Jump to content

III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА


Recommended Posts

III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА

 

1. Увод:

 

Мисията на всеки велик духовен Учител неизменно променя представите на земното човечество за същността на света, законите на видимото и невидимото, произхода и назначението на човека, вечния му път към съвършенството. Българският Пратеник на Небето Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно – 12.07.1864-27.12.1944) имаше за задача да подготви планетарното съзнание за изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса – Културата на Любовта. Изпълнението на тази мисия изискваше от него да предаде на последователите си последната редакция на Божието Слово, актуализирано и освободено от човешките изопачавания през вековете – чистото и обновително благовестие на Богочовека Иисус Христос.

 

Както всеки истински Вестител на Истината, Учителят на Бялото Братство (ББ) у нас бе подчертано скромен. Никога и при никакви обстоятелства Той не се изкуши да постави печата на собственост върху Учението, което така щедро предлагаше на пробудените и пробуждащите се за Новото души. Точно обратното, при всеки възможен случай той изтъкваше, че това е именно Учението на Христос – предложено на хората две хиляди години след разпятието на Голгота, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното възраждане, откликващо на потребностите на космическия момент от еволюцията на човешкия род. Това е и причината да наричаме това Слово и с името Новото учение. И тъй като целта на земната изява на Учителя Петър Дънов бе да продължи и да разгърне Делото на Христос, да подготви човешките души за прехода от една глобална Култура към друга – по-издигната, то няма нищо по-разбираемо от това, че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор. Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество. И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване.

2. Библията – Слово Божие:

 

„Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка? Тъй че и свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка – тя е писана с всички пръсти на ръцете и на краката, писана е с очите, с ушите, с устата, с космите на главата. Всичко е взело участие в написването ў. Това значи, че Библията е написана от един Дух“ (Учителят П. Дънов).

 

А това е Духът Божий – Светият Дух на християнството, Третото Лице на Света Троица, Носителят на Живота, вездесъщата Божествена Енергия, изпълваща всеки атом във Вселената.

 

Словото на Бога извиква към живот, разтапя болката и поражда импулса за нравствено пресътворение. То съгражда невидими пътеки между човешкото съзнание и Великите Посветени, които са го предали безкористно на своите по-малки братя и сестри: „Писанието, което наричаме Слово Божие, е живо. И като го четем, ние сме в общение с тия души, които са го писали. Туй, което е казал Христос, то е живо. Някои казват: „Какво е казал Христос?“ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.“ Всеки нов прочит на свещения текст донася като дар от Небето нови мисли и идеи, трансформира вътрешната настройка на човека в посока към неговото действително предназначение в условията на материалната действителност. Всеки път то разкрива себе си в нова, неповторима светлина. Затова и подходът към него изисква максимална концентрация и пълно отърсване от формализма. Не можем да си позволим да общуваме със Словото на Всевишния по задължение или пък защото така правят мнозина други, от които вземаме пример. Сериозното отношение единствено дава очакваните плодове. Всичко друго извън него е плащане данък на опасна самозаблуда: „В природата няма еднообразие, в нея съществува вечно разнообразие. Като четете Словото Божие, всеки нов ден ще го разбирате по различен начин. Има някои, които са чели Словото Божие и сега пак го четат и ми казват: „Едно нещо разбрахме от него – че колкото повече го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас. Тази лоза, т.е. Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността. В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да вникнем в истинския смисъл на Словото. Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот.

 

Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината ў. Щом запалите една свещ, тя веднага започва да свети. Свещта е свързана с понятието „светлина“.“

 

 

3. Посланието на Бога:

 

„Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христос, беше предговорът към Новото.“

 

„Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и тайните, които те крият в себе си, ще излязат наяве, ще станат достъпни (ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях). За тази цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви“ (Учителят П. Дънов).

 

Освен изричното си указание, че „Старият Завет е заветът на стария човек“, а „Новият Завет е заветът на новия човек“, Учителят П. Дънов разширява тълкуването на това извънредно важно послание на Бога към земните хора. Той обръща вниманието на своите слушатели върху основните идеи, върху които е построено християнското Свещено Писание, и конкретизира кармичните последствия от проявената свободна воля на човека: „След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата. Казва: „По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.“ Ако ти живееш по Любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон – други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от живота!“ Старозаветната епоха преминава под знака на Закона. Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек. Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово. Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство. На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов.

 

Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на Лукавия.“ И с още едно твърде съществено допълнение на друго място в беседите на Учителя П. Дънов: „И не введи нас во изкушение…“ Това значи: давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.“

 

Който успее да разбере същността на Божиите послания, бликащи на всяка страница в Библията, и ги направи неразделна част от своето ежедневие, наградата за него не ще закъснее. Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“

 

Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите. И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот; духът – вечното, Божественото начало на нещата. Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва да се спира много, да ги разграничава какво е плътта и какво – духът. В плътта се крият условията за всички видове престъпления. Обаче не смесвайте страданията, причинени от престъпленията, с вътрешните, по-високите страдания. Страданията са преходен период от плътта към духа. Страданията са граници между плътта и духа. Който не може да мине през тази граница, той не може да влезе в духа. Някой се смущава, безпокои, защо му идват страдания. Ако не страда, човек не може да мине от неустроеното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на духа. Следователно смъртта царува в плътта, а животът – в духа.“

 

В центъра на библейското повествувание стои Личността на великото космическо Същество Христос – Неговият живот, дело и благовестие. Старозаветният текст подготвя съзнанието на хората за бъдещото идване на Месия, а новозаветният ги запознава с посланието Му за неминуемия триумф на Любовта на всички нива в човешкото битие. А какво в същност представлява животът на Христос от гледна точка на Учението на ББ? Ето как отговаря Учителят П. Дънов: „Като четете Евангелието, вие се спирате на живота на Христа като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представлява сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди Него. Като е дошъл на Земята, човек изучава сегашния си живот, но същевременно той трябва да прониква и в своите минали животи. Човек трябва да знае през какви форми е минавал.“

 

В основата на Божието послание към човешкия род, запечатано в Библията, лежи триединството на космическите принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са червената нишка и в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Само духовно пробуденият би могъл да разгадае контурите на тяхното присъствие в библейския текст: „Мнозина четат Библията, говорят за Бога, но малцина познават Любовта, Мъдростта и Истината. Може ли някой да каже, че е чел и чете Словото Божие, ако не се е запознал с Любовта, с Мъдростта и с Истината? За него Словото Божие е затворена книга.“ В безкрайната си Мъдрост и прозорливост Бог, обаче, е предвидил, че не всяко от Неговите чеда ще бъде в състояние да разгадае смисъла на посланието Му. Затова Той е заложил в свещения текст и помощните средства, с които вярващият човек, пътникът в необятните поля на духовното Откровение да успее да открие ориентирите за вярната посока: „Много неща са написани в Библията, но там са написани едновременно и законите за разбирането им.“

 

 

 

4. Библейски бисери:

 

 

 

„В свещената Книга се съдържат велики истини. Те са велики именно поради това, че носят Живот. Великото в света е Животът. Съвременните хора искат да станат велики извън Живота. Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие. В същност величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най-силния източник, от най-голямата сила, които изпълват Битието“ (Учителят П. Дънов).

 

Може ли някой да изброи свещените книги на човечеството? Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях! Ала Учителят на ББ в България избра измежду всички тях именно Библията: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“

 

Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово. За една от тях говори и Учителят П. Дънов в своя съборна беседа от сборника „Отвън и отвътре“: „Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа: най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адам, и във времето на Авраам, и във времето на Мойсей, и във времето на Христа, и в сегашните времена – Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов!“ Още един драгоценен бисер на библейския свещен текст – за най-съществения обект на разглеждане – разкрива Учителят на ББ у нас на друго място в Словото си: „Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци, апостоли – то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията обаче е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, за това се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост – както майката постъпва с любов по отношение на детето си.“

 

За българския духовен Учител е от особена важност да сподели със своите последователи кой е действителният Автор на Библията: „Библията е написана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат.“ Къде да открием този непостижим Автор, как да разпознаем присъствието Му в нашия свят? Как да поведем разговор с Него, за да разтвори портите на сърцето ни и да ни поведе по Пътя на съвършенството? И на тези жизнено важни въпроси Учителят П. Дънов дава смислен и съдържателен отговор: „Къде ще намерим Бога?“ – В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб. Бог е в цялата природа, във всичко живо, което Той е създал и направил. Четеш, например, Евангелието и си доволен. Защо си доволен? Защото се разговаряш с Христа. Като четеш Неговите светли и възвишени слова, намираш, че Той е говорил само през светли, слънчеви дни. Затова именно словото на Христа наричаме слово на деня, т.е. на светлината. Следователно четете свещените книги, Евангелието, за да се свържете с Христа, носителя на Любовта. Без Любов нищо не се постига.“

 

Има един особено ценен библейски бисер, който не бихме успели да открием по страниците на Божието Слово, а само между редовете му. Той представлява по своята същност синтез на величавата Мъдрост, вложена в Божието послание към нас: „Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази свещена Книга!“ Какво е Писанието? – Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот… „Изпитвайте Писанията, защото в тях има живот!“ В тия Писания има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във Вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони.“

 

 

 

5. Библията в нашия живот:

 

 

 

„Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитностите на ония, за които се говори там.“

 

„Библията е склад на неизчерпаемо богатство, тя е жив свят, но ако четеш Библията, без да се свържеш с този жив свят, тя остава без значение.“

 

„В Библията са събрани опитностите и знанията на хората от редица поколения насам. В нея са изложени животът и учението на Христос, макар и в съкратена форма, но който има просветен ум и чисто сърце, той може да се учи от всичко, което е изнесено там. Просветеният човек се учи от всичко, във всички явления той намира непреривна връзка. По тази връзка той съди за онази целокупност на Живота, която се изразява в цялата природа, в целия Космос“ (Учителят П. Дънов).

 

Познанието, колкото и ценно да е само по себе си, ако не бъде прилагано в живота, остава безполезно. Затова и Учителят П. Дънов признава единствено приложеното знание – онова, което ученикът по духовния Път е превърнал в неразделна част от своята жизнена позиция, от своето мислене и поведение. Затова и сериозните изследователи на духовно-културното наследство на великия български духовен Учител неизменно подчертават практико-приложния характер на неговото учение. Най-ярка илюстрация за тази основополагаща теза на Учителя П. Дънов откриваме в собствените му думи: „Един евангелист ме пита: „Ти как разбираш Евангелието?“ Аз му казвам: мъчех се да го разбера и не го разбрах, и си казах: чакай сега да го живея – и тогава почнах да го разбирам.“

 

От своите последователи той изисква да изучават Свещеното Писание – Библията, и да използват придобитото познание при всички възможности, които им предлага за това действителността. В тази насока той ги наставлява: „Какво значение има Библията за живота ни? – Тя има непосредствено отношение към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като човешка опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашите отношения спрямо тези принципи са се изменили. Например, светлината за нас е по-голяма или по-малка според нашето схващане и според това, доколко ние можем да реагираме на нея. В Библията има духовна материя и от нея може да се получи гориво, от което бихме могли да се ползваме при нашите трудности.“ Учителят на ББ в България отделя специално внимание на Новия Завет в качеството му на главен свещен текст на християнството и, в частност, на евангелското повествувание: „Това, което може да подобри живота ви, е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! Ще отделите особено време за изучаване на Евангелието. Вие ще го изучавате, не когато сте в най-добро разположение на духа си, а когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази. Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. … Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора – то е наука за нещастните.“ И още: „Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са изложени всички основни закони, по които светът се развива.“

 

В своето Слово Учителят П. Дънов предлага три метода за прочит, изследване и прилагане на библейския текст. Излагайки ги пред своите ученици, той ги степенува във възходящ ред в зависимост от степента на проникване в смисъла на Божественото Откровение: „Когато здравият човек чете една книга, например Библията, той я чете с дълбочина, с разбиране. Има три начина, по които може да се чете Библията. Първият начин – човек я чете като обикновена книга, без да се задълбочава в нея. Вторият начин – човек я чете с вдълбочаване, с мисъл, вследствие на което всички образи в нея му се представят като живи. Те са живи лица за него. И най-после третият начин е, когато човек чете книгата и прилага всичко, което има своята практическа страна. Когато четете за Христа, например, вие можете да се свържете с Него, с този велик Човек, и да се разговаряте, като че това е станало не преди 2000 години, но като че става в тази епоха. Казвате: „Как може да бъде това?“ Да, това е възможно, защото Христос и днес живее, и днес е с 2000 години по-стар, отколкото е бил преди.“ На друго място в беседите си той подчертава стойността на приложените библейски истини, използвайки серия от картинни сравнения. Същевременно не пропуска да изтъкне и конкретните резултати от това приложение:“Мощна сила се крие в книги, писани под диктовката на Духа. Такива са свещените книги и Евангелието. Евангелието съдържа цяр за всички накърнени чувства, за безверието, за обезнадеждването, за безлюбието и т.н. Евангелието дава цяр за примиряване на хората. Обаче човек трябва да знае как да употребява тия церове. Може ли музикантът или певецът да свири или да пее, след като се е нахранил добре? Трябва да мине най-малко половин час след яденето, за да може човек да пее или да свири. И тъй, за да разбира Божиите пътища, човек трябва да е смлял материалните работи в сърцето си. Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откъсне от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили.“

 

При работа с Библията смисълът е съсредоточен в това, не колко пъти си прочел даден пасаж, а как си го прочел, до каква степен Божието безсмъртно послание е открило благодатна почва в съзнанието ти, как си засял семето на Истината, как го отглеждаш и каква реколта би могло да даде то в заключение: „Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два-три пъти, няма защо повече да я чета.“ Може да си я чел хиляди пъти, това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да напишеш прочетеното в себе си. Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.“ Това напътствие е придружено и с точен алгоритъм за вникване в библейския текст, който откриваме на друго място в Учителевото Слово. В същия пасаж установяваме и изключителното значение, което той придава на смисловото и практическо обвързване на Библията с изнесеното от самия него в беседите и лекциите му: „Аз препоръчвам на всички ръководители да изучават добре Библията. Ще я прочетете един, два, до три пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Много важно е да проследите какво приложение може да имат тези закони за всеки от вас. Когато вършите тази работа, отгоре ще ви посетят по-напреднали ученици, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа.“

 

В основата на успеха при четенето, усвояването и прилагането на изумителното богатство от идеи в библейския текст лежи подходът към него. И в това направление Учителят П. Дънов дава ценна препоръка: „Когато четете свещената Книга, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вътрешно – по дух. И прочетената глава може да разглеждате двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вътрешно, ще имате по-дълбоко разбиране. Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразието в разбирането, в мисленето, в чувстването. Еднообразието не е нищо друго освен старото в живота, т.е. това, което е изчерпано, което нищо не дава.“ Подобен подход изисква от окултния ученик пълна концентрация на съзнанието, за да успее да открие зад формата – сиреч зад набора от мисли и библейски сюжети – дълбоко завоалирания смисъл, вложен в тях от Божия премъдър Дух: „Сега четете Библията по буквата, без дълбоко разбиране на нейното съдържание. В Библията външните знаци, формите, числата, събитията, законите – всичко е символ. И за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или да преведа на ваш език: вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: в тази семка се крие цялото дърво. „Как е възможно?“ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“

 

Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П. Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Авраам, на Давид, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и си пожелайте да го реализирате. През целия ден при свободно време мислете върху този стих. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения. Всяка идея – физическа, духовна или Божествена, може да се реализира само на физическия свят. За реализирането ў са нужни ред упражнения. Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писмено или чрез мисъл. Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Човек трябва да е правил ред упражнения да се концентрира, докато усили своята мисъл.“

 

Освен всичко останало при досега с Божието Слово никога не бива да забравяме, че то не е обикновен набор от думи, изразяващи радостите и неволите на нашия малък и объркан свят. Човешката мярка не е достатъчна за него. Бог очаква от нас да подходим към посланието Му с друг критерий, извиращ от нетленната духовна природа на Неговото любимо творение. Този е и единственият подход, достоен да навлезе в градината на безсмъртието и вечния живот, засадена и поддържана от неизразимия Стопанин на Битието: „Каквото обяснение и да се даде на този или онзи стих от Евангелието, ако имате разбирането на хората от света, нещата пак ще си останат неразбрани. Защо? – Защото тия хора са в противоречие с Божествения Ред на нещата. За себе си те са прави, но не и по отношение на Абсолютното.“

 

 

6. Библията – вечна и винаги нова:

 

 

 

„Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал – това е Библията на Божествения свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т.е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и светии. Те правят преводи от нея и ги дават на хората да се учат от тях. Всяка мисъл, свалена от Божествения свят, претърпява две пречупвания: първо минава през ангелския свят, а после през човешкия свят. Тази е причината, поради която Божествените идеи понякога се изопачават. Колкото по-високо е организиран човешкият ум, толкова по-вярно схваща идеите, които слизат от Божествения свят.“

 

„Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил 2000 години и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария Завет, други признават Новия Завет и казват: „Ново няма вече.“ Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят, много пъти цъфтят. Реките само един път не текат – постоянно текат. Трябва да имате ясна представа за живота – той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите“ (Учителят П. Дънов).

 

Буквалният и историческият пласт в Библията крият в контекст онези вечни истини, които именно назоваваме есенция на Божието Слово. И философията, и езотеричното познание ни учат, че формата е преходна и служи само за израз или проявление на съдържанието и смисъла, вложени в нея и вдъхващи ў живот. Така и буквата в свещения библейски текст е само външна изява на Духа, Който е истинският Автор и Вдъхновител на Божественото Откровение в неговия писмен вид. Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово. И ако формално възрастта на Свещеното Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност. Понеже той изхожда от Вечността на Твореца и има за цел да съдейства на пробудените души да поемат своя път към нея. Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване.

 

Затова и е нелепо да се твърди, че Бог веднъж завинаги е казал Своята дума, че Откровението Му е приключило с окончателното оформяне на каноническия библейски текст. Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?! Изглежда, малцина са успели да го постигнат. Безспорно един от тях е нашият, българският духовен Учител Петър Дънов, който в течение на половин век споделя с готовите да го чуят и разберат личния си духовен опит. Той се обръща и към сърцата на своите последователи, а не само към техния разум:“Някои от вас знаят повече от мен написаната Библия, пък и чак толкова не я уча, защото е резюме от една голяма Библия. Но онази Библия, която аз зная, нея вие не знаете.“ И на друго място в беседите му: „Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: „Зачитайте Божественото в човека!“ Скромността и чувството за съвършено обективна самооценка на Учителя на ББ у нас го подтикват да посочи единствения автентичен Автор на новата Библия – Бог, Който е Автор и на всички останали свещени книги на човечеството, а, естествено, и на съвременното Откровение, един от чиито Носители е Петър Дънов (Беинса Дуно). За хората, обаче, е по-съществено да разберат не кой е Първоизточникът на великата Истина, а нейния смисъл и приложението ў в живия живот.

 

И тъй като Всевишният говори на човека от самата зора на неговото съзнателно съществуване, ако трябва да избираме кое послание да следваме – миналото, настоящото или отправеното към бъдещето, то кой е верният избор? Нека чуем отговора на Учителя П. Дънов: „Вие четете какво е казал Христос преди две хиляди години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай – това, което Бог е говорил в миналото, това, което говори сега, или това, което ще говори в бъдещето? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща – миналото за едного е бъдеще за другиго; това, което за нас е настояще, за другиго е минало.“

 

Една отделна свещена книга, дори и това да е Библията, не би могла да вмести в себе си цялото Божествено Откровение. Нейното съдържание отразява посланието на Бога към човеците в определен момент от тяхното еволюционно развитие като общност от разумни същества. Както вече изтъкнахме, това послание бива непрекъснато подхранвано от вечния Първоизвор на космическата Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Затова, докато това бъде необходимо според Божия план за планетата Земя, между хората ще продължават да се въплъщават велики духовни Учители, които да им разкриват вечните Истини на Вселената, ала поднесени по нов и неповторим начин. Познанието за света и за законите, които властват в него, е също тъй безгранично, както и самото Божие творение. По този повод Учителят П. Дънов споделя: „Ще кажете, че в Библията е писано всичко. Наистина много неща са писани в Библията, но много още има да се пишат. Йоан казва, че Христос е говорил много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишат, в които да се вмести това, което Христос е говорил. Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за свещена книга. Дойдат ли до главата, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената свещена книга, която всеки човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява. В това отношение главата представлява Новия Завет на човечеството, а стомахът – Стария Завет. Всичко, което Христос е говорил преди 2000 години, е написано на главата. Това, което днес говори, пак се пише на главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. ... Казано е в Писанието: „Ще напиша закона Си в сърцето на човека.“ Значи сам Бог е написал закона Си в човешкото сърце. Който има светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората.“

7. Заключение:

 

 

 

„Новото учение… иде сега от извора. Не мислете, че то е в Библията – в Библията са само формулите. А сега Божественото учение идва от Господа чисто.“

 

Разсъжденията на Учителя Петър Дънов ни подтикват да си зададем въпросите: Каква роля играе Библията в живота на всекиго от нас? Е ли тя настолна книга за белите братя и сестри? Проникнали ли сме в достатъчна степен в дълбините на нейното съдържание, в смисъла на посланието ў?

 

Отговорите на тези въпроси несъмнено кореспондират пряко както с равнището на нашето собствено духовно развитие, така и с мащабите на нашата преданост към святото Дело на духовния Учител, когото сме избрали да следваме като Небесен Водач в пътя ни към Бога – Автора на Библията.

 

И когато разгръщаме страниците на тази вечна Книга, наречена Библия, нека не забравяме, че тя е свещена не само за последователите на Спасителя, зовящи се „християни“, но и за всички онези, чието самосъзнание и жизнено самоопределение ги причислява към великата общност на Всемирното Бяло Братство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...