ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.

[valiamaria]

ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА

І

Витоша. Сняг. Ясно, синьо, прекрасно небе. Топъл пролетен ден. Слънцето обилно лее живи, любящи лъчи. Тревички и цветя се подават изпод шумака - в съседство със снега.

Великолепен ден. Пролет. Нещо велико става в цялата природа. Събужда се животът. Облича се в своите красиви дрехи. Бликва любовта. Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина!

II

Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила.

Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества.

Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода.

Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде.

Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща.

Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света.

ІІІ

Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот.

Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това?

Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа.

Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта!

П. Г. П.

Витоша, 3. III 1930. година