ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД

[valiamaria]

Прентис Мълфорд

ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ

„Погледнете полските кремове, как растат: не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях". Този стих не съдържа нищо, което би било неприятно никому. Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди. Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто.

Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората.

Голямо заблуждение е, да се приеме, че човек е резултат на късия живот, който живее на земята. Всички ние сме вече живели и то в различни форми: като животно, птица, змия, пеперуда или растение. Ние преминавахме от една форма в друга, печелейки при всяко превръщане все по-голяма интелигентност и сила, докато най-после достигнахме там, където сме сега – без обаче да сме отишли особено далеч!

Полските кремове имат своя особен живот и особена интелигентност. По тая точка ти, може би, не си съгласен с мене, аз очаквам това. Нали повечето хора мислят, че умът е само за „homo sapiens" и всичко подобно, що виждаме в животното или растението, е само „инстинкт". Аз за себе си, вярвам, че разумността е тъй обща, както въздуха, само че в някои определени форми на живота се намира повече, отколкото в други. Между всичките образи на земята човек притежава най-много от нея, т.е. той има най-много от това, което наричаме „мисъл" – една тъй фина и могъща субстанция, която не може да се види и чувства с външните сетива. И колкото повече притежава човек от тая субстанция, толкова у него има повече живот. Мислещите хора живеят най-много. Под мислещи хора разбирам не учени, буквоядци – догматици. Защото що се отнася до тях, то мнозина от тях абсолютно нищо не мислят. Под мислещ човек аз разбирам тоя, който винаги, така да се каже, възприема една добра и творческа мисъл. Такъв вид живот или мислене подновява тялото и душата.

Кремът има достатъчна разумност да поникне от семето, което сме посадили, когато бъде извикано от слънцето. Човек има същата разумност или трябва да я има, когато се разхожда по слънце при хубав ден, за да получи живот и сила, която слънцето му дава. И ако не прави това, ако прекарва 5/6 от времето си в стаята, той е тъй слаб и блед, както растение, което расте в зимник. Кремовете имат достатъчно разум, за да растат под слънцето. Ако ги отглеждаме в стая, те се обръщат на оная страна, от гдето иде светлината. Те знаят, че тя им е нужна и се стремят към това, що им е нужно. Защото опитът ги е научил, че светлината им действа добре.

На същото основание ние търсим храната, само че това наше действие наричаме проява на разумност. Действието на растението обаче наричаме инстинкт. Човек отива при огъня, за да се грее, защото чувства, че при огъня му е добре. Приятно е да го чувства при студено време. Котката на същото основание ляга на слънце. Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт". Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват. Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие.

Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване.

Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват. Когато едно същество се обезпокои по този начин, то става неспособно да възприеме здраве, сила и издръжливост, които му са тъй необходими. Аз подразбирам точно това, което казвам, не говоря метафори, алегории или фигуративно. Аз подразбирам, че както ограничената интелигентност на кремовете има духовната сила – наречете това както искате – неотежнена и непретоварена от това, което се отнася до утрешния ден, възприема само сили, нужни за днес, така също и човешкият дух, който е свободен от грижи и спорове, приема това, от което се нуждае. Защото нуждите на момента са единствените истински нужди. Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска. А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за закуската на утрешния ден. По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната закуска.

И както необременените и безгрижни кремове възприемат сила, за да растат и за да се облекат в красота от околните елементи, така също и неотежненият човешки дух приема хиляди пъти повече от това, що му е нужно за неговото щастие. В момента, когато почнеш да се безпокоиш, ти губиш тая сила. Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство. Всеки търговец знае, че той търгува по-добре, когато се съсредоточи само в това и отхвърли всичко друго. Всеки художник знае, че той може да извърши най-добрата си работа, когато в дадения момент неговият дух цял се отдаде на творчество и моментът бъде използуван за творчество. Тогава той е способен да отдаде всичките си сили и което е по-важно, той притегля към себе си по-велика сила. Сила тъй получена, остава за винаги.

Какво трябва да правим. Обнадеждавай се! Мисли за неща, които носят надежда, вместо за безнадеждни. Мисли успех, вместо неуспех! И както е сигурно, че Всемирът се управлява от постоянни и неизменни закони, така и ще намериш писания закон: „Ако мислиш за светли неща, ти ги привличаш. Ако мислиш за тъмни, ти отрязваш съединителните връзки със светлите и създаваш за момент връзка с течението, което привлича тъмните неща".

Ще наречеш, може би всичко това, много просто! Поникването на семето от много хора бива наречено като нещо много просто, макар и никой да не знае истинската причина на това поникване. Знае се само толкова, че семето бива заровено в земята, където то като намери слънчева топлина и малко влага – пониква. От повдигането и падането капака на кипящия върху огъня чайник James Watt доби първата представа за могъщата сила на парата т.е. той получи първото доказателство за силата на парата или по-добре казано – на топлината. Но зад топлината пак е една сила: Каква сила е тя? Ние я не знаем. И всичко това е тъй просто!

пр. Стелла.