ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ

[valiamaria]

Б. Боев

ЕДИННИЯТ ЖИВОТ

Красотата на живота

„Ние живеем в един разумен свят"

Учителят

Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция.

При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория

Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото?

Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него.

Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили!

Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога!

Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса.

ЖИВОТ В ЦЯЛОТО

„При любовта ти съществуваш в Цялото. Там дето има живот в Цялото, не може да има престъпление. Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото."

„Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите".

Учителят

Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото. Първото представлява живот в закона на Цялото, а второто — живот в закона на частите. Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото.

Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите.

Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.

Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото.

Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот?” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога.

Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов.

УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ

„Животът има нужда от коренна обнова".

„Трябва да се дадат добри условия, но трябва да дойдат и вътрешните възможности".

Учителят

Условията са външната страна. Разбира се, за да дойдем до хармоничния живот, трябва да имаме и добри външни условия. Можем и трябва да променим външните условия, можем да работим за тяхната промяна, но същевременно трябва да работим и за проявата на вътрешните възможности. Последните се крият във всяка човешка душа. Това са заложбите, дарбите, силите, които тя крие в себе си. Тя може да се сравни със семка, поставена в почвата. Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите.

Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер.

Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин

„Взаимопомощта като фактор на еволюцията".

И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото.

Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото. И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта.

Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони.

Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта.

Нужда от правилен мироглед

„Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота".

Учителят

Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях?

Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа.

Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.