Jump to content

СТИХОВЕ - ОРИОНО


Recommended Posts

Орионо

В сиянието на светия озарен
Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал
Към идващия ден отправяше привет.
Зад него цяла в мрак и в тихо примирение
Лежеше пътеката лъкатушна,
Минаваща през урви и скали –
Пътеката, в която всяка стъпка
Откупена е със борба и мъка.
Пред него, плувнало във злато,
В сияние, нарастващото слънце
Простираше обятия към майката земя:
На Новия живот огряващото слънце.
Ветрецът сутринен брадата и косата,
В съчувствие и с тиха, кротка радост
Погалваше, целуваше със нежност.
Избродил пътя криволичещ на живота,
До дъно изживял и радости и скърби,
Прозрял целта и веч пребродил Пътя,
И нищо не очакващ, ни желаещ,
Абу Бехар, пред Божия Престол
Простря ръце, безмълвно коленичи
И отлетя безшумно към небето.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...