Jump to content

Recommended Posts

XIX. ЩАСТИЕТО

 

„Трябва да знаете, че вашето щастие не зависи от окръжаващите условия. Щастието зависи от самите вас.“

 

„Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота.“

 

„Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и странични мисли. ...Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа.“

 

„Щастието е в туй, което хората постигат.“

 

„Щастието на човека зависи от неговия ум.“

 

„Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му.“

 

(Учителят Петър Дънов)

 

 

 

Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието?

 

Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем.

 

 

 

В края на пътя, по който следваме един Божий Пратеник – Вестител на вечната Истина, ние разбираме, че щастието не зависи от условията, в които живеем. То зависи единствено и само от нас самите. Следователно ние го носим у самите себе си, някъде дълбоко в сърцето си, откъдето трябва да го извадим на белия свят и да го изпълним с живот. („Не търсете своето щастие вън от себе си. „Вън от себе си“ – то значи вън от своето „висше аз“ – не го търсете. Търсете го в Божественото у вас“ – Учителят П. Дънов). Изглежда лесно – да протегнеш ръка, да го поемеш в шепа и да го облееш с лъчите на животворящото Слънце. Изглежда лесно, но всички знаем, че не е... И тогава си спомняме за думите на най-великия измежду Учителите на човечеството – Христос: „Царството Божие вътре във вас е!“ (Лука 17:21). Какво иска да ни каже Той? – Че всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас. Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него. Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?! Достоен е, и още как!

 

„Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен път. И в същото време ние го носим в дълбините на безсмъртното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде. Нужно е само да му дадем възможност да се прояви. А затова сме длъжни да постигнем, както изтъква и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), „пълно и дълбоко разбиране на живота“. Това е разбиране не просто на информационно, повърхностно равнище. Това е проникване до най-съкровените тайни на Битието, част от което сме и самите ние. Това е път на самопознанието, който извежда до върховете на Космическото Съзнание. Тайната на живота, която е грижливо притаена в ядрото на нашата душевна природа, очаква да бъде разкрита от нас и превърната във Вечност. А това означава – превърната в щастие. Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.)

 

И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта. Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край!

 

Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност. То е химн на пробудената душа под диригентската палка на Създателя. С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото. Аз употребявам думата „постижимо“ в широк смисъл. Само постижимото е реално (курсивът мой – К.З.). Когато някой казва, че има непостижими неща, това показва, че този човек е неразумен. За неразумния човек има непостижими неща, за разумния всички неща са постижими. За онзи, който обича знанието, нещата са постижими. Ето защо, рече ли човек, че има непостижими неща, значи на него му липсва нещо. Следователно всички несгоди в живота на хората показват, че в даден случай им липсва нещо“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че щастлив е онзи, който живее в пълнотата на вътрешния покой и удовлетворение и не му е нужно нищо извън него.

 

За да бъдеш щастлив, освен всичко останало, трябва да си умен. Какво означава това? „Ум царува, ум робува, ум патки пасе!“ – гласи народната мъдрост. Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството. Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването. И ако добре си свършиш работата, отново ще те върне в редовното училище. Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура. Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си. До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на Божия план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота.

 

И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой спътник по всички пътеки на живота. И не само ще го носиш като блестящ диамант върху челото си, който огрява и най-тъмните кътчета на земното ти битие, но ще разпръскваш светлината му щедро и безотказно и за всички около теб. И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по пътя, който вече неотклонимо си поел. И светлината, която се излъчва непрестанно от теб, ще бъде факелът на спасението за мнозина от тях. За онези, които не се побоят да пожертват от себе си онова, което ти вече окончателно си захвърлил в бездната на хищната, ненаситна сквернота.

 

 

 

Учителят П. Дънов ни поучава, че никой извън нас не може да ни направи щастливи. Щом щастието е елемент от собствената ни природа, следователно само от самите нас, от насочената в правилното направление въплътена човешка воля зависи неговото оживотворяване и неотменимо пребиваване в покоите на душата ни: „Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля“ (Учителят П. Дънов). Проблемът на повечето от нас, хората (да не кажем, на почти всички), е, че търсим щастието там, където не бихме могли да го открием. Българският Учител на Любовта посочва кои са грешните посоки на търсенето ни и в какво следва да концентрираме усилията си: „Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири.“ Той конкретизира и посоката на търсене на щастието – в духовното естество на човека, в неговия вътрешен, интимен свят, и най-вече – в неизчерпаемите възможности на мисловната му дейност: „Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, дето никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.“

 

Не е никак лесно да откриеш човек, който да е напълно удовлетворен от живота си. На практика всеки има от какво да се оплаче и от нещо да е недоволен, т.е. нещастен. В случая разликата между пробудените и непробудените души е тази, че първите търсят причините за неудовлетворението си (сиреч за това, да не бъдат щастливи) първо и преди всичко у самите себе си, а вторите – винаги извън себе си. Заслужава си да се запознаем с една от възможните трактовки на вечната човешка неудовлетвореност, предложена от истински Мъдрец: „Всички искат да знаят защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята Любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват Любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, (за) да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната Любов. Този е правият път в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях. И след това как да не дойде голямото нещастие? Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства и да се прави всичко възможно те да се реализират. Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи“ (Учителят П. Дънов).

 

Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта!“ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие. Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой спътник по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.). Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат. Приложете Божия закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П. Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността.

 

В преддверието на двореца на Божията Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои. Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните. Светлината на съзнанието произтича от импулса на пробудената душа да изяви най-доброто от себе си и от неугасващата будност на „аз“-а. Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по пътя към Доброто. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: „Като е дошъл на Земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си.“ Всеки човек се ражда в плът на нашата планета с потенциал, който е оптимален спрямо условията, в които се е въплътил. („Щастието вие го носите в себе си. То зависи от вашия организиран ум, от вашето организирано сърце и от вашата организирана воля. Остава само да използвате тези условия.“ – Учителят П. Дънов). Оптимален е спрямо програмата за конкретния земен живот. И ако той използва разумно своя потенциал, ще бъде напълно здрав – и физически, и психически, и ще чувства удовлетворение от своето съществуване. А това означава, че ще бъде щастлив.

 

Следващите думи на Учителя на Новата Култура са отправени към материалистите, към онези, чиято жизнена максима е: „Яж, пий и си носи новите дрехи!“ или „Каквото получа, нека да е тук и сега. За после не мисля...“ А това „после“ е ни повече, ни по-малко, а Вечността. Въпросът е: заслужава ли си да жертваме нетленната награда заради илюзорните придобивки на Мамона? Ето отговора на Великия Посветен: „Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота? – Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога.

 

На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов). За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив. Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив, само ако всички те разбират и те обичат. Под думата „щастлив“ разбирам само едно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или, другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се изпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището“ (Учителят П. Дънов).

 

А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука. Да откриеш у себе си силите и волята, за да се разделиш навеки със старото и да поемеш всички рискове и неизвестности на Новото – тази съдбоносна стъпка е подвластна само на ученика с разширено съзнание, който е израснал до висотата на строител на утрешния ден. Той не се е борил за щастие, той го е изстрадал и заслужил: „Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота“ (Учителят П. Дънов). Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб. Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов). Бог не ни е създал, за да бъдем нещастни. Според думите на същия велик Учител това, което ни прави щастливи, е от Бога, а това, което ни прави нещастни, не е от Него. Той би желал всички да бъдем щастливи и да изпълним назначението си и на тази планета, и в Космоса въобще. Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее. Щом почнете да се безпокоите, вие сте остарели. Искате да бъдете щастливи – трябва да мислите за щастието. Нещастие има само за богатите хора. Дойде ли при тебе нещастие, ти си богат човек. Само сиромахът може да се радва. В ума на Бога никога не е седяло вашето нещастие“ (Учителят П. Дънов).

 

Учителят П. Дънов въвежда в духовно-езотеричното познание понятието „Жива Разумна Природа“. Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно отношение надвишават човека. Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие“ (Учителят П. Дънов). Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае. Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“

 

Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив. Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му. Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света. След като си свършил тази работа, тогава ще ти дадат един хубав обяд. Ти напълно заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато човек умре, иде в другия свят или, казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обяд. Туй, което хората наричат „щастие“.“ Щастието е и в това, да вярваш в себе си, в своето назначение на тази планета, да бъдеш естествен във всичко – и в самооценката, и в потребностите си, и да не полагаш напразни усилия да надскочиш собствения си ръст: „Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън. Това е истинското разбиране на живота. Иначе няма никакво разрешение“ (Учителят П. Дънов).

 

Понякога щастието произлиза от нещо съвсем просто и елементарно на вид. Да проявиш малко повече търпение, да задържиш езика си зад зъбите, когато това е нужно, да зачиташ свободата на другите хора – дори и на тези, които са най-тясно свързани с теб. Оттук до щастието – според Учителя на ББ в България – има само една крачка: „Човек може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг, когато не се сърди, не се кара, не се гневи, когато не е ревнив.“ И още в същия дух: „Съвременните хора се стремят към щастие. И вие, като тях, търсите щастие. Какво по-голямо щастие можете да очаквате от това, да дойдете до положение да се справяте със своите отрицателни мисли, чувства и състояния?“ Когато човек се освободи от всичко излишно в живота си, вътрешната му удовлетвореност скоро прераства в дълбоко и непоклатимо щастие: „При добрия живот няма никакво съмнение, безверие, недоволство. Човек е доволен. Във всичко, което става, той не вижда противоречие. Такъв човек аз наричам „човек на щастието“ (Учителят П. Дънов). Отхвърлил бремето на вътрешните си противоречия и изпълняващ стриктно повелите на духовните закони, които властват над всички процеси и явления в света на материята, пробуденият човек насочва всичките си усилия да въплъщава Доброто във всичките си мисли, чувства и дела. Да го търси, да го открива и да го върши неуморно, в името на Божията Любов: „Когато човек е добър, той е щастлив. Доброто е храна за сърцето. Без добро човек не може да бъде здрав и щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез доброто. Животът минава през доброто. Без сърце живот не съществува“ (Учителят П. Дънов). Вървейки неотклонно по този път, търсещият в Духа развива все нови и нови добродетели и ги разгръща като пълноводна река на Общото благо. В основата на жизнения му успех лежи неговата правилна, безкористна и съзидателна мисъл. Такъв човек, според Учителя на Новата Култура, е образец за сбъднато щастие: „Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който може да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл.“

 

Ако вече си постигнал щастието, една от най-важните предпоставки да го съхраниш е чистотата. Учителят П. Дънов препоръчва тя да бъде разпростряна и върху физическия компонент на човека – неговата телесност, и върху емоционалния и мисловния му живот: „За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето.“

 

В една от своите беседи Учителят П. Дънов изтъква пред своите ученици, че те не са дошли на този свят, за да бъдат щастливи, а да се учат. Той набляга върху начина, по който всеки човек използва своята свободна воля, като доразвива и допълва разсъжденията си по следния начин: „Човек е дошъл на Земята да учи. Като ученик на живота той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Ето защо ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после – окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, за някого – нещастие. За едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си. Не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.“ Този, който спазва законите на Бога и ги е превърнал в частица от най-съкровеното си „аз“, наричаме „окултен ученик“. Целенасочен в задълженията си, хладнокръвен и точен при изпитанията, с постоянна будност на съзнанието, той се уповава единствено на Божественото и в него именно открива своето щастие – не илюзорното, а действителното: „Ученикът не очаква своето щастие отвън. Той се учи и работи над себе си и в света, без да се прехласва от него. Привидното щастие в света, това е стражарят в затвора: той отваря вратите, изкарва затворниците и после отново ги вкарва вътре“ (Учителят П. Дънов).

 

Всеки човек, всяко живо същество има право на щастие. Има право и да воюва за своето щастие. В тази битка, която не е никак лека, могат да бъдат използвани всякакви средства. С изключение на едно – да придобиеш своето щастие за сметка на нещастието на някой друг. И понеже вече отбелязахме, че щастието се гради – освен всичко останало – и върху разумните взаимоотношения с природата, тук е мястото да допълним тази зависимост. Щастието на земните хора не бива и не може да бъде изграждано за сметка на природата като цяло или на нейни елементи, в частност. Още по-малко – за сметка на отнемането живота на невинни същества. В същност то не би могло и да бъде наречено щастие, защото случаят би се отнасял до задоволяване на материални потребности на хората. Проблемът е разгледан по същност и в дълбочина от Учителя П. Дънов: „Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на Земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това – за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робство. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света?“ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.“

 

За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот? Какво има зад вечния живот? Ти не разбираш обикновения живот какъв е, пък мислиш зад вечния какво има.“

 

В преходната епоха, в която живеем, преобладаващата масова култура на нашата цивилизация е упадъчна по своя характер и насоченост. На всички равнища в обществения живот наблюдаваме факти и явления, които говорят красноречиво, че социалният модел на съвременното общество е изчерпал възможностите си и предстои да бъде заменен от по-съвършен. Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие. Българският велик Посветен ни отправя сериозно предупреждение да престанем да се борим за лично щастие, а да помислим за благото на цялата земна общност, като внесем и своя дял за неговото постигане. Същевременно той предлага и недвусмислени предсказания за предстоящи социални и природни катаклизми. Не е изключено ние да бъдем свидетели и участници в някои от тях: „Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Онзи строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй природата счита сегашното положение като незадоволително. И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане (курсивът мой – К.З.). Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, защото късно сте дошли (курсивът мой – К.З.). Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате.“ В случая под „изплащане“ би трябвало да разбираме ускореното кармично разплащане, което е една от водещите характеристики на нашата епоха в духовен план. Кармични дългове, които в миналото сме изплащали за години, за един или повече животи, днес имаме шанса да приключим за несравнимо по-кратко време. Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон.

 

 

 

Една слънчева утрин по време на един от Рилските събори на ББ учениците-лагерници слизат от Молитвения връх, водени от своя Учител. Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос:

 

- Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на Знанието и на Свободата!

 

Всички го обграждат и притихват. Предчувствието е за Откровение, което се спуска като златен лъч от невидимия свят и чрез словата на Учителя прониква в сърцата и душите на неговите следовници.

 

Великият Мъдрец, Пратеник на космическата Премъдрост, не оставя да го чакат дълго. Той започва да говори тихо, но отчетливо за щастието:

 

- За да направиш човека щастлив, най-първо го обери и след една година му върни това, което си му взел. Тогава той ще бъде щастлив, защото ще оцени това, което има.

 

За онези, които умеят да четат между редовете, става ясно, че под „обир“ техният светъл Учител има пред вид да лишиш човека от вредните му илюзии и заблуди, от користните му желания и стремежи, от задоволяването на егото. Ако не го извършиш сам и съзнателно, тогава – по силата на духовните закони – невидимият свят ти го сервира в подходяща опаковка. Сиреч поставя те в такива житейски обстоятелства, в които – щеш не щеш – научаваш уроците, преподавани от Небето.

 

За онези, които имат уши да слушат, Учителят на ББ продължава разсъжденията си на глас:

 

- На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни.

 

Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро.

 

- Когато човек е сляп и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той? Същият закон е и когато нещо ново се открие на човешкия ум.

 

Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество.

 

- Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там.

 

Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята. Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия. Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на непреходността – рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца. И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то.

 

Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието:

 

- Гладният е щастлив при хляба. Болният е щастлив при здравето. Невежият е щастлив при знанието. Който е изгубил Любовта, е щастлив при Любовта. Всеки е щастлив, като намери това, което търси.

 

 

 

Един от най-великите писатели на ХХ век, немският сърцеведец и мъдрец Ерих Мария Ремарк формулира своята лична представа за щастието с няколко думи: „Щастието е въпрос на степенуване.“ Тоест умението да подреждаме правилно нещата в живота според тяхната действителна стойност може да ни направи щастливи. Дори тук и сега.

 

Нека си припомним и един от девизите на човека с материална жизнена ориентация: „Щастието не е в парите, а в тяхното количество.“ Аз лично не познавам човек, който да е притежавал или да притежава много пари и същевременно да е щастлив. Задоволен – да. Но не и щастлив. Ако точно сме разбрали посланието на Божествената Мъдрост и Истина, искрящо в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), то следва да сме наясно, че щастието можем да открием само в невидимите неща, но никога във видимите. Не можем да го вкусим, а само да го преживеем...

 

Ако ли пък някой отрезвял от контактите си с нежния пол съвременен Дон Жуан реши да перифразира горепосочената максима на материалиста, той би възкликнал: „Щастието не е в жените, а в тяхното качество!“ Честно казано, съчувствам му, защото прекрасно го разбирам. Това, естествено, не означава, че жените от своя страна нямат право да преобърнат тази летяща фраза наопаки. Нека не ги лишаваме от това свещено право... Нали воюваме за равноправие на половете?!...

 

Каквото и да кажем или да напишем за щастието, не бихме могли да изчерпим темата. Прекомерно е обширна и твърде заредена с предизвикателства и нерешени проблеми, с остри завои и бездънни пропасти. Както и за всичко останало, всеки от нас има право на избор. В земното училище на живота да бъдеш нещастен и неудовлетворен не е голяма философия. Повечето от нас са точно такива. Нека сторим всичко необходимо, дори и невъзможното, за да се присъединим към малцината, преминали от другата страна – в лъчезарната страна на щастието, където Слънцето на вечния живот никога не залязва.

 

Бог ни е хвърлил ръкавицата на щастието и очаква да я поемем и да извоюваме правото да я носим като знак, че сме постигнали вечното и непреходно щастие в Духа и чрез Духа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...