Jump to content

Стихове – Мара Белчева


Recommended Posts

Мара Белчева

I

Вихрушка префуча, дъжда премина
на птичките през пъстрите перца.
И буките наметнати с коприна
отърсват младите листца.
 
Приказва нови приказки небето
И пролетни надежди вред цъфтят.
Унесен славеят си лей сърцето.
Усмихва се и моят стръмен път.

II

Далеч от шум, сред планината
през сенките, срещу зората;
сред ароматна тишина
следя си мисълта — сърна.
 
Към извора летя със нея
със вечността си да се слея, —
оттам, отдето съм дошла
И в миг, изчезне тя — стрела...
 
Звънец, провря се шум и врява,
И тук отново ме смущават...
Не нося ли аз своя мир,
не ще го найда в цял всемир.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...