Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове '98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИ'.

Открити 1 резултат

  1. 98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ Ето какво ми казва Георги Драганов, адвокат от Ямбол, който бе пък приятел на Иван Бояджиев, адвокат от София, голям комунист. След 9 септември 1944 г. Иван Бояджиев участвува в комисия по изземването архивата на цар Борис. Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания. Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява. Изпращат втори човек, Учителя не се явява. Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал. Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него. Питат го: „Къде е Дънов?" Ради казва: „Елате!" завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя. Бояджиев казва: „Този човек си замина, за да не се яви при нас!" Последните дни и часове Учителят преживя тревожно, като че го бяха изправили на съд. Беше в тревога и вълнение. В кризата Той каза: „Втори път по този път не желая да мина." След това се унесе в друг свят. Към два часа през нощта, като си отвори очите каза: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши". Беше вече доволен и спокоен. Погледна към сестра Мария и мене и каза: „Благодаря ви за нежността, която проявихте към Мене!" Това е истината. Искаха българите да Го разпънат на кръст. Но Учителят бе казал: „Втори път Христа няма да бъде разпънат. Който се опита да Го разпъне сам ще се качи на кръста." Това ние доживяхме и всичко видяхме и се убедихме, че Истината е една.
×