ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN

[valiamaria]

Georg Nordmann

ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ

(Продължение от кн. 10, год. IV)

Псалом деветнадесети: УТЕХА.

Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море.

Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път."

Утеха ни е обещал Всемогъщият.

Утешителят е жив и тихо броди по земята!

Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом...

Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя.

Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ!

Аз Те чакам. Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив!

Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята!

Утеха носиш Ти!

Аз Те чакам.

Псалом двадесети: ФАР

В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта.

Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб.

О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път.

Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския бряг, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване! Аз я диря с копнеж и мъка, защото тая светла точка ще спаси труда, богатството и моя живот.

Не ни забравяй, Ти, който си всякога буден! Не забравяй да налееш от раслото на нашето милосърдие в лампата на Твоя фар. Морето е бурно. Вълните вият като глутница от разсвирепели зверове, чиито зинали уста са страшни. Налей в лампата и нека се покаже на хоризонта Твоята светлина!

Псалом двадесет и първи: ХЛЯБ

Хлябът, живият хляб не ни отнемай' Не ни оставяй без капките дъждовни, нито затуляй слънцето, за да пораснат едри класове на нашите ниви.

Всеки ден на трапезата ние приемаме Твоя цар. Ние те хвалим, защото Ти го умножаваш и даваш за едното сто. Ние даваме едно зърно на нивата, а сто се раждат на житения клас.

Да бъде благословен Тоя, който дава останалите, не по правда, а по любов.

Ето сега посяваме зърно на жив хляб. Умножи го, както Ти множиш, направи тежък класа, който ще израсне.

Поливай го с дъжд и светлина, за да се покрие земята с буйни ниви от зърното на Твоя дух!

Хлябът на нашата трапеза е дар.

Дай ни дар и живия хляб. За него протягаме ръце и казваме: Хлябът всекидневен дай ни го и днес!

Псалом двадесет и втори : ЦАР.

Цар бъди в своето царство. Да те не смущават дребните помисли - робите на делничния ден. Бъди като Твореца. Изучи царската пътека на живота, и макар снагата ти да е увита в дрипи, ти пак по царски стъпвай. Не се продавай за късче почит, което струва твоят бляскав трон.

Погледни света в очите, не гледай в калта, където нищетата е намерила прием. Нагоре погледни. За царете са направени звездите. Излез в най-чаровната нощ, облечен с новите доспехи на духа и повикай Го.

Кажи така: „Хвала на Тебе, Който направи небето и го подпря със стълбовете на Любов! Хвала на Твоето дихание, с което дишам аз и всички светове в безкрая!

Хвала на Тебе Светлият, Търпеливият, Любящият!"

Бъди царски син. Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си.

Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица."

Не бъди роб на робите, защото ти си царски син!

Псалом двадесет и първи: ЧИСТ

Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал.

Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя.

Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала.

Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината.

Страданието чисти.

Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем!

Водата е, що умива - направи ни крепки да устоим!

Въздухът е, що разведря - смелост ни дай да го прекосим.

Земята е, която избистря - търпение ни дай да я преминем.

Ще ви направя чисти, казва Той:

Помислите ви - лазур, сърцата - огън, душите - извори, канара - делото на ръцете ви!

Псалом двадесет и четвърти: ШИР

Господи, няма да Те забравя. Ще Те повикам с едно от безбройните Ти имена. Ти ще ме чуеш от безпределната шир на Твоето царство, ще дойдеш при мене в моя малък дом.

Ще Те назова, защото пред мене е пустиня и няма глас на жив човек!

Ще Те потърся, защото около мен е нощ, и няма светлина от никъде.

Ще Те моля, защото ще изсъхна, като вейка, кога я отсече топор.

Боях се от ширината на Твоето царство, защото мислех, че няма да ме чуеш! Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак.

Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо!

Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ

Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага.

Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл.

Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите.

Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината.

Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина.

Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда.

Щедър е Господ! Ето житницата е пълна. Тежнее пчелният кошер, а реките пълноводни бягат към морето.

Реки на благодат текат из Него!

(Следва)