СЕНТ ИВ Д"АЛВЕЙДЪР

[valiamaria]

СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР

(Кратък животопис и произведения)

Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности.

Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност.

Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите". В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията. В 1887 г. излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк".

Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва. Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука. Тази нова светлина не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен. Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя. От тях идат велики импулси за повдигането на човечеството. От техния мощен център са излезли благотворни струи, които са давали тласък на културата. В „Мисията на Индия" Сент Ив говори за Агарта, която е неизвестна на официалната наука, някъде в неизвестна част на земята, дето живеят напреднали души.

Сент Ив пише и други произведения след това. През 1909 г. се преселва отвъд. В 1910 г. учениците му издават „Мисията на Индия". След това по ръкописите му неговите ученици издават, макар и в незавършен вид, капиталното му съчинение „Археометър" който увенчава неговата плодотворна дейност. В „Археометър" той разглежда вътрешната връзка между тон, форма, число, цвят и идея и въз основа на това той туря основите на окултната архитектура. И тогаз може да се построи здание, която да представлява кристализирана музика, кристализирана идея и чрез своите вибрации да доставя благоприятни условия за нашата дейност и повдигане.