Търсене във форума

4. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ Император Мануел I Комнин починал (1143-1180). Наследил го 12 годишният му син Алексий II (1180-1183 г.), заедно с императрица Мария французойка. През май 1182 г. озлоблението на цариградското население кьм латините стигнало до поголовна сеч. През септември 1183 г. бил коронясан Андроник. Недоволни от това, германският император Фридрих I Барбарсса (1152-1190 г.) и сицилийският крал Вилхелм II (1166-1189 г.), сключили съюз. Норманите по море и по суша се отправили към Солун. На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението. Ha12.IX.1185 г. бил провъзгласен за император Исак II Ангел (1185-1195 г.). Първата му грижа била да се справи с норманите. Византийският пълководец Алексей Врана на 7.XI.1185 г. разбил норманите. Исак II овдовял и той взел за жена полувръстната дъщеря на унгарския крал Бела III Маргарита, на 10 години и за сватбата си като зестра получил пограничната област Белград - Браничево и Моравската област. За царската сватба населението било обложено с нов налог от данъци. Това довело до недоволство, брожение и въстание. Освен това Петър и Асен се явили при Исак II през есента на 1185 г. с молба да бъдат зачислени като военноначалници в ромейските войски и да им бъде отстъпена малодоходна област в Стара планина. Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето. Те напуснали и заплашили с въстание. Връщайки се в гр. Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода. Показали на населението една прочута икона на Св. Димчитър: Онези, които били най-дейни били богомилите. Летописците ги описват, че били там събрани много смахнати обзети от бяс от двата пола, с кръвясали очи и извърнати зеници, с разпуснати коси и че били обладани от бесове. Те викали, че Бог бил проявил благоволение да им даде свобода, защото и Св. Димитър е тук, в Търново. Така представлявали хора, които са в изстъпление от духа на Св. Димитър. Те са знаели, че Св. Димитър по баща е българин. Църквата била осветена. През есента на 1185 г. Теодор (Петър) бил коронясан за български цар (1185-1190 г.) (1196-1197 г.). Така Св. Димитър застанал като застъпник и покровител на Асеневци. Богомилите, като получили много поддръжници, се застъпили за Асеневци и помогнали за освобождението на България, и така се слага началото на ll-то българско царство след 165 години византийско робство. През лятото на 1186 г. Исак II Ангел предприел l-ви поход срещу България. Но станало слънчево затъмнение, паднал изпратен от Бога мрак и покрил планината. То подпомогнало на византийците да преминат проходите. Явили се в гръб на българите и Асен се оттеглил отвъд Дунава. Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св. Димитър Солунски. Тя била върната с голяма радост назад, в Константинопол. След заминаването на императора, Петър и Асен се върнали с много войска и нападнали Тракия. При III поход на Исак II Ангел през 1190 г., при връщане в Тревненския балкан, той бил нападнат и разбит от българите и едва се спасил. Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос. От 11 май 1189 до 28 март 1190 г. преминавали войските на III кръстоносен поход от Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и след многото грабежи по пътя се прехвърлили при Галиполи на брега на Мала Азия. През лятото на 1190 г. цар Петър се оттеглил от престола поради появилата се подагра на двата му крака. Поради убийствата на пленници и грабежите, според гръцките летописци, поразила го Божествената стрела на справедливостта. Той не е могъл да ходи на двата си крака и е бил с наведена стойка. Царският престол бил взет от Асен I, брат му, който е бил много жесток към пленниците, към селяните, независимо дали са българи или ромеи. Тогава византийските и българските селяни се молели на Св. Димитър да ги освободи от злодея. През 1195 г. към България се присъединява София и там намират мощите на българския светец Иван Рилски и било наредено да се пренесат в Търново, за да се дари града с чудна непобедима сила. При един поход през 1196 г. Асен I разгромил една византийска армия на севастократор Исак, който бил пленен от един кумански войник. Там българите заловили в плен един свещеник, който знаел езика им и поискал да го освободи Асен. Но той отговорил, че убива ромеи, а не ги освобождава. Свещеникът въздъхнал и със сълзи на очи му предсказал, че краят му е близък и че той няма да умре от естествена смърт. Асен при завръщането си бил убит от братовчед си Иванко, заради любовната си връзка с Мария, сестрата на царицата. И след това решават да вдигнат бунт. Поискал помощ от византийския император Алексий III Ангел. Императорът Алексий III Ангел изпраща войски към Търново, за да подпомогне Ивайло. Но дошла до границата, войската се разбунтувала и не искала да върви. Изпаднали в паника, те вървели в безредие, като че ли някой невидим ги преследвал в гръб и ги нападал с всякакво оръжие. Така описва хронистът Никита Хониат. Императорът отново тръгва на поход. Случва се същото. И отново същата участ сполетява императора с по-голяма войска. Завинаги бил провален успехът, защото никой не се решавал да влезе в ръкопашен бой с варварина (българина), за да помогне на Иванко. Провалът на двата похода се дължал на появилото се чудо, че войниците усещали, виждали че някой ги напада от небето с всякакво оръжие. В този случай Св. Димитър, който е бил покровител на новообразуваната българска държава я е охранявал и пазел. След това Иванко избягал при императора, който го направил управител на Пловдивската област и бил полезен за ромеите. Властта преминала в Петър, той завладял Търново и е обявен за втори път за цар на българите. Той продължил с жестокостите си към пленниците, които ги измъчвали и чак тогава ги убивали. Разорявали всичко. С тях били куманските наемници, които плячкосвали всичко. Петър бил мразен от сънародниците си и той бил убит, пронизан с меча на свой сънародник. И в двата случая Асен и Петър са убити с меч след свади със своите приближени, които в своята ярост ги насекли. Сбъднали се молитвите към Св. Димитър на измъчените селяни срещу божията напаст. През 1187 г. жената на цар Асен I била пленена от ромеите. Те я върнали, но взели за заложник най-малкия брат Калоян в Константинопол. След това той бяга от там и към 1197 г. идва при брат си Петър и му става пръв помощник. След убийството на Петър, той взел престола и започнал да управлява с огън и меч. Бил надминал жестокостта на своите братя, поради което византийците го наричали Скилойоан, т.е. „Кучето Иван". Той се назовал „Ромеоубиец", като заявявал, че мъсти на византийците за онова зло, което някога император Василий е извършил, като ослепил 15000 българи Бил наричан „мъж на кръвта" и че непрекъснато измислял все нови и нови начини за умъртвяване. Но към еретиците (богомили и павликяни) бил благосклонен, защото ги имал за съюзници и те го смятали за бич Божий срещу ромеите.