Jump to content

Recommended Posts

ВЕСТИ

През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България.

В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България.

„Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.

От редакцията

Мои мили приятели,

Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.

Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.

Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си.

Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога.

Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла. Ние знаем от Писанието, че „няма пророк без почест, освен в отечеството си".

За щастието

Това, което ще кажа сега, се отнася до ония, които имат отворени сърца, да слушат и разбират. Въпросът е за идващата раса, за новата светлина в сърцата на хората. Ще ви поговоря за страната на щастието. Голям вик се разнася в света за новата раса, за щастието.

Днес, в тази страна, започва голяма борба около учението на Учителя П. Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново!" Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън.

Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна!' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света!" Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си!

В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце.

Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо?" Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието!" Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те.

Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад. Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлинка. Види ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлинката в сърцето си!" И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастието да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма.

И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога!

Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес са готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И 100-годишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш Негово дете, Негова Любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него. Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува.

Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм?" - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината? Как ще се върна назад? Вървя по-нататък. Дойдох до една врата, която веднага се отвори. - Боже, де съм? Светлина! Отвсякъде светлина! Една голяма фигура, със съвсем черно лице се приближи до мене. Погледна ме с големите си бистри, но строги очи. - Боже, какво е това?

– Ти не си за тук.

Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих.

– Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка? – Учителят Христос. – Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос. Де се намирам? В царството на щастието. Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света. – Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер. Аз ще ида в света, да нося зова на Любовта.

– Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел. – Кой си ти? – Аз см ангелът на страданието. – Ангелът на страданието? Какво правиш при Христа? – Дете, разбери ме, аз посещавам всички хора, бях и при тебе, дадох ти капка по капка от страданията, които ти донесоха мъки и болки. Но виж, чашата, от която ти пи, е само наполовина празна, още много капки има за тебе. Виж ме, кой съм аз! Погледни! Той разтвори ръцете си и махна настрана черното наметало. – О, страдание, ти си злато!? – Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой."

Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина!

Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман

Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство.

Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура.

Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.

И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството.

Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум"

Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души. Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му.

За движението „Нов Салем"

Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр. Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...