Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове '2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛ'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА) Атанас Георгиев - Фучиджи-оглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненский окръг, около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Иоргаки, бил един от по-първите селяни в с. Голица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближното село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият българский свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по Енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учял децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отец Михаил и се научил да прочита и пише просто, както и да пей някои черковни [песни] -тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанаса и на гръцки, затова и отишел в г. Мисемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи е гръцкото училище да се учи. Тук, е разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да са научи Атанас, за която цел той ходил при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато са учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере е село при родителите си. През 1820-21. година във време на гръцката завера по приследванието от страна на турското правителство, първенците гърци не са оставиле на мира и българските първенци, както в градовете, така и в селата, и е тия случаи - трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил, заедно с няколко йоще селски първенци биле вързани и закарани в град Мисемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георгя от с. Гупица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновниците ги хвърляли е морето или пък обесвали. Докато отиде дядо Георги е затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те - отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели и първият бил откаран и, заедно с други, хвърлен в морето! За добра чест, дядо Георги се отървал, заедно с други, и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град, с много светкавици и гърмежи, оплашиле пашата и той казал: Баашладъм калан Християнларън джянларънъ* (харизвам на останалите християни душите)" и така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряванието на гръцката завера, всеки тръгнал по работата си, обаче не било задълго време. През 1827-28 г. като се отворила руско-турската война и русите преминали Дунава, всичките села са развалиле и хората отишле по Балканите. Същото направиле и селата Голица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, но пак се развалили и до свършването на войната скитали са по горите. След подписванието на Одринския Мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои си са преселили в други села, а някои даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и са заселиле в с. Хадърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време вече да ожени сина си Атанаса и това и направил. След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Устово, Ахъ-Челебийско, бил дошел във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в селото. Сега трябваше помещение, и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината; накарал та разтребиле, замазали заницата (стая или килер, гдето се турят къщни дреболии за ядение) и там младий учител събрал 10-15 деца та ги учял. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решиле да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и за църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало, половината църква, половината училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо и ново. Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти. И това желание на дяда Атанаса са изпълнило; Ферман се издал и на 1851 год. 26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да е черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с. Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко зачало и че всички села тряба да се рткажат рт гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21. март 1860 година, на което присъствували пратеници от първенците на следующите села: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чатмита и Куюджук, в което събрание председателствувал дядо Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март хилядо осемстотин и шесдесета година, ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислиме по църковният въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните испроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския Свещеноначалник Макариополскаго г-н Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавание, вула и др. в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча 21 март 1860 год. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски Дядо Дука от с. Девня Дядо Коси и Ефендито Стоян от с. В. Козлудже Дядо Серю и дядо Димитър от с. Караач Дядо Баику от с. Хасърджик Дядо Атанас и Кел Михап от с. Юшенлий Дядо Демир от с, Кумлудже Дядо Бою от с. Суджескюй Дядо Злати от с. Гевреклер Дядо хаджи Дойчу от с. Гюндойду Дядо Бою от с. Чятмата Дядо Димитър от с. Куюджук Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствували първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които едногласно приели държания в с. Хадърча протокол и упълномощила дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Иконом Ив. К. Радов „Памятник", год. I, кн. VI 1896 год. (стр. 549-559)
×
×
  • Създай нов...