ГЛАДЪТ

[Skyward]

ГЛАДЪТ

 

„Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .

 

Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила.

 

По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта".

 

Друг остен, който кара хората да работят, е злото. Като сила в света, злото някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще е бъдеще зло. Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено.

 

За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина?"

 

И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта.

 

Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост. Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта. От неразбирането на Любовта идват ред разочарования. Как ще се утеши човек? - Човек може да се утеши само като се внесе закона на съвършенството в света. Вселената или Великият Живот се проявява по особен начин, но същевременно и нашият живот се проявява. Има стълкновение между нашия живот и общия живот; има стълкновение между нашите мисли и общите мисли. Това което мисли цялото, ние не мислим. Това, което Бог мисли, ние не мислим. Човек, за да избегне противоречията в живота, трябва да знае намеренията и постъпки на цялото. Животът на човека трябва да бъде в съгласие с Великия Живот, за да са избегнат нещастията. Разбере ли човек цялото, ще може да регулира и своя живот, ще направа живота си хармоничен с живота на цялото. Затова на хората са потребни дълбоки познания.

 

Този вътрешен глад е вложен в нас от самото начало, за да се запознаем и проучим Словото Божие. Под Слово Божие ние разбираме целокупната природа. Требва да се изучава цялото небе - слънцето, месечината, звездите, цялата земя - цветята, растенията, птиците, животните, човекът, както и всички съществени прояви, които стават в природата изобщо. Когато човек знае всичко това, той ще може да го владее и да си служи с него. Който владее реките, ще може да ги прекара, в безводни места и ще може да полива градините на хората, които живеят там.

 

Когато този глад похлопа на вашата врата, благодарете за това. Когато ви дойде някоя неприятност, някоя спънка или някое страдание, пак благодарете. Човек се изпитва в мъчнотиите. Силата на човека се мери с препятствията, които преодолява. Той трябва да знае, че земята е училище, в което е дошъл да се учи и постоянно се изпитва. Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си.

 

Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи.

 

Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя. Всички хора ще се обединят и ще бъдат едно стадо и един пастир, едно училище и един учител, една майка и един баща.