Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧ'.

Открити 1 резултат

  1. II. Жизнен път и работа на Учителя до създаването на Веригата през 1900 година Проникновение Когато по висше повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус. Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче. Тя играе много важна роля за развитието на земеделието на древните култури, особено в Египет. При нейното появяване на небето египтяните започват своите земеделски работи и свързват богатите добиви на храни с благотворното влияние на Сириус. На цвят тогава Сириус е червена звезда. В зависимост от повърхностната им температура звездите се делят на три вида: червени, които загасват и след време стават планети; жълти, които се намират в средата на своето развитие, каквото е нашето Слънце и бели или сини, които са млади, току що образувани. Класифицират ги в 7 спектрални групи. По време на Египетската култура или почти до наши дни Сириус редовно изгрява като червена звезда. Когато Духът на Истината посещава Сириус, той със своите мощни Божествени сили, променя вибрациите му и го повдига с три степени. От червен, Сириус става синьо-бяла. Сега Сириус е от класа AO, което значи синьо-бяла звезда с повърхностна температура от 10 хиляди до З0 хиляди градуса. Тази промяна става преди раждането на Учителя на Земята, през 1864 година. В Руския астрономически годишник е публикувана статия по въпроса. Учените си задават въпрос: Как е могла да се промени една загасваща звезда с червен цвят и да стане новообразувана със синьо-бял цвят? Какви ли атомни изригвания и вътрешни взривове са станали на тази звезда, за да промени така осезателно своя външен облик? Действително, това е една голяма загадка за учените на XX век. След Сириус, Духът на Истината посещава Слънцето, където също прави осезателни реформи. Най-после се отправя към Земята, която до това време е известна на адептите и ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителят повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя - като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели. За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди висшето му съзнание и започне да разбира новото в живота. Милиони възвишени същества искат да присъстват на неговото идване. Идват тези, които са определени още преди осем хиляди години и които имат заслуги към Бога. Осем хиляди години, това са научни години - процесии по 25 хиляди години, което прави 200 милиона години - времето, откакто Духът е слязъл на физическото поле. Много от тези души намират условия да се въплътят в България, а останалите се раждат в различни държави на Земята. Затова Учителят има ученици по целия свят. А тези, които не намират свободни човешки форми, влизат в животински, само и само да присъстват на неговото идване. Това е голям празник за небето и земята, в който участват само пробудените души. Учителя идва на Земята на 29 юни 1864 година стар стил, зареден с Велика Любов, която оказа влияние и на климата в България. През 1864,1865 година няма зима. По метеорологичните справки само веднъж пада сняг - сутринта, и се стопява до обед. физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски* е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли?" - С всяко благодарение - отговаря Константин. На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът - символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка - Антиминс, в пазвата му - да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител, и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България. (63) След тези думи, старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото Братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Раждат им се три деца: първото е Мария, второто е Атанас и третото дете, понеже се появява на Петровден, го наричат Петър. Петър, това е Духът на Истината, който при създаването на своето тяло спазва всички правила и закони на земния живот, които са задължителни за всички същества, дошли на Земята. Какво тяло получи Учителя от българския народ? „Като дойдох между българите, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент. Какво ще направиш от българското дърво? От едно българско тяло, каквото можеше да се направи - направих, повече от това не може, колкото и да го облагородяваш, все си е българин. (68, с. 6) „Най-добрите хора са българите. Българинът произлиза от благ, от благатите хора са българите." (64) „Ще кажете сега, че някой учител се е родил в България от тщеславие. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тука , но те не се раждат нито в България, нито където и да е другаде." (69с. 102) Астрологически българите попадат под силното влияние на Сатурн, който измъчва и отклонява техните души от правия път на живота. Петър има за първа задача да освободи душите им, за да могат да възприемат правилно новия живот и да почнат да работят за Бога с любов. Дълго време съм се занимавал с въпроса за рождения час на Учителя. Допитвал съм се до 10 - тина астролози, които живееха на Изгрева, но никой не го знаеше. При една моя зимна екскурзия на Витоша през 1960 г., при вратата на „Ел Шадай" ми се даде точният час. В хороскопа на Учителя на Асцендента изгрява Венериния знак Везни със Сатурн съвпад Луна в първи дом. Този знак прави неговото тяло много подвижно и изящно, и дрехите му прилепват винаги добре. Аспектът Статурн съвпад Луна е един от най-трудните изпитания, за новородения човек , защото засяга цялостно организм а и специално храносмилателната система. Сатурн във Везни е в екзалтация - много е силен и въздейства активно на детския период от развитието на човека *** До шестата си година Петър не говори и всички мислят, че ще остане ням.Той има Меркурий в 12 градуса от знака Рак, съвпад със звездата Сириус, квадрат с Луната, Сатурн, Нептун и асцедента. Това положение на Меркурий спира говора. По време на жътва ненадейно малкият Петър казва на майка си: «Мамо, защ о не ми вържеш една люлка да се полюлея?» Добра, като го чува да говори, веднага му връзва люлка. След това отива с него на нивите, където жънат житото. Петър оглежда небето и казва: «Веднага да съберат снопите и да ги направят на кръстци, понеже идва голяма буря.» Майка му нарежда на работниците да изпълнят това, което казва синът й. Съседите, които също жънат до тях, се чудят защ о Юргашеви по обед събират снопите, без да са доожънали нивата. Правят кръстците, започва голяма буря с град, който очуква житото, но това на кръстците се запазва. Петър преодолява тази трудност с говора**** Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България. Няколко години, до около 10 годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър е обичал разходките и постояно е ходил в гората и полето, където се е молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красототите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чробаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестанското американско богословко училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г. В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант - свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни. Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант. Когато учи в Свищов, отсяда на квартира при един богослов - проповедник Петъ р Тихче в ***** Последният, с Библия в ръка, проповядва Христовото учение. Той често има задълбочени разговори със своя квартирант, който му обяснява много работи от писаното в Библията. Тихчев е много доволен от Петър, а жена му като вижда в него много сериозен и разумен човек, решава да го ожени за голямата си и красива дъщеря. Убеждава мъжа си да говори с младежа по този въпрос, но Петър винаги отклонява разговора за женитба и провежда друг, духовен разговор. Много често в дома на Тихчев звучи и цигулката на квартиранта. В третата година от квартируването жената на Тихчев става много настойчива, за да не изпусне един такъв добър партньор за дъщеря си. Ненадейно дъщерята се разболява и след няколко дни си заминава. Идва един поп да я пречисти и изповяда. Когато издъхва, Петър гледа над нея нагоре и свещеникът, който е ясновидец, също гледа нагоре. Те виждат един светъл ангел, който излиза от тялото на девойката. Петър пита свещеника: „Видя ли?" Последният отговаря: „Видях добре ангела, който излезе от нея." След погребението й Петър Тихчев казва на жена си : „Ожени ли дъщеря ни? Тук в нашият дом е дошъл един ангел, който нито се жени, нито върши зло и работи само за Бога, а ние искаме да го ограничим." Петър Тихчев става един от добрите ученици. След заминаването му от този свят Учителят в разговор казва, че Петър Тихчев е от посветените и няма повече да се преражда на Земята. Той живее сега в Света на Светлините. От 1886 до 1888 г. Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.****** Неговият нов метод на добро и любов, разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получават хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов, и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време. Новоосвободената България няма условия да дава висше образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка. ******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е бил постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка. Свързва се с Розенкройцерите и създава кръжоци на Бялото Братство, на които изнася беседи. Розенкройцерите възпремат отлично неговите идеи и започват усърдна духовна дейност за развиване на интуицията и връзката си с невидимия свят, към които ги насочва Петър Дънов. Негов колега - българин, на име Велико Граблашев, пожелава да излезе заедно с него на разходка.******** Петър се съгласява. Един неделен ден се качват на влак. Пътуват някокло часа и слизат на непозната гара. Взимат кола и стигат до голямо езеро. На брега на езерото има лодка. Качват се в нея лодкарят ги прекарва на другия бряг. Оттам започват да се изкачват по висока планина и след около два часа ходене пред очите им се появява голям бял храм, към който се отправя Петър Дънов. Пред вратата му има две светли същества, които поздравяват Петър и той влиза вътре, като казва на Граблашев да остане навън да го почака. Облечените с бели дрехи съществ а не пуска т колегата му да влезе. Петър се срещ а с представители на Бялото Братство, с които провежда разговор. Граблашев чува, че се говори нещо, но нищо не разбира. След около половин час Дънов излиза от храма, изпратен от група светли същества, и заедно с Граблашев поема по обратния път. При езерото лодката и лодкарят са на пристанището. Той ги прекарва на другия бряг, слизат от лодката и се качват на колата, която е там и ги кара до гарата. След няколко часа пътуване с влака, те се прибират у дома. Велико Граблашев харесва много природата, езерото и храма и решава следващата седмица да ги посети пак. Взема влака, стига на същата гара, на която слезли предишната седмица с Петър Дънов. Наема кола и потегля по шосето, по което пътували преди, обаче се оказва, че няма езеро. Той разпитва кочияша и разбира, че в тази местност изобщо няма езера. Тази случка силно заинтригува Велико Граблашев и той става близък приятел на Петър Дънов. След седемгодишно пребиваване, учене и работа в Америка през 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и отсяда при сестра си Мария във Варна. Тук той има няколко срещи с Духа, провежда много разговори, на които се обяснява мисията му в България и трудната работа, която му предстои ********** Петър често придружава баща си при изпълнение на неговите задължения във Варненската епархия. При едно такова посещение в село Тетово, Русенска област, на 7 март 1897 г. стар стил, (или 20 март нов стил) при влизането на Слънцето в знака Овен и идването на пролетта, в една странноприемница, в присъствието на неговия баща, сутринта идва и се вселява в Петър Божият Дух и той става Учител на Земята и Слънчевата система. Тогава Той е в своята слънчева възраст - 33 години. Баща му знае за неговата мисия и си е записал в Библията, че синът му ще се прояви като пророк. Той казва; „Сбъдна се това, което отдавна ми беше предизвестено за моя син Петър. Видях сиянието и светлината, които го обгърнаха изцяло." Създават се условия за богата духовна дейност, която се предшества и от космични причини. Според мои изчисления на 28 април 1892 г. става съвпад на Плутон с Нептун, влиянието на която констелация трае повече от 500 години. Събират се в едно земните материални сили с Божията Любов, за да просветят този народ и цялото човечество. Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като: хиромантия, френология, графология, физиогномия, астрология и ройзенкроийцерството. Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България, е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация –книгата „Наука и възпитание". Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природата и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата «Хио, Ели, Мели, Месаил» (Гласът Божий) или «Ла Елохим Хахарец».* ********* Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето...» (2, с. 1) «Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето - Той е пред вази, чака ви да го познаете.» (2, с. 7) «Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одежда на Бога Святаго.» (2, с. 8) «В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в моето?» (2, с. 9) «Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя:*********** „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда. Макар и сега да си скромен, и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него." (2, с. 21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява. Той ще те пази и крепи винаги." (2, с. 24) Това е Онзи, който постоянно се проявява и работи чрез тялото на Петър Дънов. През 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва.** ********** Това е третият фундаментален труд, който заедно с първите два пробужда съзнанието на готовите души и ги подготвя за трудния път на развитието. „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** ********** През 1899 г. дава „Добрата молитва". След запознаването си с първите ученици отива в техния спиритически кръжок в Бургас и като млад човек започва да им помага. Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение. Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна. **** ********** Това е първият събор на Духовната верига, проведен в подходящ салон, добре украсен, със 120 стола. На него присъстват: Пень о Киров , доктор Георг и Миркови ч и Тодо р Стоименов , който е и най-младият от тримата. Те сядат в големия салон и очакват да дойдат ощ е хора. Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръка, поздравява ги и съборът започва. Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина. Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора". На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Докто р Миркович ***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов . Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозна духовна работа с Веригата. * Виж « Изгревът» томXI стр. 160-346. ** Виж« Изгревът» томXI стр.54-93. *** Виж « Изгревът» том XIX стр.532-549. **** Виж « Изгревът» том VI стр.275-278. *****Виж« Изгревът» том II стр.363, том III стр. 19-20, том IV стр. 143. ******Виж« Изгревът» томIIстр. 363, томIVстр. 141-143. ******* Виж « Изгревът» том ІІ стр. 222-224. ********Виж « Изгревът» томI стр. 248-251, томIX стр. 123-124 *********Виж« Изгревът» томІ стр. 3-101. **********Виж « Изгревът» том ХІ стр. 356-366 * ********** Виж « Изгревът» том II стр. 39-44. ** **********Виж« Изгревът» том IV стр. 3-47- „Призванието". *** **********Виж« Изгревът» том II стр. 225-227, том XVII стр. 629. **** **********Виж « Изгревът» том IIII стр. 16-17. ***** ********** Виж« Изгревът» том III стр. 4-8. ****** ********** Виж « Изгревът» том ІІІ стр. 8-13. ******* ********** Виж « Изгревът» том III стр. 13-16.
×