Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове '120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ'.

Открити 1 резултат

  1. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ След заминаването на Учителя Братския съвет встъпи в работата си и започна издаването беседите на Учителя. Точно тогава се разбра, че може да се реализира идеята за издаване песните на Учителя. Братския съвет покани най-добрите музиканти да образуват един комитет и да започнат издаването на песните. В този комитет влизаха Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Георги Томалевски, Неделчо Попово, Кирил Икономов и други. В този комитет песните се разглеждаха една след друга и ако имаше корекции те се правеха. Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване. Обаче тук възникна един принципен въпрос. Кирил Икономов застъпваше тезата да се запишат песните и отпечатат тъй както ги пеят приятелите. А всички пееха песните по такъв начин, че имаше явни изменения от първоначалния вид на песента. А ние имахме оригиналния тефтер, който се пазеше и по него можеше да се направи справка. Другата теза бе на Мария, която искаше да се отпечатат песните така както са записани в оригиналния тефтер. Спорът се разви доста остро. Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха. И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента. Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото изпълнение и това, което даваше общия братски хор. Разбира се при този спор ние настоявахме да се дадат песните така както Учителят ги е дал стриктно. Тогава се отнесохме до тефтера, проверихме как са записани и тогава онези, които държаха на оригинала надделяха в спора. В този спор Кирил Икономов беше много амбициозен и нервен, че не се прие неговото предложение и той се отдалечи и напусна най-демонстративно. След това работата продължи и бяха проверени всички песни съгласно тефтера и подготвени за печат. Намерихме хора, които пишат специално ноти за печат. Те работиха безупречно и след няколко месеца песнарката бе готова за печат. Преди това ние успяхме да закупим луксозна хартия „Бюхер". Тогава национализираха печатниците и двама човека дойдоха при мен и ми предложиха тази хартия да я купя, защото щели да им я вземат. Аз я откупих с мои пари за 450 000 лв. и я укрихме на Изгрева в една барака. Неделчо Попов взе отпечатването в свои ръце, успя да се свърже с един наш брат Борис Рогев, който бе директор на военния картографичен институт, където я отпечатаха. Отпечатаха я на коли, след това я прибрахме у нас, сгънахме я на коли и я занесохме на друго място да се подвърже. Накрая приготвихме около 3500 бройки. Около 500 бройки оставихме за Братския съвет. Когато песнарката бе готова, Братския съвет извика едно общо събрание в салона като извика членовете на комитета, които работиха по издаването на песнарката. Те направиха едно изложение пред приятелите как е протекла работата, какви са им били съображенията при подготовката на песните и как е завършила работата. Братския съвет запита приятелите: „Има ли някой да направи възражение срещу песните?" Никой, никакво възражение не направи, песните бяха приети и се направи протокол, в който Братския съвет потвърди, че песнарката е издадена добре и се приема така както е направена. Общо взето песнарката излезна като едно отлично издание на хубава хартия, хубаво подвързана, ясно и чисто. В туй издание бяха отпечатани мисли от Учителя за музиката. Това е философия на музиката. Върху тези мисли работиха някои братя и те ги подредиха. Това бе едно хубаво издание на песните издържано почти във всяко отношение. В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката. Тези малки песни и мелодийки са записани и запазени. При едно ново издание те ще влезнат в него. Мария застъпваше становището да се дадат песните както ги е дал Учителят както и са записани в Негово време, защото тези нотни записи са дадени от Учителя да се запишат в тефтера. Всяка една песен се изпълняваше от Него с цигулка, като Той гледаше в нотния запис. Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на цигулката така както първоначално я е дал. По-късно певците започнаха да си променят песните. Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво. Все ще се яви нещо индивидуално и все някой нещо ще добави. Тъй че накрая надделя онази теза, на която бяха привърженици Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Матей Калудов и други стари братя. Песните са дадени така както са записани в тефтера. След една година Братския съвет извика съвета на ръководителите в Ст. Загора. Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за издаване на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за издаването на песните. Описа как е приключен въпроса. И всички бяха много доволни по начина, по който се е работило. Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от отговорност. А тези ръководители бяха от времето на Школата на Учителя и някои от тях лично бяха заучавали песните от Учителя и не намираха разлика в това, което бяха заучили и издадените песни. Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката. По въпросът за песните не може да има спор. Той е разгледан пред всички хора, които бяха запознати с тази работа. Останаха някои недоволни приятели, защото бяха доста лично засегнати, че не се е приело тяхното становище. Това бяха Кирил Икономов, Ирина Кисьова и онези, които кръжаха около тях. Те намериха няколко незначителни грешки в новата песнарка и се хванаха за тях и шумяха за незначителни неща. Важното бе, че тя бе издадена правилно, вярно на една хубава хартия. Песента „Идилията", в която има народни мотиви не беше много популярна в класа. Учителят я бе изпълнявал няколко пъти в клас, на полянката и при други случаи. На времето Учителят бе научил Петър Камбуров да я изпълнява на цигулка заедно с текст. Той бе народен музикант, беше надарен. Идилията от него не беше записана на нотен лист, защото той бе слухар и не можеше да я изпълнява по ноти. Ние я записахме така както я знаеха музикантите на Изгрева. Е, разбира се има някои малки грешки в нея, но ние ще ги поправим в новото издание. Как? Аз накарах Петър Камбуров „Идилията" да я запише на магнетофонна лента. Ние я имаме записана и всеки добър цигулар може да я прехвърли на нотен лист и да влезне тогава в новото издание.
×