Търсене във форума

31. НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС Евсевий Кесарийски (205-300) е автор на църковната история, която е имала за цел да покаже, че християнството с победата си над враждебната езическа държавна власт на Римската империя е най-силното доказателство за Божествения му произход. Според него Бог Отец е начало на всичко. Той може да бъде само един. Бог Отец е върховният Бог. А Син Божий е роден от волята на Отца, роден от същността на Отца преди всички векове. Синът не е във всичко равен на Отца, но е средно същество между Отца и Света. Той е само образ на Отца и подобен нему. Светият Дух е творение на Отца и въздействува само върху светците. За пръв път Евсезий споменава за неръкотворият образ на Исус Христос. Той твърди, че има писмата между Исуса и цар Авгар в архива на гр. Едеса и ги представя истински. Преданието за цар Авгар и Исус получава широко разпространение в различни варианти и славянски редакции. Славянската редакция преминава чрез гръцкия език. Град Едеса е античен град в северна Месопотамия. Около 2 век след новата ера става център на сирийската християнска общност. Именно там Евсений Кесарийски за пръв път въз основа на ръкописи разкрива историята на неръкотвория образ на Исуса. Тя е следната: Цар Авгар от Едеса, който управлявал народите зад река Ефрат, пострадал от тежка неизлечима болест, проказа. С човешки средства и с тогавашните лечители не могъл да се излекува. След като чул за чудесата на Исуса, то той му изпратил писмо, като с него изпратил и живописеца Анани, комуто поръчал да снеме, т.е. да нарисува образа на Исуса Христа. Анани му предал писмото и разглеждал лицето му, за да го снеме на платно. Поради многото народ, заобиколил Исуса, то той се качил на един камък и устремил погледа си към Исуса. Усилията му били напразни, защото лицето на Исус непрекъснато се променяло от светлината, която излизала от Неговото лице, която непрекъснато се меняла в различни краски. Но след като видял желанието му, Исус го извикал, поискал вода да си измие лицето, поискал платното от Анани, което носил от цар Авгар, за да го нарисува на него, и си избърсал лицето. Изведнъж лицето му се отразило, изписало се върху платното. Това бил неръкотворният образ на Исуса, Той му предал платното и казал: „Иди и го предай на оногова, който те е пратил." Освен това му изпратил писмо, в което четем: „Блажен си ти Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, за да могат невиделите Ме да повярват и бъдат живи. Ти ми пишеш да дойда при тебе. На мен ми предстои да извърша тук всичко, за което съм пратен и след това да се възнеса при Оногова, който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе." Анани се върнал при своя цар Авгар и положил платното с Неръкотворния образ върху тялото му, който тутакси оздравял. Не останало следа по лицето му. Но после един от 70-тех апостола на име Тадей, пратен в Едеса след Христовото възнесение да проповядва благовещението, е положил ръцете си върху него. Слязал Светият Дух и чрез Него Авгар окончателно оздравял от проказата. Тогава цар Авгар със семейството си се покръстил в името на Исуса Христа, че е син Божий. А той дълбоко вярвал в Него за сторените чудеса, като изпратил писмо до Исуса. Той написал: „Като чух това за тебе, аз си рекох, че ти или си Бог, слязъл от Небето, или син Божий." Цар Авгар оказвал дълбоко благоговение към Неръкотворният образ и заповядал да го поставят в Едеса над градските порти, за да охранява града. През 313 г. император Константин чрез Миланския едикт и по-късно след 324 г. узаконил християнството като държавна религия. През 325 г. в гр. Никея той свикал Вселенски събор и бил съставен „Символът на вярата". През 944 г. император Константин Багренородни (913-959 г.) и тъстът му Роман Лакапин (920-944 г.), движени от Христово благочестие купили Неръкотворния образ и го пренесли в Константинопол и го поставили в храма, църквата „Св. София'. Това пренасяне от църквата се празнува на 16 август всяка година. Майка му Елена отишла в Йерусалим и открила животворния кръст, върху който е бил разпънат Христа. Тя събрала и други реликви от страданията на Исуса Христа, които дотогава се пазели в Рим. Тя приела и плащаницата на Исуса Христа, а това е било платното, с което е било обвито тялото на Исуса, след което е било намазано със смирна и алое. Йосиф Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла. Тялото е било обвито в платно и стегнато с повивка. Когато жените мироноски намерили гроба празен, там намерили, че повивките стоят (Евангелие от Йоан гл. 28, ст. 6). Тази плащаница е била в Цариград. И през 1171 г. се споменава при Мануел Комнин. След превземането на Константинопол от рицарите на IV кръстоносен поход на 13 април 1204 г. тя се паднала на французите. По-късно тя преминала през различни държави и се пази днес в Торино. Виж за нея Св. Йоан гл. 19, ст. 39-40, като съобщава, че Никодим е донесъл около 100 литра смес от смирна и алей и обвили тялото му с плащаницата. Днес тя се съхранява. А за Неръкотворният образ продължава да се говори, че е взет от кръстоносците и занесен в Европа. Други говорят, че е унищожен заедно с мозайките на църквата „Св. София" по време на иконоборския период (726-843 г.), когато много икони и изображения са били унищожени, защото са смятали, че това е ново идолопоклонство. През 1654 г. московският патриарх Никон се заел с поправянето на иконите, които се отличават с някакъв реализъм. Той наредил за някои икони да се прерисуват отново, на други икони да се продупчат очите. Непосредствено след тези деяния се появила чума в Москва. А на 2 август 1654 г. станало пълно слънчево затъмнение. На 25 август 1654 г. московчани въстават срещу Никон, понеже според тях, той е причина за бедствието на града с неговите нововъведения. В ранното християнство Исус се изобразява символически като риба, като агне (агнец), като гълъб. Изображенията на Исуса, създадени на платно, получават качества на чудотворни икони. Те са били създадени не по-рано от VII век. Тогава го изобразяват чрез мозайки по стените на църквите, като някои са запазени и досега. А Неръкотворният образ е изобразяван от художници в различни времена по различен начин, а и някъде сполучливо. Днес съществуват много нарисувани Неръкотворни образи. Един от тези Неръкотворни образи е нарисуван от неизвестен художник и отпечатан в Одеса.