Jump to content

Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран


Recommended Posts

Добран

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни.

Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството.

Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно.

По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина.

Методите на медицината се базират на изучаванията, които са направени и се правят на устройството на човешкото тяло. Тия изучавания са правени в едно чисто материалистическо направление. Затова и медицината в нейните терапевтически методи тръгна по същия път.

Науката в разглобяването на човека беше стигнала до йонното състояние на материята. Човекът, като единица, беше един организъм. Този организъм включваше в себе си органи, съставени от тъкани, а те - образувани от клетки, клетките от протоплазма и ядро, които се различават само по своите химични съединения и физични състояния. Тия съединения по-нататък се оказаха комплекси от различни елементи, те пък от атоми, последните - от електрони и най после или крайният предел се стигна до йоните. Йоните се оказаха електрически пълнежи и нищо друго.

Но тъй изучен, човекът само като материална субстанция се оказа, че не добре е изучен. Оказа се, че той е подчинен на физически и физиологически закони. В организма на човека се наблюдават няколко характерни неща. Например, координацията между разните органи. Напр , дейността на сърцето се намира във връзка с бъбреците и надбъбречната жлеза, на мозъка с жлезите с вътрешната секреция и кръвта и пр.

Компенсацията е друго едно интересно явление, което се наблюдава. Напр., когато на едно сърце са заболели клапите, то за да може да работи добре, мускулът му надебелява и то се разширява. Смъртта настъпва тогава, когато се изчерпват и последните сили. Ако напр. се извади единият бъбрек, то другият се увеличава и поема функцията на извадения бъбрек.

Има още един странен закон в тялото: колкото един орган повече работи, повече се и развива, но и колкото повече работи, повече остарява. Храната е една необходимост, но храната е и отрова. Ние се самоотравяме, самоунищожаваме в стремежа си да живеем.

Друга характерна особеност, то е приспособлението. Тоя пункт е най-важен при разглеждането на расовите и видовите изменения, които се запазват в поколенията чрез законите на наследствеността. Типичен пример в това направление имаме в растенията, животните и човека.

Най-после животът уморява и тая умора е смъртта на организма. Една от най-старите медицински науки е анатомията. Тя е изучена до доста големи подробности.

В изучаването на анатомията трябва да се подчертае голямата сложност в конструкцията на разните органи.

И по отношение на физиологичните изменения и функции, наред с чисто физичните явления в областта на стомаха, движението на кръвта, дишане и пр. имаме също малко по-особени прояви, които е нужно да се споменат, за да се разбере по-нататъшното изложение.

Особен интерес заслужават раздразненията, които нервите получават, за да предизвикат функционирането на даден орган. Изучаванията посочват, че даденият нерв се възбужда от химични, механични, топлинни и електрически дразнения.

Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно.

Знайно е, че в даден нерв, когато се раздразни, ще се възбуди електрическия ток, който ще се отправи към съответния орган. Но какво е възбудило тоя нерв е неизвестно. Напр. аз свивам ръката си в лакътя. Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката.

Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част. За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др. Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още.

Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията.

Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции.

Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите.

Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината?

На първо място медикаментите. Без да коментирам медикаментозната терапия, аз ще посоча факта, че съществуват толкова много лекарства за една и съща болест, толкова много препарати от едно и също лекарство, модификации и пр., че този именно факт, сам по себе си, говори за солидността на медикаментозната теория. С това аз не отричам съвсем медикаментозната теория, но искам да посоча, колко още тя е непълна и че изглежда само една медикаментозна рецепта е крайно недостатъчна. Разбира се, тук никой не може да откаже доброто действие на някои медикаменти, но аз искам само да изтъкна, че ние имаме само едно целесъобразно употребление на медикаментите, без категорични резултати. Така напр., лекарят предпише един медикамент и с това счита своята задача за съвършена, като оставя болния изключително на грижите и действието на лекарствата. Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение.

Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка. бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване. Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно. С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги чрез него се постига всичко, което се очаква.

На трето место в медицината стои механичната терапия. Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати.

Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр. Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението.

=========================

От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията.

Учителят

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...