Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'честност'.

Открити 3 резултата

  1. 67. УРОК ПО ЧЕСТНОСТ Един българин - инженер /Щ./ разказва следната своя опитност: По време на моето следване в Швейцария, един неделен ден излязох с файтон извън града, за да се поразведря, както и за да поразгледам местността. За тази цел наех файтон и след около час и половина бях сред полето, заобиколен от хубави овощни градини. По пътя, отгдето минавахме, имаше дръвчета, обсипани с плодове, голяма част от които бяха нападали на земята. Колите минаваха през тях и ги мачкаха. Да ти е жал за тия хубави плодове. Ето защо, аз спрях файтона, слязох и събрах десетина круши в една кърпичка от тия, които колите прегазваха и пак се качих на файтона, за да продължа разходката си. Но за голяма моя изненада файтонджията отказа да ме вози. „Слезте от файтона ми!" - „Защо? Нали ви наех за цял ден?" - възразих в недоумение аз. - „Тази овощна градина ваша ли е?" - „Не, не не е моя." - „Тогава защо събирате плодове от дървета, които не са ваши? Значи вие не сте честен човек. Ето защо, аз не мога да ви возя повече." И файтонджията не тръгна, докато аз не слязох и не оставих плодовете, които бях събрал. Завърших следването си и се върнах в България. Започнах работа като инженер. Срещах се с много хора, но този файтонджия никога няма да забравя, защото от него аз научих какво значи честност. Това бе урок по честност.
  2. 66. ОВЧАР-УЧИТЕЛ ПО ЧЕСТНОСТ Приятелката на наша позната отива на гости в Швейцария при свои близки. Веднъж в нея се явило желание да посети един връх в Алпите. Намерили й и водач, който да познава пътя, и една сутрин рано тръгнали към желаната цел. След като изминали 6-7 часа път, увлечени в красивите природни картини, тя, за свой ужас забелязала, че кесията й липсвала, а там й било цялото съкровище. Кесията съдържала 10-15 златни монети. Изтръпнала от ужас, че остава без стотинка в чужда страна и помолила водача си да се върнат, за да я потърсят, но водачът й не се съгласил по две съображения: първо, че вече наближили върха, на който искали да се качат и че връщането е неразумно, и второ, за това, че не е сигурно дали ще могат да намерят изгубената кесия. Съгласила се тя и продължили пътя. Скоро стигнали върха. Оттам се открили нови гледки, нова красота, но нямали повече време да се радват и поели пътя за връщането. По пътя гледали и двамата, взирали се, но нищо не намерили. Тревогата на сънародницата ни била голяма. Помрачила се радостта от екскурзията. Кесията с цялото й състояние не се намерила. „Защо ми трябваше екскурзия, защо ми трябваше да идвам в Швейцария?" Вайкала се тя, но нищо не помагало. На следния ден завели пострадалата при пастора. Казала му тя, че загубила кесия със златни монети, които съставлявали цялото й състояние. „Кажете каква беше кесията ви и какво съдържаше тя?" - попитал пасторът. След като тя направила подробно описание на кесията и на съдържанието, пасторът станал, отишъл при един шкаф, отворил едно чекмедже, извадил същата кесия и я подал на гостенката. Тя се зарадвала, че видяла кесията отново в ръцете си и побързала да я отвори, за да провери съдържанието й. След като се убедила, че нищо от съдържанието не липсва, запитала: „Ами кой я намери?" Казали й, че вечерта един овчар я донесъл. Той я намерил на пътя, отдето те били минали. „Чудна работа! Един прост овчар намерил кесия със златни монети и не я присвоил. Искам да го видя тоя овчар. И когато вечерта ги срещнали, тя пожелала да го възнагради, но той не приел. „Тогава вземете поне тия две монети, за да купите нещо за децата си", казала тя. „Не, госпожо, нищо няма да взема. Моите деца трябва да се задоволят с това, което аз припечеля с труда си", казал добрият и скромен овчар. „Ама аз искам да ви възнаградя." - „За какво ще ме възнаградите? Аз нищо не съм направил, за да ме възнаградите." - „Как нищо?" - възразила жената. „Вие намерихте кесията с цялото ми състояние." - „Извинете, госпожо, аз през деня съм направил едно малко добро и вие искате да ми платите. Вие искате да ме лишите от него. Не, не съм съгласен." Този планинец, прост овчар, без да знае, предал един хубав урок на нашата сънародница. Той й станал учител по честност. По разказа на брат Нестор.
  3. Ани

    7. За честността

    VII. За честността Ако бихме имали всички други добродетели и ги проявяваме в живота, нужно е да сме и честни! Що е честност? Що е съвестта у човека? Това е онзи вътрешен, интуитивен глас, който всякога ни подтиква да пре­ценяваме нещата и да постъпваме така, че да бъде общо благо за всички. И когато сторим едно добро, то ни шепне тихо: «Много добре стори, върши все така!» Тогава ние чувствуваме радост, доволство, спокойствие. А при сторено зло, чувствуваме се гузни, неразположени, страхуваме се от обществото и от законите. Тогава този глас ни шепне: «Защо стори това? Нали знаеш, че то не е добро? Ами ако те видят, ако те хванат?» Ето защо, честният човек се познава и по лицето, и по главата, и по проя­вите си. Преди всичко, честният човек проявява безкористна любов към всяка чо­вешка душа и обича всекиго по смисъл, по съдържание и по форма. Той работи винаги с истината и правдата. Неговата дума е хвърлен камък - точен е той във всичко. Честният човек е интелигентен. А интелигентността не се състои само във външността: красив, добре облечен, учен - свършил макар няколко факултета, състоятелен и привидно галантен и вежлив, може да бъде и нечестен. Интелигентният човек има светъл ум, да обхваща широките проблеми на живота, да работи за благото на всички. Той има едно благородно сърце, с нежни чувства към всички, и избягва вънкашните суетности. Той е справедлив, не само иска това от другите, но гледа да бъде образец в живота си. Той не се подкупва с нищо и от никого. Той не заграбва чуждото. Най-после, той има твърда воля, като диамант, само за доброто. Ето това е истинският честен човек, и всички трябва да се стремим към тия качества. Не само това, но такъв човек използува всички прояви и природата за своето усъвършенствуване. Така той се учи на разумно търпение, като гледа как хората постъпват със земята - те я орат, копаят, тъпчат, а тя си търпи. Той се учи и замисля как така тази земя, която уж няма човешко съзнание, а приготовлява такива скъпоценни камъни, каквито са: диамантът, златото, среброто и пр. И затова разумният чо­век се пита: Какво е човекът пред тази разумност на земята? Мислейки това, той се стреми да прояви твърда воля като диамант, разумния живот - като зла­тото и чистото сърце - като среброто. Интелигентният човек не се чуди и на растителното царство, гледайки как едно плодно дърво, един корен диня раждат такива чудни по форма, по вкус, по цвят, със симетрично наредени семки, сладки и вкусни плодове. Виждайки как тия плодове се жертвуват за живота на човека, и той се учи да жертвува с добри дела пред другите. Значи този човек знае, че растителното царство няма човеш­ко съзнание, но изхвърленият - излишният въздух от човека, като въглелив двуо­кис, който е отровен, по един алхимически начин, се поглъща от растителното царство и заедно с разните соли и елементи от въздуха и земята се образуват въглехидрати, захари, във вид на плодове, и ни ги поднася даром. Не е ли това изкуство? Ние, хората, трансформираме ли мъчнотиите в радости и добродете­ли? Всеки за себе си ще отговори. Ами какво ще кажем за цветята? Нима те не са за нас образец със своите краски и отличен аромат? Благоухаем ли ние с добри дела между человеците? Ами с късането на цветята не вършим ли нарушение в природата? Първо, ние лишаваме човешките души от това ухание и нарушаваме хармонията в приро­дата. Ами от животинското царство, малко ли поука можем да извлечем? Нима ние можем да накараме едно животно да пие вино, ракия, бира? Абсолютно не! Е добре, не е ли това поука за нас? Ами лъвът и лъвицата, гълъбът и гълъбицата, не са ли образец на семейната чест? Да! Ами гълъбът не е ли образец на постоян­ство, на твърдост, да остане вегетарианец през целия си живот?
×