Jump to content

IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА


Recommended Posts

IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА

 

Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.

 

Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина.

 

Светлината носи безсмъртие в себе си.

 

(Учителят Петър Дънов)

 

Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие. Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент. В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма.

 

А те от своя страна да поемат от тази светлина според възможностите си да я асимилират и употребят за целите на Доброто, на Общото благо...

 

1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото:

 

 

 

Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“

 

Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят.

 

Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор.

 

Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“

 

Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“

 

Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата:

 

 

 

Бог – Любов – живот – светлина.

 

Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така:

 

Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината.

 

 

 

Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем.

 

В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“

 

Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса. За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние на едните и на другите същества. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високи светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар. Бяло братство (Бяла ложа), а тъмните – съответно в Черно братство (Черна ложа). Първите вървят по пътя на дясното посвещение и основният метод в тяхното проявление е този на Доброто. А вторите принадлежат на пътя на лявото посвещение и си служат с метода на злото. За равнището на извисеност на съзнанието, обладавано от светлите същества, Учителят П. Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества. Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина?“

 

От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“

 

Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“

 

 

 

2. Виделината – духовната светлина:

 

 

Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“

 

Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“

 

На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност.

 

В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“

 

Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа. Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии.

 

Учителят П. Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип. Общуването между партньорите протича пълноценно на всички равнища, във всички измерения. То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО. Сродните души се съединяват в онова неразлъчно ЕДИНСТВО, чийто единствен аналог е лоното на съвършената Божественост.

 

Съществен елемент на това състояние е усещането за самодостатъчност. Сиреч не е нужен никой извън двамата за постигането на абсолютната пълнота на преживяването на блаженство. Това, което будистът нарича „нирвана“, дзен-будистът – „сатори“, индуистът – „мокша“, а йогата – „самадхи“, и на което те са посветили стотици прераждания, партньорите могат да осъществят в един-единствен живот. Дори в един миг. Разбира се, и те са работили дълго и предълго за него. Има и едно задължително условие за постижението – духовното сродство. Не са необходими никакви формалности от рода на онези, измислени от съвременната цивилизационна форма на брачно съжителство. Нужно е само родството в Духа. Тогава двойката излъчва непрекъснато отвътре навън животворна виделина. И в нейните лъчи могат да се къпят мнозина, цялото човечество дори. Ако са подготвени да приемат дара. А този неземен дар сред хаоса на земната действителност може да получи всеки. На точното място, в точния час, в хармония с определения от Бога партньор. Изискването е минимално – да Му отдадем изцяло сърцето си.

3. Вътрешната светлина и Христовата светлина:

 

 

 

Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н. По цвета се съди за интелигентността (курсивът мой – К.З.). Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята. Преплитането на всички цветове дава човешката аура. По аурата се съди за степента на развитието на човека (курсивът мой – К.З.).“ По този начин вътрешната светлина на личността отразява както стъпалото в духовната ў еволюция, така и мястото ў сред себеподобните върху безкрайната стълбица на всемирното развитие. Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“

 

Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“

 

Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина:

 

1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове;

 

2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят.

 

В следващите редове българският велик Посветен разглежда състоянието на съзнанието на човешка индивидуалност, достигнала сферата на конкретния ум (т. нар. ментален свят в езотеричната лексика или девакан в източната духовно-мистична фразеология и теософията): „Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“

 

Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“

 

Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина. Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното озарение на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия. Все повече хора придобиват тези способности и с това се приближават все по-близо до Божествения лъч на Христос. Когато настъпи моментът за Неговото първо идване сред нас в плът, Витлеемската звезда бе символът на това епохално събитие. А какво да очакваме в навечерието на Второто Му пришествие? Ето отговора на Учителя на ББ в България: „Когато Христос дойде на Земята, звездата Му дойде заедно с Него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина.“

 

Повече от два милиарда християни – наши съвременници, очакват завръщането на Христос в Неговото прославено чрез възкресението и възнесението тяло. Така гласи един от най-важните догмати на християнското богословие. Твърде различно звучи езотеричното становище по въпроса, формулирано от Учителя П. Дънов: „... Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората (курсивът мой – К.З.). Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди“.“ Имало ли е в историята пример за подобни „човеци със „звезди“, за които споменава българският Мъдрец? Каква е ролята на „звездите“ по отношение на контакта между земната действителност и невидимия свят? Нека отново се доверим на твърдението на същия източник: „Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди“. Това са ония „огнени езици“, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби. От този благословен миг нататък за ученика по духовния Път вече няма връщане назад! Не той, а Христос в него е Този, Който го води по пътеката към съвършенството: „Когато тази светлина (Христовата светлина, Христовото начало – б.К.З.) обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“

 

Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция. Без нея е немислимо не само духовно-нравственото усъвършенстване, но и укрепването и оптималното функциониране на телесната структура. В този смисъл вътрешната светлина е основа и предпоставка за изявата на външната. В тази насока заслужават специално внимание следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Светлината е потребна за растенето, за развитието на вашето тяло. Без вътрешната светлина и външната е безполезна (курсивът мой – К.З.). Външната светлина е механическа. Има една светлина, в която нашият организъм расте. Има една светлина, при която мозъкът расте. Има една светлина, при която сърцето расте. Има една светлина, при която нервите растат. Ако тази светлина, съответстваща на нервите, не дойде, нервите започват да повяхват. Щом се отдалечите от външната и от вътрешната светлина, организмът ви започва да боледува.“

 

В същото време пълноценният психически живот на човека е изцяло обусловен от наличието и действието на вътрешната светлина. Извисеният в духовно отношение човек излъчва ярка вътрешна светлина. Той се е превърнал в съвършен проводник на идеите, изливащи се изобилно от фините зони на Космоса за онези, които са в състояние да ги възприемат и осъществяват. А за своите братя и сестри той е фар, с помощта на чиято благодатна светлина те откриват най-правилния път към Божественото. В християнството тези високо еволюирали люде биват назовани „светии“. В тяхната дълбока, безсмъртна същност пулсира животворяща светлина – сама по себе си жива и вдъхваща живот: „Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина (курсивът мой – К.З.). От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление. И доколкото наличието на вътрешна светлина е предопределящо и за изявата на външната, то култивирането на добродетели и тяхното отстояване в социалната среда се явява от решаващо значение за степента на „осветеност“ на земното ни битие. Затова и напълно справедливо звучат следните размисли на Учителя П. Дънов: „Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“

 

Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“

 

 

 

4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина:

 

 

 

В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта!“

 

Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение!“ – гласи една езотерична сентенция. Ала освен субективната самооценка и не по-малко спорната преценка отстрани съществува и напълно обективен фактор за равнището на култивираната мъдрост: „Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър.“ Естествено, този метод е подвластен само на носителите на свръхсетивно зрение – Посветените. Неговото приложение в практиката дава основание на един от тях, въплътил се в България през втората половина на ХIХ век, да заключи: „Разумен човек е онзи, който излъчва светлина.“

 

Същият велик Посветен, назован от следовниците си „Учител на Любовта“, достига в своите прозрения до извънредно задълбочен анализ на стремежите, ръководещи човешкия дух към целите на неговото проявление в Космоса. Триадата на тези цели в низходяща градация е съставена от фундаменталните категории: живот – знание – свобода. При реализацията на втория от посочените стремежи – към знание – на изхода се формира светлина. Ето как Учителят П. Дънов излага тази абстрактна конструкция на личностното духовно самоосъществяване: „... Първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“

 

На друго място в Словото си Учителят на ББ предлага още една подобна градация, конструирана от четири елемента: разумност – музика – светлина - мисъл. Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П. Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“

 

 

5. Енергията – кондензирана светлина:

 

Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения.

 

И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина. Но тя не е тази, която идва от Слънцето, тя се образува тук, на Земята. Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“

 

На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“

 

 

6. Светлината и ученикът по духовния Път:

 

 

 

Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! Нека той пази вътрешната Светлина (курсивът мой – К.З.). Ученикът очаква този момент в своя живот.“

 

Учителят П. Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“

 

Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди!“

 

Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“

 

В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината!“ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина. Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“

 

Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“

 

 

 

7. Чистотата, Правдата и светлината:

 

 

 

„Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“

 

Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище. Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката. В известен смисъл тя би могла да бъде характеризирана и като невидим санитар на човешката мисловна дейност. И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си. Много силната светлина поврежда очите и нервната система.“

 

Божественият принцип на Правдата (един от петте в Словото на Учителя П. Дънов наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта) излъчва собствена светлина, притежаваща животворна енергия: „Светлината, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Любовта не може да се изяви на човека, в когото няма правда.“ В тази връзка българският духовен Учител цитира и фраза на Христос, доизяснявайки посочената по-горе своя мисъл: „Казва Христос: „Ще просветнат праведните.“ Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат? Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него.

 

След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“. И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа?“ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“

 

Удивително е разкритието на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност. В тази насока сякаш от само себе си се налага изводът, че ако те прекратяха дори само за миг потока на живителна светлина, то това би било гибелно за цялата физическа вселена: „Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали през Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?“ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“

 

Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпущат светлина.“

 

Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“

 

8. Слънчевата светлина:

 

 

 

Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто.

 

На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети.

 

Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия...“

 

Несъмнени са лечебните свойства на слънчевата светлина. Всеки от нас по един или друг начин ги е изпитал в собствения си живот. Самият Учител П. Дънов след побоя, нанесен му през 1936 г., се е възстановявал продължително под благотворното въздействие на топлината и светлината, извиращи безспир от Слънцето. И тъй като познанието, което предава на своите последователи, е изпитано без изключение от самия него, той има пълното основание да отбележи: „Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекара слънчевите лъчи през призма – реално или мислено. Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата относително, а не абсолютно. За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не!“, разбира се, че няма да имаш резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си за половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...