвамъ, какъ не може да чувствувашъ? Ти си човѣкъ уменъ, тебе те спъватъ многоточувствувания. Казвамъ, преди 15 години единъ твой приятелъ ти е казалъ една обидна дума, че 15 години не може да я забравишъ. Постоянно я мислишъ въ ума си. Казвашъ - какъ да чувствувамъ, като ми каза обидата. Петнадесетъ години сѫ минали и въ тѣбе не може да угасне това чувство. Обиди ме, казвашъ, никога не очаквахъ отъ нѣго да ми каже тази дума. - Какво ти каза? Сега може ли да ми кажете какво му е казалъ приятелятъ? Сѣга туй не е лошо. Както може да държишъ 15 години една обида, защо да не можешъ да държишъ една дума? Тя е една дума, чул си я; или си видял нѣщо, което те съблазнява, защо да не може въ ума си да задържишъ туй, което е за въ бѫдаще. Сега азъ ви говоря. Въ дадения случай азъ не съмъ за самокритика. Има единъ свѣтъ, въ който всичките нѣща, всичко, което става, е на местото си. Казвашъ, азъ не ви обичамъ. Всичката погрешка въ “азъ не ви обичамъ” седи въ “н-то” и въ “е-то”. Въ тия два елемента, влязли като единъ клинъ. Азъ не, не. Всичко друго е на мѣсто, но “н-то” не е. Това е цѣла бѣля. Не ви обичамъ, свършена работа. Туй като го туришъ, дава съвсемъ друго изражение. Какво казвашъ? Казвашъ, азъ не ви обичамъ; или казвашъ - азъ ви обичамъ повече отъ всичките хора. Този, когото не обичашъ, ти го обичашъ най-много. Запримеръ злото, което вие казвате, че не го обичате, го обичате повече отъ доброто. Че го обичате, - всеки денъ го вършите. Никога не може да вършишъ туй, което не обичашъ. Така е, нещата като сме проверили. Казва, азъ не обичамъ злото. - Какъ не го обичашъ, не може да го вършишъ. Може да вършишъ само онуй,което обичашъ. Немислимо е обратното. Не може да ям туй, което горчи, което не го обичамъ. Онова, което го обичамъ, всѣкога съмъ разположенъ. Мнозина казватъ, че не обичатъ да ядатъ мѣсо, пъкъ си похапватъ месце. Мнозина казватъ, че не обичатъ риба, пък си похапватъ риба. Мнозина казватъ, че не обичатъ да пиятъ винце, пъкъ си попийватъ. То е само за сравнение. Много пѫти говоримъ за нѣща, които въ същностъ не са вѣрни. Казва, азъ не го обичамъ. Ти се пази отъ хора, които не те обичатъ, но пази се и отъ онези, които те обичатъ. Пази се отъ тези, които не те обичатъ. Пази се и отъ тези, които обичатъ повече. Защото тѣ са по-опасни. Онѣзи, които повече тѣ обичатъ, те ще ти направятъ по-голяма пакостъ. Защо? За да ти покажатъ, че те обичатъ. Тѣ запримеръ може да ти говорятъ мекичко, хубаво. Единъ денъ ще ти стисне рѫката тъй, че да помнишъ. Казва: Да знаешъ, че те обичамъ. Сега думата “стискане” какво означава? Стискането произтича от простия фактъ. Всички ония нѣща, отъ които ние не искаме да се отделимъ, ние ги стискаме. Детето, като стисне ябълката, не я дава. Нѣкой пьтъ майката натисне палеца на дѣтето, дѣтето плаче, докато му отворятъ рѫката, стиска. Ако ние стиснемъ нѣщо, значи ние го обичаме. За всички ония работи, които ние ги обичаме, понѣкой пѫтъ говоримъ, че не ги обичаме. Азъ наричамъ тази любовь, неѣстествена любовь. Любовь насила. Всѣки, който я има, не може да постъпи другояче. Има една любовь въ свѣта, тя е безъ насилие, на онази абсолютна свобода. Значи да влезешъ въ единъ свѣтъ, дето нѣма никакво насилие. Или любовь, въ която ти не можешъ да подозирашъ. Онзи човѣкъ, когото ти обичашъ, не може да го подозирашъ. Щомъ го обичашъ, то е насилие. Щомъ не вѣрвашъ, то е насилие. Щомъ вѣрвашъ въ нѣго, то е любовь. Щомъ не вѣрвашъ, то е любовь на насилието. Всичкитѣ хора сѣга живѣятъ въ тази любовь на насилието. Навсѣкъде дето се ходи, азъ имамъ доста екземпляри отъ любовьта на насилието. Малко екземпляри имамъ отъ тази любовь, дето нѣма насилието. Тукъ сѣга има едно противоречие. Та не само противоречие въ васъ, но и въ мѣне противоречие. Нѣкой казва, той не знае ли? Може да знаешъ нѣщо, може да не го знаешъ, но и като го знаешъ ще направишъ същата погрѣшка, и като не знаешъ, ще направишъ сѫщата погрѣшка. Ти може да си силенъ човѣкъ. Но при известни условия и онзи, който е най-голѣмъ простакъ, ще направи същото. Иумниятъ ще направи същата погрѣшка. Погрѣшката не произтича отъ невѣжество. Запримеръ: невѣжиятъ ако обича нѣщо, ще яде повече. Защо човѣкъ яде повече? За да придобие повече. Повечето придобиване ще ти даде ли повече щастие? Щастието не зависи отъ многото. Нещастието не зависи от малкото. Сѣга по този начинъ, както разглеждамъ живота, ние търсимъ щастието отвънъ. Азъ нарчамъ щастието всѣко съприкосновение съ реалностьта на нещата. А всѣко съприкосновение съ илюзорната реалность на нещата въ природата, за мене това е нещастие. Всеки моментъ извънъ времето, всѣко докосване, ти съ реалностьта не може да имашъ постоянно съприкосновение. Но всѣко съприкосновение съ реалностьта е щастие. То е единъ моментъ, дето нѣщо ново се пробужда и хората щомъ се отдалечатъ отъ туй съприкосновение, идатъ до обикновеното състояние. Туй е мѫчно за разбиране, понеже трѣбва да се опита. Ако ви свирятъ на една хубава цигулка, докато вие слушате, ви е приятно. До колко сте запомнили отъ туй, дето ви свирятъ. Ако се повтори, но ако всѣкога ви показва тази реалность на това, което свири, има различие. Вие мислите за щастието. Цигуларятъ ви свири. Вие искате да произведете реалностьта. Не е така лесно. Другите, когато свирятъ, въ всеки моментъ долитатъ ония хубавите тонове. Щомъ престанатъ, иматъ едно малко повторѣние вътре. Та сега всичкитѣ хора повтарятъ онова щастие, което са имали. Потребно е, трѣбва да има едно втичане поне на день, поне на седмица, поне на месецъ, поне въ годината трѣбва да имашъ единъ моментъ, когато ти ще докоснешъ реалностьта. Да стане вливане отъ този невидимия свѣтъ, да влезе нѣщо, да има вливане въ душата ти. Защото ако ние останемъ само съ нашите минали впечатления... Ние изучаваме какъ сѫ живѣли пророците, апостолите. Тѣ живѣха за себе си. Те дадоха нѣщо за свѣта и ние трѣбва да дадемъ нѣщо на свѣта. Казваме, тѣ са били голѣми хора. Апостолъ Павелъ билъ даровитъ. Това е заблуждѣние. Апостолъ Павелъ изпълнилъ добре своята длъжностъ, своята служба, която са му дали. И вие имате малка служба. Вашата служба не е по-малка отъ апостолъ Павелъ. Апостолъ Павелъ е извършилъ добре службата си, това е неговата добра страна и всеки единъ отъ васъ да е толкозъ, до колкото той изпълва своята служба добре, той ще вземе почетно мѣсто. Зависи отъ онова, което въ дадения случай извършвашъ. То ще ти даде цена. Понякой пътъ казвате: Защо трѣбва да живѣемъ? Какво трѣбва да правишъ? Въ млади години не знаехтѣ какво да правите, въ средна възрастъ не знаетѣ какво да правитѣ, на стари години не знаетѣ какво да правитѣ. Питамъ тогава, ами че тогава на млади години какво трѣбва да се прави? То е единъ въпросъ, който трѣбва да се научи. На средна възрастъ трѣбва да знаетѣ какво да правитѣ и на стари години трѣбва да знаетѣ какво да правитѣ. На стари години хората правѣтъ туй, което не трѣбва да правѣтъ. На стари години хората започватъ. Ако е единъ селянинъ, като се събуди, най-първо ще му дойде на умъ като билъ дѣте на 10,15 години, или ще си спомни първата година. Първитѣ гащи, обущата му, шапката, после какъ сѫ го пратили въ училище, ако сѫ го пращали. Ако не сѫ го пращали въ училище, ако сѫ го пращали да пасе овце, той ще си спомни какъ е пасълъ овцете, какъ игралъ до момите, какъ порасналъ, какъ се хващалъ на хорото, какъ намерилъ своята възлюблена, какъ турилъ рѫцете, той прекара цѣлия свой животъ. И стариятъ човѣкъ съ дългата брада казва, отидоха хубавитѣ години. А на времето като младъ петъ пари не давалъ. Като остарѣе, въздиша за туй, което нищо не струва. Утре пакъ се върне и историята се повтаря. Въ васъ ще се роди желание да кажѣте - тия нѣща насъ не ни интересуватъ. Или си спомните като малко дете какъ ви дали копанче, каква хубава супа ви дали. Такива подробности си спомняте. Всички тия работи са хубави. Това са скъпоценности, това са огърлици. Той си представя тази млада мома, но къде отишла, той не знае. Тази, до която е ходилъ, която му е дала щастие и умряла, заминала за другия свѣтъ, той не знае накъде е. Или да кажемъ, вие можете да си спомните,че първи пѫтъ, когато сте се обърнали като сте повѣрвали, кои са били онѣзи съ васъ, които сѫ се подвижили. Казвате: Колко усърдни хора бѣхме, какъ се молихме въ събранието, какво беше. Огънъ и пламъкъ. Пъкъ сега седи стариятъ и казва: нѣма ги онези, съ които се е молилъ, заминаха за нѣкъде. Пъкъ си спомняшъ какъ си билъ воененъ, въ първия офицерски випускъ, какъ е излязълъ облеченъ съ своя мундиръ, съ шашка, съ шапка. Първи по редъ. Спомняте си какъ сте били произведени. Казвамъ: Ами хубаво, защо не можѣте да помните първия пъть, като сте излязли отъ онзи випускъ от невидимия свѣтъ? Вие помните нѣща все отъ тоя свѣтъ. Ами сега отъ този свѣтъ не сте излязли. Защо не помните нищо отъ другия свѣтъ? Сега азъ не ви казвамъ, че вие сте виновати. Казва единъ американски проповедникъ Муди: Пръвъ пѫтъ, когато започнахъ да проповядвамъ за онзи свѣтъ, проповядвахъ, но нѣмахъ никакво понятие за онзи свѣтъ. Проповядвахъ, че туй било, онуй било, за Бога проповядвахъ, но не съмъ го виждалъ, за Христа проповядвахъ, но и него не съмъ виждалъ. Всичко туй ми е така непонятенъ оня свѣтъ за мене. Къде е, не го зная. Но умря майка ми, която много обичахъ и изведнъжъ като влезе майка ми въ онзи свѣтъ, започнахъ да прозъртамъ онзи свѣтъ. Започна да ми става милъ. Послѣ баща ми умря, и оня свѣтъ ми стана още по-милъ. Следъ това братъ ми, сестра ми, мои приятели умрѣха, заминаха вече за оня свѣтъ и започнахъ да виждамъ, че въ оня свѣтъ имамъ повече познати, отколкото въ този свѣтъ. И оня свѣтъ започна да ми става ясенъ. Като мисля за онзи свѣтъ, виждамъ майка ми, баща ми, чичо ми. Тогава, докато нѣмате никого, когото обичате, да е отишълъ въ другия свѣтъ, оня свѣтъ ви е чуждъ. Оня свѣтъ става познатъ, когато имаме тамъ нѣкого да обичаме. Той е същия законъ. Минава нѣкой момъкъ, нѣкой князъ, гледа нѣкоя бедна колиба, влиза вѫтре, глѣда ги - петъ пари не дава. Гледа този домъ на дърваря и му се вижда обикновенъ. Но единъ денъ се случва, че среща дъщерята на този дърваръ, направила му такова силно впечатление, влюбва се въ нея и веднага се изменя колибата. Колибата, двора, всичко му се вижда хубаво и обикаля всеки день. Започва да вижда добрите качества въ бащата, въ майката, въ овците, въ говедата, и кучетата, когато лаятъ му се вижда приятно. Навсѣкъде му се вижда хубаво. Питамъ: Кое е онова, което го привързва? - Любовьта. Винаги единъ свѣтъ ще остане неизвестенъ, непознатъ, докато нѣма нѣкого да обичате. Като обичашъ нѣкого въ оня свѣтъ и той ти става близъкъ. Оня свѣтъ е колибата, овчарската колиба. Нѣма нищо красиво, но щомъ влезе любовьта въ човѣшкото сърдце, оня свѣтъ започва да расте, виждашъ, че има големи възможности въ него. Та казвамъ сега, направете една връзка съ оня свѣтъ. Учете, понѣкой пѫтъ не че можете да направите, учете се да можете да станете отъ вашето легло. Представете си, че вие сте инвалидъ. Сега наричамъ всичките хора инвалиди. Гледамъ го на кревата, нѣколко милосердни сестри има, вдигатъ го, помагатъ му, той може да ходи, търговецъ е, ученъ човѣкъ, не е за другия свѣтъ. Инвалидъ е, опитватъ сега. Казватъ: Спуснете си двата крака отъкревата, да седнете малко. Постепенно започва да прекрачва, докато може да отвори вратата и да излезе навънъ. Направите 4-5 крачки или 10-20-30-50 крачки и пак се върнете вѫтре. Около 30 години вие сте затворени вътре въ природата, не смѣете да излезете навънъ, треперите. Ако дойде нѣкой да ви каже да направите една малка разходка, казвате не, никаква разходка. Трѣбва да сте толкова свободни. Нѣкой пѫтъ ви е страхъ да напуснете кѫщата. Казвате: Кой знае, може да ме обератъ. Може да ви обератъ, но нѣмате този еврейски страхъ. Направете единъ малъкъ опитъ да напуснете кѫщата на десетъ-двадесетъ крачки, на единъ километъръ, петнадесетъ, сто, хиляда, па и на десетъ хиляди. Хайде да ви кажа, докато дойдете до 92 милиона мили, до слънцето - достатъчно е. Като идете до слънцето и се върнете назадъ. Сега въ ума ви иде мисълъта: Ти като приказвашъ, въ оня свѣтъ ходилъ ли си? За себе си зная, но на васъ не мога да кажа. За себе си зная, какъ е истината, но за васъ оставямъ вие да мислите. Каквото мислите, все е право. Ако мислите, че не съмъ ходилъ, прави сте. Ако мислите, че съмъ ходилъ, пак сте прави. Ако мислите, че ви смятамъ, прави сте. Ако мислите, че не ви смятамъ, пакъ сте прави. Азъ не се обиждамъ. Ни най-малко. Че не съмъ ходилъ, туй което мислите е вѣрно. То сте вие. Ти мислишъ, че не си ходилъ, то си ти. Защото ако ти си ходилъ въ другия святъ, ти не ще мислишъ така. Казвашъ, азъ не съмъ ходилъ и той не е ходилъ. Азъ, който съмъ ходилъ, ни най- малко не се съмнявамъ, право говоря. Пъкъ щомъ той казва, че не съмъ ходилъ, мисля, че го смятамъ и то е вѣрно, понеже и той не е ходилъ. Казва, не е ходилъ. Защо не съмъ ходилъ? - Защото той не е ходилъ. Защо си ходилъ? - Понеже и той е ходилъ. Следователно, който вѣрва, че азъ съмъ ходилъ, ходилъ е и той. Затова знай, че съмъ ходилъ. Който не е ходилъ, той ще вѣрва, че азъ не съмъ ходилъ. Това е само за изяснение на идеята, да вѣрваме въ тоя или въ оня свѣтъ. Понѣкой пѫтъ азъ като говоря, азъ се съмнявамъ въ туй, което азъ говоря. По нѣкой пътъ и азъ се съмнявам въ туй, което говоря. За да се избавя. Като говоря по нѣкой пътъ, иде съмнението. Понѣкой пѫтъ азъ разправямъ на хората за оня свѣтъ, пъкъ то е, когато съмъ ходилъ първия пѫтъ. Сега отъ една-две седмици, може би, не съмъ ходилъ. Казвамъ, какво говоришъ? Тамъ е другояче, какво пишатъ вестниците защо говоришъ, туй не е вѣрно. Следъ като отивамъ втори пѫтъ, проверявамъ нѣщата и тогава възстановявамъ въ себеси вѣрата, ще видя колко отъ онова, което съмъ казалъ, е вѣрно. Ако говоря и ви казвамъ, че азъ се съмнявамъ. Вие ще кажете: Той като се съмнява, за насъ какво остава? Азъ като се съмнявамъ, не че не съмъ билъ тамъ. Ходилъ съмъ въ оня свѣтъ. Ходилъ съмъ и съмъ се връщалъ, но въ сегашния моментъ врѣмето е минало, трѣбва да ида пакъ наново. То е единъ животъ въ съзнанието. Човѣкъ постоянно трѣбва да минава отъ едно съзнание въ друго. Ти щомъ дойдешъ на земята, си облеченъ въ съвсемъ друга форма. Ти ще бъдешъ облеченъ като работникъ, с обикновенитѣ си дрехи, не онзи красивия външен животъ, не онзи въздухъ, не онази свѣтлина. Нѣма да срещашъ онѣзи мили очи на хората, както горе. Тукъ всички начумерени, гледатъ те като последенъ апашъ. Като те срещнатъ, погледнатъ те, не те познаватъ. Въ оня свѣтъ такива работи ги нѣма. Ти не може да влезешъ въ оня свѣтъ.Ти щомъ имашъ една отрицателна мисълъ, колкото и тази мисълъ да е скрита, обаче въ везните на другия свѣтъ не може да се повдигнешъ съ една отрицателна мисълъ. Кракътъ ти не може да влезе. Защото този свѣтъ е надъ насъ. Тамъ трѣбва да бъдешъ съвършенъ, никакъвъ недостатъкъ не трѣбва да имашъ. Щомъ имашъ най-малкия недостатъкъ, то е тѣжестъ; трѣбва да се освободишъ отъ всичкитѣ отрицателни мисли и желания, които имате, да се отречешъ отъ тяхъ, и само тогазъ можешъ да влезешъ въ другия свѣтъ. Сега учатъ да идатъ въ другия свѣтъ. Ще се откажешъ въ дадения случай отъ всички желания. Нѣма да бъдешъ свързанъ, ще знаете да бъдете развързани. Като дойдешъ на земята, то е все едно като сегашните цепелини. Отъ оня свѣтъ като хвръкнешъ, като идвашъ на земята, десетъ въжета, сто въжета, съ 100 души ще се завържешъ. Защото другояче ще хвръкнешъ нагоре. Та всички вие ще хвръкнете. Всинца на земята сте вързани, за да бъдатъ цепелините ви отъ тоя свѣтъ. Сега азъ не ви казвамъ да си пуснете цепелините да не се върнете. Като дойдете, ще се развържете. Като идешъ въ оня свѣтъ, а като дойдешъ тукъ на земята, ще имашъ нѣкое малко въженце, нѣкъде да те е свързало. Най-малката връзка ще имашъ едно желание. Като дойдете отъ оня свѣтъ, ще кажете: Дайте ми да си похапна, много съмъ гладенъ. То е първото желание. Съ него ти ще се свържешъ. Второто желаниѣ е, дайте ми чашка водица,че много ми е засъхнало гърлото. После ще кажешъ “дайте ми да се облека”, ще поискашъ шапка - това сѫ все връзки. Ще идешъ,този посетишъ, онзи посетишъ, гдето минешъ при всѣки човѣкъ по една връзка, и като се върнешъ у дома си, ще имашъ най-малко 10 хиляди връзки, които те държатъ - видими и невидими. Сега туй е обяснение, туй е външно обяснение. Но казва Христосъ, той се моли, за да бъдатъ едно. Всѣки единъ добъръ човѣкъ, за който вие можете да мислите въ дадения случай, той е една връзка за оня свѣтъ.Всѣка една мисълъ за единъ уменъ човѣкъ, то е връзка съ оня свѣтъ. Ти като мислишъ за единъ талантливъ човѣкъ, талантливите хора сѫ отъ оня свѣтъ. Гениалните хора са отъ оня свѣтъ. Те не сѫ отъ този свѣтъ. Обикновените хора са отъ този свѣтъ. Талантливите и гениалните не са отъ този свѣтъ. Щомъ мислишъ за единъ гений, вече имашъ единъ човѣкъ отъ другия свѣтъ. Следователно праведниятъ е талантливъ, светиите са хора отъ оня свѣтъ, те временно минаватъ тукъ, и понѣкой пѫтъ за да не ги безспокоятъ, тѣ се криятъ, тѣ сѫ отъ оня свѣтъ. Казвамъ, запознайте се съ всѣки добъръ човѣкъ, той е отъ оня свѣтъ. Всѣки лошъ човѣкъ е отъ този свѣтъ. За мене не е лошъ. Казвамъ: Добриятъ човѣкъ е отъ онзи свѣтъ. И споредъ мене познанието на доброто и злото, това са двата свѣта. Злото е този свѣтъ. Доброто е отъ онзи свѣтъ. Ева, която искаше да познае и този и оня свѣтъ, да познае какво нѣщо е лошото и да познае какво е доброто, понеже тя обичаше този свѣтъ, тя бѣше въ рая, въ онзи свѣтъ; и понеже обикна този свѣтъ, Господъ направи свѣта за тѣхъ. Прати нѣколко души ангели. Пратиха ги отъ онзи въ този свѣтъ. Адамъ и Ева има предание сѫ идвали до райската врата, имали възпоменание за рая, после забравили онзи свѣтъ и казватъ - ще живѣемъ въ този свѣтъ. Сега вие сте забравили. Имате възпоменание, нѣщо тъмно. Дошли сте отъ нѣкъде, какво е, не го знаете. На кой да е отъ васъ, кажатъ му - ти ще умрешъ. Туй, което плаши хората, е само “у-то”. Умирашъ, извадете “у-то”, нѣма нищо страшно вече. Думите “мре за Отечеството”, “не умира”, “жертва се”. “Да умремъ за своето отечество”. Онзи, който мре, той е господаръ на положението. Който умира, въпроса другояче седи. Та казвамъ: Да ви представя оня свѣтъ въ форма понятна за васъ. Ще ви го представя въ най-простата форма. Представете си, че вие сте една хубава круша, която виси на дѫрвото. Имате съзнание, слънцето ви огрява, въздуха ви лъха. Този стопанинъ иде, обработва градината. Туй е оня свѣтъ. Туй, което ви грее, туй, което внася въ васъ, че растете и ви дава цена, то е оня свѣтъ. Вие растете въоня свѣтъ. Оня свѣтъ е, който ви обкръжава. Ние, благодарение на оня свѣтъ растемъ. Че ний сме плодове, които зреемъ на Божието дѫрво. Единъ денъ вие като узрѣете, ще дойдатъ, ще ви откъснатъ и ще ви заведатъ въ оня свѣтъ, дето е мира. На ореха, като узрѣе, най-първо една външна черупка, тя отпада. Като отивате за другия свѣтъ, искатъ да си похапнатъ отъ васъ, да видятъ какъвъ е другия свѣтъ. Хората иматъ желание да видятъ какви сѫ хората отъ този свѣтъ. За да се запознаятъ, ще ви изядатъ. Вие като узрѣете, ще ви счупятъ твърдата черупка и ще ви изядатъ. За туй казва Христосъ: “Ако не ме ядете, нѣмате животъ...” Като идете въ оня свѣтъ, ще ви опапатъ. Затова хората не искатъ да умиратъ, понеже отиде всичко. Но то е криво разбиране. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да те ядатъ хората на оня свѣтъ. Вие имате за яденето съвсемъ друго понятие. Вие сдъвквате храната, но и то е илюзия. Ако разбирате закона, вие трѣбва да бъдете изядени отъ жителите на онзи свѣтъ, и да станете граждани на този свѣтъ, за да го разберете.Ако тѣ ви ядатъ, обичатъ ви значи, отварятъ сърдцето си, тогава вие ще влѣзете и ще ви приематъ въ вътрешния свѣтъ. Онзи, който ви изяда, вие казвате - изяде ме той. Азъ не бихъ желалъ да ме изяде една мечка. Нѣма какво да ме яде. Но да ме изяде единъ светия, разбирамъ. Азъ не бихъ желалъ да ме нагълта една змия, защото нищо нѣма да науча. Та считамъ яденето въ другия свѣтъ, той е най-добриятъ приемъ, който могатъ да ви дадатъ. Устата, то е входътъ на тия апартаменти. Стомахътъ, това е адътъ, а дробовѣте - това е раятъ, а пъкъ мозъкътъ на човѣка - това е Божествениятъ свѣтъ. Като тръгнете за онзи свѣтъ, има три пътища - единиятъ, който води за долния свѣтъ, по-долу отъ нашия свѣтъ. Другиятъ пѫтъ, който води за дробовете, който води за рая; отъ рая вие ще влезете въ Божествения свѣтъ. Това сѫ работи неразбрани. Въ Божествения свѣтъ всѣки денъ трѣбва да идемъ, за да мислимъ, всѣки денъ трѣбва да идеме въ рая. Когаточувствуваме хубавите работи, ние сме въ рая. Когато мислимъ хубавите работи, ние сме въ Божествения свѣтъ. Съвършенъ е той. Стремете се да мислите. Вие сте вече въ съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Сега думата “да те изядатъ”, кое е лошото въ тази дума “изидамъ”? Лошото е въ - “дамъ”. Започва с хубавото. Лошото въ думата “изидам” е въ “дамъ”, то е лошото. Та ние не искаме да ни изядатъ, понѣже знаемъ, че ще ни приематъ добре, аще ни изпратятъ зле. Ние искаме въ живота добре да ни приематъ и добре да ни изпратятъ. Именно въ Божествения свѣтъ добре те приематъ и добре те изпращатъ. Въ човѣшкия свѣтъ добре те приематъ, зле те изпращатъ. Въ Чувствения свѣтъ зле те приематъ и зле те изпращатъ, а въ човѣшкия свѣтъ добре те приематъ, зле те изпращатъ. Въ Божествения свѣтъ добре те приематъ и добре те изпращатъ, то е едно хубаво различие. Въ ангелския свѣтъ зле приематъ, но добре те изпращатъ. Всѣки, който не ви обича, единъ день ще ви обича. Въчовѣшкия свѣтъ нѣма изключение - всѣки единъ, който не ви обича, ще ви обикне; въ долния свѣтъ е точно обратното: Който въ началото не ви обича, и въ края не ви обича; а въ Божествения свѣтъ и въ началото ще ви обича, и въ края ще ви обича. Та сега въ човѣшкия свѣтъ ние започваме съ оня свѣтъ. Дето не ни обичатъ, слизаме въ човѣшкия свѣтъ. Та ще превърнемъ долния свѣтъ въ човѣшки свѣтъ, защоточовѣкъ въ края ще обича. Забележете, всѣки казва: Азъ не ви обичамъ. Срещнете нѣкой казва: Не ви обичамъ; следъ време казва: Обикнахъ ви То е човѣшкото. Добре си разрешилъ въпроса, щомъ си го обикналъ, но двѣте думи, - обичь и любовь, ние трѣбва да ги пречистимъ. Всѣки единъ въ себе си трѣбва да пречисти думата “любовь”. Всѣки въ себе си трѣбва да пречисти думата “обичь”. Думата “Любовь” носи животъ, носи свѣтлина, носи свобода. Нѣкой пѫтъ подъ думата “любовь” вие разбирате само живота, а нѣкой пѫтъ закона на свѣтлината не носи, а нѣкой пѫтъ не носи свобода. Когато произнесешъ думата “Любовь”, ако си боленъ, да почувствувашъ, че животъ имашъ, че си здравъ. Като произнесешъ думата “Любовь”, ако има единъ предметъ, който не разбирашъ, да внесе свѣтлина, ти добре да си разбралъ, непременно думата “Любовь” трѣбва да носи животъ и трѣбва да носи свобода. Въ свободата азъ разбирамъ свѣтлина. Свобода за менъ и после всѣки човѣкъ, който нѣма топлина, той нѣма и свобода. Всѣкичовѣкъ, който нѣма свѣтлина, нѣма и знание. Всѣки човѣкъ, който нѣма животъ, той е мъртъвъ.Любовьта носи животъ, носи свѣтлина, носи свобода. Подъ “свобода” азъ разбирамъ топлина. Тамъ дето има топлина, истинска свобода може да се добие. Всѣкога, когато васъ ви изстиватъ рѫцете, вие не сте свободни. Цигуларъ, на който рѫцете изстиватъ, не може да свири. За сегашнитѣ цигулари салона трѣбва да бѫде много добре отопленъ, трѣбва да има топлина въ неговитѣ рѫце, за да даде изразъ. Та казвамъ: Вие понѣкога не можете да направитѣнѣкои работи по единствената причина, че вие не сте свободни. Има другъ ключъ, казвамъ ви, малко топлина имате. Салонътъ трѣбва да бѫде нормално отопленъ, ако не можемъ да приемемъ топлината и свѣтлината отъ слънцето, която е необходима. Съ Бога трѣбва да се свържете, за да получитѣ свѣтлина. Съ Христа трѣбва да се свържете, за да получите топлина. Христосъ е, казватъ, който иде да спаси свѣта. Спасението зависи отъ топлината най - първо. Писанието казва за свѣтлината: Този Духъ на Истината като дойде, който носи свѣтлина, той ще ви научи. Този, който учи, той носи свѣтлина. Та казвамъ сега, двѣ неща сѫ потрѣбни. Понѣже свѣтлината е връзка съ Бога и понѣже топлината е връзка съ Христа. Свободенъ човѣкъ е човѣка, който има връзка съ Бога и връзка съ Христа. Ако азъ не съмъ свободенъ, нѣмамъ топлина съ себе си. Нѣмамъ никаква връзка съ Христа. Имамъ съвсемъ обикновено понятие за Христа като обикновенъ човѣкъ, който дошълъ и страдалъ. Той е единъ отъ онѣзи факти.Не е онзи Христосъ, който казва: “Даде ми се всѣка властъ на небето и земята. Идете и проповѣдвайте това учение и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века”. Този Христосъ, който има всѣка властъ, какво иска. Виечакате нѣкой пѫть Христосъ да дойде при васъ, да ви посети. Да ви одари, да ви даде подаръци; какви дарби трѣбва да ви даде? Коя дарба ще приемете? Той казва: Азъ ще пратя Духа, да пребъде въ васъ. Сега съмва се отвънъ. И въ васъ ще бъде този духъ, който носеше Христосъ, и вие трѣбва да го носите. Тази 17 глава отъ Ев. на Йоана е една отъ най - хубавите глави, показва онази интимна вътрешна връзка, която осмисля живота навсѣкъде - и на земята, и въ другия свѣтъ. Ако идете тамъ, колкото по- добре се запознавате съ Христа, толкозъ вашиятъ животъ ще се осмисли. Мисъльта ви ще се осмисли и любовьта ви ще се осмисли. Въ онзи свѣтъ ще бъде запознаването съ Великитѣ хора. Христосъ не е да се запознаете съ вашия Баща само. Христосъ е едно колективно същество, съ него има 144 хиляди, които са завършили , единъ свѣтъ отъ 144 хиляди хора, съ които трѣбва да се запознаете. И вие трѣбва да влезете като една единица въ този хоръ, да вземете участие. Знаете ли какво е 144 хиляди души, които иматъ единъ умъ, едно сърдце? Вие понѣкой пѫтъ се спъвате въ идеята. Казвате толкозъ много хора, толкозъ много умове, толкозъ много духове, да ви освободятъ отъ тяхъ. Многото сърдца правятъ едно сърдце. Многото умове правятъ единъ умъ. Многото души правятъ една душа. Многото духове правятъ единъ Духъ. Всичкитѣ духове сѫ единъ духъ. Всичкитѣ души сѫ една душа. Всичкитѣ умове сѫ единъ умъ, и всичкитѣ сърдца сѫ едно сърдце. Туй е за менъ. Азъ ви казвамъ - всичкитѣ умове сѫ единъ умъ. Всичкитѣ сърдца сѫ едно сърдце. Всичкитѣ души сѫ една душа. Интересите имъ ставатъ еднакви. Тия души еднакво се обичатъ. Единъ свещенъ трепетъ иматъ вѫтре. Тъй мисля азъ. Казвате, какъ се разбиратъ тия хора? Азъ ги обичамъ и всичкитѣ са съ едно сърдце, този е отъ едното сърдце. Едното сърдце, когото обичамъ, то е Божието сърдце. Единния умъ, който обичамъ, е Божиятъ умъ. Единниятъ духъ ,когото обичамъ, Той е Божиятъ Духъ, и вие можете да го обичате тъй. Пъкъ многото, то е проявление на Бога. Богъ, когато слиза между хората, той обича всички. А пъкъ ние малкитѣ ще обичаме само Едного. Ние обичаме само Бога. Богъ обича всинца ни. То е нѣщо, което ние не можемъ да го направимъ. Той всичките обича, а ние едногото обичаме. Всичкитѣ сърдца, които се събиратъ въ едно сърдце, ние можѣмъ да го обичаме. Когато едното сърдце стане едно отъ многото сърдца, Богъ може да го обича. Ако ти си самъ, Богъ не може да те обича. За да те обича Господь, трѣбва да бъдешъ между многото, между грешницитѣ. Да грешишъ, ще ви обича. Вие имате съвсемъ друго понятие. На мистиченъ езикъ вие казватѣ - ума не го побира. Камъните не побиратъ светлината. Че не побира моя умъ нѣкои нѣща, ни най - малко не показва, че нѣщата не сѫ вѣрни. Туй, което моятъ умъ може да провери, е вѣрно, но и туй, което моятъ умъ не може да провери, и то е вѣрно. Защото многото като се събератъ, всичкитѣ хора като се събератъ на едно мѣсто, и вие като се съберете на едно мѣсто, ще бъдете много добри. Сега сте много лоши, понеже тъй ви се струва. Като влѣзете въ едното сърдце, вие всички ще бѫдете като светии. Като влезете въ единния умъ, всичкитѣ ще бѫдете гениални хора. Сега, понѣже сте отделни отъ цѣлото, затова сте такива. Запримеръ този пръстъ е слабъ по единствената причина, по своята специфична служба. Той трѣбва да бъде слабъ. Ако е силенъ, не може да извършва работата. Има по-слаби нишки въ човѣшкия организъмъ, но всѣка нишка е потребна. И слабите хора са потрѣбни. Слабитѣ хора въ свѣта извършватъ една хубава работа. Не считайте, че да си слабъ е нѣщо погрѣшно. Оставете тия стари понятия, че сте грѣшници. Безгрешници сте, праведни сте. Кажи. Праведенъ съмъ. Та има жестоки хора. Жестокъсъмъ. Каквото и да е - нищо не значи. Какво значи ЖЕСТОКЪ? - “Жестъ”, значи да покажешъ. “Токъ” - де е лошото, къде е лошото. Къде е лошото? - Жестокъ човѣкъ е, когато имашъ единъ кошъ съ ябълки и не дадешъ на единъ човѣкъ, то е жестоко. Значи отъ изобилието, което имашъ въ душата си, не си далъ, никому нищо не си далъ. Нѣма да изгубишъ, дай единъ орехъ, една хапчица хлѣбъ, дай една капка вода. Отъ всичко, което туй изобилно имашъ, дай. Сега да дойдемъ до същественото - Любете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Второто положение е - любете Христа, вашия ближенъ, вашия братъ като себе си, и най - после любете и себе си, както любите единъ разбойникъ, единъ врагъ. Когато казва Писанието “да възлюбишъ”, Христосъ казва - възлюбете враговѣте. Враговѣте сме ние, вашиятъ врагъ то сте вие. Най - малката любовь е да любишъ себе си. Най - големия врагъ, то си ти на себе си. Ще любишь, ще обичашъ този врагъ, следъ туй ще обичашъ твоя ближенъ. Следъ като обичашъ себе си - врага си, следъ като обичашъ твоя ближенъ - Христа, ти отъ Христа ще дойдешъ да обичашъ Бога. И тогава всичкитѣ хора - този врагъ на Христа, всички ще станатъ едно цѣло. Ти ще познаешъ неизмеримата Божия Любовь, която води всичкитѣ хора къмъ познание на Великия Животъ. ОТЧЕ НАШЪ.
  15. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание КАКТО БОГЪ МИСЛИ И ПРАВИ 22-ро Недѣлно Утринно Слово 2 май 1937 г. 5ч.с. Великденъ. Още дъждецъ вали отъ презъ нощьта. Влажно, меко времето. ИЗГРѢВЪ. Нарядътъ:Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Ще прочета 17 гл. от Ев. на Иоана, отъ 1-19 ст.стр.499 Въ начало бѣ Словото. Открива се една нова страница въ живота на човѣка. Това е наука за душата. Най-мѫчнитѣ въпроси - лични вѫтрешни и външникоито човѣкъ посрѣща, могатъ да се разрешатъ, само когато той почне да разбира естеството на човѣшката душа. Туй, коеточовѣкъ за сега знае, не е нѣщо сѫществено. И то се обосновава на следующето; не е сѫществено, защото ако бѣше сѫществено, то нѣма да има тия промѣни. Запримеръ, ако вие функционирате и оперирате съ книжни и звонкови пари, има едно различие. Ако имате единъ милионъ български левове и единъ милионъ златни левове, то цѣната не е една и сѫща. Следователно, въобще сега хората всички опериратъ съ книжни пари. А тия книжни пари, да ви кажа отъ сега, ще се обезценатъ, и единъ денъ ще дойдатъ като германскитѣ марки; така че съ нѣколко милиарда отъ тѣхъ едва ли ще може да си вземете единъ обѣдъ. И ще замязате на онзи българинъ, който въ време на войната спечелилъ 600 хиляди марки, и ги вложилъ въ една германска банка. То е единъ анекдотъ. И си казалъ: Отъ сега нататъкъ сигуренъ съмъ. Но когато спаднала германската марка, изпращатъ му отъ банката извѣстие да си изтегли паритѣ, защото не могатъ да водатъ партида заради него. Защото тѣ били само 10 стотинки, а трѣбвало най-малко да бѫдатъ 30 стотинки, - за да водимъ партида за васъ; а всичкитѣ негови 600 хиляди били само 10 стотинки, за които не могатъ да водатъ партида. Та извадете ги отъ банката 10-тѣ стотинки. И чиновникътъ казалъ: Ако искатеда се води една партида, отъ моитѣ ще ти дамъ още единъ милионъ марки, значи 20 стотинки, да се води партида. Та казвамъ, ако имате въ Божествения свѣтъ 30 стотинки, какво ще правите съ тѣхъ? Азъ постоянно слушамъ да казватъ: Защо животътъ е такъвъ? Защо не можемъ да живѣемъ, и какви ли не въпроси се даватъ. И азъ казвамъ: Всичкитѣ тия въпроси, които задаватъ хората, то сѫ все книжни пари. Ама защо жена ми е такава? - Защото е отъ книга направена. - Защо мѫжътъ ми е такъвъ? - Защото е отъ книга направенъ. - Ама защо децата ми? - Отъ книга сѫ направени. - Защо братята? - От книга сѫ направени. Каквото и да кажешъ - книга е, нищо повече! Сега разберете, нѣма цѣна! Защо синъ ми не ме разбира? - Защото отъ книга е направенъ. Васъ по нѣкой пѫть ви се вижда чудно, но трѣбва да разсѫждавате малко по-другояче. Има много по-дълбоки нѣща въ природата. Пѫтьтъ, по който вървимъ, нѣма нѣщо сѫществено. Представете си, че вие се занимавате съ правене на кукли. Кукли отъ мѫжки родъ и кукли от женски родъ. Може тия кукли да ги направите да говорятъ; и мѫжки да говорятъ, и женски да говорятъ. Мислите ли, че вие сте постигнали нѣщо съ вашитѣ мѫжки и женски кукли? Вие може да давате куклитѣ на едно малко дете, да се занимава съ тия кукли. И до 5-10 години то ще бѫде задоволено, но като стане на 20 години, то ще каже: Нѣма нищо сѫществено въ тѣхъ - ще ги захвърли - не ме интересуватъ вече. И казвамъ: Детето има известни отношения къмъ куклитѣ, но куклата нѣма никакво отношение към детето. За нея е все едно дали то ще му бѫде майка или нѣкой другъ. Кой му е майка, даже отъ това не се интересува куклата. И дали ще я къпятъ два или три пѫти на денъ, безъ разлика е това за нея. Питамъ: Ако вие имате една идея, която е подобна на една кукла, какво може да ви принесе тя? - Нищо. И по нѣкой пѫтъ ние казваме,че ние разбираме. Разбирането седи въ следното: Казва нѣкой, че азъ разбирамъ нѣщата. Сега азъ не искамъ да ви убеждавамъ, азъ напущамъ тоя пѫть на разсѫждение “разбирамъ” и “не разбирамъ”. Защото другояче ще изпаднемъ въ противоречие. Азъ съмъ изучавалъ английски езикъ, но не срещнахъ нито единъ англичанинъ, който да говори английски, както трѣбва. И азъ не можахъ да науча английски както трѣбва, но не намерихъ нито единъ англичанинъ, който да говори английски, както трѣбва. И азъ не го знамъ, и той сѫщо. За български езикъ е пакъ сѫщото. Толкова години го изучавамъ,все сѫщия законъ. Нито произношението е произношение, нито правописанието е правописание. Всичкитѣ думи така сѫ разхвърлени; трѣбва да дойдатъ гениални българи за въ бѫдеще, за да създадатъ единъ езикъ въ всичкитѣ народи. И азъ наричамъ сегашнитѣ езициезици на болнитѣ хора. Защото всѣка една дума, която може да се измѣни, тя не е сѫществена. Ония думи, които презъ хиляди години могатъ да останатъ неизмѣнени въ своето произношение, въ своята сѫщина, въ онова съдържание, което съдържатъ, това е дума, на която може да разчиташъ. Сега туй не ви го казвамъ за обезсърчение, защото то сѫществува. Азъ ви изнасямъ единъ фактъ, не е една истина. Единъ фактъ и може нѣкой пѫть да ви се вижда странно. Но да допуснемъ, както при този българинъ, и на васъ може да ви се струва, че той е осигуренъ. И вие казвате: Имамъ 600,000 марки! И мислите съ една идея на миналото, че сте осигурени. А ви пишатъ отъ банката, както този чиновникъ: Господине, елате да си изтеглите паритѣ; тѣ толкозъ сѫ се обезценили, че нищо не струватъ. - Ама как? - 10 стотинки струватъ 600,000 марки. И да допуснемъ, че вие сега мислите, че сте добили нѣщо. Хубаво. Сега азъ съмъ за онова, за сѫщественото въ живота. Азъ считамъ умирането: отивашъ ти въ банката. Всѣки човѣкъ, споредъ менъ, като умре - той ще отиде въ Божествената банка, да си изтегли капитала - да може да влѣзе въ Божествения свѣтъ. - Защото ще ти трѣбватъ за автомобилъ, за файтонъ, за гостилница, за дрехи, за шапки, за обуща, за хотелъ - все ще трѣбватъ тамъ. Та ще отидешъ въ Божествената банка, понеже минавашъ отъ земята. А тамъ порядъка е другъ. Смъртьта е да изтеглишъ паритѣ - да имашъ черно на бѣло. Ходи ли се на другия свѣтъ безъ пари и безъ срѣдства? После вие имате идеята, че въ онзи свѣтъ всички ви сѫ познати: Господъ ви е баща, пазитель; хората сѫ братя. Радвамъ се, ако е така, ще ми бѫде приятно! Но ако идете въ онзи свѣтъ и не намѣрите Христа и Бога не го намѣрите, и човецитѣ, сестритѣ и братята не намѣрите, какво ще правите? И всичкия капиталъ, който сте вложили едва ще е 30 стотинки. А какво може да направите съ 30 стотинки? И тогава отъ онзи свѣтъ ще ви върнатъ, както американцитѣ връщатъ сега. И всички, които отиватъ въ Америка, трѣбва да иматъ известна сума, доста почтена сума, за да могатъ да живеятъ въ Америка. А който нѣма тази сума, връщатъ го назадъ съ сѫщия параходъ, безъ никакви церемонии. Имашъ пари въ джоба си, въ Америка можешъ да идешъ, нѣмашъ пари - назадъ ще се върнешъ. Сѫщиятъ законъ е въ онзи свѣтъ като идешъ. И отъ тамъ пакъ назадъ ще се върнешъ. Тогава? И какво да ви кажа. Въ парахода ще ви турнатъ отъ този свѣтъ за онзи. И гледамъ, това сѫ все такива странници, които постоянно ги връщатъ за този свѣтъ, защото нѣматъ пари за онзи свѣтъ. И сега насъ не ни интересува, че връщатъ нѣкого отъ онзи свѣтъ въ този. Не ни интересува, защото не ни засѣга, понеже не засѣга нашата кожа. Но азъ ви предупреждавамъ, понеже и вие се готвите за онзи свѣтъ и ви предупреждавамъ, че като идете тамъ, да сте увѣрени 101 на стотѣ, че паритѣ, които сте вложили тамъ, е доста крупна сума, за да можете да живеете. И сега казватъ онѣзи, които изучаватъ окултнитѣ науки, че онѣзи хора могатъ да живеятъ въ онзи свѣтъ само 45 години тамъ и следъ 45 години тѣ щѣли да се преродатъ. Следователно 45 години могатъ да останатъ тамъ. Понеже паритѣ въ онзи свѣтъ ще се свършатъ и нѣматъ какво повече, тѣ ще те натоваратъ въ единъ параходъ и хайде назадъ, отъ дето си тръгналъ. За 45 години може да останешъ тамъ. Сега туй не е толкова важно, защото следъ като те върнатъ, ти ще придобиешъ нѣкаква опитность, но като дойдешъ въ този свѣтъ, ти ще забравишъ онази опитность, която си ималъ тамъ. И голѣмата опастность е тамъ, че ние нѣмаме една положителна опитность, която да ни служи като едно рѫководство. Азъ по нѣкой пѫть изпитвамъ хората, изпитвамъ състоянието на хората. По нѣкой пѫть изпитвамъ хората отъ какво са направени, тъй както изпитвамъ среброто и златото. Всичкитѣ нѣща ги изучавамъ. Ичовѣкътъ можешъ да го изучавашъ отъ какво е направенъ. Може да го изучишъ отъ какво е направенъ и какво функционира у него и какво е онова сѫщественото? - Ядката, която придава сѫщина начовѣшкия животъ, това е човѣшката душа! И то човѣшката душа, споредъ степеньта на своето развитие. Колкото човѣшката душа се пробужда, тя около себе си създава единъ новъ свѣтъ. Разберете ме правилно. Едно дърво може да живѣе на земята до толкова, доколкото то си е създало единъ свой свѣтъ. И ако туй дърво може да живѣе самостоятелно, да се ползва отъ окрѫжаващата природа - добре; ако туй дърво не може да се ползва отъ окръжаващата природа, туй дърво умира. Въ духовния свѣтъ е пакъ сѫщото. Ако въ ония Божествени форми, въ които влизашъ, ако ти не си въ състояние да оперирашъ, дасе ползувашъ и да живѣешъ въ тѣхъ, отъ Божествения свѣтъ, ти по сѫщия начинъ, както умирашъ тукъ, ще умрешъ и тамъ. Умирането отъ онзи свѣтъ какво е? - Ще се върнешъ въ този свѣтъ. Или отъ онзи свѣтъ може да отидешъ и нагоре, а можешъ и да слезнешъ по- долу. Това сѫ прости сравнения сега. Едно дърво като умре, ако не се развивало правилно, то известна частъ на дървото минаватъ въ коренитѣ; Защото коренитѣ сѫ по-нисшъ свѣтъ. Пъкъ ако дървото се е развивало правилно, то една голѣма частъ отъ коренитѣ ще влезе въ клонищата на туй дърво; и дървото ще дава плодове. Следователно, плоднитѣ дървета сѫ дървета, които сѫ прогресирали и предъ насъ иматъ ценностъ. Ние ги обичаме, култивираме и помагаме на тия плоднитѣ дървета, понеже иматъ цена въ себе си. И се образува една връзка между плоднитѣ дървета и насъ: Тѣ ни даватъ храна и ние купуваме тѣхната храна. Сега да допуснемъ, че казвате: Защо сѫ тия мѫчнотии въ свѣта? Мѫчнотиитѣ произтичатъ отъ разнообразния животъ. Всичкитѣ сѫщества се намиратъ въ разни степени на развитие, и сѫ съ различни разбирания. И вие ще видите всичкитѣ тия болести у насъ, които се зараждатъ, всичкитѣ противоречия въ нашитѣ мисли и постѫпки, се дължатъ на следното: И доброто въ насъ, и злото въ насъ се дължатъ на два противоположни живота. Ако въ тебе проникне онзи Божествения животъ въ своитѣ форми, тъй правилни форми, - тѣ спомагатъ за твоето развитие. Пъкъ ако проникнатъ формитѣ на злото или на нисшия животъ у тебе, веднага ти ще вземешъ друго направление. Ако влезешъ въ туй течение на нисшия животъ, ти не можешъ по никой начинъ да си помогнешъ. Нали сте опитали: По нѣкой пѫтъ, да кажемъ, смѣни се у васъ една обичъ съ омраза. Ама то е най-нисшъ животъ. Омразата е пакъ любовъ, но въ най-нисша степенъ. Че правете сравнение: Когато вълкътъ хване една овца, той усеща една приятность - топлата кръвъ, топлото месце, приятно му е да яде тази овца; но тази овца, която той сдъвква, тя преживява единъ животъ на много голѣмо страдание. Питамъ: На вълка му е много приятно да яде овцата, а на овцата й е много неприятно да я яде вълка. Вие питате: Защо е така? Разрешете този въпросъ сами. Защо у васъ е така? Защо вълкътъ яде овцата? Разрешете този въпросъ вѫтре у себе си. Та вие, когато сменяте едно състояние отъ добро въ зло, въ дадения случай вие сте единъ вълкъ, който изяждате вашатаовца. А страданието, което чувствувате, то е страдание на душата ви, която страда, и вие вървите по обратенъ пѫтъ. И следователно не сте вие, които страдате, ама страда душата ви, а вие само изпитвате страданието. А искате сега удоволствието. Нѣкой пѫтъ вие сами искате удоволствие въ свѣта. Защото по нѣкой пѫтъ вие се удоволствувате въ свѣта. Следователно душата като е страдала, вие казвате: Вижъ хората въ свѣта какъ живѣят? Кои сѫ тия хора въ свѣта? Тѣ сѫ вълцитѣ. Всичкитѣ вълци, които ядатъ овцетѣ. А кои сѫ ония духовнитѣ, добритѣ хора? Това сѫ овцете, които вълцитѣ ги ядатъ. Сега ще разберете не въ тази форма, защото вие взимате вълка въ тази постоянна форма. Но сѫщественото на вълка може да се измѣни. Азъ мога да измѣна сѫстоянието на желѣзото. Туй желѣзо, което е студено, мога да го направя топло; и туй желѣзо, което е твърдо, мога да го направя меко. Даже могатъ да се направятъ и такива копринени дрехи отъ желѣзото, ако зная какъ. И злото въ свѣта, ако зная, то е една много груба материя, ако го впрегнете на работа туй зло, отъ него може да направите сѫщо една много фина дреха - ако може да го накарате на работа. И ученитѣ хора си служатъ съ злото. За примѣръ: Тѣ като ваксиниратъ единъ човекъ, тургатъ микроби противъ микроби. Сега ваксиниратъ единъ човѣкъ съ отровни микроби. И отровни - и противоотровни си противодействуватъ. И нашитѣ лѣкари сега сѫ се заинтересували, въ китайскитѣ народи повече отъ преди 2.000 години сѫ знаели какъ се лѣкува туберкулозата. Нашето попово прасе, което до сега го гонеха женитѣ изъ ливадитѣ, казватъ: Пустото попово прасе, осакати ни цвѣтята! А пъкъ то било много полезно, туй попово прасе. То можело да лѣкува туберкулознитѣ хора. И ученитѣ хора сега въ Европа въ Пастьоровия институтъ направили опить, че бѣлитѣ кръвни тѣлца, тия фагоцити въ кръвьта на поповото прасе, когато се приематъ въчовешкото тѣло, въ което сѫ влѣзнали, изцелявали туберкулозата. Тѣ като влезнатъ, веднага ги обвиватъ въ единъ пластъ и ги правятъ безвредни и само нѣколко часа отъ тия вредни микроби, отъ тѣхъ нищо не остава! Оставатъ само такива като празни шушулки вѫтре. И казватъ: може да се направи единъ опитъ: Ще хванете 4-5 попови прасета, ще ги изсушите, ще ги счукате на прахъ тия попови прасета и следъ туй ще направите маджунъ съ 100-ина грама медъ, ще смесите въ този прахъ и ще изядете. Като влезнатъ фагоцитѣвъ кръвьта, тѣ веднага ще се нахвърлятъ върху тѣзи вреднитѣ охтичави микроби на тѣлото на бѣлите дробове, и ще ги очистятъ. Ученитѣ обясняватъ, че силитѣ, които сѫ действували въ фагоцитѣ, продължаватъ да сѫществуватъ и дѣйствуватъ, макаръ и самитѣ попови прасета да сѫ разрушени. Тъй щото поповото прасе, като влезне въ дробоветѣ и като намери нѣкои отровни микроби, ще ги унищожи. И тъй дробоветѣ ще бѫдатъ освободени отъ охтиката. Тѣзи вещества, които съдържатъ поповитѣ прасета, ще роватъ, роватъ въ дробоветѣ, докато унищожатъ всичкитѣ вредни вещества и дробоветѣ ще оздравеятъ. Сега вие може да направите опитъ. Онзи отъ васъ, който има охтика. Нѣма нужда да чакате да ви дадатъ нѣкакъвъ сериумъ. Ще изсушите на слънце поповите прасета и може да направите този опитъ. Азъ ви привеждамъ само единъ фактъ, който китайцитѣ иматъ за цѣръ, който отъ хиляди години е билъ знаенъ. Това сѫ тѣзи попови прасета. Само тѣзи бѣлите кръвни тѣлца и само поповитѣ прасета иматъ туй лѣчебно свойство. Тѣ съдържатъ нѣкакво вещество, съ което тѣ обезсилватъ тѣзи вреднитѣ микроби. Та, казвамъ: На васъ ви трѣбва все нѣкои попови прасета. - Лошото у хората поповитѣ прасета могатъ да го излѣкуватъ, ама който знае. Та, казвамъ: Подложете сегашнитѣ ваши вѣрвания на измѣнение, не всичкитѣ, нѣкои отъ тѣхъ. Азъ не искамъ да ремонтирате цѣлата си кѫща, понеже вие нѣмате достатъчно средства да ремонтирате цѣлата кѫща, но ви препорѫчвамъ - ремонтирайте най - малко само една стая, но я ремонтирайте на свѣтъ, защото въ време на голѣмо изпитание въ живота, да имате кѫде да прибегнете. Да допуснемъ, че кѫщата ви тече. Въ сухо време, както и да е, но дойде дъждовно време - да имате една стая, дето да можете да влезнете, та онѣзи полезнитѣ нѣща, които сѫ ви потрѣбни, да бѫдатъ въ стаята ви и да сѫ предпазени отъ влагата. Сега нѣкои се оплакватъ отъ вашитѣ изби. Една сестра ми разправи,че всѣкога трѣбва да изхвърля по 40 - 50 кофи вода отъ избата си и то отчасти, разбира се. Но умниятъ човѣкъ ще направи единъ дренажъ още отъ начало. Дренажъ ще направи - единъ трапъ. Умниятъ човѣкъ ще направи една кѫща, така че нито една капка вода нѣма да влезе вѫтре. А глупавиятъ - 50 - 60 кофи ще ги изхвърля навънъ. Та ви казвамъ: Дренажъ ще направите. Та е необходимо да направите единъ ремонтъ. Но знаете ли колко мѫчно се прави ремонтъ. Казва нѣкой - търпение, но опиталъ ли си ти какво нѣщо е търпението?Азъ съмъ слушалъ много проповедници, които проповѣдватъ търпението, но виждамъ, че тѣ сами не сѫ търпеливи; слушамъ мнозина говорятъ за вѣрата, но тѣ сами нѣматъ таки вѣра. Преди години бѣхъ въ дома на единъ евангелистъ вѣрующъ, тъй хасълъ, таманъ евангелистъ, какъвто трѣбва да бѫде евангелиста. Всичкитѣ стихове знае, какво е казалъ Христосъ и повидимому отвънка поставенъ - много добъръ човѣкъ, и семейството му, много добре живѣятъ. Но тъй се случи единъ пѫтъ - Не зная, казва, какъвъ дяволъ е дошълъ - надула му се страната отъ зѫбъ, боли го. И го питамъ: Какъ тъй, ти - праведниятъ човѣкъ, който знаешъ Христа, цитирашъ стиховетѣ отъ писанието, отъ кѫде е дошло това? - Не го зная, казва. - И защо както въ времето на Христа не направишъ, нали тамъ казватъ: Ако нѣкой е боленъ, да се събератъ презвитеритѣ да му намажатъ съ малко масло болното мѣсто, да си туратъ рѫцетѣ и ще мине. Казвамъ му: Защо не се помолишъ? Помоли се да престане болката и кажи на тази болка да си върви. Пъкъ казвамъ още: Нали вѣрвашъ въ Христа, че кажи Му: Господи, забрани на зѫбобола. Ти се моли, кажи Му: Изцѣли ми зѫба. Е, казва: Кѫде да Го намѣря? - Писано е въ Книгата, но трѣбва да го намѣришъ не писаниятъ Христосъ. Въ Книгата е едно нѣщо, а намѣрениятъ Христосъ въ живота е съвсемъ друго нѣщо. Казвамъ му: Ако азъ направя единъ опитъ съ тебе, ще повѣрвашъ ли? Казва: Въ какво да вѣрвамъ? Нѣмамъ нужда да вѣрвамъ. Рекохъ, ако азъ премахна твоята болка безъ цѣрове, ще повѣрвашъ ли? - Какъ може безъ цѣръ? - Е, ще ти побая малко, ще кажа само нѣколко думи. - Че какво има да вѣрвамъ? Азъ вѣрвамъ въ Бога, въ Христа вѣрвамъ, Ново вѣрване не ми трѣбва. - Е, хубаво, въ Новото ако вѣрвашъ, ще се излѣкувашъ! Тъй. Ако старото държишъ, ще боледувашъ. - Ти си правишъ джумбюшъ съ мене. - Не, рекохъ. - Е, казва, сега може ли да се излѣкува? - Може да се излѣкува много добре - тургамъ си азъ рѫката, казвамъ нѣколко думи и престава болката. И казвамъ му: Слушай, ако ти най-малко се усъмнишъ въ нѣщо, болката пакъ ще дойде въ двоенъ размѣръ отгоре ти. Той седи и после ми се изповѣдва - Вижъ, казва, този какво ме хипнотизира, сега иска да ме излъже, да умотае ума ми, че да вкара този дяволъ въ менъ, че да не вѣрвамъ азъ въ Христа. И изведнажъ болкитѣ се появили пакъ. Казвамъ му: Ти защо имашъ такива понятия за Христа? Казвамъ: Христосъ живѣе въ всичкитѣ хора и ако ти можешъ да събудишъ съзнанието на Христа и ако ти имашъ нѣкаква нужда, Той ще типомогне - дали азъ или другъ, който и да е - защо тургашъ такава една мисълъ противоположна въ себе си? Ще дойде нѣкой, ще ти каже: Азъ съмъ Христосъ. Е, хубаво, ако каже, че ти си Христосъ, тогава трѣбва да правишъ волята Христова. Ако кажа азъ, че съмъ свѣтлина и давамъ свѣтлина, свѣтлина съмъ. Какво противоречие има въ това, ако кажа, че съмъ свѣтлина, или че съмъ животъ и давамъ животъ на хората, де е противоречието? Но ако азъ кажа, че съмъ свѣтлина и давамъ тъмнина на хората и ако кажа, че съмъ животъ и внасямъ смърть между хората - тогава противоречие ще има. Та, азъ сега ви говоря за единъ вѫтрешенъ животъ. Азъ не говоря за външнитѣ прояви на нѣщата. Туй, което виждате отъ вънка, то е само това, съ което може да се заблудите. Истината не може да се намѣри по единъ външенъ начинъ! Външниятъ животъ е единъ резултатъ на единъ вѫтрешенъ, духовенъ. Най-външнитѣ нѣща трѣбва да се превеждатъ, да се разбере вѫтрешното съдържание. Всѣка една мисълъ, която внася свѣтлина, всѣко едно чувство, което внася топлина и свѣтлина, тя е мисълъ Божествена. Ако моитѣ отношения къмъ Христа сѫ прави, когато азъ произнеса Неговото Име, каквато и болка да имамъ - тя ще изчезне. Ако моитѣ отношения сѫ прави къмъ Христа, само като произнеса Неговото Име, болката, която имамъ, ще изчезне. Тази болка е едно противоречие. Тя се дължи на единъ нисшъ животъ. Това е една малка прашинка, която е влѣзла въ окото ти. Тази малката прашинка произвежда известни възпаления. И онзи човѣкъ трѣбва да знае да хване клепача си, да го обърне и тъй да си изчисти окото, и веднага болката престава. Тия нисшитѣ мисли и желания, които влизатъ въ човѣшката душа като паразити, отъ тѣхъ вие трѣбва да се освободите. Или трѣбва да ги превърнете. Най-първо ти имашъ една нисша мисълъ - превърни я. Превръщането е законъ да превърнешъ единъ по-нисшъ металъ въ по-висшъ. Да кажемъ, че ти превърнешъ среброто въ злато. Ако ти може да превърнешъ единъ килограмъ сребро въ единъ килограмъ злато, знаешъ ли съ колко ще се увеличи цената? Каква е цената на единъ килограмъ сребро и на единъ килограмъ злато? Въ единъ килограмъ злато се събиратъ 200 френски наполеона. Тѣ правятъ 600 лева. Е, колко струватъ тѣ? Да пресмѣтнемъ сега колко струватъ 200 наполеона! И после, ако вие може да превърнете единъ килограмъ сребро въ единъ килограмъ радий, знаете ли колко милиона ще имате? Че вѣрата е единъ потикъ. Ние казваме: Вѣрваме, чеХристосъ ще ни спаси. Та Христосъ работи по единъ законъ съ знание. Той казва - Последниятъ денъ Азъ ще ви спася! Значи последниятъ денъ всички онѣзи, които сѫ изгубили тѣлата си, които сѫ изгубили живота, които сѫ изгубили богатството - всичкитѣ условия, всичко туй, въ последния денъ Христосъ казва: Всички, които чуятъ гласа Ми и които сѫ изгубили всичко това - то ще имъ се повърне. Туй е знание, съ което Христосъ работи въ свѣта! И за спасението начовѣшкитѣ души се иска знание! Вие какъ проповѣдвате на единъчовѣкъ? Както се проповѣдва сега, то не е проповѣдване, така не може да се проповѣдва по този начинъ. - Гладниятъ ще го нахранишъ, жедниятъ ще го напоишъ, на невежия ще внесешъ истинска свѣтлина въ неговия умъ. Ако ти гладния не нахранишъ, ако го забавлявашъ само; ако жедниятъ не го напоишъ, а само му давашъ такива ликьори, ти съ това нищо не допринасяшъ въ свѣта. Та, казвамъ: Вие толкова години слушате, но нито единъ отъ васъ не се опиталъ да изучава любовьта отъ чисто научно гледище като една сила, която да внесе въ живота си. Какво може да направи любовьта. Вие говорите за старитѣ методи. Казвате: Едно време какъ се обичахме! Та едно време колко ревностни бѣхме ние! Та едно време - все за “едно време”. Или когато е билъ младъ, въ младитѣ години какъвъ е билъ. Но сега той като се е установилъ? И казва: Вече се установихме. Но знаете ли какво значи: “установихме се”? Много опасна работа е ти да се установишъ. Когато едно малко момче е ходило въ съживителнитѣ евангелски събрания, а тѣзи събрания имаха за целъ да обръщатъ хората къмъ Бога и то вижда,че въ тѣзи събрания хората живеятъ тъй, говорятъ за любовь и много пѣятъ. А вижда, че баща му не пѣе. Пита го: Всички хора пѣятъ, а ти защо не пѣешъ? - Е, синко, тѣ нека пѣятъ, тѣ сѫ млади, азъ се установихъ вече. На детето си казва: Тѣ сѫ деца, нека пѣятъ, пъкъ азъ се установихъ, не ми трѣбва пѣние. И детето мисли, че баща му е правъ. Тази идея е останала въ ума му. Единъ денъ тѣ тръгватъ съ кабриолетъ. Качва се баща му и той и тѣ тръгватъ. По едно време коня се спира, не върви вече. Бащата го кара да върви, коньтъ стои. И детето казва: Татко, коньтъ се установи. Значи, щомъ човѣкъ се установи - добилъ единъ лошъ навикъ, съ който колата не върви вече. Та и азъ гледамъ навсѣкѫде религиознитѣ хора, навсѣкѫде има хора, които сѫ се установили. Сега главната мисълъ е Любовьта, Любовьта трѣбва като законъ да се изучава. Богъ изисква това. Той е вдъхналъ начовѣка и той е станалъ жива душа. И трѣбва да изучавате човешката душа. И тогава Христосъ за насъ е едно външно условие на душата, за да може тази душа да функционира и да се развива. Тъй както ще се ползва отъ въздуха, както ще се ползва отъ свѣтлината, отъ знанието. Та, казвамъ: Туй е Божественото. Онова, което е потрѣбно за човѣшката душа, е да се заеме и да изучи нѣщата и да се развива. Туй е Божественото. Та, казвамъ: Новитѣ разбирания сѫ това. И сега въ тази новата книга, която е излѣзнала отъ печатъ подъ заглавие: Влияние на свѣтлината и тъмнината. Питатъ ме нѣкои: Учителю, какъ е : въ началото на книгата пише “влияние на свѣтлината и тъмнината”, а отъ подире, дето е съдържанието пише: Влияние на свѣтлината и на топлината. И кое е правото сега? Ще видите, то е една задача, която вие ще решите. Което пише отзадъ ли е право или което пише отпредъ е право. Но понеже лекцията разглежда тритѣ състояния: Сатва, раджасъ и тамасъ, а тамасъ, то е тъмнина. Това е състояние на гъстата материя, дето се проявява тъмнината. Та казвамъ, додето не почнете да изучавате Любовьта... Сега не искамъ да ви кажа, че опитностьта, която имате и туй знание, което имате, не е на мѣсто. Но ако не вървите напредъ, нищо нѣма да ви ползва. Туй знание, което имате, може да ви ползва до толкова, доколкото ако вие спуснете вашитѣ корени въ туй знание и изтеглите соковетѣ и можете да растете. Не трѣбва да се спъвате, да казвате само: Ние се запознахме съ Любовьта. Оставете туй запознаване. Азъ следа въ моитѣ научни изследвания. Много мѫже и жени преди да сѫ се оженили, бѣха много красивиидея има въ тѣх, а следъ като се ожениха, потъмнѣ лицето имъ, стана безъ смисълъ. Казвамъ: Тази жена, която следъ като се ожени и потъмнѣе лицето, тя се е втвърдила. Тя се е осигурила, намѣрила мѫжъ да я храни. Тя мисли, че е намѣрила единъ светия, съ когото да живѣе. Но потъмнѣ лицето й, тя се е втвърдила. Вие сте въ единъ времененъ порядъкъ. Не мислете, че женитбата е нѣщо леко. То е едно голѣмо изпитание и нѣма по-голѣмо изпитание въ свѣта отъ женитбата! Това сѫ моитѣ наблюдения. Нѣма по-тежко изпитание въ живота отъ женитбата. И всичкитѣ падения на човѣчеството се дължатъ на женитбата на хората. Нищо повече. Адамъ като се ожени, дойде най-голѣмото нещастие въ свѣта. Докато бѣше самичъкъ въ рая, нѣмаше нещастия. А щомъ се ожени, изпъдиха го изъ рая навънъ. Веднага го изпъдиха. Сега ще кажете вие - че ние смеоженени. Тамъ е вашето нещастие, че сте оженени. Изхвърлете сега идеята, че сте оженени. Азъ да ви кажа сега: Отречете се въ себе си отъ идеята, че сте женени. То е едно светотатство! Азъ да ви кажа, онзи, който иска да намѣри Господа и който мисли, че е жененъ - ти си създавашъ най-голѣмото нещастие. Жененъ, за кого? Но разбирайте ме сега право. Вие ще кажете сега нѣкому - ти не си жененъ. Та азъ бихъ желалъ всички да не сте женени. И считайте,че имате една другарка като една ваша съработничка, една ваша помощничка, но не считайте, че сте женени заради нея. Считайте,че тя е свободна. Една душа, която е дошла - единъ пѫтникъ, който се среща съ васъ, но тази душа вие наричате своя жена. И питате за нея, въ онзи свѣтъ ще се познаваме ли ние жененитѣ? Че вие искате да пренесете нещастието и въ другия свѣтъ. Не, ни най-малко нѣма да се познавате по този начинъ. Въ онзи свѣтъ, ако влезнете, тамъ ще ви турятъ на карантина, ще бѫдете като чумави, та тѣзи идеи, които сега имате, че сте женени, избийте ги вънъ отъ главата си. Тамъ на карантина ще ви поставятъ. Най-първо ще мислишъ, че не си жененъ и докато не избиете тѣзи идеи отъ главитѣ си, вие ще живѣете въ свѣта на илюзиитѣ и на разочарованията. Подъ думата “жененъ” ще считате единъ слуга, който има да извърши една работа на господаря си и като я свършите, ще кажешъ: Господи, освободи ме отъ тази работа, която свършихъ. И той иска женениятъ да знае дали презъ вечностьта тази жена, която има сега, ще бѫде съ него. И тя иска да знае сѫщото. Въ вечностьта само Единъ ще бѫде съ васъ и Този, който ще бѫде съ васъ, това е Богъ, който ви е създалъ. А човѣкътъ въ сегашната форма, той се измѣни, и нѣма да го познавате. Та, казвамъ Ви сега: Ще се разхипнотизирате. Туй състояние, което сега имате, то е хипноза. Азъ сега правя научни изследвания и ние трѣбва да се освободимъ отъ хипнотическото състояние, което сте набрали. Много отъ вашитѣ състояния и постѫпки, това, което наричаме наследственитѣ черти, то е една хипноза у човѣка. Наследственостьта е хипноза - нѣща вторични, които сѫ наследени у човѣка, - и отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Тѣ хипнотизиратъ човѣка. На единъ човѣкъ ще му внушатъ: е идешъ на еди коя си дата следъ два-три месеца и ще направишъ едно престѫпление. Или може да ти турятъ въ ума, че ще идешъ въ кръчмата да си зарѫчашъ една ока вино и да го изпиешъ. Ти може никакъ да не си пилъ, но като дойде внушената дата, тѣ ще тесъбудятъ, ти нищо нѣма да знаешъ, не помнишъ. Но за това време въ тебе се яви едно желание да идешъ въ кръчмата и да пиешъ вино. До тогава не ти е идвало на умъ да идешъ тамъ, но сега искашъ да идешъ въ кръчмата и да пиешъ. А туй желание отъ тѣхъ е, и ти не знаешъ отъ кѫде е, отъ кѫде те е сполетѣло. А тѣ сѫ те поставили въ единъ хипнотиченъ сънъ и ти отивашъ и изпълвашъ тази идея. Следователно, ти ще седнешъ и ще се разхипнотизирашъ отъ тази идея и наново ще се магнетизирашъ, и намѣсто да отидешъ да пиешъ едно кило винце, ще туришъ въ ума си другата мисълъ, на себе си ще кажешъ: Следъ три месеца ще отидешъ въ планината при извора и ще пиешъ отъ хубавата чиста вода. Ти ще намѣришъ този изворъ горе нѣкѫде въ планината. И като дойде туй време, ти намѣсто да отидешъ въ кръчмата, ще идешъ въ планината при извора. Та, ако ти не си внушишъ да идешъ нагоре въ извора, ти ще идешъ в кръчмата. Нищо не може да те избави отъ това. Нѣкой казва: Не ме интересува онзи свѣтъ. - Като не те интересува онзи свѣтъ, ще дойде другия свѣтъ. Защото, ако не се интересувашъ отъ Бога, дяволътъ ще се интересува отъ васъ. Защото, ако Господъ не се интересува, дяволътъ се интересува за хората. И тѣ сѫ такива служители, ще дойде единъ день, ще ви тури единъ юларъ и ще те поведатъ нататъкъ, дето ти не искашъ и ако не приемешъ Бога, тогава ще дойде страшното! Сега вие мислите,че сте свободни, а не сте свободни. Де сте свободни, кажете ми? Азъ съмъ виждалъ тукъ въ събранието вие не може да се въздържате. Де е вашето търпение? Азъ по нѣкой пѫтъ съмъ изпитвалъ на нѣкого състоянието. Какво колебание има. Какъ хората сами си създаватъ своето нещастие. А може да бѫде и другояче. Ето тия хора какъ си създаватъ своето нещастие. Вие мислите, като имате свобода,че така и така може. Сега азъ като ви говоря, азъ предизвиквамъ у васъ известенъ смутъ, но азъ съмъ силенъ. Сега може да се боря съ всички, не само съ васъ, вие мислите, че съмъ играчка. Помнете: Въ сегашния случай азъ мога да се боря не само съ васъ, но и съ цѣлия адъ мога да се боря. Разбирате ли какво значи това? И нѣма сила, която може да ми противодѣйствува! Защото зная, че Богъ е Господаръ въ свѣта. Та не искамъ вие да бѫдете роби. По нѣкой пѫтъ нѣкои отъ васъ искате да знаете, защо Учителя не направи това? Питамъ ви сега: Защо се подлагате вие на този хипнотически сънъ въ себе си? - Не трѣбва да бѫдемъ роби единъ на другъ! Азъ не искамъ да подчиня вашето съзнание на своето съзнание, каквото азъ ви казвамъ,понеже азъ го казвамъ. Не. В дадения случай искамъ да вървите по онзи пѫтъ, който Богъ е създалъ заради васъ! Не че азъ вървя по него. Ако река, че този пѫтъ азъ го направихъ, не. Никакъвъ пѫтъ азъ не съмъ направилъ. По човѣшки говоря. Но казвамъ: Единъ пѫтъ, по който вие трѣбва да вървите. И като вървите по този пѫтъ, вие ще намѣрите вашето щастие. Тогава вие ще влѣзнете въ онзи Домъ, имате единъ Баща, братя и сестри, които трѣбва да намѣрите. Не става въпросъ вие да се жените. Ако е за женене - женитбата е единъ процесъ. Ако нѣкога вие искате да се жените, то трѣбва да се заинтересува невидимия свѣтъ от васъ. За да се жените, вие трѣбва да разберете тази идея, тя е донѣкѫде правата. Но питамъ ви сега: Вие когато сте се женили, небето интересувало ли се е отъ вашата възлюблена? Вие като се женихте, Господъ интересуваше ли се отъ вашия възлюбленъ? И взеха ли тѣ участие въ това? И писанието казва: “Туй което БОГЪ е съчеталъ” - съчетанието на душитѣ, което Богъ е създалъ, то е законътъ на Любовьта и то е законъ на проява на Любовьта. Всичкитѣ души се обичатъ. Защото въ обичьта ние се освобождаваме. Да любишъ нѣкого, значи да го освободишъ. И ако ние обичаме нѣкого и не го освобождаваме, то е кривия пѫтъ. Любовьта е законъ на освобождение. И ако ти любишъ - и другитѣ можешъ да освободишъ, и себе си можешъ да освободишъ. Ако не ги освободишъ, тя не е любовь на Бога. Искате да измѣните живота си. Това трѣбва да залегне въ вашето съзнание. Т.е. вие искате да изживѣете живота си. Ще дойдатъ старини. Единъ день ще ви отслабнатъ краката - нѣма да ви държатъ, ще дойдатъ несгоди въ живота ви и какви не изпитания ще дойдатъ въ живота ви. Единственото нѣщо, което може да ви помогне, то ще бѫде Любовьта - Божествената Любовь. Сега да се спремъ на думитѣ на Христа. Вие изучете 17 глава /отъ Ев. на Иоанна/, въ нея показва Христосъ вѫтрешната връзка каква трѣбва да бѫде. Че туй, което Христосъ е казалъ, вие всички трѣбва да имате туй положение. Христосъ казва: Азъ свършихъ Твоята Воля и Те прославихъ, сега ида при Тебе, казва Христосъ, и като бѣхъ въ свѣта, тѣзи, които Ти ми даде, Азъ ги пазехъ въ Твоето Име. Сега ги оставамъ, Ти ги пази за въ бѫдаще. Та, като четете цѣлата глава, това ще бѫде една поука за васъ. Сега азъ нищо не давамъ. За менъ да мълча е по-добре да уредя своя си животъ и да не говоря на хората. Щомъ говоря на хората, азъ всѣкога губя. Какво ще спечеля сега да се занимавамъ съ хората? Азъ вѣрвамъ ивъ друго, защото и безъ да имъ проповѣдвамъ на хората, тѣ пакъ ще влѣзнатъ въ сѫщия пѫть, но ще минатъ милиони години страдания, страдания, блъскания, блъскания и пакъ ще влезнатъ. Една вода, която е излѣзла отъ главния изворъ, тя като върви, ще се блъска, блъска и ще влезе въ морето. Но има единъ начинъ, по който водата може да влезне въ морето, безъ да се окаля. Тази вода отъ самия изворъ като извира, тя се изпарява и въ въздуха отива и въ видъ на пара и после на капки ще отиде въ океана. И по-добре е за васъ като дъждъ да паднете въ океана, отколкото хиляди години да се лутате, лутате и пакъ ще влезете въ океана. Сега вие ще кажете: Ние ли сме най-лошитѣ хора? Така не се разсѫждава. Не е въпроса лоши хора. Въпросъ е онзи капиталъ, съ който работимъ, въ края на краищата каква полза ще остане заради насъ. Сега разсѫждавайте. Вие имате единъ богатъ капиталъ, оперирате съ милиони и въ края на краищата какво ще остане отъ вашата фирма като ликвидирате? Направете единъ балансъ въ края на годината. Каква печалба ще имате. Ама ако следъ като си направите смѣтката и останете съ единъ дефицитъ отъ 30 милиона? Оперирате съ 50 милиона и на баланса 30 милиона останалъ дефицитъ. Защо ви е тогава тази операция? Защо ще си създадемъ една бѣла на главата? Да имате най-малко 10 милиона, които да останатъ. Съ тия 10 милиона не заради васъ, но да имате да функционирате, да правите добро, - азъ трѣбва да бѫда богатъ, за да мога да помагамъ; азъ трѣбва да бѫда ученъ, за да мога да помогна и трѣбва да бѫда добъръ, за да мога да помогна. Туй е моята цель. Добротата не мога да задържа за себе си, то е единъ капиталъ, съ който трѣбва да функционирамъ. Знанието е единъ капиталъ, съ който азъ трѣбва да функционирамъ. И богатството е единъ капиталъ. Искамъ и вашето знание, вашето богатство и вашата доброта да бѫдатъ единъ капиталъ, съ който вие да функционирате. И не ви желая нито единъ отъ васъ да фалирате. Нѣмамъ никакво желание да фалирате, защото нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това да фалира. Това значи да изгубите всички условия въ живота. Казахъ ви, че идеята за женитбата не е разбрана. Вие казвате: Да оженимъ човѣка. Че тогава, както хората се женятъ сега, това не е едно Божествено учреждение. Вие си създавате сами на себе си едно зло. Онази храна, която азъ приемамъ, трѣбва да бѫде най-чистата, най-хубавата, че като я приема не само на вкуса ми да бѫде добра, но и вѫтре да усетя, че е добра. Ами че онази храна, която следъ нѣколко часа азъ трѣбва да я върна назадъ, защоми е такава храна? Защо ми е да правя приятелство съ хората, че после да се разкайвамъ? Ако се запознаешъ и после да ти е приятно,че имашъ единъ приятель, на когото можешъ да разчиташъ, това разбирамъ. Защо ти е единъ приятель, който въ най-мѫчнитѣ минути въ живота ще те остави? Защо ти е една другарка, която следъ като умрешъ, тя ще си намѣри другъ мѫжъ? Смъртьта показва до колко се обичатъ хората. Тя ще плаче за мѫжа си и следъ като умре той, тя ще търси другъ мѫжъ да се ожени. Женитбата трѣбва да бѫде еднобрачна! Еднобрачие има въ свѣта! При многобрачието вие сте на кривъ пѫтъ. Многобрачието е едно изопачаване въ живота. Защото онѣзи души - сроднитѣ души - тази душа, която е готова да жертва всичко за тебе, при всичкото време тя не търси своето щастие. Азъ ги наричамъ сродни души: Тя, като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Не казвамъ, че не търси своето щастие - тя като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Азъ като работя за себе си добре, работя добре и за другитѣ хора. Казвате, че вече ще се обезличите. Щомъ еднитѣ се обезличаватъ, другитѣ се оличаватъ. Това е крива посока. Значи, азъ жертвамъ живота си другитѣ да се развиватъ, а пъкъ азъ да стана котаракъ. Благодаримъ за това! Азъ бихъ предпочелъ да подигна котарака на моето положение, а не азъ да се връщамъ да имамъ неговитѣ разбирания. Така е, нищо повече! Та, казвамъ сега: Правете различие - различавайте. Сегашнитѣ ви възгледи не сѫ ваши. Тѣ сѫ чужди. Този капиталъ се е обезценилъ и тия ваши възгледи едва струватъ 10 стотинки. И ако не ми вѣрвате, азъ ще ви дамъ още 20 стотинки, за да ви водя смѣткитѣ въ Божествената книга. А съ 30 стотинки, азъ да ви кажа, нищо нѣма да направите. Значи вие вѣрвате въ законитѣ на кацитѣ. Щомъ се скѫсатъ обръчитѣ, всичкитѣ тия части на кацата нѣматъ нищо общо помежду си. Ако насъ само нуждата ни привлича, че ние се подчиняваме на нѣщо - това е Любовьта. Не физическата любовь, Божествената Любовь. Божествената Любовь трѣбва да ни свържи въ едно цѣло да работимъ за една велика идеяда работимъ за Бога. Азъ съмъ говорилъ по единъ начинъ и като ви говоря на васъ следъ всѣка една беседа азъ гледамъ, не искамъ да обида хората, но гледамъ какъ си влияятъ, какъ разбиратъ. Много пѫти азъ говоря едно, а тѣ разбиратъ друго. Нѣщата първоначално сѫ били Божествени, а после тѣ сѫ изгубили качествата на своята Божественость. Значи Божественостьта си е заминала. Смѣняване е станало, намалява се Божественото въ свѣта. Въ свѣта има нѣща,които не сѫ Божествени. И тогава хората сѫ почнали да смѣнятъ Божественото съ човѣшкото. И почватъ да даватъ повече цена на човѣшкото. Но човѣшкитѣ нѣща винаги оставатъ човѣшки ; а Божественото винаги остава Божествено! Сега какъ ще познаете,че известно нѣщо е Божествено, а друго не е при сегашния моралъ? Представете си, че при сегашния мораль вие сте единъ жененъ мѫжъ, нали? Жена ви я нѣма въ кѫщи. Отвънка е студено -35 градуса студъ има. Нѣкоя екскурзиантка, млада мома, пропаднала въ екскурзията, връща се и влиза въ кѫщата ви. Вие трѣбва да й направите една услуга. Сегашниятъ моралъ казва: Ти трѣбва да отстѫпишъ леглото си, да легне тя на леглото, а ти да дежуришъ презъ цѣлата нощъ. Хубаво е това, но това още не е моралъ. Отъ гледището, както азъ разбрамъ нѣщата, вие ще имате две стаи и ще имате едно много хубаво легло за вашитѣ гости, като дойдатъ. Като дойде нѣкой гостъ, вие ще го въведете въ новата стая, дето е за пѫтници и туй легло, дето никой не е лѣгалъ, ще го дадете на тази младата мома и ще й дадете ключъ - това е моралъ. Нѣкой ще каже - Че отстѫпи своето легло. - Не отстѫпвамъ никога своето легло, защото въ духовния свѣтъ нѣма никакви легла и никакви стаи нѣма тамъ, то е само за земята така. Въ духовниятъ свѣтъ нѣма кревати и юрганъ, нѣма и възглавници и кревати съ пружини нѣма тамъ. Питате: Въ онзи свѣтъ има ли пружини? Ще се спи ли тамъ? Казвате - не е меко леглото ми. Или другояче да ви представя. Ако дойде при мене такава млада мома, отъ Божествено гледище азъ нѣма да й набера плодове въ една паница, но азъ го считамъ то е хубаво, отлично, и то е Божествено, но то не е идеалъ. Като дойде тя, азъ ще я запозная съ градината и ще кажа: Заповѣдайте, може да си откъснете отъ плодоветѣ на цѣлата градина, отъ което дърво ви се хареса сама си откъснете, което вие обичате. Това е идеално. Всѣки единъ може да бѫде свободенъ той да си откъсне самъ плодъ, единъ, два, три, десетъ - това е Божественото. Ще дойде нѣкой при менъ сега, често ми донасятъ подарѫци, такива откъснати подарѫци отъ градината. И това е хубаво, не е лошо. Но на менъ ми е по-приятно азъ да ида самъ да си откъсна отъ плодоветѣ. Та сега, азъ не искамъ да забъркамъ единъ буламачъ и да ви го дамъ. Азъ съмъ справедливъ, не искамъ да забъркамъ единъ буламачъ и да кажа: Яжте сега! Но искамъ да ви покажа единъ пѫтъ, по който може да вървите. Азъ не искамъ вие да бѫдете като менъ, да мислите като менъ. Защо? По нѣкой пѫть отъ известно гледищеазъ мисля така, но начина, по който разглеждамъ единъ предметъ, то е само времененъ. Азъ разглеждамъ този предметъ така, но има другъ начинъ, по който азъ мога да развия тази тема. Но сега не мога да засегна това, понеже не му е времето. Но казвамъ: Тъй, както сега говоря, ако вие останете само съ това, азъ не съмъ ви казвалъ още сѫщественото. Но казвамъ: По този пѫтъ ще отидете въ Божествената градина и ще си откъснете отъ този плодъ, който на васъ ви се харесва. Сега вие казвате: Какво да мислимъ ние за Учителя? И азъ се питамъ: Какво трѣбва да мисля азъ за васъ? Сега туй, което вие трѣбва да запомните: - Какво азъ трѣбва да мисля за васъ? Казвамъ: Трѣбва да мисля за тѣхъ туй, което Богъ мисли за тѣхъ. Е, какво трѣбва да имъ направя? - Туй, което Богъ иска да имъ направя! А вие казвате: Какво да мислимъ ние за Учителя? - Ще мислите туй, което Богъ мисли за менъ. - Е, какво да направимъ за Учителя? - Ще направите туй, който Богъ иска да направи заради менъ. Тъй, умното е това, нищо повече. И вече отношението е право. Ама какво трѣбва да мислиме? - Туй, което Богъ мисли. Ако туй може да мислите, то е правото положение. Ако мислите другояче за менъ, ще се съблазните. Другото, което може да мислите за менъ, то е користолюбие. Сега вие вѣрвате въ менъ, защо? - Защото давамъ азъ нѣщо. Но това е користолюбие вече - ама казвате: Той ме излѣкува. Това е корестолюбие: Втори пѫтъ като се разболеете, пакъ да дойдете, за да ви излѣкувамъ. - И това е користолюбие. И нѣма да има нѣщо, което да не е користолюбие. Та да имате отношение не отъ користолюбие. - Безъ користолюбие! Нищо повече. Азъ слушамъ: Нѣкой казва: Азъ го излѣкувахъ. Само временно го излѣкува и утре стане нѣщо, той пакъ се разболѣлъ. Азъ не искамъ да лѣкувамъ хората по този начинъ. Азъ ви правя една услуга, понеже това е въ реда на Божествения свѣтъ. И ако азъ не го направя, правя пакость на себе си. Казвамъ, не искамъ да направя зло на себе си, трѣбва да направя услуга нѣкому или добро. Но вземамъ за себе си. Това е за менъ. Защото ако не го направя, правя пакость на себе си. Нищо повече. Той иска да ми каже да направя една услуга. Ако ти направишъ една услуга, на себе си може да направишъ услуга. И непременно ще направишъ добро и на другитѣ. Ти прави услуга на себе си. Ако ти, ти на себе си не можешъ да правишъ услуга, и на другитѣ не можешъ да направишъ услуга. Ако ти себе си не обичашъ, и менъ не може да обичашъ. Ако азъ Бога не обичамъ, и васъ не мога да обичамъ. Ако азъ Бога не обичамъ, и себеси не мога да обичамъ, и васъ не обичамъ. За менъ е така. Значи първо, ако азъ не обичамъ Бога, и себе си не мога да обичамъ, понеже съмъ излѣзналъ отъ Бога. - Трѣбва да обичамъ Бога. Като обичамъ Бога, обичамъ и себе си. И онзи законъ е вѣренъ, може да обичамъ и васъ. Въ това нѣма изключение. Но ние се спираме и объркваме закона. Но ти не можешъ да се спрешъ. Ние оставяме Бога настрани и казваме: Да обичаме ближнитѣ. - Не може да обичашъ ближния, ако не обичашъ Бога. Моята любовь къмъ ближния е едно отражение въ моята любовь, която азъ имамъ къмъ Бога. Та казвамъ сега, трѣбва да се спрете върху изучаването на закона: Любовьта ви къмъ Бога да бѫде изходната ви точка. Вие сега се плашите. Хей, азъ съмъ гледалъ, азъ разрешавамъ трудни задачи. Вие се оплаквате отъ мѫчнотиитѣ. Всѣка една мѫчнотия въ живота е единъ изпитъ. Да покажете, до колко вие имате знание. Че де е Любовьта ви къмъ Бога? Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която не може да се разреши въ Божията Любовъ. Нѣма противоречие въ това. Азъ мога да отида при който и да е банкеринъ, и зная какъ да се справя съ него. Сега, не че ме интересуватъ банкеритѣ. Тѣ сѫ най-твърдитѣ хора. И въ всѣки единъ лошъ човѣкъ се крие нѣщо хубаво. Да кажемъ, че нѣкой е егоистиченъ. Трѣбва да знаете какъ да постѫпите съ него. Ти като идешъ при този лошия човѣкъ, при най-егоистичния човѣкъ, ако знаешъ какъ да постѫпишъ, той ще ти услуѫи. Но трѣбва да носишъ нѣщо съ себе си. Мислите ли, че азъ ако занеса на единъ български банкеринъ, и му покажа единъ диамантъ, който е като едно кокоше яйце, че нѣма да му свѣтнатъ очитѣ! И веднага ще ме кредитира съ сто хиляди лева най-малко! И той ще бѫде на моя услуга. Стига вие да носите този диамантъ колкото кокоше яйце съ себе си. Диамантъ трѣбва да носите съ себе си. И този диамантъ, това е Любовьта! Покажете я кѫдето и да е, тя цѣна има! И като я покажете на банкерина, ще му светнатъ очитѣ. И ще бѫде веднага на ваше разположение. Но ако не носите диамантъ, ще каже: Условия нѣмамъ, кредитъ нѣма. Нищо нѣма. Сега азъ не искамъ да ви обезсърча. Вие имате, не че нѣмате диаманти, не мога да ви откажа това. Но тѣ сѫ като просени зърна. Малки диамантчета. Идешъ ти при единъ банкеръ. И той като погледне, казва: Занеси го другаде. Той ще те прати при другъ. Малки диаманти като просени зърна имашъ. А тази просената любовь не помага. Тамъ е другъ законътъ. Този диамантъ ще го туришъ въ земята. И следъ като го садишъ три години по закона на подобието,ще го направишъ като едно гълѫбово яйце. И той ще добие друга цѣна. Три години трѣбва да работишъ върху единъ просенъ диамантъ, за да получишъ единъ диамантъ като гълѫбово яйце. И тогава пложението ще се подобри. Та казвамъ: Искамъ вие да бѫдете хора силни! Да ви изпита човѣкъ въ любовьта. И като ви изпита презъ всичкитѣ изпитания и мѫчнотии, да се не измѣни вашата любовь. Казва, азъ глупавъ бѣхъ едно време. Поумнѣлъ съмъ сега. - Какво си поумнѣлъ? - Азъ зная всичкитѣ окултни науки. Зная всичкитѣ слабости на хората. Ако искамъ да ги използувамъ, мога да използувамъ когото и да е. Но ако река да ги използувамъ тъй, както ги използува дявола, ще се превърна като него. Знаете ли го туй! Не. По този пѫтъ не върва азъ. Въ моята програма е друго нѣщо: Нищо за себе си азъ не искамъ. Защо? Защото всичко имамъ. И нѣма опасность. Азъ всичко имамъ. И туй, което имамъ, никой не може да го вземе. Когато цѣлиятъ океанъ е мой, кой може да го изпие? Не може да се изпие. Та искамъ и вие да вървите по сѫщия пѫтъ. Нищо да не искате, но всичко да имате. И като имате всичко, да не ви е страхъ. При менъ идватъ много, казва: Не мога да се разбирамъ съ еди-коя сестра. - Е, защо не може да се разбирате? Азъ правя малки опити. Идва нѣкой при менъ, азъ само гледамъ какво е неговото естество, какво е неговото разбиране. Той ми се оплаква, че хората сѫ корави, коравосърдечни, че не може да се живѣе, че не си живѣятъ. Той ми говори за себе си. Казвамъ: И азъ съмъ отъ лошитѣ сега. Той ми говори на менъ и ме наблюдава,че утре, ако и азъ не му помогна, той ще иде при другъ и ще каже: Онзи, и той е отъ тѣхъ. Азъ седя, и което ме спѫва, е колко да му дамъ? Много мѫчно е да му дамъ толкова, че нито повече, нито по-малко. Но сѫщевременно да е доволенъ. И тъй дълго време ще мисля, какъ да му го дамъ, и колко да му дамъ. И нѣма да има никакво изключение: Щомъ му дамъ, свѣтнатъ му очитѣ, и изведнъжъ казва: То имало добри хора въ свѣта. По нѣкой пѫтъ азъ казвамъ тъй: Ще извините, нали не те приѣха? Много зле се отнесоха съ тебе! Но рекохъ, тѣ сѫ мои служители. Азъ съмъ имъ далъ нареждане, безъ мое позволение да не даватъ никому нищо. Тѣ да те пратятъ при мене. И рекохъ: Никога да не даватъ безъ мое позволение. Касиери сѫ тѣ. И като чиновници сѫ изправни! И втори тѫть азъ ще ви дамъ писмо, като се отнесете до тѣхъ, ще имъ покажете писмото отъ главния директоръ на банката. Азъ така гледамъ. Лошитѣ хора въ свѣта тѣ сѫ чиновници. Вие идете при главния директоръ на банката,намерете Христа. Слушайте, не се лъжете, намѣрете Го както трѣбва! Вие мислите, че сте го намерили. Но ако лицето ви потъмнѣе, не сте Го намерили. Онази жена, която като се ожени, че лицето и потъмнѣе, азъ зная, че тя носи нещастие на своя мѫжъ. И онзи, който се запозналъ съ Христа, и лицето му потъмнѣе, и той носи нещастие на Христа и нещастие на свѣта. Лицето ви трѣбва да свѣтне въ васъ. Ако имате единъ мѫжъ, той трѣбва да бѫде светия за васъ. И да благодарите на Бога, че ви е далъ единъ другаръ много добъръ. Да кажете: Той е толкова добъръ, добъръ е той! Гениаленъ човѣкъ, талантливъ, светия, всичко, като него не съмъ срѣщалъ. Въ свѣта нѣма като него. И той трѣбва да мисли, че като неговата другарка нѣма. Че такива трѣбва да сѫ възгледитѣ ви. А сега какви сѫ. И азъ не съмъ съвършенъ, ще кажете. Азъ слушамъ, казватъ: Той Учительтъ обича да ни върти. При мене казвашъ: Като Учительтъ нѣма! А после тамъ казвашъ: Той Учительтъ обича да ни върти, замотава ни. - А, не. Вижъ, глупавитѣ върта, за да станатъ умни. На умнитѣ добре говоря и ги угощавамъ, и на работа ги пращамъ. А пъкъ като дойдатъ Божиитѣ посланици, тѣхъ хубаво ги посрѣщамъ, и казвамъ: Кажете на Господа - каквото ми каже, азъ ще го направя! И думата Му на две нѣма да направя. Искамъ и вие да бѫдете сѫдии. Нищо повече! Другъ изходенъ пѫтъ въ живота нѣма! Всичкото величие на човѣкаи знанието му, и самоблъщанието [въобразявамъ си нещо за себе си] - въ това да се не лъже. Утре ще види, че не е така, както той си мисли. Единственото нормалното, хубавото, красивото, великото, славното, всесилното, непостижимото въ свѣта - то е Божественото! Тамъ е щастието на човѣшката душа! И науката за величието на човѣшката душа е да знаемъ за душата си или да изпълняваме Божията Воля. И туй, което Богъ изисква, то е да просвѣтнатъ лицата ни! Че въ последнитѣ дни всичкитѣ човѣшки души трѣбва да просвѣтнатъ. И всички вие искамъ да станете свободни въ Божията Любовь! Че да нѣма никакво противоречие ни въ ума ви, ни въ сърдцето ви. Сега ви поздравлявамъ, и вие правете това, което Богъ е вложилъ въ вашата душа. Отче нашъ. Въ Божията Любовь е благото на човѣка. /три пѫти/. 6,35 ч.с. Великъ день! Всички на поляната направихме упражненията си!
  16. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПЪРВАТА ДУМА 21-во Недѣлно Утринно Слово 25.04.1937 год. Неделя 5ч.с. ИЗГРѢВЪ. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. 16 гл. от Иоанна от 16 стих до краястр.499 Въ Начало бе Словото. Малко размишление. Онова, върху което Христосъ е говорилъ, хиляди проповедници се занимаватъ да тълкуватъ. Хиляди, хиляди томове са писани какво е казалъ Христосъ. Мислятъ, че всичко, което тѣ тълкуватъ, Го е казалъ. Така казалъ Христосъ. Казвамъ: Много трудно е да се изнесе единъ фактъ тъй, но да се изнесе истината. Казва, азъ говоря истината. Щомъ човѣкъ говори истината, всички хора трѣбва да бъдатъ свободни, тъй ние разбираме. Или казано другояче, че не може да гощавашъ хората, които не сѫ гладни. Ти не може да дадешъ обядъ на хората, които не са жадни. Ти не може да давашъ концертъ на хората, които са глухи. Ти не може да палишъ свещъ на хора, които са слепи. Има нѣща въ живота. Казвамъ: Мъчно е да се изнесе онова състояние, което Христосъ ималъ. Въ даденъ случай, когато говори: “Иде час, когато всички ще ме оставятъ, самъ ще остана, нѣма нито единъ да остане около Мене” ще има една вѫтрешна пълнота. Понѣкой пѫтъ хората знаятъ какво нѣщо е самота. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не е опиталъ самотата въ микроскопически смисълъ. Щомъ ви е мъчно, това е самота. Най- малката мъчнотия, която усещате, това е самота. Най-малката скърбъ, най-малкото разочарование, то е самота. Казвамъ, всичките работи, които причиняватъ разочарования на хората, то е въ самотата. Когато си самотенъ, ти усещашъ тази вѫтрешна скърбъ. Казва Христосъ - “Всички вие ще ме оставите, но благодарение, че не съмъ самъ останалъ” - имаше Единъ, въ който вѣрваше, че нѣма да Го остави. Разочарованието въ живота ще седи въ това, че всичкище ви изоставятъ. Туй да го знаете. Ще остане само единъ. Нито единъ отъ тѣзи, които са около васъ нѣма да остане. Тогава вие ще се намерите въ онова противоречие, въ единъ отъ най-видните ученици въ миналото, който завършилъ своята школа, пратилъ го учителять му да издържи последния си изпитъ. Далъ му следните наставления: Вода нѣма да газишъ. По трева нѣма да ходишъ. По пѫтя като ходишъ, праха нѣма да смущавашъ. Прахъ нѣма да дигашъ. Като стъпишъ, прахъ да не дигашъ. Месенъ хлябъ да не ядешъ. Вода въ чаша да не пиешъ. Подъ сѣнка на дърво да не седишъ. Пари да не носишъ. Съ тояга да се не бранишъ. Още хиляди работи му е казалъ. Казалъ му: Ти на слънцето нѣма да гледашъ. Презъ свѣтълъ денъ нѣма да ходишъ. Въ тѫмна нощъ нѣма да се скиташъ. Въздухъ нѣма да дишашъ. Да не се опетнишъ. Покрай воденица нѣма да минавашъ. Валѣни дрехи нѣма да носишъ. Отъ прежда дрехи, който носи, нѣма да ги гледашъ. Красиви жѣни нѣма да поздравлявашъ. На силните мѫже гръбъ ще обръщашъ. Отъ учените хора ще бѣгашъ. Съ невежите нѣма да се препирашъ. Питамъ сега, кой като ходи по целия свѣтъ, ученикътъ казва: Учителю, невъзможно е да изпълня всичките правила, които ми даде. Казвамъ: Има още да учишъ. Та и на васъ ви казвамъ: Има още да учите и като се върнете, на тия въпроси може ли да отговорите? По пѫтя като ходишъ, да не смущавашъ праха. Значи трѣбва да знаешъ известна формула, само тогава може да не смущавашъ праха. Казвашъ, ти сега праха да не смущавашъ. Ами когато той те смущава? Питамъ сега, парите ли смущаватъ човѣкъ, или човѣкъ смущава парите? Ако се открие единъ денъ, че ти си обидилъ, кѫде ще бъде вината - въ парите или въ тебе? Казва учителятъ му: Ако имашъ пари, не ги носи, понеже ще вървишъ тъй леко, понеже парите, които са въ кесията ти, ни най-малко да не направишъ сътресение, да не се допратъ една до друга, понеже като се допратъ, ще си пукнатъ главите. Питамъ сега, отъ васъ кой не е направилъ прегрѣшение противъ парите? Кой банкеръ, който, като вземе парите, не хвърля банкнотите? Като вземе банкнотата, хвърля я. Това е докачение за парите. Като нѣкой парцалъ я хвърля. Хиляди и хиляди, нахвърлятъ ги. Вземе ги и ги тръсне на земята. Нѣкой на пакетчета ги свързватъ. Наредили са ги и са ги навързали. Питамъ сега, туй което на тебъ ти дава свобода, само не е свободно. Бихте ли желали да имате свободата на парите? Притова бихте ли желали да имате свободата на вашите крака. Или бихте ли желали да вършите това, което вашите крака вършатъ? Ни единъ отъ васъ нѣма да се съгласи на тази служба. Разбира се, това са редъ разсъждения за една човѣшка душа. Но какво би казалъ ти на една муха? Може ли да седнешъ да й разправяшъ за всичките философски твърдения. Какъ ще пренесешъ своята идея на една муха. Че знаете ли мухите колко престъпления правятъ? Кацне тя отгоре ти, ти си единъ царски синъ съ една божествена идея, главата ти е чиста. Тя кацне отгоре, казва, петъ пари не давамъ. И оставя своята визитна карта отгоре на главата. Че така е. Питамъ сега: Мислите ли, че тази муха, когато стане единъчовѣкъ, че ще й се простятъ прегрѣшенията, че тя ходила на главата на царския синъ отгоре, да си остави своята визитна картичка? Споредъ правилата защо тази муха да не ходи въ своя клозетъ, ами по главите на хората. Ние искаме дълбоки разсъждения. Дойде една мисълъ въ васъ. Тя е една умствена муха. Следъ туй тази муха ще остави нѣкакви извержения въ тебе. Това е най-лошото нѣщо, въ което ние попадаме. Да може да се освободимъ отъ ония странствующи мисли, които има. Мисълъ нито я викашъ, нито я желаешъ по видимумо и тя се натрапва въ съзнанието ни. Нѣкой пътъ идатъ положения да се обезвѣришъ. Ще дойде веруюто, въ което ти вѣрвашъ - ще го отречешъ. Сега вас ви се вижда малко странно. Забележете, онова нежно детенце, онази нежна дъщеря , единъ денъ тя се отрече от майка си, синътъ се отрича от баща си. Сега аз ви говоря за нѣща, които ставатъ въ свѣта. Какъ ще обясните вие ония, големите противоречия. Хората искатъ единъчистъ и свѣтъ животъ, който не съществува. Тъй, както хората сега живѣятъ съ тия мисли и желания, те ще си останатъ тамъ, дето са. Защото всеки единъ предметъ не може да вдигнешъ от мѣстото, ако не усилишъ движението. Всѣкога човекъ трѣбва да усили движението на своята мисълъ. Всѣки трѣбва да усили движението на слабата мисълъ. Ако твоята мисълъ не е силна, както витлото на един аеропланъ, или на единъ корабъ, да се движи силно твоятъ корабъ нагоре... Ако върви полекичка по обикновеному, казвашъ: Да имамъ една кѫщица, да имамъ малко пари, да имамъ малко хлѣбъ,че така да преминемъ живота. Съ тази мисълъ кѫде ще идешъ? Съ тази мисълъ ти ще стоишъ на туй мѣсто, дето е кѫщата ти. И съ този малкия хлѣбъ ти ще останешъ пакъ на същото мѣсто, дето е хлѣбътъ. За примеръ, кое е онова, което ви смущава? Кое еонова, което ви причинява недоволство? Понѣкой пѫтъ вие искате да бъдете много близки единъ на другъ. Но знаете ли какво нѣщо е близостьта? Самотата е страшна, но близостьта е два пѫти по- страшна. Ами представете си, ако слънцето би имало като насъ две рѫце, тъй да се проточатъ до земята, и ако слънцето има най-малко 2000 градуса топлина, учените хора още не са дошли да установятъ колко е температурата на слънцето. Едни казватъ, че има 6000 градуса, други 10000, други 40000. Да оставимъ високите температури, понѣже сѫ непонятни. Да допуснемъ, че имате 2000 градуса топлина. Ако рѫката на слънцето присъствува тукъ на земята, ако това слънце иска да те погали, какво ще стане съ тебе? Или ако с 2000 градуса топлина погали кѫщата ви, или ако тази рѫка мине покрай България и погали България, какво ще стане с васъ? Отдето мине, ще бъде като чума, всичко туй ще се стопи. Писанието казва - Богъ е огънъ пояждающъ. Вие искате Господъ да ви срещне, да ви помилва. Какво ще стане съ васъ, като е огънъ пояждащъ? Богъ казва на Мойсея: Никой не може да види моето лице и да остане жив. Казва, само като заминемъ много далечъ, едва да види малко дрехата ми, отъ опашката на дрехата ми, една микроскопическа частъ да види отъ Бога. Сега мнозина отъ васъ представяте Бога като едно сѫщество, като човѣка, когото да прегърнете, да целунете, да Му изкажете вашите мъчнотии и страдания. Идея за Бога. Мислите ли, че като идешъ при Бога, той ще слуша твоите несрети, които тукъ си претърпялъ на земята? Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е откъсналъ главите на 10 мухи. Има ли нѣкой отъ васъ до сега поне10 стръка да не е смачкалъ на земята. Има ли нѣкой отъ васъ, който до сега поне 10 щурци да не е подплашилъ. Или поне 10 птички да не е изпъдилъ нѣкѫде? Една вечер сѣда, гледамъ отъ прозореца и като никога два гълъба кацнаха. Единиятъ обикновенъ, другиятъ шаренъ. Започна да се върти, надува му се гушата, като разтърси надуе се, после се събере като физармоника. Гледамъ неговата възлюблена предъ него, показва й се, говори й на единъ езикъ. Тя сѣди от дѣсната страна, турилъ я, върти се; после хвръкне, пакъ кацне, пакъ започне да се върти около нея и й говори. Какво си приказватъ? Защо бѣха дошли не ги зная, но въ мене дойде една мисълъ. Така са и хората. Гугуцатъси и тѣ, гугуцатъ си единъ на другъ. Единиятъ се върти, другиятъ сѣди и двамата и неговата възлюблена, гледамъ - нѣкѫде гледа. Тя гледа къмъ изтокъ. Нито къмъ югъ, нито къмъ западъ; тя седи тиха, спокойна, с достойнство, гледа къмъ изтокъ. Той седи и се върти около нея, но понеже очите й са отстрани, тя гледа какъ се върти, че й е приятно. И той, като гугуца наоколо, тя ни най-малко не издава,че има нѣкаква слабостъ да си обръща главата, ами съ окото го гледа. Той казва: Ще може ли да се мине изпита? Сега давамъ изпитъ. Предъ професорите като се движа, ще ми намерятъ ли нѣкаква погрѣшка? Казвамъ, още малко ти трѣбва. Известни движения има още. Хвръкне, върне се; хвръкне, върне се - давамъ тълкувание. Отидоха нѣкѫде и двамата, върнаха се, заминаха и двамата, отидоха нѣкѫде. До тукъ много добре. На второто мѣсто отъ коя страна ще гугуцатъ. Той до сега гугуцаше отъ дѣсно на лѣво, пъкъ сега ще се върти отъ лѣво на дѣсно. То беше първото действие тукъ. Сега второто ще бъде отъ лѣво на дѣсно. На кое мѣсто, около коя кѫща, кажете ми. Ти искашъ да обичашъ единъ човѣкъ. То е движение отъ дѣсно на лѣво. Нѣма по опасно нѣщо да се движишъ отъ дѣсно на лѣво, трѣбва да бъдешъ много уменъ. Че когато онзи силниятъ слонъ тръгне по земята, да му мислятъ другите, онези, които попаднатъ подъ неговите крака. Ако стъпи на нѣкоя жаба, какво ще остане отъ жабата? Той ни най-малко не се спира по пѫтя. Жабата трѣбва да се махне. Ако не, като стъпи, той ще я смачка. Та казвамъ сѣга, има едно положение - нашите силни мисли, нѣкой пѫтъ вие искате да имате силна мисълъ. Хубаво е да имашъ силна мисълъ, но силната мисълъ може да ти причини много големи неприятности. Ами че силната любовъ може да ти създаде цели главоболия. После ние казваме, чечовѣкъ трѣбва да бъде искренъ, да си каже мнението. Влезъ при нѣкой турски султанъ, искашъ да му кажешъ истината. Истината, че си обичалъ, че си харесалъ една отъ неговите жени. Питамъ, какъ ще те изпрати този султанъ, ако му кажешъ истината, че обичашъ жена му. Знаете ли какво може да се случи? То са обикновени работи въ свѣта. Значи въ даденъ случай ти не може да изкажешъ своитечувства. После нѣкой пѫтъ искаме да си изкажем веруюто, въ какво вѣрваме. Може ли на всяко мѣсто ти да кажешъ въ какво вѣрвашъ. Всѣко едно верую, то е важно само за човѣка, който го има. Ако азъ имамъ едно верую, то е само заради менъ. Азъ вѣрвамъ въ краката си. Но веруюто въ краката въ този пътъ, то е за мене. Вѣрвамъ, предида съмъ започналъ. Щомъ свърша движението, вѣрвамъ, че краката ще ме изнесатъ. Щом спра, какво ще бъде веруюто? Азъ ще бъда утвърденъ въ вѣрата. Азъ повѣрвахъ, че краката ми ще ме пренесатъ на 10 километра разстояние. Следъ като се спра, ще се утвърдя, че туй което съмъ помислилъ, е тъй. Онова, което краката ми кажатъ, е вѣрно. Утвърденъ съмъ, че съмъ изходилъ 10 километра. Понѣкой пѫтъ вие се обръщате къмъ Бога. Христосъ казва: Не сте попросили нищо въ мое име до сега, попросете и ще ви бъде. Но какъ ще попросишъ въ името на Христа? Има 500 милиона хора, които сега вѣрватъ въ името Христово. На денъ по единъ пѫтъ ако се помолятъ - 500 милиона просби има, които сѫ пратени въ Христовата канцелария; 500 милиона желания, просби за да се разгледатъ, знаете ли колко време ще ви вземе? Вие нѣмате една ясна представа - 500 милиона това са просби на денъ. Колко секунди има въ денонощието? 60 по 60 - 3600 по 24 часа - 86,400. Това са за 24 часа. По една секунда ако вземаше за всѣка просба, 86,400 от тия просби ще се удовлетворяватъ на денъ. За тия 500 милиона колко дни трѣбватъ? Разделете го да видите колко дни трѣбватъ. Сега вие седите и се молите на Бога. Искашъ нещо, молишъ се и очаквашъ още моментално да ви се отговори на молитвата. Да нарушишъ спокойствието на единъ секретаръ, то е едно престъпление. Сега ще преведа на васъ същия примеръ: Единъ свѣщеникъ, мисля, тръгналъ отъ Гюргево за Букурещъ. Купилъ си една хубава свѣщеническа шапка. Отворилъ прозореца на трена, показалъ си главата навънъ и въ движението шапката отскочила на земята. Той хваща дръжката за аларма и целиятъ тренъ спрялъ. Идва началника и казва: Защо спряхте влака? Казва: Шапката ми падна. Глобата, която платилъ, струвала десетъ пѫти повече отъ шапката. Питамъ сега, струва ли си да спремъ влака за попската шапка? Той трѣбвало да плати десетъ пѫти повече глоба. Питамъ сега, има ли нужда за една обикновена попска шапка да се спира божествения тренъ? Ами че всѣко едно верую, което ние имаме, то е една попска шапка. Азъ имамъ едно обикновено верую. Турилъ съмъ попската шапка на главата си и я нося. Падне шапката нѣкѫде, има обикновени работи, които считаме ние, че са важни. Важни сѫ въ дадения случай. Но една такава шапка на тебе, едно такова верую ще ти причини една вреда, ще платишъ една глоба. Та казвамъ, ние съвременните хора и въ миналото и сега, нѣмаме нѣщо определено, съкоето да постъпимъ. Вие казвате, тъй трѣбва да се обичаме - Ами какъ да се обичаме? Дайте ми единъ начинъ, дайте нѣщо отъ вашата опитностъ на вашата теория. Вашата теория да обичашъ по кой начинъ я прилагате? Този човѣкъ всѣкога да е билъ доволенъ отъ вашата обичъ. Представете си, че азъ имамъ единъ приятелъ, азъ съмъ заможенъ човѣкъ, богатъ, той има нужда. Идва и ми казва - дай ми толкозъ на заемъ. Дамъ му. Втори пътъ, трети пътъ, четвърти пътъ - пакъ му дамъ. Споредъ закона на обичьта нямамъ право да се занимавамъ съ неговите постъпки. Кога ще ги върне, то е негова работа. Азъ съмъ касиеръ. Иде той въ банката, поставя своя чекъ или записъ - азъ изплащамъ. Дали той е постъпилъ право или не, то е другъ въпросъ. Азъ трѣбва да бъда изправенъ. Иде веднъжъ, дважъ, трижъ, 10,15,30 пѫти - какво ще бъде вашето състояние? Азъ съмъ виждалъ често майки, детето на третия, четвъртия пътъ, като й каже нѣщо, майката излезе отъ търпение, казва: Стига де! Иде детето, иска сладко. Майката знае, че ако му даде, ще му подействува вредно, казва - стига толкозъ. Питамъ, сега кой отъ съвременните вѣрващи е доволенъ отъ онова, което Богъ му е далъ? Да говоримъ за нѣща, които на васъ сѫ понятни. Колко отъ васъ не сте се молили да се ожените за тозъ, когото обичате? Преди години бяхъ въ Сливенъ, дойде при мене една млада вѣрваща. Учителю, казва, искамъ да ми дадешъ наставления какъ да живѣя. Казвамъ: Ще ти дамъ, ако ме слушашъ. До тогава момите на този момъкъ не обръщатъ внимание. Те го считатъ, че отъ него всичко става, но да върти кѫща, кѫщовникъ да стане, не го бива. Единъ момъкъ има своя недостатъкъ. Много добре разсъждава, отлична философия има, паметъ добра, но само една слабостъ имаше - сегис-тогис по 4,5 цигари пушеше. Казва: Остана ми една слабостъ - да пуша по една цигара, и съ нея ще се справя. Дай ми едно наставление. Рекохъ, ти си младъ, искашъ да се женишъ. - Не съмъ мислилъ още по този въпросъ и не искамъ да се занимавамъ. Не съмъ човѣкъ, който да се жени. Рекохъ, но когато се женишъ, ти трѣбва да ме питашъ. Не се минаватъ нѣколко години, той като върви въ този пъть, прогресира. Ето, въ него се влюбила нѣкоя сестра, безъ него не може. Викамъ я , казвамъ й на нея: Отъ моето гледище ти съ него нѣма да живѣешъ. Той е много добъръчовѣкъ, но нѣма да може да живѣешъ, той си има такива черти. Тя ме гледа и ми казва: Три деня да се оженя, ама съ него да съмъ. Триденя, не искамъ повече, искамъ да живѣя съ него. Казвамъ, нѣмамъ нищо противъ, може да опиташъ твоето верую. Като се ожени, следъ три деня ми казва: Трѣбваше да послушамъ твоя съветъ. Да живѣятъ хората близо не е лесна работа. Но и самъ човѣкъ съ себе си да живѣе е много мъчно. Нѣкой пѫтъ е така,че си недоволенъ отъ себе си. Азъ понѣкой пѫтъ питамъ - кое е онова, което въ менъ е недоволно отъ менъ. Има нѣщо, отъ което си недоволенъ отъ себе си. Кой отъ кого е недоволенъ. Казвашъ: Туй, което направихъ, не е хубаво. Туй кой го направи? После защо си го направилъ? Като си го направилъ, не си доволенъ отъ себе си. Да ви преведа другия примеръ. Има нѣщо, което е недоволно. Иде единъ верующъ въ Търново, постоянно той ми разправя, че обича Господа, иска да живѣе въ Него, въ името Христово, въ тази любовь, въ онази любовь, все ме ангажира съ любовь. Говори за любовьта. Аз каквото мога гледамъ да му помагамъ. Единъ денъ обаче той дойде, излязохъ отъ търпение, понеже всеки денъ ми искаше. Казвамъ му, искай отъ менъ веднъжъ да ти услужа, че да не искашъ постоянно да ме безспокоишъ за малки работи. Той ме гледа. За твоите работи, за пари поискай, колкото искашъ ще ти дамъ, но да не ме безспокоишъ повече. Тия пари не съмъ изкаралъ, трѣбва да се моля заради тебе, кажи колкото искашъ. Ама рекохъ искай, за да се уреди този въпросъ веднъжъ. Иде той на другия денъ, преглъща и казва: 2,500 лева. Изваждамъ, давамъ му. После казва: Глава глупава, че не поискахъ 10,000, 20,000, а само 2,500 лева. Той не влиза въ моето положение. Като ми поиска 2,500, аз се намерих на зоръ. Ако беше поискал 20,000, още по на голямъ зоръ щяхъ да бъда. Той туй хичъ не мисли. Азъ превождам сега този примеръ, засягамъ себе си. Тозичовѣкъ можеше въ самото начало да го не приемамъ. Той като дойде въ стаята, азъ да стана невидимъ, нѣма ме. Азъ може да седа въ стаята, но той като отвори стаята, казва: Нѣма го Учителя. Може да го сплаша по който и да е начинъ. Като дойде въ стаята, може да изчезна, търси ме три, четири пъти и като изчезна, какво ще иска отъ мене. Като ми поиска пари, стана невидимъ. Сега, не че туй не мога да го направя, че азъ може да стана невидимъ; може, но да му дамъ 2,500 е по-лесно, отколкото да стана невидимъ, за да стана невидимъ, ще изхарча повече енергия. Ще изхарча за 10,000 енергия. Предпочитамъ да съмъ видимъ, отколкото невидимъ. Ще ви търсятъ хората нѣкѫде, не могатъ да ви намерятъ. Какъ става? Разбира сее хубаво да станешъ невидимъ, когато искашъ и когато искашъ, да бъдешъ видимъ. Та казвамъ, вие изисквате. Азъ гледамъ оттогава и до сега не съмъ могълъ да угодя на хората никѫде. Все ще ми се разсърди. Както и да постъпя, колко ли души не съмъ обидилъ безъ да искамъ. Не е единъ, повече отъ нѣколко хиляди хора има, които съмъ обидилъ. Дойде нѣкой, разболяла се жена му, казва: Кажи да оздравее. Казалъ съмъ да оздравее, наполовина оздравяла. Обиди се. Нѣкои искатъ пари отъ менъ, искатъ много, половината му дамънедоволен е. Казва: Той има, но не дава. Обхода нѣма, казва, не ме посрещна весело, студено ме посрещна. Другъ казва, той има свои ближни. Та казвамъ: Ако азъ не мога да угодя, нито вие може да угодите, искамъ това да ви кажа. Най-мъчното изкуство е да угодишъ на хората. Дошълъ съмъ до туй заключение. За да живѣятъ хората въ добро съседство, трѣбва да иматъ разстоянието на месечината до земята. Не близко разстояние. Трѣбва да бъде разстоянието на месечината до земята. После разстоянието на Венера до земята. Разстоянието на Меркурий до земята, разстоянието на Слънцето до земята. Колкото е по-далечъ, толкова е по-добре. Не мислете, ако сте далечъ отъ единъ предметъ, може да се освободите. Не може да се освободите отъ влиянието на Слънцето. Та казвамъ сега: Духовниятъ животъ изисква, то е дълбока наука. Най-голямата наука е за отношенията на хората. Когато дойдете до любовьта, вие трѣбва да знаете какъ да се обхождате съ хората. Ами че въ закона е казано да обичаме ближния като себе си. Като дойде единъ човѣкъ, ти за да го задоволишъ, спрямо всѣки трѣбва да имашъ отношение, което имашъ къмъ себе си. И той, за да те задоволи, трѣбва да има същото отношение. Не само азъ да имамъ отношение, но и той къмъ мѣне трѣбва да има същите отношения, както къмъ себе си. Ако двамата нѣмаме тия отношения, не може да живѣемъ въ любовь. Ако азъ не го обичамъ като себе си или ако той не ме обича като себе си, ние двамата не може да имаме споразумение. Казва, той не ме обича. Вѣрно казва той, но и аз може да кажа същото - и той не ме обича като себе си. Та казвамъ, ако ви кажа, както този учитель е казалъ на своя ученикъ. Ученикътъ казва: Невъзможно е да се изпълнятъ всички тия изисквания, които ти искашъ отъ мене. Та казвамъ, кои сѫ нѣщата, които може да изпълнимъ.Въ даденъ случай има нѣща, които може да се изпълнятъ. Така ще започнете. Силниятъ трѣбвада помага на слабия, но силниятъ трѣбва да знае кой е слабъ. Азъ ще ви попитамъ единъ въпросъ. Представете си, че единъ човѣкъ има1000 души, които го обичатъ и ти го обичашъ, какво ще му допринесешъ? Да допуснемъ 1000 души, които го обичатъ, му пишатъ любовни писма и той трѣбва да чете хилядата писма, в които си изказватъ своите чувства какъ го обичатъ. Ти си 1001 -ви и ти имашъ едно любовно писмо. Като пишешъ туй любовно писмо, очаквашъ отговоръ. Представи си, че следъ като си писалъ любовното писмо,че той е взискателенъ и ти каже - не си турилъ запетаята на място. Въпросителните не сѫ на мястото, удивителните не сѫ на мястото, периодите не си разделилъ правилно, после глаголните форми не сѫ на място. Съществителните имена не сѫ на място. Малко речта ти е претрупана. Казалъ си повече, отколкото трѣбва. Корегирай любовното си писмо. Защото този господинъ, когото ти обичашъ, той е професоръ на любовьта, корегира. Праща първото писмо да го поправите. Може ли да ми кажете следъ колко писма, като напишете, той ще бъде доволенъ? Азъ ако съмъ, писма нѣма да пиша вече. Ще му говоря по радиото. Тогава ще му кажа: Поправи се. Като ида първия пѫтъ, ще му кажа: Учителю, азъ те обичамъ като себе си. Какво ще ми отговори той: И азъ те обичамъ като себе си. - Тогава азъ ви обичамъ. И той казва: Азъ ви обичамъ. Казва - и двамата се обичаме. Той казва: Вѣрно, и двамата се обичаме. - Искамъ да се уча при тебе. - Азъ ще ти преподавамъ. Започвамъ да се уча добре. Всѣка добродетелъ, която ми пратишъ, ще я изпълня. И азъ ще ти дамъ ония добродетели, които може да изпълнишъ, казва учителя. По колко пѫти може на денъ да идва при тебе? Най-малко, казва той, въ десетъ години веднъжъ да се явявашъ. Ако така ви кажемъ, вие по вашему е обида. Десетъ години, това са десетъ секунди. Вие ще се явите и вашата речъ трѣбва да бъде. Сега вие не може да си представите какво нѣщо е една изобилна, една хубава реч. Една хубава речъ мяза, когато се набере най-хубави круши, най-хубави ябълки въ една кошница и ги изпратите на своя приятелъ отъ своята собствена градина. Приятельтъ, като ги види, казва: Много са хубави тия круши. По форма, по цвятъ нѣма никакъвъ дефектъ въ тяхъ. Всѣки единъ отъ васъ като говори, трѣбва да знае, че всѣка дума е като узрялъ плодъ. Въ кошницата на вашия Учителъ да бъде. Ако нѣкой пѫтъ турите нѣкоя круша, която не е дозряла, наядена от червей, туй онуй. После ти не може да пишешъ на единъ свой учителъ, когато на тебесърдцето е разстроено. Неразположенъ си, боледувашъ. Една круша, която е заразена съ нѣкаква болестъ, не може да ражда хубави плодове. Ражда само онова, което е здраво. Казватъ, лошите хора са родени не навреме. Нѣкой пѫтъ въ Божествения свѣтъ единъ праведенъ човѣкъ трѣбва да се роди точно на своето време. Ако се роди по-рано - може да е 20, 30 секунди или 20, 30 секунди по-късно, или нѣколко деня по-ранотой не е на мѣсто роденъ, не е дошълъ на място. Ако всѣка една мисълъ, която се явява у насъ, не се явява на своето време, ако всѣко едно чувство не се явява на своето време и ако всѣка една постъпка не се явява на време, тя не е приятель на Бога нищо повече. Сега всички ние мислимъ, че като се молимъ, като говоримъ, като мислимъ, каточувствуваме, мислимъ, че вършимъ Волята Божия. Вършимъ, но то не е онзи животъ на съвременните хора. Сега разбирайте добре. Азъ не давамъ тая мисълъ като критика. Щомъ е до критика, нищо не се постига. Ако река азъ да критикувамъ хората, азъ критикувамъ себе си. Пъкъ ако река да критикувамъ хората, азъ ще критикувамъ Божиите постъпки. За да критикувамъ, трѣбва да създамъ нѣщо по-хубаво отъ туй, което сѫществува. По нѣкой пѫтъ вие искате да критикувате, но никога не може да критикувашъ, ако не може да създадешъ нѣщо по-хубаво. Ако не може да създадешъ нѣщо по-хубаво, мълчи си. Та нѣкой казва, нѣмамъ ли право да критикувамъ? - Имашъ право да критикувашъ, създай нѣщо по-хубаво, добре дошълъ си. Ако нѣкой отъ васъ е толкозъ напредналъ, че може да създаде нѣщо по- хубаво - създай го, но ако не може да го създадешъ... Тукъ наскоро дойде единъ нашъ приятелъ. Той има едно изобретение, така че казва, че въ училището билъ много слабъ по геометрия и математика. Все двойки ималъ, та сега изнамерилъ нещо. Ти сега поправяшъ грешките на математиката и на геометрията. Той измислилъ нѣщо толкозъ просто. Най-простите работи са много мъчни за разбиране. Той си носи своя станъ подъ палтото. Едно малко бърдо, съ което дето седне, човѣкъ може да тъче. Съ своя станъ може да тъче много работи, каквото иска. Такова бърдо турено разбира се, той казва, че лесно става. Той разправя, нѣкои наши приятели го питатъ, той се нервира. Казвамъ: Чакайте, не бързайте, не го питайте, изслушайте го тъй, както трѣбва. Тозичовѣкъ се занимава отъ 30, 35 години, той мислилъ върху единъ механически въпрос, много му е ясно, има ясна представа, ти едва сега го заучавашъ, искашъ в 5-10 минути да го разберешъ. Тази работане се разбира така лесно. Той разправя, че съ неговото изкуство ще освободи отъ робство хората. Всѣки ще може да тъче. Азъ разбирамъ неговия език. И любовьта има такъвъ единъ станъ. Когато ти носишъ стана на Любовьта подъ палтото, когато носишъ стана на Мъдростьта подъ палтото, когато носишъ своя станъ на Истината подъ палтото, тогава свѣтътъ ще се уреди. Тъй го разбирамъ. Той мисли съ неговия станъ ще се освободи свѣта. Казвамъ, азъ отдавна съмъ го освободилъ. Този станъ въ времето на Мойсей го нѣмаше. Мойсей едва тогава мислеше за този станъ. И въ времето на Христа го нѣмаше,Христосъ започна да мисли. Христосъ го преподаде на хората. Християнството е единъ станъ, ще знаешъ да тъчешъ по новъ начинъ, ще го носишъ. Сега, като седнешъ, тия стари станове, като туришъ дърветата съ нищелките, бърдото и краката отдолу, то е цѣло главоболие, замотаешъ главата. Тази е много проста работа. Сега, ако иска, той се обеща, може да го докажемъ, ама ще го слушате. Той да ви покаже какъ трѣбва да тъчете. Тогава ще проверите, може ли вие да измислите такъвъ единъ станъ, да знаете съ вашата мисълъ, съ вашите чувства и съ вашите постъпки да тъчете най-хубавото платно. Една сестра предъ мене го критикува: Той, казва, нищо не е разрешилъ, той само за тъкането, ама преждата отъ другаде трѣбва да се вземе. Пъкъ и докато се научи, че какво преимущество има неговия станъ. Ако преждата е хубава, тъкането ще бъде хубаво. Ако преждата е калпава, той още не е дошълъ до преждата. До тъкането само, какъ трѣбва да се тъче. Отъ друго мѣсто ще се вземе преждата, а само тъкането какъ трѣбва да бъде. Тъкането е ядене. Щомъ седнешъ да ядешъ, ще тъчешъ. Каквото е яденето, такова ще бъде и тъкането вѫтре. Но азъ казвамъ, сега този човѣкъ колко време е построилъ своя станъ, за да намери тъкачеството да става по единъ лесенъ начинъ, че да нѣма голямо главоболие. Много проста работа е насноваването и турянето въ бърдото, въ нищелките. Всичко туй става, а у българите най-първо го насновавашъ, след туй ще го прекарашъ въ нищелките и най- после ще се прекара въ бърдото. Тогава ще го туришъ да тъчешъ. А пъкъ у него едновременно насноваването въ нищелките и бърдото така едновременно. Никакъвъ станъ голямъ няма да носишъ. Значи спестяване на време има. Та казвамъ, ако този човѣкъ толкозъ години е мислилъ върху този станъ, 30 години го мислилъ и дошълъ до новия станъ,че всѣки единъ отъ васъ трѣбва да изждиви 30 години да се научи да тъче, да мисли добре. Да се научи човѣкъ да мисли е цѣло изкуство, правилно да мислишъ. Правилно да мислишъ, то е онзи божественъ станъ. Щомъ като се научимъ правилно да мислимъ, то е както този човѣкъ казва - свѣтътъ е спасенъ. Ние искаме да нѣма роби въ свѣта. Всичките противоречия, които днесъ съществуватъ, ще изчезнатъ. Туй е възможно. Всички може да си направите, всички може да измислите по единъ модеренъ станъ. Азъ бихъ желалъ всички да бъдете така изобретателни, да носите своя станъ подъ палтото си отдолу. И действително той показа нѣколко модела интересни. Много интересни модели, които тепърва ще се тъкатъ. Той мисли за една машина, но милиони трѣбватъ. Този човѣкъ, съ единъ малъкъ капиталъ, сложни работи тъче. Казвамъ му: Слушай, ти да се пазишъ да не те пречукатъ нѣкъде. Освенъ че фабрика нѣма да направятъ съ твоето изобретение, ами ще те пречукатъ. - Да, да, казва, ще ме претрепатъ. И той ми разправя, че дошълъ нѣкой при него и му казва: Да ти купимъ всичките модели, ще ги купимъ да ги изгоримъ. Готови са да му дадатъ пари, за да унищожатъ изобретението му. Не мислете, че сега като представяте новото учение, че хората ще го приематъ. Те ще го купятъ, но ще искатъ да го унищожатъ, за да се освободятъ отъ него. Хората не искатъ да се освободятъ отъ стария порядъкъ въ свѣта. То е опасното въ свѣта. Никой отъ васъ не е готовъ да се откаже отъ себе си. То е единъ старъ порядъкъ. Старъ начинъ на мислене, старъ начинъ на чувствуване и старъ начинъ на постъпване. Казвамъ, тогава: Ние мислимъ като гениални хора, имаме форма на талантливи хора, а имаме постижения на обикновени хора. Гениално мислимъ, талантливо постъпваме, а имаме обикновени постижения, на обикновените хора. Питамъ тогава, защо ти е гениална мисълъ, талантлива постъпка , с обикновени постижения? И постиженията трѣбва да бъдатъ гениални, не обикновени постижения. Казва Христосъ, иде часъ. Но всички трѣбва да имате туй съзнание въ себе си. Азъ превеждамъ сега нѣкой примеръ. Азъ похваля тозичовѣкъ, той седи горкия, въ него се е събудило туй чувство, чувство на одобрение. Той като предвижда, неговото изобретение хората ще освободи от икономичния трудъ. Човѣкъ, казва, ще бъде освободенъ. Въ туй отношение ще бъде освободенъ. Азъ бихъ желалъ неговия станъ. Въ една кѫща хората не живѣятъ, понеже тъкатъ по старому.Децата му да тъкатъ по новъ начинъ. Бащата и майката, всички по новъ начинъ да тъкатъ. Азъ бихъ желалъ всички да тъчете по новъ начинъ. Иде при мене единъ свѣтски човѣкъ, иска да му услужа. - Ти, казва, както те виждамъ, не си разположенъ. Ако съмъ нѣкой вярващъ да поддържамъ твоето учение - не съмъ го челъ, слушалъ съмъ гощеше, казва, да бъдешъ повече разположенъ да ми помогнешъ, но понеже азъ съмъ чуждъ човѣкъ, малко съ едно неодобрение гледашъ. Какво да му кажа? Азъ му казвамъ, азъ точно поддържамъ твоето учение. Той казва: Какво е твоето мнение заради мене? - Та азъ имамъ това мнение, което точно имашъ заради менъ. Тъй, както ти ме меришъ, и азъ те меря. Поддържамъ сѫщата мѣрка. Казвамъ, както ти ме меришъ, вървя по твоя пѫтъ. Ти си учитель, азъ съмъ ученикъ. Постъпвамъ, както ти си ме училъ. Пъкъ ти, рекохъ, ако искашъ по моето учение - ела, ще ти дамъ по моята мѣрка, ще ти кажа какъ да постъпишъ. Той ме гледа. Казвамъ: Точно като тебъ постъпвамъ. Понѣкой пѫть му казвамъ, моя кракъ се оплаква отъ менъ. Какъ? Нѣкой пѫть на дѣсния кракъ стоя повече, отколкото на лѣвия. Дѣсниятъ кракъ се оплаква, казва - много ме изтезавашъ. Някой пѫть стоя повече на лѣвия, отколкото на дѣсния. Още не съмъ се научилъ да бѫда еднакво справедливъ, или казано другояче, турямъ една добродетель. Защо я турямъ? Защото искамъ азъ да се покажа добъръ. Интересува ме. Вие мислите, че вие сте добродетеленъ човѣкъ,че сте постъпилъ съгласно съ Божията Любовь. Не! Интересъ имате вие да бъдете много добъръ. Ще ви критикуватъ хората повече, но то е нѣщо користолюбиво. Добродетельта въ мене трѣбва да бѫде непринудена. Любовьта понѣкой пѫтъ и нея като проявявате, пакъ имате нѣкакъвъ интересъ. Ти искашъ да обичашъ нѣкого. Вземашъ повече отъ него. Защото, когато те обичатъ, хората повече ти даватъ. Когато малко те обичатъ, по-малко ти даватъ. Искашъ да те обичатъ повече, да ти даватъ повече, то е користолюбие. Казвамъ: Ние ще дойдемъ до една областъ, дето много малко сме мислили върху Божествената Любовь. Азъ съмъ за онази любовь, която не се губи, за онази любовь, която постоянно расте, за онази любовь, която никога не се изменя. Азъ съмъ за онази любовь, която нѣма никакво противоречие, или любовь, която се справя съ всичките противоречия. Любовь, която може да оглади всичките противоречия въ свѣта, тя е Любовь. Добродетель, която може да оглади всичките противоречия, тя е добродетелъ. Справедливость, която може даоглади всичките противоречия, тя е справедливостъ. Знание, което може да разреши всичките мъчнотии, то е знание сега. Казва Христосъ въ последния стихъ тамъ - Просете въ мое име. Тя е първата дума, тя е най-силната дума, тя е думата на Любовьта. Ако може да кажешъ първата дума, съ която Любовьта започва, тя е свѣщена дума, изгубена е тая дума. Нея трѣбва да намерите. Вие нѣкой пѫтъ сте близо, нѣкой пѫтъ сте далечъ. Въ никой езикъ нѣма нито една дума, която да съответствува на тая първата дума. Но нѣкой пѫть, когато вие се приближите до тая първата дума, всичките ви мъчнотии започватъ да изчезватъ. Дойдете до нея и пакъ се обърнете въ друга посока. Щомъ се приближите до тази дума, животътъ се изменя. Животътъ става по-свѣтълъ. Вие веднага изменяте вашата посока. Приближаването при тази дума разрешава много въпроси. Какво ще бъде вашето състояние, ако имаме същинската дума вѫтре въ себе си? Та сега гледайте поне да не измените посоката на вашето движение. Трѣбва да се приближите по-близо и по-близо, докато вие се свържете единъ денъ съ тази свѣщена дума, за която Писанието казва: И рече Богъ: Да бъде свѣтлина. И стана свѣтлина. Да стане това и това. Тази е Божията дума. Не мислете, че казва тамъ, рече Богъ да бъде свѣтлина. Тя на български е преведена и на еврейски е преведена. Въ никой езикъ нѣма тази дума. Мойсей я преведе. Ние имаме свещените книги преведени. Само посоката е показана накъде е. Но не свѣщената дума какъ се произнася. Тепърва има да я намерите и да я произнесете тъй, както трѣбва. Отче нашъ. ВЪ БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е БЛАГОТО НА ЧОВЕКА. /3 пъти/
  17. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание БЛАГОСТЬ И ИСТИНА! 20-то Недѣлно Утринно Слово 18 априлъ 1937 г. 5 ч.с. Небето облачно. Времето влажно, презъ нощьта валя дъждъ. ИЗГРѢВЪ. Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.Ще прочета 16 глава отъ Ев. на Йоана. / 1 - 16ст./стр.498 Въ Начало бѣ Словото. Има нѣколко положения, които всѣки трѣбва да държи въ себе си. Често се говори за човѣшкия умъ и за човѣшката добрина. Умътъ трѣбва да се отличава съ две качества, които трѣбва да бѫдатъ съединени. Сега има нѣколко превода. Благость и Истина трѣбва да бѫдатъ съединени въ ума, за да бѫде той продуктивенъ. Ако въчовѣшкия умъ не може да пребѫдва Благостьта и Истината, той остава непродуктивенъ. И когато ние говоримъ, че чрезъ човѣшкия умъ може да се постигне всичко, подразбираме тия две качества въ него. Тия качества не произтичатъ отъ ума, тѣ произтичатъ отъ сѫщината на Бога. Човѣшкиятъ умъ е ясенъ и прозорливъ; и той всичко може да постигне, само когато съдържа тия две качества въ себе си - Благость и Истина. Въ български е думата “Благость”. Като е преведена Библията, на английски е заменѣно съ “Добро”. Думата “добро” въ английски езикъ не е толкова изразителна дума. Сегашнитѣ думи, съ които говоримъ, все трѣбва да претърпатъ едно видоизмѣнение. Човѣшкиять ларинксъ още не е достигналъ степеньта на своето развитие. Има много думи, които ние не можемъ да произнесемъ. Изисква се извѣстно трептение. Има нѣкои думи, които иматъ нѣколко значения. Вземете на български думата “ХАЙДУКЪ”. Една дума, която е добра. Има много хубаво съдържание, а лошо значение. ХАЙ ДУКЪ - ХАЙ, това значи едно високо положение, и ДУКЪ значи ДУЧЕ, нали има ДУЧЕ. Значи единъ, който заповѣдва. И дали сѫ му съвсемъ друго значение. Тазидума съвсемъ нѣма тѣзи елементи на лошо. Та, на човѣка, като му кажатъ тази дума ХАЙДУКЪ, че то е една титла, значи отъ високо произхождание. А ДУКЪ значи благородникъ. Нали дукове има. Нѣкой пѫть думитѣ иматъ обратно значение. И на български думитѣ сѫ взели обратно значение. Напримеръ има една дума на английски PREVENT. Запримеръ въ произношението: Y thank you. Та казвамъ, PREVENT е една гърлена дума, свойствена на живота. Когато силно се произнесе звукътъ “P”, туй означава поводъ на грубость. Напримеръ българитѣ произнасятъ, казватъ “Р”, туй е една буква, която нѣщо принася къмъ волята. Когато я произнесешъ силно, тя е волевъ звукъ. Който придава на женската мекота. Човѣкъ, който е много мекъ, той трѣбва да произнесе силно Р - то, а който е грубиянинъ, не му трѣбва голѣми бентове да прави. Преди 200 години тази дума е означавала: - Господи, застави ме да направя нѣщо; а сега PREVENT значи: - Забрани ми да не го направя! Сега има точно обратното значение: - Да възпрепятствувашъ нѣкому. Та казвамъ, често ние произнасяме нѣкои думи не на мѣсто. Не ги тургаме думитѣ на мѣсто, вследствие на това тѣ нѣматъ туй съдържание. Сега нѣкой пѫть вие размишлявате, казвате: Защо каквото и да стане, каквото и да е, трѣбва да отида при Господа. Е, не мога да отида. Добре. Вие ако турите единъ обикновенъ експлусивъ, той ще извърши една обикновена работа. Ако турите единъ необикновенъ експлусивъ, той ще извърши друга работа. Ако турите една физическа запалка - барута, той ще извърши едно нѣщо, ако турите динамита, съвсемъ друга експлозия ще има. Та има нѣкои думи, които сѫ експлусиви у човѣка, динамични сѫ. А има и още по- страшни експлусиви. А тия обикновенитѣ сѫ като барута. Ако е въ малко количество, само пламне, и може да направи едно увеселение малко; а ако е въ голѣмо количество, тогава е друго. Та казвамъ, въ духовния или въ религиозния животъ на човѣка,човѣкъ трѣбва да обръща внимание на своето тѣло. Съвременнитѣ хора не даватъ голѣмо значение на тѣлото си. И онѣзи , които сѫ проповѣдвали разнитѣ религии, както въ Индия и пустинитѣ, тялото е страдало много. Човѣка прави прегрѣшенията, а неговото тѣло е виновато. Направилъ нѣкой прегрѣшение, ще му отсекатъ рѫката. Тъй сѫ правели. Ако направи едно престѫпление, ще го осѫдатъ: Ако е кралъ, ще му отсекатъ рѫката. Или ако е кралъ, ще му отсекатъ крака. Причината за кражбата не е въ рѫката. Причината закражбата е въ желанието на човѣка. - Въ човѣшката воля. Ачовѣшката воля представя единъ женски принципъ. Човѣшката воля отъждествява жената. Волеви хора искатъ да бѫдатъ. Че по - волеви сѫщества отъ женитѣ нѣма. Ако е за воля, у жената я търси. Ако е за умъ, за разбиране, търси го у мѫжа. А за воля, за желания, - жената. Та жената дето и да я поставишъ, въ една празна кѫща, следъ година, 2, следъ 5,6 години тя ще я натъпче съ дреболии, това - онова; всичко това ще напълни кѫщата, и погледнешъ - кѫщата станала вече тесна. И казва на мѫжа си: Малка е стаята. Азъ съмъ влизалъ въ нѣкои кѫщи, по 12 стола има отъ дветѣ страни, канапета, какви ли не работи има. Безпредметни сѫ, нѣма кѫде да се завъртишъ вѫтре. Защо сѫ столоветѣ тамъ? Нѣкоя нова мода. Или дошла нѣкоя нова мода. Нѣкоя ще има по 12, 14 рокли, за нея сѫ толкова много, та се чуди коя да облѣче, единъ цѣлъ гардеробъ! Дойде до обуща, шапки, пакъ сѫщото - цѣлъ гардеробъ, така наредени. Та и азъ имамъ доста обуща. Не само това, ами и разни вѣруюта. Като се погледнешъ, едно вѣрую въ младини, въ средна възрасть, въ стара възрасть, пакъ наредилъ си ги вѣруютата. Та не можешъ да си опредѣлишъ, да задържишъ едно вѣрую. Та казвамъ, понеже човѣкъ едновременно не може да се опредѣли, волята у човѣка е подраздѣлена. Разумностьта произтича отъ другъ единъ свѣтъ. А волевитѣ желания произтичатъ отъ другъ свѣтъ. Тия двата свѣта се съединяватъ. ОТЪ ТУКЪ Е - жени и мѫже на земята се съединяватъ и образуватъ достойнството на човѣшкия умъ. Ако Истината въ свѣта и Благостьта не се съединатъ; жената е образъ на Благость, на волеви желания, а мѫжътъ трѣбва да бѫде образъ на Истината. Когато той говори, да нѣма лъжа. Човѣкъ трѣбва да бѫде образъ! Щомъ единъ човѣкъ не говори Истината, тази разумность въ него не функционира. И щомъ жената нѣма благость въ нея, тази мекота и волята е слаба. Та казвамъ, вие нѣкой пѫть казвате: Да бѫде Волята Божия. Този е вече женскиятъ принципъ, на Благостьта на Бога. Да бѫде Волята на Бога. Ние казваме: Да се свети Името на Господа и да дойде Царството Му! Да бѫде Волята Му. Три нѣща има. Какъ ще изпълните Волята на Бога безъ Благость? Безъ Благость човѣкъ никога не може да изпълни Волята Божия. И ние казваме тъй: Никога не можешъ да слугувашъ нѣкому тъй присърдце, ако нѣмашъ любовь. Любовьта е сила, отъ която Благостьта ще се прояви. И казваме,че трѣбва да се живѣе на земята. Но ти трѣбва да можешъ да живѣешъ, както живѣе една риба. Всѣки день да бѫдешъ недоволенъ отъ живота си. Казвамъ, това не е живѣене, да се живѣе. Животътъ е едно проявление. Щомъ Истината и Благостьта не сѫ съединени въ едно, той животътъ не може да се прояви. Сега често сѫ ме питали: Азъ не съмъ ли добъръ човѣкъ?Че азъ говоря истината. Но има голѣма разлика отъ говорене на истината и Истината. Нѣкои хора говорятъ нѣкои факти, - азъ, казва, истината говоря. - Азъ го видѣхъ, казва. - Туй, което си видѣлъ, не е никаква Истина. Казватъ, че човѣкътъ истината говори. Истината не се занимава съ дребни работи, тъй речено, казано. Туй не е истина. Че ти имашъ да давашъ нѣкому или имашъ да вземашъ, това не е истина. Това е единъ фактъ, не е истина. Че обичашъ да излъжешъ, това не е истина, това е единъ фактъ само. Това сѫ извѣстни съображения. Лъжата за едного е истина, за другиго - не. Тава сѫ факти, това не е истина. Истината прави човѣка свободенъ. И онзи, който носи Истината, той носи живота въ себе си. Онзи, който нѣма Истината, неговиятъ свѣтъ е тъменъ. Тогава човѣкътъ, който живѣе въ Истината, и човѣкътъ, който живѣе безъ Истината, имаме два различни резултати. Тѣ сѫ следующитѣ. Представете си,че вие се намѣрите въ единъ свѣтъ на свѣтлина. Говоримъ сега за физическия свѣтъ. Ние трѣбва да разбираме нѣщата на физическото поле, за да ги разберемъ въ единъ духовенъ свѣтъ. Има едно външно разбиране. Представете си, че имаме 10 шишета. Едното направено отъ злато, едното отъ сребро, отъ медъ, отъ желѣзо, отъ стъкло. Всички шишета сѫ пълни съ едно съдържание. И запечатани. Какво има въ шишето, вие още не знаете, изучавате ги. Но вие знаете, че едни отъ шишетата сѫ направени отъ злато, други отъ сребро, трети отъ категорията на стъкло. Но още не знаете какво съдържание има вѫтре. Представете си, че тия шишета ги турите въ една стая, която е тъмна. Влизате вие вѫтре, бутате шишето, но ще знаете ли какво има въ шишето? Донѣкѫде ще знаете каква е формата на шишето, а другото нѣма да знаете. И нѣма да имате една ясна представа за външната форма на нѣщата. И ако имате единъ турбушонъ да отпушите тия шишета вѫтре, и въ тъмнината вие може да познаете какво има въ тѣхъ. Като пиете отъ тѣхъ, може да разберете какво има вѫтре. Понеже за да опитате нѣщата, не се изисква свѣтлина. Тамъ опита става по другъ начинъ. Вие ще знаетекакво е съдържанието на шишетата, но нѣма да знаете отъ какво е направено шишето. Та казвамъ, когато вие опитвате живота, въ тъмнина става. Всичкитѣ страдания се опитватъ въ тъмнина. То е съдържанието на шишетата. Като отворите едно шише и опитате, видите, че това е горчиво въ шишето. А това е турено на етикета. Ако видишъ въ свѣтло, ще забелѣжишъ, че има туренъ надписъ на всѣко шише. Ако изучавате шишетата, вие ще знаете формата на шишетата, отъ какво е направено шишето, и ще прочетете надписа на шишето, какво се съдържа въ шишето. И следователно животътъ, изученъ при Истината, той носи онова пълно знание, ти нѣма да вкусишъ отъ горчевинитѣ на живота. Щомъ имашъ нѣкоя горчевина, щомъ ти си въ едно противоречие, ти си въ тъмнина вѫтре въ себе си. Да кажемъ всички имате вѣра въ Бога. Казвате: Азъ вѣрвамъ въ Христа, вѣрвамъ въ Бога. Ако се случи нѣщо да не върви по вашата угода, както вие искате, както вие си го мислите, вие веднага се усъмните и казвате: Кой знае, дали Господъ мисли за мене? Дали това е вѣрно? Тѣ сѫ празни работи. Най - добритѣ свещеници у българитѣ, които азъ зная, та той казва: По нѣкой пѫть не зная какъвъ дяволъ има, та когато служа въ църквата, дойде този дяволъ, единъ такъвъ нехранимайко, и въ църквата тамъ идва, въ олтара. Та, имамъ, казва една черта въ себе си, сприхавъ съмъ. Като ме гледа човѣкъ, мязамъ на светия, много внимателенъ; така, - мекъ съмъ, всичко туй, но наследилъ съмъ, имамъ една слабость, която ми създава много голѣма неприятность. И нѣкой пѫть и въ олтара тъй я проявявамъ. Стане нѣщо, тъй за малко нѣщо и кипна. И въ църквата това. И после казвамъ: Ти като кипнешъ, ще оправишъ ли работитѣ? Че нѣкои не слушали въ църквата; чета Евангелието азъ, а нѣкои жени тамъ приказватъ. И азъ ще почна да се разкрѣскамъ: Какво сте се разприказвали тамъ? И после си казвамъ: Ти си чети, тѣхъ остави, нека си бърборатъ. И у всинца ви има едно желание, като отидете нѣкѫде, искате всичкитѣ хора да ви обърнатъ внимание. Туй не е въ ваша власть да обърнете внимание на хората. Вие може да обърнете внимание по нѣколко начина. Ако искате да обърнете внимание на хората, дайте едно обявление, че вие давате по сто английски лири на всѣки единъ човѣкъ, който се разбере съ васъ. И всички тия хора ще се събератъ и ще ви обърнатъ вниманието. Дойде единъ човѣкъ, ти нищо не давашъ, и не погледнешъ на него. Казвашъ: Той съвсемъзакѫсалъ. И той като мене. Ти му разправяшъ за една своя религиозна опитность; тѣ сѫ обикновени опитности, това не сѫ религиозни опитности. Азъ срѣщамъ нѣкои разправятъ за религиозна опитность. Въ какво седи тази опитность? Нѣкои християни иматъ дълбока опитность. Апостолъ Павелъ се оплакваше, че имало единъ демонъ, който го мѫчелъ въ плътьта му. Три пѫти се молилъ на Господа да му отмине. Отъ невидимия свѣтъ му казали: Този демонъ ще върви съ тебе, ти ще го хранишъ и добре ще се отнасяшъ съ него, и той съ тебе ще бѫде. Но туй да се отнеме отъ тебе, не! И той си го обяснява, че за многото знания, които му сѫ дадени, че да не се възгордѣе. Този духъ му турили тамъ, да го държи въ едно средно състояние. Да се не възгордява. И какви ли не тълкувания не сѫ дадени, каква е била тази слабость на апостоль Павелъ. Нѣкои го тълкуватъ, че той ималъ слаби очи; нѣкои тълкуватъ, че стомахътъ му билъ слабъ, деликатенъ. Хайде още нѣщо, - него ще премълча. Нѣкои казватъ, че той понеже е билъ нежененъ, нѣкой пѫть и той - тъй го изваждатъ тълкувателитѣ - казвалъ: Не може ли и азъ като братята да водя една сестра. Азъ съмъ се отказалъ. И туй му било жалко, че той нѣмалъ да води съ себе си една сестра. Апостолъ Павелъ е страдалъ,че не можалъ да води една сестра съ себе си. А нѣкои съжеляватъ,че водятъ една сестра съ себе си. Какво ще правишъ? Нѣкоя сестра съжелява, че нѣма нѣкой братъ; а нѣкоя сестра съжелява, че има нѣкой братъ. Както виждамъ, и въ вашия умъ има нѣщо двояко. Весели сте, но като погледнете нѣкой пѫть, не сте му намерили цѣра на това нѣщо , не му знаете какъ да се избавите. И казвамъ, онова състояние вѫтре, има нѣщо, което заблуждава човѣка. Щомъ искашъ да говоришъ, нѣщо ти казва: Повиши си малко гласа, нека знаятъ, че имашъ достойнство! Този режисьоръ, който направлява работата, и ти споредъ него искашъ да повишишъ гласа си. Ако единъ слуга повиши гласа си предъ господара си, той ще го попита: Ти знаешъ ли какво говоришъ? Ти знаешъ ли предъ кого говоришъ? И нѣщо му казва: Кажи му какво говоришъ! И тогава вие се намеритѣ въ едно противоречие. Единъ отъ нашитѣ приятели ми разправяше единъ действителенъ анекдотъ. Туй се случва въ Русе. Нашиятъ братъ Илия Стойчевъ, служащъ въ Сингеръ. Единъ день идва единъ такъвъ българинъ, влиза и казва на Стойчевъ, който не си устоялъ на нѣкакво задължение: Ти знаешъ ли кой съмъ азъ? - Кой си? - Азъ съмъ запасенъ полковникъ еди кой си! Стойчевъ се обръща,и казва: Ти знаешъ ли, азъ кой съмъ? Азъ съмъ запасенъ ефрейторъ! Полковникътъ кисналъ да се смѣе. Хващатъ се двамата за рѫказапасенъ полковникъ и запасенъ ефрейторъ. Казва: Ако бѣхме въ война, азъ щѣхъ да те арестувамъ, но сега понеже нѣмамъ власть, дай си рѫката! Дойде ми една нова идея.Та човѣкъ може да има високо произхождение, но нѣма власть да я приложи. Ти си полковникъ въ запасъ, но никой не се подчинява. Или ти си ефрейторъ. Въ какво седи разликата между полковника и ефрейтора? Че полковникътъ заповѣдва на много хора, а ефрейторътъ на по - малко хора заповѣдва. Но резултатитѣ и на полковника, и на ефрейтора сѫ едни и сѫщи. И въ ефрейтора има желание да заповѣдва, и въ полковника има желание да заповѣдва, само че желанието на полковника се е разширило, има условие да расте, а желанието на ефрейтора е по- малко. Ако ефрейтора стане, полковникъ и у него ще се яви сѫщото желание. Та казвамъ, тия сѫ външни нѣща, които препятствуватъ за нашето развитие. Има много нѣща, отъ които трѣбва да се освободимъ. Тѣ не сѫ сѫществени. Силата на единъ човѣкъ седи въ Истината, която той обича! Въ неговия умъ, защото самочрезъ ума си, той ще възприеме Истината. А пъкъ благостьта начовѣка зависи отъ неговото сърдце. Чрезъ сърдцето се възприема благостьта. Има едно сърдце у човѣка, което мисли, - сърдце , което разбира сѫщината на нѣщата. И ако ти въ сърдцето си не си възприелъ благостьта, и ако въ ума си не си възприелъ Истината, трѣбва да знаешъ, че въ живота онова, което желаешъ, ти не може да го постигнешъ. Всичко онова, което желаешъ отъ хората, което е добро и велико, което е Божествено, чрезъ Благостьта и доброто въ себе си, чрезъ Истината и Свободата, можешъ да го постигнешъ. И тия сѫ дветѣ качества, които може да ти дадатъ тази вѫтрешна сила, онова вѫтрешно спокойствие, и ще продължатъ живота ти. И всичко ще продължатъ тѣ. И сега по нѣкой пѫть вие очаквате по единъ механически начинъ да стане това. Че Господъ да бѫде благъ къмъ васъ. Та, Той всѣкога е билъ благъ! Понеже Той е неизмѣняемъ, Богъ е благъ. Значи, благостьта е законъ на Любовьта. Въ Него се проявява Любовьта. Благостьта произтича отъ онзи свѣтъ на Любовьта. А Истината е единъ особенъ свѣтъ. И тя е наравно съ Любовьта, наравно е съ Божествената Мѫдрость. И Писанието казва, че Богъ е възлюбилъ Истината, която е вѫтре въ насъ! Сега Истината не е едно качество. Истината е нѣщо велико, разумновъ свѣта! Най - разумното нѣщо, което човѣкъ може да прояви, то е Истината. И всѣкога, щомъ кажешъ Истината, ти ще усещашъ една радость. Ти не си казалъ Истината, но Истината винаги носи радостьта! Тамъ дето е Истината, тамъ е щастие; тамъ дето е радостьта, тамъ е щастие. И благото, и благостьта винаги следва Истината. Тѣ се съединяватъ, заедно върватъ и образуватъ една вѫтрешна връзка. И човѣкъ, който нѣма благость, и който нѣма Истина, той въ Царството Божие не може да влезне. Ако у тебе се оженатъ Благостьта и Истината, ти си кандидатъ за Царството Божие. - Можешъ да влѣзешъ тамъ! Но ако ти нѣмашъ Благостьта и Истината, ти не си жененъ. А неженени хора въ небето не се приематъ. Вие мислите сега, - неженени хора въ небето не се приематъ. Вие питате въ небето какъ сѫ? - Женени сѫ тамъ! Всѣки, който има Благость и Истина, той е жененъ, има и фамилия, и домъ, и братя, и сестри има. А който нѣма Благостьта и Истината, той не е жененъ. Та и на земята е все сѫщото. На неженения, като отиде нѣкѫде, хората не му довѣряватъ. Имашъ дъщеря, като влѣзе момъкъ, гледашъ бащата отворилъ очитѣ, на 4 му играятъ - поглежда на лѣво, на дѣсно. И майката поглежда дъщерята. Казва: Да си опичате ума, тази работа е опасна. Че момъкътъ може да се изкуси. Влѣзе нѣкой момъкъ, касата е отворена. Злато има, може момъкътъ да се изкуси, - иска да се ожени за паритѣ. Знаете ли въ какво седи женитбата? Защо искате да се ожените? За какво искате да се ожените? Какво търсите въ женитбата? Нѣкой казва: Да се оженя ли или да не се оженя? - Че казвамъ , ти си жененъ, какво искашъ да се женишъ? Че твоята душа е оженена за тѣлото. Ти казвашъ да се женя ли, или да не се женя? Че колко пѫти ще се женишъ? Тѣлото ти е жената, а душата ти е мѫжътъ. Ти си ожененъ вече, какво искашъ повече. А всичко туй, въ което ти се проявявашъ, то сѫ твоитѣ деца. И туй е реалното. И тѣ го наричатъ нѣкой пѫть - единъ мистиченъ бракъ. Но азъ съмъ ви тълкувалъ думата “бракъ” ни най- малко не е изразителна. Бракъ. Та казвамъ, ония нѣща, които Богъ е турилъ; вземете - “бракъ” или туй съединение, което Богъ е направилъ отдавна, хората сѫ му турили едно второстепенно значение. И тъй, не мислете, че бракътъ е направенъ отъ Бога. Писанието казва: Онова, което Богъ е съчеталъ. Богъ,което е съчеталъ въ тебе - Истината и благото - не го разлъчвай. Ти си единъ разведенъ мѫжъ или една разведенажена, щомъ Истината не е въ тебе; и щомъ благото не е въ тебе, ти си единъ разведенъ мѫжъ. Та казвамъ, не се развеждайте! Не разрушавайте онова, което Богъ е съчеталъ. Той е съчеталъ благото и Истината въ едно въ човѣшкия умъ. И отъ туй съчетание зависи благото на човѣка. Всичкитѣ други постановления, които човѣкъ търси въ света, той само чрезъ благостьта и чрезъ Истината може да ги постигне. Тогава вече умътъ е една сила за човѣка. Може да го считате за сила, за него той е единъ отличенъ слуга, който може да ви въведе въ Царството Божие. И като минете въ вѣчностьта, умътъ пакъ ще бѫде съ васъ. Та именно, както е тукъ на земята, така ще бѫде и въ другия свѣтъ, само че пречистено ще бѫде. Та по нѣкой пѫть питате, какъ трѣбва да се живѣе? За да живѣешъ, свободенъ трѣбва да бѫдешъ всѣкога. Ама не само ти. Дето отивашъ, все трѣбва да носишъ свобода на всички хора. Отидешъ нѣкѫде, видишъ нѣкой приятель е вързанъ. Ще му отрежешъ нишката, съ която е превързанъ. Ще го освободишъ. Влѣзнешъ нѣкѫде, видишъ нѣкой волъ е вързанъ. Извади юлара, да си върви този волъ. Нѣкѫде нѣкоя река е подпушена. Ще я отпушишъ, да си върви водата. Видишъ нѣкое дърво се е изкривило. Ще го изправишъ. Отъ дето минавате, вие трѣбва да поправяте. Азъ съмъ забелѣзълъ, нѣкой казва: Какво трѣбва да се прави? То съ показване не става. Какъ ще преподавашъ ти единъ езикъ, ако не го знаешъ, не можешъ да произнасяшъ думитѣ. Какъ ще преподавашъ френски или английски, ако ти не знаешъ самъ да произнасяшъ думитѣ? Какъ ще предавашъ на другитѣ хора това, което ти самъ не знаешъ? Онова, което човѣкъ ще предава, той трѣбва да го знае много добре. Сѫщественитѣ нѣща трѣбва да ги знаешъ! Ти не можешъ да предавашъ една добродѣтель на другитѣ хора, ако ти тази добродѣтель не си я усвоилъ. И ти не можешъ да предавашъ единъ езикъ, ако този езикъ не си го усвоилъ. И когато се изучаватъ езицитѣ, всѣки единъ може да счита, че ти си разбралъ единъ езикъ. И следъ като си изучилъ единъ езикъ, непременно въ ума ти ще дойде по - голѣма свѣтлина. И като усвоишъ ти езика вече, и думитѣ се нареждатъ по единъ естественъ начинъ. Менъ ми разправяше единъ българинъ, който е билъ въ Америка. Казва: Нищо не разбирахъ по английски. Само давахъ внимание. Този ми говори, не разбирамъ; онзи говори, не разбирамъ. Казвамъ си: Ще науча ли този езикъ? Следъ 6 мѣсеца веднъжъ усетихъ, като че дойде нѣщо въ менъ, и ми стана, като че съмъ билъ и пребилъ. И английски ми стана ясенъ. Думитѣ започнаха да се нареждатъ. Ще каже нѣкой спиритистъ, че влѣзналъ единъ духъ, и той го училъ на английски. Възможно е. Но ние казваме, у него се събудилъ англичанинътъ. У българинътъ се събудилъ български езикъ, затова той говори български, а англичанинътъ спи. У французинътъ се събудилъ френски езикъ, а англичанинътъ и българинътъ спятъ. Та казвамъ, ако единъ день човѣкъ се пробуди въ пълната смисълъ, той ще бѫде и англичанинъ, и българинъ, и всички тѣзи ще се пробудатъ. А сега ти си заспалъ, искашъ да учишъ френски. Трѣбва да се събуди французинътъ въ тебе. Азъ нѣкой пѫть правя разлика въ старитѣ думи, и думи, които ни сѫ близо вече. Тѣ иматъ животъ. Духътъ тогава на тѣхъ работи. И гледашъ нѣкои думи произнасяшъ, запримеръ, какво означава думата “субстанция”? Даже следъ като сте я чули, и четете въ речника “субстанция”, “есенция” какво означава. И следъ като я обяснявашъ, пакъ остава необяснена. Сега вие може да я намерите въ речника тази дума. Или какво означава думата “ДОБРО”? Какво нѣщо е доброто, какъ ще го опредѣлите? Или какъ ще обясните на английски думата “good”. Защо англичанинътъ е турилъ думата “good” за доброто, а българинътъ е турилъ “добро”? Кое е дало поводъ? Англичанинътъ за доброто, на О - то е турилъ отъ долу една малка опашка g . Англичанинътъ е реалистъ, той е посѣлъ семето и казва: По-напредъ коренитѣ, а после клонитѣ. После на английски дветѣ О - та, това сѫ условията, дето туй семе може да расте. “Д - то” “-d”, както се пише на английски, значи нѣма кѫде, трѣбва да върватъ клонитѣ нагоре. На английски две условия трѣбватъ, и най - после посоката на кѫде трѣбва да върватъ клонитѣ. А българинътъ е турилъ така “ДОБРО”, той не иска корени. Той като е турилъ доброто, казва: Коренитѣ отъ после ще дойдатъ. Но той е взѣлъ вече по законитѣ на присаждането. Той е взѣлъ едно калемче, турилъ го, ще го завърже, ще го намаже малко съ мехлемъ, и казва: Отъ после да си пуща коренитѣ. Това е присаждане. Значи, у българитѣ доброто е присадено, у англичанитѣ доброто е посадено. Това е вече закона на разбирането. За туй, ако дойдете до англичанина, той има по - дълбоки корени. Единъ англичанинъ нѣма да ти даде обѣщание; като го срѣщнешъ, той ще седи, ще те гледа, ще мисли ; той е хладнокръвенъ. Но у него има една черта: Веднъжъ далъ дума, каквото е казалъ, това са сѫщинскитѣ англичани. Има нѣкои хора, които носатъ името “англичанинъ”, но англичанинътъ щомъ ти даде една дума, на тази дума ти можешъ вече да разчиташъ. И казвамъ, кое е онова, на което може да ви се разчита? Вие казвате, че сте Християни. Коя е отличителната черта на Християнина? Или пъкъ вие казвате: Азъ съмъ отъ Новото Учение. Коя е сѫществената черта на Новото Учение? И ако попитатъ коя е сѫществената черта на единъ православенъ или на единъ евангелистъ, и той не знае. Той ще тури много нѣща, които не сѫ сѫществени. Или на единъ католикъ коя е сѫществената черта? Католикъ е онзи, който вѣрва въ непогрѣшимостьта на папата. Но то не е сѫщественото. Че докато азъ имамъ пари, всѣки вѣрва въ мене. Но щомъ си изгубя паритѣ, вече престава и вѣрата на хората. А вѣрата е тази, дали имамъ пари или нѣмамъ пари? Онзи, който вѣрва въ менъ, и като имамъ пари, и като нѣмамъ пари, той вѣрва. А като дамъ нѣкому пари, и той вѣрва въ менъ, не зная дали въ менъ вѣрва или въ паритѣ вѣрва? Дойде нѣкой, който има вѣра въ тебе. Понеже ти си ученъ човѣкъ, той вѣрва въ тебе. Но утре, да допуснемъ, ти се намирашъ въ едно мрачно състояние, казвашъ: Почакай малко, не мога върху този въпросъ да ви кажа, не че не зная, но свѣтлина нѣма тамъ. Има нѣщо, прекѫснала се е свѣтлината. И този човѣкъ ще изгуби въ тебе вѣрата. Ще кажете: Азъ го питахъ, но той не може да ми отговори. Или вземете сѫщностьта на една жена. Азъ ви казахъ на васъ да знаете, женитѣ. Всѣки, който нѣма благость, той не е жена. И всѣки, който нѣма Истина въ себе си, той не е мѫжъ. Нищо повече! За менъ мѫжътъ е образъ на Истината! За менъ жена е образъ на благостьта. И съединени въ едно, това е единъ бракъ, това е едно мѣсто, като се съединатъ двамата, въ тѣхъ Богъ живѣе! А така разединени - единиятъ нѣма истината, другиятъ нѣма благостьГосподъ Го нѣма тамъ. И тѣ сѫ хора на нещастие. Тамъ, дето го нѣма Господъ, е адъ. Тамъ, дето е Господъ, е рай! Тамъ, дето го нѣма Господъ, е мѫчение, а дето е Господъ, дето е Истината, дето е благостьта - тамъ е Господъ, тамъ е радость и веселие. Вие се мѫчите по нѣкой пѫтъ, и не знаете, защо се мѫчите. Казвате:Моля се. - Ти можешъ да се молишъ, както искашъ, въ тебе трѣбва да бѫде мѫжътъ. Отъ невидимия свѣтъ разбирайте сега: Всѣки единъ човѣкъ е троеличенъ. Ти ако на физическото поле си мѫжъ, въ духовния свѣтъ си жена; ако на физическото поле си жена, въ духовния свѣтъ си мѫжъ. Ако на физическото поле въ тебе преобладава благостьта, въ духовния свѣтъ ще преобладава Истината. И ако благостьта отъ долу и истината отъ горе се съединатъ, ще се образува еднавѫтрешна връзка. И тогава ако ти си жена, ще имашъ стремежитѣ да обичашъ мѫжетѣ. Защо? Ти обичашъ Истината въ тази форма. Защо обичашъ този мѫжъ? -За Истината, която живѣе въ него. А защо обичашъ тази жена? -Благостьта живѣе въ нея. То е Богъ именно. Следователно никоя жена не може да бѫде обичана, ако благостьта не е въ нея! И никой мѫжъ не може да бѫде обичанъ, ако Истината не е въ него. Това сѫ СѪЩЕСТВЕНИ нѣща, които трѣбва да знаете. И Господъ не може да ви обича, ако нѣмате Истината и благостьта въ себе си. Ако имате Истината, Господъ ще ви обича. Ако имате и благостьта, Господъ ще ви обича. Ако нѣмате благостьта, Господъ не може да ви обича. Че какво ще обича Господъ? Обича Богъ въ насъ онова, което е Негово! Понеже Той ни е направилъ по Образъ и Подобие на Бога. То са Истината и Благостьта, които сѫ въ насъ. То е Образа и подобието на Бога! Ако ти нѣмашъ Истината въ себе си и нѣмашъ тази благость, ти Образа на Бога го нѣмашъ. Следователно това е сега НОВОТО! - Да имаме този Образъ и Подобие на Бога въ себе си! Да имаме тази Благость въ себе си, която е Божий Образъ и Подобие; да имаме тази Истина въ себе си, която е Божий Образъ и Подобие! И ви казвамъ, тъй е създалъ Богъ човѣка. И ви казвамъ, всѣки единъ отъ васъ, ако така разбирате и така се подвизавате, успѣхъ ще имате. Въ живота си успѣхъ ще имате. Вие се колебаете въ себе си дали е така или не. Вашата вѣра сега кѫде е? Азъ мога да вѣрвамъ, че имамъ Истината въ себе си; и мога да вѣрвам, че нѣмамъ Истината въ себе си. Това сѫ два резултата. Вѣрвамъ, че не съмъ добъръ човѣкъ; и вѣрвамъ, че съмъ добъръ човѣкъ. Но по-добре да имамъ вѣрата, че Истината е въ менъ; и да имамъ вѣрата, че благостьта е вѫтре въ менъ. То е вѣра сега! Та азъ ви показвамъ пѫтьтъ, какъ може да се възстанови благото между хората. На земята не може да се обичатъ хората, и на небето не могатъ да се обичатъ - законътъ е все сѫщъ, - ако тѣ нѣматъ тѣзи качества въ себе си. За да те обичатъ, непременно трѣбва да имашъ едно качество сѫщественода живѣе Истината въ тебе. Това е най-великото нѣщо! И да живѣе благостьта въ тебе! - Това е най-великото нѣщо! По-велико нѣщо въ свѣта нѣма отъ Благостьта; отъ Истината по-велико нѣщо нѣма! Вие ще кажете: Любовьта кѫде е? Тогава, ако Любовьта е всичко въ свѣта; нали вие казвате: Че азъ имамъ любовьта. - Че щомъимашъ любовьта, защо търсишъ тия работи отъ вънка? Ти имашъ любовьта, а търсишъ знанието. Защо ти е знанието на тебе, щом имашъ любовьта? Любовьта носи знанието съ себе си вѫтре! И туй схващане трѣбва да дойде въ насъ. И казвамъ, да се научите на едно: Щомъ любовьта действува само отъ вънка, ще се създадатъ само извѣстни условия. Знанието отъ вѫтре ще дойде. Щомъ разправя единъ професоръ по математика, разбирането е вѫтре въ менъ. Само единъ малъкъ поводъ трѣбва да дойде въ менъ. За да изучишъ френски или нѣмски, то зависи отъ способностьта, която е въ менъ, той нѣма да ме научи. Способностьта азъ имамъ да науча единъ езикъ. Нѣкои хора иматъ по-голѣма способностъ да учатъ езици. На всички хора, на които очитѣ сѫ изпъкнали, по-лесно изучаватъ езици; онѣзи хора, на които очитѣ сѫ малко по-вглъбнати, не изучаватъ толкова лесно. Които сѫ изпъкнали, какъ сѫ изпъкнали? Какво разбирате? Тъй долу на окото има една изпъкналостъ; като сѫ изпъкнали отъ долу показва, че човѣкъ може да учи езици. Изпъкналитѣ очи иматъ много значения. Та казвамъ, като проучавате всички гениални хора, които сѫ изучавали езицитѣ, иматъ особенъ строежъ на долнатачастъ на окото. Знае човѣкътъ 10,15 езици, та играе си съ тѣхъ. При Истината вие сте родени. Вие сте родени съ нея. Вие трѣбва само да я възприемете. Но сега тази истина ще дойде по особенъ начинъ. Азъ само ви давамъ условията на Истината. Не се плашете вие отъ нея. Казвате, човѣкъ не може да говори истината. Не, фактитѣ не може да говори, но Истината всѣкога може да говори. Въ момента, въ който ти не говоришъ Истината, ти ставашъ нещастенъ въ себе си. Веднага ти изгубвашъ смисъла, недоволенъ си отъ живота, мѫчишъ се нѣкой тѫтъ за една малка погрѣшка, която направишъ.Нѣмашъ смелость въ твоя умъ, има нѣщо, което те безспокои. Малката погрѣшка въ окото, то вече не е свободно да гледа. Та казвамъ: Онова, което дава сила на човѣка, то е Истината въ него; онова, което дава сила на човѣка, то е благостьта въ него! Туй сѫ Божествени качества. И като се съединатъ Благостьта и Истината заедно, само тогава Любовьта се проявява! И тя става като плодъ. Любовьта отпосле идва. Като дойде Любовьта, дойде живота. Ние подразбираме движението. Ако нѣмаме единъ щастливъ животъ, каква любовь ще бѫде тогава. А щомъ човѣкъ е щастливъ, има едно щастие на земята, което седи въ придобивката на тия качества Божествени. Та първото нѣщо, заемете се да бѫдете благи, дапроявите благость, и да проявите Истината вѫтре. Сега казватъ: Истината е многокачествена.Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Искренъ трѣбва да бѫде. Не трѣбва да има въ него никакво притворчество. Той трѣбва да бѫде единъ строенъ, красивъ свѣтъ. А сега понеже виждашъ много недостатъци въ себе си, ти искашъ да се скриешъ, ще станешъ затворенъ, нѣкой пѫтъ неразположенъ. И казва сега Христосъ: Отивамъ при Отца си. Сега при Бога не можемъ да идемъ ние. За да идемъ при Бога, трѣбва да бѫдемъ благи, и Истината съ насъ да е. Тогава вече отиваме при Отца си. Казватъ: Какво е далъ Христосъ, като дойде на земята? Той претърпѣ. Той носеше Благость. Че бѣше Благъ, Той казва: Прости имъ Господи, тѣ не знаятъ какво праватъ! То е Благостьта; и Истината, че Той никога не се поколеба отъ страхъ. Като дойде страданието, Той каза: Имамъ кръщение да се кръстя. Истината е тамъ. Имамъ една работа да досвърша. Ни най-малко не потърси пѫтъ да се освободи. А търси онзи пѫтъ, по който човѣкъ трѣбва да мине. Ние сме дошли на земята, ти търсишъ да уредишъ живота, - да живѣемъ щастливо. Не търси този пѫтъ.Търсете онзи пѫтъ, който Богъ ви е начерталъ. Гледайте да извършите Волята Божия! И азъ ви казвамъ, ти си жененъ на земята. Имашъ една жена, мисли да се отнасяшъ съ нея, както Господъ иска. Една жена има единъ мѫжъ, и не мисли да се отнася тъй, както Господъ иска. Или мисли тя какъ да се отнася. Оставете външнитѣ връзки. А да имашъ едно отношение,че при всичкитѣ условия да държишъ онова, което Богъ иска. Вие сега тукъ минавате братя и сестри; то е едно отношение. Какъвъ братъ? Къмъ този братъ трѣбва да имашъ извѣстно почитание, ако е братъ. Ако е сестра, истината и благостьта въ тебе трѣбва да проникне. Тогава може да се образува едно хубаво общество, споразумение може да има между васъ. Но ако нѣма тази Истина и нѣма тази благость, никакво отношение не може да се образува. Не мислете, че вие може да заповѣдвате на хората. То е самоизмама. Сега разберете, искамъ да ме разберете. Не да ме разберете, но искамъ да не се самозаблуждавате. Онзи отъ васъ, който е богатъ, трѣбва да помогне на по-сиромаситѣ. Азъ не съмъ за изобилното даване, но не и за скържавото даване. И после, какъ трѣбва да дадете? - Тъй както искашъ да ти дадатъ, тъй и ти давай. Ама че хубаво, нѣкой иска на тебе да ти кажатъ истината. Че тогава тъй, както ти искашъ на тебе да ти говорятъ истината, говори и ти на другитѣ. Щомъ дойде единъ човѣкъ, азъ тургамъ така въ себеси: Азъ като ида нѣкѫде, нѣкой пѫтъ искамъ да ми дадатъ хубаво мѣсто, почтенъ столъ; щомъ дойде нѣкой въ моята стая, гледамъ нѣкой пѫтъ, имаме тукъ единъ старъ братъ, казва се, наричатъ го Георги циганина. Нѣкой пѫтъ той иде вънка на вратата ми, а пъкъ малко пооглушѣлъ. И да му говоришъ, той не чува. Трѣбва много силно да говоришъ. И като идва и силно хлопа, не че иска тъй да хлопа, но глухъ е той. Иде той и ми носи яйца подаръкъ. И азъ трѣбва да му дамъ единъ подаръкъ. Азъ не му гледамь скѫсанитѣ дрехи. Искамъ да имамъ къмъ него едно отношение, да го посрѣщна. Не обръщамъ внимание, че е старъ, че е циганинъ. Тѣ сѫ посторонни работи. Искамъ да имамъ отношение къмъ него. Казвамъ: Този човѣкъ се нуждае отъ пари. Нѣкой пѫтъ носи и малко коприва. Седа сега въ стаята си и размишлявамъ какъ да го приема. Не че не съмъ готовъ. Но тъй да го приема, че да ми е приятно, че съмъ се отнесълъ добре съ него. И той да е доволенъ. Още като го погледна, той чете дали съмъ разположенъ или не съмъ разположенъ. И съмъ наблюдавалъ, тъй подъ очи ме гледа, какъ приемамъ кошницата. Чете, разбира той. И виждамъ, не е глупавъ човѣкъ. - Азъ съмъ, казва, дъновистъ. И виждамъ, добъръ човѣкъ е, въ него има стремежъ. Иска да каже, азъ имамъ разпложение къмъ тебе. Въ невидимия свѣтъ това е една форма. Тази форма следъ време азъ ще я срѣщна . Нѣкой пѫть азъ мисля: Сега ли намѣри да ми хлопа тъй силно! Или мисля, че съмъ занятъ, или - яйца не ми трѣбватъ сега. Азъ взема една сума, кажа да му я дадатъ. И той си отива доволенъ. И нѣкой пѫтъ му казвамъще вземешъ здравецъ и тамъ ще го посадишъ. И той го посажда. И той знае, като набере здравецъ, ще го посади. Та казвамъ, всички ония нѣща, които искаме да извършимъ за Бога, ние трѣбва да ги посадимъ. Всичкото добро, което можемъ да направимъ, ние ще го посадимъ въ човѣшкитѣ сърдца. Че ти като говоришъ най-хубави думи, ти посаждашъ вече. На нѣкойчовѣкъ азъ съмъ му казалъ една дума, съ години, 10, 20 години той я помни. Менъ ми разправяше единъ, - Идеше ми да се убия, отчаяхъ се. И като му казахъ: Ще се оправатъ работитѣ! И казва този човѣкъ: Тъй стана. Че ти на този човѣкъ, обезсърчилъ се, кажи му: Ще се оправатъ работитѣ. Ще се оправатъ твоитѣ работи! Та казвамъ сега, и вашитѣ работи ще се оправатъ! Но ще отворишъ широко ума си, душата си за Истината и за Божията Благость, и всичко ще тръгне по медъ и масло. Отче нашъ. Въ Божията Любовъ е благото на човѣка. /три пѫти/. 7,20 ч.с. На поляната направихме гимнастическитѣ упражнения и съ музика.
  18. От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВАМАТА СИНА 19-то Недѣлно Утринно Слово 11 априлъ 1937 г. 5 ч. с. ИЗГРѢВЪ. Учительтъ носеше книжката: Часътъ на Любовьта. /Съборни беседи 1934г./ /Всички въ тайно си направихме наряда/ 15 гл. отъ Ев. на Йоана отъ 15 ст. до края.стр.498 Въ Начало бѣ Словото. Малко размишление. / 10 минути./ Азъ донесохъ една книга, да ви прочета нѣщо отъ нея. Преди да започнемъ четенето, ще ви кажа единъ малъкъ анекдотъ, който се е случилъ съ прочутиятъ ученъ Нютонъ. Единъ денъ, когато той билъ въ кабинета си дълбоко замисленъ върху закона на теготението, на притегателната сила на вселената - изучавалъ дълбоко да разреши тази проблема, математически - иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Ималъ навикъ да си вари по едно яйце, - това било неговата закуска. Понеже билъ много занятъ, и не искалъ слугинята да го занимава съ яйцето, казалъ и да остави тенджерата и яйцето, той самъ ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. Следъ два часа идва слугинята да вземе тенджерата, и вижда този учениятъ седи при огнището, тенджерата тамъ, и вѫтре ври часовника, а въ рѫката си държи яйцето. Та намѣсто яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по нѣкой пѫть и вие варите часовника си намѣсто яйцето. Значи, съ този примѣръ искатъ да покажатъ, че толкозъ било заето съзнанието, че не могълъ да направи различие,че часовника се вари, а яйцето седи. Това е единъ (простъ) анекдотъ. Казва: Днесъ яйцето може безъ варене. Ако този часовникъ сваримъ, какво ще излѣзе отъ него.Като сварилъ часовника, влиза слугинята и се чуди, какъ тъй нейниятъ уменъ господарь, какъ да не вари яйцето, а вари часовника? Отъ нейното гледище се е захласналъ. Нѣкаква причина има. Ако вие, съвременнитѣ домакини, ви видатъ нѣкоя хубавакопринена риза, че я варите въ котела, който не разбира закона, ще се очуди защо я варите? Какво искате отъ ризата? Чорба да ви даде, не може. Нѣкакво богатство? - Не може. Варите тази риза, за да ви даде нѣщо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навънъ, пъкъ ризата ще изсушите, и следъ туй ще я турите на себе си. Като ви види нѣкой човѣкъ, ще мисли, че си губите времето, но отъ вашето гледище нѣкой пѫть има смисълъ да се вари ризата, намѣсто яйцето. Та казвамъ, слушамъ сега, казватъ - думитѣ на Учителя. Казвамъ, щомъ е Учитель, той има и ученици. Какво е говорилъ учителя, какъвъ е предмета, върху който е говорилъ? Учительтъ казва на ученицитѣ, голѣмата вода изтича изъ голѣмитѣ извори и изъ малкитѣ извори. Голѣмата вода тече презъ малкитѣ и голѣмитѣ реки. Голѣмата вода се събира въ езерата, събира се въ моретата и въ океанитѣ. Никога не изтича.Думата “не изтича” въ дадения случай е двусмислена.Едното значение е,че започва да тече и не изтича. Пъкъ другото подразбира, че колкото и да разправяшъ за единъ предметъ, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учительтъ да говори на ученицитѣ: “Думитѣ на Свещената Книга”, казва Учительтъ, сѫ свещени, понеже тѣ съдържатъ велика истина въ себе си, тѣ сѫ велики именно въ това,че носатъ животъ. Мнозина искатъ да станатъ велики въ живота. Тѣ мислятъ, че всичко се заключава въ външното растене, въ външното богатство и знанието, въ външното величие. Въ сѫщность величието на човѣка се заключава въ неговия животъ. Това величие иде отъ найсилния изворъ, отъ най - силния източникъ, отъ най- голѣмата сила, които изпълнятъ битието! Учени и прости знаятъ това нѣщо, и го приематъ като побудителна причина, като великъ потикъ въ живота. Този потикъ носи различни имена. Нѣкои го наричатъ Любовь, безъ да знаятъ какво нѣщо е Любовьта. Любовьта ще остане неразбрана за вѣчни времена. Въ това седи красотата на живота. И всѣки, който се е опиталъ да обясни, да разбере, да опредѣли по нѣкакъвъ начинъ Любовьта, той е потъвалъ въ дълбокитѣ и води. Който се е опитвалъ да опредѣли Любовьта и да я направи позната на хората, той е подобенъ на човѣкъ, който иска да носи земята на гърба си. Колкото е възможно за човѣка да носи земята на гърба си, толкова е възможно да опредѣли какво нѣщо е Любовьта. Нѣкой казва, че знае какво нѣщо е Любовьта. Учительтъ отговаря: Любовьта не е никакво нѣщо. Други казватъ, че знаятъ, какво нѣщо е Мѫдростьтаи Истината. Това, което хората знаятъ за Любовьта, Мѫдростьта, Истината, сѫ малки хапчета, които тѣ всѣки день опитватъ. Всички живи сѫщества - отъ най - малкитѣ до най - голѣмитѣиматъ нѣкакво понятие за Любовьта, но тия понятия коренно се различаватъ едни отъ други. Съ думи Любовьта не се описва, тя се чувствува. Тя донѣкѫде само се съзнава, чувствува, само вѫтрешно отчасти се мисли за нея. Първиятъ признакъ, по койточовѣкъ познава, че е влѣзълъ въ областьта на Любовьта е, че въ него настъпва дълбокъ вѫтрешенъ миръ, какъвто никога не е изпитвалъ. Сѫщевременно той изпитва въ себе си подемъ къмъ Великото, къмъ Безкрайното въ свѣта. Обаче, ако се спре на това мѣсто и започне да мисли, че като влѣзълъ въ Любовьта, нищо друго не му трѣбва, въ него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влѣзълъ въ предвѣрието на Любовьта и мисли, че всичко е разбралъ. Не. Отъ тази мисъль ще се създадатъ кисели чувства, които ще го спѫнатъ. Тъй щото, когато попаднешъ въ първитѣ лъчи на слънцето, тоестъ въ зазоряването, радвай се, че то ще изгрѣе нѣкога. И ти ще видишъ не само неговата свѣтлина, но и чудесата, които то върши. За сега има нѣща скрити отъ човѣшкитѣ очи. Въ човѣшкитѣ очи има нѣщо, което днесъ е скрито за ангелитѣ, и въ ангелскитѣ очи има нѣщо, което е скрито за голѣмитѣ богове. Има нѣща скрити даже и за най - сѫвършенитѣ сѫщества. Всички трѣбва да се радватъ на онова, което е скрито за тѣхъ. Кое е скритото? Скритото, това е Любовьта. Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислятъ,че щастието зависи отъ многото. Не. Щастието е законъ, който еднакво обхваща и голѣмитѣ, и малки величини. Има случай, когаточовѣкъ може да бѫде щастливъ и при най - малкото, което е придобилъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, когато иматъ най - много нѣща. Когато живѣятъ въ изобилие. За да бѫде човѣкъ щастливъ, не е нужно да има голѣмъ товаръ на гърба си. Ако носи голѣмъ товаръ на гърба си, човѣкъ ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безспокои, и въ края на краищата нищо нѣма да придобие. Срѣщате хора, които цѣлъ животъ мислятъ, тревожатъ се, но никакви резултати нѣматъ. До никакво заключение не сѫ дошли. Този човѣкъ е прахосалъ времето си. Ние казваме - този човѣкъ не мисли добре. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умътъ му е свободенъ, т. е. не е обрѣмененъ. Когато човѣкъ скърби, когато човѣкъ страда,той е обремененъ съ нѣщо. Въ този смисълъ скърбьта е граница за преминаване въ Любовьта. Когато дойде до най - голѣмата скърбь,човѣкъ е до границата до онази Любовь, къмъ която душата се стреми. Щомъ премине презъ тази скърбь, т. е. щомъ премине границата, душата му навлиза вече въ дълбокъ вѫтрешенъ миръ, дето Любовьта царува. Докато не мине тази граница, човѣкъ винаги живѣе въ преходното, въ временното. Когато нѣкой пита, защо е необходима голѣмата скърбь въ живота, казвамъ му : Голѣмата скърбь е граница, презъ която душата трѣбва да влѣзе въ областта на Великото, Незнайното, - въ Вѣчния животъ, въ живота на Любовьта. Така разбрана скърбьта тя осмисля и самия животъ. Само по този начинъ човѣкъ ще може да използува ония богатства, които седятъ скрити въ неговия животъ. За да се домогне човѣкъ до Любовьта, трѣбва да има вѫтрешна свѣтлина на съзнанието си. Само при тази свѣтлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които сѫ заложени въ васъ отъ памти вѣка. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движатъ на тукъ на тамъ, лягатъ, ставатъ като нѣкое малко дете,което само знае да простира рѫце къмъ майка си. То мисли, че като простре рѫцетѣ си къмъ майка си, всичката сила е въ тѣхъ. Майката се радва на тия прострени рѫчички къмъ нея. Но ако тѣ цѣлъ животъ се отправятъ къмъ майката, най - после и на нея ще дотѣгне. Като расте детето, тия рѫчички ще започнатъ да праватъ пакости, а това не може да радва майката. По този начинъ и хората простиратъ рѫцетѣ си къмъ Господа, като че искатъ да Го хванатъ. Искатъ да взематъ нѣщо отъ Него. Нито малкото дете може да простира цѣлъ животъ рѫце къмъ майка си, нито голѣмото дете, - човѣкъ може цѣлъ животъ да простира рѫце къмъ Господа. Друго иска майката отъ детето си: Тя иска да се пробуди неговия умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговия духъ. Друго иска Богъ отъ човѣка: Да се пробуди въ него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразътъ на лицето, на очитѣ въ него е съвсемъ другъ; движенията въ него сѫ игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човѣка. Казва Учительтъ сега: За какво сте дошли на земята? - Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щомъ е така, трѣбва ли давикате, да плачете цѣлъ день за своитѣ нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовьта? Никой не може да познае Любовьта, докато не мине презъ най - голѣмитѣ противоречия и страдания въ живота. Тѣ сѫ границата, предъ която всѣки се изпитва. Доброто и злото, скърбитѣ и противоречията, презъ които човѣкъ може да мине, сѫ представени въ видъ на каша, която служи за граница. Презъ нея той трѣбва да мине, за да влѣзе въ Любавьта. Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата Любовь, и ще вкуси отъ нея. Като дойде до нѣкое страдание, до нѣкоя несрета,човѣкъ започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращашъ страдания? Страданията представятъ накититѣ, съ които младата мома ще се накичи, за да влѣзе въ живота. Нѣкой пѫть неприятно е, докато туришъ нѣщата на мѣсто. Женитбата е влизане начовѣка въ живота. Вѣнецътъ, короната, дрехитѣ на младоженцитѣ представятъ външния животъ на човѣка. Този животъ е изложенъ на постоянни промѣни. Вѫтрешниятъ животъ обаче е неизмѣненъ. Значи, животътъ на човѣка има две страни, - външна и вѫтрешна: Външна или материалистична, и вѫтрешна или духовна. Тѣзи две страни въ живота на човѣка постоянно се смѣнятъ. А съ тѣхъ наедно се мѣнятъ и неговитѣ настроения - ту скърбни, ту радостни. Скръбитѣ и радоститѣ представятъ външната страна на живота, т. е. неговото облѣкло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може да отиде съ скъсанитѣ си дрехи, но предварително трѣбва да се измие, очисти и облѣче съ нови, чисти дрехи. И най - после, тя се накичва съ хубави накити и огърлици. Накититѣ, това сѫ нейнитѣ добродѣтели, безъ които тя не може да влѣзе въ живота. Много пѫти ние казваме - защо се е накичила? Иска да се хареса тази мома. По нѣкой пѫть хората искатъ да се харесатъ. Че какъ ще се харесашъ, ако не си се облѣкълъ? Искате да ви обичатъ. Никой момъкъ не обича окѫсана мома. Никой не обича болни хора. Лѣкаритѣ може да ги обичатъ, понеже лично сѫ заинтересовани. Лѣкарьтъ обича болнитѣ, но той обича тѣхнитѣ пари. Когато правите услуга нѣкому, слушамъ да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете и очаква това дете да я гледа единъ день, мислите ли, че тази любовь е безкористна? Когато единъ ученъ учи ученицитѣ и мисли единъ день да му платятъ, мислители, че тази любовь е безкористна? Когато единъ свещеникъ служи и очаква да му платятъ, когато проповѣдникътъ проповѣдва, и очаква да му плататъ, мислите ли, че тази любовь е безкористна? По нѣкой пѫть сами се спѫватъ онѣзи, които върватъ по пѫтя. И когато идете при Бога, по сѫщия начинъ и вие трѣбва да бѫдете накичени съ всичкитѣ си добродѣтели, съ всичкитѣ дарби и способности, които сѫ вложени въ васъ. При бащата се връщатъ двама синове - единиятъ младъ, който има голѣма самоувѣреность, отива въ странство - изпохарчва всичко, и като закѫсалъ, и като нѣмалъ отъ кѫде да му гарантиратъ, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излѣзе нѣщо отъ мене. Този младиятъ синъ изгубилъ своята самоувѣреность, вече нѣма отъ друго мѣсто да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрѣщналъ. Той се зарадвалъ, че въ неговия младъ синъ му дошла една нова идея въ ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видимъ диплома, какъвъ е твоя дипломъ? Какво научи в странство? Знаете ли какво каза онзи синъ на баща си? Той му е казалъ: Срѣщнахъ най - голѣмитѣ несрети въ живота и научихъ що е смирение и що безсмислие въ живота. Затова се връщамъ при тебе, не да ти бѫда синь, но да ти бѫда слуга, защото името “синъ” не мога да носа. Понеже се завърналъ този му синъ, бащата казва на слугитѣ си: Я заколете хранененото теле! Синътъ дошълъ и много добъръ, отличенъ дипломъ носи съ себе си. Заколете телето, да ядемъ и пиемъ. Другиятъ синъ и той се връща отъ нивата. Праща баща му да го викатъ, той не иска да влѣзе. Той малко по - дипломатъ. Бащата казва: Нека дойде и голѣмиятъ синъ да участвува въ угощението. Казва: Не съмъ разположенъ, отъ дълъгъ пѫть ида, уморенъ съмъ. Така говори той на баща си.Какво научи? Казва: Недоволството въ живота. Че въ този свѣтъ нѣма никаква признателность. И на баща си да служишъ, не принася никаква полза. Това научихъ! Виждамъ, че въ странство бащитѣ не постѫпватъ тъй съ синоветѣ си. Баща му казва: Не бой се синко, тѣ ония синове сѫ други, пъкъ азъ каквото имамъ , ще го дамъ на тебе, за да бѫдешъ ти доволенъ. Казва бащата: На моя синъ не сѫ му предали още добъръ урокъ. Той не е свършилъ още. Той е едно дете, което става недоволно. И трѣбва да му се даде нѣщо. Та казвамъ: Всичко онова, което се чете, всичко, което вие мислите въ даденъ случай, необходимо е въ всѣки единъ моментъ въ живота да знаете какво да вършите. Всѣкога ние се натъквамена противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влѣзешъ въ една тъмна стая, че се сблъскашъ нѣкѫде въ нѣкой предметъ, ако нѣмашъ свѣтлина, колкото и да си внимателенъ, все ще се сблъснешъ съ нѣкой предметъ.Непременно човѣкъ трѣбва да има свѣтлина, която да образува ония вѫтрешни отношения между хората. Най - първо на земята сѫ се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсѣкѫде въ свѣта отношенията не сѫ пълни. Запримеръ вие влизате въ една гостилница. Гостилничарьтъ ви посреща много учтиво, казва: Заповѣдайте! Но като се нахраните, той ви показва единъ надписъ: “ Днесъ съ пари, утре безъ пари”. Вие преди да сте влѣзли; отъ вънъ сте чели по обратенъ пѫть - отъ дѣсно на лѣво, по еврейски: “ Днесъ безъ пари, утре съ пари.” А вие като влѣзете вѫтре четете: “Днесъ съ пари, утре безъ пари”. Сега вие се намирате въ едно заблуждение; вие мислѣхте да влѣзнете вѫтре, че утре да плащате, а работата излѣзе обратното - днесъ трѣбва да платите. Тогава какъ ще разрешите въпроса? Вие трѣбва да погледнете надписа отъ вънъ отъ лѣво на дѣсно - тъй казва гостилничарьтъ. Да влѣзете въ моята гостилница бѣше безъ пари, а като излизате - съ пари. Тогава гостилничарьтъ казва: Безъ пари може да влѣзете въ гостилницата, но съ пари може да излѣзете. Та ви казвамъ, вие сте влѣзли въ живота безъ пари, а безъ пари не може да излѣзете. Тамъ е всичкото. Що сѫ страданията? Плащане. Ще платишъ на гостилничаря. Казва: Азъ за какво съмъ дошълъ? - За какво си дошълъ? Дошълъ си да влѣзешъ безъ пари, а ще излѣзешъ съ пари сега. Вие казвате: Защо Господъ направи свѣта сега? Питамъ: Отъ кои синове сте - отъ младитѣ или отъ старитѣ синове? Сега младиятъ синъ се връща безъ пари. Защото нѣма какво. А голѣмиятъ синъ, той иска да излѣзе навънъ. По нѣкой пѫть вие не искате да служите на Господа. Господъ казва: Щомъ като искашъ, излѣзъ изъ кѫщи. Казва: Плати! Нѣкой пѫть вие като страдате, искате да излѣзете отъ кѫщи безъ пари. Не може, вие сте голѣмия синъ, ще платите. Младиятъ влиза, голѣмиятъ излиза. Малкиятъ безъ пари, а голѣмиятъ съ пари. Щомъ сте недоволни отъ живота, голѣмиятъ синъ сте. А щомъ сте доволни отъ живота, разбрали сте, вие сте малкиятъ синъ. Всѣки денъ вие питате какво означава? То сте вие самия човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ въ единъ моментъ е голѣмия синъ, въ другъ моментъ е малкия синъ. Въ единъ моментъимате онова съзнание - смирение, кротость, въздържание, всичко туй. А въ другъ моментъ въ васъ се заражда една голѣма идея, че вие сте онеправданъ, имате нѣкаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не ставатъ работитѣ. Менъ ми разправяше единъ баща, голѣмъ педагогъ: На колко ученици можахъ да дамъ нѣщо, да ги възпитамъ, и хора станаха, пъкъ на своя синъ нищо не можахъ да му дамъ . Не ме слуша. По нѣкой пѫть се събужда съзнанието въ него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекохъ да повикамъ чужди учители, да го възпитаватъ. Защото синътъ казва: Ти нѣма да ме учишъ, ти нѣма да ме възпитавашъ. Тогава вие се намирате въ онова противоречие, въ което се намѣрилъ единъ мѫжъ, - това се е случило въ българския животъ, - този мѫжъ вижда, че една жена прави голѣмъ скандалъ на мѫжа си. Той е човѣкъ кротъкъ, тя го измѫчва. Приказката е тъй, че тя измѫчвала мѫжа си. Този казва: Азъ ако съмъ на неговото мѣсто, ще и дамъ да разбере! Намѣрила си е тя мѫжъ, да му вършѣе житото така. Жената го чула. Той върви по пѫтя си, тя напуща своя мѫжъ, отишла и се качила на колата му безъ негово позволение. Той казва: Кой ти позволи да се качишъ? - Че какъ, то е мое право. - Че какъ така? - Че азъ съмъ ти жена, какво искашъ ти да се отказвашъ, или имашъ нѣкоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена, като се върна въ кѫщи? Той я гледа, чуди се какво да прави. Той забравилъ, на умъ не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбьта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човѣкъ защо страда? Не трѣбва да страда. Скърбьта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите съ скърбьта? Кажете, какъ се е разправилъ този българинъ съ тази жена? Казва и: Не ми прави тази бѣла, каквото съмъ спечелилъ, всичко ще ти дамъ. Казва: Ще ме извинишъ, азъ казахъ нѣщо, но високо мнение имамъ за тебе. За пръвъ пѫть срѣщамъ една умна жена! Тогава ще ви преведа другъ единъ примѣръ. Въ какво е умна тази жена? Единъ отъ саксонскитѣ маршали, единъ день да се покаже колко е силенъ на своитѣ придворни маршали, излиза съ коня си и влиза въ една налбатница, дето подковаватъ конѣтѣ. Искалъ да си направи шега съ този налбатинъ. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той нѣколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нѣщо по - здраво ми дайте. Най - после налбатинътъ намира еднопетало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалътъ като излиза, дава му 5 франка. Налбатинътъ взима паритѣ и ги счупва. Казва: Дайте ми нѣщо, което не се чупи. Като бърка, изважда единъ наполеонъ и му го дава. Казва: Вѣрвамъ , че това нѣма да се счупи. Казва: Да, туй хваща. Маршалътъ казва: Азъ съмъ уменъ, но и този е уменъ като мене. Та казвамъ, когато проявявате своята сила нѣкѫде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той нѣма да се задоволи съ 5 лева, той ще огъне паритѣ, и ще каже: Не струватъ тия пари. Често тамъ е всичката мѫчнотия. Тогава по сѫщия начинъ и въ живота ние искаме да покажемъ, че нѣщата не сѫ създадени здрави. Ние сме недоволни отъ туй, отъ онуй, огъваме нѣщата. Ама Господъ накрая ни постава на изпитъ. И онова, което ние направимъ, Господъ го огъне и казва: Дайте нѣщо по - здраво! Казвашъ: Какъ този грѣшния свѣтъ Господъ да не го оправи? Че Той трѣбва да даде разуменъ животъ на хората, тъй да не постѫпватъ. Най - богатитѣ критикувате Го. Господъ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 45 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичкитѣ тия синове и дъщери започнатъ да вършеятъ по всичкитѣ правила. Господъ казва: Азъ искамъ да се науча отъ васъ, да турите редъ и порядъкъ. Какъ ще турите? Сега съмъ слушалъ често да казвате: Защо този Учитель не тури редъ и порядъкъ? Азъ ви казвамъ: Защо вие не турите редъ и порядъкъ въ себе си? До сега съмъ гледалъ, и никога не съмъ далъ едно угощение, на което въ края на краищата да не е станалъ скандалъ. До сега нѣмамъ нито едно изключение. Колкото години съмъ билъ на земята, нито на едно угощение, дето съмъ билъ, не е станало да нѣма единъ скандалъ. Скандалътъ произтича отъ нашитѣ погрѣшки. Де е причината? Ако ти вземешъ една хубава каруца и я претоваришъ, тя ще се счупи и скандалътъ ще стане. Ако вземешъ една стомна пълна съ вода, и я туришъ на земята, тя ще се счупи и скандалътъ ще стане. Ако имамъ единъ инструментъ, той ще се развали, и скандалътъ ще стане. Не е въ направянето на нѣщата, но въ пазенето на нѣщата. Много нѣща трѣбва да пазите. Да пазишъ нѣщата не отъ страхъ. Страхътъ не е едно чувство на мисъльта, страхътъ е нѣщо, което безспокои; то е единъ остенъ. Страхътъ е на мѣсто, но той се дължи на едно нисше състояние. Нѣкога страхътъ е билъ потрѣбенъ, но въ единъ разуменъ свѣтъ... Страхътъ е като нѣщо старо, което показваедно време какъ сѫ живѣли хората. Насилието е било потрѣбно нѣкога, но въ единъ разуменъ свѣтъ насилието не е потрѣбно. Насилието било потрѣбно при образуването на гвоздеитѣ, съ чукъ. При изливането на стоманата, при чукането на камънитѣ. Но влизаме въ единъ разуменъ свѣтъ, който е уреденъ; каква нужда има отъ нашитѣ стари чукове, съ тѣхъ да чукаме камънитѣ? Орѫжието е потрѣбно на бойното поле. Но каква нужда има отъ него, като отидем