Търсене във форума

9. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА Наближавала втората юдейска Пасха, откакто Исус служеше на Бога в Слово и дела. (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 4). Исус с учениците си дошъл в Галилея. Видял едно голямо множество и смилил се над тях, понеже са били като овци, които нямат пастир и почнал да им говори и да ги поучава много неща. Той им говорил за Божието царство, което е на небесата. И понеже ставало късно, накарали людете да насядат по групи по петдесет човека. В едно момченце се намирали 5 ечемичени хляба и две риби. Исус взел хлябовете и рибите, и като погледнал към небето и благословил, и като разчупвал хлябовете, предал ги на учениците си, а те от своя страна на множеството. А онези, които ядоха са били 5000 човека. Разделял Исус и рибите, и тях ги раздавал. Накрая събират 12 коша, пълни с къшеи. (Евангелие от Матея, гл. 14, ст. 13-21; Евангелие от Марко; гл. 6, ст. 30-44; Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 10-17; Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 1-14). Исус разпуска народа и нарежда на учениците да отидат на отсрещната страна на езерото, като се качат в ладията. А Той се качва на едно бърдо да се помоли сам. Ладията била блъскана от вълните и учениците видели как Исус ходи по водите на езерото. И тогава онези, които били в ладията, Му се поклонили и казали: „Наистина Ти си Син Божий." (Евангелие от Матея, гл. 14, ст. 22-33). А народът, що бе видял знамението с 5 хляба и 2 риби, си казал, че този е пророкът, Който щял да дойде на света, че това е Месия, Който трябва да дойде. Това е Спасителят и Избавителят, Който трябва да бъде едновременно Цар, Свещеник на закона и Пророк на Бога. На следващия ден народът тръгнал и се прехвърлил с ладии на отсрещния бряг на Капернаум, за да го намери отново. „Исус им рече: Истина, истина, ви казвам. Търсите Ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде, защото Отец Бог на Него е положил своя печат." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 26-27). Евреите са смятали, че Месия трябва да прави знамения и чудеса и да задоволява с тленна храна людете си и с всички други плътски потребности. Евреите му напомнят, че бащите им яли манна в пустинята и че това е било хляб от небето, който е падал на земята за израилевите синове. „Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам, не ви даде Мойсей хляба от небето, но Отец Мой дава вам истинния хляб от небето. Защото Божият хляб е този, Който слезна от небето и дава живот на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 32-33). Тук Исус им напомня, че знае много добре писанието и какво е написано в него и че това, което е написано тогава важи и за сегашния момент. И че Ангелът Господен, който ги води в пустинята, ги хранеше с манна небесна, „за да ти покаже, че человек не живее само с хляб, но с всяко слово, което изхожда из устата Господни живее человек." (Второзаконие, гл. 8, ст. 3). Така че манната небесна не беше само небесният хляб, той бе ангелският хляб, защото изхождаше от устата на Ангела Господен и то чрез неговото Слово. Небесният хляб е Словото на Ангела Господен. И тогава евреите се обръщат към Исуса: „Господи, дай ни всякога този хляб." Преди това Исус им бе казал, че человечески син ще им даде храна за вечен живот, но сега Той определено заявява: „А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота, който иде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене никога няма да ожъднее." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 35). Ангелът Господен, който им даде манната небесна чрез Словото Божие в пустинята, бе същото Слово Божие чрез Ангелът Господен, който умножи 5 хляба на 5000 гладни израилеви синове. И този Ангел Господен е в Исуса и чрез него стават знаменията и чудесата, чрез Слово Божие, което им говори и чрез което ги храни с небесна храна за душите и телесна храна за самите тях. Ето защо Исус казва: „Аз съм хлябът на живота." Това бе Духът, Който бе слезнал над Него, когато Йоан го кръщаваше при река Йордан и бе рекъл за Него, че Той е, Който кръщава с Духа Святаго. (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 33). И след това Исус им казва: „Защото слезох от небето не Моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 38). И който види Сина Человечески и сина на Отца, и който вярва в Него, ще има живот вечен чрез Духа, Който носи в себе си, Духът Господен. И тогава им казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е проводил и Аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 44). И Той възвестява, че е Син на Отца, Син Божий. „Не че е видял някой Отца, освен тогоз, който е от Бога, Той е видял Отца. Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене има живот вечен. Аз съм хлябът на живота." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 46-47). Бащите им са яли манната в пустинята, който е бил ангелският хляб, слезнал от небето, бил е небесният хляб, и пак са измрели. Но сега Исус им дава нов хляб, Словото Божие, което излиза от Духа Святаго, Който чрез Него се излива и умножава хлябовете затисящите гладни. Но това е телесният хляб, който те ядоха, и наситиха се. Но той им давай друг, небесен хляб, на Словото за Царството Божие на земята. „Този е хлябът, .който слезна от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, слезнал от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее во веки." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 51). Хлябът, това е живото Слово Божие, това е небесният хляб, който изхожда от Ангела Господен, служителят Божий. Чрез това Слово Исус поучаваше народа, изцеляваше го, помагаше му. Това правеше със Словото, което имаше власт и сила, защото Словото му бе меч в ръката на Ангела Господен, Който бе в Него самия. И всички виждаха, че Сила излизаше от Исуса и Словото Му, що го произнасяше, бе със Сила Господня и мощ Божия. Така че, хлябът, слезнал от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, което е Слово на Господа на Силите. И понеже юдеите не могат да го разберат, то Той се връща в разказа си назад и им припомня Пасхата по времето на Моисея и за Пасхата, която юдеите ежегодно правят за спомен и възпоменание за онзи ден, когато Ангел Господен ги изведе от Египет и им даде свобода. Израилевите синове са клали пасхалния агнец, пръскали са с кръв външните врати, яли са агнето и са яли безквасни хлябове седем дни, за да ознаменуват Спасителя Израилев, Който е бил Ангелът Господен. И тук в Словото си Исус изведнъж им напомня, че това отново ще се случи и то с Него и че той ще бъде този жив агнец, пасхалното агне, Който ще се жертвува, за да може чрез неговата жертва да изличи греховете на людете, като изкупителна жертва, за да им даде живот чрез Ангелът Господен и чрез неговото Слово, което сега се излива чрез Святият Дух, чрез устата на Исуса. Той е живият хляб, слезнал от небето и този хляб ще се даде за хлебно приношение за изкупителната жертва, която има да дойде. „И хлябът, който Аз ще дам, е моята плът, която аз ще дам за живот на света" (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 51). Настава общо недоумение в онези, които са слушали за спомена на Пасхата юдейска. „Ако не ядете плътта на Сина Человеческого и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 53-54). Синът человечески се учредява като пасхално агне, пасхален Агнец, той трябва да бъде заклан, опечен, да се изяде, без да му се строши кост на Пасхалната юдейска вечеря. Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него. Защото Духът в Исуса изхожда от Отца, от Бога. „Аз и Отец едно сме." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 30). И че делата, които се извършват чрез Духа Господен са дела на Отца. „Отец е в Мене и Аз в Отца." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 38). „Думите, който Аз ви говоря, от себе си ги не говоря, но Отец, Който пребъдва в Мене, делата Той прави. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, ако ли не, вярвайте Ми за тия дела." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 10-11). За да отграничи старата Пасха при изхода на евреите от Египет и за да им припомни тогавашната юдейска пасха, и да им припомни, че небесният хляб се дава от Духа Господен, им казва: „Този е хлябът, Който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха. Който яде този хляб, ще живее во веки." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 58). Хлябът небесен е Словото Господне, което се дава чрез Исуса, защото Бог е в Него и той е в Бога. Който се храни от Словото Господне има живот вечен на душата. И той пояснява ето как: „Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува. Думите, които Аз ви говоря, Дух са и живот са," (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 63). Божественият хляб е Словото от Бога, дадено чрез Божия Син. Животът вечен се дава от Духа на Словото, Духът на Словото е Духът на Истината. Духът на Истината, която изхожда от Отца, свидетелствува за Божия Син. Божият син е онзи, в Когото е Христовия Дух и който чрез Духът Христов е изходил от Бога. Амин.