Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове '16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН Съобщава Щ. К. Патриков „Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх Йосиф l-й)". Къщата събориха през 1908 г. по урегулирането на площада. Учителят ни се казваше Костадин Арабаджиев. Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вместителна. Този урок помня и досега. През 1862 г. се построи ново училище, на което се тури табела с български и френски надпис: „ Българско Централно Училище". В долния етаж на училището имаше две стаи, в едната от които учеха ученички (в източната) и в другата - ученици. През 1865 г. варненските българи, около 30 семейства, са решили да открият българска черква в долния етаж на училището. В този ден, когато приготвяха училището за черква, преместиха ни от долния етаж в горния, гдето се учиха класните ученици. На 14 февруари отец Дъновски се наел да извърши службата на матерния ни език и да изговори думите: „Господи помилуй". И така българите устояли на всякакви препятствия и мъчнотии и благодарение на тогавашния управител Абдул Рахман Паша, който като видял оживлението на българите и техните законни искания, взел ги под своя защита и не е допуснал на никого да се подиграе със светинята им. На Великата събота излязохме всички черковници с разпятието и кръста, за да обиколим по варненския обичай някои от улиците на града. Излязохме през глухата уличка, що излиза към сегашната улица „Цар Борис" и минахме край къщите на хаджи Стамат и Карънлъ към улицата „Кале бою" (сегашен булевард Фердинанд), отсам Демирли Капусу. На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!! Ибрям Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи. След това почнаха да хвърлят камъни над нашите глави и на кръста; счупиха му едната страна (ръката на Ис. Христа). Тогава свещеник Константин Дъновски, като се обърна към нас, дигна кръста, който беше на ръката му, и каза: „Не бойте се, благочестиви християни, вървете напред, докато кръстът е с нас". В това време майка ми взе сестра ми и я скри под кожуха си. Гагаузите, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски. Те публично говореха из града, че черквата ни е дам (ахър). Тези неприлични думи те говореха до освобождението ни. През същата 1865 г. гагаузите заблудили тогавашната турска власт, като казали, че в едно и също място черковният закон не позволявал да се хвърлят два кръста, та затова принудиха нас българи да хвърлим кръста в най-мръсното място, а именно под дола, гдето е в морската градина цветарницата и мостът. Тогава в дола имаше скотобойна. Като се хвърлил кръстът в морето, никой не желаеше да го улови, защото идяащите мръсотии и кръв от скотобойната умърсили морето. Тогава аз, С. Николов, X. Николов и още двама-трима влязохме в морето, за да уловим кръста. През същата година умря един българин, роднина на Топал хаджи Данил. Тогава нямало гробища вън от града. Гърците и гагаузите погребваха своите в дворовете на църквите. Ний бяхме тогава принудени да погребем починалия в двора на гръцката черква „Свети Георги". Щом пристигнахме със свещеника на пътните врата на тая църква, яви се някой си Андон Иванов Есекчили, гавазин на гръцкия владика, с една дебела тояга. Той заяви, че е забранено за нехристиянски поп да влезе в християнската църква и не го пусна. Зеха умрелия в двора на църквата и го погребаха с гръцки попове. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV, 1911 год. (стр. 38-40)
×
×
  • Създай нов...