Духът на новата раса

[Skyward]

ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА

[1]

(Написано от двама служители)

Посвещава се на родителите на бъдещата раса

Чистота в обществения живот

Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие'

Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.

Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите!

Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.

Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса.

Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате.

Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация.

Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание.

И между това, сберете силите си за изграждане на едно ново здание! Положете му в основите безкористие, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота. Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост

И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване.

Считай старото здание за музей с останки на едно старо и неразумно минало. Никой няма да пожелае, нито ще чувствува нужда да живее пак в него, разбира се като се предполага, че вие ще принесете своето за изграждането на новото здание, че вие ще се присъедините към работниците, които подготвят света за красивата нова раса.

Мъчнотии има само за невежите. За тези обаче, които ръководят човешкото развитие - за Учителите на детското човечество - вашите мъчнотии вече не съществуват. Те са ги победили вече; те знаят.

Защо тогаз те не идват да ви помагат в разрешението им? Би ли помогнал учителят на детето в училището, ако му помага при малките му задачи по смятане? Това би било лесно за учителя, но би ли ползувало детето? Детето би ли развило в такъв случай качествата и способностите, за чието развитие му са дадени задачите.

Мъдрите Учители с Любов наблюдават децата и се радват, ако учениците с собствени усилия решават задачите. Тогаз те ги преместват в по-горен клас и им дават по-мъчни задачи, додето се завърши учебната година и децата издържат изпитите. Такова е отношението на Учителите към обществените въпроси. Те са ви ги задали, за да развиете чрез разрешението им вътрешните си сили. Вие трябва да работите върху тях без Учителевата помощ!

Аз чакам да издържите изпитите си! Защото, който се опази в тая раса, ще бъде приет в моята - в тая Светеща раса, в която всички могат да се родят.

Но няма вече да чакам. Не мога да чакам ленивите, които си играят, вместо да решават задачите и които се мъчат да избягват планомерните усилия и си мислят, че целта на задачите е само да вгорчи живота им.

Само тези, които радостно се отдават на работа и всяко тяхно усилие ги прави по-способни работници, ще станат членове на Моята нова раса.

Аз съм дошъл да им помогна - да ускоря тяхното встъпване в нея. Мога да дам тук само едно загатване - повече не мога да дам. Но то съдържа ключа за разрешението на всички мъчнотии.

Слушайте вие, които сериозно се борите със своите мъчнотии и желаете да ги премахнете:

Любовта е ключът, който отваря тайната стая - стаята на човешкото сърце, дето ще намерите разрешението на всички мъчнотии в живота си.

Вземете този ключ.

Но обърнете внимание на туй: той работи само, когато се употребява със съвършена чистота. Додето не сте открили, че любовта е единственият ключ за разрешението на задачите ви, не сте научили урока си и не можете да се изкачите по-нагоре.

Ако вие живот след живот се отказвате да учите, тогаз ще бъдете предадени на един учител, който винаги има успех. Той е силен, търпелив, отстъпчив, състрадателен, изпълнен е с едничкото желание да ви помогне, да ви направи по-щастливи, да ви заведе към новата раса; напълно е посветен във вашите грешки и възможности. Този учител ви взима в ръцете си. Името му е страдание.

Няма по-добър, по-любвеобилен учител от страданието! Непогрешими са крайните му резултати. Ако нищо не е в състояние да роди любовта и състраданието - страданието сполучва в това, то ви помага да разбирате, какво чувствуват другите, развива състрадание у вас. По този начин то посява семето на любовта.

Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава.

Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото.

Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина. То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство.

Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка. Близо сте до изтощение.

Вие вървите, вървите напред. Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред. Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж!

Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне.

Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата.

Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела.

Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието!

Всичко е добре!

Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане.

Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда?

Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз).

Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии.

Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо!

Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !

Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз.

Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието.

Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата.

Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност. Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ?

По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното.

Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?

Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото. И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината?

Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги.

Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство.

На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни.

Единствената тайна, която вие трябва да разрешите е: реализирането на единството на всички същества. Любовта ще я разреши, а с това и всички ваши мъчнотии.

Моята светеща раса, която скоро ще се основе, далеч ще надминава и превъзхожда виденията на сегашните идеалисти.

(следва)

---------------------------------------------------

[1] Тая книга наскоро е писана, педи няколко години, във високите планини при изворите на Колорадо. Тя е писана по повод наближаване на времето за туряне основите на новата раса - шестата. В тая книга, един от Учителите описва качествата, които трябва да има един човек, за да може да влезе в тая раса. Тая книга е зов към човечеството, към всички души, да развият тези качества в себе си, за да влизат в новата раса, която ще бъде раса на хармонията, на разумния живот, на радостта, на щастието.