Търсене във форума

12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг характер, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г. Проявени били сепаратически тенденции от отделните центрове на епархията. В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини. Реакцията срещу това положение не закъсняла да се яви, и както е трябвало да се очаква, най-напред от Добришката община, която е била по-стара от Варненската, в 1861 г. пратила в Цариград особен свой народен представител, та не е могла така лесно да се обезличи и лиши от своята индивидуалност и традиции. А тя е повлякла след себе си Провадия и Балчик и разколът е бил готов. Ние виждаме изведнъж отношенията между тях и Варненската община силно обтегнати и те да разменят остри писма. Следното писмо на Варненската община до Добришката от края на 1868 г. илюстрира много добре създаденото положение: Варна 2 декемврий 1868. Господа членове на бълг. общ. в Пазарджик! От идванието на двамата младежи, които се представиха за членове на мнимото Ви общество от една страна, и от друга в двете Ви последни писма, виждаме да ся твърде гневливи и незадоволни показвате и зачто? не знаем! По тази причина, за общонародна полза и братска любов счетохме за благословно да Ви направим няколко замечания връх недостатъчните дела и походът (постъпката) на Вашето младежко общество, което не малко негодувание причини в последно время. когато дойдоха Вашите двама младежи, на които постъпките, като не намериха никаква симпатия. Постоянствувате йоще и да правите раздор между гражданите, умраза между синове към бащи, зетьове към деди и даже между простите селяни, за непрепознаването на Нашаго Архимандрита (който е духовен глава), и давате вули на бяла книга, зачто това тъй? Докога тези нередовности? Не знаете ли, че тия постъпки са противозаконни, както на правителството, тъй и на църковните закони? В тоя случай се пренудихме да ви предварително посъветваме братски и да Ви кажем веднъж за всегда - недейте става пречина за раздор и умраза - зачтото напоследък каквото и да ся случи, оставате под отговорност пред правителството, църквата, народа и пред Бога. Много късно ся събудихти, Господа, а искате да достигнете до там, дето предел няма, нъ знайте, че пътищата Ви са затворяни. Вий може да знаете тука българщината до пред 4-5 години, че ся намерваше в крайна отчайност и в жалостно положение. Тогава Вий, освен дето хабер нямахте, но даже не чувствовахте дали сте българи!... А днеска, когато тукашните Българи с големите си старания и пожертвования успяха и надвиха неприятелите си Гръко-Гагаузи и поставиха начело Българщината в този едничак главян крайморски град - Вий вместо да ни бъдете вечно признателни, гдето Ви дадохме свяст (да) научите, то напротив, ся въоръжавате срещу тукашната община, като разно доказвате на простите селяни да не препознават Нашаго Архимандрита, общината, и давате вули на бяла книга, които не са друго освен да направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко! от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-Гагаузи, то за частните си каприций вършите противното. - Нъ този Ви недостатък не произлиза от друго нищо, освен че сте поставили членове млади такива, които нямат точно понятие от обществени работи. Вий знаете, че в обществото ся сврашеат твърде деликатни и ... работи, които да реши един млад, е нечто противно на църковните работи и закони; затова требаше да отберете членове от второстепенните и по-възрастни единородци; тяхната ревност е чрезмерна, та вместо успех докарват спънки. Единородци! Елате в съзнание, съобразявайте се по духа и по мнението на правителството, зачтото другояче имате да отговаряте пред църковните закони и пред правителството. - Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а честното правителство - за граждански и политически работи. Зачтото не позволява всеки веки да отива по волята си и върви башибозушки. Научихме са от достоверно място, че и преди няколко дена са ходили по селата, както и първо някой си от младите, та да предумват простите селяни и зачто? Не знаем! - Ния по правителствена длъжност Ви питаме и искаме затуй да ни са изтълкувате, а напротив, на вази тежи отговорността пред правителството и общината .Писмата Ви от 28 прошлаго имаме на ръце, в тези имаме една между другите твърде непростителна погрешка, за която имаме да Ви съдим, тогава, когато времето дойде и то не е късно. Варненската Община". И така Добришката община се прогласила за самостоятелна, не искала да признава архимандрита Панарета, който отишел в Добрич да изглади недоразуменията и в добришките села да събира владищината, сама събрала преди това владишкия данък и отказала да даде нито дори половината от него за Главната община във Варна, като подбуждали и селата против същата. Членовете на последната били силно възмутени и отблъснали двама млади нейни представители, които се явили отначало във Варна, за да преговарят, а на архимандрита Панарета заповядали да настоява на цялата сума от владищината и да се постарае да издири подбудителите. Те настоявали на узаконеното централно и главно положение на Варненската община и на приходите й. В същото време те върнали на българската община в Цариград две нейни писма, предназначени за Пазарджик и Провадия и адресирани направо до тях, защото „им пишите направо, и още ги съветвати от сега да ся направо споразумяват, но ния ви казвами, че това става пречина за развалата на тукашната община, което не вярваме да го желаете. Заради това Ви молим занапред трябва за сичко да ся отнасяте направо до тукашната община, а тя е длъжна да ся споразумява с вънкашните градове и само тогава, с тъй като ся постъпва, ся запазва достолепието на главнити общини". Обаче скоро с аналогични претенции за подялба и участие в ползуването от владищината и за местна автономия излизат на сцената и другите две градски общини в епархията - Провадийската и Балчишката. Първата, в която знаменосецът на движението е бил учителят Тонко Мутевски. който дошел от Румъния за учител в Провадия не в 1870 г., а много по-рано, и бил близък човек на Раковски, протестирала, че архимандрит Панарет не й дал нищо от владищината, поради което бива поканена да изпрати свои пратеници във Варна за изглаждане на разногласията Вместо това ние виждаме да се отправя през януарий 1869 год. от Мутевски писмо до българските владици в Цариград, с което се предлагат на решение 4 трчки на окръжието Пазарджик -Балчик - Провадия. Самата Варненска община е непримирима в своя спор с първенците на Добрич и им дава ултиматум да предадат на архимандрита Панарета цялата събрана владищина. която според царската заповед е предназначена само за Варненската община, която обаче дотогава доброволно отстъпвала половината от нея за нуждите на добришкото училище. Добришката община отговорила, че тя винаги е признавала и сега признава Варненската община за главна, обаче поради нужда не може да внесе владищината. В същото време тя издавала свои вули и кръщелни свидетелства на селата от своята околия, а не издадени от Варненската община, с което също ощетявала последната. Същото почнали да правят и общините в Провадия и Балчик. Варненци влезли между това в преговори с тях и се съгласили да дават от 6-те гроша на владищината, на последната 1 грош, а на първата 11/2 гроша. През септемврий, когато Панарет тръгнал пак да събира владищината, тя се обърнала и към Ипариона Макариополски в Цариград с молба да въздействува върху общините в Добрич, Балчик и Провадия, като се заплаши поп Никифор, който застанал начело на общината и движението в Добрич, че ако не се подчини, ще бъде низвергнат и арестуван. На архимандрит Панарет било заповядано да събере и задържи, ако може, цялата владищина от Добришко, обаче когато се явил той в Провадийско, срещнал силна опозиция и големи претенции от страна на Провадийската община върху събираната владищина. Най-подир на тия недоразумения бил турнат край чрез съдействието на Илариона Макариополски, който отправил особено пастирско писмо от името на българския събор в Цариград до трите общини чрез Варненската, в което се апелирало за сговор и споразумение. Това архиерейско послание било занесено и прочетено в Добрич, Провадия и Балчик от предишния председател на Варненската община, иконом Константин Дъновски, с писмо от Варненската община, в което се предлагало на общините да пратят по двама свои видни представители на 10 януарий 1870 година във Варна, дето да се постигне споразумение. В отговора си до Варненската община българският архиерейски събор посочвал начина, по който трябва да се уредят отношенията във Варненската епархия, начело на която трябвало да се постави едно достойно духовно лице. Варненската община усвоила тия насоки и съобразно с тях в общото събрание на общините, което било свикано и се събирало във Варна на 13 януарий 1870 г., Законникът от 1866 г. бил допълнен и уредбата на епархията видоизменена по същия начин: „Прибавка на Законникът. Трите главни градове: Пазарджик, Балчик и Провадия, които принадлежат на варненската Епархия, със знанието на Варненската Главна Българска община, ще си съставят по една частна община, на която членовети ще ся избират с общето градско удобрение, тии ще бъдат няколко мирски и едно духовно лице, което ще ся избира също от священницити им в окружието и ще бъде председател на речената община, която ще управлява и нарежда църковните дела по следующий начин: [...]"