Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове '7. Първата българска църква'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 7. Първата българска църква Видяхме, че Варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирапи в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковният въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г. черковата „Св. Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 г. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Нико-лаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След освещаването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х. Никола Абаджията." Ето и писмото на Р. Х. Мавридов, което за пръв път се изнася тука в печата: „Варна, 17 февруари 1865. Г-не П. Р. Славейков, в Цариград. Благодарно са отговарям на Вашито почтено от 11, в нем содержание то приумях, и гу прочетох на Общината която са отговориха „много сме изгубили нека да бъди според щението на Г-на Славейка" ми рекоха да ви пиша да броите Гр. 1500 - чи да са сключи сметката. И така щом приемити настоящото ми да сторити добре да броити Гр. 1500 - тамо на Г-да Хр. Мавридову и Д. М. Преславски, чи сключати споредени сметката, чи пак дай Боже здрави да сми приятели от напред по-добре. И да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй) кату са разговорихми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник, така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихме едногласно да направими на училищито долниа кат Дом Божий, да са молими Богу, тутакси направихми едногласно писмо й са потписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донисе треботиите неща Антиминс й пр. така на 10-го и 11-го, гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха секат чи от Бога ша да слези церката готова, на 12-го петък угуждам един мастор та сабори вратата за дверите й от лева страна другиете врата, й стана Олтар истенски, от вън прозорците до полвина обковахми с даски така й вънкашните врата, за да ни са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах да Дорамаджи да направи Престолу й проскомидията, така в суббота са зготвиха всичките Гагаузите кату приумели провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат та наклеветява, как Българите са заловили да правят Църква й угодили темелете - й без да му заповяда управителът за воспирането вращъ са Мастор Спиру, та воспира масторат дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на домаджийскиа дюген, та довършат треботните й вечеръта нареждат на рет всичкото, кату чува х. Стамат (страхапъзлю), дету тряба да отиди да посрешни работата, но дохажда на магазията ми с един гняв та ми казва: „тебе кой ти каза да угуждаш мастори да развалят й правят ето сига са са воспря, да ни са месиш на нищо да ни стапваш в училищито ти казвам". Кату чух това му рекох, тварде добре - Кату си отиди нажали ми са и заплаках, й рекох: „Боже мой, ни ми истудявай сърцето", ймаши още някои си неща за приготвени, ни отидох да ги купя, ала казах на другиго да ги земи, както й са извършиха, в Суббота на 13-го доди от селото Поп Константин с Поп Иванна донесуха всичките треботии, нея вечер никой от Общината ни са явява в училищито сякаха чи има някои си зверове да ни глатнат чи са изгубят от свето, вечерта проважда Поп Константин да ма вика да отида, рекох чи ни мога да дода, защото съм запритен, но рекох нека да правят какту знаят да са извърши всичкото, кату наредили в ниделя на 14-го, щеши да служи Поп Константин с Поп Иванна, кату има Антимис можи да служи, но проваждат страхупазлювците едного та воспира Попът да не би чи служи, така Поп Константин за да ни направи раздор, направи им волата, чи само йсчитат часовите й водосвещават й народат са восблагодари й на това, й си утожда секи, с голяма радост чи са удостоиха да чуят пу язикат си да са чите и да са молят Богу, вечерта среща понделник на вечерната сабира са много народ, й става отпуст й всеки са прощава да заговеят. Гръкогагаузите кату чули й са научили от шпйоните чи са челу в училищито по български, тутакси в ниделя сабират са на митрополията й направят собор й мислят как да развалят да саборят Българите, й писват на патрика „как Българите направили си церква в училищито й довели два свещеника й служили св. литургия, й молили патрика да гледа да воспре тези работи да ни напредни" й ходили в ниделя на управителя тъ й гу молили да воспре Българите да ни читат пу Български, но управителят ду днес нищо ни казал, чи ни зная занапред, но научавами са чи управителят, кату проважда скришом да разгледа й разпитва, й ги намеря лъжливи гагаузите. Така в понделник вечерта на вечерня ни са стърпях, колко й да съм воспрян, отидох в училището та като чух пу наши язик да са чите и кату чух евангелието по български многу са благодарих Богу от радост заплаках й рекох: „слава тебе, Боже, удостоих са да чуя във Варна да са чите Български, пу сига й аку да умра ша ма упоет по Български. Забравих, х. Стамат кату ми каза „кой ти речи да угудиш дюлгери да работят", рекох му: „Вашият потъпис й на всичките братия Българи, според съгласителното писмо дету стана на 9-го". Гръкогагаузите Архиерей й фарисей гледат ма криву криву да намерят леснина с една капка вода ша ма удавят, й казвали чи всичката причина ази съм бил ази съм дето деиствувам на всичкото, и ни е лъжа, Чи ни зная сига от там Патрика да ни направи нещо си да воспре, тамо вищи внимавайте научетиса добре чи ни явети треботаите, И ако убичати, можити нещуси да отбирети да въ местити във Вашият Вестник Гайда - Поздравявам Ви й оставам Ваш искрения Р. х. П. Мавридов. (P. S.) Г-не Ви явявам днес в училищния Дом Божий, служи са редовна светая литургия да е на помощ на всичките Българи Братия християни, кату стовях й кату зачна светая литургия, й кату чух пу язикат ни от радост заплаках й рекох: „слава Тебе, Боже, удостоихми са да чуими в град Варна да служат по Български, в йстина от няколко години насам ймахми Руска церква, но не кату Българска, пу някой път ако да ходех на Руската черква от неволя нй са восблагодарявах, й прес месец Януарий утидох една св. Ниделя да са черкувам, чи кату чух Поп Панают пумена имято на Владиката Йоаким, много ускорбих, й си отидох, й веки ни ходих, умразил съм Гръцките Владици нища да им чуя имято, Бог да отьтърве всичките братя Българи от Гръцките ръце, Същият". И така. На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х. П. Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтара и престол обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда, като се служи вътре служба. На 13. когато всичко било готово, гъркоманите се научили и започнали да противодействуват, но без успех. Те пратили майстор Спиро при управителя да интригува, че българите турят основите на църква, и да пречи на работата, и спре работещия майстор. Обаче до вечерта всичко било приготвено и наредено, пристигнал и поп Константин Дъновски с поп Ивана Громов от с. Хадърджа и донесли потребните църковни работи. На другия ден, неделя, 14 февруарий, трябвало да се отслужи литургия на славянски, но възникнали спорове и опасения у някои първенци и литургията била отложена; така поп Константин чел в неделя само часовете и направил водосвет в присъствието на много българи. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат, и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражило българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополски. В своите крилати младенчески надежди Варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. Св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди освобождението. Първи църковни епитропи станали: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров. Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията. Поради особеното положение и развитие на българския елемент във Варна, в българското възраждане и в описаните събития в тоя град, главна роля е играло търговското съсловие, а еснафите не се чуват почти, особено в първо време. Например в списъка на пожертвуванията за Първото българско училище във Варна първоначално се срещат само отделни лица занаятчии, така напр. за 1861 г. Дочу Догане Абаджи, Ради Кюлехчит на Бакъри, и едва на 12 май 1864 г. едно пожертвуване от 50 гр. от „Еснафа Казанджийски", а на 23 ноември 1865 г. - 200 гр. от „Содружие рофет табашки и мотафчийски". От това време, види се, български еснафи почнали да се обособяват и проявяват като такива. Те се чуват напр. през 1866 г., а през 1869 и 1870 г. „Хлебарски еснаф" във Варна поръчва за българската църква у един златар в Разград две слънца и един кръст и заплаща 220 гр., а „Еснафа на унджиите (брашнарите)" поръчал едно сребърно кандило. В 1871 г. се споменуват следните еснафи: абаджийски, хлебарски, унджийски, механеджийски и табашки; на 10 февруарий 1875 г. пък във Варна е станал избор на новия български Варненски общински съвет, именно от представители на търговското съсловие и на еснафите, при което са присъствувапи: руфет абаджийски, каменарски, кръчмарски, чехларски, хлебарски, табашки, кожухарски и бахчеварски. които са били следователно тогава българските еснафи във Варна. В Добрич се споменават през 1869-1872 г. следните български еснафи: бакалски, дикиджийски, кюркчийски, терзийски, абаджийски. Варненските българи се сдобили във всеки случай вече със своя българска църква и свое българско духовенство, със своя църковна община, отделна от оная на гърците, като скъсали така всички връзки с Гръцката митрополия.
×
×
  • Създай нов...