Jump to content

ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ


Recommended Posts

Б. Боев

ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО.

Дельоз установи, че лицата, с които е правил опити, виждат в по-дълбоката фаза на магнетичния сън светещ флуид около него; тази светлина излиза с по голяма сила от главата и ръцете му. Д-р Деспин от Екс-Ле-Бен и Д-р Шарпиньон от Орлеан наблюдаваха и установиха чрез многобройни опити, че същите субекти забелязват светлината, която изпуща магнитът. среброто, златото и пр.

Австрийският химик и геолог Райхенбах установи, че сензитивите наблюдават в тъмна стая светлината около животните, хората и пр.

Алберт до Роша е искал да установи и по свои специални методи обективността на това, което виждат сензитивите и от друга страна да изследва по-подробно тези явления. Той е намерил в болницата Шарите в Париж лицето Алберт Л., с когото е правил опити Д-р Люис. Това лице имало предимството пред много други лица, че в същото време било и художник и затова е могло да рисува това, което вижда във време на дълбокия магнетичен или хипнотичен сън. До Роша за своите опити е използувал това лице, като взел за свой сътрудник един виден физик. При своите опити той си турил като първа цел да установи, дали това, което субектът (лицето, с което правил опити) вижда, е измама или самоизмама, или пък има обективна стойност. Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с една твърда основа, върху която могат да се градят по-нататъшните изследвания.

За да се избегне всеки повод за внушение, както той, така и сътрудникът му избягвали да говорят пред субекта нещо, което би могло да му повлияе. Те само го запитвали, какво вижда. На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането.

При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности. Алберт Л. при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека. Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи. Важното било да се намерят методи за контролиране на неговите показания.

До Роша и сътрудникът му приложили следните контролни методи:

1. Чрез електромагнит.

Вместо да се задоволят само с устните показания, Алберт до Роша и сътрудникът му получавали от субекта цветни рисунки, съдържащи всички подробности, видени от него.

GZ_5_2_1.JPG

Ако навием медна жица около желязна пръчка и двата края на жицата скачим с двата края на полюса на електрическа батерия, то знаем, че желязната пръчка става електромагнит. Сензитивът вижда на този край на желязната пръчка, откъм който влиза тока, синя светлина (северния полюс на електромагнита), а на другия край - червена. Ако направим тока обратен, то сензитивът вижда светлините разменени – т.е. на северния полюс червена светлина, а на южния - синя (виж фиг.1, и 2.)

Двамата изследователи използували това като контролно средство.

Те взели една желязна тръба, която поставили в вътршността на една макара. Около макарата навили изолирана медна жица, чиито два края отиват до двете витла на един комутатор (апарат за правене на тока на обратен или за прекъсването му). А другите две витла на комутатора били скачени чрез медна жица с електрическа батерия Чрез завъртване на средното голямо витло на комутатора на известен ъгъл и в известна посока токът може да се прекъсва или да става обратен (виж фиг. 3.).

Опитът ставал по следния начин:

Средното витло на комутатора се завъртва, без да знае и самият експериментатор, дали тече ток по жицата или е прекъснат, и ако тече, в коя посока. Опитът ставал денем. Питали сензитива, какво вижда, и той правил своето описание.

След това се приближавал малък компас до краищата на желязната тръба, обаче и да виждал това субектът, туй би било за него безполезно, понеже той бил вече дал своето описание. Чрез този компас определяли, дали има ток или няма и коя е посоката на тока (чрез установяване, какъв е горният и какъв долният полюс на електромагнита).

Този опит бил правен 22 пъти, по някой път с интервал от няколко минути, през което време събуждали субекта, за да си почине. А по някой път опитите се правили с интервал от няколко дни.

Описанията на субекта били винаги в съгласие с действителното положение на тока. Когато токът минавал по жицата, на единия край на желязната пръчка той виждал сини лъчи, а на другия - червени. При внезапно промяна на тока той виждал на двата края смесени синя и червена светлина, обаче след няколко секунди забелязвал обратно положение на цветовете: червената светлина на мястото на синята и обратно.

А когато токът се прекъсвал, субектът заявявал, че не вижда някакви лъчи в електромагнита. Прекъсването се извършвало много пъти и то без да се пипа комутатора. само чрез откачване на една жица без знанието на субекта. Веднага субектът заявявал, че не вижда нищо.

До Роша от опитите си се убедил, че пръчка от меко желязо, поставено в макарата, след прекъсване на тока престава да изпуща вече светлина, а стоманената пръчка и след прекъсване на тока запазва пламъците. Тогаз, за да проверят достоверността на показанията на сензитива, двамата експериментатори направили следния опит:

Поставили в макара пръчка не от меко желязо, както досега, а от стомана. Разбира се, сензитивът не може да знае, какво има в макарата. Тая промяна, разбира се, не била съобщена на сензитива. В момента, когато прекъсвали тока, питали сензитива. какво вижда. Последният казвал, че вижда светлини на двата края.

2. Чрез спектроскоп.

Няма да излагам тук подробно опитите със спектроскопа; ще кажа само, че и чрез тях се установява обективността на показанията на сензитива.

3. Чрез поляризирана светлина.

Опитите с поляризирана светлина ставали с две Николови призми. Те били поставени една пред друга и всяка от тях могла да се върти около оста си.

Субектът бил поставен пред апарата да гледа северния полюс на един магнит.Той виждал сини лъчи. След това заврътвали поляризатора и при еднакви негови положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му.

После същото'направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати.

Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4-5 метра.

4. Екстериоризация на чувствителността.

При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замина на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувствува, но чувствува допирането до това пространство.

Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.

И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се напои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността.

5. Излъчване на флуидното тяло.

По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината), който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е в флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител на съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност.

Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо.

Опитите на Алберт до Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр. Косте, Дюрвил, Демаре, Д-р Бодру, Д-р Жоар, Д-р Люис и др..

Флуидът минава през стена. Това е установено почти от всички експериментатори . Това се вижда ясно и от опитите на П. Жане.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...