Псалми за живия Бог – Georg Nordmann

[Skyward]

Georg Nordmann

ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ

(Продължение от бр. 8-9)

Псалом петнадесети: ПРАВДА.

Правда са пътищата на нозете ономува, който познава Твоята велика Правда.

Голяма е Правдата на скрижалите, но по-велика е Правдата на любовта.

Основата на безкрайното платно, що тъчеш с вкове, е Правда. Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан.

Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта. Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш.

Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов,

Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта.

Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта!

Псалом шестнадесети: РАДОСТ

Радост изпълня света, когато има радост в душата.

Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù песен.

Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове.

Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост?

В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост!

Светът е украсен като за празник. За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост.

Ти си радост, Господи! Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките.

Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка.

Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ

Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка.

Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта!

Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш.

Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца.

Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка.

Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин.

Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ

Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо.

В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха.

Мъглата е долу. На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни.

Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден.

Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле.

Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.

Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето. Тогава ще се родим отново.

(Следва)