НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ

[valiamaria]

А. Томов

НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ

Има ли Бялото братство социален идеал? Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения.

Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал.

Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума?

Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство.

Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство.

Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига?

Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се иденти­фицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко.

Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).

В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция.

Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.

Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство.

Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви.

Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.

В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция.

Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр.

С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми.

Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство.

Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави?

Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята.

Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено.

Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери.

Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот.

Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.