Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове '1922'.

Открити 3 резултата

  1. 26. ПРЕМЕСТВАНЕ ОТ БУРГАС В СОФИЯ През 1922 г. шестчленното ми семейство живееше в Бургас, но през есента така се стекоха обстоятелствата, че петимата заминаха за София, младите да учат в университета, а възрастните да водят домакинството. Останах пак сам в Бургас. Разбира се в братството имаше доста добра младежка група. Имахме доста добра младежка група. По- голямата част от заплатата си изпращах в София, тъй като други приходи нямаха. Писмата, които получавах от майка ми, сестрите ми, описваха живота на братството в София много привлекателен. Слушаха по 2-3 беседи от Учителя, учеха новите песни дадени в Школата, братски екскурзии на Витоша, отлични братя и сестри и т.н. Само аз им липсвах. Изкарахме така до Коледа. Аз взех малко отпуск и дойдох да се видим в София. За пръв път идвах в София, в свой дом посрещнат радушно. Наетото жилище ми се видя разкошно, макар че бе дъсчена барака от три стаи. Нашите стари домашни мебели и постелки бяха уютно подредени и обстановката насити душата ми. Следващите дни имах и аз щастието да присъствувам в Школата и да слушам неделната беседа. Всичко това създаде в ума ми, че мястото ми е в София, и че освен крайното улеснение, ще донесе и по-великото благо да бъда край Учителя, да живея красивия живот, който тогава царуваше в Софийското братство. Но как да се настаня на такава работа, каквато имам в Бургас? До кого да се отнеса? Посетих още първите дни Учителя, той ме разпита за живота ми и разбра всичко. Започнах да търся работа в София. Запитах познати братя, които биха ми помогнали, но един те насочи натам, друг нататък - успех никакъв нямаше. Само един брат ми предложи някаква работа при негови съдружници-търговци, но и това със сравнително малка заплата. Между другото посетих един бургаски търговец, който имаше кантора в София, да искам от него препоръка до един директор на банка, някакъв познат. И там не стана нищо. Свърши се и отпуската. Значи, трябваше да се връщам и в Бургас. Отидох пак при Учителя да се сбогувам и му разказах, как търсих работа, несполуките, които имах. Относно предложението на брата търговец, беше категоричен „Не постъпвай там, защото е несигурно. Утре ще се скарате със съдружниците и ще останеш без работа". Заключението му беше - „Не бързай за работа. Почакай. Ще се нареди. Върни се на работа в Бургас, докато се нареди да си намериш тук работа". Така и направих. Макар и със съжаление, че трябва да продължа самотния живот в Бургас, далеч от своите. Но преди всичко имах предвид завета на Учителя и неговите думи „Ще се нареди" изпълваха душата ми с надежда. Дните минаваха, увлечен от работата си и дружейки с младите братя от Бургас очаквах нещо да се нареди. Един ден може би месец след завръщането ми от София, идва човек при мен от оная търговска фирма, чийто член бях посетил София и исках препоръка за директора на една банка. Каза ми „Ти като си бил в София и си ходил в нашия клон и си казал, че търсиш работа там. Пишат ни сега да те питаме, би ли отишъл да постъпиш там, като счетоводител. Ако си съгласен, ела в кантората да поговориш със шефа и да се разберете". Най-после благоприятно разрешение дойде. Не мина и тук без размисъл. Как ще се разделим с братята от Бургас, когато толкова години живях. Запознах се с Братството. И все пак имам и добри връзки. Но видях и щастливото разрешение, към което Учителят ме насочи. Неговата помощ и изпълнението на думите „Ще се нареди". Приех поканата от най-неочакваното място, от хора, които никога не биха си помръднали пръста гдето се казва, да ми помогнат. Дойдох в София и поех работата, за която ме повикаха и останах там 25 години. Когато се виждах с Учителя, той винаги се интересуваше от тия хора. Благослови ги и те се издигнаха между първите търговски фирми в България, заедно с тях израствах и аз в своята специалност, и всички бяха добре. Това разбира се дължи на Учителя, който разбира се със своите невидими помагачи ме доведе в София. --------------------------------------------- Настоящите бележки спомени (от N 7 до N 26) написах на пишеща машина през времето м. март 1973 година до 27 май 1974 г.
  2. Ани

    7. КАК ОЗДРАВЯХ

    7. КАК ОЗДРАВЯХ София, 4 януари 1968 г. Това се случи в един от съборните дни на 1922 година в град Велико Търново. Ако някой вън от мене ме запита как оздравях, мога да му отговоря с най- малки подробности, но първо аз ще опиша случая за себе си, ако стане нужда мога да го разказвам на всеки, който се интересува. Като пиша за себе си, първо ще се запитам как лекуваше Учителят. С лекарства и инжекции, с бани и масажи или по някакъв друг метод, познат и на всички лекари? Не, нито с един от тия начини. От това, което видях, видях и чувах от лекувани и излекувани братя и сестри, както и външни хора, все от Учителя останах учудена от множеството разнообразни, чудновати методи и начини, с които Учителят си служеше, когато лекуваше. Имаше случаи, когато при едно и също видимо заболяване той прилагаше за всеки един, за всеки индивид специфичен начин. От какво се ръководеше, колкото съм наблюдавала, мога да си отговоря: Той не си служеше със стереотипни методи, защото имаше предвид темперамента, характера на заболелия, условията, при които е заболял, външни, т.е. физически, както и вътрешни, психически или духовни. Учителят търсеше причината на заболяването, нея хващаше и лекуваше, а не самата болест, която е естествено последствие на дадена причина. Общо казано, начините и методите, които Учителят прилагаше при лекуване на болен, бяха изключително духовни, макар че някои от тях да имаха и физически характер. По въпроса как лекува Учителят, може много да се пише, но този въпрос ще се опише постепенно, при различни случаи. Спирам се на въпроса как аз съм излекувана в 1922 година. Тогава съборите продължаваха цяла седмица, от 19 август до 25 август. Свърши се последният ден на събора и братята и сестрите, дошли на събора от цяла България, започнаха да заминават. Учителят оставаше и след съборните дни, а с него заедно и ония братя и сестри, които бяха свободни от задължения. Останах и аз, обаче още на втория ден след събора се почувствувах някак особено недобре. Какво ми е, не можех да си отговоря, никъде нищо не ме болеше, но нямах апетит и нищо не можех да ям. Пиеше ми се вода, но не можех да пия. Изпитвах голяма слабост, едва се държах на краката си. Легнах на леглото и положението ми от ден на ден се влошаваше. Чувствувах се особено: дали двойникът ми излизаше, не зная, но усещах в мене всичко ставаше двойно - две усти, два носа, всяко ухо става двойно. Искам да пипна носа си, и не зная кой от двата е истинският; хващах ухото си, и то двойно. Ръцете, краката ми също се удвояваха. Така минаха четирите дни. Учителят влизаше в стаята да ме види и ме разпитваше за състоянието. Щом влизаше Учителят, веднага сядах на леглото си, неудобно ми беше да лежа, още съм имала сили да седна, а не да лежа. Учителят оставаше по няколко минути при мене, следеше състоянието ми, но нищо не казваше; положението ми се влошаваше и аз постепенно губех силите си. На петия или шестия ден вече ми стана още по-зле. Опитах се да се вдигна малко, да седна на леглото, но не можах. По едно време ясно чух, като че някой ми говореше на ухото и чух думите: „Е пък умри!" Не се уплаших от тия думи, които по някакъв тайнствен начин чух, но и не съжалявах, ако това станеше - толкова бях зле. Лежах при отворен прозорец. След десетина минути чувам стъпките на Учителят пред прозореца. Той спря за момент и тихо ме запита как съм. Едва, едва можах да отговоря, че не съм никак добре. Учителят влезе в къщата, отвори вратата на стаята и застана на прага. Не влезе вътре, както правеше другите дни, застана на прага прав, сериозен и замислен. Аз се извиних, че не мога да се вдигна, поне да седна на леглото, както правех предните дни, понеже бях много зле. Останах да лежа. Гледах към Учителя и чувах, че той говори нещо. Вслушах се внимателно и ясно долових думите му: „Можеш ли още този момент да станеш от леглото и да кажеш в себе си: Аз съм мобилизирана като стенографка на Учителя и трябва да оздравея, за да работя." Учителят ме погледна пак така сериозно, затвори вратата и си излезе. Останах сама в стаята, лежа на леглото си в тежко състояние и за момент само си помислих: Как мога именно сега да стана, когато съм най-зле, когато съм готова да умра? Обаче в същия момент, когато гледах на ставането като на нещо крайно невъзможно, някъде дълбоко в мене дойде и обратното решение: Ще стана и то веднага ставам. За момент забравих, че съм много зле и седнах на леглото, спуснах краката си на земята и се наведох да търся под леглото обувки, за да се обуя и изляза на двора. Облякох се. При навеждането усетих, че от лицето ми падна някаква желязна огнена маска. Пипам лицето си, приятно хладно, никаква температура, като на здрав човек. Слаба съм, слабост голяма имам, но стоя права и си мисля: какво стана? Аз ли съм същата? Необикновена радост ме изпълва, ще ми се да викам, колкото гласът ми държи. Чудо, някакво чудо стана. Не, не в стаята, но ще изляза вън и там ще викам. Стана някакво чудо, но стана за слава Божия. В това време в стаята влязоха две сестри: Савка и Стефанка и ме питат: „Ти си станала, какво стана?" - „Каквото стана, за слава Божия стана. Дайте ми, моля ви се, една чаша гореща вода." Донесоха ми и аз пих. Какво пих? Не пих вода, но жизнена сила, каквато наистина представя водата, благословеният елемент от Бога. Излязох на двора, но не да викам. Отвътре нещо не ми даваше да викам. Право е, когато се проявява Божията сила, устата не може да говори. Там душата говори и който почувствува в себе си този глас, той сам в себе си казва: Всичко в света става за слава Божия! Гледам всичко около себе си красота и само красота, дишам чистия въздух и цяла трептя от умиление и благодарност. Да, но Онзи, който е проводник на Бога и Неговата воля, никъде не виждам, не мога даже да му целуна ръка и да му благодаря. Както Бог работи скрито, така и той, нашият обичен Учител се крие. На другия ден, като че ли беше събота, и аз се наредих с всички братя и сестри на гимнастиката, на шестте гимнастически упражнения. Слаба съм още, но какво от това? Аз крия в себе си едно от великите, невидими и неписани чудеса. Какво се крие в чудесата, които Христос на времето си преди две хиляди години е правил? Нищо особено, освен велика, непозната още на хората наука; знание, което мълчи за себе си; Любов, която човечеството отдавна е изгубило; изпълнена е волята на Онзи, Който с нищо не се налага, закони, в които човечеството едва сега надзърта и открива и т.н. Сега и аз, колкото обикновен и малък човек да съм, ето какъв закон научих при това мое боледуване и чудно излекуване. Понеже ние живеем в един свят двойствен, дето с еднакво право се проявяват и светли и тъмни сили, т.е. и доброжелатели, наши приятели, и недоброжелатели, лоши сили, и наши неприятели, които ние трябва да ги изучаваме и различаваме гласа на светлите и тъмните сили. Защо? Защото в гласа на първите, на доброжелателите, се проявява волята Божия. Изводът е следният: Ако аз се бях поддала на желанието на тъмните сили, лошите същества, които искаха моята смърт, те щяха да постигнат целта си. Обаче дойде гласът на светлите сили, които желаят да се изпълни волята на Бога, Който не благоволява в страданията и смъртта на човека, но в живота и радостта на човека. Тази велика воля се проведе чрез устата на Учителя. И днес аз живея, радвам се и работя. Върнах се в София заедно с Учителя и с останалите братя и сестри. Всеки продължи работата си и аз своята работа с беседите, за която работа съм била мобилизирана. Дошли вече в София, от време на време Учителят ми загатваше: „Имаше някаква мистерия в твоето заболяване." На думите ми: „Каква беше тази мистерия?" Учителят премълчаваше. И досега още не зная каква беше тази мистерия, но ако трябва да я зная, ще ми се открие; ако не трябва, ще си остане тайна, каквато е и досега. Не настоявам да науча онова, което не е за деца. Много неща, велики неща изненадват децата, но всяка изненада не е за тях. Много неща има да учат децата, много неща предстоят и пред нас като малки, невръстни деца за Великото учение, което Учителят ни предаде в размер на нашите възможности да ги приемем и приложим.
  3. 30. СТЕНОГРАФИРАН МАТЕРИАЛ ОТ ТЪРНОВСКИЯ СЪБОР ПРЕЗ 1922 г. Съборът е открит на 19 август в 5 часа сутринта. Ето какво е дадено на 21 август в 5 часа сутринта: 1.Прочетохме „Добрата молитва". 2.Казахме: „Няма истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина." 3.Учителят прочете следното: „Да възсияе лицето на Господа Бога нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов; Начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си; Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост, Ден на вечното Божие веселие, Ден на вечното Божие блаженство, Ден, в който слънцето никога не залязва, Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия Живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които му служат, трябва да му служат в Дух и Истина. Духът и Истината е нашият девиз. Ние сме появената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любозта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат и които са. Амин! Стр. 318: „... Ами ако сега някои от тия светии, които признават православната църква, са между нас, ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук между вас, а православната църква не признава това, мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? И в края на века всичките светии ще бъдат на земята, казано е. Те са тук вече на земята - Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на земята в плът, а в една или друга форма са тук, по цял свят обикалят и работят... " Давам и цитат от стр. 352: „Та казвам ви, бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия. Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота. Ще кажете: Дали е време? - Време е сега. Туй, което ще видите, око не видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден... " От стр. 365: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода, е Любов Божия!"
×